Р Е Ш Е Н И Е
№……………/……… 2023г. гр.
Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският административен съд, ХХІІІ-ти състав, в публичното заседание на
четиринадесети март две хиляди двадесет
и трета година в
състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: НАТАЛИЯ ДИЧЕВА
при секретаря Пенка Михайлова
като разгледа докладваното от съдия Н. Дичева адм. дело № 1605/2022г.
по описа на Административен съд - Варна, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 215 от
Закона за устройство на територията /ЗУТ/ във вр. чл. 145 и следващите от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по жалба на Р.Г.Х. ***, и Т.Г. ***, срещу Заповед № 1469/25.05.2022 г.
на Зам. Кмета на Община Варна за прокарване на временен път до ПИ ***** по КК
на гр. Варна, СО „Сотира“ през ПИ *****, ПИ ***** и ПИ *****. С посочената
заповед на основание чл.190, ал. 1 във вр. с ал. 6 от ЗУТ е разрешено на И.Н.Д.
прокарване на временен път с ширина 3,5 м. до УПИ *****, като от съществуващ
път ПИ ***** по КК се завие на изток и се продължи през поземлени имоти: ПИ *****
и ПИ ***** (части от стара 1331) отделените части по договор за учредяване
право на преминаване № 138 T.XLIV, д.2713, вх.реГ'16903/ 30.07.2013г. на
СВ-Варна; ПИ ***** (стар ***), собственост на Р.Г.Х. и Т.Г.Х. покрай
югозападния ъгъл, като трасето за временен път е 58 кв.м., а остатъка от имота
-23 кв.м., общо засегната площ 71 кв.метра.
С жалбата административният акт се оспорва
като незаконосъобразен на основание чл. 146, т.3, т.4 и т.5 от АПК – постановен
при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила,
в противоречие с материалноправните разпоредби и не съответства на целта на
закона. Твърди се, че не са налице законовите предпоставки за издаване на
заповед по реда на чл.190, ал.6 от ЗУТ доколкото органът не е установил по
безспорен начин „липса на съгласие“ от тяхна страна като собственици на
обслужващия имот (ПИ с идентификатор*****) , което да налага достъп до имота на
заявителя И. Н. Д. да се осигурява именно чрез издаване на такава заповед. Изложени
са конкретни съображения, че с издаване на оспорената заповед е нарушен основан
принцип в административното право – този за съразмерност, закрепен законодателно
в чл. 6 от АПК. Твърди се също, че при издаване на заповедта органът не е
съобразил, че с прокарване на временния път по начина, избран от него, се
засягат съществуващи в имота дълготрайни декоративни растения по смисъла на
легалната дефиниция на понятието, дадена в § 1 (3) от Допълнителните разпоредби
на Наредба № 1/ 10.03.1993 г. за опазване на озеленените площи и декоративната
растителност, приложима в разглеждания случай на основание § 20, ал. 2 от
Преходните и заключителните разпоредби на ЗУТ. Счита се, че по този начин е
нарушена и разпоредбата на чл. 47, ал. 1 от приетата на основание чл. 62 от ЗУТ
общинска Наредба за изграждане, стопанисване, контрол и опазване на зелената
система на територията на община Варна, от анализа на която е направен извод,
че прокарването на временен път не попада сред хипотезите, при наличие на които
е разрешено да се премахват дълготрайни декоративни растения. Според изложеното
в жалбата, така одобреното трасе за прокарване на временен път засяга оградата,
с която имотът на оспорващите е ограден, както и намиращата се в тази част на
имота септична яма. На място теренът е с голяма денивелация, поради което с
прокарване на трасето по начина, определен от ответника, ще възникне опасност
от свличане на земни маси, което ще наложи теренът да се укрепва допълнително.
Жалбоподателите считат, че заповедта на Зам. Кмета на община Варна е и
нецелесъобразно, тъй като с провеждане трасето на временния път имотът им ще се
раздели на две части, едната от които реално ще бъде неизползваема. Изложени са
твърдения, че към настоящия момент автомобилен достъп до имотите в местността
се осъществява по съществуващ на място път в южна посока. Заповедта се оспорва
като незаконосъобразна и с оглед на това, че в административната преписка
липсват данни, че в хода на административното производство органът да е
изследвал и други възможности за осигуряване достъп до имота на заявителя И.Н. Д.,
които да са лесно осъществими,
икономични и най-удобни както за заявителя, така и за собствениците на
обслужващите имоти. На основание изложеното се иска оспорената заповед да се
отмени. Претендира се присъждане на сторените в съдебното производство разноски. В съдебно заседание поддържат
жалбата.
Ответникът по делото – Заместник Кмета на
Община Варна моли за отхвърляне на жалбата. Счита, че временния път следва
трасето на улица с влязъл в сила ПУП-ПРЗ на СО“Сотира“. Твърди се, че временния
път не засяга никаква растителност.
Заинтересованата страна И.Н.Д. моли за
отхвърляне на жалбата.
Заинтересованите страни П.Г.П. и М.Д.П. молят
за отхвърляне на жалбата.
След като извърши съвкупна преценка на
събраните по делото доказателства и доводите на страните, съдът установи от
фактическа страна следното:
По допустимостта на жалбата:
Жалбоподателите Р.Г.Х. и Т.Г.Х. се
легитимират пред ответника и пред настоящата съдебна инстанция като собственици
на ПИ с кадастрален идентификатор ***** /УПИ І – *** по плана на местност „Сотира“
на гр. Варна, част от който попада в трасето на одобрения с процесната заповед
временен път, въз основа на приложения към жалбата Нотариален акт, вписан в СВ
при ВРС с дв. вх. рег. № 19607, вх. № 19751 от 09.07.2021 г., Акт № 63, том LII, дело 11565 (л. 9 от делото). За издаване
на акта жалбоподателите са уведомени по пощата като писмата са се върнали с
отбелязване „непотърсено“, поради което на 23.06.2022г. е поставено обявление
на адрес в гр.Варна, където адресно е регистриран Р. Г. Х.. Жалбата е постъпила
в деловодството на ответника на 06.07.2022 година. От изложеното се налага
извод, че оспорването е направено в срока по чл. 215, ал.4, предл. І-во от ЗУТ,
от лица , които разполагат с правен интерес от оспорване на акта. С жалбата е
сезиран материално и териториално компетентния съд, поради което същата е
процесуално допустима и следва да се разгледа от съда по същество.
Относно фактите:
Административното производство е започнало
пред ответника по повод постъпило в община Варна искане от И.Н.Д. рег. №
АГУП22000011ВН от 05.01.2022 г. (л. 48 от адм. преписка) за прокарване на
временен път до притежавания от заявителя ПИ с идентификатор ***** /УПИ VІІІ – *** по плана на местност „Сотира“ на
гр. Варна/. Към заявлението заявителят е приложил копие от титул за
собственост, който го легитимира като собственик на посочения имот, както и
копие от нотариално заверен договор от 29.07.2013 г., сключен между него и
собствениците на ПИ с идентификатор 10135.2508.1331 Л Д. Л и
Н И Л , разположен западно от имота на първия, с който страните са се споразумели
за учредяване на сервитут – право на преминаване, през имота на вторите двама до
имота на И. Д.. В заявлението е посочено, че за реализиране на достъп до
господстващия имот, съгласно предвижданията на действащия за прилежащата
територия ПУП, е необходимо трасето на временния път да мине през ПИ ***.
Заявлението на заинтересованата страна И. Д.
е разгледано от Комисията за определяне на трасе за достъп до имоти по
процедури за учредяване право на преминаване и прокарване на временен път
/по-долу ще се изписва само като Комисията/,
назначена със Заповед № 0415/ 06.02.2019 г. (л. 44 от преписката) на кмета на
община Варна, на нейно заседание, проведено на 24.02.2022 година. С решение 2-2
по Протокол № 2/ 24.02.2022 г. на Комисията
е допусната процедура за прокарване на временен път с ширина 3.50м до ПИ
***** по КК на гр. Варна, СО „Сотира“- като от съществуващ път ПИ ***** се премине
през ПИ ***** и ПИ ***** (части от стар 1331) по отделените части по договор за
учредяване право на преминаване № 138, T.XLIV, д.2713, вх.рег.16903/
30.07.2013г. на СВ-Варна и през югозападния ъгъл на ПИ ***** (стар ***) около
изграден трафопост. Засегнати части от ПИ ***** - за временен път 58 кв.м. и
остатък до границата на имота още 28 кв.м. (които ще бъдат включени към площта
за обезщетение).
За приетото от Комисията решение
заинтересованите лица в административното производство са надлежно уведомени
като им е указана възможността да направят възражения. Такова е постъпило от
инициаторите на настоящото съдебно производство - Р.Г.Х. и Т.Г.Х.. Във
възражението (л. 28 от адм. преписка) се изтъква, че с приетото от колективния
орган решение се осигурява достъп до поземлен имот, а не до урегулиран поземлен
имот, поради което не е изпълнено условието на чл.190 ал.1 от ЗУТ. Посочва се
също, че към момента на образуване на административното производство основният
автомобилен достъп до имотите в местността се осъществява по съществуващ път,
разположен източно от имоти *****, ******, ******, *****, *****и други.
Възражението е разгледано на следващо заседание
на Комисията, проведено на 20.04.2022 г., резултатите от което са обективирани
в Протокол № 4 от същата дата. След обсъждането му е взето решение 4-1, с което
възражението на Р. и Т.Х. не е уважено. В решението е посочено, че с влизане в
сила на ПУП-ПРЗ за СО "Сотира" всички поземлени имоти са урегулирани,
което опровергава основното твърдение, изложено във възражението. Посочено е
също, че определеното по предходното решение на Комисията трасе е
най-икономично изгодно, пътят е кратък и следва частично трасето на уличната
регулация. В заключение колективният общински орган е изразил становище за
изготвяне на заповед на кмета на община Варна за прокарване на временен път до
УПИ VІІІ – ***, кв. 15 (ПИ ***** по КК на гр. Варна) през ПИ ***** (стар ***) на основание чл. 190, ал.1 вр. с ал.6
от ЗУТ.
След като се запознал с административната
преписка, на 25.05.2022 г. ответникът
издал оспорената в настоящото съдебно производство Заповед № 1469. След
съобщаването ѝ на страните е последвало нейното съдебно оспорване.
По искане на оспорващите съдът е допуснал
по делото да се изготви съдебно-техническа експертиза.
След запознаване с доказателствата по
делото и проверка на относимата документация, вещото лице сочи в заключението
си, че за процесните имоти има одобрен и
влязъл в сила ПУП-ПРЗ – този за СО „Сотира“, приет с
решение №1725-Б/13.04.2005г. на Общински съвет – Варна. Според
предвижданията на този план, достъп до УПИ VIII-***, собственост на
заинтересованата страна И. Н. Д., се осигурява чрез проектирана алея с ширина 2
м., обслужваща УПИ XI-***; XII-***; Х-***; VIII- *** и VII-***. Експертът сочи,
че застроителните линии на упоменатите УПИ са „хванати“ с алеята с отстояние по
4 метра. Утвърденото с оспорената заповед трасе на временния път минава през
част от трасето на проектирана улица, през съществуваща изгребна ВиК септична
шахта, изобразена в приложените на стр. 15 и стр. 31 към административната
преписка скици със защриховка в зелен цвят (отговор на въпрос 2). След извършен
оглед на място вещото лице дава заключение, че определеното с оспорената
заповед трасе на временния път не засяга сгради и постройки в имота на
жалбоподателите, но преминава през изградени, действащи съоръжения — изгребна
септична яма, чийто таван е от стоманобетонова плоча и която яма не е
оразмерена да поеме динамично натоварване като например преминаване на
автомобили. Съществуващият трафопост е предпоставка за възникване на проблеми. Посочва
се също, че изградената на място ограда между УПИ 1-*** и УПИ IX-*** е със
стоманобетонова основа, изпълняваща и роля на подпорна стена. Моделирането на терена в УПИ I- *** по този начин е довело
до възникване на денивелация от повече от метър спрямо УПИ IX-*** и прави
невъзможно реализирането на временния път по посочения в заповедта начин
(снимков материал към СТЕ). В отговора на четвърти въпрос вещото лице сочи, че
с така предложеното трасе за временен път от имота на жалбоподателите ще се
отнемат 58 кв.м. и се посочва, че от същия имот вече е отнета част за
реализиране на тупик към УПИ ІІ – 591. В отговора на последния поставен въпрос
експертът отговаря, че не е могъл да установи какви са били съображенията на
ответника да избере вариант за прокарване на временен път по посочения в
заповедта начин. Счита, че с алеята с ширина от 2 м., предвидена по действащия
за СО „Сотира“ ПУП-ПРЗ от 2005 година, се осигурява достъп до УПИ VІІІ – ***
като за реализирането ѝ не съществуват теренни или технически пречки.
В с.з., проведено на 31.01.2023г. в.л.
заявява, че временния път засяга инженерни съоръжения- трансформатор, ограда с
масивна стоманобетонна основа, която изпълнява ролята на подпорна стена. Според
вещото лице, ако се изгради временния път, железобетонното съоръжения- септична
яма, няма да издържи на натоварването, защото има армировка от 8-10см.
В.л. твърди, че има алтернативни възможности да се осигури
временен път до имота на заинтересованата страна - И.Д.- УПИ VIII-***. Според
единия вариант тупикът, който минава над имот 602 и под имот 509 може да
продължи от изток и от там нагоре да мине на север, след което и да завие на
запад и след това, ще излезе отново на улицата, която е тупик и от там се стига
до УПИ VIII-***. Вторият алтернативен вариант е, като се премине през тупика,
който е на юг, след това по алеята на север, която е между имот *** и 601.
Според в.л. най-изгодния в икономически аспект вариант е втория - като се мине
през тупика, който е в южната част на УПИ VIII-*** и се продължи на север по
алеята, която е между имот *** и 601 и така се стига до УПИ VIII-***, където
трябва да има подход. Това е становището на в.л. според представеното копие на ПУП-ПРЗ на местност „Сотира“,
приет с Решение № 1725-6/13.04.2005г. на ОбсВарна.
По делото е назначена Допълнителна СТЕ,
според която временния път, предмет на заповедта не засяга заварени сгради и
постройки. В трасето му попадат: част от бетонова площадка, върху която има
изградена септична яма; масивна ограда с бетонова основа; алейна лампа; част от
метален асмалък; един брой кавказки кедър на възраст 3г. В северната част от
временния път , на 0,6м. разстояние се намира декоративно дърво- албиция на
възраст около 30г. , като южния клон на това дърво трябва да се пререже на
височина 1,5м., защото попада в трасето му. В южната част има 3бр. лозички.
В с.з., проведено на 14.03.23г., в.л.
заявява, че стоманено-бетонната плоча, която е част от септичната яна на
жалбоподателите е тънка около 10см. и няма да издържи ППС като бетоновози и камиони,
защото ще трябва да се разруши цялата.
При така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Съгласно чл. 190, ал. 6 от ЗУТ, при липса
на съгласие от страна на всички собственици на засегнатите имоти, временните
пътища се прокарват въз основа на заповед на Кмета на общината. Видно от
представената от ответника Заповед № 5515/31.12.2019 г.
(л. 16 от адм. преписка) на Кмета на Община Варна, същият е предоставил своите
функции да издава мотивирани заповеди по чл. 190, ал. 6 от ЗУТ за прокарване на
временни пътища на П.П.– Заместник кмет на Община Варна, поради което
последният е териториално и материално компетентен да издава заповеди от рода
на процесната. Оспорената в настоящото производство Заповед № 1469/ 25.05.2022
г. е издадена именно от Зам. кмета на община Варна П. Пейчев, от което се
налага извод, че административният акт е издаден от материално и териториално
компетентен орган по силата на законово допустима делегация на правомощия по
аргумент от §1, ал.3 от ДР на ЗУТ.
Като извърши дължимата на основание чл.
168, ал. 1 АПК проверка за законосъобразност на оспорения акт, освен на
основанията, сочени от оспорващите, и на всички основания по чл. 146 АПК, съдът
приема, че Заповед № 1469/25.05.2022 г. на Заместник кмета на Община Варна е
издадена в изискуемата от чл. 59, ал. 2 от АПК форма. Състои се от текстова и
графична част, които кореспондират помежду си. В заповедта, макар и пестеливо,
ответникът е изложил фактите, които са наложили издаването ѝ, а така също
и кои са правните основания за това. В диспозитива на заповедта е посочено
името на собственика на господстващия имот, до който се разрешава прокарване на
временния път, а така също и кои са имотите, през които преминава трасето му.
За по-голяма прецизност съдът намира за
необходимо да отбележи, че в заповедта неправилно и в нарушение на чл.59, ал.2,
т.1 от АПК като неин издател е вписан кметът на Община Варна – И. Портних. В
тази връзка следва да се имат предвид съществените различия между делегирането
на правомощия при заместване на титуляра и делегирането на правомощия при
упълномощаване (прехвърляне на правомощия) от титуляра на упълномощено от него
лице. Принципно делегирането на правомощия представлява предвидена във закона
възможност временно - за определен случай или за конкретен период от време, с
оглед конкретната обстановка и по преценка на горестоящ административен орган,
той да предостави правомощията си или част от тях на някой от подчинените му
органи. Подчиненият орган издава административни актове въз основа на това
специално овластяване от органа, в чиято компетентност поначало е решаването на
съответния проблем. Той не запазва за постоянно делегираното правомощие.
Обикновено делегацията на правомощия при
заместване е продиктувана от фактическата невъзможност на титуляра
(по-горния орган) – поради ползване на отпуск, командировка и др. да упражнява
правомощията си и да издава административни актове, каквито има право да издава по закон. В тези случаи заместващият
„влиза“ в правомощията на замествания и ги упражнява от негово име, т.е. от
името на титуляра. Заместващият упражнява правомощията на замествания до
завръщането на последния. Ето защо при издаване на административни актове в
тази хипотеза за издател на акта се посочва не друг, а именно отсъстващия
титуляр, като в акта изрично се посочва кое е лицето, което го замества, и
акта, въз основа на който се осъществява заместването.
На така стоят нещата при делегиране на
правомощия, както е в разглеждания случай. За разлика от предходната хипотеза,
при делегиране на правомощия компетентният орган, казано илюстративно,
„изважда“ част от правомощията си от целия обем правомощия, с които разполага,
и ги делегира (възлага, отстъпва) на
друг орган, съобразно предвидена такава законова възможност. По този начин
титулярът „се освобождава“ от определен обем правомощия, както е сторил кмета
на Община Варна, издавайки приложената към административната преписка Заповед №
5515/ 31.12.2019 година. В тези случаи действията и актовете, които са
извършват и/или издават от органа, комуто са делегирани съответните правомощия,
се извършват и/или издават от негово име
/актът се подписва от него като се посочва името и заеманата от него длъжност/,
както и акта, с който са му делегирани конкретните правомощия. Становище на
Общото събрание на ВАС в посочения по-горе смисъл досежно двете хипотези на
оправомощаване се съдържат в мотивите към Тълкувателно решение №4 от 22.04.2004
г. на Общото събрание на ВАС по Тълкувателно дело № 4/ 2002 година. Ето защо
настоящият състав на Административен съд – Варна приема посочването в акта за
негов издател едновременно на кмета на общината и на неговия заместник П.
Пейчев, комуто е делегирал правомощия да издава заповеди от рода на процесната,
за нарушение на чл.59, ал.2, т.1 от АПК. Констатираното нарушение не е изолиран
случай в практиката на Община Варна. В настоящия случай обаче това нарушение
във формата и съдържанието на административния акт не се възприема от съда като
съществено такова, което само по себе си да е достатъчно основание за неговата отмяна
като незаконосъобразен. Това е така, защото, независимо от всичко, в
обжалваната заповед са посочени както името и длъжността на лицето, което
действително е неин издател, така и заповедта, от която това лице черпи
правомощията си.
С оглед на изложеното настоящият състав на
съда намира, че не са налице основания за отмяна на заповедта на основание т. 1
и т. 2 от чл. 146 от АПК, а и доводи в този смисъл не са изложени в жалбата.
Независимо от горното, оспорената в
настоящото съдебно производство заповед е незаконосъобразна.
За откриване на процедура за прокарване на
временен път по реда, посочен от ответника в оспорената заповед следва да са
налице предпоставки по чл. 190, ал. 1,
вр. ал. 6, предл. второ ЗУТ. В тези правни норми са визирани три предпоставки,
които следва да са налице кумулативно: 1. Да е налице подробен устройствен
план, който да е влязъл в сила; 2. урегулираните поземлени имоти по влезлия в
сила план да имат лице само по проектирани нови улици и тези улици да не са
открити; 3. липса на съгласие между заинтересованите собственици за сключване
на писмен договор за прокарване на временен път.
В разглеждания случай се установи по
категоричен начин наличието на първата предпоставка – влязъл в сила подробен
устройствен план. Видно от заключението на вещото лице, изготвило допуснатата
от съда неоспорена експертиза, за територията на СО „Сотира“ на гр. Варна,
където попадат процесните имоти, има одобрен и влязъл в сила ПУП-ПРЗ, приет с
решение №1725-Б/13.04.2005г. на Общински съвет – Варна. Относно това
обстоятелство страните не спорят. По силата на този план имотите, попадащи в
обхвата на неговата разработка, в това число и процесните, се явяват
урегулирани поземлени имоти, съгласно легалната дефиниция на понятието, дадена
в т.11 на §5 от ДР на ЗУТ. Твърдението на оспорващите в обратен смисъл е
неоснователно. С посочения ПУП за УПИ І – ***, собственост на заинтересованата
страна И.Н. Д. е осигурен достъп чрез алея, която към момента на издаване на
заповедта не е реализирана на място. Това се вижда и от приложените към СТЕ
снимки, които са неразделна част от нея. От това следва извод за наличие и на
втората законова предпоставка за откриване на процедура за прокарване на
временен път.
По отношение на УПИ І – ***, разположен
северно от господстващия имот, собственост на жалбоподателите Р. и Т.Х., липсва
съгласие за прокарване на временен път. В допълнение към горното, липсата на
необходимото съгласие се потвърждава и чрез конклудентните действия от страна на
собствениците, предвид образуването на настоящото съдебно производство и съдържащите
се в жалбата доводи.
По отношение на другите два имота, през
който е предвидено да преминава трасето на временния път - ПИ ***** и ПИ *****,
ответникът е приел, че след като същите са образувани от стар ПИ с
идентификатор 10135.2508.1331, то за тях
е налице първата хипотеза на ал.6 от чл. 190 от ЗУТ – сключен писмен договор
между заинтересуваните собственици на поземлени имоти с нотариална заверка на
подписите, поради което не следва собствениците на тези два имота да се
уведомяват за откриване на производството по чл. 190 от ЗУТ, за неговия ход и
за издаване на акта, с който същото е приключило. Органът не е съобразил, че от
сключване на договора от 29.07.2013 г. за учредяване на сервитутно право,
приложен към заявлението на И. Д., до сезиране на органа с искане за откриване
на административното производство, са изминали почти 9 години. През този период
са извършени промени в КК на гр. Варна, по силата на които от стар ПИ с
идентификатор 10135.2508.1331
са образувани два нови имота - ПИ ***** и ПИ *****. От ответника не е
изяснено дали старите собственици са запазили собствеността върху
новообразуваните имоти или собствеността върху целия стар ПИ10135.2508.1331 или
върху част от него е трансформирана. Ответникът се е доверил на представения от
заявителя И. Д. нотариално заверен договор, сключен между него и собствениците
на стар ПИ с идентификатор
10135.2508.1331 - Л Д. Л и
Н И Л , поради което въпросът за собствеността не е изследван и не са събирани
данни.
От съдържанието на административната
преписка се установява и това, че в хода на проведеното пред ответника
производство не са изследвани други възможности за осигуряване на достъп до УПИ
VІІІ-*** в местност „Сотира“ на гр. Варна, освен тази, предложена с оспорената
заповед.
В.л. в проведеното с.з. на 31.01.23г.
категорично заяви, че има няколко варианта за покарване на временен път като
най-изгодния в икономически аспект вариант е,
като се мине през тупика, който е в южната част на УПИ VIII-*** и се
продължи на север по алеята, която е между имот *** и 601 и така се стига до
УПИ VIII-***, където трябва да има подход. Това становището в.л. обосновава с
оглед представеното копие на ПУП-ПРЗ на местност „Сотира“, приет с Решение №
1725-6/13.04.2005г. на ОбсВарна.
Горното мотивира настоящия състав на
Административен съд Варна да приеме, че в случая административният акт е
издаден в нарушение на чл. 35 АПК, без да са изяснени фактите и обстоятелствата
от значение за случая. Съдебната практика е константна в такива случаи като
приема това за съществено нарушение на процесуалните правила, което опорочава
акт до степен на унищожаемост и винаги е основание за неговата отмяна като
незаконосъобразен.
Следва да се посочи, че заповедта е
издадена и в противоречие с императивната разпоредбата на чл. 190, ал. 3, изр.
второ от ЗУТ. Съгласно разпоредбата на чл. 190, ал. 3 от ЗУТ "Временните
пътища трябва по възможност да следват новите улици по подробния устройствен
план, съответно улиците по проектоплана или по извършените проучвания.
Временните пътища се прокарват по такъв начин, че да не засягат заварени сгради
и постройки, както и дълготрайни декоративни дървета. "
Анализът на цитираната разпоредба налага
извод, че изискването временните пътища да следват новите улици по подробния
устройствен план, съответно улиците по проектоплана или по извършените
проучвания не е императивно, предвид ползваното словосъчетание "трябва по
възможност", т. е. ще следват новите улици по ПУП, но само ако има такава
възможност, т. е. не преминават през сгради, постройки и дълготрайни
декоративни дървета.
В конкретния случай трасето на предвидения
път преминава, както през дървета- кавказки кедър, албиция- на 30г., южния клон, на която следва
да се отреже, така и през бетонова площадка, под която е септичната яма на
жалбоподателите, и която ще бъде напълно разрушена, ако се реализира временния
път. Отделно, по делото не се спори, че за СО „Сотира“ няма прокарана
канализация, поради което за жалбоподателите ще се създаде затруднение да
ползват собствения си имот, поради липса на друга септична яма. Реализирането на временния път, би създало
проблеми и за съществуващия трафопост в
непосредствена близост.
С оглед на гореизложеното, съдът намира,
че оспорената заповед е незаконосъобразна, като постановена при допуснати
съществени процесуални и материални нарушения и следва да бъде отменена.
При този изход на спора, на осн. чл. 143 АПК, в тежест на ответната страна следва
да се възложат разноските по делото в размер на 2132,30лв. / 1200лв. за
процесуално представителство; 572,30лв. за основна СТЕ; 350лв. за допълнителна
СТЕ; 10лв. д.такса/.
Въз основа на изложеното съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на Р.Г.Х. ***, и Т.Г. ***, Заповед №
1469/25.05.2022 г. на Зам. Кмета на Община Варна за прокарване на временен път
до ПИ ***** по КК на гр. Варна, СО „Сотира“ през ПИ *****, ПИ ***** и ПИ *****.
ВРЪЩА преписката на административния орган за съобразяване
на дадените в решението указания.
ОСЪЖДА Община Варна да заплати на Р.Г.Х. ***, и Т.Г. Х
сумата от 2132,30лв. /две хиляди сто тридесет и два лева и 30ст./
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 –дневен срок от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: