Решение по дело №853/2023 на Административен съд - Пловдив

Жалбоподателят - М.А.П., ЕГН **********,*** оспорва Заповед № ЗРИ -416 / 21.06.2022г. на кмета на район „Източен“, Община Пловдив, с която на основание чл. 225, ал.2 от ЗУТ, е наредено премахването на незаконен строеж представляващ: „Едноетажна сграда за търговска дейност продажба на злато с бяла ролетна щора“, административно определен под № 4, с приблизителни размери 2м. х 9м., построен върху имот публична общинска собственост ПИ 56784.554.558 по КККР на гр.Пловдив , в улична регулация по плана на кв.“Дружба“, гр.Пловдив, с адрес: ****.

Жалбоподателят, моли за отмяна на заповедта като неправилна и незаконосъобразна. Твърди, че ползва обекта от самото му построяване от неговия баща А.П., като в жалбата си прави възражения за допуснати съществени процесуални нарушения, твърди, че констативният акт не му е връчван и претендира разноски.

Ответникът - Кмет на район „Източен“, Община Пловдив , чрез процесуалния си представител юрисконсулт С., оспорва жалбата и излага съображения за законосъобразност на оспорваната заповед. Претендира разноски.

Съдът, като разгледа становищата и възраженията на страните по делото и след преценка на събраните по делото доказателства, намери за установено от фактическа страна на следното:

Жалбата е подадена срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, от лице с правен интерес, като заповедта е с дата 21.06.2022г., а жалбата е постъпила в съда на 28.06.2022г., поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Производството е по реда на чл. 226 от АПК, като с Решение № 3261/28.03.2023 год., поставено по адм. дело № 301/2023 год., Върховният административен съд на Република България, Второ отделение е отменил изцяло Решение № 1941/03.11.2022 год., постановено по адм. дело № 1718/2022 год., по описа на Административен съд - Пловдив и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на съда. В мотивите си касационната инстанция е приела, че при първоначалното разглеждане на делото, не са събрани всички относими по спора доказателства, както и че не са използвани специални знания, за да се установи дали е налице незаконен строеж, извършен без одобрени строителни книжа, не е изяснено дали представеният акт за узаконяване е относим към процесния обект, дали същият е част от обекта, съответства ли на действалия към изграждането му ПУП или на сега действащия към момента ПУП, предвид посоченото правно основание по чл. 225, ал. 2, т. 1 ЗУТ, както и дали е временен обект и дали е съответен с ПУП.

Предходния съдебен състав, по адм. дело № 1718/2022 год., със свое Решение № 1941/03.11.2022 год., е отменил изцяло оспорената Заповед № ЗРИ -416/21.06.2022 г. на кмета на район „Източен“, Община Пловдив, с която е наредено премахването на незаконен строеж представляващ: „Едноетажна сграда за търговска дейност продажба на злато с бяла ролетна щора“, административно определен под № 4, с приблизителни размери 2м. х 9м., построен върху имот публична общинска собственост ПИ 56784.554.558 по КККР на гр.Пловдив в улична регулация по плана на кв.“Дружба“, гр.Пловдив, с адрес: пред ****.

В настоящото съдебно производство М.А.П., не се явява и не се представлява, поради което съдът му е указал разпределението на доказателствената тежест, както и възможността да ангажира специални знания, чрез съдебно - техническа експертиза, вещото лице по която след като се запознае с материалите по делото и извърши необходимите проверки на место да отговори на изложените по - горе обстоятелства в мотивите на решението на Върховен административен съд на Република България.

Съобразно мотивите на ВАС съдът е допуснал съдебно-техническа експертиза с вещо лице Я.Р., която следва да извърши оглед на място и извърши справки там, където е необходимо и отговори на въпросите: процесната постройка № 4 дали представлява незаконен строеж; налице ли са за нея одобрени строителни книжа; дали за същия обект е налице издаден акт за узаконяване; съответства ли на действалия към изграждането на обекта ПУП или на сега действащия спорния имот; да установи касае ли се за поставен обект от вида на временните с оглед изясняване на въпроса за извършването му в несъответствие с ПУП, както и ако обектът е извършен без строителни книжа представлява ли търпим строеж, респективно подлежи ли на премахване. Също така изрично е указано на жалбоподателя, че до датата на следващото съдебно заседание има право да ангажира относими към правния спор доказателства, съобразно мотивите на Върховен административен съд по адм. дело № 301/2023 г.

По делото е приета , неоспорена горната СТЕ в закл. Част / л. 52/ на която се заявява , че процесната постройка № 4 представлява незаконен строеж; за нея няма одобрени строителни книжа; за нея липсва издаден акт за узаконяване, обекта не съответства на действалия към изграждането на обекта / към 1993г/ ПУП, същият не е предвиден и е изграден в имот попадащ в уличната регулация, обекта е изпъйлнен , като част от монолитна стоманено бетонна конструкция и не е преместваем обект , и не представлява търпим строеж.

С оглед на установеното от фактическа страна Съдът намира следното от правна страна:

Атакуваната заповед представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 214, т. 3 от ЗУТ. Жалбата е депозирана от надлежна страна, притежаваща право и интерес от оспорване.

При преценка на законосъобразността на атакувания административен акт на основание чл. 168 от АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК. Съдът е длъжен да осъществи проверка издаден ли е същият от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалноправните и материалноправните предпоставки за издаването му и съобразен ли е с целта на закона.

Съгласно чл. 225 а, ал. 1 от ЗУТ кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за премахване на строежи от четвърта до шеста категория, незаконни по смисъла на чл. 225, ал. 2, или на части от тях. В конкретния случай процесният строеж е от пета категория, съгласно чл. 137, ал. 1, т. 5 от ЗУТ. По делото е представена заповед № 21ОА-1418/10.06.2021 г., с която кметът на община –Пловдив е предоставил на кмета на район "Източен" правомощие да издава актове от вида на процесния.

Оспореният административен акт е постановен в предвидената от закона писмена форма и съдържа конкретни фактически основания за издаването си.

Съгласно изискването за форма, регламентирано в чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, административният акт следва да съдържа фактическите и правните основания за издаване на акта, т. е. да бъде мотивиран. Мотивите следва да сочат какви фактически констатации е направил административният орган при издаването на акта и въз основа на какви доказателства. Изискването за мотивиране на акта, изведена от конкретни доказателства, представлява една от гаранциите за законосъобразност на акта, които законът е установил за защита на правата на страните в административното производство. Ето защо съдът прави извод, че не е налице нарушение на общото изискване на чл. 59, ал.2 от АПК за форма на административния акт, поради което съдът приема, че не е налице основанието по чл. 146, т.2 от АПК за отмяна на акта като незаконосъобразен.

За да постанови оспорваната заповед, ответния административен орган се е обосновал с липсата на одобрени инвестиционни проекти и разрешение за строеж.

Административното производство по издаване на оспорената заповед е започнало на 31.03.2022 г., когато от служители в район „Източен“ са извършили проверка на строеж: „Едноетажна сграда с бяла ролетна щора“, административно определена под № 4, с приблизителни размери 2 м х 9 м, построена в имот публична общинска собственост ПИ 56784.554.558 по КККР на град Пловдив, в уличната регулация по плана на кв. „Дружба“, с адрес: град Пловдив, **** Съставен е / л.15/ констативен акт № 12 от 31.03.2022 г., в който са отразени резултатите от проверката – че процесният строеж е с неизвестен собственик, неизвестен строител и неизвестен извършител, че за строежа не са представени строителни книжа и документи. Към протокола върху извадка от подробния устройствен план (л.28) са изчертани осем обекта на ъгъла на улиците „Елба“ и „Възход“, с ширина 9 метра, като за процесния е посочен габарит 2-9 м. Работната група е установила, че строителството е извършено без одобрени строителни книжа и нужните разрешителни, с което е нарушен чл.225, ал.2, т.2 ЗУТ, съответно че констативният акт е основание за започване на процедура за премахване на незаконното строителство.

Във връзка със съставения констативен акт становище е дал главният архитект на района (л.20), според когото поземлен имот с идентификатор 56784.554.558 по КККР на град Пловдив е улица и е собственост на община Пловдив, представлява публична общинска собственост съгласно чл.2, ал.1, т.1 и чл.3, ал.2, т.1 ЗОС, а строежът в поземления имот е пета категория и в общинската администрация не са представяни документи, удостоверяващи законността на строеж, не са налице данни за започнало и неприключило производство по реда на § 16 ПР ЗУТ и § 184 ПЗР ЗИД ЗУТ (ДВ, бр.65 от 2003 г.), нито депозирано заявление по реда на § 127, ал.2 ПЗР ЗИД ЗУТ (ДВ, бр.82 от 2012 г.). Изследвайки устройствения статут, главният архитект дава становище, че съгласно действащия регулационен план на кв. „Дружба“, одобрен със заповед № ОА-1738 от 07.09.1993 г. (л.34), процесната едноетажна сграда е построена в улица – публична общинска собственост – ул. „Елба“, а съгласно ОУП на град Пловдив от 2007 г. ПИ 56784.554.558 е с отреждане за улица пред зона То (терен за социална инфраструктура за образование). Въз основа на тези констатации главният архитект на района дава становище, че процесната сграда е построена без одобрени проекти и без разрешение за строеж, в нарушение на чл.137, ал.3, чл.148, ал.1 и чл.182 ЗУТ, не са налице условия за прилагане на § 127, ал.1 ПЗР ЗИД ЗУТ за търпимост на обекта, строежът е незаконен по смисъла на чл.225, ал.2, т.1 и 2 ЗУТ и съгласно чл.225а ЗУТ подлежи на премахване. Съответно на кмета на района е предложено да приложи мерките по чл.225а, ал.1 ЗУТ.

Въз основа на констативния акт и становището на главния архитект е издадена оспорената заповед № ЗРИ-416 от 21.06.2022 г. – предмет на настоящото съдебно производство.

В хода на административното производство по издаване на оспорената заповед са събрани намиращи се в районната администрация документи (л.10-69, по ад № 1718/22г./ , касаещи процесния имот , както и издаването на акт за узаконяване № 1 от 23.02.1993 г. на главния архитект на VІІ кметство на град Пловдив на заведение за обществено хранене и магазин за хранителни стоки на югоизточния ъгъл на ул. „Елба“ и ул. „Възход“ по одобрени проекти от 03.11.1992 г. и одобрена разработка с протокол № 19 от 07.04.1992 г. Сравнявайки издадената виза за проучване и проектиране за узаконяване и местонахождението на процесния строеж съгласно приложението , към скицата към констативния акт (л.23), обаче, дори за неспециалист е ясно, че очертанията на узаконената с акт за узаконяване № 1 от 23.02.1993 г. сграда няма нищо общо с процесния строеж, поради което неоснователно и недоказано се явява твърдението на жалбоподателя, че обектът е построен отдавна и за него е налице акт за узаконяване.

От друга страна, събирането на тези писмени документи още в хода на административното производство по издаване на оспорената заповед опровергава твърдението на жалбоподателя за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които са довели до неизясняване на всички относими към спора факти. Напротив, от страна на административния орган са събрани дори неотносими към процесния строеж документи с цел пълно и обективно изясняване на всички правнорелевантни за случая факти и обстоятелства.

При тези доказателства съдът намира, че оспорената заповед е законосъобразна и не са налице основания за нейната отмяна.

Съгласно чл. 225а, ал.1 ЗУТ кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за премахване на строежи от четвърта до шеста категория, незаконни по смисъла на чл. 225, ал. 2, или на части от тях. Следователно, оспорената заповед е издадена от компетентен орган – кмета на район „Източен“, на когото със заповед № 21ОА-1418 от 10.06.2021 г. на кмета на община Пловдив са делегирани правомощия по издаване на заповеди за премахване на незаконни строежи от І., V и VІ категории, разположени на територията на района, където се намира и процесният незаконен строеж.

Съгласно чл.225а, ал.2 ЗУТ заповедта по ал.1 се издава въз основа на констативен акт, съставен от служителите по чл.223, ал.2, връчва се на заинтересуваните лица, които могат да подадат възражения в 7-дневен срок, а когато нарушителят е неизвестен, копия от констативния акт и от заповедта се поставят на строежа и на определените за това места в сградата на общината, района или кметството. В настоящия случай тази процедура е спазена. Съставен е задължителният констативен акт, който е обявен на сайта на кметството на район „Източен“ (л.18-19) и на табло в кметството и е залепен на търговския обект. Законът допуска такова съобщаване (§ 4 ДР ЗУТ), поради което неоснователно е възражението на жалбоподателя за ненадлежно уведомяване. В този смисъл съдът намира за неоснователно и недоказано възражението на жалбоподателя за нарушаване на процедурните правила.

От друга страна, дори да се допусне, че в производството по издаване на оспорената заповед са допуснати такива процедурни нарушения, те не могат да бъдат квалифицирани като съществени, доколкото уведомяването на жалбоподателя за започването на административното производство цели да гарантира неговото активно участие чрез запознаване със събраните документи, представяне на нови писмени документи и отправяне на искания към органа за събиране на допълнителни писмени и гласни доказателства, извършване на експертизи. С всички тези права жалбоподателят разполага и в съдебното производство, от които той не се възползва и не прояви активност в защита на претендираните от него права. Т.е., евентуалната отмяна на оспорената заповед заради нарушаване на административно производствените правила не би довела до събирането на нови доказателства, които да установят нови факти и да обосноват различни правни изводи.

По смисъла на чл.225, ал.2, т.2 ЗУТ строеж или част от него е незаконен, когато се извършва без одобрени инвестиционни проекти и/или без разрешение за строеж. Няма спор между страните по делото (доколкото актът за узаконяване не е равнозначен на разрешение за строеж и инвестиционни проекти), че за процесния строеж няма издадено разрешение за строеж и не са одобрявани инвестиционни проекти. Следователно правилно процесният строеж е квалифициран като незаконен.

Процесният строеж е незаконен и не е търпим съгласно становище на главния архитект на района, доколкото в районната администрация не са намерени заявления за деклариране на незаконния строеж и за започване на производство по неговото узаконяване, както и други документи за започнало и неприключило производство по реда на § 16 ПР ЗУТ и § 184 ПЗР ЗИД ЗУТ (ДВ, бр.65 от 2003 г.), нито депозирано заявление по реда на § 127, ал.2 ПЗР ЗИД ЗУТ (ДВ, бр.82 от 2012 г.). В хода на съдебното производство при доказателствена тежест за жалбоподателя да установи наличието на кумулативните предпоставки за търпимост по § 16 ПР ЗУТ и § 127 ПЗР ЗИД ЗУТ (ДВ, бр.82 от 2012 г.), такива доказателства също не бяха събрани.

Съдът, съобразно мотивите на ВАС е допуснал и приел съдебно-техническа експертиза с вещо лице Я.Р., от съдържанието на която безспорно се установи , че процесната постройка № 4 представлява незаконен строеж; за нея няма одобрени строителни книжа; за нея липсва издаден акт за узаконяване, обекта не съответства на действалия към изграждането на обекта / към 1993г/ ПУП, същият не е предвиден и е изграден в имот попадащ в уличната регулация, обекта е изпъйлнен , като част от монолитна стоманено бетонна конструкция , не е преместваем обект и не представлява търпим строеж.

Заключението е прието неоспорено от страните и съдът ще го кредитира напълно.

От друга страна, във всички хипотези на търпимост на незаконен строеж по § 16 ПР ЗУТ и § 127 ПЗР ЗИД ЗУТ една от задължителните предпоставки е строежът да е допустим по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването му или съгласно този закон. В случая строежът е изпълнен в пряко противоречие с предвижданията на действащия подробен устройствен план от 1993 г., съгласно който имотът, в който се намира процесният строеж, е предвиден за улица и е реализирана улица, предназначена за движение и транспорт, представлява имот публична общинска собственост, поради което процесният строеж се явява недопустим по правилата и нормативите, действали по време на неговото извършване и съгласно ЗУТ, и не е търпим. След като поземлен имот с идентификатор 56784.554.558 е улица и е предназначен за движение и транспорт, то съществуването на строежи върху улицата, които препятстват осъществяването на трайното предназначение на имота, се явява абсолютно недопустимо. Следователно при издаване на оспорената заповед не е допуснато нарушение на материалния закон.

Спазено е и изискването за форма. Противно на направеното от жалбоподателя възражение, съдът намира, че в достатъчна степен ясно и точно е описан строежът, който следва да се премахне, и защо е квалифициран като незаконен. Оспорената заповед отговаря напълно на изискванията на чл.59 АПК относно задължителното съдържание, което трябва да има всеки индивидуален административен акт, а разпоредителната част достатъчно ясно и недвусмислено определя задължението на жалбоподателя по премахването на незаконния строеж.

Оспорената заповед е издадена в съответствие с целта на закона да не се допуска съществуването на незаконно строителство, а извършеното такова да се отстранява, за да се съхрани живота и здравето на всички хора – собственици, ползватели и строители; да не се толерира незаконно строителство в територии, изключени от гражданския оборот, каквато по принцип е публична държавна и общинска собственост. Противното би означавало да се поставят под съмнение устоите на правовата държава и да се подпомага погазването на законоустановените правила и норми за обществено поведение с цел постигане на недължима облага под защитата на принципа за съразмерност.

За пълнота на изложението следва да се посочи , че П. е имал множество дела в настоящия АС, част от които са приключили с влезли в сила СР за отхвърляне на жалбите - ад. № 1717 и 1719 / 2022г.

Предвид всичко изложено съдът намира, че жалбата като неоснователна и недоказана следва да бъде отхвърлена. С оглед изхода на делото и своевременно направеното от процесуалния представител на ответника искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и представения списък / л. 61/ същото като основателно следва да се уважи и да бъде осъден жалбоподателя да заплати на община Пловдив сумата 660 лева / за процес. предст. по трите дела и 300 лева за СТЕ / на основание чл.143, ал.3 АПК, във връзка с чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Водим от горното и на основание чл.172, ал.2 АПК Административен съд Пловдив, І отделение, V състав,

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на М.А.П., ЕГН **********,***, срещу заповед № ЗРИ-416 от 21.06.2022 г. на кмета на район „Източен“, Община Пловдив.

ОСЪЖДА М.А.П., ЕГН **********,***, да заплати на община Пловдив сумата от 660 лева, за съдебниразноски.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването.

Съдия: