№ 245
гр. Пловдив, 13.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на първи декември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Надежда Ив. Желязкова
Каличкова
Членове:Славейка Ат. Костадинова
Красимира Д. Ванчева
при участието на секретаря Цветелина Юр. Диминова
като разгледа докладваното от Славейка Ат. Костадинова Въззивно
търговско дело № 20215001000761 по описа за 2021 година
За да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно – по чл. 258 и следващите от ГПК.
С решение № 260257 от 11.06.2021 година, постановено по т. дело №
183/2020 година по описа на Окръжен съд – Пловдив, е осъдена З. „У.“ АД,
ЕИК ***, с адрес: гр. С., бул. „Т.“ 18 да заплати на В. Д. СМ., ЕГН
**********, с адрес: град П., ул. „Д.Т.“ 15, ет.1, ап.7, със съдебен адрес: град
С., пл. „П.“ 3, ет.2, офис 10, сграда на С. - адв.Д., сумата 30 000 лв.,
съставляваща част от общо дължимо обезщетение от 45 000 лв., определено
след отчитане на заплатеното на 13.01.2020 г. от застрахователя обезщетение
от 20 000 лв., представляваща обезщетение за претърпените неимуществени
вреди, изразяващи се в интензивни и продължителни физически болки и
страдания от получените телесни увреждания, неудобства от невъзможността
да се обслужва сама, затруднения в придвижването, настъпили в резултат на
ПТП от 01.03.2018 година, причинено от Д.Б. при управление на товарен
автомобил „ Ф.Д.“ с рег. № ***, за който е сключен договор за застраховка
„Гражданска отговорност“ със З. „У.“ АД, ведно с обезщетение за забава от
1
22.01.2020 г. до окончателното изплащане на сумата.
Отхвърлен е искът за заплащане на обезщетение за забава за периода
09.01.2020 г. - 21.01.2020 г.
Осъдена е ЗК „У.“ АД да заплати на В. Д. СМ. сумата 1991 лв.
разноски по делото.
Осъдена е З. „У.“ АД да заплати на адв. Р.Р. П., ЕГН **********, с
адрес: град П., ул. „П.“ № 7, ет.2, офис 4, адвокатско възнаграждение при
условията на чл. 38, ал.1,т. 3 от Закона за адвокатурата в размер на 1430 лв.
Така постановеното решение е обжалвано с въззивна жалба от
ответника ЗК „У.“ АД в осъдителната му част, с която на ищцата В. Д. СМ. е
присъдено обезщетение за неимуществени вреди в размера над 15 000 лева до
30 000 лева по предявения частичен иск с обща цена от 45 000 лева, ведно със
законната лихва от 22.01.2020 година до окончателното изплащане на сумата.
Искането е да се отмени решението в тази му част и да се постанови ново по
съществото на спора, с което да се отхвърли предявеният иск за
неимуществени вреди за разликата над 15 000 лева до 30 000 лева и да се
присъдят на жалбоподателя разноски за двете инстанции съобразно изхода на
спора, включително държавна такса за въззивното производство и
юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции.
Във въззивната жалба се поддържа, че определеният от
първоинстанционния съд общ размер на обезщетението от 65 000 лева / в
които са включени и заплатените извънсъдебно 20 000 лева/ е силно завишен
и несъобразен с конкретните обективно съществуващи факти и
обстоятелства, по-конкретно с икономическата конюнктура към датата на
настъпване на застрахователното събитие, както с принципа на
справедливост по чл. 52 от ЗЗД, със задължителната съдебна практика -
ППВС 4/1968 година и със съдебната практика по сходни случаи. Твърди се,
че съдът не е посочил конкретните показатели, въз основа на които е
формирал преценката си за икономическата конюнктура към момента на
настъпване на ПТП, липсвали мотиви по този въпрос, поради което за
ответника не съществувала обективна възможност да прецени дали същата е
правилна. Твърди се също, че съдът не е изследвал съдебната практика по
сходни случаи, от която се виждало, че са присъждани значително по-ниски
размери на обезщетенията, не повече от 35 000 лева.
2
Срещу въззивната жалба е подаден писмен отговор от ищцата В. Д.
СМ. чрез процесуалния й представител адвокат Я. Д. с изразено становище за
нейната неоснователност и с искане за потвърждаване на
първоинстанционното решение в обжалваната част. Твърди се, че
определеният размер на обезщетението е в съответствие с разпоредбата на чл.
52 от ЗЗД, съобразен е с вида на телесните увреждания и свързаните с тях
интензивни болки и страдания, с дългия възстановителен период от около 4-5
месеца, с пълното обездвижване на ищцата през първите 3-4 месеца, през
които е била напълно зависима от чужда помощ, тъй като заради вида на
фрактурите, сред които и счупване на раменната кост, не е могла да използва
патерица, с факта, че възстановяването е било трудно и болезнено поради
напредналата възраст на ищцата и поради невъзможността да приема
обезболяващи лекарства заради придружаващите заболявания. Посочено е
също, че обезщетението е съобразено и с настъпилите трайни последици за
здравето на ищцата, както и с нестабилната й походка, установена от вещото
лице при изготвяне на заключението 2 години и 9 месеца след ПТП.
Оспорени са доводите, че не е съобразена икономическата конюнктура в
страната и съдебната практика по сходни случаи. Претендират се разноски за
въззивната инстанция.
Страните не са направили доказателствени искания пред въззивната
инстанция.
Апелативният съд, като се запозна със събраните по делото
доказателства и доводите на страните, приема следното:
Въззивната жалба е процесуално допустима, подадена е в срока по чл.
259 от ГПК от лице, имащо правен интерес да обжалва, а именно от
ответника в първоинстанционното производство против решението в
осъдителната му част частично.
Разгледана по същество, въззивната жалба е неоснователна.
Въззивната инстанция, с оглед на правомощията си по чл. 269 от ГПК
намира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо в
обжалваната част.
С представените с исковата молба и неоспорени от ответника
писмени доказателства се установява, че ищцата В. Д. СМ. е сезирала
ответното дружество с претенция за заплащане на обезщетение за
3
претърпените от нея неимуществени вреди при ПТП, станало на 01.03.2018
година, причинено от водача на товарен автомобил Ф.Д. с рег. № ***,
застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност“ със
застрахователна полица № BG/05/117001390028, валидна за периода от
12.05.2017 година до 11.05.2018 година. Претенцията е заведена под №
17411650004/31.12.2019 година. Извънсъдебно застрахователят е определил
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 20 000 лева и ги е изплатил
на ищцата преди завеждане на настоящото дело. Тези обстоятелства са
безспорни между страните. В тази насока е и представеното писмо от
застрахователя до ищцата с изх. № 1250420/09.01.2020 година, като в
исковата молба се признава изрично, че заплащането на сумата от 20 000 лева
е извършено на 14.01.2020 година.
При несъгласие на ищцата с определения и реално изплатен размер на
обезщетението, изразено с исковата молба, предявеният пред съда иск е
допустим съгласно разпоредбата на чл. 498, ал. 3, предложение трето от КЗ.
По отношение на правилността на първоинстанционното решение
въззивната инстанция е ограничена от посоченото във въззивната жалба,
освен когато става дума за приложение на императивна правна норма или
когато съдът следи служебно за интересите на някоя от страните по делото
или ненавършили пълнолетие деца. / Т. 1 от ТР № 1/2013 година на ОСГТК
на ВКС/. С оглед на тези свои правомощия съдът ще се произнесе по
въведените с въззивната жалба оплаквания, посочени по- горе. Те се свеждат
до това какви са уврежданията, причинени на ищцата, респ. какви по вид,
интензитет и продължителност са претърпените от нея болки и страдания,
установени със събраните по делото доказателства и какъв е справедливият
размер на обезщетението за тези вреди.
Останалите обстоятелства, относими към отговорността на
застрахователното дружество по предявения пряк иск на увреденото лице с
правно основание чл. 432 ал. 1 от КЗ са извън предмета на въззивното
производство, очертан с въззивната жалба. Това са противоправното и
виновно поведение на водача на застрахования при ответника товарен
автомобил, довело до настъпване на ПТП, за наличието на валидна
застраховка „Гражданска отговорност“, както и за липсата на съпричиняване
от страна на пострадалата.
4
В исковата молба, въз основа на която е образувано производството по
т. дело № 183/2020 година по описа на Окръжен съд – Пловдив са
изложени следните обстоятелства, въз основа на които се претендира
обезщетението за неимуществени вреди:
Ищцата твърди, че при ПТП на 01.03.2018 година като пешеходка е
ударена от товарен автомобил „Ф.Д.“ с рег. № *** и е получила следните
травматични увреждания: фрактура / счупване/ на горния край на лявата
раменна кост и фрактура / счупване/ на долното рамо на лявата пубисна кост.
Веднага след ПТП била приета в УМБАЛ „С.Г.“ – П. с оплаквания за силни
болки в областта на таза и на лявата ръка, с невъзможни активни движения.
По време на болничния престой ищцата била подложена на множество
медицински изследвания, извършена била и операция – закрито наместване на
фрактурата на лявата раменна кост без вътрешна фиксация и била назначена
медикаментозна терапия. Ищцата била изписана от болница на 07.03.2018
година с назначен постелен режим за 45 дни. Посочено е, че две години след
ПТП ищцата все още не е напълно възстановена. При преглед на 04.02.2020
година били установени ограничени и болезнени движения в областта на
лявата раменна става, както и силно ограничени и болезнени движения в
двете тазобедрени стави, придружени с хипотрофия на мускулите на левия
долен крайник. При рентгенографско изследване била установена намалена
костна плътност и деформиране на главата на лявата раменна кост с масивни
калцификации, както и деформации и изменения в областта на двете
тазобедрени стави. Вследствие на преживяното ищцата изпитала интензивни
негативни изживявания, свързани със силна уплаха и стрес, както и с
цялостно емоционално и физиологично сътресение и смущение. С оглед
характера и степента на получената политравма тя изпитвала интензивни
болки в засегнатите области на тялото – лава ръка и таз, болките се засилвали
при най-малкия опит за извършване на движения или при натиск върху
наранените области, движенията в лявата раменна област били ограничени, а
имобилизацията на лявата ръка чрез поставена ортеза създавала
допълнително неудобство и дискомфорт. Ищцата не можела да използва
ръката си за продължителен период от време. Заради фрактурата на лявата
пубисна кост се наложило пълно обездвижване на долния ляв крайник, като
тялото било поставено в постоянно легнало положение за продължителен
период от време. Невъзможността на ищцата за самостоятелно придвижване
5
й въздействало изключително травмиращо. Пълното обездвижване и
залежаване се отразили крайно негативно върху цялостното й
физиологическо състояние и жизнен тонус. Тя не само че не можела да
извършва сама физическа дейност и натоварване, но се налагало да й бъде
осигурена чужда помощ за елементарните битово-хигиенни нужди, което й
създавало допълнителен дискомфорт и неудобство заради състоянието на
зависимост, в което се намирала. Тя трудно намирала удобна поза за сън,
налагал се прием на обезболяващи лекарства заради интензивните болки.
Възстановителният период бил сложен, изискващ прием на специфични
медикаменти, строг щадящ режим на травмираните области от тялото,
продължил няколко месеца, през които освен пълната имобилизация на
крайниците се налагало и провеждане на физиотерапия и рехабилитация, за
да се възстановят техните функции. Освен това случилото се имало
негативно отражение върху психиката на ищцата, тя се притеснявала да
пресича пътни платна, появили се при нея тревожност, напрегнатост и
раздразнителност. Психо-емоционалното състояние на ищцата също било
променено, тя се самоизолирала, страдала от безсъние, нарушения в паметта
и дезориентация, заради което се налагал непрекъснат прием на медикаменти.
При така изложените обстоятелства, позовавайки се на разпоредбата на
чл. 52 от ЗЗД, както и на задължителната съдебна практика – ППВС 4/1968
година, на съдебната практика по сходни случаи, както и на икономическите
условия в страната и на нивата на застрахователно покритие по застраховка
„Гражданска отговорност“ към датата на ПТП, ищцата счита, че
определеното и заплатено от застрахователя обезщетение от 20 000 лева е в
занижен размер. Справедливият размер на обезщетението според нея бил
общо 65 000 лева заедно с изплатените 20 000 лева.
Искът, с който е сезиран първоинстанционният съд, е предявен като
частичен за 30 000 лева от общо дължими според ищцата 45 000 лева
допълнително обезщетение за неимуществени вреди / наред със заплатените й
20 000 лева/, ведно със законната лихва от 09.01.2020 година, когато е
окончателното произнасяне на застрахователното дружество по заявената от
нея застрахователна претенция, до окончателното изплащане на главницата.
При предявен частичен иск, какъвто е настоящият, съдът дължи
произнасяне по основателността до размера на частичния иск, с който е
6
сезиран и за който ще се отнася силата на пресъдено нещо между страните по
спора. Т.е. в случая следва да бъде преценена основателността на иска за
30000 лева допълнително обезщетение за неимуществени вреди наред със
заплатените 20 000 лева. Над размера от 30 000 лева - цената на частичния
иск, до общата цена от 45 000 лева съдът не следва да се произнася по
основателността на иска, тъй като е извън предмета на спора, с който е
сезиран. В този смисъл съдът счита, че не следва да обсъжда мотивите на
първоинстанционния съд и посочването в диспозитива, според които общият
дължим размер на обезщетението за неимуществени вреди е 45 000 лева.
Основателността на иска над размера от 30 000 лева до 45 000 лева следва да
бъде преценявана в отделен процес при евентуалното му предявяване.
При произнасянето си съдът възприема повторната съдебно
медицинска експертиза, приета по делото, изготвена от вещото лице д-р К.П..
Тази експертиза не е оспорена от страните в процеса. Не така стоят нещата с
първата съдебно медицинска експертиза, изготвена от вещото лице д-р Д.М..
При изслушването на вещото лице д-р М. в съдебно заседание на 06.11.2020
година процесуалният представител на ищцата адвокат П. е оспорил неговото
заключение, мотивирайки се с наличие на противоречия между заключението
и медицинската документация, поради което е допуснато изслушването на
повторната съдебно медицинска експертиза. С оглед на това съдът намира, че
изводите му следва да се основават на отговорите на въпросите, дадени от
вещото лице д-р К.П..
От събраните по делото доказателства – медицинска документация и
съдебно медицинска експертиза, изготвена от вещото лице д-р К.П. се
установява, че при процесното ПТП, станало на 01.03.2018 година година и
в пряка причинна връзка с механизма на настъпването му, на ищцата са
причинени следните травматични увреждания: счупване на таза / ос пубис/
вляво и счупване на горната част на лявата раменна кост. След ПТП ищцата е
престояла в болница през периода от 01.03.2018 година до 07.03.2018 година,
където е извършено наместване на фрактурата на таза и под обща анестезия
безкръвно наместване на фрактурата на лявата раменна кост с поставяне на
имобилизация – митела и на ортеза на ляв горен крайник. По време на
болничния престой ищцата е лекувана с вливане на кръв, плазма, водно
солеви разтвори, аналгетци при силни болки и разреждане на кръвта с
антикоагуланти. При изписването от болница на ищцата са дадени указания
7
да носи ортезата на лявата ръка 40 дни и да спазва постелен режим 45 дни.
От експертизата е видно, че счупването на таза и на горната част на
лявата раменна кост е довело до трайни затруднения в движението на лява
ръка и на ляв крак, до обездвижване на пострадалата и до продължителен
период на болки и страдания. Вещото лице посочва, че периодът на силни
болки и страдания е около три-четири месеца, през които тя не е можела да
става и да ходи, трудно е било движението й в леглото, тоалетът и
обслужването й също са били затруднени, поради което тя се е нуждаела от
грижи и гледане в болница и вкъщи. В експертизата е посочено, че заради
приема на препарат за разреждане на кръвта, свързан с поставените й преди
ПТП изкуствени сърдечни клапи, ищцата се е въздържала от приемане на
аналгетици.
Имобилизацията на лявата ръка на ищцата е била за 45-50 дни, след
което тя е трябвало да провежда активно раздвижване. Заради счупването на
таза и увреденото й общо състояние обаче този процес е бил затруднен и е
продължил по-дълго време, като е ползвана помощта на рехабилитатор,
който я е посещавал в дома й продължително време. Две години след ПТП –
на 04.02.2020 година при преглед от ортопед е установено, че ищцата има
болезнени и ограничени движения в лявата раменна става и в двете
тазобедрени стави. От своя страна счупването на горната част на лявата
раменна кост е забавило и затруднило прохождането на ищцата и
самостоятелното й придвижване, поради невъзможността за ползване на
патерица с лявата ръка. За изправянето на крака тя също се е нуждаела от
чужда помощ и от рехабилитатор, като ищцата се е учила да ходи с
проходилка. Според вещото лице продължителното залежаване на ищцата е
довело до втвърдяване на големите стави на долните крайници и до
отслабване на мускулатурата на двата крака.
Общата продължителност на възстановяване на ищцата, видно от
експертизата, е 4-5 месеца и е свързана с двете счупвания –на таза и на
раменната кост, както и с напредналата й възраст и придружаващи
заболявания. Към момента на изготвяне на експертизата / 30.12.2020 година/
вещото лице е посочило, че ищцата се е оплакала от болки в таза и в лявото
рамо. При този преглед е установена намалена подвижност на лява раменна и
тазобедрена става, дължаща се и на недостатъчна рехабилитация, но
8
съвместима според вещото лице с нормалния живот на ищцата на нейната
възраст. Вещото лице е посочило, че за увеличаване обема на движенията на
раменната и тазобедрената става не е необходим щадящ режим, а постоянни
упражнения. От заключението е видно, че ищцата ходи самостоятелно, но с
нестабилна походка. Посочено е, че счупванията, които са извънставни, не
могат да доведат до усложнения в раменната и тазобедрената става и че при
ищцата има дегенеративно заболяване – коксартроза. Пълно възстановяване
при ищцата предвид вида на травмите и напредналата й възраст не може да се
очаква, като болковият синдром ще намалява с времето. Възможно е
увеличаване на обема на движение на лявата тазобедрена и раменна става при
упорита рехабилитация.
При изслушването му в съдебно заседание на 15.01.2021 година вещото
лице д-р К.П. е допълнило, че по-ограничени са движенията в раменната
става, като ищцата може да повдига лявата си ръка само до 90 градуса, което
не й пречи на ежедневни дейности като хранене, миене на лицето.
Ограничението в движението на тазобедрената става също не й пречи в
ежедневието с оглед нейната възраст и дейностите, които извършва, не й
пречи и да ходи. Допълнено е, че болестите, от които е страдала ищцата
преди ПТП и обстоятелството, че тя е била много слаба, са оказали влияние
върху възстановяването й и рехабилитацията.
По делото наред с медицинската документация, включваща епикриза
от УМБАЛ „С.Г.“ ЕАД и амбулаторни листове, свързана с физическите
травми, получени от ищцата при ПТП, които са взети предвид от вещото
лице при изготвяне на обсъдената по-горе съдебно медицинска експертиза, е
представено удостоверение от „Ц. П.“ ЕООД / стр. 32/. То е от 17.02.2020
година и в него е отразена поставената на ищцата диагноза: органични
разстройства на настроението / афективни разстройства/. Прегледът е
осъществен във връзка с оплаквания на ищцата, че след ПТП се е затворила,
не може да спи, не се справя с домакинските задължения, забравя, не помни,
обърква се, напрегната е, тревожна, постоянно мисли за катастрофата,
страхува се да излиза сама и да пресича, няма настроение, не се занимава с
нищо през деня, затворена е, не общува с никого и постоянно мисли, че има
сериозно заболяване, страхува се от зарази и от смърт.
По делото в качеството на свидетели са разпитани дъщерята и синът на
9
ищцата А.Ш. и Т.Ш.. Съдът възприема показанията на тези свидетели
въпреки близката им родствена връзка с ищцата, тъй като те не са в
противоречие с останалите събраните по делото доказателства, включително
с обсъдената съдебно медицинска експертиза.
Свидетелят Т.Ш. установява, че при настаняването на ищцата в
болница първоначалното становище на лекарите било да се извърши
оперативна фиксация на пубисната кост, но поради недобрите кръвни
показатели те се отказали и само фиксирали ръката, като в продължение на
три дни преливали кръв на майка му. Болките на ищцата били толкова силни,
че тя дори не давала на сестрите да й преливат кръв, тъй като не искала да
живее. При изписването й от болница тя не се движела изобщо, синът й я
настанил в хоспис, където прекарала един месец. Там тя отказвала да се
храни, състоянието й се влошило, поради което се наложило сестра му да се
прибере от чужбина и да се грижи денонощно за майка им. До четвъртия
месец след ПТП ищцата била напълно неподвижна, на памперс. Докато била
в легнало положение, ищцата не можела да се обръща на ляво или на дясно,
тъй като изпитвала болки и лежала само по гръб. Едва след четвъртия
месец ищцата започнала да се вдига до седнало положение. Тя проходила на
петия месец, но изпитвала силни болки, отслабнала с 20 килограма, бързо се
уморявала. Ищцата се въздържала от приема на обезболяващи лекарства
заради сърдечните си проблеми. Първоначално, докато лежала, ищцата била
обгрижвана от рехабитатор, който през първия и втория месец само
обтривал гърба й и отчасти ръката със спирт. Опитите на рехабилитатора да я
вдигне до седнало положение започнали през третия месец, но ищцата
категорично отказвала. Според свидетеля случилото се се отразило много
лошо на психиката на майка му, която отказвала да се храни, докато била на
легло, въпреки опитите на всичките й близки да й вдъхват кураж. След като
се изправила, тя се опитвала да върши домакинските си задължения, но й
било трудно, тъй като не можела да ползва едната си ръка пълноценно. Тя не
излизала, походката й била нестабилна, провлачвала единия крак и
обяснявала, че не може да го контролира. Преди ПТП ищцата се грижела за
себе си и за сина на дъщеря си, който бил в седми клас, а майка му работела в
чужбина, ходела на пазар, не създавала никакви проблеми на близките си.
Свидетелката Ш. също установява, че след ПТП се е наложило да се
прибере от чужбина, за да се грижи за майка си, тъй като докато била в
10
хосписа след изписване от болница, майка й изпитвала силни болки,
категорично отказвала да се храни и искала да се прибере в дома си. Когато
свидетелката прибрала майка си от хосписа, тя била на легло, напълно
неподвижна, имала силни болки, не можела да се храни сама и да се
обслужва, била на памперс, а свидетелката я хранила. Наели и човек, който да
се грижи за ищцата, а по-късно и рехабилитатор, който я посещавал пет дни
в седмицата. Майка й изтърпявала болките без обезболяващи лекарства
заради двете изкуствени клапи на сърцето, като от болка не можела дори да
яде. Свидетелката установява, че преди ПТП майка й не е имала никакви
ограничения в движенията, била е активна, обслужвала се е сама и се е
грижела за нейния син и за домакинството. След ПТП ищцата се променила
напълно, не искала да излиза, защото не се чувствала сигурна, не желаела да е
навън с памперс. Психически ищцата също не била добре, отказвала да яде, да
пие вода, не можела да спи, непрекъснато си припомняла случилото се.
Свидетелката установява, че към момента на разпита / 06.11.2020 година/
майка й отново не може да се придвижва сама, тъй като е паднала, поради
което отново била на легло, на памперс и се налагало да я хранят.
По въпроса за размера на обезщетението за неимуществени вреди,
съобразявайки обсъдените по-горе доказателства, съдът намира следното:
Принципът на справедливост, въведен с чл. 52 от ЗЗД, е приложим
при определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди
при предявен пряк иск срещу застрахователя по застраховка „Гражданска
отговорност“. Съгласно задължителните за съдилищата указания, дадени в
Постановление на Пленума на ВС № 4/23.12.1968 година, понятието
„справедливост“ не е абстрактно, а е свързано с преценка на редица
конкретни, обективно съществуващи при всеки отделен случай
обстоятелства. За да се реализира справедливо възмездяване на претърпените
от деликта болки и страдания, е необходимо да се отчете на първо място
действителният размер на моралните вреди, с оглед вида, характера и
тежестта на уврежданията, интензитета и продължителността на болките и
страданията и прогнозите за пълно излекуване.
В случая е установено, че при ПТП на ищцата са причинени две
сериозни травми, които са и причинили силни болки за дълъг период от
време. Травмите сами по себе си с оглед местоположението си и своя вид са
11
усложнили оздравителния процес при ищцата поради невъзможността от една
страна да се опитва да се изправи с помощта на патерици при травмата на
лявата раменна кост, а от друга – заради невъзможността да се раздвижи
лявата ръка при залежаването заради счупената пубисна кост. Болките при
ищцата по време на оздравителния процес са били интензивни поради
въздържането от приемане на обезболяващи лекарства, свързано с
поставените преди ПТП изкуствени сърдечни клапи и необходимостта от
прием на препарати за разреждане на кръвта. По-продължителният и по-
болезнен процес на възстановяване при ищцата е свързан и с напредналата
й възраст и с предходните заболявания. Възстановяването при нея не е пълно,
като не се и очаква такова. Налице е пълна промяна в начина на живот на
ищцата – от активна, грижеща се за себе си и за близките си жена, след ПТП
тя самата се нуждае от непрекъснати грижи, като през първите пет месеца е
била изцяло зависима от трети лица – близки и наети такива за всичките си
нужди, включително хигиенни и хранене. Интензитетът и
продължителността на болките и страданията на ищцата и неблагоприятната
прогноза за пълно възстановяване наред с отражението върху психиката й, с
нежеланието да излиза, да общува и да се храни, с непрекъснатото
преживяване на случилото се и с безсънието налагат извода за сериозен
размер на моралните вреди. Сумата от общо 50 000 лева за обезщетяването
на тези неимуществени вреди не е завишена според настоящия съдебен
състав. Тя е съобразена с дългия период на интензивни страдания, през
който ищцата е била на легло, неподвижна, без да може да извършва каквото
и да движение, освен да лежи по гръб, зависима от грижите на трети лица, със
силни болки заради счупванията и заради невъзможността да приема
обезболяващи лекарства, които са довели до нежеланието й да се храни и да
се движи. След този период и до момента ищцата също не е възстановена
напълно физически и психически, не е в състояние да извършва дейностите,
които е вършела преди ПТП, нестабилна е, движенията на ръката й не са
възстановени напълно, заради което не излиза и не общува с околните.
Психически също не е възстановена напълно. Всичко това е установено от
съвкупната преценка на събраните доказателства, изложени по-горе.
Имайки предвид гореизложеното, както и безспорното обстоятелство,
че ищцата е получила извънсъдебно обезщетение за неимуществени вреди в
размер на 20 000 лева, съдът намира, че присъденият от
12
първоинстанционния съд допълнителен размер на обезщетението за
неимуществени вреди от 30 000 лева по предявения частичен иск е
справедлив, респ. че липсва основание за неговото намаляване до 15 000 лева,
каквото е искането на жалбоподателя. Допълнителното обезщетение за
неимуществени вреди от 30 000 лева е съобразено с характера и интензитета
на претърпените от ищцата болки и страдания, подробно описани по-горе, с
продължителността на тяхното лечение, с периода и вида на оказваната
помощ от близки, с промяната в начина на живот и социалните контакти,
както и с отражението върху емоционалното състояние на ищцата, с
обстоятелството, че две години след ПТП тя не е напълно възстановена и че
не се очаква възстановяването й. Възрастовите изменения и здравословни
проблеми, които са една от причините при ищцата да не се стигне до пълно
излекуване, не могат да бъдат отчетени като обстоятелства, налагащи
определянето на по-нисък размер на обезщетението. Причинната връзка
между отслабването на мускулатурата и развилата се коксартроза при ищцата
и получените уврежданията при ПТП не е отречена от вещото лице, което е
посочило, че те се дължат на продължителното залежаване.
В този смисъл съдът не е съгласен с доводите във въззивната жалба за
това, че първоинстанционният съд е определил обезщетението за
неимуществени вреди в завишен размер.
Неоснователни са и доводите на жалбоподателя, че при определяне
размера на обезщетението първоинстанционният съдът не е съобразил
конкретните икономически и социални условия на живот в страната.
Определянето на размера на обезщетението за неимуществени вреди е
съобразено с обществено-икономическите условия на живот в страната, за
които може да се съди по обективните статически данни за икономически
растеж, стандарта на живот и средностатистическите показатели за доходите
и покупателните възможности в страната към датата на увреждането.
Минималната работна заплата към 01.03.2018 година е 510 лева, което
означава, че обезщетението от 50 000 лева се равнява на около 98 минимални
работни заплати / за осемгодишен период/ и не може да бъде прието за
завишено с оглед конкретните факти и обстоятелства по делото.
Определеният размер на обезщетението за неимуществени вреди е
съобразен и с нормативно определените лимити на отговорност по
13
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“. Тези лимити,
макар и да не са абсолютен критерий при определяне размера на
обезщетението за неимуществени вреди, са индиция за икономическите
условия в страната и за общественото разбиране за справедливост. Размерът
на тези лимити непрекъснато нараства. До 01.01.2010 година нормативно
определените минимални размери на лимитите са нараствали почти ежегодно,
като от 25 000 лева за всяко събитие са достигнали до 700 000 лева за всяко
събитие при едно пострадало лице и до 1 000 000 лева – при две или повече
лица. След тази дата са определени значително по –високи размери. § 27 от
ПЗР на Кодекса за застраховането / отм./ предвижда лимит за едно събитие
на имуществени и неимуществени вреди вследствие на телесно увреждане
или смърт от 1 000 000 лева при едно пострадало лице и от 5 000 000 лева при
две или повече пострадали лица. Съгласно чл. 266 от КЗ / отм./, в сила от
11.06.2012 година, задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите се сключва за следните минимални застрахователни суми:
за неимуществени и имуществени вреди вследствие на телесно увреждане или
смърт - 2 000 000 лв. за всяко събитие при едно пострадало лице и 10 000
000 лв. за всяко събитие при две или повече пострадали лица. Сега
действащият Кодекс за застраховането, влязъл в сила на 01.01.2016 година,
който е приложим към спора по настоящото дело, в чл. 492 предвижда лимит
за неимуществени и имуществени вреди вследствие на телесно увреждане или
смърт – 10 000 000 лв. / а след изменението с ДВ бр. 101/2018 година – 10 420
000 лева/ за всяко събитие, независимо от броя на пострадалите лица.
Що се отнася до позоваването на други съдебни актове и
определяните с тях размери на обезщетения за неимуществени вреди, те
касаят конкретни случаи с конкретно установени обстоятелства и в този
смисъл не обвързват съда при определяне размера на обезщетението по
настоящото дело, а са само общ ориентир за присъжданите размери.
По тези съображения съдът намира, че първоинстанционното решение
в обжалваната част, с която ответникът е осъден да заплати на ищцата
обезщетение за неимуществени вреди в размера над 15 000 лева до 30 000
лева по предявения като частичен иск от такъв с общ размер 45 000 лева,
ведно със законната лихва от 22.01.2020 година до окончателното изплащане
на главницата е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
14
С оглед изхода на спора пред въззивната инстанция жалбоподателят
дължи разноски. Претендираните такива се изчерпват с адвокатско
възнаграждение по чл. 38, ал. 2 във връзка с чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона за
адвокатурата на адвокат Р.Р. П.. Минималният размер на адвокатското
възнаграждение при обжалваем интерес пред въззивната инстанция от 15 000
лева, е 980 лева, определен на основание чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 за
минималните размери на адвокатските възнаграждение. Жалбоподателят ЗК
„У.“ АД следва да бъде осъден да заплати тази сума на адвокат Р.П..
По изложените съображения Пловдивският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260257 от 11.06.2021 година,
постановено по т. дело № 183/2020 година по описа на Окръжен съд –
Пловдив, В ОБЖАЛВАНАТА ЧАСТ, С КОЯТО е осъдена З. „У.“ АД, ЕИК
***, с адрес: гр. С., бул. „Т.“ 18 да заплати на В. Д. СМ., ЕГН **********, с
адрес: град П., ул. „Д.Т.“ 15, ет.1, ап.7, със съдебен адрес: град С., пл. „П.“ 3,
ет.2, офис 10, сграда на С. - адв.Д., сума в размера над 15 000 лева до 30 000
лв., по предявен частичен иск с цена 30 000 лева от иск с обща цена 45 000
лева, представляваща обезщетение за претърпените от В. Д. СМ.
неимуществени вреди – болки и страдания, настъпили в резултат на ПТП от
01.03.2018 година, причинено от Д.Б. при управление на товарен автомобил
„ Ф.Д.“ с рег. № ***, ведно със законната лихва от 22.01.2020 г. до
окончателното изплащане на сумата, което обезщетение е дължимо заедно с
изплатеното от ЗК „У.“ АД извънсъдебно обезщетение за неимуществени
вреди в размер на 20 000 лева.
ОСЪЖДА З. „У.“ АД, ЕИК ***, с адрес: гр. С., бул. „Т.“ 18 да заплати
на адвокат Р.Р. П., ЕГН ********** от АК – П., с адрес град П., ул. „П.“ № 7,
ет. 2, офис 4, адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция, дължимо
на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА във връзка с чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗА, в размер
на 980 лева.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС с касационна жалба в
едномесечен срок от връчването му на страните.
15
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
16