РЕШЕНИЕ
№ 8
гр. Сливен, 10.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на
шести януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Христина Ян. Костадинова -
Чолакова
при участието на секретаря Росица Н. Стоянова
като разгледа докладваното от Христина Ян. Костадинова - Чолакова
Административно наказателно дело № 20242230200942 по описа за 2024
година
Производството е по реда чл. 59 и следващите от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалба, подадена от Х. Г. К., ЕГН **********, чрез
процесуален представител против НП № 24-0804-004638/10.06.2024г. на
началник сектор в ОДМВР-Сливен, РУ-Сливен, с което на основание чл. 53 от
ЗАНН и чл. 177, ал. 1, т. 3, б. „а“ от Закона за движение по пътищата (ЗДвП)
му е наложено административно наказание „глоба” в размер на 100 лЕ. за
извършено нарушение по чл. 102, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не
се представлява. По делото е постъпила писмена молба от надлежно
упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата на
изложените в нея съображения. Пледира наказателното постановление да
бъде отменено като незаконосъобразно, претендира присъждане на
направените по делото разноски.
Административнонаказващият орган, редовно призован, в съдебно
заседание не изпраща процесуален представител. В депозирано по делото
писмено становище упълномощеният процесуален представител оспорва
жалбата, моли наказателното постановление да бъде потвърдено като
законосъобразно като излага съображенията си за това. Прави възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени в своята
съвкупност и поотделно като безпротиворечиви и относими към предмета на
1
делото, съдът прие за установено следното от фактическа страна:
На 05.05.2024г. актосъставителят П. С. и свидетелят В. Д., полицейски
инспектори в РУ Сливен, ОДМВР-Сливен били на работа като участвали в
провежданата специализирана полицейска акция по опазване на обществения
ред и контрол по ЗДвП. Намирали се в гр. Сливен, на ул. „Керамика“, до
бившето училище по машиностроене, посока запад-изток. В тази посока към
19.00 ч. се движил автомобил, който бил последван от полицейските
служители, за да му бъде извършена проверка. Те спрели автомобила, който се
управлявал от лице от женски пол. Поискали документи на водачката, при
което установили, че същата не притежава СУМПС.
За констатираното нарушение на жалбоподателя бил съставен АУАН
фабричен № 821923/05.05.2024г., за това, че на 05.05.2024г., в 19.00 часа, в гр.
Сливен, ул. „Керамика“, до бившето училище по машиностроене, посока
запад-изток, предоставя управлението на л.а. „Рено Клио“ с рег. № СН 2013
АХ, собственост на Г. Х.в К., роден на ......г., негов баща, на непълнолетен
водач, а именно Е. Х.ва К.а, ЕГН ********** (дъщеря), с което виновно е
нарушил чл. 102, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.
АУАН бил подписан от актосъставителя, свидетеля и нарушителя, като
последният при предявяването му не е дал обяснения и не е направил
възражения по акта.
Писмени възражения по съставения АУАН не били направени от
нарушителя и в срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН.
Въз основа акта било издадено НП № 24-0804-004638/10.06.2024г. на
началник сектор в ОДМВР-Сливен, РУ-Сливен, с което на основание чл. 53 от
ЗАНН и чл. 177, ал. 1, т. 3, б. „а“ от ЗДвП, на жалбоподателя било наложено
административно наказание „глоба” в размер на 100 лЕ. за извършено
нарушение по чл. 102, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. В него било посочено, че на
основание чл. 189з от ЗДвП за нарушенията по ЗДвП не се прилагат чл. 28 и
чл. 58г от ЗАНН предвид високата обществена опасност на деянието и
неговият негативен отзвук сред останалите участници в движението.
Процесното НП било връчено на жалбоподателя на 20.11.2024г.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз
основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства.
Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна, съдът
направи следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима-насочена срещу акт, подлежащ на
съдебен контрол, подадена е в законоустановения срок от легитимирано за
това лице. Разгледана по същество същата е основателна.
Съдът счита, че в хода на административнонаказателното производство
са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, освен това
административнонаказващият орган неправилно е приложил материалния
закон. Съображенията за това са следните:
Съставеният АУАН не отговаря на изискванията на чл. 42, ал. 1, т. 7 от
ЗАНН като в него не са посочени пълните данни за свидетеля, изискуеми
2
съгласно цитираната разпоредба. Съгласно разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 5 от
ЗАНН, в НП, освен описание на нарушението и обстоятелствата, при които е
извършено, следва да се опишат и доказателствата, които го потвърждават,
което в настоящия случай не е сторено. Освен това съдът счита, че е налице
противоречие между АУАН и НП при описание на нарушението, което
поражда неяснота в административното обвинение, като по този начин
съществено се накърнява правото на защита на нарушителя.
Съгласно разпоредбата на чл. 102, ал. 1, т. 1 от ЗДвП на водача,
собственика или упълномощения ползвател на моторно пътно превозно
средство се забранява да предоставя моторното превозно средство: на водач,
който е с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или е
употребил наркотични вещества или техни аналози, или на лице, което не е
правоспособен водач или не притежава съответното свидетелство за
управление, валидно за категорията, към която се отнася моторното превозно
средство.
Видно от процесния АУАН, нарушението и обстоятелствата, при които е
било извършено, са описани както следва: на 05.05.2024г., около 19.00 ч. в гр.
Сливен, ул. „Керамика“, до бившето училище по машиностроене, посока
запад-изток жалбоподателят предоставя управлението на лек автомобил „Рено
клио“ с рег. № СН 2013 АХ, собственост на Г. Х.в К., роден на ......г. (негов
баща) на неправоспособен водач, а именно Е. Х.ва К.а, ЕГН **********
(дъщеря), като нарушението било квалифицирано по чл. 102, ал. 1, т. 1 от
ЗДвП.
Посочените в АУАН обстоятелства са възпроизведени и в процесното
НП, но в него администратвноказаващият орган е приел, че жалбоподателят е
извършил следното: „водач, собственик, упълномощен ползвател или
длъжностно лице, което допуска или предоставя управлението на МПС на
лице, което не е правоспособен водач“. Тоест при описание на нарушението,
той е възпроизвел санкционната разпоредба на чл. 177, ал. 1, т. 3, б. „а“ от
ЗДвП, след което е приел, че с това виновно е нарушил чл. 102, ал. 1, т. 1 от
ЗдВП, което поражда неяснота в обвинението.
Наред с това, от описанието в АУАН и в НП на нарушението и
обстоятелствата, при които е извършено, не става ясно защо жалбоподателят е
субект на вмененото му административно нарушение. В разпоредбата на чл.
102, ал. 1, т. 1 ЗДвП като субекти на забраната са посочени водачът,
собственикът или упълномощен ползвател на моторно пътно превозно
средство. Безспорно жалбоподателят не е собственик на управляваното от
неправоспособния водач МПС, като в АУАН и в НП изрично е посочено, че то
е собственост на неговия баща. Липсват данни същият да е бил вписан и като
упълномощен ползвател на процесното МПС. И не на последно място, както в
АУАН, така и в НП липсват данни установяващи, че жалбоподателят е имал
качеството на „водач“ на процесното МПС и като такъв да е допуснал то да се
управлява от неправоспособен водач. Следователно както от АУАН така и от
процесното НП не става ясно в какво точно качество е ангажирана
отговорността на жалбоподателя.
3
С процесното НП е приложена санкционната разпоредба на чл. 177, ал.
1, т. 3, б. "а" от ЗДвП, която предвижда, че са наказва се с глоба от 100 до 300
лв. собственик, длъжностно лице или водач, който допуска или предоставя
управлението на моторно превозно средство на лице, което не е
правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за
категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно
средство, или което е лишено от право да управлява моторно превозно
средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за
управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл.
69а от Наказателно-процесуалния кодекс, или свидетелството му е обявено за
нЕ.лидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено.
Като съобрази цитираната разпоредба и като взе предвид
обстоятелството, че в НП, при описание на нарушението са посочени двете
форми „допуска или предоставя“, а в същото време в цитираната като
нарушена разпоредба на чл. 102, ал. 1, т. 1 от ЗДвП като нарушение е въведено
само „предоставянето на МПС“, то не става какво точно приема
администратвнонаказващият орган - дали това, че жалбоподателят е
„допуснал“ управление на МПС от неправоспособно лице или това, че го е
„предоставил“ на такова.
Освен това разпоредба на чл. 177, ал. 1, т. 3, б. "а" от ЗДвП предвижда,
че на това основание се налага наказание на собственик, длъжностно лице или
водач, който допуска или предоставя управлението на моторно превозно
средство на лице, което не е правоспособен водач. Както вече бе посочено по-
горе, жалбоподателят не е собственик на процесното МПС, не се установи да
е имал качеството на водач, още по-малко пък е имал качеството на
длъжностно лице.
Предвид изложеното съдът счита, че процесното НП е
незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
Пълномощникът на жалбоподателя е направил своевременно искане за
присъждане на разноски, като се претендира адвокатско възнаграждение в
размер на 400 лв. С оглед изхода на спора и на осн. чл. 63д от ЗАНН същите
следва да му бъдат присъдени.
Във връзка с възражението на процесуалния представител на
въззиваемата страна за прекомерност на адвокатското възнаграждение, съдът
намира същото за неоснователно, т.к. то е определено в минимален размер,
съгласно чл. 18, ал. 2 във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП № 24-0804-004638/10.06.2024г. на началник сектор в
ОДМВР-Сливен, РУ-Сливен, с което на Х. Г. К., ЕГН **********, с адрес: гр.
С., ж. к. "Г.Д.", № ...., вх. .., ет. .., ап. ...., на осн. чл. 177, ал. 1, т. 3, б “а“ от
Закона за движение по пътищата е наложено административно наказание
4
„глоба” в размер на 100 лв. за извършено нарушение по чл. 102, ал. 1, т. 1 от
Закона за движение по пътищата, като незаконосъобразно.
ОСЪЖДА ОД на МВР-Сливен да заплати на Х. Г. К., ЕГН **********,
разноски в размер на 400 лв. (четиристотин лЕ.), представляващи платено
адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред АС-Сливен
в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
5