Р
Е Ш Е Н И Е
гр. София, ...............2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ІI „А“ въззивен състав, в
публично съдебно заседание на девети март
през две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
МАРИАНА ГЕОРГИЕВА
СИМОНА УГЛЯРОВА
при участието на
секретаря Емилия Вукадинова,
разгледа докладваното от младши съдия
Углярова въззивно гражданско
дело № 6077 по описа за 2019 г. по
описа на СГС,
взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 258 и следв. от ГПК.
С решение № 192510 от 11.08.2017 г.
по описа на СРС, 113
състав, постановено по гр. д. № 64102/2015 г. е поставен в дял на основание чл. 353 ГПК на Я.Л.Д., ЕГН **********,***
- адв. Х.Х., следният недвижим имот: Апартамент № 6, находящ се в гр.София,
ж.к.“Лозенец“, ул.“*******, състоящ се от две стаи, дневна, кухня и сервизни
помещения, със застроена площ от 93,93 кв.м., ведно със зимнично помещение при
съседи: коридор, И.Ц., двор, Л.и Г.Д., ведно с 3,511 идеални части от общите
части на сградата, която е построена върху държавна земя в парцел 1, квартал
201, местност „Лозенец“.
С Решението е
поставен в дял на основание на основание чл. 353 ГПК на В.Л.К., ЕГН **********,***
- адв. А.М., следния недвижим имот: Неурегулирано дворно място, с площ от 525
кв.в., по неодобрен кадастрален план 454, заснет през 1992 г., нанесен в
кадастрален лист № Г-25-13-В, находящо се в местност язовир „Искър“ – „Благата
вода“, кметство „Пасарел“ при граници: изток – Ц.И.С., запад – А.И.Б., юг - път
и север - чашката на язовир „Искър“.
С решение № 192510 от
11.08.2017г. по описа на СРС, 113 състав, постановено по гр.д. № 64102/2015г., Я.Л.Д., ЕГН **********
е осъдена да заплати на В.Л.К., ЕГН **********, сумата от 73 325,00 лева за
уравнение на дела й при делбата.
С решението Я.Л.Д.,
ЕГН ********** е осъдена да заплати на В.Л.К., ЕГН **********, на основание чл.346
от ГПК вр. чл.31, ал.2 ЗС сумата от 6 600,00 лв., представляваща обезщетение за
лишаването от ползване съобразно правата й на съсобствения недвижим имот,
представляващ Апартамент № 6, находящ се в гр.София, ж.к.“Лозенец“, ул.“*******,
състоящ се от две стаи, дневна, кухня и сервизни помещения, със застроена площ
от 93,93 кв. м., ведно със зимнично помещение при съседи: коридор, И.Ц., двор, Л.и
Г.Д., ведно с 3,511 идеални части от общите части на сградата, която е
построена върху държавна земя в парцел 1, квартал 201, местност „Лозенец“, за
периода от 07.05.2015 г. до 17.11.2016 г., като искът за разликата над 6 600,00
лв. до пълния предявен размер и за периода от 06.06.2010г. до 07.05.2015г. е
отхвърлен като неоснователен.
С решението са отхвърлени предявените от Я.Л.Д., ЕГН **********, срещу В.Л.К., ЕГН **********, искове с
правно основание чл.30, ал.3 от ЗС, вр. чл.346 от ГПК за заплащане от
съделителя В.Л.К. на сумата от 10 436 лв., съответстваща на притежаваните от нея 1/2 ид.ч. от имота,
представляваща извършени подобрения в процесния имот Апартамент № 6, находящ се в
гр.София, ж.к.“Лозенец“, ул.“******* през периода от 2008 г. до 2016 г., и за
заплащане на сумата от 1 069,79
лева, съответстваща на притежаваните от съделителя 1/2 ид.ч. от имота,
представляваща извършени необходими разноски за същия през периода от 2008 г. до 2016 г. и
заплатени от ищцата
данък и такса битови отпадъци за периода от 2014 г. до 2016 г.
С решението съдът
се е произнесъл по разноските в производство, съобразно изхода на спора.
С определение №
18655 от 22.01.2019г., постановено по гр. д. № 64102/2015 г. по описа на СРС,
ГО, 113 състав, е оставено без уважение искането на Я.Л.Д., ЕГН **********, за
изменение на постановения по делото съдебен акт - решение № 192510 от
11.08.2017г., в частта за разноските.
Решението се
оспорва от ищеца В.Л.К., чрез процесуалния й представител адв.М. - САК, в
частта, в която е отхвърлен предявеният от същата иск с правно основание по чл.346
от ГПК вр. чл.31, ал.2 от ЗС, с доводи за неговата неправилност, като
постановено в нарушение на материалния закон. Конкретно поддържа, че първостепенният
съд неправилно е приел, че обезщетението е дължимо от датата на получаване на
нотариалната покана – 07.05.2015г. до предявяване на претенцията –
17.11.2016г., доколкото в самата нотариална покана изрично е посочено, че
претенцията за обезщетение за лишаване от ползване на процесния имот е от
датата на смъртта на наследодателя на страните, а именно – 06.06.2010г. Искането
към въззивния съд е решението на СРС да бъде отменено в обжалваната част и
искът по чл.31, ал.2 ЗС да бъде уважен изцяло. Претендират се разноски,
съобразно представен списък по реда на чл.80 ГПК.
Въззиваемата Я.Л.Д.
е депозирала в законоустановения срок отговор на въззивната жалба, в който
изразява становище за нейната неоснователност. Отправя се искане за
потвърждаване на постановеното от първата инстанция решение в обжалваната част като
законосъобразно, правилно и обосновано, предвид обстоятелството, че
задължението за заплащане на обезщетение от страна на ползващия собственик
възниква с получаване на писмено поискване от лишения от възможността да ползва
общата вещ съсобственик, както изрично сочи разпоребдата на чл.31, ал.2 ЗС и в
какъвто смисъл е и практиката на съдилищата.
В законоустановения
срок срещу решение № 192510 от 11.08.2017 г. по описа на СРС, 113 състав,
постановено по гр. д. № 64102/2015 г. е депозирана въззивна жалба и от Я.Л.Д.,
посредством надлежно упълномощения й процесуален представител адв.Х. – САК, в
частта, в която са отхвърлени
предявените искове с правно основание чл. 30, ал. 3 от ЗС, вр. чл. 346 от ГПК
за заплащане от съделителя В.Л.К. на сумата от 10 436 лв., съответстваща на
притежаваните от нея 1/2 ид.ч. от имота, представляваща извършени подобрения в
процесния имот, представляващ апартамент № 6, находящ се в гр.София,
ж.к.“Лозенец“, ул.“******* през периода от 2008 г. до 2016 г., и за заплащане
на сумата от 1 069,79 лв., съответстваща на притежаваните от съделителя 1/2
ид.ч. от имота, представляваща извършени необходими разноски за имота през
периода от 2008 г. до 2016 г. и заплатени от ответницата данък и такса битови
отпадъци за периода от 2014 г. до 2016 г. Конкретно се поддържа, че в условията
на пълно и главно даказване по делото, посредством приетата експертиза,
представените писмени доказателства и ангажираните свидетелски показания, се
установява какви по вид и обем СМР са били извършени, какви материали са били
използвани и каква е тяхната стойност. По изложените съображения моли съдебният
акт да бъде отменен в обжалваната част, респективно въззивния съд да постанови
друг, с който предявените искове да бъдат уважени изцяло. Претендират се
разноски, съобразно представен по реда на чл.80 ГПК списък.
В срока по чл.263 ГПК е депозиран отговор на въззивната жалба от страна на В.Л.К., с която същата
се оспорва като неоснователна. Сочи се, че от събраните в производството
доказателствени материали не се установява ищецът по иска да е направила претендираните полезни и необходими
разноски, като представените разхооправдателни документи за извършени разноски
за закупуване на материали и на услуги за извършени ремонтни работи, не сочат и
не могат да установят относимостта им към процесния имот. По изложените
съображения се моли решението в обжалваната част да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно.
Депозирана е от
страна на Я.Л.Д. частна жалба по реда на чл.248 ГПК, срещу определение № 18655
от 22.01.2019г., постановено по гр. д. № 64102/2015 г. по описа на СРС, ГО, 113
състав, с което е оставено без уважение искането й за изменение на решение №
192510 от 11.08.2017г., в частта за разноските, с доводи за неговата
неправилност и незаконосъобразност. Поддържа, че първоинстанционният съд не е
отчел обстоятелството, че предявената от В.Л.К. претенция с правно основание по
чл.31, ал.2 ЗС е уважена само частично, с оглед което разноските, сторени от
ответната по иска страна следва да бъдат присъдени съразмерно с уважената и
отхвърлената част от иска. Сочи, че по
делото своевременно е представен списък по реда на чл.80 ГПК, ведно с приложен
договор за правна помощ, по който е заплатено адвокатско възнаграждение. Моли
се атакуваният съдебен акт да бъде отменен като неправилен и незаконосъобразен.
В законоустановения
срок е постъпил отговор на частната жалба от В.Л.К., с който същата се оспорва
като неоснователна. Поддържа, че в представеното по делото адвокатско
пълномощно не са разграничени претендираните суми – каква част от уговореното и
платено възнаграждение е за защита по иска за делба и каква част е за
подобренията на съсобствения имот, като такава диференциация е направена едва в
представения списък по чл.80 ГПК. Моли се съдебният акт да бъде потвърден, а
депозираната частна жалба – оставена без уважение.
Софийски градски съд,
като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл.12 ГПК във връзка с наведените във въззивните
жалби пороци на атакувания
съдебен акт и възраженията, изложени в отговорите на въззивните жалби, намира за
установено следното:
Съдебното производство
е делбено, втора фаза на процеса - по извършване на делбата.
Производството пред
въззивната инстанция има за предмет първоинстанционното решение в частта, в
която е отхвърлен предявеният от В.Л.К. иск с правно основание по чл. 346 от ГПК вр. чл. 31, ал. 2 от ЗС, както и в
частта, в която са отхвърлени предявените от Я.Л.Д. искове с правно основание по чл.61, ал.2 ЗЗД и чл. 30,
ал. 3 от ЗС, вр. чл. 346 от ГПК.
Решението в останалата
част, като необжалвано, е влязло в сила.
Съобразно правомощията
си на въззивна инстанция, регламентирани в чл. 269 ГПК, във връзка с които
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта му - в обжалваната част, настоящият състав на СГС намира
първоинстанционното решение за валидно, а в обжалваните части - за допустимо.
По останалите въпроси
въззивният съд е ограничен от посоченото във въззивните жалби, като във връзка с релевираните доводи съдът
намира следното:
С Решение на Софийския
районен съд, 113
състав, постановено по гр.дело № 64102/2015г.
на 28.07.2016
г., влязло в сила на 27.08.2016
г., СРС е допуснал на
основание чл. 69, ал. 1 от Закона за наследството ЗН), делба на недвижими
имоти между
В.Л.К., ЕГН **********,*** - адв. А.М., и Я.Л.Д., ЕГН **********,*** - адв. Х.Х.,
на следните недвижими имоти: АПАРТАМЕНТ № 6, находящ се в гр.София,
ж.к.“Лозенец“, ул.“*******, състоящ се от две стаи, дневна, кухня и сервизни
помещения, със застроена площ от 93,93 кв. м., ведно със зимнично помещение при
съседи: коридор, И.Ц., двор, Л.и Г.Д., ведно с 3,511 идеални части от общите
части на сградата, която е построена върху държавна земя в парцел 1, квартал
201, местност „Лозенец“; и НЕУРЕГУЛИРАНО ДВОРНО МЯСТО, с площ от 525 кв.в., по
неодобрен кадастрален план 454, заснет през 1992 г., нанесен в кадастрален лист
№ Г-25-13-В, находящо се в местност язовир „Искър“ – „Благата вода“, кметство
„Пасарел“ при граници: изток – Ц.И.С., запад – А.И.Б., юг - път и север -
чашката на язовир „Искър“, при следните дялове:
-
1/2 идеална част за В.Л.К.
и
-
1/2 идеална част за Я.Л.Д..
В първото по делото
редовно заседание след допускането на делбата от 17.11.2016 г. съделителят В.Л.К.,
чрез процесуалния си представител - адв. М.,
своевременно е предявила,
а съдът е приел за съвместно разглеждане срещу съделителя Я.Л.Д. иск с правно
основание чл. 31, ал. 2 от ЗС, вр. чл. 346 от ГПК (съобразно допуснатото в
проведеното на 11.05.2017 г. открито съдебно заседание изменение на предявения
иск) за заплащане на сумата от 24 575 лева,
представляваща обезщетение за лишаване
от ползване на процесния имот, представляващ Апартамент № 6, находящ се в гр.София,
ж.к.“Лозенец“, ул.“******* за
периода от 06.06.2010 г. до 17.11.2016 г.
В първото по делото
редовно заседание след допускането на делбата от 17.11.2016 г. съделителят Я.Л.Д.,
чрез процесуалния си представител - адв. Х.,
своевременно е предявил, а съдът е приел за съвместно разглеждане срещу
съделителя В.Л.К. иск с
правно основание по чл.61, ал.2 ЗЗД и
чл. 30, ал. 3 от ЗС, вр. чл. 346 от ГПК
(съобразно допуснатото в проведеното на 11.05.2017 г. открито съдебно заседание
изменение на предявения иск) за заплащане на сумата от 10 436 лева, съответстваща на
притежаваните от съделителя 1/2 ид.ч. от имота, представляваща извършени
подобрения в процесния имот, представляващ Апартамент
№ 6, находящ се в гр.София, ж.к.“Лозенец“, ул.“******* през периода от 2008 г.
до 2016г., както следва: 1. Подмяна на
дървена дограма в северна стая с ПВЦ дограма „Саламандър“ и подмазване на
прозореца (обръщане на страници), шпакловане и боядисване на стените в стаята,
извършено през месец окромври 2012г. на обща стойност 1 400 лева; 2. Циклене,
байцване и лакиране на П.а в северната стая, извършено през месец октомври
2012г., на обща стойност 265 лева; 3. Подмяна на дървената дограма в хола,
кухнята и южната спалня с ПВЦ дограма „Саламандър“ и остъкляване на двете
тераси със същия вид дограма, извършено през есента на 2013г., на обща стойност
5 190 лева; 4.Подмазване на прозорците и вратите (обръщане на страници),
извършено след подмяната на дограмата в хола, кухнята, южната спалня и
остъкляването на двете тераси, извършено през есента на 2013г., на обща стойност
1 500 лева; 5.извършено през месец ноември 2013г. вътрешно преустройство на апартамента,
изразяващо се в следното: бившата кухня е обособена като стая, а балкона пред
хола е усвоен и преустроен в кухненски бокс и свързаното с това преустройство
подмяна на водопроводни тръби с ПВЦ такива, изграждане на нова ВиК и
ел.инсталации (прокопаване на канали и полагане на нов кабел), наобща стойност
1 350 лева; 6. Поставяне на гранитогрес на пода на двете тераси и въртешна
облицовка с теракот на едната стена на северната стая, извършено през месец
ноември 2013г., на обща стойност 1 729,36 лева; 7.Циклене, байцване и лакиране
на П.а в хола, бившата кухня и южната стая, извършено през месец ноември
2013г., на обща стойност 800 лева; 8.шпакловка и боядисване с латекс на всички
стени и таван в апартамента, в изключение на северната стая; замазване и
боядисване с латекс на стените и таваните на двата балкона, извършено през
месец декември 2013г. на обща стойност 1 500 лева; 9. Закупени строителни
материали, необходими за извършените ремонтни дейности на обща стойност 3
794,46 лева,
както и за
заплащане на сумата от 1 069,79
лева, съответстваща на
притежаваните от съделителя 1/2 ид.ч. от имота, представляващи извършени необходими
разноски за процесния апартамент
през периода от 2008 г. до 2016г., както следва: 1. Извършен ремононт на покрива на
жилищната сграда през 2008г., изразяващ се в подмяна на покривната
хидроизолация над входа и покриване на покрива чрез залепване на воалит; 2. Нов
ремонст на покривното пространство над вход „А“, извършен през 2015г., поради
повреди, нанесени от градушка, изразяващ се в свалена надупчена изолация и
подмяната й с двуслойна такава, подмазване и боядисване на комини; 3. Извършено
през 2015г. демонтиране на стари водосточни тръби, подмяната им с нови външни
такива и замазка на еркера на сградата; 4. Подмяна на тротоарни плочки,
извършено през 2016г.;
ккато и заплатени данък и
такса битови отпадъци за периода от 2014 г. до 2016г. включително.
Не
е спорно между страните по делото
обстоятелството, че процесният недвижим имот,
представляващ апартамент
№ 6, находящ се в гр.София, ж.к.“Лозенец“, ул.“*******, през процесния период е
ползван пряко и лично от съделителя Я.Л.Д. за задоволяване на нейни собствени
нужди.
Представена е по
делото и неоспорена от страните нотариална покана от В.Л.К. до Я.Л.Д., чрез
нотариус Р.Д., вписан в регистъра на Нотариалната камара под № 274, с района на
действие СРС, видно от която Я.Л.Д. е поканена в седемдневен срок от получаване
на поканата да отстъпи на В.Л.К. частта от общия им имот апартамент № 6,
находящ се в гр.София, ж.к.“Лозенец“, ул.“*******, съответстваща на дела й, да
предостави ключове от описания имот, както и кода на охранителната система,
инсталирана в него, или да заплаща месечно обезщетение в размер на 300 лева за
притежаваната и неизползвана от В.Л.К. ½ идеална част от имота. Поканата
е връчена на Я.Д. на 07.05.2015г. срещу разписка, съобразно извършеното
удостоверяване от М.И.– помощник – нотариус по заместване.
В производството пред
СРС е прието заключение
на назначена и изготвена съдебно – техническа експертиза, от която се
установява, че:
1). Средният пазарен наем на процесния имот
(за целия апартамент) за периода от 06.06.2010г. до 17.11.2016г. е 49 150 лева,
като за ½ идеална част от него възлиза на сумата от 24 575 лева;
2). Общата стойност
на извършените ремонтни работи в апартамента възлиза на сумата от 20 872 лева,
като за ½ идеална част от него възлиза на сумата от 10 436 лева;
3). Заявените и
описани подробно подобрения са извършени на място в процесния апартамент;
4). Всички
представени по делото договори, протоколи, фактури и касови бележки са относими
към претендираните подобрения;
5). Извършените
подобрения в жилището са необходими и полезни, като стойността на недвижимия
имот се е увеличила със стойността на извършените подобрения;
6). Заявените
подобрения в апартамента за извършени, трайно прикрепени към него и съществуват
към момента на извършване на експертизата;
7). На въпроса дали
е извършен ремонт на покрива на жилищния блок и в какво се изразява той,
експертът е посочил, че не може да се ангажира с конкретни изчисления, касаещи
целия блок/вход и дяловото участие на ищеца по делото, но за блок на възраст
над 50 години е логично такъв ремонт да е извършен;
8). За текущите
ремонти, извършвани във входа, касаещи основни ремонти, е представена бележка
от касиера/домоуправителя на входа на стойност 1 129 лева. Съобразно експертното
становище обичайно такива разходи се доказват с такава квитанция и експертизата
приема заявеното плащане за реално и действително извършено, като дължимата
сума от ответната на ищцата страна – ½ от посочената е в размер на
564,50 лева;
9). От 1998г. партидите
на недвижимите имоти са поименни и отразяват задължението на всеки от
съсобствениците лично. В случая на името на В.Л.К. са платени от ищеца по иска
следните суми: за 2014г. – 170,45 лева; за 2015г. – 168,43 лева; за 2016г. –
168,43 лева, или общо – 507,31 лева.
Приети и неоспорени
по делото са: Договор – поръчка № 934 от 17.10.2013г.; фактура №
635/17.10.2013г. на „П.М.“ ООД; фактура № 293/14.11.2013г. на „П.М.“ ООД; фактура
№ 351/18.10.2013г. на „Л.**“ ООД; фактура
№ 363/04.11.2013г. на „Л.**“ ООД; фактура
№ 371/15.11.2013г. на „Л.**“ ООД; фактура
№ 133/19.10.2012г. на „ФТ П.“ ЕООД; фактура
№ 48172/05.11.2015г. на „Т.*“ ЕООД, ведно с приемо – предавателен протокол;
фактура № 32965/14.11.2015г. на „Т.*“ ЕООД, ведно с
приемо – предавателен протокол; фактура
№ 4385/10.11.2015г. на „Д.-Б.“ АД; фактура
№ 99561/05.10.2012г. на „У.“ ООД; фактура
№ 50865/09.11.2015г. на „У.“ ООД; фактура
№ 33493/19.10.2012г. на „А.Л.“ ООД; фактура
№ 72/24.11.2013г. на ЕТ „А.А.-Т.“; фактура
№ 86/22.12.2013г. на ЕТ „А.А.-Т.“; фактура
№ 70/16.11.2013г. на ЕТ „А.А.-Т.“; фактура
№ 67/15.11.2013г. на ЕТ „А.А.-Т.“; фактура
№ 66/13.11.2013г. на ЕТ „А.А.-Т.“; фактура
№ 65/09.11.2013г. на ЕТ „А.А.-Т.“; фактура
№ 64/08.11.2013г. на ЕТ „А.А.-Т.“; фактура
№ 63/07.11.2013г. на ЕТ „А.А.-Т.“; фактура
№ 62/05.11.2013г. на ЕТ „А.А.-Т.“; фактура
№ 2475/17.09.2013г. на ЕТ „А.А.-Т.“; фактура
№ 2476/19.09.2013г. на ЕТ „А.А.-Т.“; фактура
№ 2477/25.09.2013г. на ЕТ „А.А.-Т.“; фактура
№ 2478/27.09.2013г. на ЕТ „А.А.-Т.“; фактура
№ 2474/07.09.2013г. на ЕТ „А.А.-Т.“; фактура
№ 2298/03.10.2013г. на ЕТ „А.А.-Т.“; фактура
№ 2299/05.10.2013г. на ЕТ „А.А.-Т.“; фактура
№ 2297/02.10.2013г. на ЕТ „А.А.-Т.“; фактура
№ 56/16.10.2013г. на ЕТ „А.А.-Т.“; фактура
№ 57/20.10.2013г. на ЕТ „А.А.-Т.“; фактура
№ 58/27.10.2013г. на ЕТ „А.А.-Т.“; фактура
№ 2608/06.10.2013г. на ЕТ „А.А.-Т.“; фактура
№ 69751/17.11.2015г. на „МИП – ТС“ ООД; фактура
№ 31146/20.11.2013г. на ЕТ „А.А.-Т.“; фактура
№ 60436/12.10.2013г. на ЕТ „А.А.-Т.“; фактура
№ 30476/12.10.2013г. на ЕТ „А.А.-Т.“; разписка от 04.03.2014г. за платени
местни данъци и такси; приходна квитанция от 25.02.2016г. на СО – район
Лозенец; приходен касов ордер № 11 от 30.10.2016г.
По делото са
събрани гласни доказателства посредством разпит на свидетелите П.А.Н.и К.Р.К..
От показанията на
свидетеля К.Р.К.,
се установява, че същият познава страните по делото от
1964г., тъй като живее на адреса, находящ се гр.София, ж.к.“Лозенец“, ул.“*******,
на етажа над техния апартамент. Сочи, че в процесното жилище от 1964г. живее Я.Д.
със семейството си, като през 2012г. – 2013г. са започнали поетапен цялостен
ремонт на жилището. Уточнява, че лично е посещавал апартамента, като
извършваният ремонт е бил генерален, доколкото не е бил ремонтиран от 50
години, като е била сменена дограмата в целия апартамент, извършено е циклене
на П.а, кухнята е преместена в хола, а на мястото на кухнята е направена
спалня, усвоена е терасата, извършено е боядисване и шпакловка на всички стени
и тавани, като през 2015г. е ремонтирано и мазето.
От разпит на свидетеля П.А.Н.– съсед на страните в производството, обитаващ
апартамент на адрес в гр.София, ж.к.“Лозенец“,
ул.“*******, ет.1 и домоуправител на
входа от 1990г. до преди около 3 години, се
установява, че в сградата
неколкократно е извършван ремонт на покрива, преди 2 – 3 години поради
градушка, като последният ремонт се е изразил в премахване на надупчена
изолация и поставяне на двуслойна такава. Излага, че при предишни ремонти също
е сменявана изолацията, подмазвани са комини, извършвано е шпакловане и
боядисване, подмяна на водосточни тръби, поставяне на нови външни улуци,
замазка на еркера, смяна на плочките пред входа. Сочи, че заплащането на ремонта на покрива на
сградата е извършен процентно според квадратурата на отделните апартаменти,
като касиерът е издавал документ – бележка за заплатените суми.
Други релевантни за
спора доказателства не са представени.
При така установената
фактическа обстановка,
съдът намира от правна страна следното:
По претенцията по
сметки по чл. 346 ГПК, вр. чл. 31, ал. 2 ЗС:
Депозираната
въззивна жалба е допустима, а разгледана по същество е
неоснователна.
Съгласно разпоредбата
на чл. 31, ал. 1 от ЗС, всеки съсобственик има право да си служи с общата вещ
съобразно нейното предназначение и по начин, да не пречи на другите
съсобственици да си служат с нея според правата им. Когато общата вещ се
използва лично само от един или няколко съсобственици, а другите съсобственици
са лишени от възможността да я ползват и да си служат с нея, ползващият я
съсобственик дължи на останалите обезщетение за ползите, от които ги е лишил,
но само след поканата за това. В тази връзка с Тълкувателно Решение № 7/2012 г.
на ВКС, ОСГК, е прието, че задължението за плащане на обезщетението от страна
на ползващия съсобственик възниква с получаване на писменото поискване от
съсобственика, лишен от възможността също да ползва имота. Писменото поискване
по чл. 31, ал. 2 ЗС е равнозначно на поканата по чл. 84, ал. 2 ЗЗД и след
получаването му съсобственикът изпада в забава. Размерът на обезщетението за недвижим
имот поначало се определя в съответствие със средномесечното наемно
възнаграждение, тъй като това е реалната стойност на ползата, от която
неползващият съсобственик е лишен, и на припадащата се част от която би имал
право, ако имотът бе отдаден под наем, като се съобразява обема, за който
ползващият имота съсобственик надхвърля своята квота в съсобствеността и дела
на неползващия съсобственик (така и Тълкувателно Решение № 129/1986 г. на ВС,
ОСГК). При така очертания фактически състав, за да възникне правото на
обезщетение по чл. 31, ал. 2 от ЗС, следва да е налице съсобственост по
отношение на конкретен обект/и на правото на собственост или друго ограничено
вещно право, ползването на вещта според предназначението й да се осъществява
само от единия съсобственик по начин и обем, превишаващ обема на дела му от
съсобствеността, този начин на ползване да препятства другия, респ. останалите
съсобственици да ползват процесната вещ по същото предназначение, както и
отправено до и надлежно получено от ползващия имота писмено поискване за
заплащане на обезщетение (така решение № 721/28.10.1992 г. по гр. д. № 580/1992
г., решение № 163/20.03.2002 г. по гр. д. № 622/2001 г. на ВКС, I г. о.,
решение № 344/17.05.1976 г. по гр. д. № 684/1975 г. и др., както и
задължителната съдебна практика, формирана по реда на чл. 290 от ГПК - Решение
№ 95 от 16.06.2014 г. по гр. д. № 1913/2014 г. на ВКС, ІІ г. о. и др.). Доколкото именно от получаване на
поканата, ползващият еднолично имота съсобственик дължи заплащането на
обезщетение на неползващия, доводите на въззивника в тази връзка настоящата
инстанция намира за неоснователни.
С оглед изложеното, решението в частта, с която искът
е отхвърлен за периода от
06.06.2010г. до датата на писменото поискване, респективно за сумата
над 6 600 лв. до пълния предявен размер от 24 575 лева, е правилно и като такова следва
да се потвърди.
По претенцията по
сметки на съделителя Я.Л.Д.:
В преклузивния срок по
чл. 346 ГПК съделителят Я.Л.Д. е
предявила срещу В.Л.К. искания по сметки за
заплащане на посочените по - горе подобрения, извършени без знанието на ответника и без противопостяването му,
както и за необходими разноски за процесния недживим имот,
приети за съвместно разглеждане.
Съделителят е предявил искания за присъждане
на вземания, които имат един срещу друг във връзка с делбената общност. Касае
се за вземания, възникнали от правоотношения, свързани с имотите, предмет на
делбата и с наследяването. В делбеното производство не могат да бъдат
разглеждани сметки, които произтичат от правоотношения, стоящи извън
наследството, т. е. правоотношения, произтичащи от лична сделка на един
съделител с друг съделител, ако сделката не касае имота, предмет на делбата
/ППВС № 7/1973 г. /. Заявените по реда на чл. 346 ГПК претенции по сметки
представляват обективно съединени осъдителни искове, свързани с отношенията
между съсобствениците по повод управлението, стопанисването и използването на
съсобственото имущество, предмет на делбата. Претенциите следва да бъдат
разглеждани на основанието, на което са заявени, т.е. да бъдат квалифицирани с
оглед изложените фактически обстоятелства /решение № 146/19.07.2013 г. по гр.
д. № 1725/2013 г. на ІІ ГО на ВКС/.
На следващо място
следва да се посочи, че подобренията в имота са
такива нововъведения, които изменят общата вещ и които не са били необходими за
запазването и съхраняването й.
При тях необходима предпоставка е увеличаването стойността на имота.
Извършването на твърдяните подобрения в процесния имот по силата на
приращението увеличават дяловете на всички съсобственици, съобразно частта,
която всеки от тях има в съсобствеността. Правоотношенията на съсобствениците
във връзка с извършените подобрения в общия имот се решават, като се отчита, че
всеки съсобственик е владелец на своите идеални части и държател на идеалните
части на останалите съсобственици. С ППВС № 6/1974 г. е прието, че отношенията
между съсобственици по повод извършени от единия от тях подобрения в общия имот
се уреждат съгласно чл. 72 и чл. 74 ЗС в случаите, когато съсобственикът е
променил намерението си и е започнал да владее цялата вещ за себе си. В
останалите случаи, когато извършва подобренията в качеството на владелец на
своята част и държател на частите на останалите съсобственици, отношенията им
ще се уредят по реда на чл. 30, ал. 3 ЗС, ако подобренията са извършени със
съгласието на останалите съсобственици, по реда на чл. 59 ЗЗД, ако те са се
противопоставили, или по правилата на водене на чужда работа без пълномощие,
ако липсва съгласие.
Тъй като твърденията на
ищеца са, че процесните подобрения,
а именно – подмяна на дървена дограма в северна стая с ПВЦ дограма „Саламандър“
и подмазване на прозореца (обръщане на страници), шпакловане и боядисване на
стените в стаята, извършено през месец окромври 2012г.; циклене, байцване и
лакиране на П.а в северната стая, извършено през месец октомври 2012г., подмяна
на дървената дограма в хола, кухнята и южната спалня с ПВЦ дограма „Саламандър“
и остъкляване на двете тераси със същия вид дограма, извършено през есента на
2013г., подмазване на прозорците и вратите (обръщане на страници), извършено
след подмяната на дограмата в хола, кухнята, южната спалня и остъкляването на
двете тераси, извършено през есента на 2013г., извършено през месец ноември
2013г. вътрешно преустройство на
апартамента, изразяващо се в следното: бившата кухня е обособена като стая, а
балкона пред хола е усвоен и преустроен в кухненски бокс и свързаното с това
преустройство подмяна на водопроводни тръби с ПВЦ такива, изграждане на нова
ВиК и ел.инсталации (прокопаване на канали и полагане на нов кабел), поставяне
на гранитогрес на пода на двете тераси и въртешна облицовка с теракот на едната
стена на северната стая, извършено през месец ноември 2013г., циклене, байцване
и лакиране на П.а в хола, бившата кухня и южната стая, извършено през месец
ноември 2013г., шпакловка и боядисване с латекс на всички стени и таван в
апартамента, в изключение на северната стая; замазване и боядисване с латекс на
стените и таваните на двата балкона, извършено през месец декември 2013г.,
както и закупени строителни материали, необходими за извършените ремонтните
дейности, са извършени без знанието на другия съсобственик и доколкото по делото не са събрани данни за наличие на
негово противопоставяне, правоотношенията
помежду им се уреждат по реда на чл. 61,
ал.2 ЗЗД. Когато ликвидацията
на отношенията по повод извършени подобрения в съсобствен имот става по реда на
чл. 61, ал. 3 ЗЗД, ответниците-съсобственици отговарят само до размера на
обогатяването - т. е. присъжда се по-малката
сума измежду направените от подобрителя разноски и увеличената стойност на
имота. Отношенията с останалите съсобственици за необходимите разноски за
запазването на имота се уреждат от правилото на чл. 30, ал. 3 ЗС. В този смисъл
е константната практика на ВКС – решение № 74/21.02.2012 г. по гр. д. №
660/2011 г., ІІ ГО, решение № 127/06.07.2016 г. по гр. д. № 5847/2015 г., І ГО,
решение № ЗЗ9/10.10.2011 г. по гр. д. № 1072/2010 г., І ГО, решение №
487/30.11.2011 г. по гр. д. № 1503/2010 г., І ГО, решение № 315/25.10.2012 г.
по гр. д. № 1189/2011 г., І ГО и др.
Според решение №
108/08.07.2015 г. по гр. д. № 415/2015 г. на ВКС, І ГО и цитираните в него
други решения на ВКС, в основанието на претенцията за присъждане на вземане за
стойност от извършени подобрения в чужд имот е забраната за неоснователно
обогатяване като общ принцип на облигационното право. Законодателят провежда
принципа чрез източниците на облигационни отношения, предвидени в чл. 72 и чл.
74 ЗС, чл. 60 - 62 ЗЗД и чл. 59 ЗЗД. Съставите задават правната рамка на
отношенията между подобрителя и собственика на имота, но определянето на
действителното правно основание на облигационните отношения, които са
възникнали от подобряването на чуждия имот, е дейност на съда по приложението
на материалния закон. Съдът я извършва въз основа на фактическите твърдения и
петитума на исковата молба, но и в съответствие с установеното по делото.
Въведените в исковата молба твърдения за качеството, в което ищецът е извършил
подобренията в чуждия имот (владелец, гестор или държател) или зададеният в исковата
молба начин, по който е определен размерът на съдебно предявеното вземане
("увеличената стойност на вещта", "по-малката от двете
суми", "до размера на обедняването", "до размера на
обогатяването", "връщане на необходимите и полезни разноски"),
не ограничават съда да даде защитата според действително осъщественото правно
основание. Чрез тях ищецът въвежда факти, които индивидуализират съдебно
предявеното вземане, но представляват и предложена от него квалификация на
предявения иск, която не е обвързваща за съда.
В случая, с оглед
фактическите твърдения на ищцата по претенциите по сметки – че е извършила визираните подобрения като
владелец на своята 1/2 идеална част и в свой интерес и като държател на
идеалните части на ответницата,
които подобрения са извършени без съгласието, но и без изричното
противопоставяне на съсобственика, по отношение на които обстоятелства не е налице и спор
между страните в производството, то предявените
осъдителни искове срещу другия
съделител имат правното си основание в чл. 61, ал. 2 ЗЗД.
По отношение
претендираните
разходи за направени необходими разноски за имота, в който се намира процесният
апартамент, а именно – за извършен ремонт
на покрива на жилищната сграда през 2008г., изразяващ се в подмяна на
покривната хидроизолация над входа и покриване на покрива чрез залепване на
воалит; ремонт на покривното пространство над вход „А“, извършен през 2015г.,
поради повреди, нанесени от градушка, изразяващ се в свалена надупчена изолация
и подмяната й с двуслойна такава, подмазване и боядисване на комини, демонтиране
на стари водосточни тръби, подмяната им с нови външни такива и замазка на
еркера на сградата, подмяна на тротоарни плочки, както и заплатени данък и
такса битови отпадъци, претенциите следва да
се квалифицират по чл. 30, ал. 3 ЗС.
Безспорно е, че всеки
съсобственик следва да участва съразмерно с дела си в извършване на направените
за съсобствената вещ разноски, които се отнасят за нейното запазване. Това
правило е предвидено с оглед необходимостта да направи възможно по-нататъшното
съществуване на съсобствената вещ, както и за да обезпечи възможността да бъде
използвана за непосредствено служене и за извличане и разпределение на доходи
от нея. Понятието "тежести" включва, на първо място, необходимите разноски,
направени за запазването, поддържането и поправянето на общата вещ, без които
тя би погинала или състоянието й би се влошило (арг. от чл. 41 от ЗС). На второ
място, тук се включват и обикновените разноски, свързани с текущото поддържане
на имота. При необходимите и обикновените разноски могат да се търсят само
действително заплатените разноски в размера, в който са направени. Необходимите
разноски са тези, които се извършват, за да се запази вещта и без които тя би
погинала или би се повредила съществено,
т.е. това са разноски, които са били наложителни за запазване и поддържане на
общата вещ. Тези разноски са обективна последица от използването на вещта и от
нейното ежедневно изхабяване. Всеки съсобственик, съгласно чл. 30, ал.3 от ЗС,
е длъжен да участва в тези разноски, съразмерно на частта си. Ако един
съсобственик извърши необходим ремонт на общата вещ, за да предотврати
погиването/повреждането й, той има право да претендира, на основание чл. 30,
ал.3 от ЗС, от другите съсобственици припадащата се на частите им в
съсобствеността част от извършените разходи /платени суми/. Без значение в
случая е дали съсобственикът, извършил разноските, сам си служи с общата вещ
или тя се използва и от другите съсобственици, тъй като разноските произтичат
от действия по управление на вещта. Необходимите разноски не се нуждаят от
съгласието на останалите съсобственици и те дължат възстановяването им. В тези хипотези - на
претенция за заплащане на необходими разноски, изразходвани за запазване на
вещта, се присъждат действително изразходваните средства съобразно частта на
съсобственика.
На следващо място
следва да се посочи, че разноските могат да бъдат "необходими",
"полезни" /подобрения/ и "разноски за плодовете" /тези, с
които е намаляло имуществото на владелеца, за да осигури получаването на
плодове от вещта, като това са само тези разходи, без които плодове не биха се
получили/. В случая от значение е да се направи разграничение между необходими
и полезни разноски. В теорията и практиката е безспорно, че необходимите
разноски са тези, които са запазили вещта от погиване или повреда или са
условие за нейното запазване или използване, т. е. следва да е налице обективна
наложителност за извършването им. Това са разноските, които се правят не за
увеличаване, а за предотвратяване намаляването на стойността на вещта.
Полезните разноски /подобренията/ са тези разноски, които водят до увеличаване
стойността на вещта. Подобрение на един имот е налице, когато вложените труд,
средства и материали са довели до увеличение на стойността му /ППВС № 6/74 г.,
т. 6/. Следва да се съобрази дали се е достигнало до увеличаване на ползата,
използваемостта, съответно стойността на вещта, а не дали разноските са
целесъобразни с оглед интереса на собственика и дали собственикът желае
запазването им. Критерият, въз основа на който се преценява дали е налице подлежащо
на заплащане подобрение, е наличието на трайно прикрепване към имота, т. е.
изследва се възможно ли е подобрението да бъде отделено без увреждане и
намаляване на стойността му или намаляване цената на имота /в този смисъл т. 8,
ППВС № 6/74 г.; Решение № 517/30.11.2011 г. по гр. д. № 113/2010 г., ВКС, IV г.
о. /. Следователно подобрение е налице само когато извършеното е трайно
прикрепено към имота и собственикът не може да иска унищожение на подобренията,
но и владелецът не може да ги премахне, а му се дължи само обезщетение.
От събраните по
делото доказателства и доказателствени средства се установява, че съделителят Я.Л.Д.
е извършила полезни разноски /разходи, довели до увеличаване стойността на
вещта/, за процесния апартамент № 6, находящ се в гр.София, ж.к.“Лозенец“, ул.“*******,
чиято стойност е определена от приетата по делото и неоспорена от страните
съдебно – техническа екпертиза. Съдът възприе заключението на посочената
екпертиза, като обективно и отговарящо в пълнота на поставените задачи, изготвено
в съответствие със специалните познания на експерта, поради което обстоятелство
ги постави в основата на доказателствените си изводи. Съдът кредитира изцяло и
показанията на свидетеля К.Р.К.. Прецизният
анализ на тези гласни доказателствени материали, съпоставката им с останалия
събран по делото доказателствен материал, ценен поотделно и в съвкупност, вътрешната
им непротиворечивост и съпоставката им с оставалите доказателства, обуслови
крайния извод за тяхната достоверност. В тази връзка съдът отчете, че за всички
съществени факти, предмет на доказване в настоящото производство, доказателственият
материал е непротиворечив, като от съвкупния му анализ по несъмнен начин се извеждат
фактическите констатации относно вида на извършените ремонтни дейности в
апартамент № 6, находящ се в гр.София, ж.к.“Лозенец“, ул.“*******, от страна на
ищеца Я.Д. – подробно описани в експертното заключение, периода на извършването
им – установен както от събраните свидетелски показания, така и от приетите по
делото и неоспорени писмени доказателства – фактури, договори, стокови разписки.
В тази връзка следва да бъде посочено, че видно от посочените и представени в
производството разходооправдателни документи,
именно ищцата е сключвала договорите за извършваните СМР, и именно тя е
посочена като получател по издадените фактури, поради което и наведените
възражения по посока на обстоятелството, че не се установява по делото същата
да е направила претендираните разходи, настоящата инстанция намира за
неоснователни. На следващо място е необходимо да бъде отбелязано, че досежно
посоченото от експертът, обективирано в заключението на съдебно – техническата екпертиза, заявените и
описани подробно подобрения са извършени на място в делбения имот, действително
имат характер на "подобрения", поради това, че направените разноски
/труд, средства, материали/ са повишили стойността на процесния апартамент, като
всички представени по делото договори, протоколи, фактури и касови бележки са
относими към претендираните подобрения. Съобразно горното, установена е по
делото относимостта на извършените разходи за закупуване на материали и
заплащане на услуги за реализиране на ремонтните действия, като доводите на
въззивника в противоположния аспект са също неоснователни.
Предвид изложеното,
настоящата инстанция намира, че предявеният иск с правно основание по чл.346 ГПК вр. чл.61, ал.2 ЗЗД е доказан по основание и по размер, с оглед което следва
да бъде уважен. Тъй като в случая
не се установява полезните разноски да са извършени от ищеца със съгласието на
ответника по този иск, но не са налице данни и за изрично противопоставяне от нейна
страна, а работата е била предприета и в собствен интерес, то ответницата следва
да отговаря само до размера на обогатяването си, по правилата за водене на
чужда работа без пълномощие, тъй като имуществото им като съсобственици се е
увеличило и следователно следва да заплати на ищеца това, с което са се е обогатила.
Доколкото в случая по делото се установява от приетото заключение на СТЕ,
че увеличената в резултат подобренията стойност на имота е равна на направените разходи за извършване на
подобренията, то
В.Л.К. се явява задължена да
заплати на Я.Л.Д.
припадаващата й се част от разходените средства
за подобренията в ап.№ 6 на
горепосочения адрес, съобразно обема на правата си в съсобствеността, равняваща се на ½
от претендираната сума, а именно – 10 436 лева.
Ответницата по иска
следва да заплати и половината от направените от ищеца разходи по извършени в жилищната сграда неотложни ремонтни дейности, а именно - за извършен
ремонт на покрива на жилищната сграда през 2008г., изразяващ се в подмяна на
покривната хидроизолация над входа и покриване на покрива чрез залепване на
воалит; ремонт на покривното пространство над вход „А“, извършен през 2015г.,
поради повреди, нанесени от градушка, изразяващ се в свалена надупчена изолация
и подмяната й с двуслойна такава, подмазване и боядисване на комини,
демонтиране на стари водосточни тръби, подмяната им с нови външни такива и
замазка на еркера на сградата, подмяна на тротоарни плочки, както и заплатени
данък и такса битови отпадъци, както и заплащаните данъци и такси за процесния
имот, предвид обстоятелството, че от представените
по делото доказателства е видно, че Я.Д.
е извършила горепосочените разходи, като е заплатила сумата от 1069,79 лева за извършени в сградата ремонт на покрив, подмяна на
водосточни тръби, замазка на еркер и подмяна на прочки, както и данъци и такси
за 2014г. 2015г. и 2016г. – разходи, неоспорени по делото.
Настоящият състав намира за нужно да отбележи, че
необходимите разноски касаят
поддържане на недвижимия имот
и предотвратяване влошаването на неговото състояние, като са свързани именно с
нуждата от запазване на вещта, като
без тях тя би погинала или състоянието ѝ би се влошило съществено и би
била негодна за ползването ѝ по предназначение, без да е нужно с
извършването им да се увеличава стойността на вещта и в които разходи всеки
съсобственик е длъжен да участва. Видът и предназначението на горепосочените разходи,
ги определят като
необходими разноски, тъй като същите несъмнено касаят предотвратяване
влошаването състоянието на недвижимия
имот, като са породени от необходимостта от запазване
на вещта. В този смисъл
въпросът дали разходите,
направени за ремонт на покрива и за подмяна на водосточни тръби, замаска и плочки представляват
разноски, необходими за запазване на съсобствената вещ, е фактически и
разрешаването му зависи от конкретно установените по делото обстоятелства. В
случая, съдът постави в основата на доказателствените си изводи
събраните по делото гласни доказателства
посредством разпит на свидетеля П.А.Н.,
според които покривът на сградата, улуците, еркерът
и плочките са били в изключително лошо
състояние. Последните от своя страна
кореспондират и на
изготвеното по делото експертно заключение, поради което и съдът ги кредитира
изцяло. Визираните ремонтни дейности са предприети във връзка със запазването и
поддържането на общата вещ, като са свързани и с текущото поддържане на имота,
произтичащи от действия по управление на вещта, като за тях
следва да се присъдят действително направените разходи.
Установява се от
представените и приети по делото писмени доказателства, че ищцата е направила необходими
разноски за процесния имот, а именно – платен данък за недвижимия имот и такса
за битови отпадъци за 2014г. в размер на 170,45 лева, видно от разписка от 04.03.2014г.; платен данък за
недвижимия имот и такса за битови отпадъци за 2015г. в размер на 168,43 лева, приходна
квитанция от 25.02.2016г. на СО – район Лозенец; платен данък за недвижимия
имот и такса за битови отпадъци за 2015г. в размер на 168,43 лева, приходна
квитанция от 25.02.2016г. на СО – район Лозенец, платени от ищцата по партидата
на В.Л.К. и неоспорени по делото. Установява се от представения приходен касов
ордер № 11 от 30.10.2016г., че ищцата е направила и разходи за ремонти на
сградата, в която се намира процесния имот в общ размер на 1 129 лева.
Предвид изложеното,
В.Л.К. се явява задължена да заплати на Я.Д. и сторените от последната разходи за необходими разноски и заплатени данъци и такси за
процесния имот, равняваща се на ½ от
претендираната сума, съответстваща на частта
й и равняваща се на 1 069,79 лева, от които 564,50 лева за неотложни разходи за
вещта (ремонт на покрива на жилищната сграда през 2008г., изразяващ се в
подмяна на покривната хидроизолация над входа и покриване на покрива чрез
залепване на воалит; ремонт на покривното пространство над вход „А“, извършен
през 2015г., поради повреди, нанесени от градушка, изразяващ се в свалена
надупчена изолация и подмяната й с двуслойна такава, подмазване и боядисване на
комини, демонтиране на стари водосточни тръби, подмяната им с нови външни
такива и замазка на еркера на сградата, подмяна на тротоарни плочки) и 505,29
лева – за заплатени данъци и такси за имота по партидата на В.Л.К..
Предвид
несъвпадението на изводите на двете съдебни инстанции, първоинстанционният
съдебен акт следва да бъде отменен в обжалваната част, като неправилен.
По частната жалба
срещу определението по чл. 248 ГПК:
Частната жалба е
процесуално допустима като подадена в срока по чл. 248, ал. 3 вр. чл. 259, ал.
1 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана
по същество, същата е основателна.
На първо място
следва да бъде посочено, че нормата на чл. 248, ал.1 ГПК вр. с чл. 259, ал.1 ГПК предоставя възможност на съда по искане на страната, направено в срока за
обжалване на постановеното решение, да допълни или измени същото в частта за
разноските. Разпоредбата на чл.248, ал.1 ГПК разграничава две хипотези,
свързани с промяна на вече постановения съдебен акт в частта му, в която е
определена отговорността за разноски, установени като изключение от правилото
на чл. 246 ГПК. Първата хипотеза на чл. 248, ал. 1 ГПК – допълване, обхваща
случаите, при които съдът не се е произнесъл по иначе валидно заявено и прието
искане за разноски. При втората хипотеза на чл. 248, ал. 1 ГПК, след като съдът
е определил дължимите разноски, е налице искане от страната те да бъдат
приведени в съответствие с нейното твърдение за осъществяването им, което
искане не е за допълнително произнасяне, а за изменение в размера на вече
присъденото. Според чл. 80 ГПК, страната, която е поискала присъждане на
разноски, представя на съда списък на разноските най-късно до приключване на
последното заседание в съответната инстанция, в противен случай тя няма право
да иска изменение на решението в частта му за разноските.
В настоящия случай
следва да се отбележи, че първостепенният съд се е произнесъл по молба на
ответника именно за допълване на решението, в частта за разноските, доколкото
липсва произнасяне по валидно заявено искане за присъждането им, като
неправилно съдът е приел, че претендираните от съделителя разноски за процесуално
представителство, направени в производството по втора фаза на делбата, следва
да останат в нейна тежест, така както са направени, тъй като представляват
разноски по упражненото й собствено право на делба.
Съдът намира, че на
общо основание в производството по делба се дължат разноски по присъединените с
иска за делба претенции по сметки. Настоящият състав, като съобрази представените
по делото доказателства – договор за правна защита и съдействие № 0552775 от
21.11.2016г., видно от което Я.Л.Д. е заплатила в брой сумата от 1 200 лева за
адвокатска защита по гр. д. № 64102/2015 г. по описа на СРС, ГО, 113 състав с
изрично отбелязване, че същото е за защита срещу иска на В.К. с правно основание
чл.31, ал.2 ЗС; представения надлежно и в срок списък по реда на чл.80 ГПК, както
и частично уважения размер на претенцията, намира, че е налице основание за
присъждане в полза на частния жалбоподател на разноски, съобразно отхвърлената
част от претенцията.
Своевременно
релевираното възражение за прекомерност на претендираното адвокатско
възнаграждение, настоящия състав намира за неоснователно, доколкото съгласно Наредба
№ 1 от 09 юли 2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждение – чл.7,
ал.2, т.4 е предвидено, за процесуално представителство, защита и съдействие по
дела с определен интерес от 10 000 лв. до 100 000 лв. се определя в размер на
830 лв. плюс 3 % за горницата над 10 000 лв. и съобразно цената на предявения
иск, като в настоящия случай минималният размер на възнаграждение, изчислен по
посочения механизъм е в размер на 1 267,25 лева без ДДС. Поради изложеното,
претендираният такъв в размер на 1 200 лева не е прекомерен.
Съобразно горното,
на жалбоподателя следва да бъдат присъдени сторените разноски в размер на
877,72 лева, представляващи разноски за адвокатско възнаграждение, съобразно
отхвърлената част от иска, а обжалваното определение № 18655 от 22.01.2019г.,
постановено по гр. д. № 64102/2015 г. по описа на СРС, ГО, 113 състав да бъде
отменено като неправилно.
По отношение на
разноските:
Въззивникът В.Л.К. е поискала присъждане на сторените по делото
разноски съгласно представен списък по
реда на чл. 80 от ГПК, като с оглед изхода на спора такива не й се дължат.
Въззивникът Я.Л.Д.
е сторила разноски в първа съдебна инстанция в размер на 850 лв. за адвокатско
възнаграждение по договор за правна защита и съдействие № 0552774 от
16.11.2016г., който служи и за разписка за получаване на договорената в него
сума в брой, съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 6/2012г. от 06.11.2013г.
на ОСГТК на ВКС. Разноските за определяне на стойността на общата вещ – 100
лева, депозит за вещо лице, остават за страната, така както ги е сторила. В
този смисъл с оглед решението на настоящата инстанция по предявените искове по
сметки, В.Л.К. дължи на Я.Л.Д. сумата от 850 лв., разноски в
първоинстанционното производство, които следва да й бъдат присъдени.
Отделно от това, в
тежест на В.Л.К. следва да бъде възложена дължимата държавна такса по
предявените и уважени искове от Я.Л.Д., същата в размер на 460,00 лева,
респективно първоинстанционно решение следва да бъде отменено в частта, в която
Я.Д. е осъдена да заплати държавна такса по сметка на СРС за делбеното
производство за сумата над 3 614,03 лева до 4 074,03 лева.
В производството
пред въззивната инстанция ищцата Я.Л.Д. е сторила разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 800 лв. по договор за правна защита и съдействие от 25.09.2017
г. (лист 21) и за адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лв. по договор за
правна защита и съдействие срещу въззивната жалба на насрещната страна от
08.03.2018г., които служат и за разписки за получаване на договорените в тях
суми в брой, съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 6/2012г. от 06.11.2013г.
на ОСГТК на ВКС, сумата от 238,72 лева за държавна такса във въззивното
производство, или общо в размер на 2 038,72 лева, които суми следва да й бъдат
присъдени, съобразно изхода на спора.
В производството по
разноските страните не си дължат разноски, тъй като в такова производство -
относно дължимостта и размера на разноските, не се допуска кумулиране на нови
задължения за разноски и разпоредбата на чл. 81 ГПК не намира приложение /в
този смисъл и определение № 489 от 17.10.2017 г. по ч. гр. д. № 3926/2017 г. на
IV г. о. ВКС, определение № 933 от 17.09.2018 г. по ч. гр. д. № 2845/2018 г. на
IV г. о. ВКС/. Ето защо макар жалбата на въззивника да е основателна, същият
няма право на разноски в производството по реда на чл.248 ГПК, респективно претендираната
сума в размер на 15 лева – държавна такса за депозираната частна жалба, не следва
да му бъдат присъждани.
По горните съображения,
Софийски градски съд
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 192510 от
11.08.2017 г. по описа на СРС, 113 състав, постановено по гр. д. № 64102/2015
г. в частта, в която са отхвърлени
предявените от Я.Л.Д., ЕГН **********, срещу В.Л.К., ЕГН **********, искове с
правно основание чл.61, ал.2 ЗЗД и чл. 30, ал. 3 от ЗС, вр. чл. 346 от ГПК за
заплащане от съделителя В.Л.К. на сумата от 10 436 лв., съответстваща на
притежаваните от съделителя 1/2 ид.ч. от имота, представляваща извършени
подобрения в процесния имот, представляващ АПАРТАМЕНТ № 6, находящ се в
гр.София, ж.к.“Лозенец“, ул.“******* през периода от 2008 г. до 2016 г., и за
заплащане на сумата от 1 069,79 лв., съответстваща на притежаваните от
съделителя 1/2 ид.ч. от имота, представляваща извършени необходими разноски за
имота през периода от 2008 г. до 2016 г. и заплатени от ответницата данък и
такса битови отпадъци за периода от 2014 г. до 2016 г., както и в частта, в която Я.Л.Д., ЕГН **********
е осъдена да заплати по сметка на СРС сумата над 3 614,03 лева до 4 074,03 лева
– държавна такса за делбеното производство, КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА В.Л.К., ЕГН **********,*** -
адв. А.М. да заплати на Я.Л.Д., ЕГН **********,*** - адв. Х.Х., на основание
чл.346 ГПК, вр. чл.61, ал.2 ЗЗД сумата от 10 436 лв., съответстваща на
притежаваните от съделителя 1/2 ид.ч. от имота, представляваща извършени
подобрения в процесния имот, представляващ Апартамент № 6, находящ се в
гр.София, ж.к.“Лозенец“, ул.“******* през периода от 2008 г. до 2016 г.
ОСЪЖДА В.Л.К.,
ЕГН **********,*** - адв. А.М. да заплати на Я.Л.Д., ЕГН **********,*** - адв. Х.Х.,
на основание чл.346 ГПК, вр. чл.30, ал.3 ЗС, сумата от общо 1 069,79 лв.,
съответстваща на притежаваните от съделителя 1/2 ид.ч. от имота, от които 564,50
лева за неотложни разходи за вещта (ремонт на жилищната сграда, в която се
намира процесния имот) и 505,29 лева – за заплатени данъци и такса битови
отпадъци за недвижимия имот за периода от 2014 г. до 2016 г. включително.
ОСЪЖДА В.Л.К.,
ЕГН **********,*** - адв. А.М. да заплати на Я.Л.Д., ЕГН **********,*** - адв. Х.Х.,
на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата от 850 лева – разноски в
първоинстанционното производство, както и сумата от 2 038,72 лева –
разноски във въззивното производство.
ОСЪЖДА В.Л.К.,
ЕГН **********,*** - адв. А.М. да доплати по сметка на СРС на основание чл.77 ГПК сумата от 460 лева – държавна такса по претенциите по сметки.
ОТМЕНЯ
определение № 18655 от 22.01.2019г., постановено по гр. д. № 64102/2015 г. по
описа на СРС, ГО, 113 състав, КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ДОПЪЛВА на
основание чл. 248 от ГПК решение № 192510 от 11.08.2017 г. по описа на СРС, 113
състав, постановено по гр. д. № 64102/2015 г.
в частта за разноските, като
ОСЪЖДА В.Л.К., ЕГН **********,*** - адв. А.М. да заплати на Я.Л.Д., ЕГН **********,***
- адв. Х.Х. сумата от 877,72 лева -
разноски за първоинстанционното производство, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен
съд при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК в едномесечен срок от съобщаването му
на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.