РЕШЕНИЕ
№
гр.
Козлодуй, 15.06.2020 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Козлодуйският
Районен съд, трети състав, в публично заседание на 11 юни 2020 година, в
състав:
Районен съдия: Борислав Методиев
при секретаря Галина Дикова, като разгледа докладваното от съдията Методиев
гражданско дело № 1343 по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени
са осъдителни искове с правно основание по чл.500 от КЗ, вр. чл.45 от ЗЗД и по
чл.86 от ЗЗД.
Делото е образувано по
искова молба на З. „Б.И.“АД, с ЕИК:*********, със седалище ***, представлявано
от С. П. и К. К., с която са предявени против Н.В.Р. с ЕГН:**********, с адрес:
***, искове с правно основание чл.500 от КЗ, вр. чл.45 от ЗЗД и по чл.86 от ЗЗД
– за заплащане на сумата в размер на 2498,16 лв., представляваща, изплатено от
ищцовото дружество застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски по
отправена регресна претенция от ЗАД „Е.“, ведно със законната лихва върху тази
сума, от датата на завеждане на исковата молба до пълното изплащане на
дължимите суми, сумата в размер на 396,23 лева, представлаваща мораторна лихва,
на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД, върху дължимото застрахователно обезщетение,
за периода от 23.02.2018г. /дата на падежа на плащане/ до датата на завеждане
на исковата молба в съда, както и съдебните разноски по делото, включително за
юрисконсултско възнаграждение.
Ищцовото дружество
твърди, че на 17.04.2017г. в района на с.Х., на кръстовище образувано от ул. „Г.
***, е реализирано ПТП с участието на МПС „Р. М. С.” с per. № ********,
собственост на Н.В.Р., управлявано от същия и МПС „*** ****” с per. № ********,
собственост на И.Л.И., управлявано от същия.
Излагат се доводи, че
според представения Протокол за ПТП № 1519298/17.04.2017г., съставен от
органите на КАТ, причините за произшествието се дължат по вина и противоправното
поведение на Н.В.Р., който на нерегулирано кръстовище отнема предимството на
лек автомобил „*** ****” с per. № ******** и го удря странично, вследствие на
което му нанася материални щети.
Сочи се, че лек
автомобил „Р. М. С.” с per. № ******** е бил застрахован по застраховка
“Гражданска отговорност” в З. ”Б.И.” АД със застрахователна полица №
BG/02/116002144969, която е валидна към момента на събитието. В З. „Б.И.” АД е
заведена щета под № ********** от ЗАД „Е.” - застраховател по имуществена
застраховка „Каско” на увреденото МПС. След направена оценка на щетата ЗАД „Е.”
е изплатило застрахователно обезщетение на пострадалия в размер на 2465.16 лв.
за ремонт на увреденото МПС „*** ****” с per. № ********. След отправена
регресна претенция от ЗАД „Е.”, З. „Б.И.” АД е изплатило на ЗАД „ Е.” сума в
размер на 2483.16 лв.
Твърди се, че видно от
представения Протокол за ПТП № 1519298/17.04.2017г. Н.В.Р. е управлявал МПС с
концентрация на алкохол в кръвта над допустимата по закон норма. Релевира, че
на основание чл. 500 от КЗ, З. „Б.И.” АД има право да получи от Н.В.Р.
платеното застрахователно обезщетение. С писмо е уведомен ответникът да заплати
претендираната сума, но до момента същата не била изплатена.
Моли се, съдът да осъди
Н.В.Р. с ЕГН:**********, с адрес: *** да заплати на З. „Б.И.“АД, с ЕИК: *********,
със седалище ***, представлявано от С. П. и К. К. сумата в размер на 2498,16
лв., представляваща, изплатено от ищцовото дружество застрахователно
обезщетение и ликвидационни разноски по отправена регресна претенция от ЗАД „Е.“,
ведно със законната лихва върху тази сума, от датата на завеждане на исковата
молба до пълното изплащане на дължимите суми, сумата в размер на 396,23 лева,
представлаваща мораторна лихва, на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД, върху
дължимото застрахователно обезщетение, за периода от 23.02.2018г. /дата на
падежа на плащане/ до датата на завеждане на исковата молба в съда, както и
съдебните разноски по делото, включително заплатено адвокатско възнаграждение.
В срока по чл.131 ГПК
не е представен отговор от ответника. Съобщението, към което са били приложени
разпореждане № 1253/03.12.2019г. и препис от исковата молба, е получено на 20.12.2019г.
от сина на ответника.
С исковата молба и със
становище, постъпило на 09.03.2020г., процесуалният представител на ищеца е
направил искане за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.
Съдът намира, че
искането следва да бъде уважено:
За да бъде постановено
неприсъствено решение, съгласно чл.238 от ГПК, трябва да са налице кумулативно
следните предпоставки:
На първо място на
ответника да му е връчена надлежно исковата молба, ведно с приложенията и той
да не е представил отговор в указания му срок.
На второ място е
необходимо ответникът да не се е явил в първото заседание по делото, след като
е бил редовно призован за него и да не е направил искане, то да се разгледа в
негово отсъствие.
На следващо място
ищецът трябва да е поискал постановяване на неприсъствено решение.
На последно място е
необходимо да са спазени изискванията на чл.239, ал.1, т.1 и т.2 от ГПК, а
именно на ответника да са му указани последиците от неспазването на сроковете
за размяна на книжата и на последиците от неявяването му в съдебно заседание,
както и искът, предявен от ищеца да е допустим и вероятно основателен.
По настоящето дело,
съдът намира, че са налице кумулативно всички гореизброени изисквания.
Както беше посочено,
по-горе на 20.12.2019г. на сина на ответника е връчено Разпореждане №1253 от 03.12.2019г.
на РС-Козлодуй, в което са указани последиците от неспазването на сроковете за
размяна на книжата и неявяването в съдебно заседание. Въпреки това, след
изтичането на едномесечния срок по чл.131 от ГПК, ответникът не е представил
отговор на исковата молба.
Впоследствие, в съдебно
заседание ответникът, след като е редовно призован, не се явява, не се
представлява и не взема становище по предявените искове.
Ищецът от своя страна е
направил изрично искане за постановяване на неприсъствено решение по чл.238 от ГПК, при наличието на предстоставките затова.
Съдът намира, че
предявените искове с правно основание чл.500 от КЗ, вр. чл.45 от ЗЗД и по чл.86
от ЗЗД, с оглед на изложените в исковата молба обстоятелства и представените и
приети по делото писмени доказателства е допустим и се явява вероятно основателен.
Съгласно чл.239, ал.2
от ГПК неприсъственото решение не се мотивира по същество.
По
разноските:
Предвид изхода на
настоящия спор и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, основателна се явява
претенцията на ищеца за присъждане на направените по делото съдебни разноски за
държавна такса в размер на 149.92 лв., за депозит за вещо лице в размер на 300
лева и 10 лева за депозит за призоваване на свидетел, както 100.00 лв. за
юрисконсултско възнаграждение.
Предвид горните
съображения и на основание чл.239, ал.1 и ал.2 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА
на основание чл.500 от КЗ, вр. чл.45 от ЗЗД и по чл.86 от ЗЗД Н.В.Р. с ЕГН:**********,
с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на З. „Б.И.“АД,
с ЕИК: *********,
със седалище ***, представлявано от С. П. и К. К., сумата в размер на 2498,16
лв., представляваща, изплатено от ищцовото дружество застрахователно
обезщетение и ликвидационни разноски по отправена регресна претенция от ЗАД „Е.“,
ведно със законната лихва върху тази сума, от датата на завеждане на исковата
молба до пълното изплащане на дължимите суми, както и сумата в размер на 396,23
лева, представлаваща мораторна лихва, на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД, върху
дължимото застрахователно обезщетение, за периода от 23.02.2018г. /дата на
падежа на плащане/ до датата на завеждане на исковата молба в съда.
ОСЪЖДА
на
основание чл. 78, ал. 1 и
ал.8 от ГПК Н.В.Р. с ЕГН:**********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на З. „Б.И.“АД, с ЕИК: *********, със
седалище ***, представлявано от С. П. и К. К. направените по делото разноски - сумата
от 149.92 лв. заплатена държавна такса, за депозит за вещо лице в размер на 300
лева, за депозит за призоваване на свидетел в размер на 10 лева, както сумата
от 100.00 лв. за юрисконсултско възнаграждение.
Неприсъственото решение
не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: