РЕШЕНИЕ
№ 389
гр. Пловдив, 20.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на
шести март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Екатерина Вл. Мандалиева
Членове:Радослав П. Радев
Недялка Д. Свиркова Петкова
при участието на секретаря Елена П. Димова
като разгледа докладваното от Недялка Д. Свиркова Петкова Въззивно
гражданско дело № 20245300500248 по описа за 2024 година
Производство по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.
С решение № 4524/10,11,2023 г., постановено по гр. д. № 5969/2022 г. на РС
Пловдив, І бр. състав, е изменен определения с влязло в сила решение №
1087/11,03,2014 г. по гр. д. № 13706/2013 г. на РС Пловдив размер на издръжката,
която С. И. Й., ЕГН **********; е осъден да заплаща на своя ненавършил пълнолетие
низходящ Т. С. Й., ЕГН **********; действащ лично и със съгласието на неговата
майка и законен представител В. Й. П., ЕГН **********; като е увеличен от 120 лв. на
400 лв. месечно, считано от предявяване на иска – 27,04,2022 г., до настъпване на
законоустановена причина за изменение или прекратяване на издръжката. За разликата
над посочения размер до пълния претендиран от 450 лв. месечно искът е отхвърлен.
Решението е обжалвано от С. И. Й. В ЧАСТТА, с която размерът на
издръжката е увеличен за разликата над 300 лв. до 400 лв. С оплакване за
незаконосъобразност на решението поради необоснованост и противоречие с
материалния закон, съда се иска да отмени първоинстанционния съдебен акт в
обжалваната част и вместо това да отхвърли искова за издръжки за посочената по-горе
разлика над 300 лв. месечно 400 лв. месечно.
Ответникът по жалбата Т. С. Й., ЕГН **********; със съгласието на
неговата майка и законен представител В. Й. П., ЕГН **********; заявява становище
1
за неоснователност на жалбата и иска потвърждаване на решението в обжалваната
част.
След преценка на събраните по делото доказателства във връзка със
становищата на страните, съдът приема следното:
Производството е образувано по иск с правна квалификация чл. 150 от СК.
Предявен от Т. С. Й., ЕГН **********; действащ лично и със съгласието на неговата
майка и законен представител В. Й. П., ЕГН **********; против С. И. Й., ЕГН
**********. От съда се иска да постанови решение, с което да измени определения с
влязло в сила решение № 1087/11,03,2014 г. по гр. д. № 13706/2013 г. на РС Пловдив
размер на издръжката, която С. И. Й., ЕГН **********; е осъден да заплаща на своя
ненавършил пълнолетие низходящ Т. С. Й., ЕГН **********; действащ лично и със
съгласието на неговата майка и законен представител В. Й. П., ЕГН **********; като
го увеличи от 120 лв. на 450 лв. месечно, считано от предявяване на иска – 27,04,2022
г., до настъпване на законоустановена причина за изменение или прекратяване на
издръжката.
Ответникът оспорва иска.
С решението на РС претенцията е уважена до размер от 400 лв., за разликата
над този размер до претендирания от 450 лв. искът е отхвърлен. Предмет на
производството пред настоящата инстанция е спорът за увеличение на издръжката за
разликата над 300 лв. до 400 лв. месечно.
Съобразно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, както и по неговата допустимост – в
обжалваната му част. По отношение правилността, обхватът на въззивната проверка се
определя от предявените във въззивната жалба оплаквания. В изпълнение на това и
съобразно разясненията в ТР № 1/2013 г. от 09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС,
служебната въззивната проверка следва да обхване валидността и допустимостта на
обжалваното решение, както и евентуално нарушение на императивна правна норма и
интересите на малолетното дете, за които съдът следи служебно.
При извършената проверка не се констатира наличие на пороци, обуславящи
извод за нищожност или недопустимост на обжалвания съдебен акт. Не се констатира
нарушение на императивни правни норми.
По оплакванията в жалбата:
Пред настоящата инстанция не се оспорва основанието на исковете за
издръжка – ответникът е баща на непълнолетния Т., и с посоченото по-горе влязло в
сила решение по гр. д. № 13706/2013 г. на РС Пловдив е осъден да заплаща на детето
2
си издръжка в размер на 120 лв. месечно. От определяне на издръжката до предявяване
на исковата молба е изтекъл период от осем години, в който детето е пораснало и
нуждите му, несъмнено, са се увеличили.
Спорен между страните е размерът на издръжката, който следва да се
определи в съответствие с принципа, че всеки родител е длъжен съобразно своите
възможности и материално състояние да осигурява условия на живот, необходими за
развитието на детето. В тази насока въззивният съд приема следното:
Понастоящем детето е ученик в осми клас. Детето е във възраст, в която,
наред с базовите потребности от дом, храна, облекло, отопление и т. н., е необходимо
да се посрещат и нуждите, свързани с емоционалното му развитие и придобиването на
социални умения. От събраните пред РС доказателства се установява, че наред с това,
детето има необходимост от скъпоструващо ортодонтско лечение.
За отглеждането и възпитанието на детето в последните повече от десет
години се грижи неговата майка. Не се спори, че тя има и още едно дете – малолетно,
за което е задължена да се грижи и издържа. Установените пред РС доходи на майката
са вразмер на минималната работна заплата.
Ответникът също работи по трудово правоотношение, пред РС се установява
да получава доходи в размер на около средната работна заплата за страната (1500 лв.
към края на 2022 г.). Страда от *** с н. усложнения, заради което му е призната трайно
намалена работоспособност 60 %. Понастоящем работи като ***. Има задължения за
заплащане на банков кредит. Няма други низходящи, за които да е задължен да
осигурява издръжка.
При тези обстоятелства първостепенният съд е приел, че необходимите за
посрещане нуждите на детето са средства в размер на поне 700 лв., от които ответникът
следва да заплаща 400 лв. месечно. Тези изводи настоящата инстанция приема за
напълно законосъобразни и съответстващи на интересите на детето. Ответникът е в
състояние да реализира доходи от трудово възнаграждение в размер на средната за
страната работна заплата, не се установява да има други низходящи, освен ищеца,
притежава имущество, от което също може да реализира доходи. Обстоятелството, че
той има задължения по банков кредит, не може да обоснове намаляване на дължимата
на ищеца издръжка. Задължението за издръжка на родителите към ненавършилите
пълнолетие техни деца е безусловно. Издръжката следва да се определи в съответствие
с възможностите на родителя, в размер, който да осигурява необходимите за
развитието на детето условия на живот.
Поради това, както и предвид изложените от РС съображения, които
настоящата инстанция напълно споделя, дължимата от ответника издръжка следва да
бъде увеличена от 120 на 400 лв. месечно. Следователно първоинстанционното
решение в обжалваната му част е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
3
На въззиваемия следва да се присъдят сторените за производството пред
ПОС разноски, които се констатираха в размер на 300 лв.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 4524/10,11,2023 г., постановено по гр. д. №
5969/2022 г. на РС Пловдив, І бр. състав, В ЧАСТТА, с която е увеличен определения с
влязло в сила решение № 1087/11,03,2014 г. по гр. д. № 13706/2013 г. на РС Пловдив
размер на издръжката, която С. И. Й., ЕГН **********; е осъден да заплаща на своя
ненавършил пълнолетие низходящ Т. С. Й., ЕГН **********; действащ лично и със
съгласието на неговата майка и законен представител В. Й. П., ЕГН **********; ЗА
РАЗЛИКАТА над 300 лв. до размер от 400 лв. месечно, считано от предявяване на иска
– 27,04,2022 г., до настъпване на законоустановена причина за изменение или
прекратяване на издръжката, видно със законната лихва върху всяка просрочена
вноска за времето от падежа до пълното й изплащане.
ОСЪЖДА С. И. Й., ЕГН **********; да заплати на В. Й. П., ЕГН
**********; сумата от 300 лв. (триста лева), представляваща деловодни разноски за
производството пред въззивната инстанция.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4