РЕШЕНИЕ
№ 98
гр. ХАСКОВО, 06.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ДЕЛЯНА СТ. ПЕЙКОВА
Членове:ГЕОРГИ Г. ГЕОРГИЕВ
КАПКА Ж. ВРАЖИЛОВА
при участието на секретаря С.Г. Д.
като разгледа докладваното от ДЕЛЯНА СТ. ПЕЙКОВА Въззивно
гражданско дело № 20225600500097 по описа за 2022 година
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК, образувано по въззивна жалба, подадена
от „Електроразпределение Юг”, ЕАД гр. Пловдив.
С Решение № 52/26.01.2022 г., постановено по гр.д. № 731/2021 година, РС Хасково
е признал за установено, че Т. Н. Г. от гр. *** не дължи на „Електроразпределение Юг”,
ЕАД гр. Пловдив сумата от 1 115.27 лв., представляваща корекция на сметка за ел.енергия
за минал период от 13.11.2020 г. до 10.02.2021 г. , за обект с ИТН ***.
Със същото решение съдът е осъдил ответника „Електроразпределение Юг”, ЕАД
гр. Пловдив да заплати на Т. Н. Г. сумата от 350 лв. направени по делото разноски.
Недоволен от постановеното решение е останал въззивникът
„Електроразпределение Юг”, ЕАД гр. Пловдив, който чрез процесуалният си представител
обжалва същото в срок. Навежда доводи за неправилност на постановеният съдебен акт,
поради неговата необоснованост и материална незаконосъобразност. Въззивникът твърди,
че е неправилен изводът на решаващият съд,че не са налице предпоставки за корекция на
сметката. Твърди,че неправилно съдът приел, че след като не е доказано по надлежния ред
виновно поведение на потребителя, то не били налице и основания за корекция на сметката.
Този извод на съда противоречал и на константата практика на ВКС. Моли съда да
постанови решение, с което да отмени на атакуваното решение и постанови друго по
същество на спора, с което да отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан.
1
Моли да бъдат присъдени направените по делото разноски. Прави възражение за
прекомерност на претендираните от ответната страна разноски, представляващи платено
възнаграждение на адвокат.
В срок е постъпил писмен отговор, с който въззиваемия оспорва подадената въззивна
жалба. Моли да бъде потвърдено постановеното от РС Хасково решение и да бъдат
присъдени направените по делото, пред въззивната инстанция разноски.
В съдебно заседание въззивникът, чрез пълномощника си юрк.К. поддържа
подадената въззивна жалба по изложените в нея съображения. Позовава се на постановени
съдебни решения по аналогични казуси от различни съдилища.
В съдебно заседание въззиваемия, чрез пълномощника си адв. Г. оспорва жалбата.
Поддържа доводите, наведени в писмения отговор.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност,
констатира следното от фактическа страна:
Въззивната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. Преценена по
същество е неоснователна. Постановеното от първоинстанционния съд решение е правилно
и следва да бъде потвърдено. С оглед изхода на спора въззивникът следва да бъде осъден
да заплати на въззиваемия направените по делото разноски, за въззивната инстанция в
размер на 300 лв., съгласно договор за правна защита и съдействие от 22.03.2022 г.
РС Димитровград е сезиран с иск с правно основание чл. 124 ал.1 от ГПК, предявен
от Т. Н. Г. от гр. *** против „ Електроразпределение Юг“ ЕАД гр. Пловдив.
При разглеждането на спора първоинстанционният съд е събрал всички съотносими
към спора и сочени от страните доказателства. Въз основа на тях е достигнал до правилния и
законосъобразен извод, че предявения иск е основателен и доказан, поради което го е
уважил. Пред настоящата инстанция не се представиха нови доказателства, които да дават
основание да се направи извод, различен от направеният от решаващия съд.
Основният спор по делото е относно възможността за едностранна корекция на
отчетените показатели за потребена електрическа енергия, както и съответния размер на
остойностяване на неотчетени количества. На този въпрос нееднократно е даден отговор и
той е, че ответното дружество не може едностранно да коригира отчетените показатели на
ел.енергия без да установи ,че измервателното устройство е манипулирано умишлено от
потребителя, без да бъде посочено изрично каква ел.енергия е била отчетена за съответния
период и заплатена от потребителя, какъв е времевия период на неправилно отчитане и т.н.
В трайно установената съдебна практика е отречена изцяло възможността доставчикът да
обосновава правото си на едностранна корекция въз основа на клаузи, съдържащи се в
приетите от самия него и обвързващи потребителите Общи условия. Прието е, още, че
поради неравноправния им характер по смисъла на чл. 143 т. 6 и т. 18 от Закона за защита на
потребителите, подобни клаузи са нищожни по силата на чл. 146 ал. 1 от ЗЗД и чл. 26 ал. 1
от ЗЗД, тъй като нарушават основните принципи за равнопоставеност на страните в
договорното правоотношение и за защита на интересите на потребителите при търговия с
2
електрическа енергия. Задължителната практика застъпва и разбирането, че коригирането на
сметките за вече доставена електрическа енергия само въз основа на обективния факт на
констатирано неточно отчитане на доставяната ел.енергия, противоречи на регламентирания
в чл. 82 от ЗЗД виновен характер на договорната отговорност. Абсолютно противоречие със
закона е въз основа на обективно установено неправилно отчитане на ел.енергия от СТИ,
отговорността да се прехвърля върху потребителя. Ответното дружество е собственик и
оператор с единствен достъп до измерващото устройство, поради което същия следва да
полага необходимите грижи за правилното функциониране на измервателното устройство,
като констатираните неизправности бъдат своевременно отстраняване и да не възлага
тежестта за тези неизправности на потребителя. Представените в съдебно заседание
решения не формират задължителна за съда практика, не се споделят и не дават основание
за изводи, различни от направените.
На следващо място при констатирано неточно измерване на средството за техническа измерване на
доставената електрическа енергия ответникът в качеството си на оператор на електроразпределителната мрежа
следва на основание чл. 56, ал. 1 ПИКЕЕ да издаде на доставчика в качеството му на ползвател на мрежата
фактура за покриване на технологичните му разходи по чл. 56, ал. 3 ПИКЕЕ заедно със справка за
преизчислените количества електрическа енергия, който пък следва да издаде фактура на крайният клиент за
неотчетената ел. енергия и за стойността на мрежовите услуги. От изложеното се налага извод, че ответникът в
качеството си на оператор на електразределителна мрежа няма вземане срещу ищеца като краен клиент за
допълнително начислената ел. енергия, което вземане принадлежи на „ ЕВН България
Електроснабдяване“ ЕАД като продавач по договора за продажба по чл. 15 ПТЕЕ.
Неоснователно е направеното възражение за прекомерност на претендираните разноски, представляващи
платено възнаграждение на адвокат. Същото е в минималния предвиден в наредбата размер и не следва да бъде
коригиран.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 52 от 26.01.2022 г. на РС Хасково, постановено по
гр.д. № 731/2021 година.
ОСЪЖДА „Електроразпределение Юг”, ЕАД гр. Пловдив ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: град Пловдив, ул.”Христо Г.Данов” №37, ДА ЗАПЛАТИ
на Т. Н. Г., ЕГН**********, *** сумата от 300 лв. направени по делото, пред въззивната
инстанция разноски.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
3
2._______________________
4