№ 3693
гр. С., 05.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 179 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА
при участието на секретаря РАЛИЦА ЕМ. Д.А
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА Гражданско
дело № 20241110124721 по описа за 2024 година
Предявен е иск по чл.432, ал.1 КЗ от ищеца М. Г. против З.Д.Б.Ж.З.” АД за сумата
20000 лв. – обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания
вследствие на ПТП настъпило в гр. С. на 06.05.2021г., ведно със законната лихва от датата на
увреждането (06.05.2021 г.) до окончателното изплащане на вземането. В исковата молба се
твърди, че на 06.05.2021 г., около 12,30 ч. в на северната тангента на гр.С. към село М.
ищецът е управлявал л.а Ф.П. с ДК №***. На кръстовището с *** водачът на л.а. А. с ДК №
*** /застрахован при ответника/ Т. М., нарушавайки правилата за движение – неспазвайки
пътен знак Б2 – Стоп не е отдал предимство и е реализирал ПТП с управлявания от ищеца
автомобил. Образувано административно-наказателно производство и на водача на другия
автомобил Т. К. М. е бил съставен АУАН №475633/ 06.05.2021г., а също така бил издаден и
протокол за ПТП №1781680/ 06.05.21г. Посочва, че при лекарски преглед, извършен на
10.05.2021г. е констатирано, че в следствие на ПТП-то е получил камшичен удар в шията и
дясното му рамо е контузено. Ръката му изтръпва до пръстите на дланта. Поставена му е
диагноза - Навяхване и разтягане на свързващия апарат на шийния отдел на гръбначния
стълб. Предписана е терапия- да носи шийна яка за 21 дни и медикаментозно лечение.
Назначена е консултация с психиатър и е издаден болничен лист за 14 дни. На 12.05.2021г.
след консултация с психиатър му е поставена диагноза „Остра стресова реакция” и му е
назначено медикаментозно лечение с Калмабен У* до 1 табл. вечер за 14 дни, за да може да
спи, както и терапевтична интервенция. На 18.05.2021г. поради нестихващата болка ищецът
е посетил лекар, като в терапията му включва амбулаторна физиотерапия: ЕФ с Нивалин-
7бр., НИМП-7бр, ЛФК[1]6 бр. На 21.05.2021г. отново се е наложило посещение при лекар
поради нестихващите болки, изтръпване и слабост в ръката на доверителя ми. Констатирани
са усложнения, увреждане на междупрешленните дискове в шийния отдел с радикулопатия.
Предписана е терапия, при неповлияване от която - преценка за хоспитализация. На
01.06.2021г. му е направено ЕКГ - изследване в център Компютърна диагностика и лечение
на остри и хронични заболявания на централната и периферната нервна системаНа
16.06.2021г. му е направена образна диагностика на шиен сегмент на гръбнака и е поставено
следното заключение: Цервикална остеохондроза и спондилоартроза. Многоетажни,
високостепенни дискови протрузии. На 22.06.2021г. е посетил лекар и е издаден болничен
лист за отново за тридесет дни. На 16.07.2021г., след посещение при психиатър му е
предписано ново медикаментозно лечение и му е назначена терапия с Лирика 150мг./дн.,
1
/която се измества изцяло вечер/, добавя се Деанксит до 2 таб.дн., Бевит форт Зх1за 1 месец
и 2х1таб. за още един месец. Заявява, че въпреки спазването на всички препоръки болките
му не стихват, здравословното му състояние не се подобрява, а напротив. Посочва се, че все
още не може да бъде пълноценен и да упражнява пълноценно професията си. Той е
професионален музикант - ***ст и влошеното му здравословно състояние в следствие на
ПТП-то в значително степен е създало трудности при упражняване на професията му и
влошава качеството му на живот. Посочва, че е отправил искане за изплащане на
застрахователно обезщетение от ответното дружество за претърпените вреди, но е получил
отказ. Посочва, че и до настоящия момент не може да води пълноценен живот, а получените
травматични увреждания рефлектират и върху професионалния му живот на музикант. С
оглед изложеното прави искане за осъждане на ответното дружество да му заплати
претендираната сума, както и разноските за производството.
В срока за отговор по чл.131 ГПК ответното ЗАД З.Д.Б.Ж.З.” АД заявава, че не
оспорва наличието на застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска
отговорност“ с виновния за настъпилото ПТП водач. Оспорва предявените искове по
основание и размер, твърди че претенцията е в прекомерно завишен размер. Релевира
възражение за съпричиняване от страна на ищеца, доколкото не е носил обезопасителен
колан. Твърди, че част от уврежданията на ищеца не са от процесното ПТП. Претендира
разноски.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните, приема за
установено следното от фактическа и правна страна:
Фактическият състав на вземането по чл. 432, ал. 1 вр. чл. 477 КЗ включва следните
факти: ответникът да е застраховател по застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобил, като в срока на действие на договора, вследствие на противоправното и виновно
поведение на водача на застрахования при ответника автомобил, да е настъпило
застрахователно събитие, което е покрит риск, в причинна връзка с което ищецът е
претърпял болки и страдания, причинени от настъпилите от събитието телесни увреждания,
стрес и дискомфорт.
По делото за безспорно и ненуждаещо се от доказване е обявено обстоятелството, че
л.а. А. с ДК № *** е има валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ при
ответника, както и че ищцата е изпълнила задължението си по чл.380,ал.1 КЗ за
уведомяване на ответното дружество.
Установява се от Констативен протокол №1781680/06.05.2021г. за ПТП посетено на
06.05.2021г., настъпило около 12,30 часа в с. М., по Северната скоростна тангента е
настъпило ПТП между л.а Ф.П. с ДК №***, управляван от ищеца и л.а. А. с ДК № ***
управляван от Т. К. М..
Във връзка с процесното ПТП е образувана админитративно-наказателна преписка
срещу Т. М., изискана и приложена по настоящото дело. С влязло в сила на 10.07.2021г.
Наказателно постановление на Т. М. е наложено административно наказание глоба в размер
на 200лв. за това, че поради отнемане на предимство не спазва пътен знак Б-3 при маневра
ляв звавой и реализира ПТП с навлезлият от лявата му страна в кръстовището л.а Ф.П. с рег.
№ ***, който се удря в спрелият срещу него л.а Ф.П. с рег. № ***.
Приложена е медицинска документация касаща ищеца М. Г. – амбулаторни листове
от преглед и разчитане на изследване образна диагностика.
Свидетелят Т. М. е разпита по делото като свидетел, като дава показания относно
начина на настъпване на процесното ПТП., като твърди, че от негова стана не е имало
неправомерно поведение. Заявява, че е отнел предимство, но автомобилът който идвал от
лявата му страна подал десен мигач, а той който идвал от ляво бил подал ляв мигач и бил
далеч.
Свидетелката Т.С. заявява, че познава ищеца и знае за претърпяния от него инцидент на
06.05.2021г. Твърди, че той работи в ***, но преподава и ***. Свидетелката заявяа, че след
2
инцидента той е търпял силни болки и се деформирали пръстите на дясната му ръка, което
се отразява и на работата му като преподавател по ***. Вследствие на това изпаднал в
депресия. Твърди, че е ходил на физиотерапия, както и на психолог. Свидетелката посочва,
че той има и към момента силни болки във врата, но не се е подлагал на операция. Твърди,
че след инцидента той емоционално не се чувствал добре и е ограничил контактите си с
хора.
От приетата и неоспорена от страните САТЕ се установява, следният механизъм на
ПТП - На 06.05.2021 г. в светлата част на денонощието, водачът на л.а. А. с. рег.№ ***,
движейки се по Северна скоростна тангента с посока на движение към ж.к.***. По същото
време с посока от ж.к.*** към село М. по ул.*** се е движел водачът на л.а.Ф.П. с рег.№ ***
*, при действието на пътен знак Б-З от ЗДвП “Път с предимство“. По ул.*** с посока на
движението от село М. към Северна скоростна тангента с предстояща маневра на ляв завой
се е движел водачът на л.а.Ф.П. с рег.№ ***. Непосредствено преди Т-образното кръстовище
образувано от ул.*** и връзката на Северна скоростна тангента пътното платно на ул.*** се
състои от две ленти - по една за всяка посока на движение. Водачът на л.а.А. - Т. М. при
действието на пътен знак Б-2 от ЗДвП „Спри! Пропусни движещите се по пътя с
предимство“ за неговата посока на движение, констатира приближаващия от лявата му
страна л.а.Ф.П. с рег.№ *** * (който според показанията на водача М. е бил с включен десен
мигач). В същото време отчита и идващия от дясната му страна л.а.Ф.П. с рег.№ ***, който е
с включен ляв мигач за навлизане към Северна скоростна тангента. Водачът М. управлявайки
л.а.А. предприема навлизане в кръстовището и с неправилна преценка и подход навлиза в
лентата за движение на л.а.Ф.П. с рег.№ *** *, с намерение за осъществяване на ляв завой по
ул.*** към ж.к.***. Осъществява се удар между двата автомобила, като ударът е приплъзващ
в челната габаритна част на л.а.А. (предна броня) в страничната дясна габаритна част на
л.а.Ф.П. (джанта, калник и врата предни десни). Вследствие на удара л.а.Ф.П. с рег.№ *** *,
се отклонява с посока от дясно на ляво, като реализира удар в спрелия в лентата за насрещно
движение л.а.Ф.П. с per. № ***. Вторичният удар е челен, приплъзващ се, приоритетно в
лявата част за л.а.Ф.П. с рег.№ *** *, а за спрелия и изчакващ за ляв завой.л.а.Ф.П. с рег.№
*** ударът е челен, кос, приоритетно в предната му лява габаритна част. С оглед събраните
по делото данни причината за възникване на произшествието на 06.05.2021 г. е неправилната
маневра и навлизане е маневра на ляв завой от страна на водача на л.а. А. с рег.№ ***, който
при действието на пътен знак Б-2 от ЗДвП „Спри! Пропусни движещите се по пътя с
предимство“ за неговата посока на движение е навлязъл в траекторията на движение на
л.а.Ф.П. с рег.№ *** *, който се е движел по ул.*** при действието на пътен знак Б-З от
ЗДвП “Път с предимство“.
Установява се от приетата и неоспорена от страните СМЕ, че че при ПТП на
06.05.2021г. ищецът М. Д. Г., на 62 год. е получил травма на шията, изразяваща се в:
Навяхване и разтягане на свързващия апарат на шийния отдел на гръбначния стълб, с
коренчева увреда. В медицинската документация е отразена диагноза „Навяхване и
разтягане на раменна става“, която не отговаря на механизма на ПТП, а също така й
по описание на клиничната картина. Травмата на шията, е протекла на фона на тежки
дегенеративни промени в шийния; и гръдния отдели на гръбначения стълб -
дясноковнвексна сколиотична г.: деформация с пик на четвърти шиен прешлен, шийна
остеохондроза и спондилоартроза, многоетажни високостепенни дискови протрузии, с ЕМГ
данни за периферно-стволова увреда на нерви на дясната ръката (н. аксиларис, н.
мускулокутанеус и н. медианус) и предно-коренчево увреждане на нива С6, С7, С8 и Тх1 в
дясно. Предвид горното, травмата е причинила на ищеца ВРЕМЕННО РАЗСТРОЙСТВО
НА ЗДРАВЕТО, НЕОПАСНО ЗА ЖИВОТА. Налице са медицински основания, че
процесното ПТП се отразило негативно върху психичния живот на ищеца, като при преглед
от специалист психиатър след инцидента е поставена диагнозата „Остра стресова реакция“,
а в последствие правилно е отразена диагнозата „Разстройство в адаптацията“. Налице са
медицински основания, че процесното ПТП се отразило негативно върху психичния живот
на ищеца, като при преглед от специалист психиатър след инцидента е поставена диагнозата
„Остра стресова реакция“, а в последствие правилно е отразена диагнозата „Разстройство в
3
адаптацията“. Изолираната травма показва изрично, че към момента на ПТП пострадалия е
бил с правилно поставен предпазен колан. При обичаен ход на възстановяване оплакванията
намаляват за около 20- 25 дни, но предвид тежките дегенеративни промени в гръбнака на
пострадалия, този период е многократно завишен. Налице са остатъчни последици от
първичната травма, като същите са в пряка причинно-следствена връзка с процесното ПТП.
Други допустими и относими доказателства не са представени.
Съгласно чл. 432, ал. 1 КЗ, увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен,
има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска
отговорност", който може да прави възраженията, които произтичат от застрахователния
договор и от гражданската отговорност на застрахования, с изключение на възраженията,
посочени в ал. 2 на чл. 432 КЗ. Видно от законовата разпоредба, за да бъде уважен иска,
следва да бъде установено наличието на валидно правоотношение по застраховка
"Гражданска отговорност" между ответника - застраховател и делинквента относно
управлявания от последния автомобил. Наред с това, за да се ангажира отговорността на
застрахователя, следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия
състав на чл. 45 от ЗЗД /деяние, вреди, противоправност, причинна връзка и вина/,
пораждащи основание за отговорност на прекия причинител - застрахован за обезщетяване
на причинените вреди, тъй като отговорността на застрахователя е функционално
обусловена от отговорността на застрахования деликвент и има вторичен характер -
застрахователят дължи обезщетение за вредите, доколкото застрахованият е отговорен
спрямо увреденото лице за репатрирането им. Вината се предполага - чл. 45, ал.2 от ЗЗД,
като опровергаването на тази презумпция е в тежест на ответника при условията на обратно
пълно доказване.
По делото се установява категорично, че ищеца е претърпяла в резултат на процесното
ПТП неимуществени вреди, изразяващи се в получени травматични увреждания по тялото
си – контузия на шията и е получил остра стресова реакция, които в съвкупност и причинили
болки и страдания, за което са приети писмени доказателства и заключение на СМЕ. По
отношение на твърдяната контузия на рамото съдът приема, че с оглед заключението на
СМЕ, неоспорено от страните, същата не е в следствие на процесното ПТП, доколкото не
отговаря на механизма на ПТП, а също така й по описание на клиничната картина.,
като следва да отграничи болките и страданията причинени от всяка една от двете травми,
доколкото неимуществените вреди от втората не подлежат на репариране от ответника. В
този смисъл твърдяното увреждане на дясната ръка – изтръпването и изкривяването й, нямат
общо с процесния инцидент и съдът няма да ги вземе предвид при определяне на размера на
обезщетението което ще присъди.
Въпреки липсата на възможност за съпоставяне между претърпените болки и
страдания и паричната престация, законодателят е дал възможност на увредения да
претендира парично обезщетение за неимуществени вреди, като е предоставил на съда да
прецени във всеки конкретен случай какъв е справедливият размер на това обезщетение - по
силата на чл. 52 ЗЗД, предвиждащ, че обезщетението за неимуществени вреди се определя от
съда по справедливост. Критериите за определяне на този размер са възрастта на
пострадалия, видът, обемът и тежестта на причинените неимуществени вреди,
интензивността и продължителността на претърпените болки и страдания,
продължителността на възстановителния период, общовъзприетото понятие за
справедливост и общото икономическо състояние на обществото, което е от значение за
номиналния размер на обезщетението.
Обезщетението за неимуществени вреди следва да се определи съвкупно като
обезвреда за цялостните последици за здравето и претърпени от ищеца болки, в каквато
насока е константната съдебна практика на всички съдилища в Република България. В тази
връзка съдът съобрази указанията, дадени с Постановление № 4/68г. на Пленума на ВС и с
Постановление № 17/63г. на Пленума на ВС, съдебната практика по сходни случаи, и отчете
вида и характера на уврежданията, претърпените болки и страдания, продължителността и
интензивността на болките и страданията, както са описани по-горе при установяване на
4
фактическата страна на спора; общата продължителност на лечебния и възстановителен
период, ограниченията които е търпяла и продължава да търпи пострадалата, възрастта на
ищеца. към датата на ПТП - 63 г., , промяната в обичайния му начин на живот, както и
социално-икономическите условия към момента на настъпване на ПТП и към настоящия
момент.
Настоящият състав на съда при определяне обезщетението за претърпените от ищеца
неимуществени вреди във връзка с нормата на чл. 52 ЗЗД отчете: А) броя, вида и тежестта на
причинените на ищеца телесни увреждания / контузия на шията, както и остра стресова
реакция вследствие на ПТП-то; Б/. продължителността на възстановителния период-
установено е от заключението на съдебномедицинската експертиза, че лечебният и
възстановителен период при нормално протичане би продължил 20-25дни, но с оглед
дегенеративните промени в гръбначния му стълб е продължил доста по продължително
време; г/. пълното възстановяване на ищеца и липсата на трайни негативни последици за
здравето му – в конкретния случай с оглед констатираните заболявания на опорно-
двигателната система пълно възстановявване на ищеца не би могло да има, но то не е
поради претърпяното от него ПТП; д/. възрастта на ищеца към настъпване на
инцидента/същият е бил на 63 години, т.е. в трудоспособна възраст/.
С оглед гореизложеното, съдът намира, че обезщетението за претърпените от ищеца в
резултат на процесното ПТП болки, страдания и посттравматичното стресово разстройство,
следва да бъде определено в общ размер на 5 000 лева, която сума справедливо репарира
претърпените от него неимуществени вреди, доколкото съдът следва да съобрази, че се
преценява актуалното състояние на пострадалия, такова каквото е било към момента на
настъпване на ПТП-то. В случая, ищецът е имал заболяване на гръбначния стълб, което е
усложнило протичането на оздравителния процес и е довело до по-тежки по интензитет
болки и страдания, от тези които би претърпял един физически здрав човек.
До последния размер предявеният иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ /нов/
следва да бъде уважен, а за горницата до пълния претендиран размер от 20000 лева -
отхвърлен като неоснователен.
По искането за присъждане на законна лихва.
Съгласно повелителната норма на чл. 497 КЗ застрахователят дължи законната лихва
за забава върху размера на застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил
в срок считано от по-ранната от двете дати: изтичането на срока от 15 работни дни от
представянето на всички доказателства по чл. 106, ал. 3; съответно изтичането на срока по
чл. 496, ал. 1 освен в случаите, когато увреденото лице не е представило доказателства,
поискани от застрахователя по реда на чл. 106, ал. 3 КЗ. Видно от твърденията в исковата
молба и отговора към нея ищецът е предявил претенцията си към застрахователя на
09.06.2022г., като доколкото не е ясно дали са изисквани допълнителни доказателства и дали
от страна на ищеца са предоставени всички изискуеми доказателства съдът приема, че
ответникът е в забава от 12.09.2022г. доколкото представеното по делото писмо от
ответника, с което отказва да изплати обезщетение на ищеца е без дата.
По разноските:
Право на разноски при този изход на спора имат и двете страни.
Ищецът претендира такива, представя Списък по чл.80 от ГПК и доказва, извършени
разноски в общ размер на 1450 лв., представляващи заплатени депозити за вещо лице,
държавна такса и адвокатски хонорар. Неоснователно е възражението за прекомерност на
адвокатския хонорар в размер на 850лв., доколкото същото е съобразено с фактическата и
правна сложност на делото, броя проведени съдебни заседания и реално предприетите от
адвоката-пълномощник на ищеца процесуални действия. С оглед уважената част от иска, на
ищеца се следват разноски до размер от 362,50 лв.
На ответника съобразно с отхвърлената част от иска се дължат също разноски, на
осн. чл.78, ал.3 от ГПК. Съгласно списъка по чл.80 от ГПК, ответното дружество
претендира разноски в размер на 200лв. – депозит за САТЕ и юрисконсултско
5
възнаграждение, което съдът определя на 200лв. Съразмерно на отхвърлената част от
исковете ищецът дължи сумата от 300лв.
Мотивиран от горното, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Д.Б.Ж.З.“АД, с ЕИК ***, с адрес: *** да заплати на М. Д. Г., с ЕГН
**********, с адрес: *** по предявения иск с правно основание чл.432, ал. 1 от КЗ сумата от
5000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди-болки,
страдания и негативни емоции, резултат от ПТП, настъпило на 06.05.2021г. в гр. С., по вина
на водача на л.а „А.“ модел *, с рег. № *** – Т. К. М., , ведно със законната лихва върху двете
главници от 12.09.2022г. до окончателното изплащане на вземането., както и на основание
чл. 78,ал.1 ГПК сумата от 362,50лв. – разноски поделото като ОТХВЪРЛЯ предявения иск
по чл. 432, ал. 1 КЗ за горницата до пълния предявен размер от 20000 лева – претендирани
неимуществени вреди, като неоснователен.
ОСЪЖДА М. Д. Г., с ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на „Д.Б.Ж.З.“АД, с
ЕИК *** с адрес: *** с адрес: *** на основание чл.78,ал.3 ГПК сумата от 300лв. – разноски
по делото съразмерно на отхвърлената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6