Р Е Ш Е Н И Е
№ 80 11.03.2011г. гр.Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският районен
съд ХVІ –ти граждански състав
на деветнадесети
януари две хиляди и единадесета
година
в публично заседание
в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИЛВИЯ ПЕТРОВА
при секретар Елена Христова,
като разгледа
докладваното от съдия Петрова
гражданско дело № 5237
по описа за 2009 година,
за да се произнесе,
взе предвид следното :
Производството по делото е образувано по
исковата молба на Т.С.Т., ЕГН **********,***
и съдебен адрес за призоваване: гр. Б., ул. „Г.. Г..” № 18, ет. 3, адв. М.. П..,
против Министерство на отбраната на Република България, представлявано от
Министъра на отбраната, с адрес град С.., ул. „.....” № 3, с искане за осъждане
на ответника да заплати на ищеца следните суми: сумата от 9 144,74 лева, представляваща незаплатено възнаграждение за
положен от ищеца извънреден труд в
резултат на носени дежурства в системата на Министерството на отбраната през
периода от 01.10.2001г. до 01.06.2009г., ведно с мораторна лихва в размер на 4150,98
лева, считано от 01.12.2001г. до завеждането на делото на 17.07.2009 г., както
и законната лихва след този момент до окончателно изплащане, сумата от 662,31 лева, представляваща разликата от неизплатеното обезщетение за девет прослужени години на
кадрова военна служба, ведно със законната лихва от датата на завеждането на
исковата молба – 17.07.2009 г. до окончателното й изплащане и сумата от 2775,78
лева, представляваща разликата от неизплатеното обезщетение за неизползвани 187 дни полагаем годишен отпуск
за 2004 г. – 2009 г., ведно със законната лихва от датата на завеждането на
иска – 17.07.2009 г. до окончателното й изплащане. Претендират се
направените по делото съдебни разноски. Ангажира доказателства.
В законоустановения срок по чл.131 от
ГПК не е постъпил писмен отговор от страна на ответника Министерство на отбраната
на Република България. Постъпил е такъв
след срока. С определение от 12.03.2010 г.,
БРС е отказал да възстанови срока за представяне на писмен отговор на
исковата молба. Определението на съда е потвърдено с определение № ...../ ....
г. на БОС. В съдебно заседание ответникът оспорва исковете чрез процесуалния
си представител. Представя доказателства.
Бургаският районен съд, като взе предвид събраните по
делото доказателства и като съобрази разпоредбите на закона, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени
са обективно съединени искове с правно основание чл. 237, чл. 255, ал. 2, чл.
203, ал. 3, чл. 250, ал. 1, изр. 2-ро от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република
България (отм.) - ЗОВСРБ (отм.).
Съгласно приложения към исковата молба договор за
кадрова военна служба от 09.08.1996г. и Заповед на МО на РБ от 14.08.2001г. ищецът
Т.С.Т., след завършването си през 2001г. е назначен на първа офицерска
длъжност „Командир на бойна част 1 и 4
на ракетен катер проект „205” в поделение 34030 – град Созопол”. През 2005г.
същият е бил преназначен на длъжност в поделение 32920 – Бургас със звание „
Старши лейтенант”. Няма спор, че от 01.04.2008г. е преназначен на длъжност
„помощник командир на ракетна корвета пр. 1241.1”, впоследствие повишен в
длъжност „Командир”, а от 01.01.2009г. преназначен на длъжност „Командир на
ракетен катер пр.205 - У”. Със заповед № КВ-618 от 04.06.2009г. на МО на РБ
договорът за кадрова военна служба е прекратен, като ищецът е зачислен в мобилизационния
резерв, считано от 20.06.2009г. Със заповед № ... от 19.06.2009г. на командира
на Поделение 32920 – Бургас ищецът е отчислен от списъчния състав на
поделението, считано от 20.06.2009г.
От допълнителното заключение по изслушаната
съдебноикономическа експертиза се изяснява, че за процесния период от 01.10.2001г. до 01.06.2009г. ищецът е
положил дежурства, за които не е ползвал
компенсации в почивки. Фактически
отработеното служебно време над месечната продължителност на служебното време
за процесния период експертизата изчислява на 2920 часа. По силата заповед № ....г. на МО в този случай на ищеца се полага
обезщетение, което се изчислява като за положен извънреден труд. Заповедта е
издадена в приложение на разпоредбите на чл. 203 и чл. 204 от Закона за
отбраната и въоръжените сили на Република България (отм.), според които в
случаите, когато кадровият военнослужещ изпълнява дежурство, той получава
допълнително възнаграждение за часовете над служебното време по чл. 203, ал. 2
или за почивни и празнични дни. Допълнителното възнаграждение се определя по
реда на Наредбата за определяне размера на възнаграждението за извънреден труд
на кадровите военнослужещи.
За конкретния размер на обезщетението съдът кредитира
заключението по изслушаната допълнителна съдебноикономическа експертиза,
неоспорена от страните. Изчисленията на вещото лице са извършени съобразно
критериите, установени с горецитираната наредба. Според експертизата размерът
на обезщетението за носените от ищеца дежурства, за които не са използвани
компенсации в почивки, възлиза на 9144,74 лева.
Според чл. 6 от Наредбата обезщетението се изчислява и
заплаща през месеца, следващ този, за който се отнася. Считано от първо число
на следващия месец ответникът е в забава и дължи обезщетение в размер на
законната лихва. Обезщетенията за отделните месеци в рамките на процесния
период и начислените върху тях мораторни лихви до завеждането на делото са
описани подробно в допълнителното заключение. Мораторните лихви до депозиране
на исковата молба според допълнителното експертно заключение възлизат на
4150.98 лева.
Възражението на ответника, че претенцията е погасена
по давност за периода от 01.10.2001г. до 01.06.2006г. не следва да бъде
разгледано, тъй като не е направено в срок.
На базата на експертното заключение съдът приема, че
за периода от 01.10.2001г. до 01.06.2009г., размерът на дължимата главница
възлиза на 9144,74 лева, а размерът на мораторната лихва за периода от 01.12.2001г. до завеждането на делото на 17.07.2009 г. е 4150,98
лева.
Предвид изложеното ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца сумата от 9144,74 лева, представляваща възнаграждение за
положен извънреден труд в резултат на носени дежурства в системата на
Министерството на отбраната, некомпенсирани в почивки, през периода от 01.10.2001г.
до 01.06.2009г., ведно с мораторна лихва в размер на 4150.98 лева, дължима за
периода от 01.12.2001г. до завеждането
на делото на 17.07.2009 г., както и законната лихва след този момент до
окончателно изплащане.
Исковете с правно основание чл. 237 и чл. 255, ал. 2
от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република
България (отм.) са основателни по
следните съображения:
Ищецът е бил кадрови военнослужещ, освободен от служба със
заповед № ...г. на МО на РБ, считано от 20.06.2009 г. Със заповед № ...
от 19.06.2009г. на командира на Поделение ... – Бургас на ищеца е определено
еднократно парично обезщетение в размер на 9 брутни месечни възнаграждения в
размер на 13 759,11 лева и обезщетение в размер на 12 994,63 лева за
187 дни неизползван полагаем годишен отпуск. Твърденията са, че общо полагащото
се обезщетение на основание чл. 237, ал.1 от ЗОВСРБ
(отм.) възлиза на 14 421, 42 лева, поради което се претендира сумата от 662,31 лева, представляваща разликата от неизплатеното обезщетение за девет прослужени години на
кадрова военна служба, а дължимото обезщетение на основание чл. 255, ал. 2 от
ЗОВСРБ (отм.) се изчислява на 15 769,71 лева, поради което се претендира
дължимата сума от 2775,08 лева.
Страните не спорят, че базата за определяне на
обезщетенията по чл. 237, ал.1 и чл.
255, ал. 2 от ЗОВСРБ (отм.) следва да бъде брутното месечно възнаграждение за
месец май 2009г. Спорни са по делото елементите на брутното трудово
възнаграждение и по-конкретно следва ли заплатеното възнаграждение за носените
дежурства да се включи в базата за определяне на дължимите обезщетения.
Съгласно чл.
238, ал. 3 от ЗОВСРБ (отм.), като база при изчисляване на еднократното парично обезщетение
се взема размерът на брутното месечно възнаграждение, получено през месеца,
предхождащ датата на освобождаването от кадрова военна служба. Уточнение за определяне на размера на обезщетенията,
полагащи се по ЗОВСРБ (отм.) се дава с § 2 от ПЗР на закона: „Обезщетенията по този
закон се изчисляват към размера на брутното месечно възнаграждение, получавано
през месеца, предхождащ датата на освобождаването, увреждането или смъртта на
военнослужещия”. Не следва да се възприема безусловно стойностния размер на полученото
през месеца, предхождащ датата на освобождаване на военнослужещия
възнаграждение, а да бъде съобразено конкретно на какво законово основание са
включени изплатените през този месец парични суми, т.е. дали се касае за целеви
награди или възнаграждения за индивидуални резултати, определени по преценка на
кадровия орган, съгл. чл. 227 от ЗОВСРБ (отм.) или се касае за елементи на
трудовото възнаграждение – основно и допълнително ( чл. 224, чл. 225, ал. 1,
чл. 226, чл. 228 от ЗОВСРБ (отм.)). Брутното месечно възнаграждение
включва основното месечно възнаграждение на военнослужещия и другите
допълнителни възнаграждения, които са законоустановени и имат постоянен
характер. От базата следва да се изключат плащания на основание чл. 227 от
закона, представляващи целеви награди и възнаграждения за конкретни резултати,
които нямат постоянен характер /решение № .../30.04.2010г. по гр.д. № .../2009г.
на ВКС/. Съгласно
разпоредбата на чл. 230, ал.1 от ЗОВСРБ (отм.), брутното
месечно възнаграждение на кадровите военнослужещи включва основното месечно
възнаграждение,
предвидено в чл. 224 от закона и другите допълнителни
възнаграждения.
Допълнителните възнаграждения за уредени изрично и са: възнаграждението за
продължителна служба – чл. 225,
възнаграждението за специфични условия на труд и рискове за живота и
здравето в размери, определени от Министъра на отбраната – чл. 226 и
възнаграждението за заместване или съвместяване на длъжност в размери, определени от Министъра на отбраната
– чл. 228 от закона /решение № .../28.07.2010г. по гр.д. № .../2009г. на
ВКС/.
По делото е представена министерска заповед № ...г., с
която са определени допълнителните възнаграждения на военнослужещите за
специфични условия на труд, която, в частта “допълнително възнаграждение за
дежурство и служба на позиция”, раздел VІ, е отменена с министерска заповед № ...г.,
която урежда заплащането на допълнително възнаграждение за носене на дежурство
на основание чл. 226 от ЗОВСРБ (отм.). От изложеното следва изводът, че елементът
на заплатеното възнаграждение за носените дежурства следва да се включи в
базата за определяне на дължимите обезщетения при прекратяване на служебните
правоотношения.
Съгласно разпоредбата на чл. 237, ал. 1 от ЗОВСРБ
(отм.), при
освобождаване от кадрова военна служба, кадровите
военнослужещи получават еднократно парично обезщетение в размер на толкова
брутни месечни възнаграждения, колкото прослужени години имат, но не повече от
20. В настоящия случай, при девет прослужени
години ищецът има право на обезщетение в размер на девет брутни месечни възнаграждения. Съдът като съобрази изложеното досежно елементите на
брутното трудово възнаграждение, кредитира първи вариант на коригираното
заключение на вещото лице Ц. по назначената съдебно-икономическа експертиза.
Съобразно заключението полагащото се обезщетение по чл. 237, ал.1 от ЗОВСРБ (отм.) възлиза на
14 421, 42 лева, като съобразно справката във финансовата служба на
поделението ищецът е получил 13 759,11 лева. Дължима е сумата от 662, 31
лева, поради което настоящия състав намира, че претенцията е основателна в
претендирания размер.
По смисъла на чл. 255, ал. 2 от ЗОВСРБ (отм.),
компенсиране на отпуските на военнослужещите с парично обезщетение не се
допуска, освен при освобождаване от военна служба. Горните съждения по
отношение елементите на брутното трудово възнаграждение се отнасят и досежно
претендираното обезщетение за неползван годишен отпуск. Настоящият състав
кредитира първи вариант на неоспореното по делото коригирано заключение на
вещото лице Ц. по назначената съдебно-икономическа експертиза като компетентно
изготвено и обосновано, като приема за установено, че полагащото се
обезщетението за неизползвани 187 дни годишен отпуск възлиза на 15 769,71
лева. По ведомостта за заплати за месец 06.2009г. на ищеца са изплатени 12 994,63
лева за неползван отпуск, поради което дължимата сума се равнява на 2775,08 лева. Ответникът, в чиято тежест бе да докаже, че е изпълнил
задължението си за изплащане на обезщетение по чл. 255, ал. 2 от ЗОВСРБ
(отм.) не ангажира доказателства, оборващи твърдението
в исковата молба, поради което съдът намира за доказана по основание и
размер претенцията за заплащане от ответника на разликата
от неизплатеното обезщетение за неизползвани 187 дни полагаем годишен отпуск
за 2004 г. – 2009 г., в размер на 2775,08 лева.
На основание чл.83, ал.1, т.1 от ГПК, ищецът не дължи
държавна такса за делото, а по силата на чл. 84, т.1 от ГПК държавата и
държавните учреждения са освободени от заплащане на държавни такси, освен по
искове за частни държавни вземания. При този изход на
делото и на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК във вр. с чл. 83, ал. 1, т. 1 от ГПК
ответникът следва да заплати и дължимата държавна такса по водене на делото,
която се определя съгласно чл. 1 от Тарифата за държавните такси, които се
събират от съдилищата по ГПК, в размер на 4% върху уважените претенции в общ размер на 692,80 лева.
Предвид заявеното от ищеца искане по чл.78, ал.1 ГПК,
съдът намира, че ответника следва да му заплати сумата от 1320 лв. за
направените по делото съдебни разноски, от които 1200 лева за адвокатско
възнаграждение и 120 лева – депозит за експертиза.
Мотивиран от горното, Бургаският районен съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Министерството
на отбраната на Република България, представлявано от Министъра на отбраната, с адрес град София, ул. „Дякон
Игнатий” № 3, да заплати на Т.С.Т.,
ЕГН **********,*** и съдебен адрес за призоваване: гр. Б.., ул. „Г.. Г..”, №
18, ет. 3, адв. М.. П.., сумата от 9 144,74 лева
(девет хиляди сто четиридесет и четири лева и седемдесет и четири стотинки),
представляваща неизплатено възнаграждение за положен извънреден труд в резултат
на носени дежурства в системата на Министерството на отбраната през периода от 01.10.2001г.
до 01.06.2009г., ведно с мораторна лихва в размер на 4150,98 лева (четири хиляди сто и петдесет лева и деветдесет и осем
стотинки), считано от 01.12.2001г. до завеждането на делото на 17.07.2009г., както
и законната лихва след този момент до окончателно изплащане, сумата от 662,31 лева (шестстотин шестдесет и два лева и тридесет и
една стотинки), представляваща разликата от неизплатеното обезщетение за девет
прослужени години на кадрова военна служба, ведно със законната лихва от датата
на завеждането на исковата молба – 17.07.2009 г. до окончателното й изплащане, сумата
от 2775,78 лева (две хиляди
седемстотин седемдесет и пет лева и седемдесет и осем стотинки), представляваща разликата от неизплатеното обезщетение за неизползвани 187 дни полагаем годишен отпуск
за 2004 г. – 2009 г., ведно със законната лихва от датата на завеждането на
иска – 17.07.2009 г. до окончателното й изплащане, както и
съдебно-деловодни разноски в размер на 1320
лева (хиляда триста и двадесет лева).
ОСЪЖДА Министерството
на отбраната на Република България, представлявано от Министъра на отбраната, с адрес град София, ул. „Дякон
Игнатий” № 3, да заплати в полза на Държавата по сметка на Районен съд – гр.Бургас сумата от 692,80 лева (шестстотин деветдесет и два лева
и осемдесет стотинки), представляваща дължимата държавна такса за
производството.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Бургаския
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п./
Вярно с оригинала: ЕХ