Решение по дело №9380/2011 на Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№ 1548

10.04.2012 г., град  Варна

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД                                   Гражданско отделение, XXX-ти състав,

на 22 март 2012 г.                                                        Година 2012

в  публично заседание в следния състав:

 

                                                                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИЯ КОЮВА

при участието на секретар А. Я.

разгледа докладваното от съдия М. Кoюва

гражданско дело № 9380 по описа за 2011 год.

 

Предявени са кумулативно съединени искове с правно основание чл.30, ал.3 от ЗС и чл.232, ал.2 от ЗЗД.

Производството е образувано по подадена искова молба от ищеца Т.Л.П. срещу ответника А.А.Б., като предявява комулативно обективно съединени искове с правно основание чл. 30, ал.3 от ЗС и чл. 86 от ЗЗД като иска съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 4400,00 лева, представляваща сума реализиран доход от наем за период 05.07.2009 г.-31.01.2010 г.-1400 лева и за период 01.07.2010 г.-31.06.2011 г.-3000 лева, на апартамент №9А, находящ се в, на пети мансарден етаж, съгласно НА№72/ 2003 г. на ВН, ведно със законната лихва върху сумата от деня на подаване на исковата молба в съда /20.06.2011 г./ до окончателното заплащане на сумата, както и с правно основание чл.232, ал.2 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, като иска ответника да бъде осъден да заплати сумата от 1250,00 лева представляваща наем за ползването на собствената на ищеца ½ ид.ч. от жилище, находящо се в ***, за период 28.01.2011 г.-20.06.2011 г., ведно със законната лихва върху сумата от деня на подаване на исковата молба в съда /20.06.2011 г./ до окончателното заплащане на сумата, както и сумата 250 лева представляваща месечен наем за същия имот считано от 20.06.2011 г. до отпадане на основанието за това. Моли се ако исковете бъдат уважени да се присъдят сторените по делото разноски.

С исковата молба ищеца твърди, че с ответника са придобили двата жилищни имота в режим на СИО по време на брака, като жилището находящо се в ***, представлява семейно жилище и по силата на съдебно решение постановено по ГД№5932/ 2009 г. по описа на РС-Варна, брака е бил прекратен, а жилището предоставено за ползване на ответницата. С оглед изложеното ищеца твърди, че след прекратяване на брака възниква наемно отношение между него и ответницата за предоставената ½ ид.ч. собственост на ищеца. По отношение на другия имот твърди, че му се следва по ½ ид.ч. от реализиран наем от ответницата. С оглед изложеното моли исковете да се уважат.

В предоставената възможност, в рамките на предоставения срок по чл. 131 от ГПК, ответника е подал до съда отговор на исковата молба. Оспорва изцяло предявените искове, като допустими, но неоснователни. Твърди, че ответника не е получавал наем за период 05.07.2009 г.-31.01.2010 г. и 01.07.2010 г.-31.06.2011 г. Оспорва се претенцията и за месечен наем в размер на 250 лева, защото решението за прекратяване на брака е влязло в сила на 28.01.2011 г., като до август 2011 г. ответницата е била възпрепятствана да ползва жилището въпреки влязлото в сила съдебно решение. Отделно от това се твърди, че ищеца все още ползва една от стаите, в която са заключени негови вещи.

В съдебно заседание ищеца, чрез адвоката си поддържат предявените искове и моли претенциите да бъдат изцяло уважени от съда.

В съдебно заседание ответника, чрез адвоката си поддържа подадения отговор, оспорва исковата претенция на ищеца и моли съдът изцяло да я отхвърли.

СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

С влязло в сила съдебно решение №401/09.02.2010 г. постановено по ГД № 5932/ 2009 г. по описа на РС-Варна /л.6-9/, потвърдено с Решение №1191/14.10.2010 г. постановено по ВГД № 601/2010 г. по описа на ОС-Варна /л.10-13/, се установява, че е прекратен брака между ищеца и ответника по вина на двата страни, като семейното жилище находящо се на адрес ***, придобито в СИО е предоставено за ползване на А.А.Б.. На 23.02.2011 г. на ответника е връчена нотариална покана от ищеца /л.21/ за заплащане на обезщетение за ползване на жилището находящо се на адрес гр.Варна, ул.”Зора” №8, ет.5, ап.16, в размер на 250 лева месечно считано от датата на получаване на поканата.

Ответника с отговора си е представила доказателства за отдаване под наем на апартамент находящ се на адрес *** за период от 24 месеца, като договора е сключен на 02.07.2010 г. /л.58/ срещу извършване на основен ремонт и отстраняване на повредите по жилището, без да се заплаща наем, както и опис на извършените ремонтни дейности от наемателя /л.59/. Представени се и протоколи от 22.12.2010 г. и от 26.09.2011 г. от които се установява, че ищеца е залепил лепенки на една от стаите в жилището на адрес ***, за да няма достъп до тази стая ответника, като е взел свои вещи на 22.12.2010 г. и след това отново е залепил лепенките. Протоколите са оформени и подписани с двама свидетели.

От домова книга се на ЕС /л.81-82/ се установява, че от 23.06.2010 г. обитатели на апартамент №9, с адрес ***, са наематели, а не собственика Б..  

От копие на данъчна декларация за 2010 г. по чл.50 от ЗДДФЛ подадена от ответника Б. /л.98-110/ се установява, че е декларирала наем в размер на 1215 лева за 3-месечен период, но за жилище ул. „Клокотница” № 11, ет.7, ап.156.

От изготвеното и прието заключение по делото на ССЕ /л.91-97/, което съдът приема за обективно и коректно изготвено се установява, че за период 05.07.2009 г.-31.01.2010 г. обезщетението за ползване на апартамента в ***** е в размер на 2300 лева, а за период 01.07.2010 г.-30.06.2011 г. е 3600 лева за същия имот. За апартамента на *** за период 01.02.2010 г.-01.06.2011 г. обезщетението е в размер на 5440 лева. Вещото лице дава заключение, че пазарния наем за апартамента в **** е в размер на 300 лева/месец, а за апартамента на *** е 340 лева/месец.

По искане на страните са разпитани свидетелите Д. М. Д., воден в зала от ищеца, и Г. С. Д. воден в зала от ответника. Показанията на свидетелите съдът възприема в частта, в която съдържат данни за релевирани факти, базиращи се на непосредствени впечатления и не противоречат на приети за установени факти с оглед съвкупната преценка на всички писмени и гласни доказателства.

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Безспорно е между страните, че двата имота, за които са предявени исковете са придобити по време на брак в режим на СИО, като след прекратяването на брака със съдебно решение имота находящ се в ***, е предоставен за ползване на ответницата.

За да има основание за уважаване на иск по чл.30, ал.3 от ЗС ищеца следва да докаже, че с ответника е съсобственик в имота, а също така да докаже твърдението си, че ответника е реализирал наем, т.е. е събрал граждански плодове от ползването на вещта, за да може да претендира половината от ползите. Действително между страните няма спор, че са съсобственици на апартамент №9А, находящ се в ***, на пети мансарден етаж, съгласно НА№72/ 2003 г. на ВН, но претенцията на ищеца за заплащане на половината наем за него от ответника остава недоказана по основание, защото от събраните по делото доказателства не се установява ответника да е реализирала граждански плодове от вещта. Това е така, защото липсват доказателства ответника да е отдавала апартамента под наем за периода 05.07.2009 г. до 31.01.2010 г., макар, че за това ищеца е ангажирал гласни доказателства чрез св.Д., но същия сочи, че преди последния наемател апартамента е бил празен за около една година, т.е.след като по делото са ангажирани доказателства, че с последния наемател е сключил договор с ответницата на 02.07.2010 г., то за периода от 02.07.2009 г. до 02.07.2010 г. е бил празен. Предвид изложеното иска се явява неоснователен. Неоснователен е за периода и от 01.07.2010 г. до 31.06.2011 г., защото от представения договор сключен на 02.07.2010 г. за 24 месеца е видно, че е договорено наемателя да извърши ремонт, като няма да заплаща наем. С оглед изложеното претенцията на ищеца по чл.30, ал.3 от ЗС се явява напълно неоснователна и недоказана и следва да бъде отхвърлена. Тъй като главния иск се отхвърля, то няма основания за присъждане на законната лихва от момента на подаване на исковата молба в съда до окончателното заплащане на задължението.

Изложената в исковата молба фактическа обстановка, наведените твърдения и формулирания въз основа на тях петитум обуславят извод за предявен иск с правно основание чл.232, ал.2 от ЗЗД, а именно за заплащане на 1/2 наемна цена за апартамент предоставен за ползване на ответницата със съдебни решения, находящ се ***, за период 28.01.2011 г.-20.06.2011 г. Действително решението за прекратяване на брака е влязло в сила на 28.01.2011 г., с което е било предоставено и ползването на жилището на ответницата, като от този момент другия съпруг има възможност да поиска да му се заплаща част от наем за неговата идеална част. Между страните не е спорно, че ищеца е собственик на ½ ид.ч. от апартамента. Въпреки това претенцията е неоснователна и недоказана по размер, това е така, защото ответника прави възражение, че ищеца ползва една стая от апартамента, като е сложил лепенки, за да ограничи достъпа на ответника. Отделно от това се установява, че в тази стая ищеца държи свои вещи. За тези факти ответника е ангажирал доказателства, чрез разпита на св.Г. С. Д., който е видял лепенките на стаята, а също така ответника представя като доказателства два протокола, които ищеца е отказал да подпише, но същите са подписани от двама свидетели на 22.12.2010 г. и на 26.09.2011 г., като втората дата е след подаване на исковата молба в съда. В тази връзка съдът прави извод, че ответника ползва апартамента съгласно съдебното решение, но без едната стая, която следва да бъде приспадната от претендирания наем от ищеца за посочения период. Ищеца не е ангажирал доказателства какъв наем би му се следвал, без ползваната стая, поради което претенцията остава недоказана като размер, и следва да бъде отхвърлена. Тъй като се отхвърля претенцията за главницата то следва да се отхвърли и претенцията за присъждане на лихва за периода от подаване на исковата молба в съда, до окончателното заплащане на задължението.

По изложените съображение предявените искове се явяват неоснователни и недоказани и следва да бъдат отхвърлени.

По отношение на претенцията за заплащане на наем от ответника в размер на 250 лева от момента на подаването на исковата молба в съда – 20.06.2011 г. до отпадане на основанието, същата е недопустима, на първо място защото това е бъдеща претенция, за която правата на ищеца не са възникнали, на второ място размера на същата не може да бъде и остава недоказан, и на трето място безспорно се касае за наемно отношение, което възниква по силата на закона след постановено съдебно решение, но освен по основание претенцията следва да бъде доказана и по размер, което за бъдещ период няма как да се случи, а и не е ясно кой и как ще проследи отпадане на основанието, и в кой момент това би се случило. С оглед изложеното в тази си част производството като недопустимо, следва да бъде прекратено. Този наем е следвало като размер да бъде определен с решението на съда при прекратяването на брака, но след като не е направено може да се претендира само за изминал, а не и за бъдещ период /аргументи от чл.57 от СК действащ от 01.10.2009 г.

Ответника е направил искане за присъждане на разноски, но не е представил списък по чл.80 от ГПК, а по делото липсват доказателства да е направил разноски, поради което съдът не присъжда на ответника разноски на основание чл.78, ал.3 от ГПК

Мотивиран  от  така  изложените  съображения, Варненски  районен  съд:

 

Р Е Ш И :

 

                        

ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените искове от ищеца Т.Л.П., ЕГН **********,*** срещу ответника А.А.Б., ЕГН **********,***, да бъде осъден ответника ДА ЗАПЛАТИ НА ищеца СУМАТА от 4400,00 лева, представляваща сума реализиран доход от наем за период 05.07.2009 г.-31.01.2010 г.-1400 лева и за период 01.07.2010 г.-31.06.2011 г.-3000 лева, на апартамент №9А, находящ се в ***, на пети мансарден етаж, съгласно НА№72/ 2003 г. на ВН, ведно със законната лихва върху сумата от деня на подаване на исковата молба в съда /20.06.2011 г./ до окончателното заплащане на сумата, на основание чл.30, ал.3 от ЗС и чл.86 от ЗЗД, както и да бъде осъден ответника ДА ЗАПЛАТИ НА ищеца СУМАТА от 1250,00 лева представляваща наем за ползването на собствената на ищеца ½ ид.ч. от жилище, находящо се в ***, за период 28.01.2011 г.-20.06.2011 г., ведно със законната лихва върху сумата от деня на подаване на исковата молба в съда /20.06.2011 г./ до окончателното заплащане на сумата, на основание чл.232, ал.2 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.

 

ПРЕКРАТЯВА като недопустимо производството по предявения иск от ищеца Т.Л.П., ЕГН **********,*** срещу ответника А.А.Б., ЕГН **********,***, да бъде осъден ответника ДА ЗАПЛАТИ НА ищеца СУМАТА от 250,00 лева представляваща месечен наем за ½ ид.ч. от жилище, находящо се в ***, считано от 20.06.2011 г. до отпадане на основанието за това, на основание чл.232, ал.2 от ЗЗД във вр. чл.57, ал.1 от СК.

 

РЕШЕНИЕТО  подлежи  на  обжалване  пред Варненски  окръжен  съд  в  2-седмичен срок  връчването на препис от него на страните ведно със съобщението за изготвянето и обявяването на решението.

 

                                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ: