О П Р Е Д Е Л Е Н И Е  №  1263

 

гр.Пловдив,04.08.2020г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Пловдивският окръжен съд,въззивно гражданско отделение,в закрито заседание на четвърти август,през две хиляди и двадесета година в състав:

 

 

                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛАНА ИЗЕВА

                                             ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА СТЕФАНОВА

                                                           МАРИЯ ШИШКОВА

 

като разгледа  докладваното от председателя ч.гр.д.№ 731/20г.по описа на ПдОС,за да се произнесе, взе предвид следното:

 

    Производство по реда на чл.278 и сл.от ГПК.

Въззивното производство е образувано по частна жалба,подадена от РЗОК-Пловдив, представлявано от директора Й.К.,чрез юриск. С.Т. против разпореждане от 18.12.2019г.,постановено по ч.гр.д.№ 2588/2019г. по описа на Асеновградски районен съд,1-ви гр.с.,с което е отхвърлено подаденото от жалбоподателя заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично вземане в размер на 28,40лв.,представляваща сума,получена без правно основание за което е издадена писмена покана № 29-06-649-4/08.02.19г.на Директора на РЗОК–Пловдив, ведно с обезщетение за забава в размер на 2,16лв.за периода 01.03.2019г.-29.11.19г. и в размер на законната лихва от подаване на заявлението в съда–29.11.2019г.до окончателното изплащане на вземането,длъжник по което е ЕТ"Е.К.– АИППДП",ЕИК-*********,със седалище и адрес на управление гр.А.,ул.“А. в.“№ 40,представляван от Е.К.. По изложени съображения в частната жалба се иска отмяна на обжалваното разпореждане и уважаване на подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение.

Пловдивският окръжен съд,като взе предвид доводите в частната жалба и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Частната жалба е подадена в законовия едноседмичен срок,поради което е процесуално допустима, но разгледана по същество  е неоснователна.

Подадено е от жалбоподателя РЗОК-Пловдив заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК против ЕТ"Е.К.–***,за което е посочено от заявителя,  че документът,от който произтича вземането е писмена покана № 29-06-649-4/08.02.19г.на Директора на РЗОК–Пловдив,издадена на основание чл.76б,ал.2 във вр.с чл.76б,ал.1 от ЗЗО,с която длъжникът ЕТ"Е.К.– АИППДП" в качеството си на изпълнител на дентална помощ и договорен партньор на НЗОК/РЗОК, е поканено да заплати доброволно сумата от 28,40лв.,представляваща сума за възстановяване,получена без правно основание.Писмената покана е индивидуален административен акт,влязъл в сила на 01.03.19г.В приложение на заявлението по чл.417 от ГПК е представена цитираната покана,а във връзка с указания на районния съд с молба от 18.12.2019г.е посочено,че процесните вземания по заявлението се претендират като частни вземания на държавата по реда на ГПК.

С обжалваното разпореждане отказът за издаване на исканото заявление за изпълнение на парично задължение е разгледано както като такова по чл.410 от ГПК, така и като такова по чл.417 от ГПК.Излагат са доводи,че искането не отговаря на всички условия на чл.410 от ГПК,тъй като не съдържа всички обстоятелства,на които се основава.В тази връзка на заявителя било указано да посочи какво представлява претендираната сума и от кои факти се твърди,че е възникнало задължението за заплащане на същата,както и да уточни как е определен периодът,за който се претендира заплащане на обезщетение за забава.Съдът също бил указал,че приложената покана  до длъжника не съставлява документ посочен в чл.417 от ГПК.С уточнителната си молба от 18.12.19г.заявителят не отстранил констатираните нередовности,освен една от тях-посочил,че писмената покана съставлява изпълнително основание.С оглед на това е мотивирана липсата на основание за издаване на заповед за изпълнение на основание чл.411,ал.2,т.1 от ГПК поради неотговаряне на заявлението на изискванията на чл.410 от ГПК от една страна,както и на основание чл.417 от ГПК поради това, че представеният документ не е акт на административен орган,(доколкото РЗОК–Пловдив не е такъв),нито установява държавно вземане.

С частната жалба жалбоподателят навежда съображения за незаконосъобразност на обжалваното разпореждане,като твърди,че представеният документ–покана има характер на ИАА съгласно чл.76а и чл.76б от ЗЗО и чл.21,чл.268 и чл.269 от АПК,като се приемало в съдебната практика, че НЗОК/ РЗОК може да иска издаване на ЗИ по реда на чл.417,т.1 от ГПК въз основа на издадената по реда на ЗЗО покана;обосновава се тезата,че в случая се касае за частно държавно вземане, доколкото публичните такива, които се събират чрез публичен изпълнител от НАП,са изчерпателно изброени в нормата на чл.162,ал.2 от ДОПК и сред тях не било процесното вземане; позовава се на разпоредбата на чл.76а,ал.1 от ЗЗО,като вземането на държавния орган НЗОК/РЗОК е частно,произтичащо от договор с ответника според нормата на чл.163,ал.2 от ДОПК,което било установено по реда на чл.76б от ЗЗО,което не попадало сред публичните вземания по чл.162 от ДОПК.С оглед на това се счита,че са изпълнени изискванията на чл.417,т.1 от ГПК; в ЗЗО не е посочено по кой процесуален ред подлежат на събиране вземания за суми,получени без правно основание,поради което приложими били общите правила,определени в чл.269 от АПК;прави се аргумент от разпоредбата на чл.20 от ЗЗО за това,че директорът на РЗОК представлява НЗОК на териториално равнище;сочи се,че мораторната лихва е начислена за периода от датата на влизане в сила на писмената покана до датата на подаване на заявлението.

Частната жалба е неоснователна по следните съображения:

На първо място следва да се отбележи,че заявлението по чл.417 от ГПК е подадено от РЗОК-Пловдив като звено на териториално равнище от структурата на НЗОК. Съгласно чл.6,ал.1 от ЗЗО юридическото лице със седалище гр. София е НЗОК с предмет на дейност–задължително здравно осигуряване,която се състои от централно управление,районни здравноосигурителни каси и поделения на районните здравноосигурителни каси.С оглед на това настоящата инстанция приема,че РЗОК не притежава самостоятелна процесуална правосубектност,каквато е налице спрямо НЗОК като юридическо лице съобразно чл.6,ал.1 от ЗЗО,поради което така инициираното съдебно заповедно производство не се явява такова от надлежна страна в процеса.От друга страна заявителят не конкретизира дали сключеният с посочения длъжник договор е със НЗОК или РЗОК, поради което не може да се прецени дали е налице хипотезата на чл.108,ал.1 от ГПК,уреждаща принципно местната подсъдност по спорове,възникнали от преки отношения с клонове и поделения на юридически лица,която не създава правосубектност на структурните образувания на юридическите лица.

Позоваването на разпоредбата на чл.20 с довод за наличие на представителна власт на директора на РЗОК за представителство на НЗОК на териториално равнище е недоказано по отношение на процесуалното представителство пред съд.Визираната в чл.20,ал.1,т.1,2,4 и сл.от ЗЗО на представителна власт на директора на РЗОК на териториално равнище сочи на такава,свързана с извършване на съответната по предмет дейност на НЗОК на съответното териториално равнище,поради което не може да се приеме,че представителната власт на заявителя чрез директора на териториалното звено на НЗОК пред съда произтича пряко от цитирания ЗЗО.

По отношение на искането за издаване на заповед за незабавно изпълнение на основание чл.417,т.1 от ГПК съдът счита,че действително съгласно чл.269 от АПК публичните вземания,породени от изпълнителните основания по чл.268 от АПК се изпълняват по реда на ДОПК,а частните вземания на държавата и общините – по реда на ГПК,в каквато насока е и разпоредбата на чл.163 от ДОПК.С представената писмена покана се обосновава характерът й на ИАА съгласно чл.77а и чл.76б и чл.21,чл.268 и чл.269 от АПК,за който се сочи,че удостоверява частно държавно вземане и касае покана за връщане на сума,получена без правно основание ( дори не се конкретизира дали става въпрос за извършени без правно основание разходи за медицински дейности или се има предвид нещо друго).Тези вземания обаче се определят от съдебната практика на Върховния административен съд като публични вземания,а не частни, изхождайки от характера на индивидуалните договори, сключвани с НЗОК и изпълнителите на медицинска помощ,които не са гражданско-правни по своето естество,тъй като не се сключват по взаимно съгласие между равнопоставени лица.Създаденото правоотношение е между държавен орган,натоварен с властнически правомощия и лечебното заведение със самостоятелен правен статут и се регулира от административното право.Поради това се приема,че „тези вземания на НЗОК,произхождащи от извършени без правно основание разходи (за медицински дейности),не са частноправни и поради това не подлежат на събиране по граждански ред". /в тази насока изрично Решение № 6694 от 19.05.2014г на ВАС по адм. д. № 13395/ 2013 г., IV отд. /. Следователно неприложим се явява гражданскоправния ред,вкл. по реда на чл.417,т.1 от ГПК в заповедното производство за претендираните вземания от заявителя.

По така изложените съображения частната жалба се явява неоснователна и атакуваното определение като краен резултат е правилно и следва да се потвърди.

Водим от горното,съдът

 

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

 

             ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане от 18.12.2019г.,постановено по ч.гр.д.№ 2588/2019г. по описа на Асеновградски районен съд-1-ви гр.с.,с което е отхвърлено подаденото от жалбоподателя заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично вземане в размер на 28,40лв.,представляваща сума,получена без правно основание за което е издадена писмена покана № 29-06-649-4/08.02.19г.на Директора на РЗОК–Пловдив, ведно с обезщетение за забава в размер на 2,16лв.за периода 01.03.2019г.-29.11.19г. и в размер на законната лихва от подаване на заявлението в съда – 29.11.2019г.до окончателното изплащане на вземането, длъжник по което е ЕТ"Е.К.– АИППДП",ЕИК-*********,със седалище и адрес на управление гр.А.,ул.“А.“№ 40,представляван от Е.К..

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

                ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                        ЧЛЕНОВЕ: