Решение по дело №176/2020 на Административен съд - Кюстендил

      Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е№ 206

                                                 гр.Кюстендил, 14.10.2020год.

                                                   В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

            Административен съд - Кюстендил, в открито съдебно заседание на тридесети септември  през  две хиляди  и  двадесета година в състав:

                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА  СТОЙЧЕВА

                                                                    ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА

         АСЯ  СТОИМЕНОВА

при секретаря Лидия Стоилова и с участието на прокурора Марияна Сиракова, като разгледа докладваното от съдия  Стойчева  КАНД № 176 по описа за 2020год.,  за да се произнесе, взе предвид:

 

Производството е по реда на  чл.63, ал.1 от  ЗАНН  във  вр. с  чл.208  и  сл.  от  АПК.

Л.А.В. ***, чрез пълномощника си адв. Е.  Й., оспорва с касационна жалба  решение № 136 от 18.03.2020г. на Районен съд – Кюстендил по НАХД № 1788/2019год., с което е потвърдено  Наказателно  постановление  № 2997/ 03.12.2019год.,  издадено от с.д. началник на отдел „Митническо разузнаване и разследване Югозападна“  в Главна дирекция „Митническо разузнаване и разследване“ на  Агенция „Митници“. Релевирани са касационните основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК. Нарушението на закона  се обосновава с доводи за липса на съставомерно деяние по чл.126, ал.1 от ЗАДС.  Сочи се, че АНО не е доказал вида на стоката-предмет на нарушението и липсата на документ от посочените в чл.126, ал.1 от ЗАДС, удостоверяващ плащането, начисляването или обезпечаването на дължимия акциз, както и че не е изложил мотиви във връзка с приложението на чл.28 от ЗАНН.   Процесуалните нарушения се обосновават с твърдения за участието на ненадлежен  ответник, който е представляван пред въззивния съд от юрисконсулт в нарушение на правилото по чл.91 от НПК вр. с чл.84 от ЗАНН. Извън горното пълномощникът на касатора счита, че съдът не е проявил служебна активност да осигуря събирането  на относими за спора гласни доказателства, а именно да разпита свидетел, който е очевидец на случая.  Прави  се искане за обезсилване на оспореното решение и за връщане на делото за ново разглеждане с участието на надлежен ответник, или евентуално за отмяна на оспореното решение и на НП. Претендира се присъждане на деловодни разноски.

Касаторът, чрез пълномощника си адв. Е.  Й.,  оспорва и решение от 25.06.2020г. на  Районен съд – Кюстендил по НАХД № 1788/2019год., с което е допълнено постановеното решение от 18.03.2020г. като е осъдена Л.А.В. да заплати на  Агенция „Митници“ деловодни разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80,00лв. Оплакванията са за недопустимо процесуално представителство на АНО от юрисконсулт. Прави се искане за отмяна на допълнителното решение.

Ответникът, чрез процесуалния си представител юк Б.Д.изразява писмено становище за неоснователност на  жалбата  като счита оспореното решение от 18.03.2020г.  за законосъобразно и правилно. В съдебно заседание изложените доводите се поддържат от  процесуалния представител на ответника юк Н.С., която оспорва основателността и на жалбата срещу допълнителното решение, което счита за правилно. Прави искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура - Кюстендил дава  заключение за неоснователност на жалбите.  

Административният съд, извършвайки преценка на доказателствата по делото, на касационните основания и на доводите на страните, както и след служебна проверка на оспорените решения на осн.чл.218, ал.2 от АПК, приема следното:     

Касационната жалба и жалбата срещу допълнителното решение са подадени от страна с право на касационно оспорване, срещу съдебни актове, които подлежат на обжалване по реда на чл.208 от АПК вр. с чл.176, ал.2 от АПК, в преклузивния срок по чл.211, ал.1 от АПК  и отговарят на изискванията за форма и съдържание по чл.212 и чл.213 от АПК, поради което са  процесуално допустими.

Разгледани по същество, жалбите се приемат за  неоснователни, както следва:

Предмет на касационно оспорване е решение от 18.03.2020г. на районния съд, с което е потвърдено  Наказателно постановление № 2997/03.12.2019г., издадено от  с.д. началник на отдел „Митническо разузнаване и разследване Югозападна“  в Главна дирекция „Митническо разузнаване и разследване“  на   Агенция „Митници“, с което за нарушение по чл.126, ал.1 от ЗАДС, на основание чл.126, ал.1, т.1 от ЗАДС на касатора Л.А.В. е наложено административно наказание “глоба” в размер на 1000,00лв., и на осн. чл.124, ал.1 от  ЗАДС са отнети  в полза на държавата   867,32 грама тютюн за пушене  с дължим акциз в размер на 131,83лв.

Административнонаказателната  отговорност  на  нарушителя  е ангажирана за това,  че  на  01.07.2019год. , в жилище, находящо се в гр. Кюстендил, ул. “Р.” № **, ет.*,  държи акцизни стоки – 867,32 грама тютюн за пушене  - годен за консумация (пушене) тютюн, без данъчен документ по ЗАДС или фактура, или митническа декларация, или  придружителен  административен документ/електронен административен документ, или документ на хартиен носител, когато компютърната система не работи,  или друг документ, удостоверяващ плащането, начисляването или обезпечаването на акциза.   

Деянието е установено при извършено  на посочената дата от служители на група „ПИП“ при ОД на МВР - Кюстендил,  претърсване и изземване в жилище, обитавано  от нарушителя Л.В., като резултатите от процесуално-следствените действия са обективирани в Протокол  за претърсване и изземване в неотложни случаи с последващо съдебно одобрение. С оглед събраните доказателства, срещу  касатора е образувано бързо производство (БП) № 702/2019г. по описа на РУ – Кюстендил, което е прекратено с постановление на Районна прокуратура – Кюстендил от 08.07.2019г., а материалите са изпратени на началника на отдел „МРР Югозападна“ в ГД „МРР“ на Агенция „Митници“ за реализиране на административнонаказателната отговорност на лицето.  Преписката е получена при АНО на 10.07.2019г., видно от писмо вх. № 32-201521/10.07.2019г., след което е издадено оспореното НП.

Към административнонаказателната преписка са приложени материалите от досъдебното производство, вкл. протокол за претърсване и изземване, показания на полицейските служите и обяснения на нарушителя. Като доказателства  пред АНО са представени: заключение в Протокол № 352 от 04.07.2019г. за извършено изследване на тютюн и тютюневи изделия от експерт при НТЛ към ОДМВР – Кюстендил с данни за това, че иззетите стоки представляват  тютюнево изделие по см. на чл.12, ал.1, т.1 и т.3 от ЗАДС - годен за консумация (пушене) тютюн, който може да се пуши без допълнителна индустриална обработка; изследване с аналитична електронна везна на иззетата стока, опакована в две отделни опаковки - обект №1 и обект №2, съобразно протокола за претърсване и изземване,  с установено тегло общо от 867,32 грама; писмо рег. № 32-239264/16.08.2019г. на отдел „Акцизна дейност“ при Териториална дирекция Югозападна, за стойността на дължимия акциз на процесните стоки, който е определен в размер на 131,83лв.

В производството пред РС  като страни участват жалбоподателката Л.В., представлявана по пълномощие от адв. Е. Й. и АНО – Териториална дирекция Югозападна, представлявана от юк Джукова, упълномощена от   с.д. началник на отдел „Митническо разузнаване и разследване Югозападна“  в Главна дирекция „Митническо разузнаване и разследване“  на   Агенция „Митници“. Съдът е  приел като доказателства  документите от административнонаказателната преписка и е разпитал актосъставителя П., който заявява, че е съставил АУАН  въз основа на материалите от досъдебното производство и в присъствието на нарушителя В., както и свидетеля С.Г., разпитан на страната на нарушителя, който сочи, че не е присъствал при установяване не нарушението. Други доказателства и доказателствени искания страните не са предявили.

При  изложените фактически обстоятелства, районният съд потвърждава наказателното постановление по съображения за законосъобразност. Приема се, че административното  нарушение е доказано по несъмнен и категоричен начин, а в административнонаказателното производство не се допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Съдът е преценил за неоснователно възражението на жалбоподателя  за  приложение на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, предвид наличието на специална норма в ЗАДС - чл.126б и легалната дефиниция за маловажен случай, която същата съдържа и която е неприложима за казуса с оглед размера на дължимия акциз.  

Съдебният акт е съобщен на страните, като ответникът чрез юк Джукова, подава молба на 20.05.2020г. с искане за допълване на постановеното решение, а именно за произнасяне по предявеното искане за  присъждане  на  юрисконсултско възнаграждение.  По искането е постъпило становище за оспорването му от страна на пълномощника на нарушителката адв. Й., след което  районният съд е постановил допълнително решение на 25.06.2020г., с което е осъдил Л.А.В. да заплати в полза на Агенция „Митници“ юрисконсултско възнаграждение в размер на 80,00лв. Формирани са доводи за допустимост и основателност на искането с оглед разпоредбата на чл.63, ал.5 от ЗАНН.  

Касационната  инстанция, във връзка с оплакванията на касатора и при служебната проверка на оспорените съдебни актове съобразно изискванията на чл.218, ал.2 от АПК, не констатира основания за нищожност и недопустимост на същите. Неоснователни са възраженията на жалбоподателката за недопустимост на решенията на районния съд като постановени в производство с участие на ненадлежна страна. Същите са мотивирани с доводи касаещи процесуалното представителство на ответника от юрисконсулт,  което се счита за недопустимо с оглед разпоредбата на чл.91 от НПК, приложима  по препращане с чл.84 от ЗАНН.  За прецизност съдът счита за необходимо да посочи, че представителството на страната в съдебното производство не е предпоставка за допустимост на същото, съотв. представителството от ненадлежен процесуален представител не е отрицателна предпоставка за допустимост на съдебното производство, както неправилно приема касаторът.  Независимо от горното и във връзка с дължимата служебна проверка, касационният съд  констатира спазване на правилото по чл.61, ал.1 от ЗАНН , приложимо за страните при оспорване на НП. Издател на последното е началникът на отдел „Митническо разузнаване и разследване Югозападна“, с оглед на което правилно по делото пред районния съд участва учреждението, чийто орган е издал наказателното постановление.  

Настоящият състав на касационната инстанция  счита за неоснователни релевираните в касационната жалба възражения за ненадлежно процесуално представителство на АНО във въззивното производство  от юрисконсулт.  Независимо, че в разпоредбата на чл.91 от НПК не е предвидена възможност като защитници на страните да участват юрисконсулти, съществува нормативна регламентация, от която следват аргументи  за обратната теза, които се споделят от правната доктрина /вж. Процесът по ЗАНН с автори Лозан Панов и Ралица Илкова,  изд. „Сиела“/ и които    съдът възприема  изцяло, а именно:

 Участието на юрисконсулта е допустимо по следните съображения: съгласно чл.7, ал.9 от Наредбата за прилагане на класификатора на длъжностите в администрацията, именно длъжността на юрисконсулта е свързана с осъществяване на процесуалното представителство на съответния административен орган или юридическо лице; съгласно чл.88, ал.1 от НПК  за неуредените в този закон въпроси относно разглеждането на гражданския иск се прилагат правилата на ГПК, които от своя страна предвиждат държавата и юридическите лица да могат да се представляват от юрисконсулти (чл.32, т.3 от ГПК);  по силата на ограничителното препращане към разпоредбите на АПК досежно касационното производство по административнонаказателните дела, в тази фаза на производството няма пречка страните да се представляват от юрисконсулт (арг. чл.17, ал.3 АПК) и нелогично би било единствено пред районния съд участието им да е недопустимо.  Допълнителен аргумент в подкрепа на горното съставлява изменението в разпоредбата на чл. 63 от ЗАНН, обн. ДВ, бр. 94 от 29.11.2019г., съобразно което е приета нова  алинея 5 на чл.63 от закона, която предвижда, че в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт.  Касае се за правна норма, която е действащо право при провеждане на въззивното производство, а преценката на същата, както и на цитираната правна теория, обоснова изводи за допустимост на процесуалното представителство на АНО от юрисконсулт. Обратната теза на касатора е неоснователна.

Анотирана съдебна практикаПреценката за съответствието с материалния закон на оспорените решения, както и относно посочените в жалбата пороци, сочещи касационни основания по чл.348, ал.1, т.1и т.2 от НПК, сочи на  следното:

     Решението на въззивния съд за потвърждаване на НП  е правилно, поради което и на осн. чл.221, ал.2 от АПК  следва да се остави в сила. Правните изводи на районния съд са съобразени с доказателствата по делото и приложимите нормативни разпоредби. Въззивният съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора  доказателствени средства, обсъдил е всички факти от значение за спорното право и е извел обосновани изводи, които касационната инстанция изцяло възприема. Обратно на соченото в жалбата, атакуваният съдебен акт е постановен при спазване на съдопроизводствените правила, като са събрани относимите за казуса писмени доказателства, съдържащи се в досъдебното и в административнонаказателното производството, които представляват допустими доказателствени средства, като са разпитани свидетели на страната на нарушителя и на страната на АНО.  Релевантните факти са установени от приетите по делото писмени и гласни доказателства, което изключва необходимостта от служебно събиране на други доказателства, вкл. разпит на свидетели, които са присъствали при установяване на нарушението, каквото неоснователно оплакване излага  касаторът.  Съдът е взел  предвид относимите за спора обстоятелства и изразените от страните доводи, като е даден отговор на  възраженията на жалбоподателката.  Не е налице  касационното основание по чл.348, ал.1, т.2  вр. с ал.3 от НПК.     

            Поддържаните в касационната жалба твърдения за нарушение на материалния закон са неоснователни. Извършеното от оспорващата деяние представлява административно нарушение по чл.126, ал.1 от Закона за акцизите и данъчните складове. Същото се явява доказано предвид материалите от досъдебното производство и показанията на разпитаните свидетелите, а и нарушителката не отрича държането на процесните стоки. Същите са предмет на  изследване на физико-химическа експертиза и видно от изготвеното заключение в Протокол № 352 от 04.07.2019г., иззетите стоки представляват  тютюнево изделие по см. на чл.12, ал.1, т.1 и т.3 от ЗАДС - годен за консумация (пушене) тютюн, който може да се пуши без допълнителна индустриална обработка, т.е.  стока по чл.4, т.1 във вр. с чл.2, т.2 от ЗАДС,  която подлежи на облагане с акциз.  Следва, че видът на  стоките-предмет на нарушението е безспорно установен, а доводите в обратен смисъл на жалбоподателката се опровергават от събраните доказателства. Визираната  форма на изпълнителното деяние,  съобразно описанието в АУАН и НП – “държане”, съответства на установените фактически обстоятелства и на събраните доказателства.  Неоснователни са твърденията на касатора, че АНО е бил задължен да докаже липсата на документ от посочените в чл.126, ал.1 от ЗАДС, удостоверяващ плащането, начисляването или обезпечаването на дължимия акциз. Касае се за отрицателен факт, който не подлежи на доказване, от което следва, че привлеченият  да отговоря нарушител носи тежестта да установи съществуването на такъв документ. Безспорно е, че  доказателства за горното по делото не са представени.  Осъществени са елементите от фактическия състав на административното  нарушение по чл.126, ал.1 от ЗАДС, поради което правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателката и издаденото наказателно постановление е законосъобразно.

Неоснователно  касаторът поддържа, че извършеното деяние съставлява маловажен случай на административно нарушение по см. на чл.28 от ЗАНН, оспорвайки правилността на мотивите на АНО и на въззивната инстанция в тази им част. Предмет на административното нарушение са акцизни стоки - тютюневи изделия с дължим акциз  в размер на 131,83лв. Анализът на горните фактически обстоятелства, които са безспорни, в контекста на специалната норма на чл.126б от ЗАДС, обоснова съображения за отсъствие на маловажен случай на административно нарушение. С разпоредбата на чл. 126б,  ал.2 от ЗАДС е извършено официално тълкуване за маловажен случай на нарушения,  вкл. по чл. 126 от ЗАДС /и другите изброени там/,  като е предвидено, че такива са тези, при които двойният размер на акциза за стоките – предмет на нарушението, не надвишава 100лв. Предвид нормативния критерий   - двойният размер на дължимият акциз, който  надхвърля установения праг от 100лв., следва да се приеме, че деянието на касатора не представлява маловажен случай на административно нарушение по чл.126, ал.1 от ЗАДС.

Като е изложил доводи за съставомерност на деянието и законосъобразност на наказателното постановление, районният съд е постановил правилен съдебен акт, който настоящата инстанция оставя в сила.  

Идентични са констатациите и резултата от касационната проверка по отношение на решението от 25.06.2020г., с което са присъдени деловодни разноски за юрисконсултско  възнаграждение  в  полза на Агенция „Митници“.  Оплакванията за неправилност на същото са поради недопустимо процесуално представителство на АНО от юрисконсулт. Последните са приети за неоснователни от настоящата инстанция по съображенията изложени по-горе, които не следва да се повтарят. Предвид изхода от съдебното оспорване на НП и съобразявайки правилото по чл.63, ал.5 от ЗАНН, правилно районният съд е задължил жалбоподателката да заплати юрисконсултско възнаграждение в полза на ЮЛ, в чиято структура е АНО,  в размер, определен при усл. на чл. 37, ал.1 от ЗПП вр. с чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ. Дължимо е решение за оставяне в сила на оспорения съдебен акт.

С оглед  изхода по делото   и съобразно разпоредбите на чл.63, ал.3 и ал.5 от ЗАНН, на касатора не се следват разноски за адвокатско възнаграждение, а на ответника съдът присъжда разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80,00лв., определени по правилото на чл. 37, ал.1 от ЗПП  вр. с чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, платими от жалбоподателката.

             Водим от горното и на осн. чл.221, ал.2 от АПК във вр. с чл.63 от ЗАНН,  Административният съд

                                                      Р   Е   Ш   И:

 

ОСТАВЯ  В  СИЛА  решение № 136 от 18.03.2020г.  на Районен съд – Кюстендил, постановено по НАХД № 1788/2019год.

ОСТАВЯ  В  СИЛА  решението на Районен съд – Кюстендил от 25.06.2020г., постановено по НАХД № 1788/2019год.

ОСЪЖДА  Л.А.В. ***, ЕГН **********,  да  заплати  на   Агенция „Митници“ – София   разноски за  юрисконсултско възнаграждение в размер на 80,00 лв.

Решението не подлежи на обжалване.

            Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от същото.

          

Председател:                                      Членове: 1.                        2.