РЕШЕНИЕ
№ 124
гр. Велико Търново , 27.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XVI СЪСТАВ в публично
заседание на дванадесети януари, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:ВЛАДИМИР БАЛДЖИЕВ
като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР БАЛДЖИЕВ Гражданско дело
№ 20204110102324 по описа за 2020 година
Производството е образувано по искова молба на *, в която се излагат твърдения, че между
страните е сключен договор за потребителски кредит с *., по силата на който ищецът е
предоставил на ответника сумата от 900 лв. Изтъква се, че при сключване на договора
ответникът е избрал да му бъде осигурен пакет от допълнителни услуги, за който да заплати
възнаграждение от 1113,84 лв., което е следвало да погаси заедно със сумата по кредита и
начислената договорна лихва в общ размер на 2411,68 лв. на 24 равни месечни вноски в
срок до 15.03.2021г. Изтъква се, че от 15.04.2019г. последният е преустановил плащането на
вноските по кредита като е заплатил само 85 лв., с които са погасени задълженията му за
обезщетение за забава и за такси. Твърди се, че на 29.07.2019г. договорът е обявен за
предсрочно изискуем като са останали дължими суми от 900 лв. за главница, от 118,55 лв. за
договорна лихва за периода от 15.04.2019г. до 29.07.2019г., 132,53 лв. за обезщетение за
забава за периода от 29.07.2019г. до 12.03.2020г. и от 1072,24 лв. за възнаграждение за пакет
от допълнителни услуги. Ищецът твърди, че за вземанията за главница и лихви е издадена
заповед за изпълнение по частно гражданско дело №1592/2020г., по описа на
Великотърновския районен съд, спрямо която е подадено възражение, а по отношение на
вземането за възнаграждение за пакет от допълнителни услуги искането му е отхвърлено.
Счита, че претендираните суми по договора за кредит са дължими, поради което отправя
искане до съда да бъде установено съществуването на вземанията, за които е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение №607 от 17.07.2020г. по частно гражданско
дело №1592/2020г., по описа на Великотърновския районен съд, за осъждане на ответника
да му заплати сумата за възнаграждение за пакет от допълнителни услуги, както и за
1
присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът, в срока по чл. 131 от ГПК, не е представил отговор на исковата молба.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и като прецени събраните по делото
доказателства, намира за установено следното:
Предмет на делото са обективно съединени установителни искове по чл. 422, ал. 1, вр. чл.
415 от ГПК, вр. чл. 79 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД и осъдителен иск по чл. 79 от ЗЗД.
От събрания доказателствен материал се установява следната фактическа обстановка:
Въз основа на отправено искане от Й. Д. Й. за отпускане на кредит и предоставена
преддоговорна информация от *, на * между страните е сключен договор за потребителски
кредит с *. Кредиторът се задължил да предостави на ответника сумата от 900 лв. чрез
извършване на паричен превод по посочена от него банкова сметка, а последният се
задължил да я върне заедно с начислената възнаградителна лихва от 397,84 лв. и
възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги от 1113,84 лв. в общ размер на
2411,68 лв. в срок до 15.03.2021г. на 24 месечни равни погасителни вноски, с падежи
посочени в погасителен план към договора. Годишният процент на разходите по кредита е
определен на 45,07 % въз основа на дължимите главница и договорна лихва, без включване
на възнаграждението за пакета от допълнителни услуги. При сключване на договора
ответникът декларирал, че е запознат с Общите условия на договора, в т. 12 от които е
уговорена възможност за кредитора с писмено уведомление да обяви предсрочна
изискуемост на вземанията по кредита при забава в плащанията на две или повече
последователни месечни вноски. Съгласно т. 15 от Общите условия закупеният от ответника
пакет от допълнителните услуги му предоставял възможност по преценка на кредитора за
приоритетно разглеждане и изплащане на потребителски кредит, за отлагане, намаляване и
изменение в падежа на погасителни вноски, и за улеснена процедура при получаване на
последващи парични средства. След сключване на договора ищецът превел по банковата
сметка на ответника сумата от 900 лв. като на 15.04.2019г. последният преустановил
плащането на вноските по кредита. Налице е признание на кредитора, че до момента на
спиране на плащанията си кредитополучателят е заплатил 85 лв., с които са погасени
задълженията му за обезщетение за забава и за такси. Последвало изпращане на
уведомително писмо до ответника за обявяване на предсрочна изискуемост на кредита,
считано от 29.07.2019г., което не е връчено поради ненамирането му на посочения в
договора адрес. На 13.07.2020г. ищецът подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение срещу ответника относно всички неизплатени вземания по кредита от 900 лв. за
главница, 118,55 лв. за договорна лихва за периода от 15.04.2019г. до 29.07.2019г., 132,53 лв.
за обезщетение за забава за периода от 29.07.2019г. до 12.03.2020г. и от 1072,24 лв. за
възнаграждение за пакет от допълнителни услуги, във връзка с което е образувано частно
гражданско дело №1592/2020г., по описа на Великотърновския районен съд. Съдът
отхвърлил искането в частта за вземането от 1072,24 лв. и го уважил в останалата част, за
2
което издал заповед за изпълнение от 17.07.2020г., спрямо която е подадено възражение.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Сключеният между страните договор за потребителски кредит от * противоречи на
изискванията на императивни разпоредби от Закона за потребителския кредит /ЗПК/.
Услугата за приоритетно разглеждане и изплащане на потребителски кредит от пакета с
допълнителни услуги е в противоречие със забраната по чл. 10а, ал. 2 от ЗПК тъй като с нея
кредиторът възлага на потребителя заплащане на възнаграждение за действия свързани с
усвояване на кредита. С възнаграждението реално потребителят заплаща на кредитора за
това, че последният се е съгласил да му отпусне кредит. Предоставянето на услугите по
отлагане, намаляване или промяна в падежа на погасителните вноски по кредита е в
зависимост не само от заплащане на възнаграждението за тях, но и от волята на кредитора,
което е показателно за неравноправния характер на клаузите, с които са уговорени съгласно
чл. 143, ал. 2, т. 3 от Закона за защита на потребителите. Услугата „улеснена процедура за
получаване на допълнителни парични средства” няма връзка с договора за потребителски
кредит и по аргумент от чл. 10а, ал. 1 от ЗПК за нея кредиторът не следва да се събира такси
и комисионни. При изчисляване на годишния процент на разходите /ГПР/ по кредита от
45,07 % не са съобразени разходите за възнаграждение за горепосочените услуги. Това е
довело до нарушаване на изискванията на чл. 10, ал. 1 от ЗПК за определянето на ГПР по
ясен и разбираем начин, на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК за посочване на взетите предвид
допускания при изчисляване на ГПР и на чл. 19, ал. 4 от ЗПК за ненадвишаване на ГПР над
пет пъти размера на законната лихва. В резултат на това клаузата, с която е уговорено
възнаграждение от 1113,84 лв. за закупен пакет от допълнителни услуги е нищожна, на
основание чл. 19, ал. 5 от ЗПК, тъй като с него ГПР надхърля 50 %, а договорът за
потребителски кредит се явява недействителен по смисъла на чл. 22 от ЗПК. С оглед
гореизложеното и съгласно чл. 23 от ЗПК ответникът дължи връщане само на чистата
стойност на предоставения му кредит от 900 лв., без уговорените в договора лихви и
възнаграждения. С извършените от последния плащания в общ размер на 85 лв. частично е
погасена главницата като дължимо се явява само вземането от 815 лв. за главница, ведно със
законната лихва от 15.07.2020г. до окончателното изплащане на задължението, за което е
издадена заповедта за изпълнение по частно гражданско дело №1592/2020г., по описа на
Великотърновския районен съд. Достига се до извода, че предявеният иск по чл. 422, ал. 1,
вр. чл. 415 от ГПК, вр. чл. 79 от ЗЗД за горепосоченото вземане е основателен и следва да
бъде уважен, а за разликата от 815 лв. до 900 лв. - отхвърлен. Поради недействителността на
договора за потребителски кредит и последиците от това съгласно чл. 23 от ЗПК,
претенциите по чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415 от ГПК, вр. чл. 79 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД
относно вземанията от 118,55 лв. за договорна лихва за периода от 15.04.2019г. до
29.07.2019г. и от 132,53 лв. за обезщетение за забава за периода от 29.07.2019г. до
12.03.2020г. следва да бъдат отхвърлени. Поради същите съображения неоснователен се
явява и осъдителният иск за заплащане на вземането от 1072,24 лв. за възнаграждение за
3
пакет от допълнителни услуги.
При този изход на делото, на основание чл. 78, ал. 1 и 8 от ГПК в полза на ищеца следва да
бъдат присъдени направените по делото разноски за държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение от 111,99 лв. както и разноските за държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение в общ размер на 53,10 лв., направени в производството по издаване на
заповед за изпълнение по частно гражданско дело №1592/2020г., по описа на
Великотърновския районен съд.
Водим от горното, Великотърновският районен съд
РЕШИ:
Приема за установено по отношение на Й. Д. Й. с ЕГН: ********** *, че дължи на ********,
сумата от 815 лв. /осемстотин и петнадесет лева/ - главница по Договор за потребителски
кредит с ******., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 15.07.2020г. до
окончателното изплащане на задължението, за което е издадена заповед за изпълнение №607
от 17.07.2020г. по частно гражданско дело №1592/2020г., по описа на Великотърновския
районен съд, като отхвърля като неоснователен иска по чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415 от ГПК, вр.
79 от ЗЗД в частта за разликата от 815 лв. до 900 лв.
Отхвърля като неоснователни предявените от ********, срещу Й. Д. Й. с ЕГН: **********
******, искове по чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415 от ГПК, вр. 79 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД
относно установяване съществуването на вземанията от 118,55 лв. за договорна лихва за
периода от 15.04.2019г. до 29.07.2019г. и от 132,53 лв. за обезщетение за забава за периода
от 29.07.2019г. до 12.03.2020г. по Договор за потребителски кредит с *., за които е издадена
заповед за изпълнение №607 от 17.07.2020г. по частно гражданско дело №1592/2020г., по
описа на Великотърновския районен съд.
Отхвърля като неоснователен предявения от*****, срещу Й. Д. Й. с ЕГН: ********** ****,
иск по чл. 79 от ЗЗД относно заплащане на сумата от 1072,24 лв. за възнаграждение за пакет
от допълнителни услуги по Договор за потребителски кредит с *******.
Осъжда Й. Д. Й. с ЕГН: ********** *, да заплати на *, сумата от 111,99 лв. /сто и
единадесет лева и деветдесет и девет стотинки/, представляваща направени по делото
разноски както и сумата от 53,10 лв. /петдесет и три лева и десет стотинки/, представляваща
направени разноски по частно гражданско дело №1592/2020г., по описа на
Великотърновския районен съд.
Решението подлежи на обжалване, пред Великотърновския окръжен съд, в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
4
След влизане в сила на решението, препис от същото да се приложи по частно гражданско
дело №1592/2020г., по описа на Великотърновския районен съд.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
5