Определение по дело №526/2020 на Софийски окръжен съд

Номер на акта: 260121
Дата: 18 март 2021 г. (в сила от 26 март 2021 г.)
Съдия: Кристина Иванова Тодорова
Дело: 20201800200526
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 30 декември 2020 г.

Съдържание на акта

П Р О Т О К О Л

 

гр.С., 18.03.2021 година

 

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ – четвърти състав, в публично съдебно заседание, проведено на осемнадесети март две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРИСТИНА Т.

                      СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: 1.Й.Т.

                                                                      2.Е.М.

 

при секретаря Камелия Василева и с участието на прокурор от СОП – Десислава МИХАЙЛОВА, сложи за разглеждане НОХД № 526 по описа на съда за 2020 година, докладвано от съдия КРИСТИНА Т..

 

На именното повикване в 10:30  часа се явяват:

 

         За С.О.П. - прокурор Д. М.;

 

ПОДСЪДИМИЯТ В.Б.Л., редовно призован, се явява лично и с упълномощения си защитник - адв. Н.В.П.;

ПОСТРАДАЛОТО ЛИЦЕ Т.К.С. действаща както лично, така и в качеството ѝ на законен представител – майка на пострадалите Б.С. и Л.С., редовно призована, не се явява;

ПОСТРАДАЛОТО ЛИЦЕ Г.К.Г. действащ както лично, така и в качеството му на законен представител – баща на малолетния пострадал С.Г.Г., редовно призован, не се явява;

ПОСТРАДАЛОТО ЛИЦЕ К.Г.Г., редовно призован, не се явява;

ПОСТРАДАЛОТО ЛИЦЕ В.П.З., нередовно призована, не се явява;

ПОСТРАДАЛОТО ЛИЦЕ Т.И.Т., нередовно призована, не се явява;

За всички горепосочени пострадали се явява ПОВЕРЕНИКЪТ ИМ адв. Я. Д. от САК, с представено пълномощно.

ПОСТРАДАЛОТО ЛИЦЕ А.И.И., редовно призован, явява се лично;

ПОСТРАДАЛОТО ЛИЦЕ Л.А.И., редовно призован, не се явява;

За двамата пострадали А.И.И. и Л.А.И. се явява ПОВЕРЕНИКЪТ ИМ адв. Д.М. от САК, с пълномощно по делото.

ПОСТРАДАЛОТО ЛИЦЕ С.И.К. действаща както в лично качество, така и в качеството ѝ на законен представител – майка на малолетният пострадал Р.Р.Р., редовно призована,  не се явява;  

 

СЪДЪТ ИЗСЛУШВА СТАНОВИЩАТА НА СТРАНИТЕ ПО ДАВАНЕ ХОД НА ДЕЛОТО.

 

ПРОКУРОРЪТ: Уважаема госпожо председател, считам, че е налице пречка за даване ход на делото в днешното съдебно заседание поради нередовната процедура по призоваване на част от пострадалите лица.

 

ПОВЕРЕНИКЪТ адв. М.: Уважаеми окръжни съдии и съдебни заседатели, налице е процесуална пречка с оглед нередовната процедура по призоваването на страните.

 

ПОСТРАДАЛОТО ЛИЦЕ И.: Поддържам становището на адв. М..

 

ПОВЕРЕНИКЪТ адв. Д.: Уважаеми окръжни съдии и съдебни заседатели, пострадалите Т.Т. и В.З. действително не са получили призовки, но са уведомени едновременно с останалите ми доверители. Видно от молба от 12.03.2021г. от името на нередовно призованите, сме подали молба за конституирането им като частни обвинители. Не правим възражения срещу нередовната процедура по призоваването, те са уведомени за датата на днешното съдебно заседание, чрез другите пострадали и чрез мен.

 

ЗАЩИТНИКЪТ адв. П.: Уважаеми окръжни съдии, с оглед нередовната процедура по призоваване на част от пострадалите лица, които са и страни по делото считам, че не следва да се дава ход на делото.

ПОДСЪДИМИЯТ Л.: Поддържам казаното от адвоката ми.

 

СЪДЪТ, след като изслуша становищата на страните намира, че липсват процесуални пречки за разглеждане на делото в днешното съдебно заседание. В частност, пречка от процесуално естество за даване ход на делото в днешното съдебно заседание, не е налице и въпреки неявяването и нередовното призоваване на две от пострадалите лица - В.З. и Т.Т., доколкото в днешното съдебно заседание надлежно упълномощения от тях повереник изрази изрично становище, че не прави възражение срещу нередовната процедура по призоваването на посочените лица /негови доверители/, както и че същите са уведомени за датата на съдебното заседание – чрез него и от останалите пострадали лица, поради което

О П Р Е Д Е Л И :

 

 

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ЗА ПРОВЕЖДАНЕ НА РАЗПОРЕДИТЕЛНО СЪДЕБНО ЗАСЕДАНИЕ.

 

СЪДЪТ НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 248, АЛ. 5 ОТ НПК ПРИСТЪПВА КЪМ ИЗСЛУШВАНЕ НА СТРАНИТЕ ПО ВЪПРОСИТЕ, ПОДЛЕЖАЩИ НА ОБСЪЖДАНЕ В РАЗПОРЕДИТЕЛНО ЗАСЕДАНИЕ, СЪГЛАСНО ЧЛ. 248, АЛ. 1 ОТ НПК.

 

ДОКЛАДВА постъпила по делото молба от пострадалите К.Г., Т.С., Г.Г., Т.Т. и В.З., подадена чрез повереника им адв. Я. Д., с която същите заявяват искане за конституиране в процесуалното им качество на частни обвинители в настоящото наказателно производство.

 

 

ПРОКУРОРЪТ: Уважаема госпожо председател, съдебни заседатели считам, че делото е подсъдно на С. окръжен съда, същото следва от местната и функционалната компетентност на съда и на извършването на деянието предвид разпоредбите на чл. 35 и чл. 36 от НПК.

 Няма основания за спиране или прекратяване на наказателното производство.

Считам, че не е било допуснато съществено и отстранимо нарушение на процесуалните правила в хода на досъдебното производство, което да е довело до нарушаване на правата на страните - участници в досъдебното производство.

Не са налице основания за разглеждане на делото по реда на особените правила.

Не се налага разглеждане на делото при закрити врати, за привличане на резервен съдия или съдебен заседател, назначаването на защитник, на вещо лице, преводач, тълковник или за извършване на съдебно-следствени действия по делегация също не се налага.

По отношение процесуалната мярка за принуда, считам че така взетата мярка за процесуална принуда спрямо подсъдимото лице Л. е адекватна и предвид процесуалното поведение на подсъдимият няма основания, същата да бъде изменена в по-тежка, а следва да остане същата.

Искания за събиране на нови доказателства към момента нямам.

Моля да насрочите делото за разглеждане в открито съдебно заседание, като считам, че следва да се призоват лицата, които са вписани в приложението към обвинителния акт.

Що се отнася до депозираната молба от страна на повереника адв. Дочев на пострадалите лица – К.Г., Т.С., Г.Г., Т.Т. и В.З. за конституирането им в качеството на частни обвинители в наказателния процес считам, че същото е основателно до колкото последните са лица от кръга посочен в разпоредбата на чл. 77, ал. 3 от НПК те попадат в кръга на лицата посочени в постановление №4 от 25.05.1961г. допълнено с постановление №5 от 24.11.1969 г. и в посочените в тълкувателно Решение №1 от 2016г. на общото събрание на Наказателната, Гражданската и Търговската колегия на ВКС, поради което считам, че  така депозираната молба е основателна и следва всеки един от тях да бъде конституиран в качеството на частен обвинител.

 

ПОВЕРЕНИКЪТ адв. М.: Почитаема госпожо съдия, по въпросите на чл. 248 от НПК считам, че настоящето дело е подсъдно на С. окръжен съд, доколкото престъплението е извършено на териториалният му обхват.

Считам, че не са налице основания за прекратяване или спиране на наказателното производство.

Считам, че не е допуснато в хода на досъдебното производство отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила, което да е довело до ограничаване на правата на пострадалия и на обвиняемия.

Считам, че не са налице основания за разглеждане на делото по реда на особените правила, тъй като няма направено официално искане от страна на процесуалния представител на подсъдимия.

Считам, че не са налице основания за разглеждане на делото при закрити врати, за привличане на резервен съдия или съдебен заседател, за назначаване на защитник, на вещо лице, преводач или тълковник или за извършване на съдебно-следствени действия по делегация.

Считам, че не са налице основания за промяна на мярката за процесуална принуда по отношение на подсъдимият.

Към настоящия момент нямам искания за събиране на нови доказателства.

Считам, че  следва делото да бъде насрочено по общия ред.

Правя искане на основание чл. 77, ал. 1 от НПК моите доверители А.И.И. и Л.А.И. да бъдат конституирани единствено и само в качеството на частни обвинители като желаем да поддържаме повдигнатото обвинение наравно със С.о.п. срещу В.  Л., за инкриминираното деяние подробно описано, предмет на обвинителния акт образувано в настоящото наказателно производство.

Налице са и процесуалните основания и за другите пострадали да бъдат конституирани, както прокурора изброи, а те са легитимирани с тълкувателната практика на Върховните съдилища, съгласно депозираното официално искане.

 

ПОВЕРЕНИКЪТ адв. Д.: Придържам се изцяло към становището изложено от представителя на окръжна прокуратура, досежно предварителните въпроси поставени за решаване в разпоредителното заседание.

Считам, че към момента не са налице основания за разглеждане на делото по особените правила, такива биха могли да възникнат след искане или становище от страна на подсъдимия и неговия защитник.

Считам, че са налице основания за конституирането на пострадалите лица като частни обвинители, а именно тези които се представляват от адв. М..

Моля да се насрочи следващо съдебно заседание в кратък срок, предвид изтичащата петгодишна погасителна давност, която доверителите ми имат възможност да претендират за присъждане на неимуществени вреди, настъпили в резултат на процесното събитие, по което все още не е изяснена по безспорен начин отговорността за неговото настъпване.

 

ЗАЩИТНИКЪТ адв. П.: Уважаема госпожо председател, уважаеми съдебни заседатели считам, че делото е подсъдно на С. окръжен съд, съобразявайки материалната и родовата подсъдност която указва закона за подобен род дела.

Няма основания за прекратяване или спиране на наказателното производство.

Намирам, че на фаза досъдебно производство не е допуснато отстранимо съществено процесуално нарушение, което да е довело до ограничаване на правата  обвиняемия, пострадалия и техните наследници.

Не е необходимо разглеждане на делото при закрити врати, и не правим искане за привличане на резервен съдия, съдебен заседател, назначаване на защитник, вещо лице, преводач, тълковник, или извършването на следствени действия по делегация.

По отношение на мярка за процесуална принуда, считам че е адекватна и би изпълнила целта която предвижда закона за провеждане на наказателното производство, но считам, че съществува вариант за нейното изменение и да бъде оставен без мярка за процесуална принуда моя под защитен, тъй като неговото процесуално поведение е такова, че не би могло да се даде воля на една такава мисъл, че той би се отклонил от разследването и провеждането на този процес по пълноценен начин.

По отношение на събирането на нови доказателства, имам искане за нови доказателства. Изразил съм становище още на фазата на досъдебното производство, като считам, че следва да се направи подробна експертиза, която следва съобразно разпоредбите на закона да бъде допълнителна такава, като считам, че вещите лица неправилно са изчислили скоростта която е отразена в обвинителния акт - 1 км./ч., като са използвали неправилна формула. По делото са направени две експертизи едната е автотехническа, а другите две са смесени съдебно медицинска. Като във втората и третата експертиза, втората е направена от пет вещи лица, а третата само от три. Намирам, че експертизите не отразяват точно фактическото състояние, от гледна точка на това, че моят подзащитен е дал обяснения след като е повдигнато обвинение спрямо него и е привлечен за такова, тези обяснения не са взети предвид при изготвянето на тези експертизи.

Считам, че ако бъдат взети предвид,  неговите обяснения изводите ще бъдат различни от тези, които са до този момент. В тази връзка считам, че следва да се направи такава експертиза, също така към искането бих добавил да бъде изготвена от други вещи лица, различни от тези, които са били до момента по делото. Наложително е към състава на експертизата да се включи и вещо лице, което да е психолог или психиатър, което има познания по отношение на реакцията на човек, които е в стресова ситуация как е реагирал точно, какви са психомоторните възможности да се реагира от човек в подобна ситуация. Експертизите, които са към момента дават сравнителна яснота, но те ползват параметри, които без да е изследвано самото подсъдимо лице можем да твърдим, че те са валидни за него, от тази гледна точка намирам, че изводите на тези експертизи са различни от действителността. В тази връзка основното ни искане е за допускане на една допълнителна автотехническа, медицинска и психологическа експертиза. Експертизата да даде заключение, след като вещите лица се запознаят с материалите по делото и най вече събраните материали след 2018 г., защото точно тогава е извършена последната експертиза, да даде едно ново заключение, което би дало една друга светлина по делото и да изясни някои от факти и обстоятелства, които да доведат до реализация правото на защита на подсъдимия по това дело. За никого не тайна, че делото е експертно и всеки от нас трябва да базира тезата си на подробно експертно заключение.

По отношение на исканията по чл. 77 от НПК, за конституирането като частни обвинители на пострадалите лица считам, че същите са относими, допустими и навременно предявени, и няма пречка да бъдат конституирани.

Моля да насрочите съдебно заседание с призоваване на лицата, които са отразени в приложението на обвинителния акт.

ПОДСЪДИМИЯТ Л.: Присъединявам се към всичко, което каза  адвоката ми.

 

ПРОКУРОРЪТ: Уважаема госпожо председател, считам искането за неоснователно, доколкото се коментират доказателства по същество на делото и преди приемането и изслушването на експертизите, които се коментират и се твърди, че са непълни, неясни и неточни, не би следвало да се допуска, респективно основателността или неоснователността на такова доказателствено искане.

По отношение на депозираната молба от адв. М. за конституирането на пострадалите лица като частни обвинители, считам същата за основателна, своевременна и следва да бъде уважена.

ПОВЕРЕНИКЪТ адв. М.: Уважаеми окръжни съдии, споделям доводите на колегата от държавното обвинение. Защитата не е ограничена в рамките на развиващото се наказателно производство да постави този въпрос. Считам, че това искане към настоящият момент е несвоевременно, тъй като в рамките на започващото съдебно следствие което още не е стартирало с проверка на събираните  доказателства. Не са приобщени по съответният процесуален ред изготвените заключения по делото, не са проверени. Ако възникне процесуална необходимост от назначаване на допълнителни или повторни експертизи, въпреки че е изготвено едно много комплексно и компетентно заключение, към настоящият момент искането е несвоевременно и не следва да бъде уважено.

ПОВЕРЕНИКЪТ адв. Д.: Уважаема госпожо председател, придържам се към изразеното становище на адв. М. и Окръжна прокуратура – гр. С.. В допълнение желая да посоча, че исканията са неоснователни доколкото защитата на подсъдимия Л. изразява несъгласие с изчислената скорост на движение, без да се сочат конкретни аргументи, защо счита че скоростта не е изчислена правилно.

Експертните заключения са пълни, обосновани и аргументирани, използвани са съответните формули и изчисления, които не будят съмнение относно изчислението на скоростта.

По отношение на искането за назначаване на допълнителна експертиза с участието на психолог, намирам отново за неоснователно, доколкото психолога ще оценява състоянието на подсъдимия Л. към момент, които е настъпил четири години и половина преди момента на експертното изследване. Не виждам, по какъв начин  психолога би могъл да даде заключение какво е било състоянието на подсъдимия към онзи момент. А освен това намирам, че ако подсъдимият не се е чувствал в състояние да шофира поради емоционални или някакви други притеснения, не е следвало да извършва тази дейност. Вещите лица по комплексната експертиза са заложили обичайните и нормални реакции, които са приети в подобни случаи, които считаме, че следва да съобрази съда, при положение, че няма извънредни обстоятелства, за които по делото няма никакви данни. Моля към настоящия момент да не се допуска такава експертиза.

 

                СЪДЪТ се оттегля на тайно съвещание.

 

СЪДЪТ, след проведено тайно съвещание, намира следното:

 

Искането на пострадалите лица Т.К.С., действаща както лично, така и в качеството й на законен представител /майка/ на малолетните пострадали Б.С. и Л.С., Г.К.Г., действащ както лично, така и в качеството му на законен представител /баща/ на малолетния пострадал С.Г.Г., К.Г., В.З. и Т.Т., както и тези на пострадалите А.Г. и Л.И. за участие на всеки един от тях в процесуалното качество на частен обвинител в настоящото съдебно производство, е основателно.

Така заявените, както писмено, така и устно в днешното съдебно заседание молби на посочените лица за участието им в процеса като частни обвинители, на основание чл. 77, ал. 3 НПК, са допустими, доколкото същите попадат в очертания кръг лица, съобразно Постановление № 4/1961 г., допълнено с Постановление № 5/1969 г. на Пленума на ВС и ТР № 1 от 2018 г. на ОС на наказателната, гражданската и търговската колегия на ВКС. Поради това, без съмнение изброените лица следва да бъдат допуснати до участие в наказателния процес като частни обвинители.

С оглед на тези съображения, СЪДЪТ

 

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

КОНСТИТУИРА Т.К.С., действаща както лично, така и в качеството й на законен представител /майка/ на малолетните пострадали Б.С. и Л.С. в процесуалното качество на ЧАСТЕН ОБВИНИТЕЛ в съдебното производство.

КОНСТИТУИРА Г.К.Г., действащ както лично, така и в качеството му на законен представител /баща/ на малолетния пострадал С.Г.Г. в процесуалното качество на ЧАСТЕН ОБВИНИТЕЛ в съдебното производство.

 

КОНСТИТУИРА К.Г.Г. в процесуалното качество на ЧАСТЕН ОБВИНИТЕЛ в съдебното производство.

КОНСТИТУИРА Т.И.Т. в процесуалното качество на ЧАСТЕН ОБВИНИТЕЛ в съдебното производство.

 КОНСТИТУИРА В.П.З. в процесуалното качество на ЧАСТЕН ОБВИНИТЕЛ в съдебното производство.

КОНСТИТУИРА А.И.И. в процесуалното качество на ЧАСТЕН ОБВИНИТЕЛ в съдебното производство.

КОНСТИТУИРА Л.А.И. в процесуалното качество на ЧАСТЕН ОБВИНИТЕЛ в съдебното производство.

 

Определението е окончателно, но подлежи на обжалване и протестиране.

 

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

    СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: 1.

 

                                                 2.

 

 

Съдът, след като обсъди съвместно със страните по делото въпросите по чл. 248, ал. 1 НПК, намира следното:

      -  Запознавайки се с материалите по делото намира, че последното е подсъдно на настоящия съд.

      - На второ място, не са налице основания за прекратяване или спиране на наказателното производство.

      - Не се налага привличането по делото на резервен съдия или съдебен заседател по реда на чл. 260, ал. 1 НПК и/или разглеждането му при закрити врати – чл. 263 от НПК;

      - Не се налага по делото да бъде назначаван служебен защитник на подсъдимия; не се налага на този етап по делото да бъдат извършени съдебно следствени действия по делегация, както и да бъде назначаван преводач или тълковник в съдебното производство.

          По отношение на така направеното от защитата искане за допускане изслушването на допълнителна комплексна автотехническа и психологическа експертиза, съдът изцяло споделя заявените становища от представителя на СОП и от поверениците, че на настоящия етап такова доказателствено искане е преждевременно претендирано и съдът ще се произнесе по същото, след изслушване заключенията на всички изготвени по делото експертизи.

     -   Не са налице основанията за разглеждане на делото по реда на особените правила.

     -   Искания във връзка с изпълняваната към настоящия момент спрямо подсъдимия В.Б.Л. мярка за неотклонение „Подписка“, не се заявяват. В тази насока съдът намира, че не се налага нейното изменение или отмяна, и изпълняваната към момента по отношение на подсъдимия Л. процесуална мярка „Подписка“, следва да продължи да се прилага.

Този състав на СОС обаче намира, че са налице основанията на чл. 248, ал. 1, т. 3 НПК за прекратяване на настоящото съдебно производство и връщане на делото на СОП. Това е така, доколкото съдът констатира допуснати на досъдебното производство, и в частност - в етапа „Действия на прокурора след завършване на разследването“, отстраним съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на процесуалните права, както на пострадали от инкриминираното с обвинителния акт транспортно престъплени, така и на тези на обвиненото лице. Тази си позиция, настоящият съдебен състав аргументира със следните съображения:

Главното предназначение на обвинителния акт е да формулира обвинението, с което определя подлежащия на доказване в съдебната фаза  предмет. По този начин се поставят основните рамки на доказване в процеса и  осъществяване на правото на защита на обвиненото лице. В този смисъл разпоредбата на чл. 246 НПК поставя изискването обвинителния акт да съдържа съвкупността от обстоятелства, които индивидуализират извършеното престъпление или така наречената „фактическа страна на обвинението“, т.е. тези факти, които обуславят съставомерността на деянието и участието на обвиняемия в извършването му. Липсата на посочване в обвинителния акт на всички факти от тази категория съставлява съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като всякога води до ограничаване на правата на участници в съдебното производство. В този смисъл е ТР № 2/2002 г. на ОСНК на ВКС.

В случая прокурорът от СОП е допуснал нарушение на чл. 246, ал. 2 НПК именно в тази насока. Съставът на СОС съзря в съдържанието на внесения от СОП обвинителен акт непълноти, касаещи именно такива факти от значение за годното формулиране на обвинението за престъпното деяние, в извършването на което подсъдимият Л. е предаден на съд. В частност, прокурорът не е посочил в процесуалния си акт фактическите действия на подсъдимия Л. по осъществяване на изпълнителното деяние на претендираното транспортно престъпление.

За инкриминираното му непредпазливо причиняване смъртта на две лица е посочено единствено, че е резултат от допуснато нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, при управление на МПС, на датата 18.11.2016 г., на път ВП 17 в землището на гр. Б., в платното за движение в посока от гр. М. към гр. С.. Не става ясно, обаче от конструкцията на обвинението с какви конкретни действия подсъдимият Л. е нарушил посоченото правило за движение по пътищата и пряката причинна връзка между това негово противоправно поведение на пътя и настъпилата смърт на пострадалите лица. В тази насока в обстоятелствената част на обвинителния акт са очертани единствено фактите, че на посочените дата и място, с управлявания него автомобил, подсъдимият възприел главите на два коня от дясната страна на движението си, след което настъпил удар с едното от животните, последван и от втори удар на лекия му автомобил с друг кон.

Липсват обаче изложени от прокурора фактически твърдения, относно конкретиката на действията на подсъдимия Л., обективиращи допуснато от него нарушение на правилото за поведение на пътя - инкриминираното му такова по чл. 20, ал. 2 ЗДП, довело до настъпване на произшествието и вредоносния резултат. В частност, никъде в обстоятелствената част на обвинителния акт  не е отделено внимание от страна на прокурора за описание на обстоятелствата, които според обвинението налагат поддържаната квалификация на нарушението, запълващо бланкетната норма на чл. 343 от НК, т.е. с оглед на кои конкретни факти прокурорът приема, че автопроизшествието е настъпило поради несъобразяване на скоростта на движение на управлявания от подсъдимия Л. автомобил с условията на пътя и конкретно с кои от изброените от него фактори подсъдимия не се е съобразил.

От своя страна, заслужава да се отбележи, че инкриминираното на подсъдимия правило за движение, касаещо режима на скоростта на превозните средства, по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП въвежда движение с несъобразена с пътната обстановка скорост, която е в рамките на максимално допустимите граници, наред с несвоевременна реакция на водача на възникналата опасност. В чл. 20, ал. 2 изр.1 от ЗДвП се урежда така наречената „предвидима опасност“, при която има обективни затруднения в пътната обстановка и водачът следва да подбира скоростта си на движение в тази връзка, за да отговори на изискването за безопасност. Посочени са различни фактори на пътя, представляващи по правило пътни препятствия – атмосферни условия, видимост, състояние на пътя и на превозното средство, състояние на превозвания товар. Точно поради това законът нарича появилата се опасност „предвидимо препятствие“. Чл. 20, ал. 2 изр. 2 ЗДвП, което правило за поведение прокурорът също е инкриминирал с процесуалния си акт, е уредена  „непредвидимата опасност“ и е предвидено задължение водачите да намалят скоростта или да спрат, когато възникне опасност  за движението. Последната се появява внезапно и в границите на установената избрана съобразена скорост, се въвеждат задължение за намаляване или спиране, с оглед избягване настъпването на ПТП. Т.е. нарушението по чл. 20, ал. 2, изр. 2 ЗДвП е възможно при положение, че водачът е изпълнил императивните си задължения да се движи със съобразена с пътните условия скорост. В този смисъл е Решение № 222 от 26.05.2014 г. на 2 НО на ВКС.

Изложените разяснения за съотношението на посочените правила за движение на пътя, пренесени на плоскостта на конкретния казус, повдигат съществения за наказателната отговорност на подсъдимия Л. въпрос, същата за нарушение на коя от двете разпоредби на чл. 20, ал. 2 ЗДвП се търси от СОП.

Освен това, на второ място, в обстоятелствената част на обвинителния акт не се съдържа и информация за скоростта на движение, с която подсъдимият Л. е управлявал автомобила непосредствено преди и към момента на настъпване на удара с животните. Съобразената скорост, както бе посочено и по-горе е тази, която с оглед изискването за безопасност всеки водач е длъжен да избере. Величината ѝ е конкретна и тя следва да бъде установена и посочена в акта на прокурора, за да може да се прецени дали съобразно нея водачът е отчел всички конкретни фактори, които са създали предпоставките за ПТП. Информация за скоростта се съдържа единствено на л. 6-ти от обвинителния акт, но тя не е част от описанието на самото деяние, а преповтаря съдържанието на една от експертизите на досъдебното производство, на които прокурорът е преценил, че следва да се довери.

Гореизложеното е довело до непълнота на обвинителния акт, относно фактическото формулирането на обвинението срещу подсъдимия Л.. А това, от своя страна налага решаващият извод на настоящия съд за опороченост на обвинителния акт, поради описаните по-горе непълноти и че тази опороченост обосновава съществено нарушение на процесуалните правила, изразяващи се в ограничаване на процесуалните права на подсъдимия, в частност - на правото му на защита в наказателния процес.

По тези изложени съображения, изготвения и внесен от СОП обвинителен акт не отговаря на изискванията, които поставя разпоредбата на чл. 246, ал. 2 НПК, относно неговото съдържание. Това от своя страна налага на основание чл. 249, ал. 1 и ал. 2, вр. чл. 248, ал. 1, т. 3 НПК, настоящото съдебно производство да бъде прекратено и делото да бъде върнато на СОП за отстраняването му.

На второ място – в хода на досъдебното производство е допуснато и друго отстранимо съществено процесуално нарушение, което пък от своя страна е довело до ограничаване на процесуалните права на пострадали от предметното престъпления лица.

С приетото ТР № 1 от 21.06.2018 г. на ОСНГТ на ВКС е предоставена материална легитимация да получат обезщетение за морални вреди от престъплението в наказателния процес, на лицата, изброени в Постановление № 4 от 1961 г. и Постановление № 5 от 1969 г. на Пленума на ВС, както и на братята и сестрите на починалия, и на неговите въззходящи от втора степен и низходящи втора степен /внуци, баба дядо/. Именно тези указания по тълкуването и прилагането на закона не са били съобразени в досъдебната фаза на настоящото производство и съответно  в процесуалния етап „Действия на прокурора след завършване на разследването“ е изготвен от СОП и внесен за разглеждане в СОС обвинителен акт.

За правото да участват като пострадали в наказателния процес не са били уведомени всички наследници на пострадалото лице И. А.И.. Видно от изисканата и приложена по досъдебното производство, справка от НБД „Население“ с дата 13.07.2020 г. /л. 83 - л.88, том 3 от ДП/ пострадалото лице И. А.И. има възходящи роднини от втора степен, а именно дядо – И. Г. К. и баба – А. Б. Т.. Посочените лица не са били призовани на досъдебното производство в качеството им на пострадали лица и същите не са уведомени за образуване на същото. По този начин е препятствана възможността на тези лица да упражнят правата си по чл. 75 НПК, а именно да бъдат уведомени за образуваното досъдебно производство и за неговото процесуално развитие, да участват в същото, да правят искания, бележки възражения, да бъдат уведомени за правата си като пострадали. Нарушението на всички тези права на пострадалите допуснати на досъдебното производство, изчерпателно е дефинирано в разпоредбата на чл. 249, ал. 4, т. 2 НПК като съществено и отстранимо нарушение на процесуалните правила, което именно в случая е допуснато.

Изложеното също е аргумент и само по себе си също налага на основание чл. 249 ал 1 и ал 2 вр. чл. 248, ал. 1, т. 3 НПК настоящото съдебно производство да бъде прекратено и делото върнато на С.о.п.

С оглед на всички гореизложени съображения, настоящият съдебен състав на С. окръжен съд

 

 

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по н.о.х.д. № 526/2020 г. по описа на С. окръжен съд.

ВРЪЩА делото на С.о.п. за отстраняване на констатираните и посочени в обстоятелствената част на настоящото определение съществено нарушение на процесуалните правила, допуснати на досъдебното производство.

ПОТВЪРЖДАВА мярката за неотклонение „Подписка“, взета и изпълнявана към настоящия момент по отношение на подсъдимия В.Б.Л. по н.о.х.д. № 526 по описа за 2020 г. на С. окръжен съд.

Определението подлежи на обжалване и протестиране с частна жалба и частен протест пред Апелативен съд – гр. С. в 7-дневен срок считано от днес.

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

    СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: 1.

 

                                                 2.

 

 

Съдебното заседание приключи в 12:00 часа.

 

                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                               

                                                                   СЕКРЕТАР: