РЕШЕНИЕ
№ 168
гр. Варна, 15.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
втори ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Милен П. Славов
Членове:Петя Ив. Петрова
Мария Кр. Маринова
при участието на секретаря Виолета Т. Неделчева
като разгледа докладваното от Милен П. Славов Въззивно гражданско дело
№ 20223000500359 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото производство е образувано по въззивна жалба на А. П. В.
от гр. Варна чрез адв. Ир. Р. против решение № 555/05.05.22г. по гр.д. №
2359/21г. на ВОС, с което са били отхвърлени исковете й против Е. Д. Х. от
гр. Варна с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, с които да се признае за
установено в отношенията между страните по делото, че ищцата е собственик
на следните недвижими имоти, а именно: самостоятелен обект АТЕЛИЕ ЗА
ТВОРЧЕСКА ДЕЙНОСТ с идентификатор № 10135.1501.766.1.10,
находящо се на партерен етаж в жилищна сграда № 1, разположена в
поземлен имот с идентификатор №10135.1501.766, с административен адрес
град Варна, ул. „Стара планина“ № 33, с площ от 17.40 кв.м., състоящо се от
коридор, едно помещение и тоалет, при граници по първичен документ:
проход, вътрешен двор, гараж и стълбищна клетка и при съседни
самостоятелни обекти в сградата по схема: на същия етаж -
10135.1501.766.1.11, под обекта - няма, над обекта - 10135.1501.766.1.1 и
10135.1501.766.1.2, както и 3.4177% идеални части от общите части на
сградата и от правото на строеж върху имота, в който е построена сградата; и
1
самостоятелен обект ГАРАЖ с идентификатор № 10135.1501.766.1.11 ,
находящ се на партерен етаж в жилищна сграда №1, разположена в поземлен
имот с идентификатор №10135.1501.766 с административен адрес град Варна,
ул. „Стара планина“, № 33, с площ от 45.60 кв.м., предвиден за два
автомобила, при граници по първични документи: ул. „Стара планина“,
калканна стена, вътрешен двор, ателие и стълбищна клетка и при съседни
самостоятелни обекти в сградата по схема: на същия етаж -
10135.1501.766.1.10, под обекта - няма, над обекта - 10135.1501.766.1.2 и
10135.1501.766.1.3, както и 8.9568% идеални части от общите части на
сградата и от правото на строеж върху имота, на основание чл.79 от ЗС, въз
основа на осъществено непрекъснато, трайно, явно и необезпокоявано
владение, като недобросъвестен владелец от 2010 година, до настоящия
момент и ищцата е осъдена да заплати на ответницата разноски по делото,
представляващи възнаграждение за адвокат-защитник, в размер на 3 000 лева.
В жалбата е изложено, че решението е неправилно, постановено при
допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Налице
е неправилен анализ на доказателствения материал и формирани погрешни
правни изводи. Отделно от това е налице процесуално нарушение на
първоинстанционния съд във връзка с неоснователния му отказ да допусне
назначаването на поисканата от ищцата СТЕ. Оспорва се извода на съда, че
ищцата е имала качеството само на държател, тъй като владението върху
имотите е било предадено на ищцата чрез конклудентни действия –
оригиналът на нотариалния акт за покупката на имотите е бил предаден на
ищцата, ведно с ключовете за имота. Отделно от това извършените ремонтни
дейности по преустройството на двата обекта от нежилищни в един жилищен
такъв, отново налагат извода за установено от ищцата владение – фактическа
власт с намерение за своене. Експертизата е била необходима, за да се
установи дали закупените два имота (ателие и гараж) се използват като такива
или са обособени за жилищни цели с твърдяните от ищцата и изложени от
свидетелите реконструкции и настоящо разпределение на помещенията с
посочения начин за тяхното използване. В тази връзка е изложено, че ако
въззивният съд приеме, че данните от показанията на разпитаните 6-ма
свидетели не са достатъчни за установяване на твърдението на ищцата, че
процесните обекти, описани в нотариалния акт при закупуването им, са
преустроени за жилищни нужди, то е отправено искане да се назначи СТЕ с
2
посочени във въззивната жалба задачи. Претендира се отмяна на решението и
уважаване на предявения иск, ведно с присъждане на разноските за двете
инстанции.
В предвидения срок е депозиран отговор на въззивната жалба от
насрещната страна Е. Д. Х. чрез адв. Д. Й., с който същата е оспорена като
неоснователна. Поддържа се, че обжалваното решение е правилно,
мотивирано и обосновано и следва да бъде потвърдено. Счита се, че с отказа
си първоинстанционният съд да назначи поисканата СТЕ, същият не е
допуснал процесуално нарушение, тъй като предмет на исковете са два
самостоятелни обекта, индивидуализирани с идентификаторите им по КК, за
които именно се твърди, че са били владени в посочения период от ищцата.
Споделят се изцяло решаващите мотиви на първоинстанционния съд, че
ищцата е имала само качеството на държател на двата самостоятелни
процесни имота, тъй като е живяла на съпружески начала със сина на
ответницата и не е имала намерение за своене на имотите. Противопоставя се
на направеното от въззивницата доказателствено искане. Претендира се
присъждане на разноските за настоящата инстанция.
В с.з. въззивната жалба и подадения отговор се поддържат чрез
процесуалните им представители. Въз основа на заключението на СТЕ,
изслушано пред настоящата инстанция въззивницата (ищца в исковото
производство) чрез процесуалния си представител уточнява, че предявеният
иск е по отношение на обекти, които понастоящем представляват
новоизградено тристайно жилище с обща площ от 63 кв.м., състоящо се от
входно антре, дневна с кухненски тракт, две стаи, 2 бани с тоалет и складово
помещение.
За да се произнесе настоящият състав на съда съобрази следното
относно предмета на делото:
Исковото производство е образувано въз основа на подадената на
27.09.21г. искова молба от А. П. В. против Е. Д. Х. с предявен положителен
установителен иск, с който се претендира от съда ищцата да бъде призната по
отношение на ответницата за собственик на следните недвижими имоти, а
именно: самостоятелен обект АТЕЛИЕ ЗА ТВОРЧЕСКА ДЕЙНОСТ с
идентификатор № 10135.1501.766.1.10, находящо се на партерен етаж в
жилищна сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор
3
№10135.1501.766, с административен адрес град Варна, ул. „Стара планина“
№ 33, с площ от 17.40 кв.м., състоящо се от коридор, едно помещение и
тоалет, при описани граници; и самостоятелен обект ГАРАЖ с
идентификатор № 10135.1501.766.1.11, находящ се на партерен етаж в
жилищна сграда №1, разположена в поземлен имот с идентификатор
№10135.1501.766 с административен адрес град Варна, ул. „Стара планина“,
№ 33, с площ от 45.60 кв.м., предвиден за два автомобила, при описани
граници по документ, въз основа на осъществено явно, необезпокоявано,
непрекъснато владение, продължило повече от 10 години, считано от
15.06.2010 година до подаване на исковата молба. Наведените твърдения са
били, че на 15.06.10г. ищцата с лични средства и с помощта на средства от
родителите си е закупила описаните по-горе имоти, но в нотариалния акт за
покупката като купувач е била вписана ответницата, което е отразено и в
кадастралните регистри към действащата КККР на гр. Варна. След
вписването на нотариалния акт същият се държи от ищцата. Веднага след
придобиването на имотите ищцата е предприела действия по тяхното
завършване, както и преустройството им в жилище за живеене. Така за
периода от м. 07.10г. до м. 10.2010г. ищцата със свои средства е монтирала
дограма и извършила довършителните строителни работи – мазилки,
шпакловки, боядисване, фаянс и теракота в баните, както и обзавела вече
преустроените имоти съобразно предназначението им за живеене. През 2012г.
с лични средства е монтирала ролетна щора на входа на парцела, тъй като
жилището е на партерния етаж. На 21.11.18г. ищцата е закупила и в имота е
бил монтиран климатик. Твърдяло се е, че ответницата никога не е влизала
във владение на имотите, а от момента на закупуването им ищцата ги е
владяла и това владение не е било оспорвано от ответницата, поради което
ищцата ги е придобила въз основа на придобивна давност, продължила
повече от 10 години.
В депозирания в срок отговор на исковата молба ответницата Х. е
оспорила предявения срещу нея иск като неоснователен. Оспорва се имотите
да са били придобит със средства на ищцата, както и същата да е упражнявала
владение върху тях. Твърдяло се е, че ответницата е придобила имотите въз
основа на договора за покупко-продажба, плащайки покупната цена и е
встъпила в тяхно владение от 15.06.10г. Освен това ответницата е плащала
данъците за имотите и същата е титуляр на партидите за електричество и ВиК
4
услуги. Посочено било, че ищцата е живяла на семейни начала със сина на
ответницата Д. И. И., който е починал на 14.08.21г. Съвместното съжителство
на ищцата с Д. е започнало през есента на 2011г. като при закупуването на
имотите те не са били пригодени за живеене. Всички ремонти за
довършването и преустройството им са били финансирани от Д. и неговият
брат Васил, който активно е участвал в строителните дейности, снабдявал с
материали и плащал на майстори. Владението на имотите ответницата е
осъществявала лично и чрез сина си Д. Ищцата никога не е демонстрирала
пред ответницата поведение на собственик на тези имоти. Освен това през
годините Д. и А. са имали и периодични влошавания в отношенията си и Д. е
гонил А. от имотите за продължителни периоди от време. Тези обстоятелства
според ответницата изключват възможността ищцата да е упражнявала
каквото и да е владение за себе си, което да е било и демонстрирано спрямо
трети лица. Претендирало се отхвърляне на предявените искове.
Въз основа на събраните доказателства съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
Видно от представеното с исковата молба заверено копие на НА № 117,
т. І, рег. № 5460, дело № 83/15.06.10г. на Л. Г. – нотариус с рег. № 116 на НК,
с район на действие – района на РС-Варна, че със същия е оформен договор за
покупко-продажба, с който П. Ат. М. и съпругата му Л. М. М. са продали на
Е. Д. Х. описаните в исковата молба два самостоятелни имота: АТЕЛИЕ ЗА
ТВОРЧЕСКА ДЕЙНОСТ с идентификатор № 10135.1501.766.1.10, находящо
се на партерен етаж в жилищна сграда № 1, разположена в поземлен имот с
идентификатор №10135.1501.766, с административен адрес град Варна, ул.
„Стара планина“ № 33, с площ от 17.40 кв.м., състоящо се от коридор, едно
помещение и тоалет, при описани граници; и самостоятелен обект ГАРАЖ с
идентификатор № 10135.1501.766.1.11, находящ се на партерен етаж в
жилищна сграда №1, разположена в поземлен имот с идентификатор
№10135.1501.766 с административен адрес град Варна, ул. „Стара планина“,
№ 33, с площ от 45.60 кв.м., предвиден за два автомобила, при описани
граници, за сумата от 65 049.30 лв., която е била изплатена на продавача в
деня на сделката. Отбелязано е, че владението върху имотите се предава в
деня на сключването на договора.
От представената на л. 8-9 стокова разписка от 21.09.10г. се установява,
5
че ищцата е закупила различни строителни материали и инструменти, на
обща стойност от 5 034.08 лв. Освен това с писмо от 04.12.12г. от служители
на район „Одесос“ при община Варна и въз основа на подадена на 23.10.12г.
жалба от собственици на самостоятелни обекти в жилищната сграда с
административен адрес ул. „Стара планина“, № 33, ищцата е била поканена да
представи строителни книжа за извършените от нея строителни дейности,
както и да осигури достъп за оглед на имота.
На 21.11.18г. е оформен протокол за извършен монтаж на закупен
климатик на адрес ул. „Стара планина“, 33, партер, като за клиент на услугата
е посочена ищцата и на нейно име е оформена гаранционната карта на
стоката.
Видно от представените от ответницата документи, приети като
доказателства по делото, че: на 14.08.21г. е починал синът й Добрин Ицков
Иванов и за единствен наследник по закон е посочена майка му; на
22.08.2017г. е била подадена от Е. Д. Х. данъчна декларация за процесните
имоти, за които същата не е заплащала МДТ и което е установено с Акт за
установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК от 06.07.21г.,
възлизащи в общ размер на 1 244.17 лв. с лихвите за забава към посочената
дата; на 07.09.21г. Е. Х. е заплатила МДТ за имотите в общ размер на 1 340
лв. с лихвите; на 17.09.21г. е била издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по реда на чл. 410 от ГПК от ВРС, с която е разпоредено Е. Д. Х.
да заплати на „Водоснабдяване и канализация - Варна“ ООД неизплатени за
периода 21.01.13г. – 09.08.21г. суми за ползвани ВиК услуги за имотите на ул.
„Стара планина“, № 33, както и законни лихви върху сумите; на 22.10.21г.
ответницата е сключила споразумение с „Водоснабдяване и канализация -
Варна“ ООД за разсрочено плащане на горните суми за ВиК услуги и лихви и
е започнала да извършва частичните плащания; на 24.09.21г. в присъствието
на ответницата в качеството й на клиент на електроразпределителното
предприятие са били демонтирани електромерите, отчитащи консумацията на
ел. енергия в процесните два имота.
От разпита на водените от ищцата свидетели се установява следното:
Свидетелката П. е съседка и живее над преустроените като жилище
процесни имоти. Обяснява, че ателието си е останало както е било построено,
а двата гаража са били преустроени и помещенията приспособени за живеене.
6
Свидетелката е домоуправител в жилищната сграда и заявява, че не познава
ответницата Е., а само ищцата А.. Сочи, че А. е живеела с Д. на семейни
начала и доколкото знае от дочути през терасата си техни разговори,
провеждани в двора, бащата на А. има голям дял при закупуването на
жилището. При придобиването му то е било без мазилки, ел. и ВиК
инсталации, преградни стени за стаята, стени за тоалетна и баня, което
наложило цялостен ремонт, който продължил 3-4 месеца през лятото.
Дограмата била поставяна по възлагане на Д. и А. като последната е извикала
майстори. През цялото време ищцата си е живеела в имота с Д. Бил е
монтиран климатик в имота, а А. е монтирала и отваряема щора. На
събранията на етажната собственост е присъствала А., а Д. не е участвал в
тези събрания. Свидетелката знае, че като собственик на имота е вписана Е. в
нотариалния акт. Заявява, че не познава братята на Добрин.
Свидетелят П. е син на свидетелката П. и също живее в апартамента над
процесните имоти. Сочи, че Д. и А. са живеели на семейни начала и са купили
ателието и гаражите отдолу, което са приспособили за живеене. Не знае кой е
собственик на имота, но смята, че би трябвало да е А., тъй като от 2010г. до
момента тя си владее имотите. Всичко е било на тухла и Д. и А. започнали да
си правят преграждане и обособяване на помещенията. Всички строителни
дейности и ремонти те двамата си ги правели като не знае кой е финансирал
дейностите. Свидетелят не знае някой да е оспорвал собствеността на Е., но
не е чувал същата да е твърдяла, че е собственик на имота и да има претенции
за него. Освен това свидетелят не е виждал ответницата в имота, но е чувал,
че Д. има братя. Споделя, че Д. и А. си живеели добре и са се разбирали, нито
са се карали за собствеността на това жилище. Знае, че понастоящем
електричеството в имота е спряно.
Разпитан като свидетел е и посоченият от ищцата М. А., който излага,
че не познава ответницата, но познава А. от около 15 години, както и Д., с
когото тя е живяла на съпружески начала. Свидетелят счита, че А. е
придобила този имот преди 2011г., но не знае кой е финансирал покупката
му. Д. е разговарял с А. за евентуалната смяна на статута на помещенията в
жилищни такива. Жилището се е ползвало от Д., А. и децата М. и Б., а по-
късно Б. е живеел там с жена и малкото си дете. Едва след смъртта на Д.
свидетелят е разбрал за имотни претенции и дразги. Знае, че в момента никой
не живее в имота, тъй като е спряно електричеството и водоподаването.
7
Свидетелят предполага, че Д. е правил ремонтите.
Свидетелят В. И. е син на ответницата, поради което неговите показания
съдът преценява с оглед заинтересоваността му в нейна полза. Излага, че Д. и
А. са живеели на семейни начала като в началото са обитавали къща на ул.
„Велека“ до 2011г.-2012г., когато са се преместили в апартамента на майка му
на ул. „Стара планина“, № 33. При покупката имотът е бил ателие. Същият е
бил заплатен със средства на свидетеля, на майка му Е. и частично на Д., като
сумата е била платена на продавачите в кантората на нотариуса в брой. Двата
обекта са били на тухла и поради това са правили много ремонти в
продължение на около 2 години – свидетелят е изхвърлял боклуци с
микробуса си, организирал плащането на всички майстори със собствените
средства и със средства от другите им братя, превозвал материали и мебели за
обзавеждането. Излага още, че Д. е живял с различни жени – първата му жена
е в Гърция, а втората е в България и от тях има две деца – момичета. Сочи, че
Д. е живял в това жилище и с други жени освен с А. – в началото с една
туркиня за около година. Именно това момиче А. е искала да я бие и изгони.
Тъй като партидите за тока и водата са на името на Е. и тя е плащала
консумативите, но когато не ги е плащала тя се е обаждала на Д. и А., които
обещавали да плащат, но не го правели. Твърди, че от момента на
закупуването на имота и докато Д. е бил жив майка им често го е посещавала.
Само през последните 2-3 години поради обтегнати отношения с А. майка му
не е ходила в имота. И. сочи, че брат му е живял с други жени и извън
процесния имот през 2020г. Обяснява, че при закупуването на имотите майка
им е била записана като купувач, защото е искала Д. да остави жилището на
двете си деца. В. е имал собствен апартамент и сега притежава и втори,
поради което не му е трябвало трето жилище.
Свидетелката К. е живяла на съпружески начала с Д. и има дете от него,
поради което и нейните показания съдът преценява с оглед
заинтересоваността й в полза на ответницата. Двамата с Д. се разделили през
2003г., но знае за закупуването на процесните гараж и ателие през 2010г.,
което е станало със средства на Д. В. и Е.. Имотите са били на етап „груб
строеж“ и поради това до края на 2011г. са продължили ремонтите,
извършвани от Д. и В., когато Д. и А. се настанили там. Тъй като дъщерята на
свидетелката е била при баща си, К. е посетила имота, за да си я прибере.
Тогава вратата й отворила А., с която тогава Д. е живеел, а А. по това време е
8
била в Белгия. Свидетелката сочи, че Д. и А. са живели в имота доста време,
дори тя е забременяла и направила аборт. Д. е живял с много жени. К. излага,
че Е. е ходила в процесните имоти по време на различни семейни поводи и е
преспивала там с детето на свидетелката. Д. не е искал имота да бъде на
негово име, тъй като бил непостоянен и заявил, че иска да остане нещо за
децата му. Освен това Д. и А. често са били скарани е поради това ищцата не е
живеела в имота, а е ходила в къщата при майка си. Е. не е имала претенции
за имота, докато Д. не починал и А. и сина й предявили претенции, вкл. и с
това, че само А. има ключове и не ги отстъпва.
От показанията на разпитаната като свидетел Кр. К. - снаха на
ответницата и съпруга на сина й В. (поради което съдът ги преценява с оглед
нейната заинтересованост в полза на последната) се установява, че
процесният имот на ул. „Стара планина“, 33 е закупен от В., Е. и Д. през
2010г. като повечето от средствата са на Е.. Ремонтът за промяна на
предназначението на имотите и тяхното довършване е бил извършен от В. и
Д. През 2011г. Д. е живял в имота с приятелката си А. за период от около 1
година, докато А. била в Белгия. След това той се събрал да живее на семейни
начала с А.. Двамата обаче често се карали, тъй като Д. обичал живота,
купоните и ходел по жени. На събиранията по повод рождените дни на децата
на свидетелката и на Д., семейството се събирало в процесния имот и на
празненствата е присъствала и Е.. Свидетелката не си спомня да са
провеждани разговори между А. и Е. по повод собствеността върху
процесния имот. За първи път такъв разговор се провел след смъртта на Д.
като Е. и В. са изразили съгласие ищцата да остане да живее в имота, но тя
категорично е отказала и заявила, че имотът е неин. При закупуването на
имота братята и майката на Д. са му предложили да живее в този имот, тъй
като другите братя е имало къде да живеят. Д. е смятал да продава имота и
дори веднъж го „заложил“. През 2016г., когато А. е отсъствала, Д. е живеел
отново с друга жена в този имот – Г. П.. Знае от свекърва си, че тя е спряла
тока в имота, а освен това има и неплатени сметки за тока.
От заключението на СТЕ, изслушано пред въззивната инстанция което
съдът кредитира като обективно и компетентно дадено, се установява, че
описаните в исковата молба обекти са идентични на обектите, посочени в НА
№ 117, т. І, рег. № 5460, дело № 83/15.06.10г. на Л. Г. – нотариус с рег. № 116
9
на НК. Процесните два обекта са преустроени и обединени в един общ обект,
представляващ жилище (бившето ателие е повдигнато в жълт цвят, а бившият
гараж – във виолетов цвят на скицата на л. 44), което се състои от: входно
антре, дневна с кухненски тракт, две стаи и две бани с тоалетна. Между
бившия гараж и бившето ателие е осъществена преходна връзка чрез
монтирана врата в общия зид между двата обекта. В нотариалния акт и в
схемите на самостоятелните обекти, издадени от АГКК не е отразено
складово помещение, но такова е налице и е разположено в сутерена на
сградата, точно срещу стълбището. Преустройствата са били извършени след
въвеждането на сградата в експлоатация, без да са изготвяни и одобрявани
инвестиционни проекти в общинската администрация. Новоизграденото
жилище отговаря на изискването на чл. 110, ал. 1 от Наредба № 7 от
22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове
територии и устройствени зони, издадена от МРРБ. Освен това същото
отговаря и на изискването за осветеност на помещенията, която съгласно чл.
113, ал. 1 от цитираната наредба следва да е най-малко 1/6 за дневните и 1/7
за спалните. Не отговаря на изискванията на чл. 116 от наредбата, тъй като
стаята на ателието, която е превърната в спалня, е разположена
непосредствено до асансьора. Не отговаря и на изискването на чл. 72, ал. 3 от
наредбата, тъй като светлата височина на жилищните помещения в нови
жилищни сгради трябва да е най-малко 2.60 м., докато в случая тя е 2.29 м. За
да бъде възстановено предходното предназначение на двата обекта е
необходимо да бъде демонтирана вратата в общия зид и отворът – зазидан. В
бившия гараж е необходимо да бъде демонтирано обзавеждането и да бъдат
съборени всички новоизградени зидове; да се демонтира прозореца на
спалнята към улицата и да се събори зида, запълващ отвора на старата
гаражна врата; да се демонтират настилките и да се направи общо почистване
и извозване на отпадъците и необходимите довършителни работи, изразяващи
се в кърпежи по настилки, мазилки, шпакловки и бояджийски работи.
Въз основа на така установеното от фактическа страна се налагат
следните правни изводи:
На първо място следва да се посочи, че изхождайки от установеното от
вещото лице, понастоящем двата самостоятелни обекта (ателие и гараж) са
преустроени в жилище, но не са загубили фактическата възможност за
тяхната обособяемост съобразно предназначението им, посочено в
10
одобрените инвестиционни книжа за жилищната сграда, в която са изградени.
Следователно, не е налице преработване по начин, по който да е възникнала
нова вещ без да е възможно отделянето на съставните й части в
предварително одобрените от съответната администрация тяхно
предназначение. Исковете не са лишени от предмет.
Предявените искове (вкл. и след уточнението пред въззивната
инстанция) са допустими при наличието на правен интерес, а с оглед на
релевираните от ищцата твърдения по фактите и предявения петитум, следва
да се квалифицират като такива по чл. 124, ал. 1 от ГПК - за установяване
правото на собственост на ищцата върху посочените недвижими имоти, за
които се твърди придобивно основание, посочено в нормата на чл. 77 от ЗС –
давност, текла за периода от 15.06.2010г. до подаване на исковата молба на
27.09.21г. За да е налице владение, годно да произведе правни последици, е
необходимо упражняването на фактическата власт за себе си да е постоянно и
непрекъснато, да е спокойно (да не е установено с насилие или по скрит
начин), да е явно (да се упражнява така, че всеки заинтересован да може да
научи за това) и да е несъмнено (да няма съмнение, че владелецът държи
вещта, както и за това, че я държи за себе си). Доказателствената тежест за
установяване на правнорелевантните факти на осъществяване на
фактическата власт върху имота непрекъснато, необезпокоявано и несъмнено
в продължение на посочения по-горе период, с намерението за своене на
имота, е върху ищцата.
В случай на доказване на установена фактическа власт от ищцата върху
имота, следва да се съобрази и презумпционната норма на чл.69 от ЗС (че е
държала вещта като своя), а ако се докаже, че ищцатат е владяла в различни
времена в рамките на процесния период – следва да се приложи
презумпционната норма на чл. 83 от ЗС (че е владяла и в промеждутъка). И
двете презумпции са оборими, но прехвърлят тежестта за доказване на
противното върху насрещната страна /в случая ответницата/.
Не се спори от страните по делото, че двата обекта (ателие и гараж) са
били закупени на 15.06.10г. и е посочена като купувач ответницата.
Въведените от ищцата твърдения относно произхода на средствата за
заплащане на покупната цена нямат пряко отношение към придобивното
основание, релевирано в настоящия процес, тъй като същото е оригинерно, но
11
имат косвено значение относно евентуално намерение имотите да се владеят
като собствени. Не се установи обаче по делото финансовите средства да са
принадлежали на ищцата или да са предоставени от нейните родители, тъй
като показанията на св. П. не са непосредствени (само е чувала разговори през
терасата си, водени от съседите в двора за някаква финансова подкрепа) и
освен това останаха изолирани и неподкрепени от останалия доказателствен
материал по делото.
Не е спорно между страните, че ищцата е живяла на съпружески начала
със сина на ответницата за целия период от 15.06.10г. до деня на неговата
смърт на 14.08.21г. (като междувременно в този период Д. е живял в имота и с
други жени при отсъствието на ищцата от страната – така от показанията на
свидетелите И., К. и К. ).
Не е спорно, че именно в периода на тяхното съжителство са
извършвани преустройствата на двата обекта, тяхното довършване и
обзавеждане с оглед използването им като тристайно жилище. По делото е
установено, че строително-ремонтните работи са извършвани от Д. и А. (така
от показанията на всички разпитани по делото свидетели, като св. П.
акцентира на онези дейности и закупуване на материали и стоки, за които
ищцата е представила писмени доказателства на свое име). Това
обстоятелство съдът намира за напълно естествено с оглед на установената
между Д. и А. фактическа връзка, изпълнена със съдържанието на съвместно
съпружеско съжителство – всеки участва според своите физически и
финансови възможности. В случая съдът намира за установено, че и братята
на Д. са го подпомагали в тези ремонтни дейности, тъй като показанията на
свидетелите И. и К. в тази насока не бяха разколебани от насрещно доказване.
Полаганите от Д. усилия относно преустройството на имотите се подкрепя и
от показанията на св. А., който споделя, че Д. се интересувал относно начина
на промяна на предназначението им.
Поради всичко гореизложено следва да се приеме, че фактическа власт
върху имотите е била осъществявана от Д. и А., които са устроили двата
обекта в жилище, в което съвместно да живеят.
Не се установи по делото ответницата след закупуването на имотите да
е извършвала действия, с които да покаже, че собствеността върху обектите
тя отстъпва на сина си и жената с която същият живее, нито се е
12
дезинтересирала от тази собственост. Действително показанията на водените
от всяка от страните свидетели относно това дали Е. е посещавала имота са
противоположни – св. П. и П. сочат, че не познават Е., докато свидетелите на
последната излагат за нейни посещения в имота по повод на семейни
събирания и гостувания с дъщерята на Д. Но това е без значение, имайки
предвид обстоятелството, че няма данни ищцата да е демонстрирала
осъществяване на владение върху имотите, което да изключва собствеността
на ответницата.
Държането на оригинал на нотариалния акт от ищцата не може да е
доказателство относно намерението, с което се осъществява фактическа власт
върху имота, тъй като тя е живяла със сина на ответницата и с оглед на
евентуални удостоверявания този документ е възможно да е предоставен на
Д. (документът е известен на св. П. в качеството й на домоуправител, тъй като
същата знае, че в нотариалния акт като собственик е записана Е.).
С оглед на тези всички тези установени по делото факти и
обстоятелства следва да се приеме, че ищцата, чиято е доказателствената
тежест, не установи по делото да й е била предадена фактическата власт
върху имотите в деня на закупуването им от ответницата – на 15.06.2010г. Не
се установи по делото и евентуално осъществявана фактическа власт от
самата ищца А. В., която да надхвърля държането на имота за неговия
собственик Е. Х., вкл. и чрез извършването на ремонтни и строителни работи,
извършени с нейното мълчаливо съгласие и без противопоставяне, имайки
предвид, че ателието и гаража са били предоставени за задоволяване на
жилищните нужди на сина й Д. Освен това фактическата власт не е
съпроводена с намерение за своене, което да е било достатъчно ясно
оповестено и противопоставено явно и недвусмислено на собственика на
обектите и на всяко трето евентуално претендиращо права върху имота лице,
вкл. и спрямо Д., с когото е съжителствала на съпружески начала.
Поради всичко изложено по-горе следва да се приеме, че ответницата
не е изгубила владението върху имота, който тя е държала чрез своя син и
чрез ищцата, тъй като по делото не се установи последната да е променила
държането във владение, което да е противопоставила на ответницата и което
да е продължило в 10-годишен период, предвид нейната недобросъвестност.
Първоинстанционното решение, инкорпориращо правен извод за
13
неоснователност на исковете следва да се потвърди.
Предвид отправеното от въззиваемата страна искане и на осн. чл. 78, ал.
3 от ГПК въззивницата следва да бъде осъдена да й заплати сумата от 2 000
лв., представляваща разноски за въззивната инстанция, изразяващи се в
заплатен адвокатски хонорар.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 555/05.05.22г. по гр.д. № 2359/21г. на
ВОС, с което са били отхвърлени исковете на А. П. В. от гр. Варна против Е.
Д. Х. от гр. Варна с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, с които да се
признае за установено в отношенията между страните по делото, че ищцата е
собственик на следните недвижими имоти, а именно: самостоятелен обект
АТЕЛИЕ ЗА ТВОРЧЕСКА ДЕЙНОСТ с идентификатор №
10135.1501.766.1.10, находящо се на партерен етаж в жилищна сграда № 1,
разположена в поземлен имот с идентификатор №10135.1501.766, с
административен адрес град Варна, ул. „Стара планина“ № 33, с площ от
17.40 кв.м., състоящо се от коридор, едно помещение и тоалет, при граници
по първичен документ: проход, вътрешен двор, гараж и стълбищна клетка и
при съседни самостоятелни обекти в сградата по схема: на същия етаж -
10135.1501.766.1.11, под обекта - няма, над обекта - 10135.1501.766.1.1 и
10135.1501.766.1.2, както и 3.4177% идеални части от общите части на
сградата и от правото на строеж върху имота, в който е построена сградата; и
самостоятелен обект ГАРАЖ с идентификатор № 10135.1501.766.1.11,
находящ се на партерен етаж в жилищна сграда №1, разположена в поземлен
имот с идентификатор №10135.1501.766 с административен адрес град Варна,
ул. „Стара планина“, № 33, с площ от 45.60 кв.м., предвиден за два
автомобила, при граници по първични документи: ул. „Стара планина“,
калканна стена, вътрешен двор, ателие и стълбищна клетка и при съседни
самостоятелни обекти в сградата по схема: на същия етаж -
10135.1501.766.1.10, под обекта - няма, над обекта - 10135.1501.766.1.2 и
10135.1501.766.1.3, както и 8.9568% идеални части от общите части на
сградата и от правото на строеж върху имота, които два имота понастоящем
без одобрени инвестиционни проекти са били обединени в един обект за
14
задоволяване на жилищни нужди, който се състои от: входно антре, дневна с
кухненски тракт, две стаи и две бани с тоалетна, складово помещение, на
основание чл. 79 от ЗС, въз основа на осъществено непрекъснато, трайно,
явно и необезпокоявано владение, като недобросъвестен владелец от
15.06.2010 година до настоящия момент.
ОСЪЖДА А. П. В., ЕГН ********** от гр. Варна, ул. „Велека“, № 1
да заплати на Е. Д. Х., ЕГН ********** от гр. Варна, ж.к. „Вл. Варненчик“,
404, вх. 11, ет. 2, ап. 132 сумата в размер на 2 000 (две хиляди) лева, на осн.
чл. 78, ал. 3 от ГПК, представляващи разноски за въззивната инстанция.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от съобщението до страните при
наличието на предпоставките за допускане на касационно обжалване
съобразно чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
15