РЕШЕНИЕ
№ 26
гр. Белоградчик, 05.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЕЛОГРАДЧИК, ІІІ-ТИ ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Божидарка Д. Йосифова
при участието на секретаря Маргарита Ал. Николова
като разгледа докладваното от Божидарка Д. Йосифова Гражданско дело №
20211310100637 по описа за 2021 година
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.
327, ал. 1 ТЗ, с цена на иска – 5 077.20 лв. и мораторни лихви за забава с
цена на иска 565.54 лв., и по чл. 86 ЗЗД – законни лихви.
В исковата молба ищеца «ТЕДИ» ООД сочи, че на 08.04.2014 г., между
ищеца – като „Продавач“ и ответницата Б. Т. П. – като „Купувач“, е сключен
договор за покупко-продажба, по силата на който продавачът продава, а
купувача купува препарати за растителна защита, семена и торове
индивидуализирани по вид, количество, цена и срок за плащане, определени
във фактурите и стоковите разписки. Ищецът твърди, че е извършил доставка
на договорените стоки на ответника, за което са издадени 2 броя фактури –
Фактура № ********** от 12.05.2014 г., със срок на плащане 01.09.2014 г. и
Фактура № ********** от 03.06.2014 г., със срок на плащане 01.09.2014 г.,
като фактурите са на обща стойност 5 077.20 лв. Излага, че от страна на
ответницата не е било извършено плащане в срок по горецитираните фактури.
Ищецът сочи, че на 21.10.2020 г. между страните е подписана спогодба, по
1
силата на която ответникът Б.Т. признава, че към датата на подписване на
спогодбата 21.10.2020 г. дължи на ищеца сумата от 5 077.20 лв., по
горепосочените фактури, като е договорено че дължимата сума следва да бъде
заплатена в срок до 20.12.2020 г. Ищцовото дружество твърди, че въпреки
сключената спогодба, плащане от страна на ответницата не е извършено в
уговорения срок.
Предвид гореизложеното ищеца моли, съдът да осъди ответницата, да
им заплати сумата от 5 077.20 лв. – неизплатена главница по Фактура №
********** от 12.05.2014 г. и Фактура № ********** от 03.06.2014 г., ведно с
мораторната лихва за забава за периода от 21.10.2020 г. до 25.11.2021 г., в
размер на 565.54 лв., както и законните лихви върху главницата, считано от
датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане и
направените по делото разноски.
В подкрепа на иска са представени писмени доказателства.
Ищецът е представляван от процесуален представител – адв. Н.Б. от АК
– Монтана.
По искане на пълномощникът на ищеца, по делото са допуснати и
разпитани свидетелите – Б. Г. В. и А. Д. А.
По искане на ищеца е допусната и изслушана съдебно – счетоводна
експертиза, като заключението на вещото лице не е оспорено от страните и е
приобщено към останалия доказателствен материал по делото.
В хода на устните състезания, пълномощникът на ищеца пледира, съда
да уважи обективно съединените искове. Подробни съображения са изложени
в представената по делото Писмена защита.
В срока по чл. 131 ГПК, е постъпил отговор от страна на ответницата.
В същия оспорва иска. Прави възражение за настъпила погасителна давност
по отношение на вземането на ищеца – главница и лихви, поради настъпила 5
годишна погасителна давност – за главницата и 3 годишна погасителна
давност – за лихвите, считано от изискуемостта им, тъй като признанието за
дължимостта на вземането е направено след изтичане на погасителната
давност. Ответницата оспорва и представителната власт на пълномощника й
при сключване на Спогодбата от 21.10.2020 г., тъй като предвид
представеното при сключване на спогодбата пълномощно, ответницата не е
делегирала на пълномощника си права да признава задължения от нейно име
2
и за нейна сметка. За тези действия, извършени без надлежна представителна
власт – сключване на Спогодба от 21.10.2020 г., ответницата твърди, че
узнала при връчване на съдебните книжа по делото.
Съдът преценявайки изложеното в исковата молба и събраните по
делото писмени и гласни доказателства, приема за установено от фактическа
страна и правна страна :
Предвид изложените в исковата молба обстоятелства, очертаващи
предмета на спора и с оглед правната квалификация на така предявените
искове, съдът с доклада по делото вмени на ищеца да докаже следните
обстоятелства : че между ищцовото дружество, като „Продавач“ и ответника
– като „Купувач“ е сключен договор за покупко – продажба, по силата на
който продавачът е продал, а купувача е закупил препарати за растителна
защита, семена и торове, за което са издадени 2 броя фактури на обща
стойност 5 077.20 лв.; че е доставил на ответника процесните стоки; че на
21.10.2020 г. между страните е подписана Спогодба; неизпълнение от страна
на ответницата по Договора, фактурите и Спогодбата от 21.10.2020 г.; че
падежа на плащане е настъпил.; размера на неизплатената цена по Спогодбата
от 21.10.2020 г.; че ответника е изпаднал в забава в плащанията; размера на
мораторната лихва за забава.
От своя страна, ответницата с оглед направените възражения с
отговора, дължеше доказване в процеса на следните обстоятелства : че
вземането на ищеца за главница и лихви, е погасено по давност и липса на
надлежна представителна власт на пълномощника й при сключване на
Спогодбата с ищеца от 21.10.2020 г.
Предвид ангажираните от ищеца доказателства, съдът намира за
безспорно доказано, че между страните по делото са възникнали валидни
облигационни отношения. Между тях е бил сключен Договор за покупко –
продажба от 08.05.2014 г., по силата на който ищеца е продал, а ответницата е
закупила препарати за растителна защита, семена и торове, специфицирани
по вид, количество и цена. Установи се от разпита на св. В., че всички
договорени количества препарати, семена и други стоки, предмет на Договора
от 08.05.2014 г. са били доставени на ответницата в гр. Б., като по този начин
ищеца е изпълнил задължението си по договора за продажба. За процесните
стоки, доставени по силата на договора за покупко – продажба на страните, са
3
издадени 2 броя фактури : Фактура № ********** от 12.05.2014 г. за сумата 3
978 лв., с падеж на плащане – 01.09.2014 г. и Фактура № ********** от
03.06.2014 г. за сумата 1 099.20 лв., с падеж на плащане също 01.09.2014 г.
Стойността на двете фактури, е общо 5 077.20 лв.
Безспорно е, че ищеца е доставил стоката, предмет на договора за
покупко – продажба, поради което и от своя страна купувача дължи
плащането й – по смисъла на чл. 327, ал. 1 ТЗ. Съдът приема, че сделката
между страните е търговска, тъй като поне една от тях е търговец – ищеца е
търговско дружество. Налице са доказателства и за неизпълнение на
задължението по договора от страна на ответницата на падежа на плащане –
срока по така издадените фактури – 01.09.2014 г. Горното се установи и от
заключението на изготвената съдебно – счетоводна експертиза – при
извършена справка в счетоводството на ищцовото дружество е установено, че
плащане по процесните фактури не е извършено.
По делото е представена Спогодба от 21.10.2020 г., сключена между
ищцовото дружество – от една страна и от друга страна – Б. И. Б. –
пълномощник на ответницата при сключване на Спогодбата. По силата на
същата, пълномощникът на ответницата е признал от нейно име, че към
датата на подписване на спогодбата, същата дължи на ищеца сумата в размер
на 5 077.20 лв. – по фактури № ********** от 12.05.2014 г. и № **********
от 03.06.2014 г. По смисъла на т. 2 от Спогодбата, страните са се споразумяли
сумата по горепосочените фактури да бъде изплатена на ищеца в срок до
20.12.2020 г. по посочена от ищеца банкова сметка. И тъй като плащане не е
извършено в уговорения срок, ищеца е предявил настоящия иск.
Предвид гореописаното, съдът приема, че действително е налице
неизпълнение от страна на ответника по така възникналите между страните
договорни отношения.
Въпреки това, с оглед направените от ответницата възражения, съдът
намира, че не са налице законовите предпоставки, така предявените искове да
бъдат уважени, поради следните съображения :
На първо място, съдът приема, че по отношение на вземането на ищеца
спрямо ответницата е настъпил института на погасителната давност, въпреки
направеното признание за дължимостта му.
Както бе посочено по – горе, падежа на плащане на задълженията по
4
двете фактури, е 01.09.2014 г. По отношение на това вземане важи общата 5
годишна погасителна давност – съгл. 110 ЗЗД. Следователно, петте години за
плащане на вземането, считано от момента на изискуемостта му /падежа на
фактурите е 01.09.2014 г./, е изтекъл на 01.09.2019 г.
Действително, съгласно спогодбата е направено признание на
дължимото вземане, но видно е, че това признание е направено след изтичане
на петгодишния давностен срок. Давностният срок е изтекъл на 01.09.2019 г.,
а Спогодбата е сключена на 21.10.2020 г.
Поради това, съдът намира, че давността по отношение на вземането е
настъпила, а сключването на Спогодбата след изтичане на давността не може
да я прекъсне, респективно не може да започне да тече нов срок.
В този смисъл е и установената съдебна практика. С признанието на
длъжника може да бъде прекъснат срокът на погасителната давност, само
доколкото този срок тече, но не и след като вече е изтекъл. Признанието на
длъжника след изтичане на срока на погасителната давност не може да заличи
последиците на давността. За прекъсване на погасителна давност може да се
говори само преди изтичане на погасителната давност, тъй като веднъж
изтекла, погасителната давност не може да бъде прекъсната. Признанието,
направено след изтичане на погасителната давност, не прекъсва теченето й.
Прекъсването на давността, като законова последица от признаването на
вземането, ще настъпи само доколкото са налице предпоставките за това –
започнала, но още не изтекла погасителна давност /арг. от чл. 116 ЗЗД/.
Погасителната давност по съществото си представлява последица от
бездействието на кредитора да упражни правото си в определен период от
време. След като този период вече е изтекъл, направеното признание не може
да го възстанови. (В този смисъл Решение № 671 от 27.06.2000 г. на ВКС по
гр. д. № 689/99 г., I г. о., Решение № 603 от 7.04.1998 г. на ВКС по гр. д. №
2510/ 97 г., V г. о., Решение № 65 от 3.06.2011 г. на ВКС по т. д. № 600/ 2010
г., I т. о., ТК).
Ответницата се е позовала на института на давността, направила е
възражение в този смисъл в законния срок – с подаване на отговора на
исковата молба, поради което и съдът е длъжен да зачете действието на
погасителната давност.
Налице е изтекла давност досежно главното задължение – главницата,
5
поради изтичане на 5 годишния срок, визиран в чл. 110 ЗЗД, а по смисъла на
изложените по – горе мотиви, така сключената Спогодба не прекъсва
давността, поради това, че признанието на вземането, е направено след
изтичането й.
Поради това, съдът намира, че предявеният иск по чл. 327, ал. 1 ТЗ, е
неоснователен, поради настъпила погасителна давност досежно правото на
ищеца – кредитор да претендира вземането си, предвид изтеклия давностен
срок.
Гореизложените мотиви са относими и досежно претенцията на
мораторни лихви. По отношение на лихвите, давността е по – кратка – 3
годишна такава, предвид разпоредбата на чл. 111, б. „б“ ЗЗД. И по отношение
на акцесорния иск е настъпила погасителна давност, поради което и
ответницата не дължи плащане и на тази сума.
Горното съставлява самостоятелно основание за отхвърляне на
предявения иск, но въпреки това, съдът намира за необходимо, че е налице и
още едно основание за отхвърляне на претенцията на ищеца.
Видно е, че при сключване на Спогодбата от 21.10.2020 г., ответницата
е била представлявана от пълномощника си Б. И. Б., който от името на
ответницата е признал, че същата има задължение към ищеца в размер на 5
077.20 лв. и е поет ангажимент за изплащането му в срок до 20.12.2020 г. По
делото е приложено Пълномощно рег. № 231 от 28.02.2012 г. на Нотариус
Росица Кръстева с район на действие РС – Белоградчик, № 546 в
Нотариалната камара, по силата на което ответницата – лично и като
земеделски производител е делегирала определени права на пълномощника си
Б. Б.
Никъде обаче от правата, изброени в пълномощното не се установява
упълномощителят – ответницата, да е делегирала права на пълномощника си
да признава от нейно име и за нейна сметка задължения. Правата се
изчерпват до осъществяване на представителство пред държавните
институции, подаване на документи, сключване на договори, но не включва
правото на пълномощникът да поема задължения и да признава
съществуването на такива от името на своя упълномощител. Поради това, със
сключването на Спогодбата в този смисъл, пълномощникът на ответницата е
действал извън обема на предоставената му от пълномощника представителна
6
власт по силата на представеното пълномощно, поради което и действията му
могат да бъдат определени като такива, извършени без надлежна
представителна власт по смисъла на чл. 42 ЗЗД. Потвърждаване на действията
извършени от пълномощника без надлежна представителна власт, не е
извършено от ответницата каквато възможност е предвидена в чл. 42, ал. 2
ЗЗД, поради което и същите да относително недействителни.
Съдът намира, че в случая е неприложима разпоредбата на чл. 301 ТЗ,
тъй като земеделския производител не е „търговец“ по смисъла на ТЗ. Поради
това, съдът не изследва въпроса кога е узнала ответницата за извършените
действия от нейно име без представителна власт и противопоставила ли се е
на извършването им, непосредствено след узнаване за извършването им.
При тези мотиви, съдът намира, че така предявените обективно
съединени искове следва да бъдат изцяло отхвърлени.
По разноските.
Предвид изхода на делото – съдът отхвърли изцяло предявените
обективно съединени искове, поради което ищеца следва да понесе в своя
тежест направените от ответницата разноски в процеса. Доказателства за
направени от ответницата разноски – няма, поради което съдът не присъжда
такива в нейна полза. Останалите разноски направени в производството,
остават за сметка на ищеца.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ТЕДИ“ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, кв. Овча купел, бл. 20, ап. 10,
представлявано от Т. П. К. – управител, чрез пълномощника адв. Н.Б. от АК –
Монтана, против Б. Т. П., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Б., общ.
Б., обл. В., ул. „...................” № ..., обективно съединени искове : по чл. 327,
ал. 1 ТЗ – с цена на иска 5 077.20 лв. /пет хиляди седемдесет и седем лева и
двадесет стотинки/ - главница по фактури № **********/ 12.05.2014 г. и №
**********/ 03.06.2014 г., 565.54 лв. /петстотин шестдесет и пет лева и
петдесет и четири ст./ - мораторна лихва за забава за периода от 21.10.2020
г. до 25.11.2021 г., и по чл. 86 ЗЗД – законни лихви върху главницата от
подаване на исковата молба до окончателното й изплащане.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните, пред Видински Окръжен съд.
7
Съдия при Районен съд – Белоградчик: _______________________
8