МОТИВИ към ПРИСЪДА № 32
от 23.04.2019г.
по НОХД № 42/2019г. по описа на КРС
Повдигнато е обвинение срещу Х.Ш.А. *** за
престъпление по чл.210, ал.1, т.2 вр. чл.209, ал.1 вр. чл.26, ал.1 вр. чл.20,
ал.2 вр. ал.1 от НК, извършено
в периода от месец март 2017г. до месец април 2018г., в гр.Момчилград и в
гр.Кърджали.
Повдигнато е обвинение срещу Ш.И.А. *** за
престъпление чл.210, ал.1, т.2 вр. чл.209, ал.1 вр. чл.26, ал.1 вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1 от НК, извършено
в периода от месец март 2017г. до месец април 2018г., в гр.Момчилград и в
гр.Кърджали.
В настоящото наказателно производство съдът прие
за съвместно разглеждане и предявен от пострадалия Х.Х.М. граждански иск срещу
подсъдимите, за сумата
от 26 500 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди
от престъплението, ведно със законната лихва считано от 01.03.2017г. до
окончателното й изплащане.
Делото се разглежда по реда на глава 27, в
хипотезата на чл.371, т.1 от НПК, като страните дават съгласие да не се
провежда разпит на част от свидетелите и вещото лице, а при постановяване на
присъдата непосредствено да се ползва съдържанието на съответните протоколи и
експертното заключение от досъдебното производство.
Представителят на Районна
прокуратура-Кърджали поддържа обвинението срещу подсъдиимите. Счита, че напълно
била доказана вината им в извършването на измама при условията на продължавано
престъпление по отношение на двамата пострадали. Двете подсъдими многократно ги
лъгали и заблуждавали, че те и техни близки подлежали на лечение, каквото не
било извършвано. Доказан бил квалифицирания състав на престъплението измама,
осъществена при предварителен сговор. Прокурорът моли да бъдат отчетени като
отегчаващи обстоятелства периодът на престъплението, който бил повече от
година, както и наличието на повече от един пострадал. Затова, въпреки чистото
съдебно минало на подсъдимите, предлага на същите да бъдат наложени наказания
над средния размер, а именно по 5 години „лишаване от свобода“ при първоначален
„общ“ режим.
Повереникът на гражданския ищец и частен
обвинител намира за безспорно доказана фактическата обстановка, описана в
обвинителния акт. Моли съдът да признае подсъдимите за виновни и да им наложи
справедливи наказания. Доказан бил и предявения граждански иск за причинени
имуществени вреди от престъплението, който повереника моли да бъде уважен в пълен
размер от 26 500 лв., ведно със законната лихва. Претендира и за
направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
Подсъдимата Х.Ш.А. в съдебно заседание не се
признава за виновна по повдигнатото обвинение, не дава обяснения. В дадената й
последна дума настоява да не бъде изпращана в затвора.
Подсъдимата Ш.И.А. в съдебно заседание не се
признава за виновна по повдигнатото обвинение, не дава обяснения. В дадената й
последна дума настоява да не бъде изпращана в затвора.
Защитникът на подсъдимите изтъква, че
доказателствата на които се основавало обвинението били спорни, а съгласно
чл.303, ал.1 от НПК присъдата не можела да почива на предположения. Показанията
на двамата пострадали свидетели били недостоверни, те не можели да уточнят
периода и колко пари давали на подсъдимите. Измамливото мотивиране да се получи
паричен заем в случая било несъставомерно по чл.209, съответно и по
квалифицирания текст на чл.210 от НК. Защитникът моли подсъдимите да бъдат
признати за невиновни не само с оглед на техните твърдения, че не били вземали
никакви пари от двамата пострадали, но и с оглед неубедителните показания на
последните. Ако все пак съдът ги признае за виновни, защитникът настоява на
подсъдимите да бъде наложено справедливо наказание „лишаване от свобода“, което
да се отложи на основание чл.66 от НК. Двете подсъдими били болни, а Х.А. била
и майка на малолетно дете, за което единствено тя се грижела.
Съдът като взе предвид всички доказателства
събрани по делото, прие за установено следното от фактическа страна:
Подсъдимата Х.Ш.А. е родена на ***г***, с
българско гражданство, разведена, със средно образование, безработна,
неосъждана, с ЕГН **********. Не се ползва с добри характеристични данни по
местоживеене.
Подсъдимата Ш.И.А. е родена на ***г***, с
българско гражданство, разведена, със средно образование, безработна,
неосъждана, с ЕГН **********. Не се ползва с добри характеристични данни по
местоживеене.
I. През месец март 2017г. св.Х.Х.М.
***
получил от свой приятел телефонния номер на жена от гр.Кърджали, с която искал
да има интимни отношения - подсъдимата Ш.А.. Св.Х.М. ***, когато позвънил на
жената, представил й се и й казал за какво я търси. Тя се представила като „Ш.“
и го поканила да се запознаят лично. Св.Х.М. и подсъдимата Ш.А. се срещнали
пред бл.10 на *** в гр.Кърджали. Отишли на кафе, където седнали и си
поговорили. Тя му разказала, че работила в Белгия и станала жител на тази
държава. Попитала свидетеля женен ли е, къде живее и с какво се занимава, дали е
пенсионер. Св.Х.М. чистосърдечно й разказал всичко за себе си. Когато й казал,
че е пенсионер, тя го попитала за размера на пенсията му и той й обяснил, че
получава пенсия в размер на 170 лв. Подсъдимата Ш.А. тогава му предложила да
отиде с нея в Белгия, където щял да работи и да му се увеличи пенсията. Двамата
поговорили, след което Ш.А. поканила подсъдимия в дома си в ***. В апартамента
нямало никого, а на отиване тя му казала, че на долния етаж живеела леля й. Св.Х.М.
останал при подсъдимата около два часа, след което си тръгнал, като се разбрали
от време на време да се виждат.
Подсъдимата Ш.А. позвънила
по телефона на св.Х.М. около седмица по-късно и го попитала дали има възможност
да й даде 1 500 лв. назаем. Свидетелят я попитал за какво й трябвали тези пари,
при което тя му казала, че дъщеря й щяла да си прави операция на краката. Св.М.
обещал на подсъдимата, че ще й даде исканата сума, а тя му предложила да
подпишат договор за заема пред нотариус, за да бъде спокоен. Уговорили се да се
видят и срещата се осъществила на 21.03.2017г. в гр.Момчилград, където се
намирал свидетелят по това време. Подсъдимата Ш.А. дошла на срещата с дъщеря си
- подсъдимата Х.А., и тогава св.Х.М. се запознал с нея. Свидетелят предал
приготвената сума от 1 500 лв. на подсъдимата Ш.А., след
което тримата отишли при нотариус А.У. в гр.Момчилград. Там бил изготвен
договор за паричен заем, според който св.Х.М. предоставил на Ш.А. в заем сума в
размер на 3 500 лв. за срок до 20.05.2017г. Самата подсъдима Ш.А. предложила в
договора да бъде вписана по-висока сума от действително предадената, отново за
да бъде по-сигурен свидетелят, че тя ще му върне парите. След заверката на
подписите им пред нотариуса, тримата се разделили.
Изминала още около една
седмица и подсъдимата Ш.А. уверявала св.Х.М. по телефона, че дъщеря й вече се била
оперирала в гр.Пловдив. При един от разговорите помежду им, подсъдимата Ш.А.
казала на св.М., че лекарите искали кръв за дъщеря й и затова имала нужда от
пари, за да плати тази кръв. Звучала много притеснена, плачела. Тогава пострадалия
Х.М. също се притеснил за здравето на дъщеря й и попитал Ш.А. колко пари й
трябвали. Тя му обяснила, че спешно й трябва сума от 2 200 лв. и обещала на
свидетеля, че ще му я върне. Свидетелят се съгласил да помогне на подсъдимата и
двамата си уговорили среща за следващия ден в кръвния център на МБАЛ „Д-р
Ат.Дафовски“ гр.Кърджали.
На следващия ден св.Х.М.
изтеглил пари от свой банков влог и отишъл в кръвния център на МБАЛ „Д-р
Ат.Дафовски“ гр.Кърджали. Там била подсъдимата Ш.А. и му обяснила, че щяла да
вземе кръв от тази болница и ще я прати за гр.Пловдив. Свидетелят й дал сумата
от 2 200 лв. След това Ш.А. влязла в някаква стая, малко след
което излязла и казала на св.М., че дала парите за кръвта. Двамата се качили на
такси, свидетелят слязъл на автогарата, а подсъдимата Ш.А. обяснила, че щяла да
се прибира и продължила с таксито.
След няколко дни подсъдимата
Ш.А., отново в телефонен разговор казала на св.Х.М., че трябвало да плати още
800 лв. за кръв. Звучала притеснена и свидетеля обещал отново да й помогне.
Изтеглил пари от своя банкова сметка ***.Кърджали, където се видял с Ш.А. *** и
й предал исканата сума в размер на 800 лв.
При всяко получаване на
пари от пострадалия Х.М., подсъдимата Ш.А. го успокоявала, че имала пари, ценни
книжа и злато, но сега парите й трябвали спешно, че щяла да му върне всичко,
като минат операциите, дори двойно и тройно, че не била забравила какви пари й
дал и как й помогнал.
Десетина дни по-късно подсъдимата
Ш.А. се обадила на св.Х.М. и го поканила в дома си. Свидетелят се отзовал,
двамата се заговорили и подсъдимата му казала, че щяла да го запознае с нейната
леля „Г.Ш.“, която живеела на шестия етаж. Лелята работела в полицията, но в
момента се намирала с Х.А. в болницата в гр.Пловдив, където се грижела за нея. Тя
била разведена, но много свястна, бившият й съпруг - шеф на полицията в
гр.Ардино, на име „Ш. Ш.“ я преследвал и тя бягала от него. Ш.А. предложила на
свидетеля да се ожени за леля й и му показала снимка на жена, която представила
като „Г.“. Набрала телефонен номер и поканила св.М. да разговаря с „Г.“, при
което той наистина разговарял с жена, представила се за въпросната леля, а това
всъщност била подсъдимата Х.А.. След разговора подсъдимата Ш.А. извадила шест
златни гривни, дала ги на св.Х.М. и му казала, че са от чисто злато, стрували
много пари, но да ги държи той, за да не се притеснява за парите, които й е
дал. Казала му, когато тя му върнела парите, тогава той да й върне златото. Пострадалият
взел гривните, защото наистина вече бил притеснен за връщането на парите, които
до момента бил дал на подсъдимата Ш.А..
След няколко дни св.Х.М.
отишъл при златар, за да провери получените гривни. От златаря разбрал, че това
били „тенекии“ и стрували по 3 лв. в магазина. Обадил се на подсъдимата Ш.А. и
й съобщил какво му казал златарят за гривните. Тогава подсъдимата отговорила,
че гривните били на леля й и тя не знаела, че са фалшиви. Казала му да се обади
на „Г.“ и му продиктувала два телефонни номера, посочвайки ги за нейни телефони,
а св.М. ги записал на лист.
Когато пострадалия Х.М.
позвънил на дадените му номера, се свързал с „Г.“ /в действителност това била подсъдимата
Х.А./ и й съобщил какво установил за „златото“.
Жената му казала, че вероятно нейния лош мъж е заменил златото с тенекии.
Успокоила го да не се притеснява, че тя имала много злато и щяла да му даде, когато
се видят. По телефона „Г.“ му заявила, че искала да се ожени за него и двамата
да избягат. Свидетелят попитал как така искала да се женят, като не се познавали,
но „Г.“ го уверила, че го била виждала, когато минавал по стълбите към
апартамента на подсъдимата Ш.А. и го харесвала. Затваряйки телефона след този
разговор, св.Х.М. започнал да вярва, че съпругът на „Г.“ е подменил гривните.
След това двамата често се чували по телефона.
Номерата, на които св.Х.М.
се свързвал с „Г.“ били два - единият, регистриран на името на подсъдимата Х.А.
с предплатена карта „Прима“, а втория, регистриран на името на св.Е.А. в
мрежата на „Теленор“. Св.Е.А. познавала двете подсъдими от 15 години, когато
живеели на квартира в дома й. Понякога се срещала с тях на кафе, последно през
2017 година. Тя никога не била закупувала карта с въпросния номер на „Теленор“ и
не знаела кой е регистрирал тази карта на нейно име.
В един от следващите
разговори „Г.“ /в действителност подсъдимата Х.А./ казала на св.Х.М., че нейния
мъж бил в Пловдив, за да види нея и Х.А. в болницата. Тъй като сина на Х.А.
също бил при нея тогава - на свиждане, мъжът на „Г.“ го взел в колата си, за да
върне детето на баба му Ш.А. ***. По обратния път мъжът й катастрофирал и получил
множество счупвания на кости, а детето изпаднало в кома и било върнато в
болницата в гр.Пловдив. В резултат детето получило усложнения на очите и им
били поискани 6 000 лв. за операция. „Г.“ помолила св.М. да даде 6 000 лв. на подсъдимата
Ш.А.. Свидетелят приел да помогне, тъй като повярвал на историята. Подсъдимата Ш.А.
също му се обадила и му казала, че им искали толкова пари за операция на очите
на детето в гр.Пловдив и на нея парите й трябвали спешно. Тогава пострадалия М.
изтеглил още пари от банковата си сметка, срещнал се с подсъдимата Ш.А. в
кафене на пазара и й дал сумата от 6 000 лева. Тя му казала, че лекарите
нямало да започнат операцията преди да се платят тези пари и давала вид, че
страдала много.
Св.Х.М. продължил да
говори по телефона с „Г.“, при което тя му казала, че парите били получени в
болницата и дадени на доктора, както и обещала да ги върне. В същото време
отхвърляла поканите на св.М. да се видят и му обяснявала, че тъй като нейния
мъж бил началник в полицията, около блока й винаги пазели полицаи. Затова било
опасно да се срещнат. Няколко дни след това, „Г.“ съобщила по телефона на пострадалия,
че операцията била неуспешна, момченцето още не виждало, не можело да си отвори
очите. Според „Г.“, нейният мъж искал операцията да е неуспешна, за да влезе тя
в затвора, защото била виновна в някакво престъпление като казала съпругът й да
откара детето до гр.Кърджали. След това, според „Г.“ в болницата дошъл детски
очен лекар - професор от гр.Смолян, който обяснил, че първата операция не била
извършена както трябва и предстояла нова операция. Този лекар също поискал 6 000
лв. „Г.“ плачела по телефона, когато разказвала тези неща на св.Х.М.. Тя го
помолила, заради нея той да даде 6 000 лв. за повторна операция, за да не влезе
в затвора. Св.М. не се усъмнил, че го лъжат и отново изтеглил пари от банката. Подсъдимата
Ш.А. му се обадила, казвайки, че знаела за обещаните от него пари. Уговорили си
среща в гр.Кърджали и пострадалия М. й дал още един път сума от 6 000
лв. По-късно,
в телефонните разговори с „Г.“ той научил, че и детето и Х.А. се били оправили.
И след това пострадалият и „Г.“ продължили редовно да разговарят по телефона.
След време „Г.“ съобщила
на св.Х.М., че от тормоза на мъжа й, тя се разболяла. Нужно било да й се
направи операция на половите органи, за която й искали да плати сумата от 5 000
лв. Поискала от него тези пари, като плачела и казвала, че има силни болки. Св.М.
се съгласил да й ги даде, но я предупредил, че това били последните му пари. Тя
го успокоила, че на 25.06.2017г. предстояла продажба на апартамента й и тогава
той щял да си вземе парите от нея. „Г.“ му казала да даде парите на подсъдимата
Ш.А., за да няма той проблеми с мъжа й, който я следял чрез двама полицаи до
блока й. След това св.Х.М. разговарял с подсъдимата Ш.А. по телефона, която
вече знаела, че той ще дава пари за „Г.“ и двамата си уговорили среща в
гр.Кърджали. Преди срещата св.М. минал през банка и изтеглил от спестяванията
си. Когато се видели дал на подсъдимата Ш.А. сумата от 5 000
лв.
В разговорите със св.Х.М.,
„Г.“ твърдяла, че нейната майка била погребана в двора на къщата им, а в гроба
й имало много злато, което щяла да вземе и така да върне парите на свидетеля.
Скоро „Г.“ уведомила св.Х.М.,
че операцията й била извършена. Около седмица по-късно тя отново се обадила на пострадалия
и му разказала, че когато излязла в градината да си почива, нещо я е ухапало по
крака. Ухапаното трябвало да се оперира, за което поискала от него сумата от 3 000
лв. Св.М. й отговорил, че нямал и една стотинка повече. „Г.“ започнала да
плаче, молела му се много, като обяснявала, че била в беда - операцията
трябвало да се извърши, а доктора нямало да я оперира, докато не плати.
Помолила го да вземе пари назаем, защото разчитала само на него. Повтаряла, че
на 25.06.2017г. щял да дойде купувачът на апартамента от Република Турция, щял
да го плати и тя да му върне парите. Казала му да даде парите на подсъдимата Ш.А..
Св.Х.М. вече започнал да се съмнява, че е лъган, но тъй като до този момент
вече бил дал много пари, решил да даде и тези 3000 лв. - за да не му се
разсърдят и откажат да му върнат и останалите пари, за които нямал получени
дори разписки.
На 02.06.2017г. св.Х.М.
отишъл до „Банка ДСК“ АД клон Кирково и изтеглил кредит в размер на 3 000 лв.
След това се срещнал в гр.Кърджали с подсъдимата Ш.А.. Тя му предала сгъната
бележка с надпис „За г-н Х.“, за която казала, че била написана от „Г.“. В
бележката от името на „Г.Ш. И.“, с посочен несъществуващ ЕГН, било написано: „11.05.2017.
Ако й дадеш на нея 3.000 лв., обещавам на 25.06.2017г. да ти върна 10.000 лв.
Лично подписано от мен. Г. /подпис/“. Тогава св.М. предал на подсъдимата Ш.А. и
сумата от 3 000 лв.
Впоследствие „Г.“ още на
два пъти уговорила свидетеля да й даде чрез подсъдимата Ш.А. сумата от общо 2 000
лв. - за
лекарства. И двата пъти той давал парите на Ш.А. ***. Св.Х.М. искал да отиде в
болницата, за да я посети, но „Г.“ твърдяла, че и там денонощно я пазели
полицаи, поради което не можел да я види.
Един ден „Г.“ казала на
св.М., че била преместена в болницата в гр.Харманли. Там не я пазел никой и ако
искал можел да отиде да я види. В уречения ден свидетелят отишъл в гр.Харманли,
в указаната болница, но установил, че лице с такова име не било постъпвало там.
При това той вече се уверил, че е лъган. Позвънил на „Г.“, но и двата й
телефона били изключени. Свидетелят успял да се свърже с подсъдимата Ш.А., но
тя му казала да не й звъни повече. Х.М. я попитал за дадените от него пари, но
тя му отговорила, че ще се видят в съда. След този разговор тя така настроила
телефона си, че свидетеля повече не успял да се свърже с нея. Той повече не я
потърсил и в дома й. Прекъсването на връзката между св.М. и подсъдимите Ш.А. и Х.А.
/“Г.“/ се случило на неустановена дата през месец юни 2017г.
Така за периода от месец
март до месец юни 2017г. св.Х.М. предоставил обща сума от 26 500 лв. в заем на
двете подсъдими - за мнимо лечение, операции, медицински прегледи, за които
суми получавал от тях обещания, че ще му ги върнат. Отделно от това,
многократно им давал суми от по 100-200 лв. за различни цели - да напазарят и пр.,
които суми той им предоставил по свое желание, без да е въвеждан в заблуждение,
че ще му бъдат върнати. През инкриминираните месеци пострадалия М. похарчил по
двете жени повече от 40 000 лв. от собствените си банкови сметки, а отделно от
това теглил банков кредит в размер на 3 000 лв. и взел 1 000 лв. на заем от свой
познат - св.М. А..
Видно от заключението на
назначената по делото съдебно-почеркова експертиза, текстът в бележка,
представена от св.Х.М., е изпълнен от подсъдимата Х.А.. Предвид установените
съвпадения между подписа срещу името „Г.“ в същата бележка и подписа на подсъдимата
Х.А., вещото лице прави извод, че изследвания подпис вероятно е положен от подсъдимата
Х.А..
II.
Св.Р.В.А. живеел
и работел постоянно в Република Турция, но през месец-два идвал на гости в
Република България. През месец декември 2017г. той се намирал в гр.Кърджали,
когато негов приятел му дал телефонния номер на жена на име „Ш.“. Св.Р.А.
позвънил на дадения му номер, говорил с жената и двамата си уговорили среща
пред блок 17 в ***, гр.Кърджали. Там свидетеля се видял за първи път с подсъдимата
Ш.А.. Тя го поканила в жилището, в което живеела тогава - бл.17, вх.В, ет.8,
ап.95. При разговора между двамата, Ш.А. разказала на свидетеля, че имала и турско
гражданство, работела в Белгия като готвачка, там имала собствен апартамент, а
апартамента, в който се намирали в момента също бил неин, тя била много богата,
имала много злато, заровено в гробището на джамията, получавала субсидии, в
Република Турция имала къща и парцел. Казала му още, че била вдовица -
съпругът, синът и дъщеря й били загинали в катастрофа. След това подсъдимата Ш.А.
започнала да разпитва св.Р.А. той какво работел и женен ли е. Свидетелят й обяснил,
че бил вдовец и пенсионер. Двамата се оказали земляци, защото били родом от
ардински села. Ш.А. му казала, че можело да се оженят, защото и двамата били
сами. След разговора св.Р.А. си тръгнал, а по-късно заминал за Република
Турция.
Комуникацията между
двамата продължила чрез интернет-приложението „Месинджър“. Там подсъдимата Ш.А.
пишела на св.Р.А., че много го била харесала. Не след дълго започнала да му
пише, че се разболяла от рак на белия дроб и трябвало спешно да се прегледа, за
което й била нужна сумата от 1 100 лв. На това свидетелят и отговорил, че тя си
имала злато и пари. Ш.А. му казала, че била тежко болна, повръщала и губела
съзнание и не можела да стигне до златото си.
След като около месец му
била искана посочената сума от 1 100 лв., през месец януари 2018г. св.Р.А.
склонил да я даде на подсъдимата Ш.А..***, той бил поканен в дома на Ш.А.. Тогава
се запознал и с дъщеря й - подсъдимата Х.А.. Подсъдимата Ш.А. лежала, пъшкала,
викала от болка и казвала, че умира. Тя симулирала, че ще повръща и свидетеля я
придържал, за да стигне до банята. Казала му, че при нея всеки ден идвала кола
на бърза помощ, за да й слагат инжекции. Преструвала се, че от болки не помнела
или бъркала името на свидетеля. Твърдяла, че не можела да помръдне, заради
което и не можела да си вземе златото. Подсъдимата Х.А. също потвърдила, че
майка й била много зле, че припадала и губела съзнание, че всеки ден идвала
кола на бърза помощ, за да й правят инжекции. При това св.Р.А. дал сумата от 1 100
лв. на подсъдимата
Х.А., за да се лекува майка й. Подсъдимата Ш.А. му обещала, че когато се оправи
двамата щели да се оженят и живеят по 10 дни в Република България и 10 дни в Република
Турция. Тогава св.Р.А. записал и телефонния номер на подсъдимата Х.А..
До след около седмица подсъдимата
Х.А. уведомила св.А. по телефона, че майка й отишла в гр.София за преглед. При
това й било казано, че трябва да й се извърши операция. Х.А. поискала от св.Р.А.
още 1 100 лв., за да платят операцията. При следващото си идване в Република
България, св.А. занесъл в дома на подсъдимата Ш.А. сумата от 1 100
лв. и
отново ги дал на Х.А., която се грижела за „болната“ си майка.
В следващите дни подсъдимата
Х.А. уведомявала св.Р.А., че тя и майка й отишли в София, където на Ш.А. била
извършена операция от най-добрия професор. Тя била сполучлива и майка й бързо щяла
да се оправи. Скоро двете жени съобщили на св.А., че са се върнали от София. От
подсъдимата Х.А. свидетелят получил на телефона си снимки на подсъдимата Ш.А. -
тя била легнала, на лявата й ръка с лейкопласт били залепени два абоката,
коремът й бил облепен също с лейкопласт. В разговор с Х.А., св.Р.А. научил, че
майка й била загубила много кръв при операцията и трябвало да се лекува още -
този път в гр.Хасково. Също така губела съзнание, била много зле и за лечението
им трябвали още 1 100 лв. При този разговор свидетелят чувал и гласа на подсъдимата
Ш.А., която потвърждавала думите на дъщеря си. Св.А. казал на двете жени, че щял
да мине, за да види подсъдимата Ш.А. и да й донесе и другите 1 100 лв. за
лечението.
Когато дошъл в Република
България през месец април 2018г., св.Р.А. минал през дома на подсъдимата Ш.А.,
където тя го чакала. Хвърлила му ключовете за входната врата през прозореца,
защото не можела да слезе по стълбите заради операцията. Когато свидетелят се
качил в апартамента, там била и подсъдимата Х.А.. Свидетелят видял Ш.А. да
лежи, коремът й бил облепен с лейкопласт. Тя плачела, пъшкала и казвала, че я
боли много. Св.Р.А. повярвал на подсъдимата Ш.А., че е много зле и я съжалил.
Тогава дал още 1 100 лв. на Х.А., а тя му обещала,
че когато се оправи майка й, щели да му върнат парите. Малко след това
свидетелят си тръгнал.
След известно време подсъдимата
Х.А. се обадила на пострадалия Р.А. и поискала сумата от 400 лв., за да отиде
майка й на минерални бани и да се доизлекува. Свидетелят обаче нямал тези пари
и отказал да ги даде.
След като подсъдимата Ш.А.
се „пооправила“ здравословно, изпратила на телефона на св.Р.А. снимка на момче
и две малки деца. Казала, че това бил синът й, и тъй като сина й и съпруга й били
починали в катастрофа, тя искала да им направи мраморни плочи на гробовете.
Поискала от него пари, за да направи тези плочи. Свидетелят й отговорил, че дал
парите си за нейното лечение и вече нямал други средства.
След тези два отказа да им
даде пари, подсъдимите Ш.А. и Х.А. коренно променили отношението си към пострадалия
Р.А. - започнали да му пишат вулгарни съобщения, на въпроса за дадените от него
пари му казвали да се маха и да не им звъни повече.
Така за периода от месец
януари до месец април 2018г. св.Р.А. предоставил общата сума от 3 300 лв. на
двете подсъдими, като бил заблуден от тях, че парите са нужни за лечение на Ш.А..
Установено било, че подсъдимата Ш.А. не е имала заболяването, което тя и Х.А.
твърдели, нито пък била оперирана.
Така възприетата фактическа обстановка се
установява от показанията на свидетелите
Х.М. и Р.А.,
дадени в хода на съдебното следствие и тези от досъдебното производство,
прочетени по реда на чл.281, ал.4 вр. ал.1, т.1 и т.2 от НПК; показания на
свидетелите С.М., А.С., Я.Я., Е.А. и М. А., включени в
доказателствата по делото, чрез прочитане на протоколите за разпит от
досъдебното производство по реда на чл.373, ал.1 вр. чл.283 от НПК; експертното
заключение на вещото лице Венелин Денев по назначената на досъдебното
производство съдебно-почеркова
експертиза, включено в доказателствата по делото, чрез
прочитането му по реда на чл.373, ал.1 вр. чл.283 от НПК; Протокол от
20.06.2018г. за оглед на веществени доказателства, ведно с фотоалбум;
извлечения от сметки в „Банка ДСК“ АД; Справка от 27.06.2018г. на мобилния
оператор „А1 България“ ЕАД; Справка от 27.06.2018г. на мобилния оператор
„Теленор България“ ЕАД; Договор за паричен заем от 21.03.2017г.; Договор за
кредит за текущо потребление от 02.06.2017г.; Характеристични
справки на подсъдимите; Справки за съдимост на подсъдимите; Декларации
за семейно и материално положение и имотно състояние на подсъдимите, както
и другите приети в хода на досъдебното и съдебното производство по делото
писмени и веществени доказателства. Съдът кредитира напълно показанията
на гореизброените свидетели като обективни, логични, последователни,
кореспондиращи помежду си и с останалите доказателства по делото. Категорични
са показанията на Х.М. и Р.А.
относно процесните събития и по-конкретно за това какви действия са извършвали
подсъдимите, за да се снабдят с пари от тях. Няма никакво съмнение, че
подсъдимите са ги въвели в заблуждение, при това по сходен начин, относно
основанието за предаването на паричните средства, като са им представяли
невярна информация за тяхното или на близките им здравословно състояние,
налагащо спешно лечение. Ш.А.
и Х.А. уверявали свидетелите М. и А., че парите били за лечение, че ги взимали
само на заем с тази цел, а после щели да им ги върнат. Свидетелите описват
подробно как неколкократно са предавали конкретни парични суми на подсъдимите,
от което са претърпели и вреда. Х.М. бил ощетен със сумата от общо 26 500 лв., а Р.А. - със сума в размер от 3 300
лв. Твърденията на
пострадалите намират подкрепа и в показанията на останалите разпитани по делото
свидетели - С.М., А.С., Я.Я., Е.А. и М. А., които
настоящата инстанция също възприема. На следващо място, показанията на свидетелите М. и А.
кореспондират и с приложените по делото писмени и веществени доказателства -
банкови извлечения, договори за заем, справки от мобилни оператори, лист
от тетрадка с изписан ръкописен текст с дата 11.05.2017г. Кредитира се като обективно,
незаинтересовано и компетентно изготвено и заключението по извършената съдебно-почеркова
експертиза, установяваща, че текста в посочената бележка /лист от тетрадка с изписан ръкописен текст с
дата 11.05.2017г./ е изпълнен
от подсъдимата Х.А..
При така приетото за установено от фактическа
страна съдът направи следните правни изводи:
На подсъдимите Х.Ш.А. и Ш.И.А. са повдигнати обвинения
за квалифицирана измама по чл.210, ал.1, т.2 вр. чл.209, ал.1 вр. чл.26, ал.1
вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1 от НК. Непосредствен обект на престъплението са обществените
отношения, свързани с нормалното упражняване на правото на собственост.
Специфичното за измамата е, че засяга правото на разпореждане с имущество въз
основа на съзнателно взето решение. Субект може да бъде всяко
наказателноотговорно лице. Изпълнителното деяние има две форми - възбуждане или поддържане на заблуждение у измаменото лице. Възбуждането
в заблуждение е въздействие върху съзнанието на измамения, което формира
у него неправилни представи за определени факти от действителността, които
могат да се отнасят до всички обстоятелства, свързани с основанието или
условията, при което се осъществява имущественото разпореждане. При
поддържането на заблуждение деецът проявява активност с цел утвърждаване на
една невярна представа и има определен принос за заблуждението. Престъплението е резултатно, увреждащо такова, а резултатът
му е налице с причиняването на имотна вреда на измамения или на другиго. Следва
да е налице и пряка причинно-следствена връзка между настъпването на имотната
вреда и извършения акт на фактическо или юридическо разпореждане от страна на
лицето, върху което е било оказано въздействие от дееца. Характерно за измамата
от субективна страна е наличието на пряк умисъл и користна цел у дееца - да набави
за себе си или за другиго имотна облага. Освен това, квалифицираният състав по
чл.210, ал.1, т.2 от НК, каквото е и процесното обвинение, изисква измамата да
е извършена от две или
повече лица, сговорили се предварително за нейното осъществяване.
Съдът прие, че по делото се
съдържат достатъчно доказателства, от които да се направи обоснован
извод, че Х.Ш.А. е осъществила състав
на престъпление по чл.210, ал.1, т.2 вр. чл.209, ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК, като през периода от месец март 2017г.
до месец април 2018г., в гр.Момчилград и в гр.Кърджали, в съучастие като
извършител с Ш.И.А. ***, при условията на продължавано престъпление, с цел да
набави за себе си или за другиго имотна облага, възбудила и поддържала у
другиго заблуждение за това, че на нея и нейни близки са необходими парични
средства за лечение, за лекарства, за операции, за заплащане на кръв за
операции, и че ще му бъдат върнати получените от него в заем пари, както
следва: през периода от месец март 2017г. до месец юни 2017г. в гр.Момчилград и
в гр.Кърджали възбудила и поддържала такова заблуждение у Х.Х.М. ***, с което
му причинила имотна вреда в размер на 26 500 лв.; и през периода от месец
януари 2018г. до месец април 2018г. в гр.Кърджали възбудила и поддържала такова
заблуждение у Р.В.А. ***, с което му причинила имотна вреда в размер на
3 300 лв., като общата причинена вреда е в размер на 29 800 лв. и измамата е извършена от две лица, сговорили
се предварително за нейното осъществяване.
Съдът прие, че по делото се
съдържат достатъчно доказателства, от които да се направи обоснован
извод, че Ш.И.А. също е осъществила
състав на престъпление по чл.210, ал.1, т.2 вр. чл.209, ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК, като през периода от месец март 2017г.
до месец април 2018г., в гр.Момчилград и в гр.Кърджали, в съучастие като
извършител с Х.Ш.А. ***, при условията на продължавано престъпление, с цел да
набави за себе си или за другиго имотна облага, възбудила и поддържала у
другиго заблуждение за това, че на нея и нейни близки са необходими парични
средства за лечение, за лекарства, за операции, за заплащане на кръв за
операции, и че ще му бъдат върнати получените от него в заем пари, както
следва: през периода от месец март 2017г. до месец юни 2017г. в гр.Момчилград и
в гр.Кърджали възбудила и поддържала такова заблуждение у Х.Х.М. ***, с което
му причинила имотна вреда в размер на 26 500 лв.; и през периода от месец
януари 2018г. до месец април 2018г. в гр.Кърджали възбудила и поддържала такова
заблуждение у Р.В.А. ***, с което му причинила имотна вреда в размер на
3 300 лв., като общата причинена вреда е в размер на 29 800 лв. и измамата е извършена от две лица, сговорили
се предварително за нейното осъществяване.
Установи се, че при всяко от процесните
деяния подсъдимите Х.А. и Ш.А. са създавали неверни представи у пострадалите, при
това по сходен начин - заблуждавали ги, че на тях или техни близки били необходими парични средства за
лечение, за лекарства, за операции, за заплащане на кръв за операции. Подсъдимите са и поддържали
формираното заблуждение у свидетелите Х.М. и Р.А., като ги уверявали, че парите
искали само в заем за нуждите на лечението и впоследствие ще им ги върнат. Нито
подсъдимите обаче, нито пък техни близки, са имали нужда от твърдяното лечение и
заплащане на такова. Те не са имали намерение да получат парите от пострадалите
само като заем и после да ги възстановят, а напротив от самото начало са
действали с измамлива цел, водени от стремежа да се облагодетелстват
неправомерно. В резултат на поведението на двете
извършителки пострадалите се разпоредили с процесните парични суми, а с това
имотната вреда за тях е настъпила и престъплението измама е довършено. Налице е и причинна връзка между извършеното деяние и
престъпния резултат. Именно заради измамливото поведение на подсъдимите,
пострадалите са предприели имуществено разпореждане, като им предали
горепосочените суми.
Налице е квалифициращото обстоятелство по чл.210, ал.1, т.2 от НК - предварителен сговор, тъй като Х.А. и Ш.А. са действали
задружно и целенасочено в изпълнението на престъплението - въвеждането и
поддържането на заблуждението по отношение на пострадалите Х.М. и Р.А..
Доказателствата по делото и механизма на извършване на престъплението сочат, че
между подсъдимите е имало предварителна уговорка и разпределение на ролите при
осъществяване на деянията, обмислени предварително и в спокойна обстановка.
Деянията, извършени от подсъдимите през
периода от месец март 2017г. до месец април
2018г. представляват продължавана престъпна дейност по смисъла
на чл.26, ал.1 от НК, осъществяват поотделно състав на едно и също
престъпление, извършени са през непродължителен период от време, при една и
съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващото се явява от
обективна и субективна страна продължение на предшестващото.
От субективна страна престъплението
е извършено от Х.А.
и Ш.А. при условията на пряк умисъл - те са съзнавали неговата обществена
опасност и са искали настъпването на общественоопасните последици. Доказа се и
специалната користна цел на престъплението измама, обективираната в извършеното
от подсъдимите, насочено към облагодетелстване, чрез получаване на чуждо
имущество без правно основание и причиняване на имотна вреда на пострадалите.
Двете извършителки са действали с ясното съзнание, че в резултат на отделните
им деяния, за пострадалите ще настъпи имотна вреда.
Подсъдимите Х.А. и Ш.А. бяха оправдани по
повдигнатото обвинение за обикновено съучастие по чл.20, ал.2 вр. ал.1 от НК. В
нормата на чл.210, ал.1, т.2 от особената част на НК, каквото е процесното
обвинение, съизвършителството е възведено в признак квалифициращ съответното
деяние. Наличието на този признак в случая изключва прилагането на общите
правила по чл.20, ал.2 от НК относно обикновеното съучастие.
По наказанието:
При определяне на наказанието, което следва
да се наложи на подсъдимата Х.А.
за извършеното престъпление по чл.210, ал.1, т.2 вр. чл.209, ал.1 вр. чл.26,
ал.1 от НК съдът се ръководи от разпоредбата на чл.36 от НК относно целите на
наказанието, съобрази и предвиденото от закона наказание за престъплението. Освен
посочените разпоредби, настоящата инстанция взе предвид: степента на обществена
опасност на деянието - завишена, с оглед начина на извършването му; степента на обществена опасност на дееца - невисока,
предвид необремененото й съдебно минало; подбудите за извършване на деянието -
стремежа за облагодетелстване по неправомерен начин; смекчаващите отговорността
обстоятелства - чистото съдебно минало на подсъдимата; отегчаващите
отговорността обстоятелства - негативните характеристични данни на подсъдимата
и дългия инкриминиран период на осъществяване на деянията. В настоящия случай
съдът прие, че наказанието следва да се определи при условията на чл.54 от НК,
тъй като не са налице нито многобройни, нито изключителни по характер
смекчаващи вината обстоятелства, които да мотивират прилагане на разпоредбата
на чл.55 от НК. Предвиденото в чл.210,
ал.1, т.2 вр. чл.209, ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК наказание е „лишаване от свобода” от една до
осем години. С оглед обуславящите отговорността обстоятелства, настоящият
състав реши, че наказанието трябва да бъде индивидуализирано около минималния размер,
а именно „лишаване от свобода”
за срок от 1 година и 6 месеца. Налице
са формалните изисквания на разпоредбата на чл.66 ал.1 от НК, тъй като подсъдимата
към инкриминирания период не е била осъждана на „лишаване от свобода” за
престъпление от общ характер, а срокът на наложеното й наказание е под три
години. Същевременно съдът счете, че за постигане целите на наказанието и
по-специално за поправянето на подсъдимата, не е наложително тя да изтърпи
реално наложеното наказание и да бъде изолирана от обществото. Поради това
изпълнението на наказанието „лишаване от свобода” бе отложено с изпитателен
срок от 3 години.
При определяне на наказанието, което следва
да се наложи на подсъдимата Ш.А.
за извършеното престъпление по чл.210, ал.1, т.2 вр. чл.209, ал.1 вр. чл.26,
ал.1 от НК съдът се ръководи от разпоредбата на чл.36 от НК относно целите на
наказанието, съобрази и предвиденото от закона наказание за престъплението. Освен
посочените разпоредби, настоящата инстанция взе предвид: степента на обществена
опасност на деянието - завишена, с оглед начина на извършването му; степента на обществена опасност на дееца - невисока,
предвид необремененото й съдебно минало; подбудите за извършване на деянието -
стремежа за облагодетелстване по неправомерен начин; смекчаващите отговорността
обстоятелства - чистото съдебно минало на подсъдимата; отегчаващите
отговорността обстоятелства - негативните характеристични данни на подсъдимата,
дългият инкриминиран период на осъществяване на деянията и по-големия й принос
към престъплението. В настоящия случай съдът прие, че наказанието следва да се определи при
условията на чл.54 от НК, тъй като не са налице нито многобройни, нито
изключителни по характер смекчаващи вината обстоятелства, които да мотивират
прилагане на разпоредбата на чл.55 от НК. Предвиденото в чл.210, ал.1, т.2 вр. чл.209, ал.1 вр. чл.26,
ал.1 от НК наказание е „лишаване от свобода” от една до осем години. С оглед
обуславящите отговорността обстоятелства, настоящият състав реши, че наказанието
трябва да бъде индивидуализирано над минималния размер, а именно „лишаване от свобода” за срок от 2 години. Налице са формалните изисквания
на разпоредбата на чл.66 ал.1 от НК, тъй като подсъдимата към инкриминирания
период не е била осъждана на „лишаване от свобода” за престъпление от общ
характер, а срокът на наложеното й наказание е под три години. Същевременно съдът
счете, че за постигане целите на наказанието и по-специално за поправянето на
подсъдимата, не е наложително тя да изтърпи реално наложеното наказание и да
бъде изолирана от обществото. Поради това изпълнението на наказанието „лишаване
от свобода” бе отложено с изпитателен срок от 4 години.
По предявения граждански иск:
Съдът намери за
основателен и доказан предявеният от пострадалия Х.Х.М. граждански иск за причинени
имуществени вреди от престъплението по чл.210, ал.1, т.2 вр. чл.209, ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК. Установената по-горе фактическа обстановка сочи, че гражданския ищец е
претърпял имуществени вреди, както и че тези вреди са пряка и
непосредствена последица от действията на подсъдимите, извършени виновно. Налице
са всички елементи от фактическия състав на
непозволеното увреждане по чл.45 от ЗЗД, поради което гражданският иск бе
уважен в съответствие с реално претърпените вреди в размер на 26 500 лв. Ето защо настоящата инстанция осъди подсъдимите Х.Ш.А. и Ш.И.А. да заплатят солидарно
на Х.Х.М. сумата от 26 500 лв., представляваща
обезщетение за причинени имуществени вреди от престъпление по чл.210, ал.1, т.2 вр. чл.209, ал.1 вр. чл.26,
ал.1 от НК, ведно със законната лихва считано от 01.03.2017г. до
окончателното й изплащане.
Настоящата
инстанция на основание чл.189, ал.3 от НПК осъди подсъдимите да заплатят
солидарно на Х.Х.М. и сумата от 800
лв., представляваща направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
С оглед изхода на делото - осъдителна
присъда, съдът на основание чл.189, ал.3 от НПК осъди Х.Ш.А. и Ш.И.А. да
заплатят солидарно по сметка на РС-Кърджали сумата от 1 060 лв., представляваща
държавна такса върху уважения граждански иск. На подсъдимите бе възложено да заплатят и по сметка на ОД МВР-Кърджали сумата от 30 лв.,
представляваща направени на досъдебното
производство разноски.
Съдът постанови след влизане на присъдата в
сила вещественото доказателство - лист от тетрадка с изписан ръкописен текст с
дата 11.05.2017г., да остане към делото.
По изложените съображения от фактическо и
правно естество, съдът постанови присъдата си.
Районен съдия: