ОПРЕДЕЛЕНИЕ№                                    

Гр. Сливен, 06.07.2017г.

 

 

СЛИВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гр. отделение в закрито заседание на  шести юли през две хиляди и седемнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТИНА МАРЕВА ,

 

като се запозна с докладваното гр.д.№ 208 по описа на съда за 2017г., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е образувано по предявените от А.В.П. против Прокуратурата на Република България искове на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ

В месечния срок по чл. 131, ал. 1 ГПК допълнително към отговора на исковата молба е подадено възражение по чл. 119, ал. 3 ГПК от Окръжна прокуратура – Сливен, в което са развити доводи, че  настоящия адрес на ищеца е Ямбол и съвпада с мястото на увреждането, като съгласно чл. 7 ЗОДОВ „Искът за обезщетение се предявява пред съда по мястото на увреждането или по настоящия адрес или седалището на увредения срещу органите по чл. 1, ал. 1 и чл. 2, ал. 1, от чиито незаконни актове, действия или бездействия са причинени вредите.“

Преди да пристъпи към разглеждане на делото съдът намира, че възражение следва да се произнесе по този въпрос, във връзка с който намира, че възражението е основателно.

В самата искова молба не са изложени основания и аргументи относно избрания от ищеца Сливенски окръжен съд като компетентен.

Във връзка с критериите в чл. 7 ЗОДОВ се установява следните релевантни обстоятелства и факти.

Съгласно представената с отговора на исковата молба адресна справка, ищецът е с постоянен и настоящ адрес ***. Съответно избора на ищеца да предяви исковата молба пред Окръжен съд – Сливен не може да бъде обоснован по този критерий.

Във връзка с алтернативния критерий – място на увреждането, биха могли да са относими както въпросите, касаещи местонахождението на органа, от чиито незаконни актове, действия и бездействия ищецът твърди, че търпи вреди, така и мястото, в което настъпва вредата.

В исковата молба се посочва, че ищецът е претърпял вреди от повдигнатото на 14.12.2007г. от Военно-окръжна прокуратура – Сливен обвинение в извършване на престъпление по чл. 195, ал. 2 НК и поддържано до 01.06.2016г., когато е влязла в сила оправдателна присъда.

Във връзка с претърпените от ищеца вреди – неимуществени и имуществени, изброени пунктуално  в исковата молба,  място на увреждане за всяка е посочено - гр. Ямбол.

Предявяването на иска пред Окръжен съд – Сливен би могло да е обусловено единствено от пасивната легитимация следваща от разпоредбата на чл. 7 ЗОДОВ. Последното би означавало, че волята на законодателя е исковете по чл. 1 и чл. 2 ЗОДОВ да бъдат разглеждани по мястото, където се намира управлението на органите, от чиито незаконни актове, действия или бездействия са причинени вредите.

Формулировката на критерия в закона не е такава. Алтернативната подсъдност в чл. 7 ЗОДОВ е специална, тя е различна и дерогира тази по чл. 108, ал. 1 ГПК, която е обща и не намира приложение в случая. Критериите за местна подсъдност в чл. 7 ЗОДОВ са обусловени от специфичните права и интереси, чиято защита е предмет на исковете по чл. 1 и чл. 2 ЗОДОВ. Законодателят е посочил в разпоредбата на чл. 7 ЗОДОВ като алтернативен критерий изрично именно „мястото на увреждане“, а не териториалната дискреция на органа – ответник по исковете на основание чл. 1 и чл. 2 ЗОДОВ, както е в общата и неприложима процесуална разпоредба на чл. 108, ал. 1 ГПК.

Предвид гореизложеното, изхождайки от посоченото в исковата молба място на увреждане - гр. Ямбол, съвпадащо с настоящия адрес на ищеца, на съдът намира, че компетентен да разгледа предявения иск според правилата на местната и родова подсъдност е Окръжен съд – Ямбол.

Водим от гореизложеното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

 

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 208 по описа за 2017г. на Окръжен съд - гр.Сливен и го ИЗПРАЩА ПО ПОДСЪДНОСТ за разглеждане от Окръжен съд – гр. Ямбол.

 

Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му пред Апелативен съд – гр. Бургас!

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: