ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 971
гр. Пловдив, 29.09.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ в закрито заседание на двадесет
и девети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Пламен П. Чакалов
Членове:Румяна Ив. Андреева
Бранимир В. Василев
като разгледа докладваното от Румяна Ив. Андреева Въззивно частно
гражданско дело № 20215300502248 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК във вр. с чл.413 ал.2 от ГПК.
Постъпила е частна жалба от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“
ЕАД, ЕИК: *********, седалище и адрес на управление: гр.София, район Люлин,
бул.“Д-р Петър Дертлиев“ №25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, чрез
пълномощника му юрк. К. М., против разпореждане от 04.06.2021 г., постановено по
ч.гр.д. № 9195/2021 г. по описа на РС - Пловдив, инкорпорирано в Заповед №
5048/04.06.2021 г., за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, с което е
оставено без уважение заявлението му за издаване на заповед за изпълнение по чл.410
ГПК срещу длъжника Е.В. Л. в частта му, в която се претендира присъждане на сума в
размер на 123,32 лв. – договорна лихва и на сумата 370,14 лв. – мораторна лихва.
Жалбоподателят поддържа, че обжалваното разпореждане е неправилно, защото в
представения по делото договор липсват неравноправни клаузи. Иска се отмяна на
обжалваното разпореждане и връщане на делото на PC - Пловдив с указания за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл.413, ал.2 ГПК препис от жалбата не е връчен на
насрещната страна.
Съдът, като анализира доказателствата по делото и направените в жалбата
възражения, приема за установено следното:
Частната жалба е постъпила в съда в предвидения от закона срок за обжалване,
изхожда от лице, имащо право на обжалване и като такава е процесуално допустима.
По същество:
С обжалваното разпореждане първоинстанционният съд е приел, че е налице
обоснована вероятност за наличие на неравноправни клаузи в договор за
потребителски кредит, сключен с потребител.
1
Нормата на чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК вменява задължение на съда да извърши
проверка дали искането на заявителя не е в противоречие със закона или с добрите
нрави, както и проверката за потребителска закрила, т.е. за съответствие на договорите
с повелителни норми на закона, в конкретния случай с разпоредбите на ЗПК и ЗЗП.
В случая правата на заявителя се претендират от договор за паричен заем,
сключен със „СИТИ КЕШ“ ООД, имащ характера на договор за потребителски кредит
по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗПК.
Според настоящия съдебен състав е налице нарушение на добрите нрави при
клаузата, въз основа на която се претендира заплащането на договорна лихва.
Настоящият съдебен състав споделя трайната съдебната практика на ВКС, че
максималният размер на лихвата (възнаградителна или такава за забава) следва да е
ограничен, а уговорка, предвиждаща възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния
размер на законната лихва, а за обезпечени кредити – двукратния размер на законната
лихва, противоречи на добрите нрави. /В този смисъл са Решение № 906/30.12.2004 г.
по гр. д. № 1106/2003 г. на ВКС, Решение № 378/18.05.2006 г. по гр. д. № 315/2005 г. на
ВКС /
В представения със заявлението договор е уговорено заплащането от страна на
заемополучателя на договорна лихва в размер на 40,05 % годишно, поради което съдът
приема, че същият накърнява добрите нрави, понеже надвишава трикратния размер на
законната лихва, който към датата на сключване на договора е бил около 30 %.
Ето защо съдът приема за правилен отказа на районния съд да издаден заповед
за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по отношение на вземането за
договорна лихва в размер на 123,32 лв., поради което в тази част обжалваното
разпореждане ще се потвърди.
Прървоинстанционният съд е постановил издаване на заповедта по отношение
на вземането за главницата в размер на 1 100 лв. за периода 19.04.2019 г. – 18.10.2019
г., ведно със законната лихва от 03.06.2021 г. до окончателното изплащане. Районният
съд е отхвърлил заявлението в частта относно вземането за мораторна лихва в размер
на 370,14 лв., като не е изложил мотиви за същото. Доколкото се касае за обезщетение
за забавеното плащане на главницата, за която заповед е издадена, за период на
забавата от 20.04.2019 г. до деня на подаване на заявлението – 02.06.2021 г., то заповед
следва да се издаде и за това вземане.
В тази му част му част разпореждането за отказ да се издаде заповед за
изпълнение е неправилно, поради което ще се отмени, а делото ще се върне на
Районен съд – Пловдив за продължаване на съдопроизводствените действия и издаване
на заповед изпълнение за посочената сума, както и за направените от заявителя
разноски пред първата инстанция, съразмерно на уважената част от претенциията.
По изложените мотиви, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане от 04.06.2021 г., постановено по ч.гр.д. №
9195/2021 г. по описа на РС - Пловдив, инкорпорирано в Заповед № 5048/04.06.2021 г.
2
за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, в частта му, с която е
оставено без уважение заявлението на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“
ЕАД, ЕИК: ********* за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу
длъжника Е.В. Л. с за сума в размер на 123,32 лв. – договорна лихва.
ОТМЕНЯ разпореждане от 04.06.2021 г., постановено по ч.гр.д. № 9195/2021 г.
по описа на РС - Пловдив, инкорпорирано в Заповед № 5048/04.06.2021 г. за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, с което е оставено без уважение
заявлението на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, ЕИК: *********
за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу длъжника Е.В. Л. . в частта
му, в която се претендира присъждане на сумата от 370,14 лв. – мораторна лихва и
ВРЪЩА делото на Районен съд – Пловдив за продължаване на съдопроизводствените
действия по издаване на заповед изпълнение за посочената сума, както и за
направените от заявителя разноски пред първата инстанция, съразмерно на уважената
част от претенциията.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3