О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
Номер: ……………………. Година 2020г. Град Пазарджик, обл. Пазарджишка
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ
На 14.04. 2020 година
В публично( закрито) заседание , в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР НЕНЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ : АЛБЕНА
ПАЛОВА
МАРИАНА ДИМИТРОВА
СЕКРЕТАР : ………………………
ПРОКУРОР: ………………………
като разгледа докладваното от съдията К. Н. в. ч. гр. д . № 134 по описа за 2020
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е по чл. 423 от ГПК - възражение пред въззивния съд .
І.
Фактическа страна на правния спор.
На 13.
10. 2016г. търговското дружество ЕОС
МАТРИКС „ ЕООД гр. София , ЕИК *********, със седалище ши адрес на управление на
дейността гр. София , р-н „Витоша“, ж.к. „Малинова долина“ , ул.“Рачо Петков
–Казанджията“ № 4-6, е подало заявление
за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК ,против
длъжника Г.Д.Б., ЕГН **********, с адрес *** .
На 08.
12. 2016г. районен съд Пещера е издал Заповед № 419/ 08. 12.2016г.
за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК ,с която искането на молителя е уважено .
От приложеното заповедно производство се
установява ,че длъжника не е намерен на регистрирания
адрес в гр. Пещера за връчване на заповедта . Съобщението
за връчване на заповедта е върнато в цялост с отбелязване ,че длъжника е в
чужбина . При тези данни заповедния съд
, с Разпореждане
№ 57/11. 01. 2017г., е разпоредил заповедта да се връчи на
длъжника по реда на чл. 47 от ГПК- чрез
залепване на уведомление.
В срока по чл. 414 ал. 2 от ГПК длъжника не
е подал възражение по чл. 414 от ГПК
против заповедта .
След влизане в сила на заповедта,заповедния
съд е издал Разпореждане № 469/ 14. 02.
2017г., с което е разпоредил в
полза на кредитора да се издаде
изпълнителен лист. Изпълнителният лист е издаден на 15. 02. 2017г.
След снабдяване с изпълнителен лист кредитора е образувал изпълнително дело
против длъжника № … при ЧСИ Д. Д. .
На 23.
05. 2018г. ЧСИ е изпратил съобщение до длъжника изх. № 6522/ 23. 05.
2018г. за издадената заповед за
изпълнение и изпълнителен лист ,с което на основание чл. 428 ал.1 от ГПК е поканил длъжника да изпълни
задължението си. Към съобщението е приложен препис от изпълнителния лист ,
издаден на 15. 02. 2017г. Съобщението е получено от сестрата на длъжника М. Д.
Ц. на 31. 07. 2018г.
На 07. 11. 2019г. длъжника Г.Д.Б. е
подал в съда възражение по чл. 423 от ГПК. Във възражението е посочено, че
заповедта не е връчена надлежно на длъжника. Искането, което се прави е да се
приеме възражението и заповедното производство да се върне на районния съд с
указания по чл. 415 ал.1 от ГПК. Представя писмени доказателства в подкрепа на
възражението.
Против възражението е постъпил отговор
от заявителя в заповедното производство,
търговското дружество ЕОС МАТРИКС „
ЕООД гр. София , ЕИК *********. Взема се становище,
че възражението е процесуално недопустимо, поради което следва да се остави без
разглеждане и да се прекрати производството по делото . При условията на
евентуалност се приема, че възражението е неоснователно и следва да се остави
без уважение.
ІІ.
Правни изводи .
1.По възражението на кредитора за процесуална недопустимост на
възражението.
Възражението
е неоснователно.
Според
текста на чл. 423 ал.1 от ГПК възражението може да бъде подадено в едномесечен
срок от „узнаване“ на заповедта за изпълнение. Във възражението длъжника твърди,
че е узнал за заповедта за изпълнение и издадения изпълнителен лист на
11.10. 2019г. , когато ЧСИ му е връчил съобщение за насрочване на опис на
движими вещи на 15.11. 2019г. Към възражението е представен препис от
съобщението на ЧСИ за насрочения опис. От съдържанието на съобщението се
установява, че съобщението е връчено на длъжника чрез работодателя му( „Веолия Енерджи Сълюшънс България „ЕАД гр. София ) на 11. 10.
2019г.
Както
бе посочено по – горе ,заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по реда на
чл. 47 ал. 7 от ГПК чрез залепване на уведомление. При този начин на връчване е
възможно длъжника да не е узнал за връчване на заповедта за изпълнение( виж чл. 47 ал. 3 от ГПК).
След
образуване на изпълнителното производство заповедта, заедно с препис от
изпълнителния лист са връчени на сестрата на длъжника. Във възражението
длъжника твърди, че не е бил уведомен от
сестра си за връчването на заповедта. При тези данни следва да се приеме за
основателно твърдението на длъжника във възражението , за това ,че е узнал за
издадената срещу него заповед за изпълнение на 11. 10. 2019г.,когато му е
връчено по местоработата съобщението на ЧСИ за насрочения опис на движими вещи
. Няма данни по делото, които да опровергават това твърдение на длъжника. Възражението
е подадено на 07. 11.2019г. , при което следва да се приеме, че е
подадено в срока по чл. 423 ал. 1 от ГПК.
В тази връзка следва да се отбележи ,че въззивната инстанция приема
процесуалната допустимост на възражението единствено въз основа на твърденията
на длъжника, които не са опровергани в
производството пред въззивната инстанция . Процесуалната допустимост на
възражението, с оглед спазване на преклузивния едномесечен срок по чл. 423 ал.1
от ГПК , обаче не следва да се свързва с
основателността на възражението, за което съдът ще вземе становище по -долу.
2.
По основателността на възражението.
Възражението
е неоснователно.
Във
възражението длъжника се позовава на разпоредбата на чл. 423 ал.1 от т.1 от ГПК, а именно, че заповедта за изпълнение
не му е връчена надлежно. Ненадлежното
връчване на заповедта се обосновава с нарушение на разпоредбите на чл. 38 от ГПК и чл. 46 ал.2 от ГПК.
На
първо място ,се твърди ,че заповедта за изпълнение не е
връчена нито на настоящия ,нито на постоянния адрес на длъжника, с което е
нарушена разпоредбата на чл. 38 от ГПК.
Възражението
е неоснователно.
В
заповедното производство , съдът , в изпълнение на разпоредбата на чл. 411 ал.1
от ГПК е извършил служебна справка за местната подсъдност на длъжника, при
което е установил, че постоянния и настоящ адрес ***. На този адрес е изпратено
съобщението до длъжника ,ведно с образец от възражението по чл. 414 от ГПК.
На
посочения адрес ЧСИ е изпратил ПДИ до
длъжника ,ведно с препис от изпълнителния лист и заповедта за изпълнение, след
като също служебно е извършил справка за адреса на длъжника.
Към
възражението по чл.
Следва
да се отбележи също така, че към възражението по чл. 423 от ГПК длъжника е
представил Удостоверение за постоянния си адрес
изх. № АО-659/30.10. 2019г. ,издадено от Община Пещера , в което е
посочен адреса в гр. П.. , на който са връчвани съобщенията в заповедното и в
изпълнителното производство. Към възражението длъжника не е представил писмени
доказателства за регистриран друг постоянен и настоящ адрес, различен от този ,
който е установен по делото.
Спазена
е разпоредбата на чл. 38 от ГПК ,като заповедта е връчена на регистрирания настоящ и постоянен адрес на длъжника, които в
случая съвпадат.
Второто възражение, което се прави
в заповедта е за нарушение на чл. 46 ал.
2 от ГПК .
Във
възражението се твърди ,че лицето ,на което е връчена заповедта за изпълнение
не попада в кръга на лицата по чл. 46 ал. 2 от ГПК, на които може да бъде
извършено връчването , поради което
връчването на „друго лице“ не е
извършено надлежно.
Възражението
е неоснователно.
От
данните по делото се установява, че препис от
заповедта за изпълнение ведно с препис
от издадения изпълнителен лист са връчени от ЧСИ Д. Д. с ПДИ по чл. 428
ал. 1 от ГПК на сестрата на
длъжника М. Д. Ц.. Сестрата на
длъжника попада в кръга на лицата, определени от закона ,като „пълнолетен от
домашните му „. От разписката към
съобщението се установява, че сестрата на длъжника се е съгласила да приеме съобщението, като е
поела задължението да предаде призовката на адресата. Разписката е подписана
както от връчителя ,така и от другото лице. Изцяло е спазена разпоредбата на
чл. 46 ал. 2 от ГПК при връчване съобщението на
„друго лице „.
В
текста на чл. 46 ал. 4 от ГПК е посочено ,че с получаване на съобщението от
другото лице се смята, че връчването е извършено на адресата. С тази правна
норма законодателя презумира връчването на адресата ,независимо от това дали
другото лице , което е получило съобщението ще изпълни поетото задължение да
предаде призовката на адресата. До доказване на противното се счита ,че
съобщението е връчено на адресата.
По делото не са представени доказателства оборващи презумпцията по чл.46
ал.4 от ГПК ,а именно получателя на
съобщението да не е изпълнил задължението си да предаде призовката на адресата.
В
заключение следва да се отбележи, че в текста на чл. 46 ал. 4 от ГПК
законодателя е предвидил защитен механизъм за адресата в случая, когато другото лице не е изпълнило
задължението си да предаде съобщението на адресата. Ако адресата е отсъствал от
адреса и не е било възможно да узнае своевременно за връчването ,той може да
поиска възстановяване на срока по реда на чл. 64 от ГПК. В този случай срока по
чл.64 ал. 2 от ГПК започва да тече от момента, в който адресата е могъл да
узнае за връчването.
По
изложените съображения въззивната инстанция приема, че заповедта за изпълнение
е връчена надлежно на длъжника. Два
са процесуалните способи, чрез които е извършено надлежното връчване.
Първият
способ е по реда на чл. 47ал. 7 от ГПК във вр. с чл.47 ал. 5 и ал. 6 от ГПК –чрез залепване на уведомление. Този процесуален способ е приложен от съда в
заповедното производство.
При
връчването по този способ са спазени разпоредбите на чл. 47 ал. 1-6 от ГПК-ред.
Дв. бр. 59/2007г. Длъжникът е търсен от
връчителя повече от един месец ( от 12. 12.
2016г. до 16. 01. 2017г. ) на
регистрирания настоящ и постоянен адрес за връчване на призовката. При направената
служебна справка за адресната регистрация на длъжника заповедния съд е
установил ,че няма регистриран друг
адрес на длъжника ,освен този ,на който вече е призован, поради което е
постановил връчването да се извърши чрез залепване на уведомление.
Вторият процесуален способ е по реда на чл. 46 ал.2
от ГПК. Този процесуален способ е използван от ЧСИ в изпълнителното
производство. Както бе посочено по-горе, няма нарушение на закона при
връчването по този ред. Следва да се
отбележи също така, че при положение, че заповедта за изпълнение и издадения
изпълнителен лист са връчени редовно на пълнолетно лице от домашните на
длъжника, ЧСИ не е бил длъжен да връчва
документите чрез работодателя на длъжника ,както е процедирал при връчване на
съобщението за насрочения опис.
С
оглед изхода на спора пред въззивната инстанция в тежест на длъжника следва да
останат направените разноски във въззивното производство .
Предвид
на гореизложеното и на основание чл. 252 от ГПК
във вр. с чл. 423 ал. 1 от ГПК Пазарджишкия окръжен съд
О
П Р
Е Д Е
Л И
НЕ
ПРИЕМА възражение
вх. № 6712/ 11. 11. 2019г. на Г.Д.Б., ЕГН **********, с адрес ***,
против Заповед № 419/ 08. 12. 2016г., за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК , на районен съд
Пещера по ч. гр. д. № 1261/2016г. по описа на съда .
На основание т. 8 на ТР № 4 / 2013г. от 18. 06.2014г.на
ОСГТК на ВКС определението не подлежи на
касационно обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ :