№ 239
гр. П., 27.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – П., II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Красимир Г. Ненчев
Членове:Албена Г. Палова
Ани Харизанова
при участието на секретаря Петя Кр. Борисова
като разгледа докладваното от Красимир Г. Ненчев Въззивно гражданско
дело № 20235200500275 по описа за 2023 година
Производството е по чл.258 и сл.от ГПК – въззивно обжалване .
Районен съд П. е сезиран с искова молба,подадена от Янко А. Д., ЕГН **********, с адрес
гр. П., ул. „Й.К.“ № 33, чрез адв. С. В. от АК П., против А. Д. С., ЕГН **********, с
адрес гр. П., ул. „П.Р.“ № 3.
С Решение № 156/ 17. 03.2023г. на районен съд П. , постановени по гр. д. № 287/2022г. по
описа на същия съд, предявения иск е отхвърлен, като неоснователен. Присъдени са
съдебно-деловодни разноски.
Решението на районния съд се обжалва с въззивна жалба от ищцеца в
първоинстанционното производство.Във въззивната жалба се излагат съображения за
неправилност на обжалването решение,поради нарушение на съдопроизводствените
правила,нарушение на материалния закон и необоснованост. Искането е да се отмени
решението на районния съд и се постанови ново решение от въззивната инстанция по
съществото на спора, с което се уважи предявения иск.
В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК не е постъпил писмен отговор от противната страна.
В открито съдебно заседание страните поддържат становищата си.
Пазарджишкият окръжен съд , след като обсъди основанията за неправилност на съдебното
решение , които са посочени във въззивната жалба , като взе предвид становището на
страните и събраните доказателства пред първата инстанция , при спазване разпоредбата на
1
чл. 235 от ГПК ,прие за установено следното :
Въззивната жалба е процесуално допустима .
Жалбата е подадена от активно легитимирана страна в съдебното производство ( ищец в
производството пред районния съд ).
Жалбата е подадена в преклузивния двуседмичен срок по чл.259 ал. 1 от ГПК.
В текста на чл. 269 от ГПК са посочени правомощията на въззивния съд при проверка на
обжалваното съдебно решение. Посочено е ,че съдът служебно се произнася по валидността на
решението . По допустимостта на решението в обжалваната му част . По останалите въпроси въззивната
инстанция е ограничен от посоченото в жалбата .
Във въззивната жалба не се съдържат оплаквания за нищожност на обжалваното съдебно
решение и за неговата процесуална недопустимост. Възраженията са свързани с
правилността на обжалвания съдебен акт.
Разгледана по същество въззивната жалба е неоснователна .
І.Правно основание на предявения иск и фактически състав на правната норма по чл.
108 от ЗС .
Районният съд е сезиран с положителен, осъдителен , вещен, ревандикационен иск за
собственост. Правното основание на иска е по чл. 108 от ЗС.
Фактическият състав на правната норма изисква наличието на следните кумулативни
предпоставки:
1/ В тежест на ищеца е да установи,че е собственик на ревандикираната вещ .
2/ В тежест на ищеца е да установи,че вещта се владее или държи от ответника .
3/ По делото трябва да се установи ,че вещта се владее или държи от ответника без правно
основание или на отпаднало основание. В тежест на ответника е да установи,че владее
вещта на правно основание. Отрицателният факт (владението на вещта без правно основание ) не
подлежи на доказване от ищеца . Ако ответника твърди ,че владее вещта на основание ,
което изключва правата на ищеца, в негова тежест е да докаже това свое твърдение.
Липсва ли някоя от тези три предпоставки иска за собственост не може да бъде уважен.
Задължителни указания за съдилищата по отношение правната природа на
ревандикационния иск за собственост са дадени в т. 2А на ТР № 4/ 2014г. от 14. 03. 2016г.
на ОСГК на ВКС.Посочено е ,че иска съдържа в себе си две искания за правна защита – да
бъде установено,че ищеца притежава правото на собственост върху процесния имот и
искането да бъде осъден ответника да му предаде владението върху имота(вещта) .
За да бъде решен предявения с иска по чл. 108 от ЗС гражданскоправен спор ,на тези две
искания следва да се даде отговор в диспозитива на съдебното решение ,тъй като само
доспозитива е източник на силата на присъдено нещо на решението . Хипотезите , които
са разгледани по отношение основателността на иска са следните :
-Ако бъде установено,че ищеца притежава правото на собственост върху процесния
имот и ответника го владее без основание, което е противопоставимо на собственика
2
, съдът следва да уважи и двете искания ;
-Ако не бъде установено правото на собственост на ищеца върху процесния имот
,съдът ще отхвърли и двете искания за защита ;
-Ако се установи ,че ищецът е собственик на процесния имот , но ответника не владее
този имот или го владее на правно основание , което е противопоставимо на
собственика,съдът следва да признае с установителен диспозитив ,че ищеца е собственик
на имота ,а с отделен диспозитив да отхвърли второто искане за предаване владението
върху имота . Така решението ще формира сила на присъдено нещо по въпроса относно
собствеността върху имота, който въпрос няма да може да бъде пререшаван в бъдещ
процес между същите страни.
ІІ. Правни изводи .
В исковата молба ,уточнението , което е направено с молба вх. № 1147 ат 15. 03. 2022 , както
и уточнението , което е направено от пълномощника на ищеца в съдебно заседание ,се
установяват следните обстоятелства , на които ищеца основава исковата си молба:
Ищецът Я. А. Д. твърди ,че с брат му Щ. А. Д. са собственици на двуетажна жилищна
сграда в гр. П. . Брат му е собственик на първия етаж, а ищеца е собственик на втория етаж.
Приземният етаж на сградата представлява избен етаж. В този избен етаж съществуват 5
избени помещения . Три от тези избени помещения , които се намират в южната част на
приземния етаж са собственост на брат му . Две от избените помещения, които се намират в
северната част на избения етаж са негова собственост. За парични задължения на брат му
притежаваните от него избени помещения са изнесени на публична продан и са закупени от
ответника А. Д. С.. След издаване на постановление за възлагане от ЧСИ, ответника е
въведен във владение не само на трите избените помещения в южната част на приземния
етаж , които са собственост на брат му, но и по отношение на двете избени помещения в
северната част на избения етаж, които са негова собственост.
Искането , което е направено в исковата молба е да се приеме за установено по отношение
на ответника ,че ищеца е собственик на двете избени помещения в северната част на
избения етаж.
Какво е установено по делото от фактическа страна ?
О т представения по делото Нотариален акт за дарение № 18, том IX, дело 2178/30.12.1997
г. на съдия при Районен съд – П., се установява, че на 30.12.1997 г. е бил сключен договор за
дарение, по силата на който дарителите А. Я.в Д. и К.Щ. Д.а са дарили на сина си Щ. А. Д.
следния свой собствен недвижим имот- 1/2 идеална част от дворно място, съставляващо
парцел VI-2181, в кв. 138 по плана на гр. П., ведно с първи редовен жилищен етаж от
двуетажна масивна жилищна сграда, застроена в този парцел, обособена като самостоятелно
жилище със самостоятелен вход, както и 2/3 (две трети) идеални части от
приземния етаж от тази сграда, представляващи три стаи с коридор, находящи се в
южната част на приземния етаж, 1/2 идеална част от таванското помещение на
жилищната сграда и 1/2 идеална част от масивен гараж, застроен в дъното на парцела, при
3
съседи за парцела: К. и Я. Д.и, Я. К., Щ. Г. и улица, като дарителите си запазили правото
на пожизнено и безвъзмездно ползване върху целия редовен жилищен етаж,
описан по-горе. Дарителите А. Я.в Д. и К.Щ. Д.а са дарили на сина си Я. А. Д.
следния свой собствен недвижим имот- 1/2 идеална част от дворно място, съставляващо
парцел VI-2181, в кв. 138 по плана на гр. П., ведно с 1/3 (една трета) идеална част от
избения (приземния) етаж на жилищната сграда, построена в този парцел,
представляваща стая с коридор, находящи се в северната част на приземния етаж,
както и 1/2 идеална част от таванското помещение на жилищната сграда и 1/2 идеална
част от масивен гараж, застроен в дъното на парцела, при съседи за парцела: К. и Я.
Д.и, Я. К., Щ. Г. и улица.Установено е по делото ,че по силата на наследственото
правоприемство ищеца е придобил още 1/3 ид. част от приземния етаж. Общо правата на
ищеца върху приземния етаж са в размер на 2/3 ид. части .Останалите 1/3 ид. части са
собственост на ответника.
От представеното по делото Постановление за възлагане по изп. дело № 20188820400059 по
описа на ЧСИ Г.Т., с рег. № 882 на КЧСИ и район на действие Окръжен съд П., се
установява, че след проведена публична продан, с влязло в законна сила постановление за
възлагане, на ответника А. С., като купувач по публичната продан, е възложен следния
недвижим имот: 1/4 идеална част от поземлен имот с идентификатор 56277.503.243 по
КККР на гр. П., одобрени със Заповед № РД-18-14/20.06.2014 г. на ИД на АГКК, с адрес на
имота: гр. П., ул. „Й.К.“ № 33, с площ от 198 кв.м., трайно предназначение на територията:
урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м), стар идентификатор:
няма, номер по предходен план: 2181, квартал: 138, парцел: VI, при съседи:
56277.503.9721,56277.503.242, 56277.503.241 и 56277.503.244, ведно с 1/3 идеална част от
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 56277.503.243.1.3 по КККР на гр. П.,
одобрени със Заповед № РД-18-14/20.06.2014 г. на ИД на АГКК, с адрес на имота: гр. П., ул.
„Й.К.“ № 33, който самостоятелен обект се намира в сграда № 1, разположена в поземлен
имот с идентификатор 56277.503.243, с предназначение на самостоятелния обект:
жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1, с посочена в документа площ: няма данни, а
по данъчна оценка – 90 кв.м., при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия
етаж: няма, под обекта: няма, над обекта: имот с идентификатор 56277.503.243.1.1, ведно с
1/4 идеална част от таванско помещение, с площ по данъчна оценка от 55 кв.м.
От представената по делото Схема № 15-616975 – 29.08.2018 г., издадена от СГКК П., е
видно, че приземният етаж, в северната част, на който се намират процесните две
помещения – стая и коридор, е с идентификатор 56277.503.243.1.3 по КККР на гр. П. .
Претенцията на ищеца е да бъде признат за собственик на реална част от приземния етаж ,
а именно – на стаята с коридор в северната част на приземния етаж. По делото липсват
доказателства , от които може да се направи обоснован и законосъобразен извод за право на
собственост върху посочените обекти. Ищецът черпи правата си от цитирания по-горе нот.
акт за дарение и от наследственото правоприемство. С този нот.акт обаче , както и по
силата на наследственото правоприемство ,ищеца е придобил права върху приземния
етаж в идеални части , в съсобственост с ответника. Права в реални части върху
приземния етаж ищеца няма . Действително , в нот. акт за дарение са описани
4
самостоятелни обекти на собственост , които страните придобиват . В тази си част нот. акт
за дарение има характера на споразумение по чл. 32 ал. 1 от ЗС за разпределяне на реалното
ползване между съсобствениците .Това споразумение обаче по –никакъв начин не обвързва
новия собственик, тъй като той не е страна по споразумението.Споразумението има
сила само между страните , които са го сключили. За да се приеме,че предявения иск е
основателен е необходимо :
-съсобствеността да бъде прекратена чрез доброволно или съдебна делба или
-ищецът и новия съсобственик да сключат ново споразумение за разпределяне на реалното
ползване ;
Ако при един от тези правни способи процесните обекти се поставят в дял на ищеца или
му се предостави реалното ползване ,само тогава правата могат да бъдат защитени чрез
ревандикационен иск по чл. 108 от ЗС и да се иска предаване на владението , тъй като
собствеността няма да се притежава в идеални ,а в реални части .При положение ,че към
настоящия момент правата на ищеца върху приземния етаж са в идеални части , а
не в реални части , собствеността може да бъде защитавана в тази форма на
собственост, тъй като притежанието на собствеността е в такава форма( в този
смисъл виж Р. № 100/02. 08. 2017г. по гр. д. № 3560/2016г. на І-во гр. отд. на ВКС).
При положение ,че фактическите и правните изводи на въззивната инстанция съвпадат с
тези на районния съд , обжалваното решение ще следва да се потвърди . Предвид на
гореизложеното и на основание чл. 235 от ГПК и чл. 271 ал.1 от ГПК Пазарджишкия
Окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 156/ 17. 03.2023г. на районен съд П. , постановени по гр. д.
№ 287/2022г. по описа на същия съд.
На основание чл. 280 ал. 3 т. 1 от ГПК решението на въззивната инстанция подлежи
на касационно обжалване в едномесечен срок от съобщението на страните за изготвянето
му пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5