Р Е Ш Е Н И Е
София, 16.07.2021 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, I-ВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 3-ТИ
състав, в открито заседание на тридесет
и първи май през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОГДАНА
ЖЕЛЯВСКА
при секретаря Ива И., като разгледа докладваното от
съдия Желявска гр.д.№ 12064/2017 г., за да се произнесе взе пред вид
следното:
Предявен е иск от „„О.Б.Б.“ АД, ЕИК ******чрез адв. В.Г.
със съд.адрес:*** против К.Г.К., ЕГН ********** с адрес: ***, с правно
основание чл.422, ал.1 ГПК за признаване
за установено, че К.Г.К. дължи на „„О.Б.Б.“ АД по
Договор за предоставяне на кредит за ремонт и строителство от 05.05.2006 г., изменен и допълнен с Допълнително споразумение
№ 1 от 02.07.2010 г. и Допълнително споразумение № 2 от 21.01.2012 г. следните
суми: - 62 096,33 лв. – главница, - 14 042,37 лв. договорна лихва за периода
25.01.2015 г. 30.01.2017 г. по чл. 5 от Договора за кредит; - 8 521,01 лв. - наказателна лихва за
периода 25.01.2015 г. - 23.02.2017 г. по чл. 6 от Договора за кредит; - законна лихва, считано от 24.02.2017 г.
до изплащане на вземането; - 376,28
лв. – такса за подновяване вписването на ипотека, дължими от длъжника на
основание чл. 8, ал. 7 от Договора за кредит от 05.05.2006
г. Претендира разноски, вкл. и за заповедното производство.
В исковата си молба ищецът твърди, че на 05.05.2006 г. между “О.Б.Б.” АД /“ОББ“
АД/ и ответника К.Г.К. е сключен Договор за предоставяне на кредит за ремонт и
строителство, изменен и допълнен с Допълнително споразумение № 1 от 02.07.2010
г. и с Допълнително споразумение № 2 от 21.01.2012 г., по силата на които „ОББ“
АД е предоставила на кредитополучателя банков кредит в размер на 163 000 лв.
Кредитът е изцяло усвоен на 11.05.2006 г.
Кредитът е
предоставен при годишна лихва за редовна главница в размер на 8,25 %, като за
първата година главницата по кредита се е олихвявала с промоционален
лихвен процент в размер на 1,5 % годишно. Между страните е уговорено, че
олихвяването се извършва ежемесечно (чл. 5, ал. 1 и ал. 2 от Договора за
кредит).
С договора
за кредит е уговорено заплащането на първоначална такса в размер на 0,5% върху
размера на разрешения кредит, която се изплаща при усвояване на кредита, както
и годишна такса за управление на кредита в размер на 0,5% върху остатъка от
главницата по кредита, която се заплаща ежемесечно и се включва в размера на
месечната анюитетна вноска (чл. 7, ал. 1 и ал. 2 от
Договора за кредит).
Погасяването
на кредита е уговорено да се извърши на 240 (двеста и четиридесет) месечни анюитетни вноски, като първите 12 вноски са в размер на
824,59 лева всяка една, а останалите - в размер на 1408,47 лева всяка една, с
падеж на 25-то число на всеки месец, считано от 25.06.2006 г. (чл. 12 от
Договора за кредит).
Крайният
срок за връщане на средствата по кредита е бил до 25.05.2026 г. (чл. 13 от
Договора за кредит) в случай, че погасяването на кредита се извършва на
уговорените в договора месечни погасителни вноски, без да се допускат просрочия в плащането на погасителните вноски.
За
обезпечаване вземанията на „ОББ” АД по сключения договор за банков кредит
ответникът е учредил в полза на банката договорна ипотека с Нотариален акт за
учредяване на договорна ипотека.
На
02.07.2010 г. е подписано Допълнително споразумение № 1 към договора за кредит,
с което страните по договора са констатирали и признали за установено в
отношенията помежду си размера на непогасеното задължение към 25.06.2010 г. -
149 347,41 лв. (чл. 1 на Допълнителното споразумение). Със същото е уговорено,
че остатъкът от кредита в размер на 149 347,41 лв. ще се издължи до 25.05.2031
г., при нов погасителен план.
На
21.01.2012 г. е подписано Допълнително споразумение № 2 към договора за кредит,
с което страните по договора са констатирали и признали за установено в
отношенията помежду си размера на непогасеното задължение към 21.01.2012 г. -
143 549,98 лв. (чл. 1 на Допълнителното споразумение). Със същото е уговорено,
че остатъкът от кредита в размер на 149 347,41 лв. ще се издължи в срока
уговорен в чл. 5 от Допълнително споразумение № 1 от 02.07.2010 г. - до
25.05.2031 г., но при нов погасителен план
Съгласно чл.
8 от Допълнително споразумение № 2 от 21.01.2012 г. към Договора за кредит при
пълно или частично неплащане на две погасителни вноски, кредитът става
автоматично предсрочно изискуем, без да е необходимо кредитополучателят да бъде
уведомяван.
Ищецът
твърди, че кредитополучателят К.Г.К. е изпълнявал задължението си за заплащане
на месечните погасителни вноски по договора за кредит до м. 25.12.2014 г.
включително, като погасителната вноска с падеж 25.01.2015 г. не е платена
изцяло, не са платени и следващите погасителни вноски, с падеж след 25.01.2015
г.
С
Уведомление изх. № 102806_17/31.01.2017 г. Банката е уведомила
кредитополучателя К.Г.К. за настъпилата предсрочна изискуемост на задълженията
му по кредита. Уведомлението е връчено лично на кредитополучателя на 22.02.2017
г.
На
08.03.2017 г. позовавайки се на настъпилата предсрочна изискуемост, „ОББ” АД се
е снабдила със Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 417 ГПК и Изпълнителен лист по ч.гр.д. № 11754/2017 г. на
Софийски районен съд, 57-ми с-в, с която длъжникът К.Г.К. е осъден да заплати
на Банката парично вземане, произтичащо от Договора за предоставяне на кредит
за ремонт и строителство от 05.05.2006 г., изменен и
допълнен с Допълнително споразумение № 1 от 02.07.2010 г. и Допълнително
споразумение № 2 от 21.01.2012 г., следните суми: 62 096,33 лв. главница, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 24.02.2017 г. до изплащане на
вземането, 14 042,37 лева договорна лихва за периода от 25.01.2015 г. до
31.01.2017 г., и 8 521,01 лв. наказателна лихва от 25.01.2015 г. до 23.02.2017
г., 376,28 лв. - такса за подновяване на ипотека, както и сумата от 1 700,72
лв. държавна такса и 2 238,65 лв. адвокатско възнаграждение.
Въз основа
на издадения изпълнителен лист за събиране на сумите е образувано изпълнително
дело № 20177900400857 по описа за 2017 г. на ЧСИ Р.М.В., peг.
№ 790.
В срока за
доброволно изпълнение длъжникът К.Г.К. е подал възражение по чл. 414 от ГПК
срещу издадената Заповед за изпълнение.
Ищецът е
представил писмени доказателства.
Поискал
е назначаване на ССЕ.
Поискал е също прилагане на ч.гр.д. № 11754/2017 по
описа на СРС, ГО, 57 с-в.
В хода по
същество моли съда да уважи предявения иск, като основателен и доказан. Претендира
разноски по списък.
Ответникът К.Г.К. оспорва иска по основание и размер.
Претендира разноски.
Не
оспорва наличието на договорни отношения с ищеца, както и че е получил сумата от 163 000 лв., но твърди, че е
погасявал редовно задълженията си по него, включително предсрочно е погасил
част от кредита след продажбата на един от имотите, който е бил ипотекиран като
обезпечение по кредита.
Твърди,
че банката не е изчислявала
законосъобразно размера на задълженията по кредита, както и не е изчислявала
правилно размера на лихвата и на таксите по кредита и не е отчела
законосъобразно постъпилите суми за погасяването на задълженията по кредита,
включително не е отчела получената на 14.11.2014 г. обща сума от 125 375 лв.
Счита,
че част от клаузите на договора са нищожни и не могат да породят правни
последици, а следователно и определеният съгласно тях увеличен размер на
задълженията по договора за кредит е незаконосъобразен.
Твърди,
че ищецът е събирал от кредитополучателя суми в размер над размера на първоначално
определената анюитетната вноска. Това се отнасяло за
общо 28 вноски. Общият размер на надвнесените от кредитополучателя суми за
периода от 25.03.2008 г. до 25.06.2010 г. бил в размер на 1 346,52 лв.
Прави
възражение за прихващане на сумата от 1 346,52 лв., която е била получена без
правно основание от ищеца до 25.06.2010 г. със сума в същия размер от остатъка
по главницата по кредита.
Оспорва
законосъобразността на извършеното от ищеца погасяване на задължения по
основание и размер.
Твърди,
че в исковата молба липсват доказателства и твърдения за просрочия
на предходни вноски по кредита и възникване на други задължения на
кредитополучателя, освен за анюитетните вноски.
Оспорва
твърденията на ищеца, че кредитът е бил предсрочно изискуем към 30.01.2017г.
поради неплащане на 26 броя месечни погасителни вноски.
Представил е
писмени доказателства. Поставил е допълнителни задачи на ССЕ.
В хода по
същество моли съда да отхвърли изцяло предявения иск, като неоснователен и
недоказан.
Съдът, като прецени събраните по делото
писмени доказателства и експертизи, намира за установено от фактическа страна
следното:
По делото не се спори, а и това се доказва от
събраните по делото доказателства, че по силата на Договор за предоставяне на
кредит за ремонт и строителство от 05.05.2016 г., сключен
между ищеца „ОББ" АД от една
страна, и ответника К.Г.К., Банката му е предоставила кредит за закупуване и
ремонт на недвижим имот в размер на 163 000 лв. с краен срок
на връщане 25.05.2026 г. В чл. 12 от Договора
за кредит е уговорено погасяването на задължението да се извърши на месечни анюитетни вноски, от тях първите 12 вноски да са в размер
824,59 лв. за вноска, а останалите - в размер 1408,47 лв., а падежът на всяка
вноска да е на 25-то число на всеки месец, считано от 25.06.2006 г.
В чл. 5, ал. 1 и ал. 2 от Договора за кредит страните
са уговорили също и размера на годишна лихва за редовна главница на 8,25 % при
ежемесечно олихвяване, а за първата година – да има промоционален
лихвен процент от 1,5 % годишно, а в чл. 7 – заплащане на първоначална такса в
размер 0,5 % от кредита и годишна такса за управление 0,5 % върху остатъка от
главницата, която да се изплаща ежемесечно, като включена в размера на
месечната анюитетна вноска
Не се спори също, а и не установява от
събраните доказателства, че към Договора за кредит са сключени две Допълнителни
споразумения – Допълнително споразумение № 1 от 02.07.2010 г. и с Допълнително
споразумение № 2 от 21.01.2012 г.
Отпуснатият
кредит е изцяло усвоен на 11.05.2006 г.
Сключеният
договор за кредит е бил изменян два пъти, съответно с Допълнително споразумение
№ 1 от 02.07.2010 г. и Допълнително споразумение № 2 от 21.01.2012 г.
В
Допълнително споразумение № 1 към договора за кредит страните са признали, че размерът
на непогасеното задължение на ответника към ищцовото
банково дружество към 25.06.2010 г. е 149 347,41 лв., като крайният срок за издължаване
на остатък по кредита е удължен до 25.05.2031 г., при нов погасителен план.
В
Допълнително споразумение № 2 към договора за кредит отново е уточнен размерът
на непогасеното задължение към 21.01.2012 г. и той е 143 549,98 лв., без да е
променен крайният срок , но при нов погасителен план за издължаване на остатък по
кредита, като, в същото време, е съставн нов
погасителен план.
Доказа се
също, че, поради неплащане от страна на ответника на задълженията му по
кредита, считано от 25.01.2015 г., с уведомление, изх. № 102806_17/31.01.2017
г., връчено лично на кредитополучателя на 22.02.2017 г., Банката – ищец го е
уведомила за настъпилата предсрочна изискуемост на задълженията му по кредита.
Не се спори също така, че,
във връзка с подадено от Банката Заявление по чл. 417 ГПК, е
било образувано ч.гр.д. № 11754/2017 г. на Софийски районен съд, 57-ми с-в, по което в нейна полза на 08.03.2017 г. са
издадени заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, като длъжникът К.Г.К.
е осъден да заплати на Банката парично вземане, произтичащо от Договора за
предоставяне на кредит за ремонт и строителство от 05.05.2006
г., изменен и допълнен с Допълнително споразумение № 1 от 02.07.2010 г. и
Допълнително споразумение № 2 от 21.01.2012 г., следните суми: 62 096,33 лв.
главница, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 24.02.2017 г.
до изплащане на вземането, 14 042,37 лева договорна лихва за периода от
25.01.2015 г. до 31.01.2017 г., и 8 521,01 лв. наказателна лихва от 25.01.2015
г. до 23.02.2017 г., 376,28 лв. - такса за подновяване на ипотека, както и
сумата от 1 700,72 лв. държавна такса и 2 238,65 лв. адвокатско възнаграждение.
За събиране на посочените
суми въз основа на издадените заповед за изпълнение и изпълнителен лист е
образувано изпълнително дело № 20177900400857 по описа за 2017 г. на ЧСИ Р.М.В., peг. № 790 на КЧСИ.
След
уведомяване в законовия срок, длъжникът и настоящ ответник К.К. е подал възражение срещу издадената Заповед за незабавно
изпълнение, като заявил, че не дължи сумите по него и, съобразно дадената му
възможност, ищецът е предявил настоящия иск за установяване на вземането си.
По настоящото производство е
приложено копие от образуваното ч.гр.д. № 11754/2017 г. на Софийски
районен съд, 57-ми с-в, по което срещу длъжника К.К. са
издадени Заповед за изпълнение и изпълнителен лист за посочените суми.
По искане на страните бяха назначени две различни съдебно – икономически експертизи, като
съдът възприема заключенията на вещото лице З.Д. – първоначално и допълнително
и базира решението си на тях.
Въпросите, които бяха поставени на експерта, са
следните:
Въпроси, поставени от ищеца: 1.
Какъв е общият размер на усвоените средства по
Договора за предоставяне на кредит за ремонт и строителство от 05.05.2006г.? 2. Какви погасителни вноски за погасяване на
задълженията по договора са били извършени до 24.02.2017г.(датата, към която са
удостоверени вземанията в заповедното производство) и до какъв размер са били
погасявани задълженията за връщане на главница и заплащане на договорни и
наказателни лихви? 3. Колко и какви по размер месечни погасителни вноски по
договора не са били платени към 24.02.2017г„ съответно на кои дати е следвало
да бъде заплатена всяка от просрочените месечни вноски?4. Колко и какви по размер месечни погасителни
вноски по договора не са платени към момента на изготвяне на заключението? 5. Какъв
е бил общият дължим размер на главницата и начислените договорни и наказателни
лихви по договора към 24.02.2017г.”
Въпроси,
поставени от ответника: 1. Да
даде заключение за това как с постъпилите за погасяване на задълженията по
договора суми до 02.07.2010 г би следвало да бъдат погасени задълженията,
съгласно първоначалния погасителен
план? 2. Какъв е остатъкът на задължението на ответника към 02.07.2010 г. с
оглед на направените от него плащания, първоначалния погасителен план и
възражение за прихващане, направено с настоящия отговор? 3. Какви плащания за
погасяване на кредита са постъпили след 02.07.2010 г. и как те са били отчетени
от страна на ищеца? 4. Отчетено ли е от страна на ищеца внасянето на сумата от
125 375 лв. на 14.11.2014 г. за погасяване на задължения на ответника,
какви задължения са погасени с тази сума, какви задължения е следвало да бъдат
погасени, ако бъде взет пред вид размерът на задължението към 02.07.20Ю г.,
съгласно първоначалния погасителен план и възражението за прихващане и какъв е
остатъкът на задължението за главница по кредита към тази дата по изчисленията на
ищеца и с оглед на изчисленият от в.л. размер на задължението към 02.07.2010 г. с оглед на първоначалния
погасителен план и възраженията в настоящия отговор?”
На поставените въпроси експертизата е дала следните
отговори: На основание р-л I, чл.1(1) от Договор за
кредит за ремонт и строителство от 05.05.2006 г
кредитополучателят К.Г.К. е усвоил договорената сума от 163 000,00 лв. еднократно
на 11.05.2006 г. по банкова сметка ***огасяване 25.05.2031
г.
Общият размер на погасените задължения на К.Г.К., съгласно Договор за
кредит за ремонт и строителство от 05.05.2006 г,
Допълнително споразумение № 1 от 02.07.2010 г и Допълнително споразумение № 2
от 21.01.2015 г към 24.02.2017 г /датата, към която са удостоверени вземанията
в заповедното производство/ възлиза на
193 583,67 лв., в т.ч. главница 100 963,67 лв., наказателна
лихва 474,92 лв. и наказателна надбавка 254,44
лв.
Общият размер на неплатените месечни погасителни вноски
по процесния догоговор е 25
вноски на стойност 18 000,88 лв., в
т.ч. просрочена главница 2 825,29 лв.,просрочена
договорна лихва 15 175,59 л. и оставаща главница 59 271,04 лв., или общо
главница към 24.02.2017 г. - 62 096,33 лв.
Според експерта, общо към 24.02.2017 г. има неплатени 25
вноски на стойност 18 510,30 лв., в т.ч. просрочена главница 2 825,29 лв., просрочена договорна лихва 15 175,59 лв. наказателна лихва 509,42 лв. и оставаща главница 59 271,04 лв., или общо главница към 24.02.2017 г. - 62
096,33 лв., или общо задължение към 24.02.2017 г 80 606,63 лв.
Общият размер на месечните погасителни вноски за периода
от 25.05.2006 г до 02.07.2010 г съгласно първоначалния погасителен план възлиза на 62 135,25 лв.
Общият размер на сумите, с които са били погасени
задължения на анюитетни вноски по процесния
кредит в периода от 25.05.2006 г до 02.07.2010 г възлиза на 58 168,28 лв.,
като неплатената сума е 3 966,97 л., неплатени ще бъдат - частично вноска за м.
април 2010 г в размер на 1 150,03 лв. и изцяло вноските за м. май и юни 2010 г.
В този период са били начислени и покрити
лихви за забава в общ размер 139,92 лв.
Експертът заявява, че, ако се приеме, че и тази сума бъде отнесена като
погасяване на месечни анюитетни вноски, то неплатеният остатък би бил 3
827,05 лв. /3 966,97 лв -139,92 лв./
По
– нататък експертът заявява, че общият размер на месечните погасителни вноски за периода
от 25.05.2006 г до 02.07.2010 г съгласно първоначалния погасителен план възлизат на 62 135, 25 лв. Общият размер на сумите, с които са
били погасени задължения по анюитетни вноски по процесния кредит в периода от 25.05.2006 г до 02.07.2010 г е 58 168, 298 лв., а неплатената сума е
3 966, 67 лв.
Експертизата
е установила също, че в този
период са били начислени и покрити лихви
за забава в общ размер 139,92 лв. и, в случай че се
приеме, че тази сума бъде отнесена като погасяване на месечните анюитетни вноски,
то неплатеният остатък би бил разлика между 3 966,97 лв. и 139,92 лв., или 3 827,05
лв.
В периода от 02.07.2010 г до датата на
последно плащане по процесния кредит (200 лв. от 29.08.2016 г. и 0, 29 лв. от
17.02.2017 г., сумата, с която е погасявано задължение по кредита е в размер на
135 275,46 лв., които са били отчетени, както следва: главница 84 89,20 лв., договорна лихва 50 096,83 лв. и наказателна
лихва 589,43 лв.
Експертизата е
установила, че на 14.11.2014 г по сметка на кредитополучателя е постъпила
сума в размер 125375,00 лв. и е в
извършено погасяване на задължения в размер 93 913,49 лв.
Съгласно първоначалния погасителен план (без да се вземат под внимание подписаните
между страните Допълнително споразумение № 1 от 02.07.2010 г и Допълнително
споразумение № 2 от 21.01.2012 г) , общият размер на вноските по кредита
към 14.11.2014 г. г възлиза на 135
375,69 лв., в т.ч.
главница 40 201,37лв., договорна лихва 95 1 74,32 лв.
Общият размер на сумите, с които са били
погасени задължения по анюитетни вноски по процесния кредит в периода от 25.05.2006 г. до 14.11.2014 г.
възлиза на 101184,71 лв., в
т.ч.-главница 29 901,91 лв., договорна
лихва 71 282,80 лв. Неплатена сума към 14.11.2014 г. е 34 190,98 лв., в т.ч. главница
10 229, 46 лв., договорна лихва 23 891, 52 лв.
В този период са били начислени и покрити лихви за забава
в общ размер 393,25 лв. и
вещото лице прави извод, че, ако се приеме, че и тази сума следва да бъде
отнесена като погасяване на месечни анюитетни вноски,
то неплатеният остатък възлиза на 33 797,73 лв. /34
190,98 - 393,25 лв/.
В допълнителната си експертиза вещото лице е
отговорило на въпроси, поставени от ответната страна. То е направило извод, че от
страна на „ОББ“, АД при погасяване със сумата от продажбата на освободения от
обезпечение имот в размер на 125 375 лв. е съобразено Решение А 256/28.10.2014
г на Кредитен център банкиране на дребно при „ОББ“, АД, на основание кредитни
правомощия и правила за одобрение, определени в Наръчника за политиката на ОББ
по отношение кредитния риск при Банкиране на дребно, въз основа на предложение
от Клон „Варна Колони”, гр. Варна.
На 14.11.2014 г. длъжникът е извършил
плащания, като по процесния кредит е извършено погасяване на задължения в
размер на 93 913,49 лв., като
остатъкът от неплатената преструктурирана главница е в размер 62 195,31 лв. Ако
се приеме, че и със сумата 31 461,51 лв. /представляваща сума, с която са били закрити задълженията по другите
два кредита - потребителски LD********** - сумата 9 013,92
лв. и ипотечен MG********** - сумата 22 447,59
лв./ )бъде покрито задължение по главницата на процесния кредит, то неплатената главница би била 30 733,80 лв.
Общият размер на неплатените месечни
погасителни вноски по процесния договор към
31.01.2017 г и към 24.02.2017 г при изчислената главница в размер на 30 733,80
лв. към,14.11.2014 г и анюитетни вноски от 724,04 лв /27 броя/
възлиза на 18 724,92 лв., вт.ч.- просрочена главница 14
388,75 лв., просрочена договорна лихва4 336,17 лв. и
оставаща главница 15 703,18 лв., или общо главница към 31.01.2017 г - 30 091,33
лв.
С Допълнително споразумение № 1 от 02.07.2010
г. към Договор за предоставяне на кредит за ремонт и строителство от 05.05.2006 г:. Банката и кредитополучателят се съгласяват, че
към датата на влизане в сила на допълнителното споразумение, задълженията на
кредитополучателя по договора са в размер 149 347,41 лв. В така
индивидуализираната сума няма капитализиране на лихви.
С Допълнително споразумение № 2 от 21.01.2012
г към Договор за предоставяне на кредит за ремонт и строителство от 05.05.2006 г:, Банката и кредитополучателят се съгласяват, че
към датата на влизане в сила на допълнителното споразумение, задълженията на
кредитополучателя по договора са в размер 143 549,98 лв. В така
индивидуализираната сума няма капитализиране на лихви.
На основание чл. 9 от Договор за предоставяне
на кредит за ремонт и строителство от 05.05.2006 г.,
между „О.Б.Б.“ АД, като кредитор, и К.Г.К., като
кредитополучател, за предоставянето на 163 000 лв. кредит, кредитът се
издължава на 240 месечни анюитетни вноски, включващи
главница, лихва и съответната част от годишната такса за управление и
обслужване, считано от 25.06.2006 г. на 25 число на месеца, като първите 12
вноски са в размер на 824,59 лв., а останалите - в размер на 1408,47 лв.
Крайния срок за издължаване на дълга по кредита е 25. 5.2026 г.
Въз основа на договореното коректно е
изготвен Погасителен план към процесния Договор за
предоставяне на кредит за ремонт и строителство от 05.05.2006
г. с така договорения размер на вноските.
Общият размер на вноските, без да се вземат пред вид
Допълнителните споразумения, възлиза на 135 375,69 лв. Общият размер на сумите, с които са били
погасени задължения по анюитетни вноски по процесния кредит в периода от 25.05.2006 г. до 14.11.2014
г. възлиза на 101 184,71 лв.
Неплатената сума към
14.11.2014 г е 34 190,98 лв. В този период са били начислени и
покрити лихви за забава в общ размер 393,25
лв. Ако се приеме, че и тази сума бъде отнесена като погасяване на месечните анюитетни вноски, то неплатеният остатък би бил
33 797, 73 лв.
Отделно от това, ако
се приеме, че получената сума от 125 375 лв. следва
да се отнесе за покриване само на процесния у кредит, то, след покриване на неплатената сума към 14.11.2014 г,
задължението ще бъде изцяло покрито и към следващите дати -31.01.2017 г. и към
24.02.2017 г. ответникът – кредитополучател няма да има задължение по този
кредит.
Изложеното се доказва от приетите по делото и неспорени писмени доказателства и експертизи.
Други релевантни по делото
доказателства не са представени.
При
така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:
Предявен е иск с
правно основание чл.422 вр.с чл.415 вр.с. чл.124 ГПК за признаване за установено по отношение на ответника К.Г.К., че той
дължи на Банката - ищец сумите, визирини в
издадената заповед за незабавно
изпълнение, респ. изпълнителен лист по реда на чл. 417 ГПК, въз основа на Договор
за банков револвиращ кредит.
Съгласно чл.124, ал.1 ГПК всеки може
да предяви иск, за да установи съществуването или несъществуването на едно
правно отношение или на едно право, когато има интерес от това.
С оглед правилата за
разпределение на доказателствената тежест, всяка една от страните трябва да докаже
обстоятелствата, на които основава своите искания или възражения, а, съобразно
характера
на предявения иск - положителен установителен, и
правилото, че на пълно доказване в гражданското съдопроизводство подлежат
положителните факти, на ищецът следваше да докаже в процеса, че ответникът му
дължи на правно основание процесната сума. Ищецът, като кредитор, следва да докаже факта, от
който произтича вземането му, респ. наличието на неизпълнение, а ответниците -длъжници -
възраженията си срещу вземането.
Производството
по чл.422 ГПК е следствие от производството по издаване на заповед за
изпълнение и изпълнителен лист, като на доказване подлежи, освен основанието, и
размерът на задължението на ответника към датата на подаване на заявление за
провеждане на заповедно производство.
Настоящият съдебен състав счита, че от
събраните по делото доказателства по безспорен начин се установява наличието на
валидно сключен Договор за банков кредитмежду ищеца „ОББ",
АД от една страна, и К.Г.К. –
кредитополучател, от друга страна. С подписване на
договора страните са се съгласили да поемат посочените в него задължения. Доказа
се, че на 11.05.2016 г. кредитът е изцяло
усвоен от кредитополучателя.
В хода на производството се установи, че
изискуемостта на договора за банков кредит е настъпила предсрочно поради липса
на плащания от страна на кредитополучателя и за това, след надлежното му
уведомяване на 22.02.2017 г., по инициатива на ищеца – Банката е образувано
заповедно производство пред СРС, издадена е цитираната заповед за изпълнение и
изпълнителен лист за посочените по – горе суми. – главница, лихви и разноски.
От ответната страна в хода на
производството бе заявено, че ответникът е заплатил суми, много по – големи от
дължимите, пред вид общите суми, които е заплащал и които бяха доказани от
заключението на съдебно – счетоводната експертиза. Съдът, обаче, не приема тези
възражения, пред вид факта, че ответникът е обслужвал три кредита, както и
вещото лице е констатирало, поради което не би могло да се приеме, че всички
заплатени суми са за погасяване именно на процесния
кредит, а съдът в тази връзка следва да се позове както на експертизата в другата
й част, така и на представените по делото писмени доказателства.
С оглед на това съдът приема, че, при
липсата на плащания от страна на ответника за погасяване на задълженията му по
кредита, установени от експертизата, след посочения период – 25.12.2014 г.,
законосъобразно ищецът е обявил кредита за предсрочно изискуем поради
неизпълнение от страна на кредитополучателя и е поискал образуване на заповедно
производство, което е приключило с издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен
лист за дължимите суми.
По
възражениеята за ответника за наличие на
неравноправни клаузи:
В отговора на исковата молба
ответникът е възразил, че някои от клаузите в договора, в частност чл. 5, предоставящ
право на Банката едностранно да промени лихвения процент поради инфлация или
други фактори, чл. 7, ал. 3, според която Банката има право едностранно да
променя годишната такса за управление, чл. 12, ал. 3, предвиждащ, че при
промяна на лихвения процент Банката уведомява кредитополучателя, без да е
необходимо подписване на анекс, чл. 18, който е в смисъл, че Банката не
отговаря за неизпълнението си по договор, настъпило вследствие на технически
причини, са неравноправни, по смисъла на
чл. 143 ЗЗД и чл. 146 ЗЗП и нарушават правата на ответника като потребител,
поставяйки го в по – неблагоприятно положение, поради което са нищожни и съдът дължи произнасяне по тях.
Съдът не приема тази теза на ответната
страна, пред вид факта, че по делото не се доказа извършването на
изменение в съществени условия така, както го предвиждат цитираните от
ответника разпоредби нито досежно лихвите, нито досежно таксите на договора. Напротив, както от събраните
писмени доказателства, така и от приетата и неоспорена съдебно-счетоводна
експертиза се установи, че размерът на дължимата възнаградителна
лихва е намаляван неколкократно и ответникът не е
поставян в по – неблагоприятно положение, точно обратното и в тази насока съдът
приема тезата на ответната страна.
Според нормата на чл. 143,
т. 5 ЗЗП, неравноправна клауза в
договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не
отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие
между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като
задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати
необосновано високо обезщетение или неустойка.
Съдът приема, че не са налице
неравноправни клаузи по смисъла на чл. 143 ЗЗП,
пред вид факта, че ответникът не доказа възраженията си за наличие на уговорки
в негова вреда, които не отговарят на изискването за добросъвестност и водят до
значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или
доставчика и потребителя.
По тези съображения съдът намира предявения иск за основателен и и доказан
и счита, че той следва да бъде уважен изцяло, като бъде признато за установено,
че ответницикът дължи на ищеца посочените в заповедта
за изпълнение и изпълнителен лист суми, произтичаща от неизпълнено задължение по
описания по – горе Договор за банков револвиращ кредит
и Допълнителните споразумения към него.
С оглед изхода на делото ответницикът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените
по делото разноски по списък, както следва: 1 700, 72 лв. държавна такса, 550
лв. депозит за вещо лице и 450 лв. ю.к. възнаграждение.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА
за установено по иска,
предявен от „О.Б.Б.“ АД, ЕИК ******чрез адв. В.Г. със съд.адрес:***, против К.Г.К., ЕГН **********
с адрес: ***, на основание чл. 422 ГПК, че К.Г.К.,
като кредитополучател по Договор за
предоставяне на кредит за ремонт и строителство от 05.05.2006
г., изменен и допълнен с Допълнително споразумение № 1 от 02.07.2010 г. и
Допълнително споразумение № 2 от 21.01.2012, дължи на „О.Б.Б.“ АД следните суми: - 62 096,33 лв. – главница, - 14 042,37 лв. договорна лихва за периода
25.01.2015 г. 30.01.2017 г. по чл. 5 от Договора за кредит; - 8 521,01 лв. - наказателна лихва за
периода 25.01.2015 г. - 23.02.2017 г. по чл. 6 от Договора за кредит; - законна лихва, считано от 24.02.2017 г.
до изплащане на вземането; - 376,28 лв.
– такса за подновяване вписването на ипотека, дължими от длъжника на основание
чл. 8, ал. 7 от Договора за кредит от 05.05.2006 г.,
за което вземане по образуваното ч.гр.д. № 11754/2017 г. на Софийски районен
съд, 57-ми с-в са издадени заповед за изпълнение по реда на чл. 417 ГПК и
изпълнителен лист.
ОСЪЖДА К.Г.К.
да заплати на „„О.Б.Б.“ АД сторените по делото разноски, както
следва: 1 700, 72 лв. държавна такса, 550 лв. депозит за вещо лице и 450
лв. ю.к. възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване в четиринадесетдневен срок пред САС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: