О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

гр. Д., 20.06.2019 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

Д.КИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ТРЕТИ СЪДЕБЕН СЪСТАВ, НАКАЗАТЕЛНА КОЛЕГИЯ, в закрито съдебно заседание на двадесети юни две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Галя Митева

 

разгледа докладваното от съдията НЧД № 715 по описа на Д.ки районен съд за 2019 г. и за да се произнесе, взе следното предвид:

Съдебното производство по делото е образувано по реда на чл. 243, ал. 4 от НПК, по жалба от С.М.Д. /в качеството на пострадал по ДП № 241/2018 г. по описа на Първо РУ на МВР гр. Д./, чрез редовно упълномощения си процесуален представител адв. М. Н. - ВАК, срещу Постановление от 09.05.2019 г. на РП - Д. за прекратяване на наказателното производство по делото, водено за престъпление по чл. 346, ал. 1 от НК.

С обжалваното постановление РП - Д. е прекратила наказателното производство по делото на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК, като прокурорът е приел, че в случая не е осъществен съставът на престъпление по чл. 346, ал. 1 от НК – противозаконно отнемане на МПС, като е подложен на анализ и съставите на престъплението по чл. 343, ал. 1, б. А от НК и по чл. 343б, ал. 1 и ал. 3 от НК.

В жалбата се сочи, че постановлението на ДРП следва да бъде отменено, тъй като в хода на досъдебното производство са допуснати съществени и отстраними процесуални нарушения, накърняващи правата на пострадалия от престъплението. Жалбоподателят изтъква, че С.М.Д. в качеството му на пострадал не бил информиран за хода на разследването и не бил призован за предявяване на материалите по делото, с което са били накърнени правата му съобразно чл. 75, ал. 1 от НПК.

Жалбата, като депозирана в срока по чл. 243, ал. 4 от НПК, от лице, разполагащо с активна процесуална легитимация, е допустима.

Разгледана по същество, същата се явява неоснователна, предвид следното:

Производството по делото е започнало на 08.03.2018 г. на основание чл. 212, ал. 3 от НПК за това, че за времето от 19,00 ч. на 07.03.2018 г. до 03,30 ч. на 08.03.2018 г. в гр. Д. противозаконно е отнето чуждо МПС - лек автомобил „***“ с peг. № ***, от владението на С.М.Д., без негово съгласие и с намерение да бъде ползвано, като е последвала повреда на превозното средство и същото е оставено без надзор в гр. Д. - престъпление по чл. 346, ал. 2, т. 1, вр. ал. 1 НК.

По делото няма привлечено лице в качеството на обвиняем, а в хода на разследването били разпитани свидетели и събрани писмени доказателства. Като от събраните в хода на досъдебното производство доказателства се установила по безспорен начин следната фактическа обстановка:

На 07.03.2018 г. св. С.М.Д. заедно със св. Д. С. С.се срещнали, напазарували си ядене и пиене и с автомобила на св. Д. марка „***“ с peг. № **** отишли до дома на последния в гр. Д., като св. Д. паркирал колата си на паркинга пред блока, заключил я и двамата се качили в апартамента. След известно време към тях се присъединила и св. Я. С. Т., като тримата продължили да се черпят. По едно време, след като разговарял с някой по телефона, св. С. поискал от св. Д. да му даде ключовете за автомобила си и след като ги получил, излязъл, като в него останал и мобилният телефон на Д..

Св. С. потеглил с колата на приятеля си, въпреки че нямал книжка и бил употребил алкохол. Докато карал обаче решил да пише на своя приятелка, като за целта използвал клавиатурата на телефона си и тъй като отклонил вниманието си от пътя, последвал удар и колата се оказала заклещена между оградата на пожарната служба в Д. и уличен стълб. Св. С. много се изплашил, защото бил заклещен на предната седалка на автомобила, вратите не се отваряли. Тогава се преместил отзад и с ритници успял да отвори задната врата и излязъл навън. Успял да спре един автомобил, качил се и помолил шофьора му да го откара до апартамента на св. Д..

Като се върнал при останалите двама, св. С. им разказал какво се случило. Тогава Д. и С. хванали такси и отишли на местопроизшествието с намерение да приберат колата, но като пристигнали на място и Д. видял заклещения автомобил, се отказал, върнали се в квартирата му и там и двамата и св. Т. решили да излъжат пред полицията какво се е случило. Всички се съгласили да кажат, че са спели, не са излизали цялата нощ и не знаят кой е откраднал колата на Д..

Междувременно в 03.50 ч. катастрофиралият автомобил бил установен от автопатрул на Първо РУ на МВР – Д. на кръстовището между бул. „25-ти септември” и бул. „Русия”, заклещен между метален ел. стълб и оградата на РСПАБ Д..

След извършена справка в системата бил установен и адреса на собственика на колата. На място в апартамента на св. Д. пристигнали полицаи и св. Д. им заявил версията, уговорена с останалите двама, а именно, че цяла нощ са били в апартамента и нямат представа кой е откраднал колата му, която е била паркирана пред блока. Тази версия била обективирана и в първите по време протоколи за разпит, проведени по делото на трите лица – Д., С. и Т., на 08.03.2018 г.

От извършения на място оглед се установило, че заключващите механизми на колата били здрави, задното ляво стъкло – свалено, таблото на автомобила – деформирано с отворени въздушни възглавници. Заключващият механизъм на стартерния ключ бил здрав.

След известно време св. Д. на два пъти променял показанията си, като първо /на 09.03.2018 г./ разказал какво точно се е случило – че С. му е поискал ключовете за колата и телефона му и Д. му ги е дал доброволно, след което С. катастрофирал. А в последствие /на 30.03.2018 г./ заявил, че не знаел как С. е взел ключовете от колата му и че той е излязъл без негово знание. Очевидно е, че последните му изявления се дължат на страха от понасяне на административно-наказателна отговорност за това, че е предоставил ключовете и колата си на лице, за което е знаел, че няма книжка и е неправоспособен.

Вино от заключението от назначената АТЕ, възстановяване на лекия автомобил с цел отстраняване на нанесените му при ПТП повреди и бъдещата му експлоатация по предназначение е невъзможно. Пазарната стойност на МПС е 900 лева.

Гореописаната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от показанията на разпитаните в хода на досъдебното производство свидетели, дадени на 09.03.2018 г. Съдът не кредитира тези показания на свидетелите, дадени непосредствено след установяването на катастрофиралото МПС, доколкото същите не кореспондират с останалия доказателствен материал, приобщен по надлежния ред по делото. Видно от протокола за оглед на автомобила, по същия няма никакви следи от взлом или от други зловредни и неправомерни действия на трето лице, сочещи, че МПС е било обект на противозаконно отнемане. Също така съдът не кредитира и показанията на св. Д. от 30.03.2018 г., доколкото същите се явяват защитна реакция на опасността от реализиране на административна отговорност спрямо него за това, че знаейки, че С. е неправоспособен, му е предоставил колата си заедно с ключовете за нея. В този смисъл и самите очни ставки, проведени след време, а именно повече от месец след настъпване на ПТП също не извеждат различна от установената от съда и прокурора в постановлението фактическа обстановка, която се потвърждава и от останалите, събрани в хода на разследването доказателства.

Доколкото за образуваното и водено наказателно производство не е от съществено значение фактът, който св. Д. иска да докаже с показанията си – а именно, че не е давал ключовете за колата си на неправоспособния С., то съдът не следва да ги коментира, тъй като същите се явяват като илеревантни за състава на престъплението, за което се води делото. Още повече, че и в постановлението на прокурора не е обсъждан въпросът за реализиране на административно – наказателна отговорност от св. Д. за това му поведение. Такава е обсъдена единствено за поведението на С..

В този смисъл, след анализ на доказателствата по делото съдът счита, че Постановлението на ДРП е правилно и законосъобразно, по следните съображения:

Действително, за да бъде осъществен предвиденият в закона състав на престъплението по чл. 346, ал. 1 от НК, е необходимо от субективна страна деецът да използва МПС без знанието и съгласието на неговия собственик. Доколкото от събраните доказателства се установява по безспорен и категоричен начин точно обратното, то правилно прокурорът е приел, че в случая не е осъществен състав на престъпление по чл. 346, ал. 2, т. 1, вр. ал. 1 от НК.

На следващо място, правилно са обсъдени от прокурора и съставите на престъплението по чл. 343б, ал. 1 и ал. 3 от НК – управление на МПС след употреба на алкохол и/или наркотици. Но доколкото проби от свидетелите по делото не са вземани, то в случая следва да се приеме, че и за това престъпление не са събрани доказателства.

Не на последно място, безспорно, управлявайки процесния лек автомобил св. С. е нарушил правилата за движение и по непредпазливост е причинил имуществени вреди на автомобила, като обаче размерът на причинените вреди е несъставомерен, доколкото те не са значителни по смисъла на закона и в съответствие с утвърдената съдебна практика /Решение № 312 от 27.06.2008 г. по н.д. № 273/2008 г. на ВКС, III н.о., Решение № 45 от 11.02.2009 г. по н.д. № 658/2008 г. на ВКС, II н.о., Решение № 76 от 17.02.2010 г. по н.д. № 697/2009 г. на ВКС, III н.о./, тъй като възлизат на 900 лева, т. е. по-малко от 14 минимални работни заплати или 7 140 лева /съгласно ПМС № 316/20.12.2017 г. МРЗ от 01.01.2018 г. е 510 лева/.

С оглед на гореизложеното, съдът намира, че деянието не осъществява и предвидения в Наказателния кодекс състав на престъпление по чл. 343, ал. 1, б. А от НК, с оглед на което съдът приема, че правилно наказателното производство е прекратено от прокурора поради това, че липсва престъпление.

Не на последно място, правилно прокурорът е приел, че следва материалите по делото да се изпратят на Началника на Сектор „ПП” при ОД на МВР – Д.. Защото отпадането на наказателната отговорност в конкретния случай не засяга административната отговорност на С., който управлявайки моторно превозно средство, е нарушил правилата за движение по пътищата, регламентирани в ЗДвП.

С всичко гореизложено съдът намира, че постановлението на ДРП е обосновано и законосъобразно.

Доколкото в жалбата се изтъкват доводи за допуснати на досъдебното производство нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване правата на пострадалия Д., то съдът ги намира за неоснователни по следните съображения:

Видно от протоколите от проведени разпити на Д. в качеството на пострадал, същият на 08.03.2018 г. /л. 7 от ДП/ е заявил, че са му разяснени правата по чл. 75, ал. 1 от НПК и че не желае да му бъдат предявявани материалите по разследването.

След това, в разпита, обективиран в протокол от 30.03.2018 г. /л. 10 от ДП/ Д. отново е заявил, но вече в присъствието и на упълномощения от него процесуален представител – адв. М. Н. – ВАК, което е видно от положения подпис, че не желае материалите по разследването да му бъдат предявявани.

В този смисъл съдът не намира опора в материалите по делото на твърденията на жалбоподателя, че в хода на досъдебното производство са били накърнени правата му на пострадал, като е допуснато съществено и отстранимо процесуално нарушение, изразяващо се в непредявяване на материалите преди приключване на делото.

Анализът и проверката на доказателствата по делото не установиха наличие на процесуални нарушения, довели до ограничаване на правата на някой от участниците в процеса.

С оглед горното, жалбата като неоснователна следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното Постановление следва да бъде потвърдено, предвид което съдът:

О П Р Е Д Е Л И :

ПОТВЪРЖДАВА Постановление на ДРП от 09.05.2019 г. за прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство № 241/2018 г. по описа на Първо РУ на МВР – гр. Д., водено за престъпление по чл. 346, ал. 2, т. 1, вр. ал. 1 от НК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване или протест в 7 дневен срок от съобщаването на страните пред Д.ки окръжен съд.

След влизане в сила на настоящото Определение досъдебното производство да се върне на ДРП.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                                                                            /Галя Митева/