Решение по дело №650/2015 на Административен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

 

№         /15.01.2016 год., гр. Варна

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

Варненският административен съд, ІV състав в публично заседание на петнадесети декември през две хиляди и петнадесета година, в състав:

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВГЕНИЯ БАЕВА

 

при секретаря В.К., като разгледа докладваното от съдията адм. д. № 650 по описа за 2015 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

Производството е по реда на чл. 156 и следващите от Данъчно-осигурителния кодекс /ДОПК/.

Образувано е по жалбата на “БГ Инвест-МВ“ ЕООД със седалище и адрес на управление гр. Варна против Ревизионен акт /РА/ № Р-03-1401390-091-01/01.12.2014 год. издаден от органи по приходите при Териториална дирекция на Националната агенция за приходи /ТД на НАП/ гр. Варна, потвърден с Решение /Р/ № 907/16.02.2015 год. на директора на Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика” гр. Варна при Централното управление на Националната агенция за приходи /”ОДОП” при „ЦУ” на НАП”/. Жалбоподателят твърди, че РА е нищожен, т.к. РД не е изготвен в срока по чл. 117 от ДОПК. В условията на евентуалност твърди, че РА е необоснован и незаконосъобразен, като издаден при неправилно приложение на материалния закон. Твърди, че органът по приходите неправилно не е признал правото на данъчен кредит за периода м.11 и м.12.2013 год. по фактури № № *********/26.11.2013 год. и *********/19.12.2013 год., като е приел, че доставките не са реално осъществени. Твърди, че този извод е в противоречие с решения на СЕС. Твърди, че доставките са реално осъществени, поради което са налице основания за признаване на право на данъчен кредит. Моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло оспорения РА.

В съдебно заседание жалбоподателят, чрез процесуален представител, поддържа жалбата. Претендира направените пред инстанцията съдебно-деловодни разноски. В писмено становище от 23.12.2015 год. излага подробните си съображения.

Ответникът, чрез процесуален представител, оспорва жалбата. Моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли, като неоснователна. Претендира направените пред инстанцията съдебно-деловодни разноски, вкл. юрисконсултско възнаграждение.

 

І. По допустимостта на жалбата :

 

РА № Р-03-1401390-091-01/01.12.2014 год., издаден от органи по приходите при ТД гр. Варна на НАП, е съобщен на жалбоподателя на 03.12.2014 год. /л.349/. Обжалван е по административен ред с жалба вх. № 58042-1/16.12.2014 год., входирана в Дирекция “ОДОП” гр. Варна при “ЦУ” на НАП на 19.12.2014 год. /л.364-360/. С Р № 907/16.02.2015 год., в срока по чл. 155, ал. 1 от ДОПК директорът на Дирекция “ОДОП” гр. Варна при “ЦУ” на НАП е потвърдил РА, с който са определени задължения за данък върху добавената стойност в общ размер на 21 735,72 лв. за периода м. 11 и м. 12.2013 год. С Р № 907/16.02.2015 год. РА е потвърден. Препис от решението на директора на Дирекция „ОДОП” гр. Варна при „ЦУ” на НАП е връчен на жалбоподателя на 18.02.2014 год. /л.15 от делото/, поради което с подаване на жалбата на 04.03.2015 год., е спазен предвидения в чл. 156, ал. 1 от ДОПК 14-дневен срок и същата се явява допустима.

 

ІІ. По процесуалната законосъобразност на РА :

 

Ревизията на “БГ-Инвест-МВ“ ЕООД гр. Варна обхваща задължения за данък върху добавената стойност за периода 01.11.2013 – 28.02.2014 год. и е започнала е със Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № 1401390/14.04.2014 год. /л.4/, издадена от Росица Милкова Стоянова, началник сектор “Ревизии” в Дирекция “Контрол” при ТД гр. Варна на НАП, определен да издава такива заповеди със Заповед № 1597/01.11.2012 год. /л.15/ на директора на ТД гр. Варна на НАП, в качеството му на орган по приходите, връчена на лицето на 17.07.2014 год. /л.5/. Извършването на ревизията е възложено на Р. Д. Ж., Е. П. Д. и Р. И. Ш. Със Заповед № 1403053/07.08.2014 год. /л.8/ срокът за извършване на ревизията е продължен до 08.09.2014 год. Със Заповед № Р-03-1401390-020-04/05.09.2014 год. /л.10/ срокът за извършване на ревизията е продължен до 08.10.2014 год. и от Р. Д. Ж. и Р. И. Ш. На 22.10.2014 год., в срока по чл. 117, ал. 1 от ДОПК, е изготвен Ревизионен доклад /РД/ № Р-03-1401390-092-01 /л.329-317/ от органите по приходите, определени със заповедта да сторят това, уведомлението за изготвянето на който е връчено на лицето на 03.11.2014 год. На 01.12.2014 год. Р.М. С. и Р. Д. Ж. са съставили РА № Р-03-1401390-091-01/01.12.2014 год. /л.359-350/, в който са потвърдени съдържащите се в ревизионния доклад констатации.

При извършване на задължителната проверка по чл. 160, ал. 2 ДОПК, съдът констатира, че ревизията е възложена от компетентен орган. Ревизията е приключила в определения срок. РД е съставен в 14 дневен срок от приключване на ревизията. Въз основа на РД е съставен РА от компетентните за това органи, поради което съдът приема, че при извършване на ревизията не са допуснати нарушения, които да обусловят нищожност на ревизионния акт.

 

ІІІ. По материално-правната законосъобразност на РА:

 

Предмет на проверка са установените с РА задължения за данък върху добавената стойност в размер на 21 735,72 лв. за периода м.11 и м.12.2013 год. и лихви в общ размер на 1 964,59 лв..

За да достигне до този извод органът по приходите е приел, че доставките на стоки и услуги от „СБМ-ЕЛ“ ЕООД не са реално осъществени, т.к. дружеството не е представило доказателства за реално предаване, респ. приемане на стоката.

Съдът след преценка на събраните в хода на административното и съдебното производство писмени документи приема за установено от фактическа страна следното :

В хода на административното производство жалбоподателят е представил фактури № № **********/26.11.2013 год., с предмет „царевица“ на стойност 216 000 лв., КИ № **********/19.12.2013 год. с предмет „недоставена царевица“ на стойност 126 948,60 лв. и **********/09.12.2013 год., с предмет „слънчоглед“ на стойност 19 627, лв. издадени от „СБМ-ЕЛ“ ЕООД.

Между страните няма спор по следните факти : 1. Към датата на издаване на фактурите „СБМ-ЕЛ“ ЕООД е регистрирано по ЗДДС лице; 2. Фактурите са отразени в СД по ЗДДС за съответните периоди и в дневника за продажбите на „СБМ-ЕЛ“ ЕООД.; 3. Счетоводството на „СБМ-ЕЛ“ ЕООД за периода на доставките е редовно водено.

Към фактурите са приложени договори за покупко-продажба, Приемо-предавателни протоколи.

В хода на административното производство е извършена насрещна проверка на доставчика, обективирана в протокол № 03-1401390-1/23.09.2014 год. /л.162, папка 1/. Дружеството е представило писмени документи, подробно описани в протокола.

Видно от заключението на съдебно-счетоводната експертиза, прието от съда като обективно и компетентно дадено и неоспорено от страните се установява, че счетоводствата на жалбоподателя, „Хранекспорт БГ“ ООД гр. Бургас, и „Меджикфлейм“ ООД гр. София са редовно водени за проверявания период. Фактурите по процесните доставки са отразени в счетоводството на жалбоподателя и „СБМ-ЕЛ“ ЕООД. В счетоводството на доставчика „СБМ-ЕЛ“ ЕООД в хронологичен регистър на сметка 304-стоки за периода 01.01.2013 – 31.12.2013 год. са отразени налични стоки – царевица – 832,63 т.; слънчоглед – 403,54 т. Цената по процесните фактури е платена по банков път. Дружеството-жалбоподател е отразило в счетоводството си последващи доставки към „Хранекспорт БГ“ ООД гр. Бургас и „Меджикфлейм“ ООД гр. София по фактури № № 182, 186, 184 и 185 на същото количество царевица и слънчоглед, отразено, като закупено от „СБМ-ЕЛ“ ЕООД, които са отразени в СД и цената по тях е заплатена.

Представени са транспортни документи, установяващи транспортиране на стоката до получателите „Хранекспорт БГ“ ООД гр. Бургас и „Меджикфлейм“ ООД гр. София.

Реалността на доставките е основополагаща за законосъобразното възникване и упражняване на правото на данъчен кредит - чл. 6, ал. 1, респ. чл. 9, ал. 1 във връзка с чл. 25, чл. 68, ал. 1 е чл. 69, ал. 1 ЗДДС. Това е така, защото след като получателят черпи права от доставката чрез претенцията му за право на данъчен кредит, в негово задължение е да притежава документи за реалното предаване на стоката. Доказателствената тежест в този процес пада върху ревизираното лице, което трябва с всички допустими по ДОПК доказателства и доказателствени средства да установи реалното осъществяване на фактурираните доставки. Затова настоящият съдебен състав приема, че не е достатъчно само издаването на фактури и сключването на договор. Последният може да бъде заместен от фактурите, но това не означава, че те обективират реално извършени доставки, а само съвпадане на волеизявленията на страните в него, че са съгласно да постигнат като резултат договореното между тях по една доставка. Налице е разлика между сделка в гражданскоправния смисъл и доставка за целите на данъчното облагане и това е причината законодателят в ЗДДС да употребява понятието доставка, а не сделка. Докато при сделката в гражданскоправния й аспект е необходимо съгласие между страните за пораждане на договорения резултат, то при доставката по смисъла, вложен от законодателя в ЗДДС - чл. 6, ал. 1, респ. чл. 9, ал. 1 ЗДДС не е достатъчно съгласието на страните по доставката, а нейното реално осъществяване - предаване на стоката или извършването на услугата. В Директива 2006/112/ЕО дефиницията на понятието "доставка на стока" не се свързва със собствеността на стоката, тъй като в чл. 14 изрично е посочено, че доставка на стока означава прехвърлянето на правото за разпореждане с материална вещ като собственик, което означава, че е достатъчно доставчикът да притежава стоката, независимо дали е неин собственик или не. Затова и в процесния случай от значение е да се установи дали доставчикът е имал фактурираното количество слънчоглед и царевица, за да може да го предаде на получателя. От доказателствата се установява безспорно, че доставчикът "СБМ-ЕЛ“ ЕООД е придобил достатъчни количества царевица и слънчоглед, надлежно отразени в стоковата сметка 304. Спорният въпрос е относно обстоятелството, дали фактурираните количества са фактически предадени от „СБМ-ЕЛ“ ЕООД на „БГ Инвест-МВ“ ЕООД. Според настоящия съдебен състав не са налице категорични доказателства за предаване на процесните количества. Налице са доказателства за предаване на тази стока от "БТ Инвест-МВ“ ЕООД на “Хранекспорт БГ“ ООД гр. Бургас и „Меджикфлейм“ ООД гр. София. Това обаче не означава, че е налице пряка доставка на царевица и слънчоглед от „СБМ-ЕЛ“ ЕООД на „БГ Инвест-МВ“ ЕООД, а вероятно се касае за комисионна дейност от страна на жалбоподателя, като такъв вид доставки следва да се отчетат по различен начин, както се има предвид твърденията на жалбоподателя, че стоките директно са доставени на пристанището за износ от “Хранекспорт БГ“ ООД гр. Бургас и „Меджикфлейм“ ООД гр. София, не са разтоварвани в склад на дружеството. Представянето на приемателно-предавателни протоколи не е достатъчно, за да се приеме, че е налице реално осъществена доставка на стоки. Не става ясно по какъв начин и с какво е натоварено фактурираното количество царевица и слънчоглед, като се има предвид, че се касае за 833 тона, по какъв начин е разтоварено същото количество. Доказването на превоз по доставките от „БГ Инвест-МВ“ ЕООД към “Хранекспорт БГ“ ООД гр. Бургас и „Меджикфлейм“ ООД гр. София не доказва реално предаване на стоката от „СБМ-ЕЛ“ ЕООД на жалбоподателя. От представените пред стокови разписки, се установява предаване на стоката от „БГ Инвест-МВ“ ЕООД на “Хранекспорт БГ“ ООД гр. Бургас и „Меджикфлейм“ ООД гр. София. Посочените в стоковите разписки фактури са тези, издадени от "СБМ-ЕЛ“ ЕООД към “Хранекспорт БГ“ ООД гр. Бургас и „Меджикфлейм“ ООД гр. София, а не към "БГ Инвест-МВ" ЕООД.

От твърденията на жалбоподателя се извлича довод, че се касае за транзитна продажба на царевица и слънчоглед. Регламентацията на този вид продажба е в чл. 329 ТЗ и при нея е налице договаряне между страните по един договор продавачът да предаде стоката направо на трето лице. Доказателства за такова договаряне между жалбоподателя и “Хранекспорт БГ“ ООД гр. Бургас и „Меджикфлейм“ ООД гр. София липсват, като такива не са представени нито по време на ревизията, нито в хода на административното обжалване. При транзитната продажба като особен вид продажба са налице три страни, за които трябва да има ясни клаузи за изпълнение и доказателства, които да установят категоричен начин, че е налице именно този вид продажба, а именно транзитната продажба по смисъла на чл. 329 ТЗ. Както се посочи вече, при нея е налице договаряне, както между основните страни по доставката, така и между третото лице и купувача и третото лице, а писмени данни за такива правоотношения по делото липсват, нито са били въвеждани доводи в тази насока в ревизионното производство.

Счетоводното отчитане на доставките и при жалбоподателя и при издателя на процесните фактури (установено обстоятелство от заключението на съдебно-счетоводната експертиза), не е достатъчно, за да се приеме, че са налице предпоставките по чл. 68, ал. и чл. 69, ал. 1 ЗДДС. Редовно воденото счетоводство, без категорични доказателства за реалното предаване на стоката, не е достатъчно основание, за да се приеме, че е съществена реална доставка (предаване) на стока, а е основание да се откаже правото на данъчен кредит по чл. 70, ал. 5 ЗДДС, както е и в настоящия казус. Плащането на данъчната основа по доставките, също не е предпоставка за признаване правото на данъчен кредит. Плащането може да се обсъжда в полза на реалното осъществяване на една доставка, само ако за нея са налице достатъчно писмени доказателства за реалното й изпълнение, но не и като самостоятелно основание за признаване правото на данъчен кредит.

Предвид горното съдът намира, че жалбоподателят, чиято е доказателствената тежест, не е провел главно и пълно доказване на реалното получаване на стоката по фактури № № *********/26.11.2013 год. и *********/19.12.2013 год., издадени от “СБМ-ЕЛ” ЕООД.

Предвид горното съдът намира, че органът по приходите правилно е определил задължение за данък върху добавената стойност по посочените фактури, поради което жалбата срещу РА следва да се отхвърли.

Предвид направеното искане от ответника по жалбата и на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК, на същия следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение, съобразно отхвърлената претенция, изчислено на основание чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на 1 241 лв.

Водим от горното, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на “БГ Инвест-МВ“ ЕООД със седалище и адрес на управление гр. В., ул. „Х.П.“ № **, ет. *, ап. *, ЕИК ********* срещу Ревизионен акт № Р-03-1401390-091-01/01.12.2014 год., издаден от инспектори по приходите при Териториална дирекция гр. Варна на Националната агенция за приходи, потвърден с Решение № 907/16.02.2015 год. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” гр. Варна при „Централното управление” на Националната агенция за приходите, с който за периода м.11 и м. 12.2013 год. са определени задължения за данък върху добавената стойност в общ размер на 21 735,72 лв. и лихви в общ размер на 1 964,59 лв. по фактури № № *********/26.11.2013 год. и *********/19.12.2013 год., издадени от “СБМ-ЕЛ” ЕООД.

ОСЪЖДА “БГ Инвест-МВ“ ЕООД със седалище и адрес на управление гр. В., ул. „Х.П.“ № **, ет. *, ап. *, ЕИК ********* да заплати на Националната агенция за приходите гр. София - Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” гр. Варна сумата от 1 241 лв. /хиляда двеста четиридесет и един лева/, представляваща съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 161 от ДОПК.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния административен съд, в 14 дневен срок от получаване на съобщението от страните.

 

 

 

СЪДИЯ :