№ 1239
гр. Варна , 06.04.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ в закрито заседание на шести
април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Даниела С. Христова
Светлана К. Цанкова
като разгледа докладваното от Даниела С. Христова Въззивно частно
гражданско дело № 20213100500833 по описа за 2021 година
Производството е образувано възоснова на частна жалба с вх. рег. № 280234 от
25.03.2021 г. подадена от адв. Т.Р. Златева – Илиева в качеството на пр. представител на
Стилиянка и Ж.И.и срещу Определение № 262852 от 16.03.2021 г., с което е върната искова
молба с вх. рег. № 273359/19.02.2021 г., депозирана от С. Т. И., ЕГН ********** с адрес гр.
Варна, бул. „Мария Луиза“ № 33 и Ж. С. И., ЕГН ********** с адрес гр. Варна, ж. к.
„Владислав Варненчик“ бл. 407, вх. 6, ет. 5, ап. 92, на основание чл. 130 от ГПК.
В жалбата се излага, че първоинстанционният съд е постановил неправилен и
необоснован съдебен акт и се претендира за неговата отмяна и връщане за продължаване на
съдопроизводствените действия.
Настоящият въззивен съд приема жалбата като процесуално допустима и по същество
основателна, предвид следното:
Производството по гр.д. № 2576 по опис на ВРС за 2021 г. е образувано по предявен
иск с пр. основание чл. 440 ал. 1 от ГПК. Правен интерес от този иск има всяко трето за
изпълнителното производство лице, чиито права се засягат от изпълнението. По същество,
съдът преценява дали имуществото, върху което е насочено паричното вземане срещу
длъжника му принадлежи.
Искът по чл. 440, ал.1 от ГПК е отрицателен установителен иск за собственост.
Правният интерес на трето за изпълнителното производство лице се преценява
според задължителното за съда ТР № 8 от 27.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 8/2012 г.,
ОСГТК, а такъв е налице когато: ищецът притежава самостоятелно право, което се оспорва;
ищецът се позовава се на фактическо състояние /владение, държане и т.н/; ищецът има
възможност да придобие права, ако отрече правата на ответника; ищецът разполага с
1
възможността да предяви осъдителен иск за същото право.
Правният интерес се преценява и според задължителното за съда ТР № 3 от
10.07.2017 г. по тълкувателно дело № 3 по опис на ОСГТК на ВКС за 2015 г. , което в т. 4
приема, че искът по чл. 440, ал. 1 ГПК е допустим и в случаите, когато третото лице се
намира във владение на вещта, върху която е насочено принудителното изпълнение в деня
на запора, възбраната или предаването й, ако се отнася за движима вещ с изключение на
случаите, когато това трето лице е упражнило правото си на жалба по чл. 435, ал. 4 ГПК и
жалбата е била уважена.
Следователно ищците, предявили иск с правно основание чл. 440, ал.1 от ГПК с обект
на спорни права недвижими имоти, следва да въведат фактически твърдения, за която и да е
от посочените хипотези в ТР № 8 от 27.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 8/2012 г., ОСГТК,
всяка от които самостоятелно води до положителна преценка за наличие на правен интерес
от предявяване на отрицателен установителен иск с правно основание чл. 440, ал.1 от ГПК.
Искът с правно основание чр. 440, ал.1 от ГПК е специален спрямо отрицателния
установтелен иск с правно основание чл. 124 от ГПК, защото се предявява не само срещу
лицето, чиито права се отричат, но и срещу взискателните по висящо изпълнително
дело.
По своята същност обаче, този иск е отрицателен установителен и надлежната
процесуална легитимация на ищеца се преценява по правилата на горепосоченото ТР
№ 8 от 27.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 8/2012 г., ОСГТК и ТР № 3 от 10.07.2017 г. по
тълкувателно дело № 3 по опис на ОСГТК на ВКС за 2015 г.
Първоинстанционният съд е прекратил производството по предявен иск с правно
основание чл. 440 , ал.1 от ГПК, след като е констатирал висящо производство по гр.д. №
15596 по опис на ВРС за 2020 г. по предявен от същите ищци Стилиянка и Ж.И.и против
част от същите ответници, а именно Александър и Катя П.и, положителен установителен
иск за собственост с правно основание чл. 124 от ГПК за същите обекти. Преписал е цели
абзаци от мотивите на т.IV от ТР № 3 от 10.07.2017 г. по тълкувателно дело № 3 по опис
на ОСГТК на ВКС за 2015 г., които обаче не са във връзка с мотивираната конкуренция
между положителен установителен иск за собственост с правно основание чл. 124 от ГПК и
отрицателен установителен иск с правно основание чл. 440, ал.1 от ГПК, поради което
настоящият въззивен съд не споделя относимостта им към преценката за липсата на
положителна процесуална предпоставка – надлежна процесуална легитимация.
Настоящият въззивен съд не приема, че задължителната сила на ТР не се степенува
по признак – липса или наличие на особени мнения, защото не нямат отношение нея.
Цитираният в обжалваното определение съдебен акт на ВКС - Решение № 173 от 18.07.2019
г. на ВКС по гр. д. № 2906/2018 г., IV г. о., ГК, с докладчик председателят - Борислав
Белазелков, разглежда въпрос за исковата защита на длъжника и на третите лица в
изпълнителния процес. В мотивите към решението се посочва, че такава защита
2
осъществява чрез различни искове. Правният интерес обаче от избора на конкретен иск не
се поставя в зависимост от спецификата на конкретните обстоятелства /дали вещта се
намира във владение или държане на трето лице или не се намира във владение и държане на
това лице/. За нуждите на поставения пред първоинстанционния и въззивен съд въпрос за
активна надлежна процесуална легитимация по предявен иск с правно основание
чл.440 от ГПК при наличие на твърдение, че обектите на спорни права са собствени на
ищците и тези вещи винаги са били в тяхно владение, цитирането на това решение не
обосновава аргумент за връщане на исковата молба.
Неотносими към преценката за правен интерес са съжденията на
първоинстанционния съд за преюдициалност между положителен установителен иск с
правно основание чл. 124 от ГПК и отрицателен установителен иск с правно основание чл.
440 от ГПК.
Неправилна е преценката на първоинстанционния съд, че уважаването
положителният установителен иск са собственост ще има същия правен ефект, какъвто има
уважаването на иска с правно основание чл. 440, ал.1 от ГПК и този извод, така формулиран
означава, че в обжаваното определение не е направена разлика между предмета на двата
иска и субективните предели на СПН. Това налага следните разяснения:
При положителен установителен иск с правно основание чл. 124 от ГПК, предмет на
спора са правата на ищеца по заявените от него в исковата молба придобивни
основания.
При отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124 от ГПК, предмет на
спора са правата на ответника, които той ще заяви с отговора на исковата молба.
При отрицателен установителен иск с правно основание чл. 440, ал.1 от ГПК предмет
на спора са правата на ответника длъжник в изпълнителното производство, които ако
бездейства да ги въведе в спора, взискателят има право да ги посочи, защото неговият
интерес е да докаже, че е насочил вземането си към обекти принадлежащи на
длъжника.
Липсва тъждество между предмета на положителен установителен иск правно
основание чл. 124 от ГПК и предмета на отрицателен уставовителен иск с правно основание
чл. 124 от ГПК и предмета на специалния отрицателен установителен иск с правно
основание чл. 440, ал.1 от ГПК. Исковете, които са с правно основание чл. 439, ал. 1, чл.
240, ал. 2 и 3, чл. 242, ал. 2 и 3, чл. 440 ГПК имат за предмет отричане на материалната
законосъобразност на изпълнителния процес по конкретно изпълнително дело, а не само
отричането на правата на собственост на ответника. Затова при предявен иск с правно
основание чл. 440 от ГПК, съдът преценява правния интерес на ищеца според спецификата
на предмета на делото. С положителни установителни искове се защитават спорни права на
собственост и предмета на делото не е идентичен с тези искове, с които се отрича
3
материална законосъобразност на изпълнителния процес.
От извършената от въззивния съд самостоятелна преценка за наличие или
липса на положителна процесуална предпоставка – правен интерес за ищците
Стелянка и Ж.И.и по предявения срещу ТД НАП-Варна, Община Варна и Александър
и Катя П.и иск с правно основание чл. 440, ал.1 от ГПК се установява, че:
Ищците в исковата молба са обосновали самостоятелни права на собственост върху
обекти 10135.2520.285 и 10135.25.2520.285 възоснова на конкретно посочени придобивни
основания – възмездна правна сделка и изтекла в тяхна полза придобивна давност.
Претендираните от тях права на собственост не са отречени с влязло в законна сила
решение по предявен положителен установителен иск за собственост, висящ по гр.д. №
15596 по опис на ВРС за 2020 г. , затова няма пречка да обосноват правен интерес от в
хипотезата на ТР № 8 от 27.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 8/2012 г., ОСГТК – „ ищецът
притежава самостоятелно право“. Ищците обосновават правен интерес и с твърдението, че
се намират във владение на вещта, върху която е насочено принудителното изпълнение –
възбраната, каквато е хипотезата на ТР № 3 от 10.07.2017 г. по тълкувателно дело № 3 по
опис на ОСГТК на ВКС за 2015 г.
Съдебен акт по същество постановен по гр.д. № 15596/20 по опис на ВРС може да
бъде съобразяван във връзка с правния интерес на ищците, само ако е влязъл в законна сила,
съобразно обективните и субективни предели на СПН, но в течение на процесите по двата
иска, нито един от тях не е преюдициален спрямо другия, затова съдът в разпореждане №
267110 от 23.02.2021 г., не е следвало да поставя избор на ищците за оттегляне на иска.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение №262852 от 16.03.2021 г. постановено по гр.д. № 2576 по
опис на ВРС за 2021 г. и ВРЪЩА делото на първоинстанционния съд за продължаване на
процесуалните действия.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред Върховен касационен съд в
1 седмичен срок от връчване на съобщението до ищците.
4
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5