Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 58, 10.06.2020 г., гр. Белоградчик
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
БЕЛОГРАДЧИШКИ РАЙОНЕН СЪД, 3-ти състав,
на трети юни две хиляди и двадесета година, в публично заседание в следния състав:
Районен съдия: БОЖИДАРКА ЙОСИФОВА
Секретар МАРГАРИТА Н.,
като разгледа докладваното от съдия Йосифова АНД № 90 по описа за 2020 година.
Производството
е по
реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на А.Ц.Д. ***,
против Наказателно постановление № 4/ 23.03.2020 г. на Директора на Регионална
Инспекция по опазване на околната среда и водите (РИОСВ) – гр. Монтана, с което
на осн. чл. 166, т. 3, във вр. с чл. 165, ал. 1 от Закона за опазване на
околната среда и водите (ЗООС), му е наложена „Глоба” в размер на 2 000 лв., за
нарушение на същия законов текст.
В
жалбата се моли Наказателното постановление да бъде отменено, като неправилно и
незаконосъобразно. Основните доводи изтъкнати в жалбата и в хода на съдебните
прения, са че изцяло е опорочена процедурата по даване на предписания от страна
на наказващия орган, както и че не е налице хипотезата на чл. 166, т. 3 ЗООС.
Твърди се в жалбата, че предписанието не съдържа конкретни констатирани факти и
обстоятелства, не е определен срок и отговорник за изпълнението им. Твърди, че
наказващия орган не е съставил предупредителен протокол, а се е позовал на
собствено Решение № МО 10 – П/ 2019 г., в което не са посочени новонастъпилите обстоятелства, не са дадени никакви конкретни
предписания и само по себе си Решението не е акт, с който могат да се дават
предписания. Твърди се също така от защитата, че е налице съществено
процесуално нарушение, изразяващо се в неизпълнение на процедурата по даване на
предписания, и че на практика такива изобщо липсват, а дадените такива с Писмо
изх. № 3356 от 10.12.2019 г., изобщо не попадат в обхвата на чл. 166, т. 3
ЗООС. В същият смисъл е и пледоарията на процесуалния представител на
жалбоподателя в хода на съдебните прения. Твърди се, че Решението от 10.12.2019
г., въз основа на което е дадено предписанието, е незаконосъобразно, тъй като
съгл. чл. 14, ал. 4 ЗООС, Директорите на РИОСВ, нямат правомощия да издават да
издават решения.
Жалбоподателят
е представляван в процеса от адв. Иван Иванов от АК – Видин.
Въззиваемата страна, чрез процесуалния си
представител – юрисконсулт Н. Н., оспорва жалбата. Пледира, съда да потвърди
издаденото Наказателно постановление като правилно и законосъобразно. Пледира,
че така издаденото предписание е индивидуален административен акт, подлежи на
самостоятелно обжалване, но в случая не е обжалвано и е влязло в законна сила,
поради което и подлежи на изпълнение. Не е обжалвано от страна на жалбоподателя
и Решение от 10.12.2019 г. на Директора на РИОСВ – Монтана, което също е
подлежало на самостоятелно обжалване.
По делото е допусната и разпитана свидетелката на
въззиваемата страна – Ц.П.Ц. – М. – актосъставител.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени
събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира, че подадената жалба
е процесуално
допустима – подадена е от лице, с право на жалба – наказаното лице,
пред компетентния съд и в законния срок.
Разгледана
по същество същата е неоснователна.
Съображенията на съда са следните :
От разпита на свидетеля и
актосъставител – Ц.М. – „старши експерт“ в РИОСВ – Монтана, се установи
следната фактическа обстановка: В РИОСВ – Монтана, през месец ноември 2019 г.,
постъпило уведомление от Кмета на Община – Ч., за инвестиционно предложение за
рекултивация на съществуващо общинско сметище, находящо се в землището на с. Ч.,
обл. Видин. При разглеждане на преписката било установено, че част от имотите,
включени в проекта попадат в защитени зони. Поради това, било постановено
Решение № МО 10 – П/ 10.12.2019 г. на Директора на РИОСВ – Монтана, с което е
прекратена процедурата за рекултивация по глава Шеста от ЗООС по процедурата за
рекултивация на общинското сметище за битови отпадъци в землището на с. Ч.,
обл. Видин. На жалбоподателя А.Д. ***, било дадено Предписание изх. № 3356 от
10.12.2019 г., във връзка с новите обстоятелства – да актуализира заданието за изготвяне
на бъдещия проект за рекултивация на общинското сметище на територията на
Община – Ч., като се съобрази с новите обстоятелства, визирани в Решение № МО
10 – П/ 10.12.2019 г. на Директора на РИОСВ – Монтана. Срокът за изпълнение на
предписанието бил до 15.01.2020 г. На 20.01.2020 г., била извършена проверка в
деловодната система на РИОСВ – Монтана, за наличието на постъпила информация от
Кмета на Община – Ч., във връзка с изпълнението на даденото предписание, при
което се установило, че в указания срок, не са предприети никакви мерки за
изпълнението му. Не било постъпило и искане за продължаване на срока за
изпълнение на предписанието. Поради това, била отправена покана до Кмета на
Общината – жалб. Д., да се яви за съставяне на АУАН.
За нарушение на чл. 166,
т. 3 от ЗООС, на Кмета
на Община – Ч., актосъставителя съставил на жалб. Д. АУАН № Пцп-01/ 26.02.2020
г., връчен на 04.03.2020 г., срещу разписка.
Въз основа на така
съставения АУАН, е издадено Наказателно постановление № 4/ 23.03.2020
г. на Директора на
Регионална Инспекция по опазване на околната среда и водите (РИОСВ) – гр. Монтана, с което
на жалб. А.Д. ***, е наложена „Глоба” в размер на 2 000 лв.
Предвид
установеното от фактическа страна, от правна страна съдът намира следното:
При обсъждане и анализа на така събрания
по делото доказателствен материал, по отделно и в своята съвкупност, съдът намира,
че по делото е доказано по един безспорен и категоричен начин, че нарушителя, е
осъществил състава на адм. нарушение, за което му е ангажирана
административнонаказателна отговорност.
Безспорно установено е, че на
жалб. Д. – в качеството му на Кмет на Община – Ч., е издадено Предписание изх.
№ 3356 от 10.12.2019 г. на Директора на РИОСВ – Монтана, със срок на изпълнение
15.01.2020 г.
От значение за делото е факта,
връчено ли е по надлежен ред предписанието на наказаното лице и достигнало ли е
до знанието на адресата. Тъй като по делото не са представени доказателства досежно
този факт, съдът го изследва в хода на съдебното следствие. В тази връзка,
процесуалния представител на жалбоподателя, в о.с.з. заяви, че Предписанието е
надлежно връчено на доверителя му, като е получено в Община – Ч. под вх. № 2528
от 12.12.2019 г., поради което не оспорват факта, че жалбоподателя е надлежно
уведомен за издаденото Предписание.
В Констативен протокол № П – 2 от
20.02.2020 г. на РИОСВ – Монтана, е обективирано, че при извършена проверка в
деловодна система „Акстър офис“ на РИОСВ – Монтана, е установено, че за
периода 10.12.2019 г. – 20.02.2020 г.,
не е постъпвала информация по изпълнение на процесното Предписание. Т.е.,
доказано е, че същото не е изпълнено в дадения срок – 15.01.2020 г., дори до
20.02.2020 г., когато е направена справката в деловодната система на РИОСВ –
Монтана.
Акцент в защитата на жалбоподателя
е незаконосъобразността на Решение № МО 10 – П/ 2019 г. на
Директора на РИОСВ – Монтана и издаденото въз основа на него Предписание изх. № 3356 от
10.12.2019 г.
Съдът не споделя този довод. Непротиворечива е практиката на съдилищата по въпроса, че по своята същност
задължителното предписание, е указване на фактическите действия, дължимо
поведение, които проверяваният субект следва да предприеме за отстраняване на
допуснати пропуски при осъществяване на разрешената от компетентните
административни органи, дейност. Предписанието изисква активно поведение от
страна на адресата в рамките на посочените в него срокове за изпълнение. Като
акт, създаващ задължения за адресата и предписващ конкретно поведение, скрепено
с осъществяваната от контролните органи административна принуда, Предписанието
е индивидуален административен акт,
подлежащ на съдебен контрол по реда на АПК, в хода на който да се преценят
редица обстоятелства, включително и дали са били налице материалноправните
предпоставки за издаването му.
В случая е безспорно доказано и не се спори, че даденото на жалб. Д.
предписание не е било оспорено от последния, съответно – не е отменено по
надлежния ред. Поради това, то е влязло в законна сила и е станало задължително
за посоченото като негов изпълнител, лице. Влизането в сила на предписанието определя
неговата задължителност за субекта, към който е отправено и преклудира
възможността да бъдат направени възражения досежно правилността и законосъобразността
на предписанието в хода на последвалото административнонаказателно
производство, каквито се навеждат в случая и в жалбата, и в хода на съдебните
прения от процесуалния представител на жалбоподателя.
Доколко са били налице
предпоставките за издаване на предписанието, до колко същото е законосъобразно,
би имало значение в случай, че жалбоподателя е обжалвал същото по реда на АПК,
но законосъобразността му не следва да се обсъжда в настоящото производство.
Съдът, в настоящия процес, не разполага с процесуална възможност да извършва
преценка до колко законосъобразно е даденото предписание, тъй като наказаното
лице е разполагало с друг специален ред, по който да го атакува. Жалбоподателят
не се е възползвал от тази законова възможност и не е оспорил законосъобразността
на предписанието. Жалбоподателят не е обжалвал и Решение № МО 10 –
П/ 2019 г. на Директора на РИОСВ – Монтана, за което също твърди, че е
незаконосъобразно.
Досежно
довода на представителя на жалбоподателя, че са нарушени правилата на АПК при
издаване на Предписание изх. № 3356 от 10.12.2019 г. на Директора на РИОСВ – Монтана, тъй като в
същото не е посочено изрично дали подлежи на обжалване, пред кой орган и в
какъв срок, което също води до незаконосъобразност на предписанието, съдът също
не го споделя.
Действително, в процесното
предписание не е посочено подлежи ли на обжалване, в какъв срок и пред кой
орган. Установената непрецизност обаче не обуславя
незаконосъобразност на НП на посоченото основание. Макар непосочено изрично, предвид
че същото е индивидуален административен акт,
то същото подлежи на обжалване по реда на АПК. При неуказан срок за оспорване,
какъвто е случая, приложима е нормата на чл. 140, ал. 1 АПК
– когато в административния акт или в съобщението за
неговото издаване не е указано пред кой орган и в какъв срок може да се подаде
жалба, съответният срок за обжалване по този дял се удължава на два месеца.
В случая, Предписанието е връчено
на жалбоподателя на 12.12.2019 г., както потвърди процесуалния му представител
в хода на делото. Зачитайки правилата на чл. 140, ал. 1 АПК, след като срока за
обжалване не е посочен, то този срок е 2 месеца. Срокът за обжалване на
Предписанието е изтекъл на 12.02.2020 г., в който срок жалба не е подадена от
адресата му, поради което и същото е влязло в законна сила и подлежи на
изпълнение.
Констативният протокол № П – 2,
удостоверяващ липсата на дължимо поведение от жалбоподателя, е издаден на 20.02.2020
г., т.е., след влизане в сила на предписанието, поради което и по никакъв начин
не са нарушени правата на наказаното лице.
Безспорна е практиката на
съдилищата по въпроса, че само с факта на неизпълнение на дадените предписания,
жалбоподателя реализира състав на административно нарушение.
В случая, изпълнителното деяние, осъществяващо състав на чл. 166, т. 3 от
ЗООС, е неизпълнение на дадено с индивидуален административен акт предписание,
което е влязло в законна сила. Поради това, безспорно установено е административно
нарушение, свеждащо се до неизпълнение на дадено задължително предписание. Осъществяването
му е доказано по несъмнен начин, което предопределя извод за законосъобразност
на НП. Това се установи, както от писмените, така и от гласните доказателства,
събрани в хода на делото.
За настоящото производство от
определящо значение е обстоятелството, че предписанията дадени от контролните
органи не са изпълнени. Само с факта на неизпълнението на дадените предписания,
жалбоподателя реализира административно нарушение, инкриминирано като такова в
чл. 166, т. 3 от ЗООС ЗВ. Разпоредбата цитирания законов текст, урежда едно дължимо поведение, при неизпълнението на което се нарушават законови разпоредби и само с
горната констатация се доказва осъществен състав на административно нарушение.
При служебния контрол за законосъобразност на проведеното
административнонаказателно производство, съдът не съзира наличието на съществени процесуални нарушения, водещи до
порочност на крайния акт – НП. АУАН
и наказателното постановление съдържат всички задължителни реквизити, издадени
са в законоустановените срокове, надлежно връчени са на наказаното лице. Изложената в АУАН и
НП фактическа обстановка изцяло съответства на направените изводи и правна
квалификация на деянието. АУАН
и Наказателното постановление са издадени при изяснена фактическа обстановка. Нарушението в двата основни акта е
описано точно по време, място и при какви обстоятелства е извършено. Изпълнителното деяние на процесното административно
нарушение е описано в достатъчно конкретна степен, с оглед императивните
изисквания на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, поради което не е налице съществено
нарушение на процесуално правни норми. Наказващият орган правилно е
квалифицирал нарушението и е описал нарушената законова разпоредба.
Съдът приема, че правилно определена е и
административнонаказателна разпоредба, въз
основа на която от жалбоподателя е ангажирана отговорност – чл.
166, т. 3 ЗООС, във вр. с чл. 165, ал. 1 ЗООС, по смисъла на които
наказват се с глоба от 2 000 до 20 000 лв., лицата, които не
изпълняват предписанията, дадени в индивидуалните административни актове и
констативните протоколи по чл. 155
или 157б, издавани от министъра на околната
среда и водите, директорите на РИОСВ, директорите на басейновите дирекции,
директорите на националните паркове или от упълномощени от тях длъжностни лица.
Правилен е и вида на наложеното наказание „Глоба”, предвидена за
нарушение, извършено от физическо лице, каквото е жалбоподателя.
Законосъобразно е определен и размера на наказанието – 2 000 лв., като
същият е в законоустановения минимум, предвиден в чл. 166, т. 3 във вр. с чл.
165, ал. 1 ЗООС, поради което и размера е определен при съобразяване с
правилата на чл. 27, ал. 2 ЗАНН.
Предвид гореизложените мотиви, съдът намира, че издаденото Наказателно постановление е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.
По разноските:
Съгласно настъпилата законодателна промяна в разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, (ДВ, бр. 94 от 29.11.2019 г.), в съдебните производства по ал. 1, страните имат право на присъждане на разноски по реда
на Административнопроцесуалния
кодекс.
Съгласно ал. 5 на същия законов текст, в полза на юридически
лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от
съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело,
определен по реда на чл. 37 от Закона
за правната помощ.
Предвид изхода на делото – съдът
потвърждава издаденото НП, то жалбоподателят, е страната в процеса, която
следва да понесе в своя тежест разноските по делото, направени от въззиваемата
страна за юрисконсулт. Поради това юрисконсултското възнаграждение следва да
бъде определено съобразно чл. 63, ал. 5 ЗАНН, във вр. с чл. 37 ЗПрП, във вр. с
чл. 27е от Наредба да заплащането на правната помощ, който предвижда размер на
възнаграждението защита по дела по реда на ЗАНН, в диапазон 80 – 120 лв. В
случая, с оглед фактическата и правна сложност на делото, съдът намира, че в
полза на въззиваемата страна следва да бъдат присъдени разноски за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 4/ 23.03.2020
г. на Директора на Регионална Инспекция по
опазване на околната среда и водите (РИОСВ) – гр. Монтана, с което на А.Ц.Д. ***, ЕГН **********,***, е наложена „Глоба” в размер на 2 000 (две
хиляди) лв. – на осн. чл. 166, т. 3, във вр. с чл. 165, ал.
1 ЗООС.
ОСЪЖДА А.Ц.Д. ***, ЕГН **********,***, ДА
ЗАПЛАТИ на Регионална
Инспекция по опазване на околната среда и водите (РИОСВ) – гр. Монтана, ул. „Юлиус Ирасек“
№ 4, представлявана от Л. И. – Директор, направените по делото разноски за
юрисконсултско възнаграждение, в размер на 100 (сто) лева.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Административен Съд – Видин, в 14-дневен
срок от съобщението, че е обявено на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :