№ 219
гр. Б., 20.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Б., V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на седми март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:МАЯ Н. СТЕФАНОВА
при участието на секретаря РАЙНА Г. ЖЕКОВА
като разгледа докладваното от МАЯ Н. СТЕФАНОВА Административно
наказателно дело № 20232120200030 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.59-чл.63 от ЗАНН.
Образувано е по жалба на С. З. Д. с ЕГН ********** от гр.Б., ул....
против наказателно постановление №22-0769-002710 от 10.11.2022г. на
Началник група към ОД МВР-Б., РУ-С., с което за нарушение на чл.174 ал.3
предложение второ от ЗДвП и на същото основание от Закона за движение по
пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя са наложени наказания глоба в размер от
2000 (две хиляда) лева и е лишен от право да управлява МПС за срок от 24
(двадесет и четири) месеца. На основание Наредба №Із-2539 на МВР са му
били отнети 12 контролни точки.
Обобщено в жалбата се релевират оплаквания за неправилност и
незаконосъобразност поради нарушение на процедурата по установяване на
концентрацията на алкохол в кръвта уредена с разпоредбите на Наредба
№1/2017г за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични
вещества или техни аналози. Моли за отмяна на НП. Претендират се
разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован не се явява
лично и се представлява от процесуален представител, който поддържа
жалбата, ангажира нови гласни доказателства и излага подробни и
1
обосновани съображения за отмяна на НП.
Въззиваемата страна, редовно призована изпраща представител ЮК.
Представя и писмено становище, претендират се разноски.
Съдът като взе предвид изложените в жалбата оплаквания, становището
на процесуалния представител на жалбоподателя и прецени събраните в хода
на делото гласни и писмени доказателства, при съблюдаване на разпоредбата
на чл.63 от ЗАНН, съдът приема за установено следното:
Жалбоподателят е санкциониран за това, че на 04.08.2022г, около 23,40
часа, в гр.Б., в ж.к.“И.“, пред блок ... до вх. ... управлявал собствения си лек
автомобил марка „Ауди“, модел „А4“, с рег.№ ..., като при проверка от
органите по контрол на пътищата отказал да бъде изпробван за употреба на
наркотични вещества или техни аналози в 00,30 часа на 05.08.2022г с
техническо средство Дрегер Дръг Тест 5000 с фабричен номер ARLB-0021.
Издаден му бил талон за изследване на кръв с №136758, който подписал и
получил (лист 9 от делото). Не се явил за изследване на кръв.
За да установи по несъмнен и безспорен начин обективната истина съдът
разпита в качеството на свидетели актосъставителя и свидетелите по акта. По
желание на жалбоподателя съдът допусна и разпита в качеството на свидетел
и друг очевидец на случилото се относно проверката, а именно свидетелят Т.
Д. К..
От показанията и от събраните и приетите писмени доказателства съдът
установи посочената и в акта и в НП фактическа обстановка, която прие за
безспорно доказана. Свидетелят К. не отрече, че в нощта на проверката и
непосредствено преди нея жалбоподателят е управлявал собственото си МПС.
Съдът намира свидетелските показания за безпристрастни и последователни.
За извършеното от С. З. Д. нарушение на ЗДвП свидетелят Г. му
съставил на 05.08.2022г АУАН. Правната квалификация в акта е по чл.174
ал.3 от ЗДвП. Актът бил подписан от жалбоподателя с единствените
възражения, че пробата за наркотични вещества не била извършена от
полицаите, които го спрели и му се наложило да чака 15 минути. Даден му
бил екземпляр.
В срока по чл.44 ал.1 ЗАНН жалбоподателят не входирал писмени
възражения по акта.
2
Въз основа на АУАН и представените с него писмени доказателства,
адмнистративнонаказващият орган издал атакуваното наказателно
постановление, което било връчено лично на жалбоподателя на 08.12.2022г
(на гърба на лист 7 от делото), а жалбата срещу него била подадена до РС-Б.
чрез ОДМВР-Б. на 21.12.2022г, поради което е процесуално допустима, като
подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН и от лице активно легитимирано да
инициира съдебен контрол за законосъобразност на наказателното
постановление пред материално и териториално компетентен съд. В НП е
налице идентична с акта фактическа обстановка и е направена същата правна
квалификация на нарушението по чл.174 ал.3 от ЗДвП. В НП АНО е приел,
че след като водачът Д. е приел да му бъде направена проба за алкохол, а е
отказал такава за наркотични вещества е осъществил от обективна и от
субективна страна състава на чл.174 ал.3 от ЗДвП. На основание чл.174 ал.3
ЗДвП му е било наложена наказание лишаване от право да управлява МПС за
срок от 24 месеца и му е наложена глоба в размер от 2000 лева.
При така установеното от фактическа страна от правна страна съдът
приема жалбата за неоснователна последните съображения:
АУАН и НП са издадени при спазването на нормите на чл.42 и чл.57 от
ЗАНН. Издадени са в сроковете на чл.34 ЗАНН и от компетентни органи.
Разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП предвижда, че водач на моторно
превозно средство, който откаже да му бъде извършена проверка с тест за
установяване употребата на алкохол/наркотично вещество или не изпълни
предписанието за медицинско изследване, се наказва с „Лишаване от право да
управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина“ за
срок от две години и „Глоба“ от 2000 лв. Съгласно § 6, т. 25 от ДР на ЗДвП
"водач" е лице, което управлява пътно превозно средство или води
организирана група пешеходци, което води или кара впрегатни, товарни или
ездитни животни или стада по пътищата. За да бъде законосъобразно
ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя и
да му бъдат наложени предвидените в чл. 174, ал.3 от ЗДвП наказания,
следва да бъде установен отказ на водача на МПС да му бъде извършена
проверка с техническо средство за установяване употребата на
алкохол/наркотични вещества или неизпълнение на предписанието за
медицинско изследване на концентрацията на алкохол/наркотични вещества в
3
кръвта му. Разпоредбата съдържа алтернативни способи и отказ на който и да
е било от тях, при липсата на отчетен резултат, изпълва състава на едно
нарушение. Независимо обаче чрез кое от предвидените в закона
изпълнителни деяния - отказ от изпробване с техническо средство или
неизпълнение на предписание за медицинско изследване или доказателствен
анализатор, се осъществява едно и също нарушение - това по чл. 174, ал.3 от
ЗДвП - Решение № 984 от 02.06.2017 г. на АдмС - Б. по к. а. н. д. №
973/2017 г. Основната цел да се запрети такова деяние е да липсва
възможност водачите на МПС, чрез отказ да избягват контрола за наличие на
алкохол/наркотици или упойващи вещества. Законодателят е преценил, че не
следва да се стимулира такъв отказ и за това той е наказуем много по-строго,
отколкото нарушението по чл. 174, ал.1 от ЗДвП. В конкретния случай от
показанията на актосъставителя и от приложения по делото талон за
медицинско изследване се установява, че въпреки че е бил поканен -
жалбоподателят е отказал да бъде изпробван с техническо средство за
употреба на алкохол, както и въпреки че му е бил издаден талон за
медицинско изследване – той не се е явил и не е дал проба. Съдът намира, че
както в АУАН, така и в описателната част на наказателното постановление,
отправено „обвинение” е индивидуализирано в степен позволяваща на водача
да разбере срещу какво се защитава, като поведението му обективно покрИ.
признаците на вмененото му нарушение, поради което и
административнонаказателната му отговорност е ангажирана правилно. В
случая на жалбоподателя е даден достатъчен срок, за да може да се придвижи
до УМБАЛ-Б., но той се е отказал.
Наложеното на жалбоподателя наказание е съгласно предвиденото в
разпоредбата на чл. 174, ал.3 ЗДвП – „Глоба“ в размер на 2000 лева и
„Лишаване от право да се управлява МПС“ за срок 2 години, който размер е
точно определен в закона и не може да се обсъжда въпроса за намаляване му,
което прави излишно обсъждането на възражението за неправилно
приложение на чл. 27 ЗАНН.
В заключение – конкретно нарушение, за което жалбоподателят е бил
санкциониран не е маловажно и за него не е приложима разпоредбата на чл.
28 ЗАНН. Маловажни са нарушенията, които разкриват по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с типичния случай и се отличават помежду
си по "наличието на очевидност, несъмненост на маловажността на
4
извършеното нарушение". В случая конкретното деяние не се отличава от
обичайните нарушения от този вид, поради което и приложението на чл. 28
ЗАНН би било незаконосъобразно.
Предвид всичко горепосочено, съдът счита, че законосъобразно е била
ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя,
досежно вменено нарушение, като наложеното му наказание е правилно и
законосъобразно индивидуализирано, поради което и атакуваното
наказателно постановление следва да се потвърди в тази му част.
Към момента е настъпила законодателна промяна в разпоредбата на чл.
63 ЗАНН ( ДВ, бр. 94 от 2019 г.), съгласно която - в производството по
обжалване на НП въззивният съд може да присъжда разноски на страните.
Уредбата препраща към чл. 143 АПК, който пък от своя страна препраща към
чл. 77 и чл. 81 ГПК, регламентиращи, че съдът дължи произнася по възлагане
на разноските ако съответната страна е направила искане за присъждането
им.
В конкретния случай АНО е бил защитаван от юрисконсулт, като до
приключване на разглеждането на делото е депозирано искане за присъждане
на възнаграждение. Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал.5 ЗАНН в полза на
юридически лица се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда,
ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид
дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ, който от своя
страна препраща към чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ,
съгласно който възнаграждението е в размер от 80 до 120 лева. Предвид
правната сложност и извършените действия, съдът счита, че справедлив
размер на конкретното възнаграждение се явява 80 лева.
Мотивиран от изложеното по-горе, Б.кият районен съд, V наказателен
състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №22-0769-002710 от
10.11.2022г. на Началник група към ОД МВР-Б., РУ-С., с което за нарушение
на чл.174 ал.3 предложение второ от ЗДвП и на същото основание от Закона
5
за движение по пътищата (ЗДвП) на С. З. Д. с ЕГН ********** от гр.Б., ул....
са наложени наказания глоба в размер от 2000 (две хиляда) лева и е лишен от
право да управлява МПС за срок от 24 (двадесет и четири) месеца. На
основание Наредба №Із-2539 на МВР са му били отнети 12 контролни точки.
ОСЪЖДА С. З. Д. с ЕГН ********** от гр.Б., ул.... да заплати в полза
на ОДМВР-Б. направените разноски за ЮК в размер на 80 (осемдесет) лева.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с касационна жалба пред
Административния съд-Б. в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Б.: _______________________
6