№ 22610
гр. София, 13.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 141 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:СИЛВИЯ СТ. ХАЗЪРБАСАНОВА
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА АЛ. ЛАЗАРОВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ СТ. ХАЗЪРБАСАНОВА Гражданско
дело № 20221110149934 по описа за 2022 година
Производството е по реда на Дял І, глава ХІІ от ГПК.
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.
149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД от „Т...” ЕАД срещу Л. Е. Д. – М., Д. Х. П., Д. Д. П. и Е. Д. П.q за
осъждането им да заплатят вземания за продажна цена на доставена топлинна енергия и за
цена на дялово разпределение и мораторна лихва за забава в плащането на цената, с цена на
исковете 4329,31 лв./съобразно уточнителна молба на л.68 от делото/.
Ищецът „Т...“ АД твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с
ответниците въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия,
чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо
изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния
период на ответниците топлинна енергия, като купувачите не са престирал насрещно – не са
заплатили дължимата цена. Твърди, че съгласно общите условия купувачите на топлинна
енергия са длъжни да заплащат дължимата цена след 10.07.2016 г. в 45 - дневен срок от
датата на публикуването й на интернет страницата на продавача. Поддържа, че ответниците
са собственици на топлоснабдения имот – ап. 22, находящ се в гр. София, ж.к. „И..., за който
се води партида с аб. № 95182. Моли ответниците да бъдат осъдени да заплатят на ищеца в
условията на разделност при квоти от по 3/6 за Л. Е. Д. – М. и по 1/6 з а Д. Х. П., Д. Д. П. и
Е. Д. П. следните суми, а именно: за Л. Е. Д. – М. – сумата от 1842,82 лв. - главница,
представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за периода м.05.2018г. -
м.04.2020г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до
окончателното изплащане на вземането, 296,43 лв. - мораторна лихва за забава от
15.09.2019г. до 28.10.2021 г., както и главница за услугата дялово разпределение за периода
1
м. 10.2018г. - м.04.2020г. в размер на 20,93 лв., ведно със законната лихва от датата на
депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на вземането и 4,49 лв. - лихва за
периода от 01.12.2018г. до 28.10.2021г.; за всеки от Д. Х. П., Д. Д. П. и Е. Д. П. - 307.14 лв. -
главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за периода
м.05.2018г. - м.04.2020г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата
молба до окончателното изплащане на вземането; 49.40 лв. - мораторна лихва за забава от
15.09.2019г. до 28.10.2021г., както и главница за услугата дялово разпределение за периода
м.10.2018г. - м.04.2020г. в размер на 3.49 лв., ведно със законната лихва от датата на
депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на вземането и 0.75 лв. - лихва за
периода от 01.12.2018г. до 28.10.2021 г. за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр.
София, ж.к. И.... Претендира разноски.
Ответниците Д. Д. П. и Е. Д. П., чрез назначения им особен представител адв. Б., в
срока по чл. 131 ГПК оспорват предявените искове по основание и размер. Оспорват
наличието на облигационна връзка между страните. Релевират възражение за изтекла
погасителна давност.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът Д. Х. П., чрез назначения му особен представител
адв. Д. оспорва предявените искове. Оспорва ищецът реално да е доставил количеството
топлинна енергия на претендираната в исковата молба стойност. При изложените твърдения
моли за отхвърляне на предявените искове.
Ответникът Л. Е. Д. – М. в срока по чл. 131 ГПК навежда доводи за недопустимост на
предявените спрямо нея искове, доколкото между същите страни и за същия предмет е
налице вече влязло в сила решение по гр.д. № 66781/2021 г. по описа на СРС, 178 с-в,
поради което моли за прекратяване на производството. По същество оспорва предявените
искове с мотив, че не е налице облигационно отношение между страните. Релевира
възражение за изтекла погасителна давност. Ето защо моли за прекратяване на делото,
евентуално за отхвърляне на предявените искове. Претендира разноски.
Третото лице – помагач на страната на ищеца „Т...“ ЕООД изразява становище за
основателност и доказаност на предявените искове.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на
ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба
между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдяните
количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в
претендирания размер, както и че през процесния период в сградата, в която се намира
процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата дялово разпределение от лице, с
което ищецът е сключил договор и че е възникнало задължение за заплащане на
възнаграждение в претендирания размер.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответниците е да докажат, че
са погасили претендираните вземания.
2
Следва да се установи възникването на облигационно отношение между страните
по договор за продажба и доставка на топлинна енергия в твърдените количества и
задължение за плащане на уговорената цена. Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 Закона
за енергетиката, в редакцията касаеща процесния период, всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти/потребители на топлинна
енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по
реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Нормата на чл. 150 ЗЕ постановява,
че продажбата на топлинна енергия от топлопреносно предприятие на потребители/клиенти
на топлинна енергия за битови нужди, се осъществява при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие.
От приетите в хода на съдебното дирене пред настоящата инстанция нотариален акт
за дарение на недвижим имот № 193, том V, рег. № 885/1993 г. и нотариален акт за дарение
на недвижим имот № 5, том I, рег. № 616/2002 г., чието легитимиращото действие по
отношение на принадлежността на правото на собственост не е оборено в процеса, се
установява, че ответницата Л. Е. Д. – М. е придобила 1/2 ид. част от правото на собственост
върху имота, а другата ½ идеална част е придобита по дарение ат наследодателя на
ответниците Д. Х. П., Д. Д. П. и Е. Д. П. – Е. Е. П.а, както по делото не се установява имотът
впоследствие да е отчужден или трето лице да е придобило собствеността върху посочената
идеална част. Ето защо, в качеството си на собственици на процесния имот, ответниците
имат качеството и на потребител на топлинна енергия за исковия период на основание чл.
153, ал. 1 от ЗЕ, поради което са легитимирани да отговарят по предявените искове. От
приложената по делото справка НБДН /л.61/ се установява, че Е. Е. П.а е починала на
15.10.2009 г. и е оставил за свои законни наследници Д. Х. П. - съпруг и Д. Д. П. и Е. Д. П. –
синове, поради което същите притежават по 1/6 идеална част от наследството оставено от Е.
Е. П.а – чл.5 и чл.9 от ЗН. Това съдът намира за достатъчно да обоснове, сключен между
страните индивидуален договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди.
Съгласно тълкувателно решение № 2/2017 г. ОСГК на ВКС освен посочените в чл. 153, ал. 1
ЗЕ правни субекти (собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване
върху топлоснабдения имот), и трети лица, ползващи имота по силата на договорно
правоотношение, могат да бъдат носители на задължението за заплащане на доставената
топлинна енергия за битови нужди към топлопреносното предприятие, когато между тези
трети лица и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят е клиент
на топлинна енергия за битови нужди и дължи цената на топлопреносното предприятие.
Следователно договорът за доставка на топлинна енергия за даден имот, част от сграда
намираща се в режим на етажна собственост, може да бъде както изричен писмен /при
постигане на съгласие относно същественото съдържание на договора/, така и презюмиран
/сключен със самия факт на придобиване на собствеността или вещното право на ползване/,
какъвто е настоящият случай по силата на настъпилото наследствено правоприемство. Като
3
всеки нов договор за този имот, сключен по който и да е от двата начина /изричен или
презюмиран/, преустановява действието за в бъдеще на предходно сключен договор за
същия имот с друго лице. Ето защо за преценката с кого дружеството – ищец е в
облигационни отношения за доставка на топлинна енергия за процесния имот през
процесния период, е меродавно обстоятелството с кое лице последно по време е бил
сключен договор за доставка на топлинна енергия. В настоящия случай не са въведени
такива твърдения от ответниците, нито има доказателства, разколебаващи извода, че
ответниците са собственици на процесния имот към момента на доставка за процесния
период.
По довода за недопустимост на производството спрямо ответницата Л. Е. Д. – М.:
От извършената служебна справка по гр.д. № 66781/21 г. на СРС, 178 състав и от
приложения от страната заверен препис на влязло в сила решение се установява, че е налице
влязло в сила Решение № 830/18.01.2023 г., с което съдът се е произнесъл спрямо
ответницата Л. Е. Д. – М. по искове за извършената доставка на топлинна енергия и дялово
разпределение, ведно с искове за заплащане на мораторна лихва върху всяка една от
главниците за периода 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. за топлоснабден имот находящ се в гр.
София, ж.к. „И.... Поради това на основание чл.126 ГПК настоящото производството, в
което са предявени искове спрямо ответницата Л. Е. Д. – М. следва да бъде прекратено и на
същата на основание чл.78, ал.4 ГПК да се присъдят разноски.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени
от ДКЕВР (писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват
най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово
топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо
изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 от закона).
В случая несъмнено е, че общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила,
доколкото са били публикувани. Съответно според нормата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок от 30
дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях,
имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да
предложат специални условия. По делото не са релевирани подобни твърдения, нито има
данни, ответникът да е упражнил правото си на възражение срещу Общите условия. В този
смисъл той е потребител, респ. клиент на топлинна енергия за битови нужди в имота през
процесния период. Между страните е възникнало и съществувало облигационно отношение
по договор за продажба на топлинна енергия, който съобразно разпоредбите на чл. 150 ЗЕ се
регулира от Общи условия.
„Т...“ ЕАД е възложила на „Т...“ ЕООД да извършва услугата дялово разпределение на
топлинна енергия между клиентите в сградата етажна собственост или в сграда с повече от
един клиент. Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната
енергия в сграда - етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение.
Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна
4
енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части
и топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Според чл. 145, ал. 1 от
закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при
прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа
на показанията на топломерите в отделните имоти. Възраженията на процесуалния
представител на ответника, че е изтекъл срокът на действие на договора, сключен между ЕС
и дружеството за дялово разпределение са ирелевантни, тъй като не се касае за сключване на
формален договор, а от значение е реалното извършване на услуга, което е доказано в
производството.
За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ
на претендираната цена, е прието заключение на съдебно-техническата експертиза, което е
съобразило писмените доказателства за дялово разпределение за процесния абонатен №
95182, предоставени от „Т...“ ЕООД. Съгласно заключението, количеството топлинна
енергия, постъпило в топлоснабдената сграда, се измерва чрез т.нар. общ топломер,
монтиран в абонатната станция. За процесния период м.05.2018 г. – м.04.2020 г., ФДР е
извършвала разпределение на ТЕ след отчет на уредите в имота, с изключение на водомера
за периода 2020 г.- 2021 г., когато до имота не е осигурен достъп, но е представен самоотчет.
Отчетите са коректно отразени в изравнителни сметки. По данни на ФДР в процесното
жилище е имало 3 монтирани отоплителни тела и съответно са монтирани 3
топлоразпределители. В имота има щранг лира за отопление, за които се изчислява
служебна ТЕ отдадена от щранга, съгласно НТ. В имота се ползва топла вода и има водомер,
по който се отчита разхода. Изравнителните сметки, издадени от ФДР съдържат ТЕ за
отопление, включваща топлинна енергия отдадена от сградна инсталация, ТЕ за отопление
на имота /отдадена от отоплителните тела/и ТЕ за подгряване на топла вода. ТЕ за общи
части не се начислява. Изчисленията са съгласно методиката за дялово разпределение към
действащата наредба за топлоснабдяване.
С оглед изложеното съдът приема, че за процесния период до топлоснабдения имот е
доставяна топлинна енергия съобразно уговореното, като количеството на доставената
енергия е разпределяно законосъобразно в съответствие с правилата на действащата
нормативна уредба. При изчисляване на сумата за действително ползваната топлинна
енергия е съобразена цената на ТЕ за месеците, попадащи в исковия период.
Доколкото се дължи цената на реално потребената енергия, то при определяне
дължимата сума следва да се вземат предвид не стойностите на прогнозния дял /по фактури/,
а тези, които се формират в резултат от изравняване. Ето защо за определяне размера на
дължимата цена съдът кредитира напълно заключението на експертизата, която е отчела
именно реално доставеното количество топлинна енергия през исковия период. Според
вещото лице размерът на дължимата цена за доставена топлинна енергия през исковия
период възлиза на сумата от 3552,62 лв., тъй като е получена от изравнителна сметка като
разлика от фактурираните суми по прогнозни данни и реалното потребление.
С оглед изложеното съдът приема, че за процесния период до топлоснабдения имот е
доставяна топлинна енергия съобразно уговореното, като количеството на доставената
5
енергия е разпределяно законосъобразно в съответствие с правилата на действащата
нормативна уредба. При изчисляване на сумата за действително ползваната топлинна
енергия е съобразена цената на ТЕ за месеците, попадащи в исковия период.
Предвид горните изводи за наличие на главен дълг, следва да се разгледа
възражението за давност, релевирано в отговорите на исковата молба от ответниците Д. Д.
П. и Е. Д. П.. С оглед разпоредбата на чл. 155, ал. 1 ЗЕ и приложимите общи условия
потребителите на топлинна енергия заплащат цената й на месечни вноски. Задължението на
потребителите за заплащане месечно на цената на консумираната топлинна енергия
представлява задължение за периодично плащане по смисъла на чл. 111 б. ”в” ЗЗД, тъй като
са налице повтарящи се през определен период от време - месец, еднородни задължения,
имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени
в общите условия интервали от време. В този смисъл са задължителните за съда указания,
дадени с Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г., постановено по тълкувателно дело №
3/2011 г. на ОСГК и ОСТК на ВКС. За приложението на специалната погасителна давност
съгласно цитираната разпоредба не е необходимо плащанията да са еднакви по размер.
Следователно и вземанията на “Т...” ЕАД към потребителите се погасяват с изтичане на 3-
годишен давностен срок. Тригодишният срок, посочен в чл. 111 б. ”в” ЗЗД, с изтичане на
който вземанията за цената на “Т...” ЕАД се погасяват, започва да тече от деня, в който всяко
едно месечно вземане е станало изискуемо – чл. 114, ал. 1 ЗЗД. Съгласно нормата на чл. 114,
ал. 1 ЗЗД давностният срок започва да тече от момента, в който вземането е станало
изискуемо. Вземането е срочно, тъй като съгласно чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от ОУ от 2016 г.
клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32,
ал. 1, т. е. прогнозните суми по ежемесечните фактури в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят, а стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2, т е. общата фактура
за реално потребеното количество топлинна енергия за отчетния период – в 45-дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнасят.
Подаването на исковата молба прекъсва течението на давностния срок. Исковата
молба е подадена на 14.09.2022 г., респ. погасени по давност са всички вземания, чиято
изискуемост е настъпила преди 14.09.2019 г. Процесният период касае вземания от м.05.2018
г., т. е. първото вземане е възникнало едва на 31.05.2018 г. Вземането за м.05.2018 г.
съобразно ОУ на ищеца става изискуемо на 15.07.2018 г., но в случая следва да се съобрази,
че процесният период на доставка, включва и периода 13.03.2020 г. – 20.05.2020 г., в който
давностният срок е спрял на основание чл. 3, т. 2 ЗМДВИП, т. е. изискуемостта на първото
вземане в процесния период това за м.05.2018 г. е настъпила на 22.09.2018 г., поради което
възражението за давност е основателно за вземанията за периода м.05.2018 г. – м.04.2019 г.
на стойност 1686,75 лв., определено от съда на основание чл.162 ГПК, съобразно
заключението на изслушаната СТЕ. Ето защо, искът за главница предвид диспозитивното
начало в гражданския процес и наследствените квоти на ответниците следва да се уважи за
сумата от 1865,87 лв. или по 307,14 лв. спрямо всеки един от ответниците, съобразно
притежаваната наследствена квота, ведно със законната лихва, считано от 14.09.2022 г. до
погасяването, представляваща стойността на топлинни услуги за периода от м.05.2019 г. –
6
м.04.2020 г. и да се отхвърли за периода м.05.2018 г. – м.04.2019 г., като погасен по давност.
По силата на чл. 22 от Общите условия на ищеца от 2016 г. дяловото разпределение на
топлинна енергия се извършва възмездно от продавача по реда на чл. 61 и сл. от Наредбата
за топлоснабдяването или чрез възлагане на търговец, избран от клиентите на ЕС, като
съгласно ал. 2 на същите клаузи – клиентите заплащат на продавача стойността на услугата
дялово разпределение, извършвана от избрания от тях търговец.
В чл. 61, ал. 1 от Наредбата за топлоснабдяването е предвидено, че дяловото
разпределение на топлинната енергия между клиентите в сграда – етажна собственост, се
извършва възмездно от лицето, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ и избрано от
клиентите или от асоциацията по чл. 151, ал. 1 ЗЕ, при спазване изискванията на тази
наредба и приложението към нея.
Съгласно чл. 36 от Общите условия на ищеца от 2016 г. клиентите заплащат цена на
услугата дялово разпределение /извършвана от избран от клиентите търговец/, като
стойността се формира от: цена за обслужване на партидата на клиент и цена на отчитане
уредите за дялово разпределение. В клаузата на чл. 36, ал. 2 от Общите условия 2016 г. е
предвидено, че редът и начинът на заплащане на услугата се определя от продавача,
съгласувано с търговците, извършващи услугата дялово разпределение, и се обявява по
подходящ начин на клиентите. С общите условия, одобрени от ДКЕВР, се урежда
съдържанието на договора за продажба на топлинна енергия между страните, който на
основание чл. 20а ЗЗД има сила на закон за последните.
Предвид горните обстоятелства ищецът се легитимира като субект, който има право да
получи цената на извършваната услуга дялово разпределение, съобразно което предявените
искове за установяване на дължимостта на тази сума в полза на ищеца, в качеството му на
продавач на топлинна енергия, се явяват установени по основание.
Общият размер на дължимата цена на дяловото разпределение за периода м.10.2018 г.
до м.04.2020 г. възлиза на сумата от 50,83 лв., определен при съобразяване на счетоводна
справка на ищеца. Давността за тези задължения започва да тече от датата на възникването
им /арг. чл. 114, ал. 2 ЗЗД, като срокът на погасителната давност е изтекъл към датата на
подаване на исковата молба за вземанията за периода м.10.2018 г. – м.04.2019 г. в размер на
19,76 лв., но съобразно диспизитивното начало в гражданския процес и размера на
предявените искове, същите следва да се уважат в цялост.
По искове с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Основателността на иска предполага наличие на главен дълг и забава в погасяването
му. Моментът на забавата в случая се определя съобразно уговореното от страните.
Задължението за заплащане стойността на топлинната енергия е парично, с оглед на
което в случай на забава съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД длъжникът дължи обезщетение в размер
на законната лихва от деня на забавата. Когато денят за изпълнение на задължението е
определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му – чл. 84, ал. 1 ЗЗД, а когато няма
определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от
кредитора – чл. 84, ал. 2 ЗЗД.
В тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване
7
съществуването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава, както и размера на
претенцията си.
По отношение на мораторната лихва върху главните вземания приложение намират Общите
условия на ищеца от 2016 г., одобрени с решение № 0У-1/27.06.2016 г. на КЕВР,
публикувани във вестник "Монитор" от 11.07.2016 г., в сила от 11.08.2016 г. Съгласно чл. 32,
ал. 1 и чл. 33, ал. 1 от Общи условия на ищеца за продажба на топлинна енергия за битови
нужди от 2016 г. месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на клиент в СЕС,
в която дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл. 71 от Наредбата за
топлоснабдяването, се формира въз основа на определеното за него прогнозно количество
топлинна енергия и обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура
от продавача, като клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна
енергия по чл. 32, ал. 1 в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Съгласно чл. 32, ал. 3 и чл. 33, ал. 2 от Общите условия, след отчитане на средствата за
дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от търговеца, продавачът
издава за отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите по ал. 1 и фактура
за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база
изравнителните сметки, като клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по
чл. 32, ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен
срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
С оглед изложеното ищецът има вземане към ответниците за сумата от 49,40 лв. за периода
15.09.2019 г. - 28.10.2021 г., която съдът определи, като съобрази момента на изпадане в
забава за заплащане на задължението по изравнителната сметка и с помощта на онлайн
калкулатор, на основание на чл. 162 ГПК.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение отново липсва предвиден
срок в ОУ – я на топлоснабдителното дружество за плащане от страна на потребителя на
топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2
ЗЗД. По делото не са представени доказателства за отправена покана от кредитора за
плащане на това задължение от дата, предхождаща подаването на исковата молба пред съда,
поради което акцесорната претенция за лихва в размер 0,75 лв. спрямо всеки един от
ответниците се явява неоснователна.
По разноските:
Изходът на делото предпоставя право на разноски за двете страни. На основание чл.
78, ал. 1 ГПК ищецът има право на направените от него разноски съобразно размера на
уважените претенции в размер общо на 233,66 лв. държава такса, депозити за експертиза и
за особен представител и юрисконсултско възнаграждение в исковото производство. На
основание чл.78, ал.3 ГПК на ответниците също се следват разноски по съразмерност, но те
се представляват от назначени от съда особени представители на разноски на ищеца, поради
което такива не им се присъждат. На Л. Е. Д. – М. се следват разноски в размер на 750 лв. за
адвокатско възнаграждение, на основание чл.78, ал.4 ГПК .Видно от приложения договор за
правна защита и съдействие от 05.07.2023 г. /л.157 от делото/, същият е сключен с двама
адвокати – адвокат М. и адвокат М.а, като в договора е посочено общо адвокатско
8
възнаграждение в размер на 1500 лв. На основание чл.78, ал.1 на страната се следва
възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв. Наемането на повече от един адвокат е в
тежест и риск за самата страна. Предвид липсата на изрични уговорки в договора за правна
защита и съдействие, как е разпределено възнаграждението на адвокатите, съдът приема, че
то е уговорено по равно или по 750 лв. за всеки от тях, респ. се дължи само сумата от 750 лв.
за един адвокат.
Ръководен от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. 49 934/2022 г. на СРС, 141 състав на
основание чл.126 ГПК, спрямо ответника Л. Е. Д. – М., ЕГН **********, с адрес: гр. София,
ул. „Л..., по исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1
ЗЗД за заплащане на сумата от 1842,82 лв. - главница, представляваща стойност на
незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за периода м.05.2018г. - м.04.2020г., ведно със законната
лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на вземането,
296,43 лв. - мораторна лихва за забава от 15.09.2019г. до 28.10.2021 г., както и главница за
услугата дялово разпределение за периода м. 10.2018г. - м.04.2020г. в размер на 20,93 лв.,
ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното
изплащане на вземането и 4,49 лв. - лихва за периода от 01.12.2018г. до 28.10.2021г. за
топлоснабден имот находящ се в гр. София, ж.к. „И....
ОСЪЖДА Д. Х. П., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. „Д..., да заплати на „Т...”
ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Я..., по искове с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ сумата от 307.14 лв. главница,
представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за периода м.05.2018 г. -
м.04.2020 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба 14.09.2022
г. до окончателното изплащане на вземането ; 49.40 лв. мораторна лихва за забава от
15.09.2019г. до 28.10.2021г., както и главница за услугата дялово разпределение за периода
м.10.2018г. - м.04.2020г. в размер на 3.49 лв., ведно със законната лихва от датата на
депозиране на исковата молба 14.09.2022 г до окончателното изплащане на вземането, за
топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. София, ж.к. И..., както и на основание чл.78,
ал.1 ГПК, сумата от 77,88 лв. разноски по производството, като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата
от 0.75 лв. - лихва за периода от 01.12.2018г. до 28.10.2021 г.
ОСЪЖДА Д. Д. П., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. „Д..., да заплати на „Т...”
ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Я..., по искове с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ сумата от 307.14 лв. главница,
представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за периода м.05.2019 г. -
м.04.2020 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба
14.09.2022 г. до окончателното изплащане на вземането ; 49.40 лв. мораторна лихва за забава
от 15.09.2019г. до 28.10.2021г., както и главница за услугата дялово разпределение за
9
периода м.10.2018г. - м.04.2020г. в размер на 3.49 лв., ведно със законната лихва от датата на
депозиране на исковата молба 14.09.2022 г до окончателното изплащане на вземането за
топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. София, ж.к. И..., както и на основание чл.78,
ал.1 ГПК, сумата от 77,88 лв. разноски по производството, като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата
от 0.75 лв. - лихва за периода от 01.12.2018г. до 28.10.2021 г., както и иска за главница за
топлинна енергия за периода м.05.2018 г. – м.04.2019 г., като погасен по давност.
ОСЪЖДА Е. Д. П., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. „Д..., да заплати на „Т...”
ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Я..., по искове с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ сумата от 307.14 лв. главница,
представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за периода м.05.2019 г. -
м.04.2020 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба
14.09.2022 г. до окончателното изплащане на вземането ; 49.40 лв. мораторна лихва за забава
от 15.09.2019г. до 28.10.2021г., както и главница за услугата дялово разпределение за
периода м.10.2018г. - м.04.2020г. в размер на 3.49 лв., ведно със законната лихва от датата на
депозиране на исковата молба 14.09.2022 г до окончателното изплащане на вземането за
топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. София, ж.к. И..., както и на основание чл.78,
ал.1 ГПК, сумата от 77,88 лв. разноски по производството, като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата
от 0.75 лв. - лихва за периода от 01.12.2018г. до 28.10.2021 г., както и иска за главница за
топлинна енергия за периода м.05.2018 г. – м.04.2019 г., като погасен по давност.
ОСЪЖДА „Т..., ЕАД, ЕИК ..., с адрес гр. София, ул. „Я... на основание чл.78, ал.4 ГПК,
да заплати на Л. Е. Д. – М., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул. „Л... сумата от 750 лв.,
разноски за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на „Т...“ ЕООД, като трето лице-помагач,
на страната на ищеца.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с въззивна жалба,
в двуседмичен срок от съобщаването му на страните, а в частта, с която производството е
прекратено има характер на определение и подлежи на обжалване в едноседмичен срок от
съобщаването му на страните, с частна жалба.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Банкова сметка на „Т...” ЕАД, по която могат да бъдат внесени дължимите суми: IBAN
BG48SOMB91301011253302.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10