№ 169
гр. София, 07.03.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито
заседание на седми март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Николай Джурковски
Членове:Александър Желязков
Емилия Колева
като разгледа докладваното от Николай Джурковски Въззивно частно
наказателно дело № 20221000600198 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.440 ал. 2 във вр. с глава 22 от НПК.
С определение на Окръжен съд – Враца № 68 от 14.02.2022 г., постановено по ЧНД №
33/2022 г. по описа на същия съд, е оставена без уважение молбата на л.св. С. М. М., с
установена по делото самоличност и с ЕГН **********, да бъде освободен условно
предсрочно от изтърпяване на неизтърпяната част от определеното му по ВНОХД №
183/2017 г. на Апелативния специализиран наказателен съд /НОХД № 1668/2015 г. на
СпНС/ общо наказание от 5 години „лишаване от свобода“ с остатък 1 година, 4 месеца и 13
дни.
Срещу така постановеното определение е постъпила частна жалба от адвокат Л.Н. от САК,
упълномощен защитник на осъдения С. М. М., в която се изразява недоволство от
атакувания съдебен акт и се релевират оплаквания, че е неправилен, необоснован и
постановен при нарушение на процесуалния и материалния закон. В жалбата се изтъква, че
първоинстанционният съд неправилно е бил изготвил определението преди да бъде
проведено заседанието по делото, като е сторил това на основание предварително
представените по делото доказателства и главно въз основа на становището на началника на
затвора, без да изслуша становището на представителя на ОП-Враца, на молителя и на
неговия защитник. В тази връзка се твърди, че след приключване на делото окръжният съд
се „оттеглил” на тайно съвещание, като съдията само взел напечатаното вече определение от
папката и го прочел.
В жалбата се прави и оплакване, че в атакуваното определение липсва обсъждане на
изчерпателно посочените от защитника мотиви относно наличието на законовите
предпоставки за УПО спрямо осъдения С.М. и относно явните противоречия в
представените от затворническата администрация писмени доказателства. Претендира се, че
1
в мотивите на обжалваното определение окръжният съд е следвало да посочи кое от
твърденията на защитника приема и кое отхвърля, за което да се обоснове.
Като неправилно и в противоречие на материалния закон се сочи приетото от окръжния съд,
че осъденият не е дал достатъчно доказателства за своето поправяне. Изтъква се, че основно
писмено доказателство по делото се явява докладът по чл.155 от ЗИНЗС на ИСДВР Ц. И., в
който /доклад/ ясно са заявени констатации, че: рискът от рецидив на л.св. М. е понижен от
52 на 46 точки, има критично отношение към извършеното престъпление и осъзнава вината
си, има формирани трудови навици, работил по чл.80 от ЗИНЗС на външни обекти и към
момента от няколко месеца работи в ЗО като бръснар, умее да се самоконтролира и да
преосмисля решенията си, има воля за водене на социално приемлив начин на живот,
коректен и етичен на работното място, със стабилна позитивна линия на поведение и
мотивация да води законосъобразен начин на живот след освобождаване, с положително
отношение към плана на присъдата, като договорените цели и дейности са изпълнени в
пълен обем, шансовете за ресоциализация и интеграция в обществото са добри. Сочи се, че
заключението в доклада е, че спрямо л.св. М. са налице достатъчно доказателства за
безпроблемна ресоциализация и реинтеграция в обществото.
Твърди се в жалбата, че л.св. М. се води ненаказан по смисъла на закона; че с постъпването
си в ЗО л.св. М. е извършил нарушение на дисциплината, за което е наказан с „писмено
предупреждение” и че това наказание е изиграло своята ролята; че лишеният от свобода е
преосмислил и коригирал поведението си, в резултат на което до момента не е допускал да
извърши каквото и да е нарушение. В тази връзка се изтъква, че видно от доклада по чл.155
от ЗИНЗС л.св. М. има примерно и дължимо поведение, спазва реда и дисциплината,
награждаван е 4 пъти за дисциплинираност и участие в състезание, за сътрудничество на
администрацията при провеждане на мероприятия в ЗО, за положително отношение към
труда и за съвестно изпълнение на задълженията си.
Излагат се твърдения, че л.св. М. живее на семейни начала с жената, която е майка на двете
им дъщери - на 12 и 13 годишна възраст, и че в тази връзка следва да се отчете стремежът му
да участва пълноценно в отглеждането и възпитанието на двете невръстни момичета, което
е сериозен стимул за примерно поведение и поправяне.
Предвид гореизложеното се заявява становище, че за л.св. М. са налице предпоставките на
чл.439а от НПК за условно предсрочно освобождаване.
Относно отрицателното становище на началника на затвора по молбата за УПО подалият
жалбата защитник счита, че основанията, които са посочени за това, са в противоречие на
закона и се явяват недоказани твърдения. Заявява се, че въпреки противоречивите и
недоказани твърдения в становището на началника на затвора окръжният съд е приел
същите и се позовал на тях в атакуваното определение.
В жалбата се прави и оплакване, че не става ясно на основание кое от събраните по делото
доказателства окръжният съд е приел, че „От заключенията на служителите, натоварени с
корекционната работа с лишения от свобода е видно, че той има формални трудови навици,
2
приема формално отговорността за извършеното престъпление, но без да е в състояние да
осъзнае факторите, способстващи престъпното си поведение, и да анализира в дълбочина
фактите.” По този повод се твърди, че в доклада по чл.155 от ЗИНЗС, който е окончателен и
е изготвен от служителя, натоварен с корекционната работа с лишения от свобода, няма
такава констатация.
Като неправилен се сочи подходът на първия съд да мотивира отказа си да уважи молбата за
УПО с отминали доклади за лишения от свобода. Твърди се, че процесът на поправяне е
продължителен във времето, процес на постоянни натрупвания и промени и че относим към
момента е актуалният доклад за поведението, отношението, нагласите и готовността на
лишения от свобода за интеграция в обществото.
Изразява се несъгласие и със заключението в атакуваното определение, че „доброто
поведение в затвора, участието в трудови мероприятия и липсата на нарушения на реда
трябва да са правило при изпълнение на наказанието, а не изключение, водещо
задължително до предсрочно освобождаване.” Сочи се, че цитираните добродетели са
правило за лишените от свобода в затвора, но че в същото време те са основна индикация за
поправянето на осъдения. Акцентира се, че участието в трудови мероприятия в никакъв
случай не е задължително.
Според подалият жалбата защитник не става ясно и на основание на кои доказателства
окръжният съд приема в определението си, че „доброто поведение на лишения от свобода
цели привидно изпълнение на критериите за условно предсрочно освобождаване”.
Относно посочения от първоинстанционния съд голям остатък от присъдата като основание
за отказ да уважи молбата за УПО се заявява, че остатъкът от 16 месеца от присъда 60 месеца
/5 години/ не може да се приеме, че е голям.
Предвид така изложеното защитникът на л. св. С. М. М. моли да бъде прието, че са налице
формалните и материалноправни предпоставки на чл.70, ал.1 от НК за условно предсрочно
освобождаване и с оглед на това да бъде отменено обжалваното определение на Окръжен
съд-Враца и да бъде постановено ново, с което л. св. М. да бъде освободен условно
предсрочно от изтърпяване на останалата /неизтърпяната/ част от наложеното му наказание
лишаване от свобода в размер на 5 /пет/ години, като на основание чл.70, ал.6 от НК бъде
определен изпитателен срок в размер на неизтърпяната част от наказанието – 1 година, 4
месеца и 13 дни към датата 14.02.2022 г. Предвид наличния по делото доклад на
пробационен служител се отправя и молба да бъде наложена пробационна мярка по чл.42а,
ал.2, т.1 от НК - „задължителна регистрация по настоящ адрес” за срок от 6 месеца, която да
се изпълнява с периодичност 2 пъти седмично.
АПЕЛАТИВЕН СЪД-СОФИЯ, след като прецени доводите на страните и провери
изцяло правилността на атакувания съдебен акт, намира за установено следното:
По отношение на осъдения С. М. М. е приведено в изпълнение и в момента той
изтърпява наложеното му с присъда по НОХД № 1688/2015 г. по описа на Специализирания
наказателен съд общо наказание „лишаване от свобода“ за срок от 5 години за извършени в
3
реална съвкупност престъпления по чл. 321 ал.3 пр.2 т.2 вр. ал.2 от НК и по чл. 159г, пр.2
вр. с чл. 159б, ал.2 вр. с ал.1, пр. 2-ро, вр. с чл.159а, ал.2, т.6, пр.1-во вр. ал.1 от НК.
За изтърпяването на това наказание осъденият С.М. е постъпил в затвора – София на
13.02.2019 г., като фактическото начало на изтърпяване на така наложеното му наказание е
същата дата - 13.02.2019 г.
На основание заповед № Л-1199/13.03.2019 г. на главния директор на ГД „ИН“ на
22.03.2019 г. л.св. М. е бил преведен от затвора гр. София в затвора гр.Враца за
доизтърпяване на горното наказание по адресна регистрация. На 26.03.2019 г. е настанен в
ЗООТ „Керамична фабрика“, а на 09.03.2020 г. в ЗООТ „Враца“.
Към датата 14.02.2022 г. л.св. С.М. е изтърпял фактически 3 години и 1 ден, от работа 7
месеца и 16 дни или общо е изтърпял 3 години, 7 месеца и 17 дни. Неизтърпяната част от
наказанието е в размер на 1 година, 4 месеца и 13 дни.
Обсъждайки наличието на законоустановените предпоставки за постановяването на условно
предсрочно освобождаване от изтърпяване на останалата част от наказанието лишаване от
свобода, първостепенният съд правилно и обосновано е приел, че е налице формалната
предпоставка на чл. 70 ал.1 т.1 от НК, изискваща периодът на фактическото изтърпяване на
наказанието лишаване от свобода да не е по-малък от 1/2 от размера на наложеното
наказание. Този извод се основава на обстоятелството, че към момента осъденият М. е
изтърпял фактически повече от 1/2 от наказанието лишаване от свобода, наложено му за
престъпление, което не представлява опасен рецидив.
Същевременно първият съд е счел, че в случая не е изпълнена другата законоустановена
предпоставка, за да бъде удовлетворена молбата за постановяване на условно предсрочно
освобождаване, а именно – с поведението си осъденият да е дал достатъчно доказателства за
поправянето си. В тази връзка въз основа на събраните по делото доказателства и на
установените от тях обстоятелства окръжният съд е приел, че положителните промени,
постигнати в контролирана среда, не са достатъчни за оформяне на крайния извод за
наличие на неоспорими доказателства за реалното поправяне на осъдения /М./; както и че
макар и да са налице известни доказателства за положително поправяне на осъдения /М./,
данните по делото не позволяват да се направи еднозначен и несъмнен извод за поправяне
на лицето. Чрез тези формулировки относно преценката си за наличието на доказателства за
поправянето на осъдения първостепенният съд на практика е приел, че към момента
осъденият все още не е дал достатъчно доказателства в тази насока /за поправянето си/.
Въззивната инстанция напълно споделя решаващия извод на първия съд за отсъствието на
законоустановената предпоставка осъденият да „е дал доказателства за своето поправяне“
/чл. 70 ал.1 от НК/. Този извод е подробно аргументиран от окръжния съд и по съществото
си е правилен, тъй като се основава на съвкупната преценка на всички приложени по делото
доказателства и на установените от тях фактически положения. Т.е., въз основа на данните
по делото първостепенният съд обосновано и законосъобразно е приел, че тази предпоставка
все още не е изпълнена. Тук за процесуална издържаност следва да се отбележи, че в това
4
производство становището на началника на затвора не се явява доказателство, респ.
доказателствено средство, тъй като изхожда от страна по делото. С оглед на това същото не
следва да бъде преценявано като източник на информация по смисъла на чл. 439а ал.2 от
НПК и следва да бъде изключено от подлежащите на преценка документи, поради което
неправилно окръжният съд е обосновавал изводите си въз основа и на него.
Изследването на цялостното поведение на осъдения С.М. по време на престоя му в
затворническото заведение води до еднозначен и недвусмислен извод, че към момента
същият все още не е дал достатъчно убедителни, безспорни и категорични доказателства за
поправянето си, доколкото по делото не са налице данни за трайна, необратима и устойчива
положителна промяна в нагласите му за водене на законосъобразен начин на живот;
доколкото в поведението му не са утвърдени модели, адекватни на обществените очаквания,
и все още не е постигнато в необходимата степен преосмисляне на човешките ценности и
приоритети; и доколкото корекционният процес по отношение на него следва да продължи в
насока коренна промяна на нагласите и поведението му, а именно – към зачитане и спазване
на законовия ред и на установените в обществото правила на поведение. А всичко това
предполага да бъде продължено изтърпяването на наказанието.
Поправянето е фактически процес на трайна промяна на поведението на осъдения като
негова реакция към наказанието и изтърпяването му, при който /процес/ съществуващите
нагласи, определящи избор на престъпно поведение, постепенно отпадат и се заместват от
нагласи за правомерно и законосъобразено поведение.
А поправянето /като резултат/ е настъпилата положителна промяна в поведението /в
динамичния стереотип/ на осъдения вследствие на корекционното въздействие и на целия
корекционно-възпитателен процес и е свързано с преосмисляне на извършеното
престъпление и засяга интелектуалната и волевата сфера на лишения от свобода, в които се
формира наказателноправната вина. И доколкото корекционното въздействие и
поправителният процес протичат във времевите граници на наказателноизпълнителното
правоотношение, това означава, че преценката дали поправителният процес е успешен и
завършен и какъв е резултатът от поправителното въздействие следва да бъде направена въз
основа на изследване на цялостното поведение на осъдения по време на целия срок на
изтърпяване на наказанието. Това принципно положение е и нормативно заложено, като се
извежда от разпоредбата на чл. 439а ал.3 от НПК. Тълкуването на същата недвусмислено
сочи, че във всички случаи при извършването на преценка за наличието на основания за
постановяване на условно предсрочно освобождаване е необходимо да се изследва
цялостното поведението на осъдения по време на изтърпяване на наказанието.
По тези съображения напълно неоснователна е заявената претенция в частната жалба, че в
настоящото производство основното писмено доказателство се явява актуалният доклад по
чл.155 от ЗИНЗС на ИСДВР Ц. И., че същият е окончателен и че относим към момента е
единствено актуалният доклад за поведението, отношението, нагласите и готовността на
лишения от свобода за интеграция в обществото. В действителност в разпоредбата на чл.
439а ал 2 НПК е предвидено, че доказателствата за поправянето се установяват от оценката
5
за осъдения по чл. 155 от ЗИНЗС, но никъде не е посочено, че тази оценка се явява
приоритетна и основополагаща при преценката на съда дали осъденият е дал доказателства
за своето поправяне. Застъпената от защитника теза за водещо значение в настоящото
производство на доклада по чл. 155 от ЗИНЗС е в явно противоречие с основополагащия
принцип в наказателния процес, че доказателствата и средствата за тяхното установяване не
могат да имат предварително определена сила /чл. 14 ал.2 от НПК/. Още повече, че
цитираната разпоредба на чл. 439а ал.2 от НПК предвижда преценката за наличието на
доказателства за поправянето да се основава и на други данни - работата по индивидуалния
план за изпълнение на присъдата по чл. 156 от ЗИНЗС, както и на всички други източници
на информация за поведението на осъдения по време на изтърпяване на наказанието.
Последното априори означава, че преценката на съда относно горното обстоятелство
категорично не следва да се ограничава само върху последния доклад на ИСДВР по чл. 155
от ЗИНЗС, в какъвто смисъл е претенцията на защитника, а на всички приложени в
затворническото досие източници на информация /доказателствени материали/ относно
поведението на осъдения в целия срок на изтърпяване на наказанието.
Изложеното в предходните два абзаца дава отговор на оплакванията в жалбата, че
неправилно окръжният съд е мотивирал отказа си да уважи молбата за УПО с отминали
доклади за лишения от свобода. Както бе посочено, съобразно предписанието на закона в
настоящото производство съдът е длъжен да анализира всички налични доказателства
относно поведението, нагласите и стратегиите на осъдения в целия период от време на
изтърпяване на наказанието. Като това е необходимо с оглед извършване на преценката за
качествените измерения на корекционните резултати – относно тяхната устойчивост и
необратимост. Устойчивостта предполага задържане на корекционните постижения, което
означава, че за да бъдат резултатите устойчиви, положителните поведенчески прояви на
осъдения следва да са последователни и стабилни. От това логично следва, че преценката за
наличието на този качествен признак няма как да бъде извършена ако се анализират
единствено констатациите от последния доклад по чл. 155 от ЗИНЗС. По тази причина
окръжният съд напълно правилно и в съответствие с изискването на закона е обсъдил и
анализирал не само последния актуален доклад на ИСДВР, а и всички налични предходни
доклади и справки /за помилване/, като в резултат на тази своя процесуално
законосъобразна дейност е достигнал до обосновани фактически изводи, които напълно се
споделят от въззивния съд. Последното, от своя страна, не налага тяхното пресъздаване в
настоящия съдебен акт.
Гореизложеното дава отговор и на въпросите в жалбата, че не ставало ясно на основание
кои от събраните по делото доказателства окръжният съд е приел, че „От заключенията на
служителите, натоварени с корекционната работа с л. св. е видно, че той има формални
трудови навици, приема формално отговорността за извършеното престъпление, но без да е
в състояние да осъзнае факторите, способстващи престъпното си поведение, и да анализира
в дълбочина фактите.” и че „доброто поведение на лишения от свобода цели привидно
изпълнение на критериите за условно предсрочно освобождаване”. В така посочените
6
цитати от атакуваното определение очевидно се съдържат изводи на окръжния съд, които са
основани на текущите доклади и на справките за помилване, като последните с пълно
основание са ценени като неблагоприятни за М., доколкото в тях действително е отразено,
че осъденият „показва фалшиво желание за позитивна промяна, че е налице неустойчивост и
колебливост в поведението, застой по отношение на възможността за промяна на
социалните нагласи“ /съгласно съдържащите се в досието справки за помилване от
30.01.2020 г., от 04.02.2020 г., от 08.07.2021 г. и от 21.07.2021 г./. Освен това в тези
доклади/справки е отразено, че въпреки констатираните известни положителни
обстоятелства около поведението на л.св. М. и положителните тенденции в развитието му
/като участието му в трудовия процес и неколкократното му награждаване за добросъвестно
изпълнение на трудовите задачи/, които коректно са били отчетени от първия съд, все още
липсват достатъчно неопровержими доказателства за необратимост на поправителния
процес, което би позволило бъдеща безпроблемна ресоциализация в обществото. В тази
връзка в справките за помилване е посочено, че към момента на изготвянето им прогнозата
за успешна реинтеграция на л.св. М. в обществото е неблагоприятна. Правилно е била
съобразена от окръжния съд и оценката в текущия доклад за л.св. М., в който освен
безспорните положителни тенденции и нагласи в поведението му са отразени и констатации,
че „прави опити за манипулиране на администрацията, като изявява претенции да му бъдат
давани награди по ЗИНЗС“ и че „формално е съгласен с договорените дейности от плана на
присъдата, но не полага достатъчно усилия при реализиране на заложените цели и задачи“.
Лишена от основание е тезата на защитника в подадената частна жалба, че за нуждите на
настоящото производство л.св. М. се води ненаказан по смисъла на закона. В тази връзка
въззивният съд счита, че в настоящото производство следва да бъдат отчитани всички
наложени наказания на осъдения независимо от това дали са заличени по реда на ЗИНЗС,
тъй като те имат пряко отношение както към протичането и осъществяването на
корекционния процес, който е фактически процес, продължаващ по време на изтърпяване на
наказанието, така и към резултатите от него. Заличаването на дисциплинарните наказания
има отношение само към изпълнението на наказанието лишаване от свобода и не засяга
оценката на поправянето. В този смисъл е застъпеното становище от доц. д-р И. П.,
Наказателноправният отговор срещу изключително тежката престъпност…., „Сиела Норма“
АД, София, 2021 г., стр. 612.
Изследвайки оценките на затворническата администрация за качествените параметри на
постиганите спрямо осъдения корекционни резултати с оглед тяхната устойчивост и
необратимост, първостепенният съд правилно е констатирал, че на практика първият
положителен доклад за оценката на риска от рецидив и вреди е едва от 13.01.2022 г. и че
изложените в него положителни констатации са възпроизведени в изготвения въз основа на
него доклад за пробационен надзор по чл. 70, ал. 6 НК. В действителност в доклада на
ИСДВР от 13.01.2022 г. за първи път се посочва, че М. осъзнава тежестта на престъпното си
посегателство и е склонен да ограничава собственото си поведение в съответствие с
правилата и нормите в обществото; че е налице осъзнаване на настъпилите вредни
7
последици за осъдения; че се наблюдава стабилна позитивна линия на поведение и
мотивация да води законосъобразен начин на живот след освобождаването от
затворническото общежитие; че има положително отношение към плана на присъдата; че
шансовете му за ресоциализация и реинтеграция в обществото са добри с оглед на
изградените трудови навици; че е постигнат поправителен ефект от наложеното наказание.
Вярна е и констатацията на окръжния съд, че всички тези положителни изводи за
резултатите от корекционния процес при осъдения М. са повторени и възпроизведени в
последващия по време доклад за пробационен надзор по чл. 70, ал. 6 НК /от 21.01.2022 г./,
изготвен въз основа на доклада на ИСДВР. Така, в доклада за пробационен надзор се сочи,
че по отношение на извършеното престъпление признава вината си и съжалява за деянието
си; че осъзнава тежестта на престъпното си посегателство и е склонен да ограничава
собственото си поведение в съответствие с правилата и нормите в обществото; че се
наблюдава стабилна позитивна линия на поведение и мотивация да води законосъобразен
начин на живот след освобождаването му от затворническото общежитие; че има
положително отношение към плана на присъдата; че договорените цели и дейности са
изпълнени в пълен обем, което води до намаляване на риска от рецидив и вреди; че
шансовете му за ресоциализация и реинтеграция в обществото са добри с оглед на
изградените трудови навици; че се отчита постигнат поправителен ефект от наложеното
наказание.
Основавайки се на тези констатации, както и на данните в предходните текущи доклади и в
справките за помилване, въззивният съд също счита, че за относително краткият период от
време между 21.07.2021 г. /откогато е последната справка за помилване/ и 13.012022 г.
/откогато е последният доклад на ИСДВР/, който е под 6 месеца, затворническата
администрацията е изложила две коренно различни становища относно резултатите от
корекционната дейност спрямо осъдения. Това противоречие и разминаване в оценките на
администрацията на пенитенциарното заведение правилно и с основание е отчетено като
съществен фактор, който не позволява да бъде направен категоричен извод за постигнати
устойчиви и необратими положителни корекционни резултати спрямо осъдения С.М., които,
от своя страна, да обосноват наличието на достатъчно убедителни доказателства за
поправянето му.
Затова напълно правилна се явява преценката на окръжния съд, че по отношение на М. е
необходимо да продължат поправително-възпитателните мероприятия и въздействия за
преодоляването на риска от рецидив и довеждането му до такава минимална степен, в която
осъденият С.М. да не застрашава обществото с ново престъпно посегателство. В случая,
дори в последния положителен за осъдения доклад, се сочи, че въпреки понижаването от 52
т. на 46 т. рискът от рецидив запазва средните си стойности, което, макар и да снижава
вероятността от ново престъпление, не я елиминира до степен, че да се удовлетвори
стандартът за преодоляването на риска от рецидив, а именно – вероятността осъденият да
извърши престъпление на свобода да не надхвърля тази за всеки един неосъждан гражданин.
Затова правилен е изводът на първия съд, че постигнатите до момента частични позитивни
8
промени в личността, поведението и нагласите на лишения от свобода М. следва да
продължат да бъдат направлявани, затвърждавани и надграждани в контролираната среда на
пенитенциарното заведение. Т.е., работата по поправянето на осъденото лице следва да
продължи в насока пълното осъзнаване на извършеното от него правонарушение; постигане
на пълно преосмисляне на човешките ценности и приоритети; и за изграждането на
устойчива и трайна мотивация за коренна промяна на начина му на живот с цел постигане и
утвърждаване на социално-приемливи модели на поведение.
Предвид горните констатации се налага извода, че макар и формално да са изпълнени част
от визираните предпоставки в закона, а именно - за изтърпяване на съответното време от
наказанието, то по отношение на поправителния ефект прилаганото спрямо осъдения М.
корекционно и възпитателно въздействие без съмнение следва да продължи, доколкото не са
постигнати в цялост целите и задачите на специалната превенция, свързани с промяна на
нагласите, поведението и мисленето на лишения от свобода.
Запазването у молителя на средни стойности на риска от рецидив несъмнено означава, че
все още не е постигната съществена положителна промяна у него, изразяваща се във
формирането на стереотип на мислене и поведение за водене на законосъобразен начин на
живот извън пределите на местата за лишаване от свобода. А от своя страна липсата на
трайни и необратими положителни промени в личността и поведението на л.св. М.
категорично не може да обоснове извод за наличието на достатъчно доказателства за
поправянето му.
В случая независимо от факта, че С.М. е имал дължимото отношение към затворническата
администрация и че отчасти е изразявал положително отношение към плана на присъдата,
както и желание за включване в трудова дейност, не се установява той да е преосмислил
своето минало противоправно поведение, да е заявил готовност и да е демонстрирал
сериозни намерения за общоприемливо и законосъобразно поведение в условия на свобода.
Т.е., това, че е имал добро, дължимо и законосъобразно поведение спрямо персонала и
служителите, което е нормалното и задължителното съобразно мястото на изтърпяване на
наказанието и съответните правила, които следва да се спазват в същото, априори не
означава, че в личността и в поведението на л. св. М. са настъпили положителни промени в
такава степен, че да могат да обосноват еднозначен и категоричен извод за завършеност на
процеса на поправяне при него, а с оглед на това да обосноват и извод, че по-нататъшният
му престой в мястото за лишаване от свобода във връзка с изтърпяването на процесното
наказание се явява безпредметен и нецелесъобразен.
Предвид гореизложеното апелативният съд приема, че макар в случая да се констатира, че
престоят в пенитенциарното заведение е дал известен позитивен коригиращ ефект спрямо
личността на осъдения и въпреки, че срокът на изтърпяното наказание формално да изпълва
законовите изисквания за постановяване на условно предсрочно освобождаване, то на
практика сами по себе си тези обстоятелства не са достатъчни да се заключи, че
поправителният и коригиращ процес по отношение на осъдения е дал необходимите
корекционни резултати и е довел до коренна промяна на визията му за водене на
9
законосъобразен начин на живот и че с оглед на това е достатъчен за постигането на целите
на наказанието.
Така, съобразно установените по делото обстоятелства относно цялостното поведение на
осъдения в местата за лишаване от свобода по време на изтърпяване на процесното
наказание въззивният съд намира за обоснован решаващият извод на първостепенния съд, че
към момента лишеният от свобода С.М. не е доказал положителна промяна в поведението
си, респ. не е дал доказателства за превъзпитанието и поправянето си по смисъла на чл. 439а
от НПК, за да се приеме наличието и на другата предпоставка на чл. 70 от НК за
постановяване на условното му предсрочно освобождаване от изтърпяване на неизтърпяната
част на процесното /търпяното в момента/ наказание лишаване от свобода.
Доколкото не се установява да са налице устойчиви и необратими корекционни резултати,
довели до преодоляването на риска от рецидив и до трайна позитивна промяна в
поведението му, което вече да е доминирано от нагласи и стратегии за законопослушание,
апелативният съд приема, че в случая немалкият остатък от наказанието – около 1 година и
4 месеца /преценена като съотношения спрямо целия размер от 5 години/ правилно е
отчетен от окръжния съд като допълнителен фактор, даващ основание за отказ да бъде
постановено УПО.
САС намира за голословни и недоказани твърденията на защитника, че
първоинстанционният съд е бил изготвил атакуваното определение преди да бъде проведено
заседанието по делото, без да изслуша становището на представителя на ОП-Враца, на
молителя и неговия защитник и че след приключване на делото се „оттеглил” на тайно
съвещание, като съдията само взел напечатаното вече определение от папката и го прочел. В
подкрепа на тези твърдения не са представени никакви конкретни доказателства, поради
което въззивният съд ги намира за недоказани и като такива ще ги остави без правни
последствия.
Изложеното дотук мотивира настоящата съдебна инстанция да приеме, че атакуваното
определение, с което е оставена без уважение молбата на С. М. М. за условно предсрочно
освобождаване, е правилно и законосъобразно, поради което същото следва да бъде
потвърдено.
По тези съображения и на основание чл.440, ал.2 от НПК Апелативен съд-София
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение на Окръжен съд – Враца № 68 от 14.02.2022 г., постановено
по ЧНД № 33/2022 г. по описа на същия съд, с което е оставена без уважение молбата на
л.св. С. М. М., с установена по делото самоличност и с ЕГН **********, да бъде освободен
условно предсрочно от изтърпяване на неизтърпяната част от определеното му по ВНОХД
№ 183/2017 г. на Апелативния специализиран наказателен съд /НОХД № 1668/2015 г. на
СпНС/ общо наказание от 5 години „лишаване от свобода“ с остатък 1 година, 4 месеца и 13
дни.
10
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11