Номер 29613.10.2020 г.Град гр. Горна Оряховица
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – Горна ОряховицаVIII състав
На 13.10.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Трифон П. Славков
като разгледа докладваното от Трифон П. Славков Гражданско дело №
20204120101309 по описа за 2020 година
Производството е по чл. 8 и сл. от Закона за защита от домашното насилие
/ЗЗДН/.
Постъпила е молба от И. Ц. Д. в която твърди, че с ответника Д. И. Д.
бивши съпрузи, като бракът им е прекратен с решение по гр. д. № 1168/2012 г. по
описа на ГОРС. Основна причина за развода им била упражняваното от ответника
физическо и психическо насилие, продължило и след това, което наложило да се
издава заповед за защита от 21.4.2012 г. по гр. д. № 822/2012 г. и заповед за защита
от 14.04.2014 г. по гр. д. №481/2014 г. и двете по описа на ГОРС. Посочва, че
последният случай на упражнено домашно насилие бил на 18.8.2020 г., когато
около 20, 45 ч., в гр. Стражица, ул. „Гоце Делчев“ № 40 се прибирала от работа и
на входната врата пред домът била нападната от ответника и неговия баща
свидетеля Иван Димитров Иванов. Влизайки в домът си била нападната в гръб от
горе-посочените лица, като ответника я хванал за ръката, опитвайки се да издърпа
ключовете от ръката , а баща му я хванал за косата с едната ръка, а с другата я
удрял в лицето с юмруци. Двамата отправяли заплахи за живота и здравето , като
казали, че щели да я убият и че жива нямало да остане до сутринта. Развикала се
за помощ. Виковете били чути от свидетелките Верка Стефанова и Павлина
Йорданова, които успели бързо да и се притекат на помощ. Разтървали ги. Успели
да сигнализират на тел. 112, като десетина минути след това пристигнал патрул на
РУ МВР Стражица. Около 22 часа на същия ден в полицията в града дала
обяснения по случая. Посочва за предишни случаи, развивали се между страните.
1
Молителката иска от съда да бъде постановено решение, с което да бъдат
наложени мерки за защита по ЗЗДН, а именно: ответникът да се въздържа от
извършване на домашно насилие, да му бъде забранено да приближава жилището
ѝ, работата и местата за социални контакти за срок от осемнадесет месеца.
В съдебно заседание ответникът посочва, че не е извършвал насилие спрямо
молителката. Оспорва молбата за защита на домашно насилие. Иска от съда да
отхвърли иска на ищцата.
Съобразявайки становищата на страните, събраните по делото
доказателства по вътрешно убеждение и приложимият закон, съдът прие за
установено от фактическа страна следното:
И. Ц. Д. и Д. И. Д. за бивши съпрузи, бракът на които е прекратен с решение
по гр. д. № 1168/2012 г. Видно от декларацията по чл. 9 от ЗЗДН, така и от
свидетелските показания дадени от свидетелките Павлина Йорданова и Верка
Стефанова, е че на: 18.8.2020 г., около 20:45 ч., ответникът заедно с баща си Иван
Иванов, пред домът на ищцата, находящ се в гр. Стражица, ул. „Гоце Делчев“ №
40, е извършил акт на домашно насилие – физическо и психическо такова, като е
посегнал да дърпа от ръцете на пострадалата ключовете за домът , удрял я е, и е
задържал входната врата за домът , докато баща му нанасял удари с ръце по
главата и тялото на ищцата. Ударите били съпроводени и с отправяне на заплахи за
живота и здравето на ищцата. Свидетелите сочат, че описаната проява на домашно
насилие на конкретната дата не е изолирана постъпка на ответника и баща му, а
отражение на цялостното им негативно поведение спрямо ищцата. От показанията
на разпитаните свидетелки се установява, че освен описания акт на домашно
насилие спрямо ищцата, ответникът и баща му се нахвърлили срещу тях със закани
и заплахи. Същото провокирало жените да потърсят помощ и съдействие от
полицейските органи.
Ответникът оспорва горе-изложената фактическа обстановка и излага своя.
За доказване на същата е разпитан водения от него свидетел Иван Иванов, който е
негов баща. На основание чл. 172 ГПК съдът намира, че показанията на разпитания
роднина на ответника, с оглед тяхната заинтересованост от оневиняването на сина
му, а и дейното му участие при нанасянето на физическото насилие спрямо
ищцата, не следва да се ценят като достоверни. Същите се намират и в
противоречие с показанията на разпитаните свидетели водени от ищцата, така и
2
със събраните писмени доказателства, между които и декларацията по чл. 9 от
ЗЗДН.
Ето защо, съдът счита, че с приложената декларация по чл. 9 от ЗЗДН и
показанията на свидетелите Йорданова и Стефанова, ищцата е провела успешно
доказване на фактическата обстановка установена по делото свързана с
упражненото от ответника спрямо нея физическо и психическо насилие.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
Молбата за налагане на мерки за защита от домашно насилие е депозирана от
молителката срещу лице по чл. 3, т.1, пр. второ от ЗЗДН, поради което се явява
процесуално допустима. Базирайки се на горе-изложената фактическа обстановка,
съдът приема, че по отношение на И. Ц. Д. на 18.8.2020 г. са осъществени актове на
домашно насилие по смисъла на чл. 2 от ЗЗДН от ответника Д. И. Д. – психическо
и физическо такова. Изложените в молбата твърдения за извършено домашно
насилие се подкрепят, както от представените по делото писмени доказателства –
декларацията на молителката по чл. 9, ал.3 от ЗЗДН, писмените доказателства така
и от свидетелските показания възпроизведени от разпитаните свидетели. Същите
не бяха опровергани от ответника, а показанията на водения от него свидетел са
очевидно подадени поради заинтересованост, т.к. самият свидетел е участвал в
нанасянето на побоя над молителката.
Предвид изложеното съдът намира, за основателна молбата за налагане на
мерки за защита от домашно насилие по отношение на ответника по чл.5, ал.1 т.1 и
3 от ЗЗДН, в обем на максималния предвиден в закона, а именно за срок от 18
месеца. При определяне продължителността на мерките, съдът съобрази
установеното по делото обстоятелство, че извършеният акт на домашно насилие не
е изолирана постъпка на ответника – издадени са две заповеди за защита през 2012
и 2014 г., че същият е извършвал и според показанията на свидетелката Йорданова
и Стефанова продължава да извършва актове на домашно насилие спрямо ищцата.
Постоянните заплахи за живота и здравето на ищцата, говорят за по-висок
интензитет на нанесеното психическо и физическо насилие, което обосновава
налагане на мерки в максимално предвидения законоустановен срок.
На основание чл. 5, ал.4 от ЗЗДН, на ответника следва да се наложи глоба в
3
минималния размер от 200 лв. за извършеното домашно насилие.
Ответникът следва също така на основание чл. 11, ал.2 от ЗЗДН да заплати по
сметка на ГОРС държавна такса в размер на 25лв. Ищцата не е претендирала
заплащане на разноски за адвокатско възнаграждение, поради което такива не се
дължат.
На основание чл. 15, ал. 1, вр. чл. 5, ал.1, т.1 и т.3 от Закона за защита срещу
домашното насилие и чл. 235 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА за установено, че по отношение на И. Ц. Д. , ЕГН **********,
адрес: гр. Стражица, ул. „Гоце Делчев“ № 40 на 18.08.2020 г. в гр. Стражица, ул.
„Гоце Делчев“ № 40 е извършен акт на домашно насилие – психическо и
физическо, по смисъла на чл. 2 от ЗЗДН от Д. И. Д. , ЕГН **********, адрес: гр.
Стражица, ул. „Гоце Делчев“ № 42.
ЗАДЪЛЖАВА Д. И. Д. , ЕГН **********, ДА СЕ ВЪЗДЪРЖА
извършване на домашно насилие по отношение на И. Ц. Д. , ЕГН **********.
ЗАБРАНЯВА на Д. И. Д. , ЕГН **********, да приближава И. Ц. Д. , ЕГН
**********, жилището обитавано от нея и находящо се на адрес: гр. Стражица, ул.
„Гоце Делчев“ № 40, местоработата в ОД ДФ „Земеделие“ гр. Велико Търново
местата за социални контакти и отдих на пострадалото лице, за срок от
ОСЕМНАДЕСЕТ МЕСЕЦА, считано от 02.9.2020 г.
ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за защита на основание чл. 15, ал. 2 от Закона за
защита срещу домашното насилие.
На основание чл. 20 от ЗЗДН заповедта подлежи на незабавно изпълнение.
На основание чл. 21, ал.2 от ЗЗДН, във връзка с чл. 16, ал.2 от ЗЗДН,
УКАЗВА на нарушителя, че при неизпълнение на заповедта на съда, полицейският
орган, констатирал нарушението, задържа нарушителя и уведомява незабавно
органите на прокуратурата.
На основание чл. 5, ал. 4 от ЗЗДН НАЛАГА на Д. И. Д. , ЕГН **********,
адрес: гр. Стражица, ул. „Гоце Делчев“ № 42, ГЛОБА в размер на 200 лв. /двеста
4
лева/, платима в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС – Горна
Оряховица, както и 5 лв. /пет лева/ в случай на служебно издаване на
изпълнителен лист.
ОСЪЖДА на основание чл. 16 от ЗЗДН и чл. 3 от ТДССГПК, Д. И. Д. , ЕГН
**********, адрес: гр. Стражица, ул. „Гоце Делчев“ № 42, ДА ЗАПЛАТИ
сметка на ГОРС сумата от 25,00 лв. (двадесет и пет лева) , представляваща
държавна такса за образуване и разглеждане на делото, както и 5 лв. (пет лева),
случай на служебно издаване на изпълнителен лист за събиране на държавното
вземане.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд гр. Велико Търново в 7-
мо дневен срок от днес за двете страни.
Обжалването на решението не спира изпълнението на издадената заповед за
защита.
Решението ДА СЕ ВРЪЧИ на страните и на РУ на МВР, където е настоящия
адрес на извършителя и на пострадалото лице.
Съдия при Районен съд – Горна Оряховица: _______________________
5