Р Е Ш Е Н И Е №401/20.6.2018г.
гр. Ямбол, 20.06.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЯМБОЛСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия в открито съдебно заседание на двадесет и девети
май две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕСЕЛА СПАСОВА
с участието на секретаря М.М. като разгледа докладваното от съдия В. Спасова гр. дело
№ 471/
Подадена е искова молба от "Алианц банк България” АД- гр.С.,
чрез адв. М.Т., срещу И.Д.И. и З.Г.И.,***. Ищецът твърди, че между него и първия
ответник И.Д.И. е сключен Договор за потребителски кредит
от ***г. за сумата от 50 000 лв. Кредитът
е усвоен от него. Поради преустановяване на плащанията по договора и изпадането
на длъжника в просрочие на 25.05.2016 г. са издадени
заповед за изпълнение и изпълнителен лист за вземането на банката и е
образувано изпълнително дело. На 20.10.2016 г. ответникът е сключил брачен
договор с втората ответница –негова съпруга, като й е прехвърлил безвъзмездно с
дарствен мотив собствеността върху своята 1/2 ид.ч. от недвижим имот-жилище-апартамент в гр.Я.- самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 87374.547.10.7.90 по
кадастралната карта на град Я., който обект се намира в сграда № ***,
последната разположена в поземлен имот с пълен идентификатор № 87374.547.10,
като горния самостоятелен обект е със застроена площ 58,57 кв.м., състоящ се от
две стаи, кухня, коридор и сервизни помещения, с административен адрес на
обекта: град Я., ж.к. ***, вход „***”, етаж ***, ап. № ***, при граници на
обекта: на същия етаж - № 87374.547.10.7.113 и № 87374.547.10.7.91, под обекта
- № 87374.547.10.7.87 и над обекта - няма, заедно с прилежащото избено помещение
№ 1*** с полезна площ от 2,49 кв.м., при граници: мазе № ***, мазе № *** и
коридор, ведно с 0,67 % идеални части от общите части на сградата и от правото
на строеж върху терена. Тъй като длъжникът е намалил имуществото
си, е увредил интереса на кредитора. Знаел е за увреждането, тъй като сделката
е сключена след сключване на договора за кредит и усвояването му. Предвид
съпружеската връзка между ответниците, знанието на втората от тях се предполага.
Поради това от съда се иска да постанови решение, с което да бъде обявена за
недействителна спрямо банката-ищец разпоредителната сделка, сключена с брачен
договор с нотариална заверка рег.№ *** г. за подписите и рег.№ ***, том ***, акт
№ *** г. за съдържанието на нотариус рег.№ *** с район ЯРС, вписан в Службата
по вписвания-Я., както и да й се присъдят направените по делото разноски.
В с.з. искът се поддържа от
процесуалния представител.
В срока за отговор ответниците не са депозирали
такъв. В с.з. първият
ответник оспорва иска като неоснователен. Оспорва знанието за увреждането на кредитора, а признава сключването на разпоредителната сделка, наличието на граждански
брак между ответниците, сключването на договора за кредит,
обявяването му за предсрочно изискуем.
Съдът въз основа на доказателствата
приема за установено от фактическа страна следното:
Не
е спорно, че между ищеца и първия
ответник И.Д.И. като кредитополучател е сключен Договор за потребителски кредит от *** г. за сумата от 50 000 лв., заверено копие от който е
представено по делото, както и че сумата е усвоена на 04.12.2014 г., за което е
представено Извлечение от сметка. От 25.05.2016 г. нататък кредитополучателят е
преустановил плащанията, както е посочено в извлечение от счетоводните книги
изх.№*** г., представено по ч.гр.д.№ *** г. на ЯРС.
Безспорно е и че на 20.10.2016
г. е сключена атакуваната
разпоредителна сделка между първия и втората ответници, като с брачния договор
е избран режим на разделност, считано от датата на
сключването му, за недвижимите имоти, придобивани от съпрузите за в бъдеще, а в
чл.5 по повод на дарението на ½ от процесния имот е посочено, че е бил
СИО.
Безспорно е, че ответниците са
съпрузи, чийто брак съгласно справка от Община Я. рег.№ *** от *** г. е сключен
на *** г..
Не се спори относно издаването на Заповед
за изпълнение, влязла в сила, и изпълнителен лист от ***г. по ч.гр.д.№ *** г.
на ЯРС срещу кредитополучателя и поръчителя „Изгрев-ГИ-Иванови и сие” ООД-Я. за сумата 27009,36 лв. По молба на ищеца от
06.02.2017 г. до ДСИ при ЯРС е образувано приложеното изп.дело
№ *** г. срещу първия ответник и „Изгрев-ГИ-Иванови и сие”
ООД-Я., по което са предприети изпълнителни действия-налагане на запори и
възбрани.
Въз основа на горното съдът прави
следните правни изводи:
Предявен е конститутивен отменителен (Павлов) иск с правно основание
чл. 135
ал.1 от ЗЗД, чрез който се упражнява
потестативното право на кредитора да
иска обявяването за относително недействителна спрямо него на увреждащата
го сделка, сключена от длъжника.
Съгласно разпоредбата на закона, кредиторът може да иска да
бъдат обявени за недействителни спрямо него действията,
с които длъжникът го уврежда, ако
длъжникът при извършването им е знаел за увреждането.
Когато действието е възмездно, лицето, с което длъжникът е договарял, трябва също да
е знаело за увреждането.
Трайната
съдебна практика (напр. Решение № 639 от 06.10.2010 г. по гр.
д. № 754/2009 г., г. к., ІV г. о. на ВКС по чл. 290 от ГПК) приема, че кредитор по смисъла
на закона е всяко лице, титуляр на
парично или непарично вземане по отношение на
ответника. Правото на кредитора да иска обявяването
за недействителни спрямо него увреждащите
го актове на длъжника е предпоставено
от наличието на действително вземане, което може да не
е изискуемо или ликвидно. Възникването на това право не е обусловено
и от установяване на вземането с влязло в сила решение.
Съдът по Павловия иск не
може да проверява,
съществува ли вземането, което легитимира ищеца като кредитор, освен ако вземането
не е отречено с влязло в сила решение.
С иска не
се засяга и обвързващата сила на увреждащата сделка в отношенията между сключилите я страни - те продължават
да бъдат валидно обвързани от нея и след
уважаването на този иск, а увреждащата
сделка се смята несъществуваща единствено по отношение
на увредения кредитор и само с оглед на това
негово качество. Увреждащо кредитора
действие е всеки правен и фактически акт, с който се
засягат права, които биха осуетили
или затруднили осъществяване на правата на кредитора
спрямо длъжника. Така, увреждане е налице, когато длъжникът се лишава от
свое имущество, намалява го или
по какъвто и да е начин затруднява
удовлетворението на кредитора, в т. ч. извършено
опрощаване на дълг, обезпечаване на чужд дълг,
изпълнение на чужд дълг без
правен интерес и пр. Длъжникът знае
за увреждането, когато знае, че
има кредитор и че действието му
уврежда правата на кредитора.
В настоящия случай е налице хипотезата на правната норма. Ищецът има качеството на кредитор, тъй като въз
основа на договора за кредит, сключен преди атакуваната сделка, е титуляр на
вземане спрямо първия ответник, възникнало след усвояване на кредита.
Оспорената от кредитора сделка уврежда банката, тъй като длъжникът се лишава
от свое имущество и затруднява удовлетворението
й. Сделката е извършена във формата за действителност, уредена в чл. 39, ал. 2 СК
и е породила целеното
прехвърлително действие (съгласно ал.3). Касае се за двустранен, каузален, консенсуален и формален договор, към който правилата за недействителността от гражданското право се прилагат
съответно (чл. 43 от СК). Посочената в договора бездялова
СИО на апартамента е прекратена
в хипотезата на чл. 27, ал. 3 пр. последно вр. с чл. 28 СК със сключването на брачния договор, поради което дарението е валидно. Съгласно
чл. 40, ал. 2 от СК, този договор не
може да засяга
права, придобити от трети лица
преди сключването му (вкл. ищеца).
По делото е
установен и релевантният факт- знание
за увреждането
у длъжника (който е знаел за договора за кредит), като наличието на знание у
другата страна по безвъзмездната сделка не е елемент от фактическия състав, а
съгласно изр.2 на ал.1 на чл. 135 такова се изисква само при възмездна сделка. Разпоредбата
на чл. 135 ал.2 от ЗЗД урежда презумпция за знание, когато третото лице, с което длъжникът е договарял, е съпруг, низходящ, възходящ, брат или сестра
на длъжника (в случая –съпруг), която презумпция ответниците
не са оборили. За знанието на длъжника за увреждането сочи и фактът, че преди
сключване на разпоредителната сделка е спрял плащанията по кредита (още на 25.05.2016
г.), установено с влязлата в сила заповед за изпълнение. Що се отнася до
възражението на ответника, че не е имал намерение за увреждане на кредитора,
този факт е ирелевантен, тъй като е уреден като предпоставка за отменителния иск по ал.3 -когато увреждащото
действие е извършено преди възникване на вземането. Правноирелевантна е
целта на дарението.
Тъй като
фактическият състав от хипотезата на уредената в чл. 135 ал.1 от ЗЗД норма е
налице, искът е основателен и следва да бъде уважен.
С оглед изхода от делото,
искането на ищеца за присъждане на разноските по настоящото производство е
основателно и следва да се уважи съгласно чл. 78 ал. 1 от ГПК. На присъждане
подлежат само направените съдебни разноски, а не заплатените на други
институции такси.
Водим
от горното ЯРС
Р Е Ш И:
ОБЯВЯВА за относително недействителен спрямо "Алианц банк България” АД- гр.С., бул.”Мария
Луиза” № 79, ЕИК ***, сключения
между И.Д.И.
ЕГН ********** и З.Г.И. ЕГН **********,*** брачен договор с нотариална заверка рег.№ *** г. за подписите и рег.№ ***, том***, акт № *** г. за
съдържанието, на нотариус
рег.№ *** с район ЯРС, вписан
в Службата по вписвания-Я.
с вх.рег.№ *** г., том ***, п. ***, в частта му
по чл.5, с която е извършено дарение на 1/2 ид.ч. от недвижим
имот -жилище-апартамент в гр.Я.,
представляващо самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 87374.547.10.7.90 по
кадастралната карта на град Я., който обект се
намира в сграда № ***, последната разположена в поземлен имот с идентификатор № 87374.547.10, със
застроена площ на апартамента 58,57 кв.м., състоящ се от
две стаи, кухня, коридор и сервизни помещения, с административен адрес: град Я., ж.к. *** при граници на обекта:
на същия етаж - № 87374.547.10.7.113 и № 87374.547.10.7.91, под обекта - № 87374.547.10.7.87
и над обекта - няма, заедно с прилежащото избено помещение № *** с полезна площ от 2,49 кв.м.,
при граници: мазе № ***, мазе № *** и коридор, ведно с 0,67 % идеални части от
общите части на сградата и от
правото на строеж върху терена.
ОСЪЖДА И.Д.И. ЕГН ********** и З.Г.И. ЕГН **********,***, да заплатят на
"Алианц банк България” АД- гр.С. направените по
делото разноски в размер на 1410,19 лв.
Решението
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред ЯОС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: