№ 9179
гр. София, 20.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 180 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ
при участието на секретаря ПАОЛА ЦВ. РАЧОВСКА
като разгледа докладваното от АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ Гражданско дело
№ 20241110160372 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по подадена от „С.-и.“ ООД срещу
„Х.Б.“ АД, искова молба, с която е предявен отрицателен установителен иск с правно
основание чл. 439 ГПК с искане да се постанови решение, с което да се признае за
установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника
следните суми: 6135.00 лв., представляваща цената на доставени стоки по договори за
търговска продажба; 759.95 лв., представляваща мораторна лихва за забава за периода
от 30.06.2009 г. до 17.11.2010 г. и сумата от 647.60 лв., представляваща сторени
съдебни разноски, за които суми е издаден изпълнителен лист от 06.04.2012 г. по гр.д.
55548/2010 г. по описа на СРС, 73-ти състав.
Ищецът твърди, че срещу него е било образувано изпълнително дело №
20127470405286 по описа на ЧСИ А.В., по молба на „Т.“ ЕООД, въз основа на
изпълнителен лист от 06.04.2012 г. по ч.гр.д. 55548/2010 г. по описа на СРС, 73-ти
състав. Излага, че универсален правоприемник на „Т.“ ЕООД е дружеството „Т.С.“
ЕАД, като с оглед извършена промяна на правната форма, правоприемник на
последното дружество сочи, че е ответното такова – „Х.Б.“ АД. Твърди, че
изпълнителното производство е прекратено на 20.09.2018 г. поради настъпила
перемпция, като последното изпълнително действие било от 07.07.2012 г. Подробно
аргументира, че вземанията, предмет на изпълнителния лист, са погасени по давност.
При тези твърдения моли съда да уважи предявения иск. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба.
Съдът, като съобрази доводите на страните, материалите по делото и
закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 във
вр. с чл. 439, ал. 1 ГПК.
В доказателствена тежест на ищеца е да докаже наличието на правен интерес от
предявяването на иска.
В доказателствена тежест на ответника е да докаже наличието на обстоятелства,
водещи до спиране и/или прекъсване на погасителната давност по отношение на
процесните вземания, в случай че твърди такива.
1
С определение № 513 от 24.11.2016 г. по ч. т. д. № 1660/2016 г. на Върховния
касационен съд, І т. о., е изразено становище за допустимост на заведения отрицателен
установителен иск по чл. 439 ГПК, независимо от липсата на висящо изпълнително
производство за събиране на вземането към момента на предявяването му. Правната
сфера на ищеца се явява накърнена и само въз основа на съществуващия в полза на
кредитора /бивш взискател/ изпълнителен титул, който материализира вземане,
отричането на което въз основа на факти, настъпили след приключване на
производството, в което е издадено изпълнителното основание, ищецът има интерес да
установи, с оглед упражняване на други свои имуществени или неимуществени права,
вкл. спрямо трети лица, които ищецът би могъл и следва да конкретизира. Дори такива
да не биха били заявени обаче, достатъчен е безспорният интерес на ищеца от
осуетяване възможността за иницииране на ново изпълнително производство,
независимо, че и в хода на същото би могъл да предяви иска си, доколкото в тази
последна хипотеза и за препятстване на изпълнителните действия следва да
предприеме и обезпечаване на иска си, съответно да поеме риска на евентуален отказ
за обезпечаване. С оглед изложеното, съдът приема, че предявения иск е допустим
макар и образуваното изпълнително производство да е прекратено с постановление от
20.09.2018г. по изп. дело № 5286/2012г. по описа на ЧСИ А.В..
Според чл. 116 б. "б" ЗЗД, давността се прекъсва с предявяване на иск или
възражение, а съгласно буква "в" на цитираната разпоредба и с предприемане на
действия за принудително изпълнение. Прекъсване на погасителната давност може да
настъпи, само когато за определено притезание тя е започнала да тече, но още не е
изтекла. Според чл. 115, ал. 1 б. "ж" ЗЗД, давността спира да тече докато трае
съдебният процес относно вземането. Съгласно ППВС № 3/1980 г., под "съдебен
процес" следва да се разбира не само исковият, но и изпълнителният процес, поради
което погасителна давност не тече и докато трае изпълнителният процес относно
вземането.
За заварените като висящи от ТР № 2/26.06.2015 г. на ВКС, ОСГТК
производства по принудително изпълнение и спрямо осъществените по тях факти до
посочената дата следва да намери приложимост задължителното тълкуване, дадено с
ППВС № 3/18.11.1980 г., според което през времетраенето на изпълнителното
производство – от датата на образуването му, до датата на приемане на последващия
тълкувателен акт (придаващ различно обвързващо тълкуване на последиците на
давността при висящност на изпълнителния процес), погасителната давност е спряла.
Както доктрината, така и съдебната практика несъмнено са приемали, вкл. и преди ТР
№ 2/2015 г. на ВКС, ОСГТК, че в случаите, когато взискателят не е поискал
извършването на изпълнителни действия в продължение на 2 години, изпълнителното
производство се прекратява на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, поради т. нар.
"перемпция" и то по силата на закона, независимо дали съдебният изпълнител е издал
постановление в този смисъл, имащо декларативно, а не конститутивно действие.
Различието е относно датата, от която започва да тече новата погасителна давност за
вземането в тези случаи (според постановките по т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г. на ВКС,
ОСГТК това е датата, на която е поискано или е предприето последното валидно
изпълнително действие). Ако е налице осъществен състав по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК
към дата, предхождаща датата 26.06.2015 г., новата погасителна давност за вземането
по чл. 117, ал. 1 ЗЗД започва да тече от датата на изтичане на горния релевантен
(двугодишен) срок, като при съдебно установено вземане срокът й е всякога пет
години (чл. 117, ал. 2 ГПК).
Процесните вземания са установени с влязло в сила Решение от 19.03.2012г.,
постановено по гр.д. № 55548/2010г., въз основа на което на 06.04.2012г., е издаден
изпълнителен лист в полза на „Т.“ ЕООД, ЕИК ********* / заличен търговец/,
праводател на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ********** /заличен търговец/, праводател на
ответника „Х.Б.“ АД.
2
От приложеното писмо от ЧСИ А.Я. с район на действие ОС Монтана се
установява, че въз основа на издадения изпълнителен лист е образувано изпълнително
дело № 20127470405286.
В писмото ЧСИ А.Я. е посочила, че изпълнителното производство е прекратено
на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК на 20.09.2018г.
Взискателят може, докато давността не е изтекла, да започне нов изпълнителен
процес за същото вземане, защото прекратяването на изпълнителния процес нито го
погасява, нито обезсилва изпълнителното основание или изпълнителния лист. В този
смисъл са и постановените по реда на чл. 290 ГПК решение № 223/12. 07. 2011 г. по т.
д. № 124/2010 г. на ВКС, ТК, ІІ ТО, и решение № 76/07. 06. 2011 г. по т. д. № 634/2010
г. на ВКС, ТК, І ТО.
В случая обаче липсват каквито и да било данни по делото, ответното
дружество да е инициирало нов изпълнителен процес, нито пък са наведени доводи в
извършване на изпълнителни действия, които да прекъсват давността. Съобразявайки
това обстоятелство и взимайки предвид, че за период от над пет години от 2015г. до
2024 год. не са извършвани изпълнителни действия, които да прекъсват давността,
настоящият съдебен състав намира, че вземанията на ответното дружество са погасени
по давност.
По разноските:
При този изход на делото, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответното дружество
следва да заплати на ищеца сторените от него разноски в общ размер на 1011.70лв., от
които 301.70лв. – държавна такса и 710.00лв. – адвокатско възнаграждение.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от „С.-И.“ ООД, ЕИК
*********, против „Х.Б.“ АД, ЕИК *********, иск с правно основание чл. 124, ал. 1
във вр. с чл. 439, ал. 1 ГПК, че „С.-И.“ ООД, ЕИК ********* не дължи на „Х.Б.“
АД, ЕИК *********, сумите както следва: 6135.00 лв., представляваща цената на
доставени стоки по договори за търговска продажба, ведно със законна лихва от датата
на подаване на исковата молба 17.11.2010г. до окончателно изплащане на сумата,
759.95 лв., представляваща мораторна лихва за забава за периода от 30.06.2009 г. до
17.11.2010 г. и сумата от 647.60 лв., представляваща сторени съдебни разноски, за
които суми на 06.04.2012г. по гр.д. 55548/2010 г. по описа на СРС, 73-ти състав е
издадени изпълнителен лист в полза на „Т.“ ЕООД, ЕИК ********* / заличен
търговец/, праводател на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ********** /заличен търговец/, праводател
на ответника „Х.Б.“ АД, поради погасяване на паричните вземания по давност.
ОСЪЖДА „Х.Б.“ АД, ЕИК *********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да
заплати на „С.-И.“ ООД, ЕИК *********, сумата от 1011.70лв. – разноски.
Решението подлежи на обжалване, в двуседмичен срок от връчването му на
страните, пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3