М О Т И В И
КЪМ ПРИСЪДА ПО НОХД № 1470/2018год. по
описа на РРС-първи наказателен състав
Русенска районна прокуратура е обвинила:
Подс.
Х.П.Х.,***, в това, че:
На 29.07.2018 г., в гр.
Русе, управлявал моторно превозно средство – лек автомобил “Опел Астра” с рег.№
Р 20 58 ВМ, с концентрация на алкохол в кръвта си над 0.5 на хиляда – 4.81 на
хиляда, установена по надлежния ред /Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за
установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози/,
след като бил осъден с влязла в сила присъда – Определение № 418/03.11.2014 г.
по НОХД № 2088/14 г. по описа на Районен съд Русе, в сила от 03.11.2014 г., за
деяние по чл.343б, ал.1 от НК - престъплението
по чл. 343б, ал.2 от НК.
Прокурорът поддържа
обвинението. Моли съда да признае подсъдимия за виновен и му наложи предвидените
за това престъпление наказания.
Подсъдимия, редовно призован се явява лично и със защитник. Признава
изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и
изразява съгласие да не се събират доказателства за тези факти, по смисъла на
чл.371, ал.1, т.2 от НПК. Изразява съжаление за стореното от него.
Съдът, след като съобрази, че самопризнанието на подсъдимия
се подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства, същите са
събрани при условията и по реда на НПК, приема за установени фактите, изложени
в обстоятелствената част на обвинителния акт, а именно:
Подсъдимият Х.П.Х. е роден на ***г***, български
гражданин, с висше образование, женен, неосъждан /реабилитиран/, работи, с ЕГН **********.
Подс.Х. бил правоспособен водач на МПС с категории С, В, М,
АМ и ТКТ от 1985 г. До настоящото деяние бил наказван по административен ред, за
нарушаване правилата за движение, с влезли в сила две наказателни постановления.
С Определение № 418/03.11.2014 г. по НОХД № 2088/14 г. по
описа на Районен съд Русе, в сила от 03.11.2014 г., за деяние по чл.343б, ал.1
от НК на подс.Х. били наложени наказания „Лишаване от свобода“, чието
изтърпяване било отложено за изпитателен срок и „Лишаване от право да управлява
МПС“. По това осъждане, считано от 04.11.2017 г. била настъпила реабилитация по
право.
Сутринта на 29.07.2018 г., след като си тръгнал от работа, подсъдимият Х.Х.
употребил значително количество алкохол – два литра вино. Независимо от това,
малко по-късно привел
в движение лек автомобил “Опел Астра” с рег.№
Р 20 58 ВМ и го управлявал по улиците на гр. Русе. Около 10.30 ч.,
поради алкохолното си опиване, подс.Х. спрял автомобила на платното за движение
на ул.“Петрохан“, в посока УМБАЛ „Медика“ и заспал на шофьорската седалка. По
същото време, след ляв завой, по ул.“Петрохан“ се включил с личният си лек
автомобил свид.Д.Д.. Той видял престояващият на платното автомобил, спрял зад
него и отишъл до водача, за да провери дали има нужда от помощ. Видял, че
подсъдимият спи, събудил го и го попитал дали има нужда от помощ. Х. отговорил,
че няма, при което Д. усетил в дъха му силен мирис на алкохол. Върнал се в
автомобила си и подал сигнал на Спешен номер 112. В този момент подс.Х. задействал
двигателя на автомобила и потеглил по ул.“Петрохан“. Свид.Д. веднага го
последвал с автомобила си, като видял, че при движението си автомобила на подс.Х.
криволичи по платното за движение, като на няколко пъти навлиза в лентата за
насрещно движение, застрашавайки движещите се там автомобили. Придвижвайки се
по този начин, подс.Х. стигнал с управлявания от него автомобил до бл.“Глинка“,
като навлязъл в локалното платно на бул.“Липник“ пред блока, където спрял.
Свид.Д. също спрял там, като отново се обадил на спешен номер 112 и дал
информация за новото местоположение на автомобила на подсъдимия. Междувременно
подс.Х. отново привел автомобила си в движение като на няколко пъти се качвал
на тротоара, след което отново слизал на платното, спирал на пътя и форсирал
двигателя. Това му поведение освен на свид.Д., станало достояние и на свид.Р.Ц.,
която по това време излязла от входа на бл.“Глинка“. В този момент, с патрулен
автомобил на мястото пристигнал екип на Второ РУ при ОД на МВР-Русе, а след тях
и патрулен автомобил на Сектор ПП-Русе в екип свид.К.П. и И.И.– младши
автоконтрольори в Сектора. Те извършвали проверка на водача на лек автомобил “Опел
Астра” с рег.№ Р 20 58 ВМ и установили, че това е подс.Х.Х.. Същият силно лъхал
на алкохол, говорел завалено, трудно стоял изправен и не можел да координира
движенията си. Поради това подс.Х. бил изследван с техническо средство - апарат
"Алкотест Дрегер 7510" № ARВВ 0099, който отчел
наличие на алкохол в издишаните от подс.Х.Х. пари в размер на 3.76 на хиляда.
На въпроса на полицейските служители какво количество алкохол е изпил, подсъдимият
отговорил, че е изпил два литра вино. За това нарушение, свид.К.П. съставил на
подс.Х. АУАН, а след това му бил връчен и талон за изпращане на медицинско изследване.
В същият, подс.Х. саморъчно вписал, че не приема показанията на техническото
средство. След това, съобразно изискванията на Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за
установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози,
полицейските служители отвели подсъдимия до указаното здравно заведение - УМБАЛ-Русе.
Там, в Спешно отделение, на подс.Х. било извършено изследване, след което му
била взета кръвна проба.
На 30.07.2018г.
кръвната проба постъпила в химическата лаборатория на БНТЛ-Русе, където била
изследвана. Видно от приетото от Съда заключението на химическата експертиза, в
кръвта на подс.Х. се доказало наличие на етилов алкохол в количество 4.81 на
хиляда.
Така, с оглед събраните доказателства и въз основа на
установената фактическа обстановка, Съдът прави следните правни изводи:
Подс.Х.Х. не е осъществил от
обективна страна състава на престъплението по чл.343б, ал.2 от НК. За да е осъществен състава на това престъпление е
необходимо деецът да управлява МПС със съдържание на алкохол в кръвта над 0,5
на хиляда, след като е бил осъден с
влязла в сила присъда за управление на МПС със съдържание на алкохол в кръвта
над 1,2 на хиляда. По делото обаче се установява, че макар подсъдимият да
бил осъждан за такова деяние с Определение № 418/03.11.2014 г. по НОХД №
2088/14 г. по описа на Районен съд Русе, в сила от 03.11.2014 г., по отношение
на това негово осъждане на 04.11.2017 г. е настъпила реабилитация по право. Несъмнено,
съобразно разпоредбата на чл.85 от НК реабилитацията заличава факта на
осъждането и отменя занапред неблагоприятните последици, които законите
свързват с него. Безспорно, предвиденото от нормата на чл.343б, ал.2 от НК са
неблагоприятни последици, които биха настъпили за подс.Х., ако той не беше
реабилитиран по предходното си осъждане, но които от момента на реабилитирането
му следва да се считат за отменени занапред.
В обвинителният акт и в
пледоарията си, прокурора не отрича факта на реабилитацията, но се позовава на
разпоредбата на чл.30, ал.1 от НК, съобразно която правилата на чл. 28 и 29
не се прилагат, ако са изтекли пет години от изтърпяване на наказанието по
предишните присъди. Реабилитацията в този срок не изключва тяхното прилагане.
В същото време обаче, чл.28 от НК - нормата, установяваща института на повторността в наказателното право,
ясно и категорично указва, че предвиденото в особената част на този кодекс
наказание за престъпление, извършено
повторно се налага, ако деецът е извършил престъпление, след като е бил
осъден с влязла в сила присъда за друго такова престъпление. Т.е. абсолютна
предпоставка за квалифицирането на едно деяние като престъпление, извършено
повторно е в Особената част на НК изрично да е предвидено специално наказание
за повторно извършване на престъпление от същия вид. Случаят с нормата на
чл.343б, ал.2 от НК не е такъв, тъй като в тази норма липсва израза „извършено
повторно“.
По мнение на Съда, за деяния,
извършени в условията на повторност, следва да се считат само тези, които
законодателя изрично е квалифицирал като такива. Този извод се подкрепя и от
законодателната техника използвана в множество квалифицирани състави на
престъпления, за които е установен квалифициращия признак „повторност“ -
чл.126, ал.3, чл.131, ал.1, т.7, чл.135, ал.6, чл.142, ал.3, т.1, чл.149, ал.3,
чл.152 ал 2, т.3, чл.195, ал.1, т.7, чл.210, ал.1, т.4 и много други. Няма
съмнение, че по този начин законодателя еднозначно е изключил приложението на разпоредбата
на чл.28 от НК за всички останали престъпления, които са извършени, преди да са
изтекли пет години от изтърпяването на наказанието, наложено за предходно
деяние, съставляващо същото по вид престъпление. Обратно би обезмислило
изричното посочване на квалифициращият признак „извършено повторно“, само за
една част от деянията, тъй като би било достатъчно за всички деяния да намери
приложение разпоредбата на чл.28 от НК, без посочване на квалифициращ признак.
Съществен аргумент, че такава
е била действителната законодателна воля, представлява друг престъпен състав, при
това то установен отново в нормата на чл.343б, само че в ал.3 и ал.4. Става
дума за престъплението управление на МПС след употреба на наркотични вещества
или техни аналози, за което е въведен квалифициран състав на това престъпление
в ал.4 на същия, при който квалифициращия признак е именно деянието по ал.3 да е извършено повторно. Ако
законодателната воля е била да се установи квалифициращ признак „повторност“ и
за престъплението по ал.1, то несъмнено в разпоредбата на ал.2 би била
използвана същата законодателна техника, като вместо „след като деецът е бил
осъден с влязла в сила присъда за престъпление по ал.1“ следваше да бъде
употребен израза „ако престъплението е извършено повторно“.
Освен това, престъплението по
чл. 343б ал. 2 от НК не е напълно идентично с това по ал.1 /за да се счита “друго
такова“ по смисъла на чл.28 от НК/. Разпоредбата на чл. 343б ал.1 от НК
инкриминира управлението на МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 на
хиляда, докато по ал.2 това ниво на съдържание е значително занижено - едва над
0,5 на хиляда, като освен това е необходимо деецът да е бил осъден с влязла в
сила присъда за престъпление по чл.343б, ал.1 от НК. По този начин е създаден
отделен състав на престъпление, което също указва на неприложимост на разпоредбата
на чл.28, ал.1 от НК, респективно и на чл.30, ал.1 от НК, изключващ
реабилитацията в 5-годишния срок след изтърпяване на наказанието по предишното
осъждане.
В този смисъл е и практиката
на ВКС - Решение № 184 от 8.04.2013 г. на ВКС по н. д. № 462/2013г.; Решение № 588
от 17.12.2012 г. на ВКС по н. д. № 1831/2012 г.; Решение № 62 от 24.02.2015 г.
на ВКС по н. д. № 139/2015 г. и др.
Предвид изложеното дотук,
Съдът намира, че подс.Х.Х. не е осъществил състава на престъплението по
чл.343б, ал.2 от НК, поради което следва да бъде признат за невинен и оправдан
по това обвинение.
В същото време, събраните по делото доказателства дават
основание на Съда да приеме, по несъмнен начин, че:
Подс.Х.П.Х. е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъплението по чл.343б,
ал.1 от НК, като на 29.07.2018г., в гр.Русе, управлявал моторно превозно
средство – лек автомобил “Опел Астра” с рег.№ Р 20 58 ВМ, с концентрация на
алкохол в кръвта си над 1.2 на хиляда – 4.81 на хиляда, установена по надлежния
ред /Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване употребата на алкохол
и/или наркотични вещества или техни аналози /.
Обвинителният акт на РРП, с
което досъдебното производство е внесено в РРС, съдържа всички съществени
елементи на престъплението по чл.343б, ал.1 от НК в обстоятелствената си част.
Фактите били известни на подс.Х., същият дал кратки обяснения по тях в хода на
досъдебното производство, а в съдебното производство ги признава по реда на
чл.371, т.2 от НПК.
Престъплението по чл.343б, ал.1 от НК е
по-леко наказуемо от това по чл.343б, ал.2 от НК, за което обв.Х. е предаден на
съд.
Съдът счита, че няма
съществено изменение на обстоятелствената част на обвинението, а се касае само
за правилно прилагане на материалния закон към същите обстоятелства. Поради
това и по аргумент за противното от чл.287, ал.1 от НПК, Съдът счита, че липсва
пречка да бъде променена квалификацията на престъпното деяние на подс.Х., като
го признае за виновен в извършването на престъпление по чл.343б, ал.1 от НК.
От обективна страна:
Самоличността на извършителя, като управляващ процесния
автомобил, била безспорно установена от полицейските служители К.П. и И.И., които извършили проверка на подсъдимия и му
извършили пробата за алкохол с техническо средство.
Безспорно е налице
концентрация на алкохол в кръвта на подсъдимия Х. над допустимите граници от
1.2 на хиляда, а именно 4.81 на хиляда.
Установяването на тази концентрация е станало по надлежния
ред, а именно при спазване изискванията на Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда
за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни
аналози. Съгласно чл.1, ал.3 от цитираната наредба, употребата на алкохол и/или
наркотични вещества или техни аналози се установява чрез използване на
технически средства и медицински изследвания. В конкретния случай това е
станало с медицинско и лабораторно изследване на кръвна проба
от подсъдимия, оформено в приетото от Съда заключение на вещото лице.
От субективна страна:
Деянието е извършено при условията на пряк умисъл.
Подсъдимият Х., като дългогодишен правоспособен водач на МПС, знаел за
съществуващата принципна забрана за управление на МПС след употреба на алкохол.
Въпреки това привел в движение автомобила, след като консумирал алкохол.
Психическото му състояние е било такова, че разбирал противоправността на
извършеното. Съзнавал общественоопасния характер на деянието и е искал
настъпването на общественоопасните последици от него.
При
индивидуализацията на наказанието
по отношение на подсъдимият Х. Съдът отчита като смекчаващи отговорността
обстоятелства трудовата му ангажираност; наличието само на две нарушения на
правилата за движение по пътищата, санкционирани по административен ред, за
повече от 30 години шофьорски стаж; изразеното съжаление за стореното от него и
липсата на други вредни последици, извън съставомерните.
Съдът
отчита като отегчаващи отговорността обстоятелства изключително високото ниво
на алкохолно опиване, както и факта, че настоящото деяние било извършено след
като подсъдимият вече е бил веднъж осъждан за същото по вид престъпление.
Предвид
това, Съдът приема, че с оглед характера и относителната им
тежест, е налице баланс на смекчаващите и отегчаващите отговорността
обстоятелства, налагащ определяне на наказанията, с изключение на наказанието
„Лишаване от право да управлява МПС“, в средата на предвиденото от закона.
Мотивиран така, Съдът приема, че целите на наказанието ще
се постигнат с определяне на наказание “Лишаване от свобода” за срок от 2/две/
години. Съобразявайки, съгласно чл.373, ал.2 от НПК задължителното
прилагане на чл.58а, ал.1 от НК, Съдът намалява така определеното наказание с
една трета, като налага на подс.Х.Х. наказание “ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” в размер на 1/ЕДНА/ ГОДИНИ И 4/ЧЕТИРИ/ МЕСЕЦА.
Съдът констатира, че с оглед изключително високата степен
на алкохолно опиване и особено предвид обстоятелството, че подс.Х.Х. бил вече
веднъж осъждан за престъпление по чл.343б, ал.1 от НК, а от изтичане на
изпитателният срок определен му по предходното осъждане до настоящото деяние не
била изтекла и една година, приложението на чл.66 от НК не би спомогнало за
постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето на осъдения,
поради което определеното наказание „Лишаване от свобода“ следва да бъде
изтърпяно ефективно при общ режим.
На подс.Х. следва да се
наложи и кумулативно предвиденото в чл.343г от НК наказание “Лишаване от право
да се управлява моторно превозно средство”, което с оглед значителното ниво на
алкохолно съдържание в кръвта и явното и упорито неглижиране на забраната за
управление на МПС, след употреба на алкохол от страна на подсъдимия, следва да
бъде за максималния срок от ТРИ ГОДИНИ.
По този начин подсъдимият ще бъде лишен, за максималният предвиден от закона
срок, от възможност да застраши с поведението си като водач останалите членове
на обществото и тяхното имущество.
На осн. чл. 59, ал. 4 от НК
следва да се приспадне времето, през което подс.Х. е бил лишен по
административен ред от възможността да упражнява това право.
Другото, кумулативно
предвидено в нормата на чл.343б, ал.1 от НК наказание – “Глоба”, Съдът
индивидуализира в размер на 600.00лв.
Така наложените наказания
по преценка на Съда съответстват в пълна степен на обществената опасност на
дееца и деянието. С налагането им последният ще има възможност да преосмисли
постъпката си и да съобрази в бъдеще поведението си със законоустановените
порядки в обществото.
На подсъдимият следва да
бъдат възложени разноските направени в хода на досъдебното производство – в
размер на 40.71 лв.
Мотивиран така, Съдът постанови присъдата си.
Районен съдия: