ПРОТОКОЛ
№ 417
гр. Варна, 19.03.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
седемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Николай Св. Стоянова
Членове:Златина Ив. Кавърджикова
Константин Д. Иванов
при участието на секретаря Марияна Ив. Иванова
Сложи за разглеждане докладваното от Николай Св. С. Въззивно гражданско
дело № 20243100502179 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 15:18 часа се явиха:
Въззивницата В. К. И., редовно уведомена от предходно съдебно
заседание, явява се лично, представлява се от адв. В. М., редовно
упълномощена и приета от съда отпреди.
Въззиваемият С. Д. С., редовно уведомен от предходно съдебно
заседание, явява се лично, представлява се от адв. Д. Й., редовно
упълномощен и приет от съда отпреди.
Контролиращата страна Дирекция „Социално подпомагане“ – гр.
Д., редовно уведомена при условията на чл.56, ал.2 от ГПК, не изпращат
представител.
Вещото лице Р. С. Г., редовно призована, явява се лично.
АДВ. М.: Моля да бъде даден ход на делото.
АДВ. Й.: Моля да се даде ход на делото.
1
СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото,
поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
СЪДЪТ докладва писмено заключение с вх. №6862, постъпило на
10.03.2025г. във ВОС, от вещото лице Р. Г., по допуснатата съдебно –
психологична експертиза. Констатира, че не е спазен с един ден срока по
чл.199 от ГПК.
АДВ. М.: Нямаме възражения по изслушването на вещото лице.
АДВ.Й.: Нямаме възражения по изслушване на вещото лице.
С оглед липсата на възражения и от двете страни СЪДЪТ пристъпва
към изслушване на вещото лице след снемане на самоличността му:
Р. С. Г.: 72г., бълг. гражданка, омъжена, неосъждана, без родство и дела
със страните по делото. Обещавам да дам вярно заключение. Предупредена
съм за наказателната отговорност по чл.291 от НК. Поддържам така даденото
заключение.
АДВ. М.: В експертизата на стр.9, констативно-съобразителната част, в
последния абзац е записано, че „детето при срещата с майката започва да се
отдалечава, затваря с длани очите си, крие се. Едва когато бащата напуска
помещението, детето отива до майка си, която го гушва и едва тогава то се
отпуска и настоява да бъде с нея“. Ако можете да кажете това упорстване да
бъде с майката, настояване да бъде с нея в какво се изразява?
В.Л.Г.: Децата не изразяват състоянията си с думи, но аз съм описала
много подробно този вътрешен дискомфорт. Дискомфорт, който преживява
2
детето, но то не го осъзнава и затова го показва с тялото си. Тоест в
присъствието на бащата то е смутено, не може да се отпусне, не може да
прояви тази емоция и чувства към майката, но когато бащата излиза, то се
успокоява и отива към майката, и там съм описала как те се гушват.
АДВ. М.: А дали е казало, че иска да остане с майка си?
АДВ. Й.: Възразявам срещу въпроса, така зададен.
СЪДЪТ дава възможност на вещото лице да отговори на поставения от
адв. М. въпрос, ако има конкретен спомен.
В.Л.Г.: Имам спомен, че детето не искаше да се отделя от майка си. С
думи не го изрази, но не искаше да се отделя.
АДВ. М.: Представлява ли ограниченето на контактите на детето от
единия родител към другия родител форма на поведение, която се наблюдава в
случаите на отчуждаване на родителя?
В.Л. Г.: Аз също съм описала много подробно, че в конкретния случай
има едно съвсем леко начало на отчуждение, което може да бъде преодоляно
на този етап.
АДВ. М.: Представляват ли пак такава форма ограниченията за
споменаването на родителя пред детето, в семейството?
В.Л. Г.: Разбира се, това е в контекста.
АДВ. М.: Създаването на взаимовръзка между детето и единия родител,
като се отхвърля другия родител, това създава ли предпоставки за развиване
на тревожност, страх и нежелание на детето да се вижда с другия родител?
В.Л. Г.: Тези състояния аз съм ги описала. Ние не можем да кажем, че
бащата изобщо ограничава контактите на детето с майка си, но при него има
едни страхове и предубеждения може би, че майката не е толкова грижовна и
загрижена за детето си. Това са неговите страхове, които също съм описала.
Така че да, детето трябва да се вижда. Трябва да има една постоянност във
връзката с майката, защото по този начин се изгражда и емоционалната
3
връзка, връзката на привързаност с нея, която на този етап не е толкова добре
формирана пълноценно.
АДВ. М.: Нямам повече въпроси към вещото лице.
АДВ. Й.: Къде прочетохте информация, че бащата ограничава майката в
контактите?
В.Л. Г.: Прочетох тази информация от цялостното изследване, което
направих, от целенасоченото наблюдение, което също е основен метод. От
методите, които съм приложила, а не само от интервюто и от това, което е
казала майката. В отделни случаи да, когато може би детето е било болно, той
е смятал, че е не е добре то да се среща, защото не е доизлекувано. Примерът,
който дава е, че майката неподходящо, неправилно дава лекарства на детето.
Може би този страх, че тя няма да може толкова добре да обгрижва детето
също го възпира в някой моменти. Имам данни, аз съм ги описала всички тези
неща откъде съм ги прочела.
АДВ. Й.: Кои са конкретните белези на това, което сочите в т.4 от
заключението, че има някаква начална фаза на родителско отчуждение, ние
сме пред начална фаза?
В.Л. Г.: Цялостното поведение на детето по време на срещата с майката
– че то дори не знае името й, че то не може да се отпусне и цялостното
изследване, което направих и на двамата родители. Оттам имам основания да
направя извод за едно леко, начално отчуждение на детето спрямо майката,
съвсем леко, което може да се преодолее на този етап.
АДВ. Й.: Вие колко време прекарахте поотделно с детето, отделно с
детето и бащата, отделно с детето и майката, и отделно бащата, майката и
детето заедно?
СЪДЪТ отклонява въпроса на адв. Й. предвид липсата на
необходимост вещото лице да прекарва конкретна продължителност в часове с
4
всяко обследвано лице. Времето за тестиране и обследване на лицата се
опредя от вещото лице съобразно неговата компетентност, поведението на
обследваните лица и нуждите и особеностите на всеки в конкретния случай.
АДВ. Й.: В т.1 говорите за вътрешен дискомфорт, който има
психотравмен характер. Това е в първото изречение. В какво се изразява този
вътрешен дискомфорт и травмата откъде е ?
В.Л. Г.: Този вътрешен дискомфорт, както и травмата, тя не се осъзнава
от детето, но цялостното му поведение, това което преди малко описах как то
се държа в присъствието на бащата при срещата, цялостното поведение на
детето и изследването на самото дете ми дадоха основание да направя този
извод.
В.Л. Г. на въпрос на съда: Аз съм обсъдила всичко за да направя този
извод. Този психотравмен характер произлиза от това, че бащата има
чувството за собственост или показа чувството за собственост: „ти си моето
дете и трябва да бъдеш само мое“. Той не му го казва в този смисъл, но той го
показва с цялото си поведение. Детето се противопоставя на това, но въпреки
всичко то трябва да следва баща си, защото той е основният в момента човек,
който се грижи за него. В този смисъл това поведение има доста драматичен
характер и се проявява в телесните прояви, които аз съм описала.
АДВ. Й.: По т.2 от заключението, изречение 1-во – „детето показва
отношение на привързаност към всеки един от родителите си, но по
отношение на майката, последната е подтисната в присъствието на бащата.“
Това изречение не мога да го разбера.
В.Л. Г.: Аз го обясних. То е привързано и към двамата си родители, но
когато е в присъствието на бащата то е подтиснато. Преди малко точно това
обясних – той не може да го покаже, не може да покаже тази привързаност, не
може да отиде до майката, не може да я гушне, не може с нея да усети майка
си.
В.Л. Г. на въпрос на съда: Това не е обичайно отношение на дете към
5
родител. Детето проявява спонтанност към родителя, към когото е
привързано. Обичайно проявява спонтанност, която в случая е подтисната.
АДВ. Й.: Аз в тази връзка зададох предходния си въпрос, който съдът
отклони, но ще повторя: Колко време прекарахте заедно с детето, отделно с
детето и бащата, отделно с детето и майката, и отделно бащата, майката и
детето заедно?
СЪДЪТ отново отклонява въпроса на адв.Й. по аналогични с
гореизложените съображения. Съдът вече се произнесе по този въпрос.
АДВ.Й.: По т.3 от заключението най - накрая, „предвид изведените и
описани индикации…“ – кои конкретно са въпросните индикации?
В.Л. Г.: Аз до този момент говорих за тези неща, кои са показателите и
индикациите в поведението на детето. Всичко онова, което описах това са
индикации. Видимо няма, но при задълбоченото проследяване,
професионалното проследяване дава индикации чрез телесните прояви на
детето в момента, неговото невербално поведение.
АДВ. Й.: Нямам повече въпроси към вещото лице.
АДВ. М.: Да се приеме заключението на вещото лице.
АДВ. Й.: Да се приеме заключението на вещото лице.
СЪДЪТ намира, че представеното заключение отговаря на поставените
задачи, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА И ПРИОБЩАВА към материалите по делото писмено
заключение с вх.№6862/10.03.2025 г. по допуснатата съдебно – психологична
експертиза на вещото лице Р. С. Г..
6
ОПРЕДЕЛЯ окончателно възнаграждение на вещото лице Р. Г. в размер
на 400 /четиристотин/ лева и изплаща възнаграждението от предварително
внесения депозит, като връчва издаден РКО на вещото лице.
АДВ. М.: Нямаме други искания. Само правим твърдения, за което не
представяме доказателства, че към днешна дата майката не работи от около
месец на работата, на която е работила до сега.
АДВ. Й.: Няма да го оспорим това твърдение. Не оспорваме факта, че
майката не работи на работата, на която работеше до скоро.
СЪДЪТ на осн. чл.146, ал.1, т.3 от ГПК
ОПРЕДЕЛИ:
ОПРЕДЕЛЯ ЗА БЕЗСПОРНО между страните, че към настоящия
момент майката не работи на работата, която е работила по време на
първоинстанционното производство и при образуване на настоящото
въззивно.
АДВ.Й.: Имам въпроси по реда на чл.176 от ГПК към насрещната
страна: 1/ Кой е личният лекар на детето?; 2/ Кой е детският педиатър на
детето?; Как се казват двете учителки в детската градина на детето?;
Посещава ли детето извънкласни занимания в детската градина, какви и колко
пъти в седмицата?
АДВ. М.: Аз категорично се противопоставям на така зададените
въпроси. На първо място, както твърдим още изначално с отговора на
исковата молба, така и с насрещния иск, че бащата препятства майката от
срещи и контакти с детето. Бащата изрично е казал, че в декларацията, която е
дадена в детската градина той не е разрешил достъп на майката да може тя да
го взема. В тази връзка считам това за неотносимо и се противопоставям на
7
така зададените въпроси.
СЪДЪТ, за да се произнесе, намира следното:
На първо място искането за задаване на така формулираните въпроси
следва да бъде отклонено поради начина на тяхното задаване, който не
предполага кратък отговор с „да“ и „не“, каквото е изискването и съдебната
практика по приложението на чл.176 от ГПК. Отделно от това и в допълнение
към същото е съвсем логично, с оглед позициите на страните по делото, в т.ч.
аргументите и доводите във въззивната жалба за системен отказ от достъп и
контакт с детето от страна на въззиваемия, майката да не знае отговора на част
от поставените въпроси. В този смисъл отговорите на въпросите не биха били
от съществено значение за правилното решаване на спора.
По тези две групи съображения съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за задаване на въпроси по чл.176
от ГПК, при начина на формулирането им от въззиваемата страна.
АДВ. М.: Нямаме други искания. Представям списък на разноските.
АДВ. Й.: Нямам доказателствени искания.
СЪДЪТ отново приканва страните към спогодба включително към
уреждане на спора чрез Центъра за медиация при ВОС и ВРС, производството
пред който е безплатно, като им разяснява, че сключването на спогодба е
доброволен способ за уреждане на спора и има преимущество пред спорното
производство, на осн. чл. 273 вр. чл. 140, ал. 3 от ГПК. При спогодба
платената държавна такса се връща на половина на ищеца.
Процедурата по медиация е доброволна, неформална, поверителна и
безплатна за страните и в сравнение със съдебното производство се отличава с
редица предимства като бързина, процесуална икономия, избор на медиатор и
възможност за постигане на взаимноприемливо споразумение, включително
8
по въпроси извън предмета на делото, което може да бъде снабдено с
изпълнителна сила (по предмета на делото) и зачетено от съда, по съответен
процесуален ред.
Центърът по медиация към ВОС и ВРС е разположен на 4-ти етаж в
сградата, в която се помещава Съдебно-изпълнителна служба при Pайонен съд
Варна на адрес: гр. Варна, ул. „А.К." №12. Участие в медиация страните могат
да заявят на тел.052 623 362, в сградата на ВРС или ВОС, като могат да
поискат и допълнителна информация на e-mail: *********@***.**.
ВЪЗЗИВНИЦАТА И.: Да, желая да се възползвам от възможност за
постигане на някакво споразумение. Има такава възможност. Аз искам детето
да е при мен, както и при него детето, евентуално да се разберем за някакъв
режим, в който да се виждаме.
ВЪЗЗИВАЕМИЯТ С.: Аз съм съгласен да опитаме. Не бих я
възпрепятствал да го вижда, да има някакъв режим, обаче да не излиза от тази
зона на комфорт. Да си продължава да е в същото детско заведение, където е в
момента, защото според мен ще се обърка самата му психика. Няма никаква
проблем да се направи режим, в смисъл да го вземе всяка седмица петък,
събота и неделя.
АДВ. М.: От моя страна аз би положила усилия да се стигне до някаква
споразумение.
АДВ. Й.: Преди малко с жест към клиента ми изразих мнение, че е
добро предложение и необходимо да се пристъпи към медиация, защото
двамата не комуникират по никакъв начин помежду си. Това е огромна
пречка. Включително и когато детето е било болно, било е необходимо да се
разберат родителите, да се дадат лекарства, кога, как по каква схема и най –
малкото, което е да опитаме процедура по медиация. Ако съумеем да
преодолеем този проблем в комуникацията между родителите нещата може
би биха тръгнали по друг начин, защото безсъмнено, е че в интерес на едно
дете е родителите му най – малкото да могат да си приказват помежду си. Аз
ще съдействам изцяло, както посъветвах и клиента ми.
9
ВЪЗЗИВНИЦАТА И.: Аз многократно съм се опитвала да запазя
някакви нормалните отношения заради детето с него, но винаги той ме е
възпрепятствал, както той, така и неговата годеница. Аз просто съм се
отказала от това нещо, но ако има желание вече да запазим някакви нормални
отношения бих се съгласила, но само ако детето е при мен.
СЪДЪТ намира, че производството по делото следва да бъде отложено
еднократно с оглед готовността на страните да проведат производство по
медиация и/или доброволно обсъждане и решаване на всички или на част от
спорните въпроси, в т.ч. със съдействието и на техните адвокати.
С оглед възможността за разговори в тази насока съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТЛАГА И НАСРОЧВА производството по делото за 28.04.2025г. в
15:00ч., за която дата и час явилите се страни са редовно уведомени от днес, а
контролиращата страна Дирекция „Социално подпомагане“ – гр.Д. е
уведомена по реда на чл.56, ал.2 от ГПК.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 15:44часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
10