Мотиви към присъда № 260144 от 02.12.2021
г. по НОХД № 7155/2018 г. по описа на Районен съд - Пловдив,
НО, XXI н. състав
Районна прокуратура – Пловдив е внесла в
съда обвинителен акт против Д.К.С., ЕГН: ********** за това, че в периода от
неустановена дата в началото на м. август 2007 г. до 17.09.2007 г. в гр.
Пловдив при условията на продължавано престъпление, с цел да набави за себе си
имотна облага на неустановена дата в началото на м. август 2007 г. е възбудила
и от неустановената дата в началото на м. август 2007 г. до 17.09.2007 г. е
поддържала заблуждение у И. А.М., че от името на фирмата си „А. *** ще му
достави до Република Румъния голям сглобяем метален склад и с това му е
причинила имотна вреда в общ размер на 7 695,00 евро в левова равностойност 15 050,11
лв., както следва:
- на 29.08.2007 г. му е причинила имотна
вреда в размер на 500 евро, с левова равностойност 977,91 лв.
- на 04.09.2007 г. му е причинила имотна
вреда в размер на 6 195 евро, с левова равностойност 12 116,37 лв.
- на 05.09.2007 г. му е причинила имотна
вреда в размер на 700 евро, с левова равностойност 1 369,08 лв.
- на 17.09.2007 г. му е причинила имотна
вреда в размер на 300 евро, с левова равностойност 586,75 лв., като причинената
имотна вреда е в големи размери – престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 5 вр. с
чл. 209, ал. 1 вр. с чл. 26, ал. 1 от НК.
Съдът прие за съвместно разглеждане в наказателния процес
граждански иск с правно основание чл. 45, ал. 1 от Закона за задълженията и
договорите (ЗЗД), предявен от И. А.М. против подсъдимата Д.К.С. за заплащане на сумата от 15 050,11 лева,
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от И. А.М. в резултат от деянието, за което подсъдимата е
предадена на съд, платими ведно със законната лихва, считано от 29.08.2007 г.
до окончателното изплащане на сумата. И. А.М. е конституиран като частен
обвинител и като граждански ищец по делото.
В хода на съдебните прения прокурорът поддържа
повдигнатото обвинение против подсъдимата С.. Предлага на съда да даде вяра на
показанията на свидетелите П., Н. и М.. Пледира от тях да се установява, че към
инкриминирания период свид. Н. не е осъществявал
самостоятелно дейност, а да е помагал на свид. П.,
като работата да не е включвала изработка на метални конструкции. Счита, че от
показанията на свид. П. се установява той да не
познава подсъдимата и да не е комуникирал с нея, дори дистанционно, нито да е
сключвал договори със С.. Предлага да бъдат ползвани с доверие още показанията
на свид. Б. и заключението по съдебно-почерковата
експертиза. Моли подсъдимата да бъде призната за виновна, като ѝ бъде
наложено наказание в размер на една година лишаване от свобода, както и
конфискация на една втора от имуществото ѝ. Взема становище, че
гражданският иск следва да бъде уважен.
Частният обвинител и граждански ищец не се явява и не
се представлява в съдебното заседание, в което е даден ход на пренията и не
изразява становище по наказателното обвинение и по гражданския иск.
Защитникът адв. Р.Д. моли подсъдимата да бъде призната
за невинна по повдигнатото ѝ обвинение. Твърди, че от събраните
доказателства не се установява вмененото във вина на С. престъпление, а
описаната в обвинителния акт фактическа обстановка намира за оборена. Счита, че
не се доказва подсъдимата да е извършила действията, с които се твърди да е
въвела частния обвинител и граждански ищец в заблуждение. Пледира, че следва да
бъде дадена вяра на показанията на свид. Н. и на
заключението по съдебно-почерковата експертиза, от
които да се установява, че подсъдимата е свързала частния обвинител и
граждански ищец с „Булгаргаз Систем“ ООД, както и че
инкриминираното метално хале е поръчано, заплатено от С. и в крайна сметка е
изработено. Счита, че въпросът дали при тези факти металната конструкция е
достигнала до М. няма отношение към наказателното производство, а единствено
към уреждането на гражданските отношения между страните. Моли да не бъдат
кредитирани показанията на частния обвинител и граждански ищец като предубедени
и недостоверни. Досежно гражданския иск взема
становище да е погА. по давност. Моли подсъдимата да
бъде оправдана, а в условията на евентуалност – ако съдът я признае за виновна,
да ѝ бъде наложено наказание под предвидения минимум и в размер на три
месеца лишаване от свобода, чието изпълнение да бъде отложено с 3-годишен
изпитателен срок. Поддържа дългият период, през който се е водил наказателният
процес да представлява изключително смекчаващо обстоятелство. Счита, че
подсъдимата е с добри характеристични данни като трудово ангажирана и
неосъждана.
Подсъдимата Д.К.С. се възползва от правото си да даде
обяснения, в които отрича да е въвеждала в заблуждение частния обвинител и
граждански ищец М., като твърди добросъвестно да е изпълнила поетите към него
задължения. В хода на съдебните прения се съгласява с доводите на защитника си.
Заявява, че държи на правотата си и не се смята за виновна. Сочи, че свид. П. е имал контрол върху „А. Комерс“ ООД, тъй като му
е предоставено генерално пълномощно. Акцентира върху годишния оборот, който е
реализирал дружеството. С последната си дума заявява, че иска да бъде призната
за невинна.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено
следното:
От
фактическа страна:
Подсъдимата Д.К.С. е родена на ***
***, ***, българска гражданка, живущ ***, с висше образование, омъжена, работеща,
неосъждана, с ЕГН: **********.
До 2009 г. подсъдимата С. била управител и съдружник в
търговско дружество „А. Комерс“ ООД /към настоящия момент ЕООД/, ЕИК: ****.
Дружеството се занимавало с разнородна дейност, сред които износ на стъклен
амбалаж, минна промишленост, изработка на метални конструкции. Поръчаните на „А.
Комерс“ ООД метални конструкции не били изработвани от служители на самото
дружество, а то възлагало изработката им на трето лице – подизпълнител, който
фактически изработвал конструкцията. Към 2007 г. „А. Комерс“ ООД работило с
двама търговци, регистрирани в Република България, които се занимавали с
направата на метални конструкции. Единият бил установен в град Петрич, а
другият – свид. Г.Н. ***. Към 2007 г. свид. Н., който дотогава осъществявал търговска дейност
като едноличен търговец ЕТ „Н.-метал – Г.Н.“ ЕИК: ****, бил преустановил
самостоятелната си дейност и работил като консултант към „Булгаргаз Систем“ ООД, ЕИК: ****2. Управител на последното дружество
към този период бил свид. В.Д.П..
Към 2007 г. дружеството „Булгаргаз Систем“
ООД се занимавало с битова и промишлена газификация и с изработка на метални
конструкции. Конструкциите били изработвани на производствена площадка в град
Варна, в близост до Техническия университет в града. Между подсъдимата С. чрез
дружеството „А. Комерс“ ООД и свид. Н. имало
изградени трайни търговски отношения към 2007 г., тъй като дотогава свид. Н. бил получавал и изпълнявал поръчки за изработката
на метални конструкции от страна на С. в продължение на 7-8 години. Всяка от
тези поръчки била за клиенти на С., като след като металното хале било
изработено, то било продавано на съответния клиент.
Частният обвинител и граждански ищец И. А.М. и свид. А.Х.П. били приятели от ученическите си години в град
***. Свидетелят П. *** и от 2004 г. познавал подсъдимата С., която говорила ***
език.
През лятото на 2007 г. свид.
П. запознал подсъдимата С. с частния обвинител и граждански ищец М.. С решение
на ПРС от 27.07.2007 г. П. и М. учредили дружеството „ПА-МА“ ООД, което било с
предмет на дейност търговия с гранит, мрамор и каменни материали.
Частният обвинител и граждански ищец М. имал бизнес в
Република Румъния, където било регистрирано дружеството му „Олимпик
Конструкт“ ООД. Негов служител към 2007 г. било
лицето К.С.. На неустановена по делото дата в началото на месец август 2007 г.
частният обвинител и граждански ищец М. посетил свид.
П. ***. Той имал желание да закупи голям метален сглобяем склад (навес),
необходим му за неговия бизнес в Румъния. По този повод той сключил сделка чрез
представляваното от него дружество „Олимпик Конструкт“ ООД с „А. Комерс“ ООД за продажбата на такъв
метален сглобяем склад. Преговорите и уговорките по тази сделка М. водил изцяло
с подсъдимата С.. Последната отправила две оферти на М. – поръчаната от него
конструкция да бъде изработена в Петрич или във Варна, при някой от
партньорите, с които „А. Комерс“ ООД трайно работило. Частният обвинител и
граждански ищец одобрил офертата за изработка в град Варна, тъй като цената
била по-ниска. Крайната цена, за която се договорили, била 7 500 евро.
До този момент подсъдимата С. не била работила и
възлагала поръчки на „Булгаргаз Систем“ ООД, а
директно на свид. Н., но същият от 21.11.2006 г.
преустановил самостоятелната си дейност, тъй като тогава претърпял втори
инсулт. Към 2007 г. свид. П. се занимавал
преимущественото с дейността по газификация, докато намирането на клиенти и
изработването на металните конструкции се ръководило предимно от свид. Н., който имал опит, контакти и постоянни клиенти. В
тази връзка свид. П. невинаги разговарял или се
срещал с клиентите, а и невинаги се сключвал договор в писмена форма.
След сключването на сделката с М. за продажбата на
метален сглобяем склад, подсъдимата възложила изработката на тази вещ на
„Булгаргаз Систем“ ООД. На 29.08.2007 г. по електронната
си поща **** подсъдимата С. получила оферта за метално хале с размери 5х15х30
от свид. П., като писмото било изпратено от
електронния пощенски адрес на дружеството „Булгаргаз Систем“
ООД – **** и към него били прикачени две снимки. На същата дата подсъдимата С.
съставила проформа фактура, в която били описани
съставните части на конструкцията и била нарисувана скица с размери. Като
продавач било посочено дружеството „А. Комерс“ ООД, а като купувач „Олимпик Конструкт“ ООД. Относно
доставката била вписана клаузата EXW Варна (франко
завода). Подсъдимата изпратила фактурата на М., който я получил същия ден и
превел чрез „Уестърн Юниън“ сумата от 500 евро в
полза на подсъдимата, които представлявали капаро за поръчаната метална
конструкция. Сумата била получена от подсъдимата С..
На 04.09.2007 г. М. заедно с подсъдимата С. посетили
клона на банка „Пиреос“, находящ
се на ул. „Бетовен“ в гр. Пловдив. В 13:26 часа М. изтеглил от личната си
сметка сумата от 2595 евро и заедно с други 3600 евро, които носил със себе си,
предал на подсъдимата С.. Те представлявали плащане на цената на металната
конструкция. Минути след това подсъдимата С. внесла получената от М. сума от
6 195 евро по сметка на „А. Комерс“ ООД, като за основание посочила
„комисионна“. Вносната бележка с час 13:31 предоставила на частния обвинител и
граждански ищец. М. изтеглил и 1 200 лева, от които дал 800 лева на подсъдимата
и тя ги внесла в личната си сметка.
По-късно същия ден подсъдимата изтеглила от сметката
на „А. Комерс“ ООД сумата от 6 095 евро, платени от частния обвинител и
граждански ищец, и в 14:44 часа в „Общинска банка“ АД превела тази сума по
сметка на „Булгаргаз Систем“ ООД. В преводното
нареждане като вносител бил влисан В.Д.П., но
подписът за вносител бил изпълнен от подсъдимата С., а не от свид. П.. С този превод подсъдимата заплатила на „Булгаргаз
Систем“ ООД стойността на поръчаната метална
конструкция, която била предназначена за частния обвинител и граждански ищец в
гр. Букурещ, Република Румъния.
На 05.09.2007 г. частният обвинител и граждански ищец
превел сумата от 700 евро чрез „Уестърн Юниън“ в
полза на подсъдимата С., а на 17.09.2007 г. отново чрез „Уестърн
Юниън“ превел сумата от 300 евро. И двата парични превода били получени от
подсъдимата С.. По делото не е установено по категоричен начин правното им
основание, но се установява, че към този момент С. и М. са продължавали да
поддържат търговски отношения, включително и за други проекти.
На неустановена по делото дата металният сглобяем
склад бил завършен и готов за доставка в завода на „Булгаргаз Систем“ ООД в гр. Варна. Между частния обвинител и граждански
ищец и подсъдимата имало известно неразбирателство относно извършването на
превоза, цената му и лицето, което ще го осъществи. Подсъдимата С. в крайна
сметка успяла да осигури транспорт чрез неразпитано по делото лице Г. С.
/починал/. Металната конструкция била натоварена в посока гр. Букурещ, с което
подсъдимата счита, че задължението ѝ към М. било изпълнено.
След повече от година по-късно частният обвинител и
граждански ищец и свид. П. потърсили обяснение от
подсъдимата С., тъй като твърдели, че металната конструкция не е получена. С.
им отговорила, че е изпълнила своята част от сделката и ги насочил към
изпълнителя на конструкцията в гр. Варна, като им казала да търсят лице с име „В.“,
предоставила им и телефонен номер, за който по делото не се установи от кого е
бил използван към инкриминирания период.
През месец март 2011 г. частният обвинител и
граждански ищец М. подал сигнал до Районна прокуратура – Пловдив.
По
доказателствата:
Описаната фактическа обстановка съдът приема за
установена въз основа на събраните и проверени по делото гласни доказателствени средства – обясненията на подсъдимата
Д.К.С., показанията на свидетелите И. А.М. (лист 73-77), А.Х.П. (лист 77-80); Н.Г.С.
(лист 120-121); Т.М.С. (лист 121); В.М.Ю. (лист 122); В.Д.П. (лист 133-134 от
том I от делото и лист 380-382 от том II от делото); А. И. Д. (лист 134-135),
писмени доказателства – проформа фактура от 29.08.2007 г. в превод от английски
език на български език (лист 21 от том I от досъдебното производство); бележка
за паричен превод от 29.08.2007 г. (лист 23-24 от том I от
досъдебното производство); бележка за паричен превод от 05.09.2007 г. (лист
26-27 от том I от
досъдебното производство); бележка за паричен превод от 17.09.2007 г. (лист
29-30 от том I от
досъдебното производство); справка за движенията по банкова сметка *** Д.К.С.
за периода от 09.04.2007 г. до 31.12.2007 г. (лист 174 от том I от
досъдебното производство); справка за движенията по банкова сметка *** „А.
Комерс“ ООД за периода от 09.04.2007 г. до 31.12.2007 г. (лист 175-176 от том I от
досъдебното производство); писмо от управителя на ФК „Кеш Експрес Сървис“ ЕООД с вх. № 117730-3041/11.04.2014 г. по описа на
ОДМВР-Пловдив (лист 20-21 от том III от досъдебното производство); писмо
от директор на дирекция „Банкова сигурност“ при Общинска банка АД с изх. №
4224/10.10.2014 г. (лист 63 от том III от досъдебното производство); вносна
бележка с рег. № BORDO0572292 от
04.09.2007 г. за сумата от 6095 евро (лист 85 от том III от
досъдебното производство); удостоверение с изх. № 20190425125336/25.04.2019 г.
по опуса на Агенция по вписванията за вписани обстоятелства по партидата на „А.
Комерс“ ЕООД (лист 100-102 от том I от делото); регистрационен картон №
03014053 от регистър Булстат за ЕТ „Н.-Метал – Г.Н.“ (лист 103-104 от том I от делото);
електронно писмо от 29.08.2007 г. с подател В.П. (лист 131а от том I от делото); списък на
служителите на „Олимпик Конструкт“
ООД за периода август-септември 2007 г. в превод от румънски език на български
език (лист 233 от том II от делото); справка от търговския регистър и регистър
на ЮЛНЦ за актуално състояние по партидата на „Булгаргаз Систем“
ЕООД (лист 353-354 от том II от делото); писмо с вх. № 266151/10.02.2021 г. от
изпълнителния директор на „Нет Инфо“
ЕАД, ведно с приложение към него (лист 356-357 от том II от делото);
разпечатка от интернет страница на „А. *** тежък транспорт“ (лист 373 от том II от делото),
както и от заключението на съдебно-почеркова експертиза № 517 от 12.07.2019 г.
(лист 146-148 от том I от делото).
От показанията на свидетелите В.Д.П. и Н.Г.С. се
установява предметът на дейност на дружеството „Булгаргаз Систем“
към инкриминирания период. На първо място важно обстоятелство, което се
изяснява от показанията на свид. П., е, че фирмата на
търговското дружество към интересуващия делото период е „Булгаргаз Систем“ при правноорганизационна
форма ООД, което се потвърждава и от публично оповестените данни по партидата на
търговеца с ЕИК: **** в търговския регистър и регистър на ЮЛНЦ. Справка от
регистъра е приложена на лист 353-354 от том II от делото. Тези факти имат
значение, за да се разграничи конкретното дружество от „Булгаргазсистем
– Варна“ ЕООД, което е различен правен субект, нямащ отношение към процесния
казус. Въпреки сходството във фирмите, касае се за различни търговци, като по
делото се установява, че подсъдимата е контактувала с „Булгаргаз Систем“ ООД по повод изработването на инкриминираната
метална конструкция, но не и с другото дружество, което в тази връзка не
представлява по-нататъшен интерес за процеса. На следващо място от показанията
на свид. П. се установява предметът на дейност на
дружеството „Булгаргаз Систем“ ООД към 2007 г., като
изяснява се, че са развивани две основни сфери на дейност – битова и промишлена
газификация и изработване на метални конструкции. Установява се, че тези
дейности са извършвани включително и през 2007 г., като свидетелят пояснява, че
те са осъществявани от създаването на дружеството през 2003 г. до 2011 г.,
когато той е напуснал участието си в органите му на управление. В тази връзка
от показанията на свид. П. на следващо място се
установяват и значими за делото обстоятелства относно лицата, които са били
ангажирани в производството на метални конструкции, мястото, където те са били
физически изработвани, процедурата по намиране на клиенти и начина, по който е
осъществявана комуникацията с тях. Следва да се отбележи, че следващите
обстоятелства, които съдът приема за доказани от показанията на свид. П., касаят конкретно тази част от дейността на
„Булгаргаз Систем“ ООД, занимаваща се с изработването
на метални конструкции. Така установява се на първо място, че дружеството,
представлявано от свид. П., е извършвало тази дейност
съвместно с друго лице, за което по делото се установява да е свид. Г.Н.В.. За свид. Н. се
изяснява, че се е занимавал с изработката на метални конструкции още преди
съвместната му дейност с „Булгаргаз Систем“ ООД,
поради което е имал изграден кръг от клиенти, ползвал е и база за своя
строителна площадка. Установява се, че именно свид. Н.
е ръководил дейността по фактическото изработване на металните конструкции,
които от правна страна са били поръчвани на търговеца „Булгаргаз Систем“ ООД. Установява се още, че тези конструкции са
изработвани в град Варна, като самата база се е намирала в съседство до Техническия
университет.
В показанията си свид. П.
изяснява, че нито подсъдимата С., нито частният обвинител и граждански ищец М.
са му познати. За правилното разкриване на обективната истина по делото обаче
тук следва да бъдат изяснени утвърдилите се в практиката на дружеството
процедури по намиране на клиенти, водене на преговори и сключване на сделки,
като доказателствена информация за тези обстоятелства
се черпи отново от показанията на свид. П.. Така
установява се, че в началото на съвместната дейност на „Булгаргаз Систем“ ООД със свид. Н., което
съгласно показанията на П. следва да бъде отнесено към 2003 г., последният се е
срещал с клиентите, намирани от Н., и е участвал по-активно в преговорите и преддоговорните отношения. Това твърдение е подкрепено с житейски
логичен аргумент – свид. П. е искал да добие
представа за капацитета на непознатия му дотогава нов сътрудник в работата.
След този момент обаче, установява се от показанията на свид.
П., че очевидно поради изградилите се отношения на доверие дейността по
изграждане на поръчаните метални конструкции е ръководена преимуществено от свид. Н.. И в тази част показанията на П. са подкрепени с
конкретни аргументи, като свидетелят обяснява, че той се е концентрирал върху
дейността по газификация, която определя като основен предмет на дейност на
дружеството, докато изработването на металните конструкции е оставено в
прерогатив на свид. Н., предвид че той е имал вече
изградени контакти и клиенти, с които е контактувал. Свидетелят П. твърди:
- „Не с всички
клиенти съм се срещал аз, защото в повечето случаи Н. си водеше преговорите.“;
- „По принцип
такава е хронологията, тъй като Н. се занимава с този вид дейност, той си имаше
отработен кръг с клиенти, с които той работеше.“;
- „В повечето
случаи е било така, че аз не съм имал възможност да се срещна с всички, тъй
като пътувам. Комуникацията е ставала между Н. и клиента.“
По тези съображения съдът приема, че от
обстоятелството, че свид. П. не си спомня нито
подсъдимата С., нито частния обвинител и граждански ищец не следва извод за
това, че не е била направена поръчка от страна на С. за изработването на
металната конструкция, възложена на „А. Комерс“ ООД от страна на М.. За
изясняването на обстоятелството съществувала ли е такава поръчка и възлагано ли
е на „Булгаргаз Систем“ ООД да изработи
инкриминираната метална конструкция, заплатена от частния обвинител и
граждански ищец М., релевантни се явяват следните обстоятелства. Започвайки от
по-общите към по-конкретните, съдът приема за установено следното – на първо
място свид. П. изяснява, че представляваното от него
дружество е имало клиенти от Република Гърция, откъдето е и частният обвинител
и граждански ищец М., като при това сочи, че клиентите оттам са били много. На
следващо място доказано е по делото, че между подсъдимата и „Булгаргаз Систем“ ООД е водена кореспонденция към месец август 2007
г., която засяга изработка и доставка на хале. Този извод съдът прави от
приетата като писмено доказателство разпечатка от електронно писмо /лист 131а
от том I и лист
344-346 от том II от делото/.
Установява се, че датата на съставяне, респ. на получаване от подсъдимата на
това писмо е 29.08.2007 г., която е и датата на съставяне на проформа фактурата и първата инкриминирана дата съгласно
обвинителния акт. За тази дата се установява, че подсъдимата е получила
електронно писмо от подател с електронен адрес: ****. За него от показанията на
свид. П. се изяснява да е адресът на електронната
поща, използвана от „Булгаргаз Систем“ ООД. Относно
получателя на писмото съдът намира, че по делото се прави категоричен извод, че
това е подсъдимата С.. Това заключение се прави при съвместния анализ на
справката от администратора на електронната услуга /електронна пощенска кутия/,
приложена на лист 357 от том II от делото и обясненията на подсъдимата С.. Установява
се, че потребителският профил **** е създаден на 21.08.2007 г. от потребител,
регистрирал се с имена Д.К.С. и с дата на раждане *** г. Екземпляр от
електронното писмо е представен по делото именно от подсъдимата. При тези факти
настоящият състав приема за категорично доказано по делото, че през 2007 г. е
осъществявана комуникация между подсъдимата С. и дружеството „Булгаргаз Систем“ ООД, чието съдържание е било изработка на метално
хале. Досежно третия вписан потребителски адрес /****/
за него се установява да е свързан с търговско дружество, регистрирано в
Република Гърция, което има за предмет на дейност транспорт на извънгабаритни и обемисти товари.
На следващо място доказателствена
информация за съдържанието на уговорките между страните за поръчката и
изработката на процесната метална конструкция се
черпи от издадената проформа фактура, приложена в
заверен превод на български език на лист 21 от том I от
досъдебното производство. От същата се установява, че за място на изпращане е
вписан гр. Варна, където по делото се доказа да се е намирала и
производствената база на „Булгаргаз Систем“ ООД.
Същата информация се установява и от показанията на свид.
А.Х.П. – лист 80 от том I от делото:
„От самото начало Д. ни каза, че във
Варна ще се поръча конструкцията“.
Следващото обстоятелство, което е относимо
при преценката за конкретното съдържание на отношенията между „А. Комерс“ ООД,
в което дружество е участвала подсъдимата С., и „Булгаргаз Систем“
ООД, е фактът на извършеното плащане на сумата от 6 095 евро, за което по
делото се доказва, че наредител е именно подсъдимата,
а получател е свид. В.Д.П.. За това плащане се
установява да е извършено на 04.09.2007 г., която е и втората инкриминирана по
делото дата. Съдът приема за доказано и че това плащане е представлявало цената
на металната конструкция, поръчана от частния обвинител и граждански ищец,
която получателят на плащането е следвало да изработи. Този извод се прави на
първо място при съобразяване на обясненията на подсъдимата, които не са
изолирани, а намират подкрепа и в други доказателства в тази си част. Така твърденията
на С. се подкрепят от показанията на свид. А. И. Д..
Макар същият да не е присъствал пряко в банката при превода на сумата, то
неговите възприятия са непосредствени за това, че след завръщането си
подсъдимата и частният обвинител и граждански ищец са се обадили до получателя
на плащането, който е бил в град Варна и е потвърдил, че е получил парите и ще
започне работа: „След банката те дойдоха
с документите от банката, обадиха се във Варна. Оттам казаха, че са получили
парите и започват изработката“. Съдът съобрази и надлежно приобщените по делото
по реда на чл. 283 от НПК данни за движението по банковата сметка на „А.
Комерс“ ООД /лист 175-176 от I от
досъдебното производство/, от които се установява, че на 04.09.2007 г. първо
подсъдимата е внесла по сметката на дружеството сумата от 6195 евро, за която
се изяснява да е платена от частния обвинител и граждански ищец като цена на
поръчаното метално хале, след което следващата банкова операция е изтеглянето в
брой от същата сметка и от страна на подсъдимата С. на сумата от 6095 евро. Това
е същата по размер сума, за която по делото се доказва на същата тази дата да е
преведена от С. в полза на свид. В.Д.П.. Обективните
данни за движението по банковата сметка на „А. Комерс“ ООД, събрани чрез
разкриването на банкова тайна, изцяло кореспондират с твърденията на
подсъдимата в нейните обяснения за случилите се събития от тази дата. По тези
съображения съдът приема обясненията за проверени в тази им част чрез
съпоставката им както със свидетелски показания, така и с обективни писмени
доказателства, поради което приема обясненията за достоверни и те се ползват с
доверие от съда. Същевременно въз основа на така установената група от факти
относно отношенията между подсъдимата С. и „А. Комерс“ ООД от една страна и от
друга свидетелите П., Н. и „Булгаргаз систем“ ООД, то
съдът приема за доказано по делото, че С. е направила поръчка и е възложила
на „Булгаргаз систем“ ООД изработването на поръчаната
от М. метална конструкция, както и е направила плащане на цената на поръчаната
вещ.
По констатираното противоречие в показанията на свид. П. при допълнителния му разпит съдът дава вяра на
твърденията на свидетеля от съдебното следствие, а именно че дружеството
„Булгаргаз Систем“ ООД се е занимавало и с
изработването на метални конструкции към 2007 г. В показанията си свид. П. подробно разяснява обстоятелствата около този вид
сключвани сделки от дружеството, което доказва, че има възприятия относно
осъществявана такава дейност. Както в първоначалния, така и в допълнителния си разпит
П. е категоричен, че наред с битовата и промишлена газификация са сключвани и
сделки за изработка на метални конструкции. Дава се вяра на това твърдение, тъй
като то намира подкрепа в показанията на свид. Н., в
електронното писмо, изпратено от П. до подсъдимата, касаещо
метално хале, както и в извършеното плащане от С. в полза на „Булгаргаз Систем“ ООД. В този смисъл твърдението на свид. П. от съдебното следствие се явява проверено и именно
то получава доверие от съда при разрешаване на противоречието дали дружеството
„Булгаргаз Систем“ ООД е приемало и изпълнявало
поръчки за направа на метални конструкции.
Показанията на свид. Н.Г.С. имат
ограничено значение за делото, тъй като в по-голямата си част се установява
тази свидетелка да няма формирани възприятия – преки или опосредени,
за интересуващите настоящото производство обстоятелства. Все пак показанията на
С. не са изцяло неотносими, тъй като позволяват чрез
тях да се извърши проверка на част от твърденията на свид.
П., който е бивш неин съпруг. Така установява се от показанията на свид. С., че действително свид. П.
е извършвал търговска дейност по газификация, включително и към инкриминирания
период през 2007 г. Изяснява се, че тази дейност е извършвана посредством правноорганизационната форма на търговско дружество с
ограничена отговорност (ООД). Съдът намира, че показанията на свид. П. намират подкрепа в тези на свид.
С. и досежно обстоятелствата, че търговското
дружество е притежавало работна база, която е включвала и производствено хале,
както и за познанството на П. със свид. Г.Н.В.. Съдът
не дава вяра на показанията на свид. С. единствено в
частта им, в която твърди, че фирмата на търговското дружество е била „Българгазсистем – Варна“. Това твърдение е оборено от
извършените справки за обявените обстоятелства в търговския регистър по
партидата на двамата търговци, извършвали дейност под посочените наименования. В
тази част се дава вяра на показанията на свид. П.,
който правилно възпроизведе фирмата на дружеството. Това противоречие съдът
отдава на близостта в наименованието на двете дружества, както и на изминалия
период от време /8 години/ от напускането на органите на дружеството от страна
на свидетелката до датата на нейния разпит. Касае се за несъществено
противоречие, поради което съдът приема, че то не е основание да се отрече
доказателствената стойност на показанията на свид. С.
в останалата им част. От показанията на свид. С.
други значими за делото обстоятелства не се установяват, нито се констатират
други противоречия с останалия събран доказателствен
материал. В тази връзка следва да се отбележи, че по твърдението на С., че не е
виждала да се изработва метално хале на работната площадка, свидетелката ясно
обяснява, че въобще не е посещавала самото хале и няма формирани възприятия
какво се е изработвало там. Свидетелката не се ангажира с извод, че такава вещ
не е сглобявана и направена, а твърдението ѝ е за липса на познание за
това какво се е изработвало. Важно при оценката на свидетелските показания е и
да се отбележи, че твърденията на свид. С. подкрепят
тези на свид. П. само относно така изяснените малко
на брой обстоятелства не поради наличие на някакво противоречие в останалата им
част, а тъй като С. не възпроизвежда с показанията си друга информация, която е
от значение за делото. В обобщение досежно
показанията на свидетелите В.Д.П. и Н.Г.С. съдът цени същите като взаимно
кореспондиращи и добросъвестно дадени от лица, за които не се установява да са
предубедени или заинтересовани от изхода на делото. Показанията намират
подкрепа в писмените доказателства проформа фактура и
вносната бележка, обект на съдебно-почерковата
експертиза, а така също и в показанията на свид. Г. Н.
В..
Съдът приема, че показанията на свид. Г.Н.В. са надлежно събрани и приобщени по делото затова ги ползва
при формиране на фактическите си изводи. В тази връзка и макар и при липсващо
възражение от страните по делото следва да бъде изрично изяснена
неоснователността на направено възражение от явилия се прокурор в
производството пред изпълняващия съдебната поръчка орган. Настоящият състав не
споделя твърдението, че подсъдимата не е участвала при извършването на това
следствено действие. Такъв формален подход би довел до извод, че действието е
извършено и без участието на съдебния състав, разглеждащ делото. В
действителност нарушение на принципа за непосредственост по чл. 18 от НПК няма,
тъй като следственото действие, което трябва да бъде извършено лично, респ. в
присъствието на подсъдимата по аргумент от чл. 269, ал. 1 от НПК, е това по чл.
281, ал. 10 от НПК. Подсъдимата е взела участие при провеждането на това
действие. Изискването за присъствие на подсъдимата в съдебно заседание е
свързано с дейността на съда по събиране и проверка на доказателствата, която
също следва да бъде осъществявана в открито заседание и когато са налице
процесуалните предпоставки за разглеждане на делото, едно от които е
присъствието на подсъдимата предвид повдигнатото ѝ обвинение. Както се
посочи обаче, следственото действие, чрез което доказателствата се приобщават в
процеса и което се извършва в откритото заседание непосредствено пред съдебния
състав, е действието по чл. 281, ал. 10 от НПК. Самата хипотеза на нормата по
чл. 108, ал. 1 от НПК изисква действието да се провежда вън от района на
органа, който разглежда делото. Подсъдимата, както и всички останали страни са
уведоми по правилата на процесуалния закон за насрочения разпит по делегация.
Охранено е правото на защитата, а и на всички страни, за конфронтация със
свидетеля, тъй като те са участвали при изработването и приемането на въпросен
лист, в който са изчерпали въпросите си и не се сочат възражения в обратния
смисъл. Становището на подсъдимата от откритото съдебно заседание по настоящото
дело е, че тя желае да се ползва от показанията на свидетеля Н. и че желае
протоколът за неговия разпит да бъде прочетен и приет. В тази връзка съдът
приема, че с изпълнението на процедурата по чл. 281, ал. 10 от НПК в
присъствието на страните и с приобщаването на показанията на свид. Н. не е допуснато нарушение на правото на защита.
По същество показанията на свидетеля кореспондират с
тези на В.Д.П. относно факта на сътрудничество между тях към инкриминираната
2007 г., вида и мястото на осъществяваната дейност. Освен това показанията на свид. Н. обогатяват делото с информация за познанството му
с подсъдимата С. и наличието на предходни търговски отношения, имащи за предмет
изработка на метални конструкции. В показанията си свид.
Н. посочва конкретна дата 21.11.2006 г., след която е преустановил
самостоятелната си дейност. Наличието на спомен за точна календарна дата
свидетелят обяснява с обстоятелството, че тогава е претърпял втори инсулт. За
дейността му след този период и включително към интересуващата делото 2007 г.
се установява да е бил консултант към търговско дружество „Булгаргаз Систем“ ООД, представлявано от свид.
В.П.. Този факт съдът приема за доказан от отговора на свид.
Н. на въпрос 7 от въпросния лист, в който изяснява: „Да имах взаимоотношения с „Булгаргазсистем“
ООД, това е същото дружество, за което говоря … със собственик В.П.“. На
следващо място от показанията на Н. съдът приема за доказано и че към 2007 г.
този свидетел е продължавал да се занимава с изработването на метални
конструкции. Отговорът на въпрос № 4 от въпросния лист не води до обратен
извод. Твърдението по второто изречение „аз вече се бях отказал от тази работа“
не следва да се тълкува изолирано, тъй като съобразявайки отговорите на
свидетеля в цялост, се изяснява, че този отказ касае извършването на дейността самостоятелно и като едноличен търговец.
Още в следващото изречение свид. Н. заявява, че
когато е работил в „Булгаргаз Систем“ ООД работата му
е била свързана само с изработка на метални конструкции, основно халета.
По-нататък в отговорите си свидетелят разказва за поръчка, която е направена
през 2007 г. - 2008 г., заявява, че през 2007 г. е разпределял работниците и е
следял за качеството на произвежданите халета, описва се като „един работник“.
Изцяло в този смисъл е и отговорът на свидетеля на въпрос № 10, в който
изяснява, че лично на него не са възлагани поръчки, тъй като: „аз вече не работех самостоятелно, закрих си
фирмата“, но фактически е продължавал да се занимава с такава по характера
си дейност, като вече е изпълнявал поръчки на клиентите на „Булгаргаз Систем“ ООД. Така установените факти сочат на категоричен
извод от фактическа страна, че и към инкриминирания период свид.
Н. е продължавал да се занимава с изработката на метални конструкции, но вече
не самостоятелно, а в сътрудничество и като консултант на представляваното от свид. П. търговско дружество. Същите факти се установяват и
от показанията на В.Д.П..
Показанията на свид. Н. са
източник на доказателствена информация за
съществуването на предхождащи инкриминираната поръчка търговски отношения между
него и подсъдимата С.. Изяснява се, че за период от около 7-8 години свид. Н. е получавал от подсъдимата същите по вид поръчки
за построяването на метални конструкции през около 2-3 месеца. Свидетелят
посочва още: „тези поръчки … не са били
лично за нея, тя беше нещо като посредник“.
Съдът приема, че от показанията на свид.
Н. се установява той да има познание и за конкретната поръчка за изработването
на инкриминирания сглобяем метален склад, който частният обвинител и граждански
ищец М. е желаел да придобие в собственост и с тази цел е сключил сделка с „А.
Комерс“ ООД, в което дружество е участвала подсъдимата С.. В показанията си свид. Н. разказва, че има спомен за поръчана метална
конструкция, която е била предназначена за доставка на територията на Република
Румъния. За тази поръча свидетелят изяснява още, че е направена именно от
подсъдимата С. и я отнася към периода 2007 г. – 2008 г., което означава, че
насрещна страна по сделката е бил не свид. Н., а
„Булгаргаз Систем“ ООД. Н. изяснява още, че
останалите направени конструкции по възлагане от подсъдимата С. са били
предназначени за територията на Република Гърция, което обяснява и наличието на
спомени относно тази, различаваща се поръчка. Действително свид.
Н. сочи, че предявената му проформа фактура не му е
позната, но това не разколебава горните изводи. В тази връзка свидетелят
подробно разяснява, че документите, въз основа на които са се определяли
параметрите на конструкцията – общо тегло, височина, дължина, са чертежи, а не
такъв вид фактура. За същата не се и твърди да е била някога изпращана или
представяна на свид. Н.. Тя е била изпратена от
подсъдимата на частния обвинител и граждански ищец и е предназначена именно за
него, а не за Н.. По тези съображения от факта, че свидетелят не разпознава
предявената фактура, не следва задължителен извод, че той не е участвал в
изработката на описаната там вещ. Самият свидетел заявява това в показанията
си: „може и да съм помагал в изработването“. Липсата на спомен се обяснява с
обстоятелството, че всъщност изработването на конструкцията е осъществено, като
свид. Н. е работил въз основа на чертежи и
статистически изчисления, а не на посочената проформа
фактура, която обслужва други цели и както беше изяснено, е предназначена за
частния обвинител и граждански ищец. Съдът намира, че от показанията на свид. Н. се прави несъмнен извод, че той има спомен и е
наясно с конкретната поръчка за метална конструкция, интересуваща делото – „това нещо е трябвало да замине за Румъния,
говоря за тази метална конструкция, за която съм тук“.
В заключение значимо за делото обстоятелство, което се
установява от показанията на свид. Н., е резултатът
от работата по изпълнение на възложената от подсъдимата С. изработка на
металната конструкция, която е била предназначена за Румъния. Свидетелят
изяснява, че: „всичко беше натоварено“,
което означава, че работата е била завършена и приета, а следователно металната
конструкция е изработена. Доказва се освен това, че тя е била натоварена с цел
нейния транспорт, но свидетелят Н. не знае в коя крайна дестинация фактически е
доставена и разтоварена вещта. В тази част показанията на свид.
Н. се явяват кореспондиращи с тези на свид. С.Г.Б.,
която също има възприятия за това процесната метална
конструкция да е била натоварена с цел извършване на превоз и нейната доставка
до територията на Република Румъния. По отношение на показанията на свид. Г.Н.В. същите получават доверие от съда и от тях се
приемат за установени горепосочените обстоятелства. По делото не се установяват
причини, по които свидетелят да се счита за заинтересован или предубеден. Макар
същият да е участвал във фактическата дейност по изработването на процесната конструкция, то нито гражданскоправната
имуществена претенция е насочена против него, нито той лично е бил страна по
сделката, за да може да бъде предявен против него регресен
иск. Установява се и че свид. Н. отдавна е
преустановил отношенията си както с „Булгаргаз Систем“
ООД, което дружество е заличено, така и с подсъдимата С.. Съдът приема
отговорите на свидетеля за добросъвестно дадени, а показанията му намират
подкрепа в тези на свид. П., в обясненията на
подсъдимата, а в отделни свои части и в показанията на свидетелите Б. и Д..
Липсата на приет по делото писмен приемо-предавателен
протокол не е основание да се отрече доказателствената стойност на показанията
на свид. Н.. По делото не се установява никога да са
проверявани счетоводните книги и съставяната документация от дружеството
„Булгаргаз Систем“ ООД по повод сключваните от него
сделки. Това не е сторено на досъдебното производство, когато дружеството е
било още функциониращо. Към момента на съдебната фаза търговецът отдавна е
заличен. Последният известен управител В.М. Ю. изяснява, че след поемане на
управлението никога не е виждал, нито е получавал счетоводни документи или
печат на дружеството. Свидетелката С., която е предходният управител, също
заявява, че няма познание за местонахождението на тези документи. Съдът намира,
че липсата на своевременна реакция от държавното обвинение към момента на
образуване на досъдебното производство да се обезпечи събирането на посочените
писмени доказателства не следва да се преразпределя в тежест на подсъдимата.
Все в тази връзка в наказателния процес няма доказателства с предварително
определена стойност и липсата на писмен приемно-предавателен протокол не изключва
възможността фактът на предаването и натоварването за доставка на процесната вещ да бъде доказван и със свидетелски
показания. В случая това е сторено с показанията на непредубеден свидетел,
който има преки възприятия като очевидец, а самите му показания са оценени като
подробни и достоверни от съда. По тези съображения съдът приема, че процесната метална конструкция е била довършена и
натоварена за транспорт от базата в град Варна.
Показанията на свид. С.Г.Б. също
получават доверие от съда. Макар свид. Б. да е допусната
до разпит по искане от защитата, в показанията си, в една немалка част от тях –
както в свободния разказ, така и при отговорите на поставените въпроси, се
създава впечатление, че свидетелката Б. няма абсолютно никакви възприятия от
интересуващите делото събития. Това е така, доколкото свидетелката
добросъвестно отговаря, че през 2007 г. нито е познавала подсъдимата, нито е
знаела с какво тя се занимава и какви сделки е сключвала. Благодарение на
по-детайлно проведения и задълбочен разпит успява да се установи, че все пак свид. Б. има възприятия относно интересуващите делото
събития, които обаче е формирала посредством трето лице с имена Г. С., починало
през 2017 г. съгласно показанията на Б.. Именно този механизъм, по който свид. Б. е узнала известната ѝ информация, която се
явява и значимата за делото – чрез непознато дотогава за процеса лице, е
причината за срещнатите затруднения при разпита на тази свидетелка. Фактът
обаче, че в свободния си разказ свид. Б. по своя
инициатива не съобщава нито едно обстоятелство, което да ползва защитата и да
подкрепя тезата на подсъдимата, а тази информация е събрана едва чрез
поставените допълнително от съда въпроси, ясно сочи, че свидетелката не е
предварително подготвена и че в показанията си добросъвестно съобщава
известните ѝ факти, които са относими по
делото, без да представя манипулативно случилите се събития в полза на някоя от
страните. По същество основното обстоятелство, представляващо интерес за
делото, което се установява от показанията на свид. Б.,
е фактът на натоварването на процесното метално хале
с цел неговия транспорт от мястото на изработването му в град Варна. Както беше
посочено, показанията на свид. Б. не са единствен по
делото източник на доказателствена информация за това
обстоятелство. То се установява и от показанията на свид.
Г.Н.В.. Същевременно не се установява и никаква връзка или дори познанство
между свидетелите Б. и Н.. Следователно за посоченото обстоятелство са събрани
доказателства от двама независими източника, което придава засилен интензитет
на достоверност на твърденията на тези свидетели. Също така позволява
показанията им да служат като средство за тяхната взаимна проверка. Свидетелката
Б. няма непосредствени възприятия от факта на натоварването на конструкцията,
за разлика от свид. Н.. Възприятията на първата са опосредени от тези на лицето Г. С., но това не прави
производните доказателства негодни в процеса. Те не се използват за подмяна на
първични, като от една страна посоченият Г. С. е починал към момента на
съдебната фаза на процеса, а от друга по делото има събрани първични
доказателства чрез разпита на свид. Н., като по този
начин чрез показанията на свид. Б. те се подлагат на
проверка, което е допустима в процеса задача за производните доказателства. Същевременно
показанията на свид. Б. са достатъчно подробни, за да
се направи ясна и несъмнена връзка с процесния случай. Така свидетелката
изяснява, че мястото на товарене е било не просто на територията на град Варна,
но и до Техническия университет в града, именно където се доказа по делото да е
производствената база на „Булгаргаз Систем“ ООД към
2007 г. Установява се, че вещта, която е трябвало да бъде транспортирана,
представлява хале, а крайната дестинация е на територията на Република Румъния.
От своя страна свид. Н. изясни, че си спомня само за
един случай – процесния, когато е изпълнявана поръчка, предназначена за
Румъния, тъй като останалите поръчки на подсъдимата са били за територията на
Гърция. В показанията си свид. Б. изяснява, че
конкретните обстоятелства, които е узнала от лицето Г. С., са, че металното
хале е било натоварено в град Варна с цел неговия транспорт до Република
Румъния, че получателят е бил установен отново на румънска територия – „Клиентът е от Румъния, но не знам кой е“,
както и че българският превозвач е имал претенции транспортът да не му е
заплатен от получателя на стоката. От показанията на Б. се установява и че през
пролетта на 2017 година, когато тримата с подсъдимата С. и Г. С. случайно са се
срещнали пред Агенцията по вписванията, са се заговорили и едва тогава свид. Б. е разбрала, че този стар случай с неплатена
фактура по извършения превоз до Република Румъния, за който тя е знаела от С.,
се е отнасял до клиент на подсъдимата С.. С последната свид.
Б. не се е познавала през 2007 година.
От показанията на свид. А. И. Д. се установява, че той е бил служител на „А. Комерс“ ООД
включително и към инкриминирания период, като е работил като шофьор. От
показанията на Д. се изяснява и че той е наясно с: предмета на дейност на „А.
Комерс“ ООД; с вида на сключваните сделки; с факта на сътрудничеството на
дружеството със свид. Н., който се е занимавал с
изработка на метални конструкции в град Варна – които обстоятелства са доказани
по делото вън и независимо от показанията на свид. Д.;
с факта на регистрираното търговско дружество от страна на частния обвинител и
граждански ищец М. и свид. П., за което по делото се
установява да е дружество с ограничена отговорност и с фирма „***“. Познанието
на свид. Д. на всички тези доказани по делото факти
дава основание да се приеме, че той действително има формирани възприятия
относно дейността на „А. Комерс“ ООД и на подсъдимата С., включително и касателно нейното сътрудничество с частния обвинител и
граждански ищец. Изяснява се, че свид. Д. е формирал
възприятията си предимно, докато е превозвал подсъдимата С. и частния обвинител
и граждански ищец М.. Обстоятелства от съществено значение за делото, които се
установяват от показанията на свид. Д., са, че той е
возил М. *** заедно с подсъдимата и до мястото, на което изяснява, че са се
изработвали металните конструкции, които „А. Комерс“ ООД е поръчвало на свид. Г.Н.В., както и че първоначално М. е имал
предоставени две оферти от подсъдимата за изработването на металното скеле,
като едната е била избраната в крайна сметка в град Варна, а другата за
изработка в град Петрич. Тези твърдения на свид. Д.
изцяло кореспондират с обясненията на подсъдимата, но така също и с
установеното от показанията на свид. П.
обстоятелство, че двамата с М. изначално са били наясно, че металната
конструкция ще се изработва в град Варна. По тези съображения показанията на свид. Д. се ценят като проверени по делото и се ползват с
доверие от настоящия състав. Не може да се приеме, че свид.
Д. целенасочено утвърждава защитна теза на подсъдимата. Твърденията му са
проверени и намират подкрепа не само в обясненията на С., но както беше
посочено и в показанията на други свидетели – П., Н.. Също така свид. Д. заявява, че не знае редица обстоятелства, които
биха могли да ползват подсъдимата и въобще защитата по делото - например, че не
знае какви езици говори частният обвинител и граждански ищец М. и по-конкретно
дали владее английски език; че не е присъствал при превода на парите в полза на
свид. В.П. ***; че не знае какво се е случило с
поръчаното от М. метално хале след последното си пътуване до град Варна, както
и че не знае дали въобще то е било изработено и довършено, тъй като при
посещенията си е стоял отвън на производствената площадка. По тези съображения
показанията на свид. Д. се ценят и като добросъвестно
дадени и достоверно възпроизвеждащи неговите възприятия относно интересуващите
делото обстоятелства. От тях се установява, че частният обвинител и граждански
ищец М. е знаел, че инкриминираната вещ ще се изработва в град Варна, като
подсъдимата му е предоставила две оферти, от които самият М. е избрал тази,
която е преценил за по-изгодна за него. Затвърждава
се и изводът за съществуващите трайни търговски отношения между „А. Комерс“ ООД
и свид. Г.Н.В., формирани още преди инкриминирания
период.
От показанията на свид. В.М. Ю. се установява, че той е бил управител на дружеството
„Булгаргаз Систем“ за период от около 3 месеца, след
което е проведено производство по ликвидация. Изяснява се още, че през този
период дружеството не е развивало дейност и не е сключвало сделки.
Обстоятелството, което се установява от показанията на свид.
Ю. и едновременно има важно значение за делото, е, че той не е получавал и не
знае къде се съхраняват счетоводните книги и останалата документация на
дружеството за извършваната дейност преди той да стане управител. В показанията
си свидетелят изяснява още, че не познава нито подсъдимата С., нито свид. В.Д.П., както и че няма възприятия за конкретни
сделки, осъществявани преди той да участва в органите на управление на
дружеството. При съпоставка на показанията на свид. Ю.
с публично достъпните данни в търговския регистър и регистър на ЮЛНЦ се
установява той да е бил управител на дружеството през 2012 г., следователно в
отдалечен период от време след интересуващите делото събития. Към този момент
се установява, че и свид. П. вече не е участвал в
органите на управление на „Булгаргаз Систем“ ЕООД.
Показанията на свид. Ю. получават доверие от съда,
дадени са от незаинтересован свидетел и се явяват проверени от вписаните
обстоятелства по партидата на дружеството в търговския регистър. От тях се
установяват само посочения ограничен кръг обстоятелства, които са относими към предмета на делото.
Показанията на свид. А.Х.П. също
са от значение за разкриването на обективната истина по делото, но за
постигането на тази цел следва в показанията на свидетеля да бъдат разграничени
неговите възприятия за конкретни факти, които са значими за делото, от
оценките, които свид. П. дава на тези факти, неговите
субективни нагласи и интерпретации на случилото се. В тази връзка съдът намира,
че към момента на даване на показанията си свид. П.
има формирано отношение и оценка на събитията, които възпроизвежда. Тази оценка
почива на моралните му критерии, като в резултат свидетелят не се придържа
стриктно към разказ на събитията, които е узнал и възприел, а наред с това
често прави коментар за мотивите зад поведението на лицата: „Тя (подсъдимата С.) във Варна ни изпрати, за да облекчи себе си“, „Д. е взела и е изяла парите“, „Оттам
нататък започна с измамата и подигравката на Д.“. Свидетелят демонстрира и
предварителна негативна нагласа към подсъдимата и всички нейни действия, която
според съда рефлектира върху достоверността на показанията му: „Каквото и да е изпращала Д., е било лъжа“.
В резултат свидетелят омаловажава значението на определени обстоятелства,
отново пречупвайки ги през своята оценка за мотивацията на лицата, което в
случай на безкритично възприемане на показанията може да доведе до непълно и
едностранно установяване на действително случилите се събития. Това изисква
внимателна оценка на показанията на този свидетел. Така на първо място от
показанията на свид. П. се установява, че той е
запознал подсъдимата С. с частния обвинител и граждански ищец М., като още към
този момент С. се е занимавала с различни дейности, но включително и метални
конструкции. Установява се и че М. е имал желание да закупи такава конструкция.
Свидетелят П. изяснява, че няма преки възприятия относно съдържанието на
уговорките между С. и М., а това, което знае, му е съобщено от частния
обвинител и граждански ищец. В тази връзка посочва и че не знае каква е била
уговорката за превоза на изработената конструкция: „Не знаех дали уговорката им е била Д. да превози конструкцията до
Букурещ“. От показанията на свид. П. се изяснява
и че когато двамата с М. са искали да получат информация от подсъдимата за
случващото се с металната конструкция, тя ги е насочила към град Варна, като е
предоставила телефонен номер и име на човек за контакт. Макар свидетелят да
твърди, че при разговорите с подсъдимата тя е съобщавала различни версии за
случващото се, то всъщност се установява, че С. е изпратила П. и М. ***. Не се
установява тя да е твърдяла конструкцията да се е намирала в различни градове
или места. Същевременно именно в град Варна, към който подсъдимата е насочила
двамата свидетели, се установява по делото, че металната конструкция е била
поръчана на дружеството „Булгаргаз Систем“ ООД, занимаващо
се по занятие с такъв вид дейност, а цената е била платена към това дружество
още на деня, в който частният обвинител и граждански ищец от своя страна е
заплатил на „А. Комерс“ ООД.
Съдът намира, че показанията на свид.
П. разкриват стремеж на същия да оправдае и прикрие неангажираността и
пасивността на частния обвинител и граждански ищец. На първо място съгласно
писмените доказателства – проформа фактура, условията
относно доставката са уговорени с типизираната клауза EXW Варна (франко завода), която съгласно Международните правила за тълкуване
на търговските термини (Инкотермс) означава, че
задължението по доставката за продавача е да предостави стоките в разпореждане
на купувача в своето предприятие или друго уговорено място. Товаренето,
превозването и рискът при тази клауза са в тежест на купувача. Доказва се, че
фактурата е получена от частния обвинител и граждански ищец още през август
2007 г. При тези факти неубедително е твърдението на П., че М. не е знаел нищо
за начина, по който е трябвало да се транспортира металната конструкция. На
следващо място доказва се и че изначално подсъдимата е уведомила своя съконтрахент М., че мястото, на което ще се изработи
поръчаната метална конструкция, е именно град Варна. Следователно надлежно е
съобщено, че за изпълнение на възложената работа ще се използва подизпълнител,
както и къде е мястото, където ще се строи конструкцията. По констатираното
противоречие в показанията на свид. П. съдът дава
вяра на приобщените по реда на чл. 281, ал. 1, т. 1 и чл. 281, ал. 5 вр. ал. 1,
т. 1 от НПК показания на свидетеля от досъдебното производство, съгласно които
преди извършването на имущественото разпореждане от страна на М. подсъдимата С.
го е уведомила, че металната конструкция ще се изработи в град Варна. Първо,
сам свидетелят П., поставен в положение да обясни противоречието, изяснява, че
съответстващо на обективната истина е твърдението му от досъдебното
производство. На следващо място това му твърдение се подкрепя и от останалите
събрани по делото доказателства, поради което констатираното противоречие се
отстранява по така посочения начин. Относно името и телефонния номер, които
подсъдимата е дала на М. и П., когато те са поискали да търсят металната
конструкция, отново от приобщените по реда на НПК показания на свид. П. от досъдебното производство се установява, че С. е
насочила двамата гръцки граждани към град Варна и човек с име „В.“, за когото
може да се направи връзка със свид. П.. Относно
телефонния номер по делото не успя да се установи неговият титуляр към
инкриминирания период.
Наблюдава се известно противоречие между твърденията
на свид. Д. и тези на свид.
П. досежно това дали последният е присъствал заедно с
подсъдимата и частния обвинител и граждански ищец в банката при извършения на
04.09.2007 г. паричен превод в клон на банка „Пиреос“
в град Пловдив. Това противоречие няма съществен характер за разкриването на
обективната истина по делото. Същевременно Д. и не твърди да е присъствал в
самата банка, а да е изчаквал С. и М. на друго място, поради което обективно е
възможно той да не е възприел присъствието на П. по тази причина. В показанията
на последния свидетел пък се установяват твърдения, чиято достоверност е
оборена по делото. Същественото обстоятелство за делото е, че са конкретно
доказани извършените сделки при посещението на подсъдимата С. и на частния
обвинител и граждански ищец М. в банковия клон на 04.09.2007 г.
От показанията на свид. И. А.М. се устаноява, че се е запознал
с подсъдимата С. посредством свид. П., както и че е
сключил сделка с нея, съгласно която С. се е задължила да бъде изработена
метална конструкция съгласно параметрите в проформа
фактурата, като договорената цена е 7 500 евро. От показанията на М. се
черпи доказателствена информация за извършените
плащания съответно на 500 евро на 29.08.2007 г. и на 6 195 евро на
04.09.2007 г. Относно платената сума от 700 евро се установява, че преводът
фактически е извършен от лице с имена К.С., за което свид.
М. изяснява, че е служител на неговото дружество в Румъния „Олимпик
Конструкт“ ООД, както и че тази сума е формирана
както от лични пари на М., така и от фирмени
пари на дружеството, извадени от касата му. В тази връзка по констатираното
противоречие относно датата, на която е извършен паричният превод на сумата от
700 евро съдът дава вяра на показанията на свидетеля от съдебното следствие. Достоверността
на това му твърдение се доказва и от писмените доказателства, от които се
установява, че действително паричният превод е осъществен на 05.09.2007 г., а
не на девети май. Противоречието тук следва да се обясни с най-вероятното разместване
на местата на цифрите, обозначаващи датата и месеца, ако свидетелят си е служил
с бележки при разпита си на досъдебната фаза. По отношение на другото
констатирано съществено противоречие съдът дава вяра на показанията на свид. М. от досъдебното производство, а именно подсъдимата С.
да му е съобщила изначално и преди извършените плащания, че металната
конструкция ще се изработи в град Варна. За този спорен въпрос бяха събрани
множество доказателства, включително показанията на свид.
П., от които по категоричен начин се оборва поддържаната от М. в съдебната фаза
версия. В тази връзка при свид. М. подобно на свид. П. се наблюдават предварително формирани негативни
нагласи към подсъдимата, за които се доказва пряко да повлияват върху
достоверността на твърденията му. При констатирането на противоречието
свидетелят заявява: „Не е важно това. Тя
ме измами. Тя трябва да ми я предаде (металната конструкция) или да ми върне парите“. Свидетелят има
формирано становище за обстоятелствата по делото и съдът намира, че в
показанията си той се води от утвърждаването на тази своя позиция да е измамен,
с каквото усещане свидетелят действително може да е останал. Това обаче води до
недостоверно пресъздаване в показанията му на значими за делото обстоятелства,
като причината може да се търси и в нежеланието на М. да пресъздаде обективно
уговорките си със С., а да изрази неудовлетворението, разочарованието си и да
даде своята оценка на събитията. Така съдът не дава вяра на показанията на М. в
частите да не е имал други търговски отношения със С. освен по поръчката на
конкретния метален склад, оборено от показанията на свид.
Д., от обясненията на С. и от кореспонденцията им по електронната поща, както и
относно твърденията за укриване или различни изказани извинения от страна на С.
за неизвършване на превоз на конструкцията, тъй като по делото се събраха
доказателства и за това подсъдимата да е участвала и положила усилия и в
намирането и осигуряването на превозвач за стоката.
Относно обясненията на подсъдимата С. съдът намира, че
същите следва да бъдат ползвани с доверие по делото. Действително обясненията
по правило могат да имат двойствена природа и да служат като средство за
изграждане на защитна теза, но те са и годно доказателствено
средство за възпроизвеждане на доказателства в процеса. Съдът намира, че в
случая обясненията на С. са проверени в почти всички свои части чрез
съпоставката им било с писмени доказателства, било с показанията на свидетелите
по делото или със заключението по съдебно-почерковата
експертиза. По този начин достоверността на обясненията е преминала проверка и
това мотивира съда да даде вяра на твърденията на подсъдимата. От обясненията
се черпи доказателствена информация за дейността на „А.
Комерс“ ООД, за неговите партньори и за вида на сключваните сделки. Установяват
се и обстоятелства относно отношенията между подсъдимата от една страна и
частния обвинител и граждански ищец и свид. П. от
друга. Изясняват се фактите по преведените парични суми – веднъж внасянето по
сметка на „А. Комерс“ ООД на сума, предадена на подсъдимата от М., и след това
изпращането на тази сума по сметка на “Булгаргаз Систем“
ООД, като основанието е било заплащане на изработката и след приспадане на
комисионна.
От заключението на съдебно-почеркова
експертиза № 517/12.07.2019 г. се установява, че подписът за „подпис на
вносителя“ на вноса бележка с № 00572292 от 04.09.2007 г. за превод на сумата
от 6 095 евро, находяща се на лист 85 от том III от
досъдебното производство, е изпълнен от подсъдимата Д.К.С. и не е изпълнен от свид. В.Д.П.. В съдебно заседание вещото лице заявява, че е
достигнал до категоричен и несъмнен извод за така установените обстоятелства.
При изследването е използван сравнителен материал, снет от подписа на
подсъдимата непосредствено в открито съдебно заседание (лист 136а от том I от делото). В мотивната част на
заключението експертът подробно е обосновал крайния си извод, който почива на
наблюдавани при подписа, обект на изследване, характерни и устойчиви
идентификационни признаци, които образуват индивидуална съвкупност и така
позволяват категорична индивидуализация на подсъдимата С. като автор на този подпис.
На първо място установява се, че е констатирано от вещото лице съвпадение между
сравнителния материал и инкриминирания подпис в транскрипцията /т.е. строежа на
подписа като графическо съдържание и начина, по който е изграден в единно
съчетание/, както и в общите идентификационни признаци. Решаващ мотив за съда
да приеме, че заключението следва да се ползва изцяло с доверие, е
констатацията за достатъчно съвпадения и в частните идентификационни признаци,
от които по несъмнен начин се установява, че инкриминираният подпис е изпълнен
от подсъдимата. Сред тези частни признаци са формата на движение при изписване
главната буква „Д“ и при свързване на главната буква „Д“ с главната буква „С“,
относителното разместване/разположение на движението при изписването на тези букви
една спрямо друга, на началната точка на главната буква „Д“ и на щриховата част, продължителността на движение при
изписването на парафа. По тези съображения съдът намира, че заключението на
вещото лице е подробно мотивирано и научно обосновано, изготвено от експерт,
разполагащ с необходимите специални познания в съответната област на науката,
поради което изцяло получава доверие от настоящия съдебен състав.
От вносна бележка от 04.09.2007 г. при Общинска банка (лист 85 от том III от досъдебното
производство) се установява, че на посочената дата в полза на „Булгаргаз систем“ ООД е внесена парична сума в размер на 6095 евро в
клон ФЦ Пловдив на „Общинска банка“ АД.
От електронно писмо от 29.08.2007 г. (лист 131а от том
I от делото) се изяснява, че автор и подател на същото е свид. В.П., като писмото е изпратено от електронната поща
на дружеството „Булгаргаз систем“ ООД и е адресирано
до подсъдимата С., като в съдържанието му е записано „хале с размери 5х15х30“ и
са приложени 2 броя снимки, находящи се на лист 345 и
346 от том II от делото.
От фактура от 29.08.2007 г. (лист 21 от том I от
досъдебното производство) се установява, че същата е издадена от „А. Комерс“
ООД в качеството на продавач, а купувач е търговско дружество „Олимпик Конструкт“ ООД.
Установява се, че цената на стоката е в размер на 7 500 евро, а относно
условията по доставката е вписана клаузата EXW Варна (EXW – франко завода), като мястото на изпращане е гр. Варна и с
дестинация до гр. Букурещ.
От бележка за изпращане на пари (лист 23-24 от том I от
досъдебното производство) се изяснява, че на дата 29.08.2007 г. частният
обвинител и граждански ищец И.М. е изпратил парична сума в размер на 500 евро,
като е посочил подсъдимата С. като получател на паричния превод.
От бележка за изпращане на пари (лист 26-27 от том I от
досъдебното производство) се изяснява, че на дата 05.09.2007 г. лице с имена К.С.
е изпратило парична сума в размер на 700 евро, като е посочил подсъдимата С.
като получател на паричния превод.
От бележка за изпращане на пари (лист 29-30 от том I от
досъдебното производство) се изяснява, че на дата 17.09.2007 г. частният
обвинител и граждански ищец И.М. е изпратил парична сума в размер на 300 евро,
като е посочил подсъдимата С. като получател на паричния превод.
От писмо от управителя на ФК „Кеш Експрес Сървис“ ЕООД (лист 20-21 от том III от
досъдебното производство) се установява, че подсъдимата С. е получила парични
преводи, наредени от територията на Република Румъния, както следва: на
05.09.2007 г. е получила паричен превод на сумата от 700 евро, изплатена в офис
на „Гауди Дизайн“ ЕООД, на 29.08.2007 г. е получила
паричен превод на сумата от 500 евро, изплатена отново в офис на „Гауди Дизайн“ ЕООД и на 17.09.2007 г. е получила паричен
превод на сумата от 300 евро, изплатена в офис на ЕТ „П.А.“.
От писмо от директор на дирекция „Банкова сигурност“
при Общинска банка АД с изх. № 4224/10.10.2014 г. (лист 63 от том III от досъдебното
производство) се изяснява, че на 04.09.2007 г. по разплащателна сметка с
титуляр „Булгаргаз Систем“ ЕООД е внесена сумата от
6 095 евро.
От списък на служителите на „Олимпик
Конструкт“ ООД за периода август-септември 2007 г.
(лист 233 от том II от делото)
се установява, че лице с имена С.К. е било служител на дружеството през
посочения период.
От разпечатка от интернет страница на „А. *** тежък
транспорт“ (лист 373 от том II от делото) се изяснява, че дружеството извършва
дейност по транспорт на извънгабаритни и обемисти
товари.
От показанията на свид. Г.И.С.
не се установяват относими към предмета на делото
обстоятелства. За свид. С. се доказва да познава
подсъдимата С. от 2017 г., но да няма възприятия за извършваната от нея дейност
към 2007 г. Изяснява се, че свидетелят работи като счетоводител, но не е
обслужвал счетоводно нито подсъдимата като физическо лице, нито дружеството „А.
Комерс“ ООД, като в тази връзка няма възприятия за реализираните от тях
обороти, нито от финансовото им състояние.
Съдът намира, че от показанията на свид.
Т.М.С. също не се установяват относими по делото
обстоятелства с оглед конкретния му предмет на доказване, очертан с описаното в
обвинителния акт деяние.
От правна страна:
Престъплението измама по чл. 209, ал. 1 от НК ще бъде
осъществено, когато деецът с цел да набави за себе си или за другиго имотна
облага възбуди или поддържа у някого заблуждение и с това причини нему или
другиму имотна вреда. Използваните на договорните отношения като средство за
въвеждане в заблуждение е хипотеза, позната на практиката, тъй като и договорът
е основната форма, чрез която функционира гражданският оборот. Чрез договора би
могло да се създадат привидни сигурност и основание за извършване на
имущественото разпореждане от страна на въведения в заблуждение. Не всяко
неизпълнение на задължение по договор обаче означава, че длъжникът е действал с
измамливо намерение. В тази връзка при неизпълнението на договорно задължение
са възможни няколко хипотези, в зависимост от проявлението на които се
установява дали е налице съставомерно деяние по чл.
209 от НК:
1) на първо място неизпълнението може да се дължи на изначална обективна невъзможност за
дееца. Това е хипотеза, когато още към момента, когато се е задължил по
договора, деецът е знаел, че не ще може да изпълни поетото задължение, защото
не разполага с необходимите умения, средства или ресурси да изпълни работата,
поради свои физически особености, с които е наясно, или поради сигурното
действие на природно явление или сила, което изключва възможността работата да
бъде изпълнена;
2) на второ място неизпълнението може да е резултат от
изначална субективна невъзможност за
дееца. За разлика от първата хипотеза тук изпълнението на задължението не
поставя някакви непреодолими за дееца изисквания, поради което то е принципно
възможно и деецът съзнава това. Въпреки това той няма намерение да изпълни
задължението си по договора, който е използван като средство да се въведе
другиго в заблуждение за наличието на насрещност на престациите. Общото с първата хипотеза е, че и тук липсата
на намерение за изпълнение на задължението е съществувала още към момента на
сключване на договора, т.е. била е изначална;
3) на трето място неизпълнението може да е следствие
от последваща невъзможност за дееца. Определящото за
тази хипотеза е, че към момента на сключването на договора у длъжника липсва
намерение да не изпълни задължението си, като същевременно той съзнава и че
обективно може да престира поведението, за което се е
задължил. Невъзможността за изпълнението се дължи на факт, който е настъпил
след задължаването по договора.
Следователно релевантният момент, към който следва да
се преценява наличието или липсата на обективна възможност и на намерение за
изпълнение на договора, е моментът на неговото сключване. Когато неизпълнението
попада в първата или втората разгледана група, то деянието би могло да
осъществява престъплението по чл. 209 от НК при кумулативното наличие и на
останалите признаци от състава му. Ако неизпълнението попада в третата група,
то деянието се дисквалифицира като престъпление по чл. 209 от НК, тъй като от
обективна страна ще липсват измамливи действия по възбуждане на заблуждение, а
от субективна страна – намерение задължението по договора да не бъде изпълнено.
В тази хипотеза ще е налице единствено неизпълнение на договорни задължения.
Пренесено на плоскостта на настоящия казус, съдът
намира, че по делото действително не е установено по категоричен и несъмнен
начин инкриминираната вещ да е достигнала до частния обвинител и граждански
ищец. Въпреки това при съставянето на обвинителния акт и преценката на
прокурора в стадия по глава осемнадесета от НПК напълно неоправдано е поставен
знак за равенство между доказване на изпълнението на задълженията по
гражданското правоотношение и доказването на престъплението измама. Игнорирано
е на досъдебната фаза значението на цялостното поведение на подсъдимата и
конкретните ѝ, последователни и целенасочени действия за изпълнение на
възложената поръчка. В резултат фактическата обстановка е едностранно и непълно
представена в обвинителния акт, а релевантните по делото факти не са установени
в пълнота, което е довело и до неправилни изводи на прокурора по приложението
на материалния закон, тъй като преценката извършено ли е престъпление по чл.
209 от НК е направена въз основа на ограничен и непълнен обем от всички значими
за делото факти.
В тази връзка конкретните обстоятелства, чието
значение според съда е било игнорирано или неправилно оценено в обвинителния
акт, са: предприетите конкретни действия от страна на подсъдимата С. след
сключването на сделката с М. за изпълнение на задължението на „А. Комерс“ ООД
чрез възлагане изработката на поръчаната вещ на трето лице подизпълнител
/„Булгаргаз Систем“ ООД/, което по занятие се
занимава с извършването на такава дейност; извършване на плащане към
подизпълнителя на цената на стоката, с което в пълнота са изпълнени насрещните задължения към него и оттам
нататък изпълнението на възложената работа е поставено единствено в зависимост от поведението на самия подизпълнител –
дружеството „Булгаргаз Систем“ ООД; фактът, че
поръчаната вещ, доказано по делото, е била изработена, а подсъдимата е
участвала в преговорите по намирането и осъществяването на транспорт на
металната конструкция; че предварително е уведомила насрещната страна по
сделката – частния обвинител и граждански ищец М., на кое място, от кое лице и
за каква цена ще бъде изработена конструкцията и в действителност е спазила тази уговорка. Всички така
изброени обстоятелства съдът приема за доказани по делото по изложените
съображения при доказателствения си анализ /предимно
при коментара на показанията на свидетелите П. и Н./.
В резултат на първо място съдът приема за доказано, че
към момента на сключването на
сделката с частния обвинител и граждански ищец подсъдимата С., действайки от
името и за сметка на „А. Комерс“ ООД, обективно е могла да изпълни поетото задължение. Действително за подсъдимата
не се доказва, че сама е могла да построи поръчаната метална конструкция. Това
обаче не означава, че тя се е задължила за един невъзможен за изпълнение от нея
резултат. Напротив, обективната възможност за насрещна престация
по така поетото правно задължение е доказана по несъмнен начин по делото, като
от решаващо значение тук са показанията на свид. Г.Н.В..
От тях се доказа наличието на съществуващи трайни
търговски отношения между С. и свид. Н. по
изработването на такъв тип метални конструкции като поръчаната от частния
обвинител и граждански ищец. Установява се и че началото на тези отношения
значително предхожда момента на сключването на конкретната сделка между „А.
Комерс“ ООД и частния обвинител и граждански ищец. В тази връзка от показанията
на свид. Н. се изяснява, че в продължение на 7-8
години през 2-3 месеца е получавал поръчки от подсъдимата за изработването на
метални конструкции. Показанията на Н. са източник на важна доказателствена
информация за правните отношения при тези сделки, като свидетелят ясно
изяснява, че всяка от така поръчаните от С. метални конструкции е била
предназначена за конкретен купувач, а подсъдимата е била посредник, който е
възлагал на свидетеля изработването на конструкцията и после я е продавал на
купувача. Точно по този начин са изградени отношенията между С. и М. от една
страна и С. и свид. Н. от друга при поръчката и
изработката и на процесната метална конструкция. Обясненията
на подсъдимата също кореспондират с твърденията на свид.
Н., а доказателствена информация в този смисъл се
съдържа и в показанията на свид. Д.. По тези
съображения съдът приема за доказано, че при сключването на процесната
сделка с частния обвинител и граждански ищец М. за изработването на сглобяем
метален склад подсъдимата С. от обективна страна е могла да изпълни това си задължение чрез възлагането на
изработката на подизпълнител, което доказано по делото е и направила, а от
субективна страна е поела задължението по договора /чрез „А. Комерс“ ООД/ със
съзнанието, че изпълнението е възможно. Следователно доказателствата по делото
категорично оборват първата разгледана по-горе хипотеза, в която поведението на
подсъдимата би било съставомерно и противоправно, а именно когато поема задължение по договор,
което обективно не би могла да изпълни и съзнавайки това. Всъщност подсъдимата
се е задължила за престирането на правен резултат,
който многократно преди това е
изпълнявала по сключени множество еднотипни сделки със същия предмет като
интересуващата делото сделка с частния обвинител и граждански ищец М.. По тези
съображения съдът приема за категорично доказано, че задължението за С. по
сделката с М. не е било за поведение, което да е обективно невъзможно за
изпълнение от подсъдимата.
Това налага по делото да бъде изследвано дали С. при
сключването на сделката е действала с намерението действително да изпълни
задължението, възникнало в тежест на „А. Комерс“ ООД, или е използвала
договорните отношения, за да възбуди и поддържа заблуждение у частния обвинител
и граждански ищец, че ще изпълни задължението за изработка на металната
конструкция с цел да получи неследваща й се имотна облага, както се твърди в
обвинителния акт. За изясняването на това централно, спорно по делото
обстоятелство, което има решаващо значение и за правилното приложение на
материалния закон, съдът намира, че първо трябва да бъде изяснен и преюдициалният въпрос за конкретното съдържание на правата
и задълженията на страните по сделката с предмет продажба на инкриминирания
метален сглобяем склад. Това е необходимо, за да бъде изяснено какво е било
дължимото поведение от всяка от страните по сделката. Доказателствена
информация по делото за съдържанието и условията на тази сделка се съдържа в показанията
на частния обвинител и граждански ищец, в обясненията на подсъдимата, както и в
съставените документи – проформа фактура, платежни
нареждания. В обвинителния акт задълженията, които се твърди да е поела
подсъдимата С., са описани като:
„помогне и съдейства за закупуването и доставката
до Румъния на такава метална конструкция“
„желае да поеме задължение … относно поръчването и доставката на голям метален склад“
„пострадалият М. да ѝ повярва и поръча доставката на голям метален
сглобяем склад до Румъния“
„обв. С. се обадила на
пострадалия и му казала, че за да поръча
конструкцията, той трябва да ѝ я заплати, за да може и тя да я плати на този, който ще я изработи“.
Обобщено следва да се приеме, че държавното обвинение
счита, че задължението на подсъдимата ще бъде изпълнено с доставката до
Република Румъния, седалището на купувача „Олимпик Конструкт“ ООД на инкриминираната вещ – сглобяем метален
склад, като за изпълнението на това задължение подсъдимата трябва да възложи
изработката на металната конструкция на трето лице и след направата й, да я
превози до посоченото място. В диспозитива на
обвинителния акт изпълнителното деяние е описано като възбуждане и поддържане
на заблуждение у частния обвинител и граждански ищец, че „ще му достави“ до Република Румъния процесния метален сглобяем
склад. Предвид начина на формулиране на обвинението в диспозитива,
ако същият се погледне изолиран и сам по себе си, би могло да се създаде
впечатление, че за задължението на подсъдимата се твърди да е единствено
задължението на спедитора по чл.361, ал.1 от ТЗ. Пободен подход обаче е
несподелим и при съобразяване на цялостното съдържание на обвинителния акт
съдът приема, че за съдържанието на задължението на подсъдимата се твърди да
включва и предшестващите доставката действия по намиране на трето лице
изпълнител, възлагане на изработката на металната конструкция и едва тогава
нейната доставка до посоченото място. Държавното обвинение твърди измама по
смисъла на НК да е извършена от подсъдимата, тъй като тя да не е изпълнила, а и
изначално да я нямала намерение да изпълни, нито едно от тези си задължения.
Съдът, преценявайки събраните и проверени по делото
доказателства, намира, че действителните уговорки между страните разкриват
различно съдържание на задължението на подсъдимата С. по сключената сделка с
частния обвинител и граждански ищец. Горните изводи относно правното отношение
между „А. Комерс“ ООД и „Олимипик Конструкт“
ООД, представлявани респ. от подсъдимата и от частния обвинител и граждански
ищец, държавното обвинение е направило въз основа на изцяло некритичното
възприемане на твърденията на М. и неоправданото игнориране на останалия събран
доказателствен материал за тези спорни обстоятелства.
Както се посочи, съдът приема за необходимо да бъде изяснена и правната рамка в
отношенията между субектите по сключената сделка за доставката на
инкриминираната вещ. Тук се прави и уточнението, че макар за страна по сделката
на гражданското право да се установява да е търговското дружество „А. Комерс“
ООД, то тъй като настоящото производство е наказателно такова, то се интересува
от поведението на физическото лице Д.К.С.. За последната се установява да е
участвала в търговския оборот именно чрез посоченото търговско дружество и в
тази връзка фактическите действия по изпълнение на правните задължения,
възникнали за „А. Комерс“ ООД, е изпълнявала именно подсъдимата С. съгласно
уговорките с М.. Именно това съдът има предвид в мотивите си, посочвайки задължения,
възникнали за подсъдимата С., макар
тази конструкция да не е прецизна от гледна точка на гражданското и търговското
право, за които страна по сделката е било търговското дружество. Подобно
отклонение обаче е допустимо в случая, тъй като наказателният процес изследва
въпроса за вината на физическото лице С., а търговските отношения между
юридическите лица е страничен въпрос, който в конкретиката
на делото се е оказал и необходим за изясняването от фактическа страна на
настоящия казус и за правилното приложение на материалния закон.
В случая съдът приема, че между „А. Комерс“ ООД и „Олимпик Конструкт“ ООД е сключена
дистанционна търговска продажба по смисъл на чл. 330 от ТЗ. Дистанционната
продажба е доктринерно понятие, което няма изрична
легална уредба, а признаците от фактическия ѝ състав се извличат от
посочената правна норма. Характерното за тази сделка е, че продавачът и
купувачът се намират в различни населени места, като вещта, която е обект на
продажбата, т.е. върху която се прехвърля правото на собственост, трябва да
бъде предадена от седалището на продавача до седалището на купувача. Мястото,
където стоката трябва да бъде предадена юридически от продавача на купувача, е местоизпълнението на задължението. Там продавачът изпълнява
правното си задължение за предаване на стоката. То обаче може да се различава
от мястото, където чисто фактически се предава вещта. Именно при тези факти се
осъществява хипотезата по чл. 330, ал. 1 от ТЗ – ако стока трябва да се изпрати
на място, различно от мястото на
предаването, разноските по изпращането и превозването са за сметка на
купувача. Съгласно чл. 330, ал. 3 от ТЗ разноските по изпращането и превоза,
както и разпределянето на други разноски във връзка с изпълнението на договора,
могат да бъдат определяни чрез позоваване на общи условия, изготвени от
международни и други институции. Тук се имат предвид преди всичко клаузите
ИНКОТЕРМС, изготвени от Международната търговска камара. Съдът намира, че при
сключването на процесния договор за продажба страните са се съгласили и са използвали именно такава клауза при
определянето на местоизпълнението на задължението на
продавача – мястото, където той трябва юридически да предаде вещта. В тази
връзка в проформа фактурата изрично е записано като
условия на доставка клаузата EXW Варна (EXW – франко завода). При тази франкировка
продавачът изпълнява задължението си за предаване на стоката, когато я осигури
в уреченото място – в случая това е заводът Варна, като предвид фактите по
делото се установява, че конкретното място е производствената площадка на
„Булгаргаз систем“ ООД в град Варна. С осигуряването
на стоката на това място и при така действащата клауза разноските по товаренето
и доставката се прехвърлят върху купувача, без значение кой фактически извършва
превоза – купувачът, продавачът или трето лице, както и там рискът преминава върху купувача. От
доказателствата по делото се установява, че тази фактура заедно с условията по
нея е връчена на частния обвинител и
граждански ищец още преди извършване на първото плащане. В този смисъл
условията по сделката са били своевременно и добросъвестно доведени до знанието
му. Не може да се приеме, че се касае за прилагането на клаузи, които да не
отговарят на действителните уговорки, които са направили страните. Все в тази
връзка по делото се доказа и че още в самото начало и при сключването на
сделката, преди вещта да е заплатена и изработена, подсъдимата е уведомила не
само частния обвинител и граждански ищец, но включително и свид.
П., че металната конструкция, че бъде изработена именно в град Варна.
Доказателствата по делото категорични сочат, че подсъдимата добросъвестно и в
пълен обем е предоставила на частния обвинител и граждански ищец нужната
информация за условията, при които се е задължила по сделката и за параметрите
на своите задължения. Това тя е направила преди М. да извърши плащане, поради
което към момента на имущественото му разпореждане той е притежавал цялата
необходима информация. В тази връзка доказва се, че подсъдимата е уведомила
частния обвинител и граждански ищец къде ще бъде осигурена от нейна страна
стоката /инкриминираният метален сглобяем склад/ както в проведените разговори,
т.е. в преддоговорните отношения при преговорите за
сключването на сделката, но така също го е уведомила и чисто документално, за
което е останала и обективна следа – чрез изпращането на проформа
фактура, в която отново са описани параметрите на сделката.
Предвид така установените факти съдът приема за
категорично доказано, че подсъдимата С. по никакъв начин не е укривала
информация от частния обвинител и граждански ищец за условията по сделката,
нито го е въвеждала в заблуждение относно действителните ѝ параметри.
Цялата необходима информация е предоставена на М.. Оттам нататък проявената от
последния пълна пасивност като страна по сделката и демонстрирано желание някой
друг да изпълнява неговите задължения, докато той бездейства, не представлява
въвеждане в заблуждение от страна на подсъдимата.
Гореизложените съображения, макар да са относими и към чисто гражданскоправните
отношения между страните, възникнали от сключената сделка, са важни и за
настоящото наказателно производство, за да се установи какво е било дължимото
поведение от всяка страна и дали направените уговорки кореспондират с поетите
задължения. Съдът намира, че при изготвянето на обвинителния акт е подходено крайно повърхностно към задължението да се
установят действителните правни отношения между „А. Комерс“ ООД и „Олимпик Конструкт“ ООД, за да се
изясни и какво е било дължимото поведение от подсъдимата. Вместо това
неоправдано са възприети единствено твърденията на частния обвинител и
граждански ищец от неговите показания като свидетел, без те да се подложат на
нужната проверка и при цялостното игнориране на останалите събрани и относими тук доказателства.
От показанията на свид. Н.,
намиращи подкрепа по косвен път и в показанията на свид.
Б., се доказа, че инкриминираният метален сглобяем склад е изработен и е бил
осигурен от „А. Комерс“ ООД, благодарение на конкретните действия на
подсъдимата С., в производствената база в град Варна (в завода Варна съгласно
приложената франкировка). По този начин задължението
по търговската сделка е изпълнено, а
при наличието на изпълнение съдът намира за неправилни изводите по обвинителния
акт за възбуждане в заблуждение и причиняване на имуществена вреда с цел
набавяне на имотна облага. Независимо от това и доколкото по делото вече беше
изяснено, че всъщност преценката дали има извършено престъпление не следва да
се заключва до и отъждествява с факта на изпълнение/неизпълнение по
гражданската сделка, то настоящият съдебен състав намира, че от цялостното
поведение на подсъдимата С. след сключването на процесната
сделка с „Олимпик Конструкт“
ООД се доказва по категоричен и несъмнен начин, че тя не е действала с измамно
намерение и мотив – не е възбуждала заблуждение у М. и не си е набавяла имотна
облага по забранен от закона начин. Това е така, защото след като по делото
беше изяснено какво е било дължимото поведение от „А. Комерс“ ООД, което
фактически е трябвало да изпълни подсъдимата С., то се доказва, че тя е
предприела конкретни, целенасочени и своевременни действия за изпълнението на
това задължение:
Така доказва се, че подсъдимата след сключването на
сделката е възложила на трето лице – „Булгразгаз Систем“ ООД, изработването на металната конструкция, която
ѝ е поръчал частният обвинител и граждански ищец. За този подизпълнител,
на който се е позовала подсъдимата, се доказва по категоричен начин, че обективно е могъл да изпълни
възложената му работа, тъй като дружеството е разполагало с необходимото
оборудване за изработка на такъв тип конструкции; разполагало е с необходимите
специални познания в лицето на служители като свид. Г.Н.В.,
който от години преди това се е занимавал по занятие именно с изработването на
такива метални конструкции; разполагало е с производствена площадка;
дружеството е било функциониращо, извършвало е дейност, а възложената задача е
в кръга на една от двете му основни сфери на дейност. По делото фактът на
сключената сделка между „А. Комерс“ ООД чрез подсъдимата С. и „Булгаргаз Систем“ ООД се доказва от обстоятелствата, изяснени при
анализа на показанията на свид. В.Д.П.. Решаващо значение
за този извод има фактът на извършеното плащане от страна на подсъдимата в
полза на свид. П. на сумата от 6095 евро,
предоставена й именно от М. и след като е задържала дължимото възнаграждение,
което е останало по сметката на „А. Комерс“
ООД, а не на физическото лице Д.К.С.. Освен него обаче по делото се доказа
и водената кореспонденция с „Булгаргаз Систем“ ООД
под формата на изпратено електронно писмо, прието като писмено доказателство по
делото, като същото датира именно от инкриминирания период, а съдържанието му
се отнася до изработката на метално хале. Категорично доказателство за факта на
сключената сделка с „Булгаргаз Систем“ ООД за
изработката на металния склад се извежда и от показанията на свид. Н., който потвърждава за наличието на такава сделка,
като пояснява, че категоричните му спомени се дължат на факта, че за разлика от
всички останали поръчки, направени от С., които са били предназначени за
Гърция, то за този конкретен сглобяем склад се е знаело, че получателят му е
установен на територията на Република Румъния. Следователно, противно на
твърденията в обвинителния акт, подсъдимата веднага е предприела нужното за
реалната изработка на поръчаната вещ. Тази ѝ активност ясно демонстрира,
че у С. е липсвало намерение да заблуждава частния обвинител и граждански ищец
за изпълнението на задължението си.
По делото се доказа и че така поръчаният метален
сглобяем склад реално е бил произведен и направен, което затвържава
прежденаправения извод, че подсъдимата е възложила
поръчката на изпълнител, който реално е могъл да я изпълни.
Тези обективно осъществили се факти са достатъчни, за
да се установи по несъмнен начин по делото какво е било намерението на
подсъдимата С. към момента на сключването на сделката с М.. Това е релевантният
по делото момент, тъй като умисълът не може да е последващ,
той се преценява към момента на извършване на изпълнителното деяние. Макар
целта, намерението, подбудите и мотивите на подсъдимата да са все обстоятелства,
част от нейната психика, то те са и факти от обективната действителност и
подлежат на доказване в процеса. В случая начинът, по който те се установяват,
е от конкретното поведение на С., което се явява в изпълнение именно на тези
нейни психични изживявания и взети решения. Настоящият съдебен състав приема,
че за категоричния по делото извод за липса на извършено престъпление по
чл.210, ал.1, т.5 вр. чл.209, ал.1 от НК достатъчни са и доказаните факти, че
след сключването на сделката подсъдимата не е бездействала, а предприела
нужното поведение, за да осигури изпълнение, като е възложила изработката на
поръчаната вещ на подизпълнител, заплатила му е цената на изработката и е
уведомила частния обвинител и граждански ищец откъде трябва да натовари и
получи вещта си. Тези факти от обективната действителност, представляващи
резултат от конкретно поведение на подсъдимата С., са достатъчни, за да се
установят намерението, целите и мотивите, с които е действала. Съдът приема, че
не се доказват измамливо намерение и цел за неследваща се имота облага в
поведението на подсъдимата С.. Нещо повече – в случая оправдаването по
повдигнатото наказателно обвинение не е резултат просто от липсата на
категоричност и несъмненост в обвинителната теза, всъщност доказателствата по
делото не са годни дори да породят някакво съмнение за това, че е възможно да е
извършено престъпление. Точно обраното – събраните и проверени доказателства по
категоричен начин оборват и изключват достоверността на обвинителната теза.
В тази връзка, макар основанието за оправдаване на
подсъдимата да е доказаната липса на извършено престъпление, следва да се
отбележи допълнителен порок на обвинението, който изключва възможността
подсъдимата да бъде призната за виновна по така формулирано обвинение. При
престъплението по чл. 209, ал. 1 от НК от субективна страна деецът действа и с
особена цел – да набави за себе си или за другиго имотна облага. Съгласно
обвинението, за което С. е предадена на съд, тя е действала с цел да набави такава
облага в размер на 7 695 евро за
себе си. Сам прокурорът обаче признава, че по делото е доказано, че
6 095 евро от тази инкриминирана сума подсъдимата не е задържала за себе
си, а е извършила паричен превод към свид. В.Д.П..
Този паричен превод, осъществен от подсъдимата, според настоящия състав оборва
правния извод на прокурора, че С. е действала с намерение да набави имотна
облага в посочения в обвинителния акт размер за себе си. Ако това е било така,
съвсем неясно остава защо близо 80 % от общия размер на инкриминираната сума е
преведена в полза на трето, несвързано с нея лице. Конкретните действия на
подсъдимата и изпращането на паричната сума в полза на свид.
П. още на същия ден, когато е получила плащането от частния обвинител и
граждански ищец, категорично не сочат на твърдяното от прокурора намерение.
Няма как съдът да подмине и присъствието в
обвинителния акт на изречението: „остава
неясна причината за извършения от нея (подсъдимата) превод и разпореждането с чуждите средства“ относно паричния
превод в полза на свид. П. на сумата от 6 095
евро. Обяснението, с което се е задоволил прокурорът, изготвил обвинителния
акт, е крайно незадоволително. Само по себе си то ясно сочи, че фактическата
обстановка не е била изяснена. При повдигането на обвинение за измама в големи
размери и установяването, че 80 % от инкриминираната сума обвиняемото лице е
превело в полза на трето лице, което по занятие извършва такъв тип дейност, каквато
е необходима за изпълнението на възложената на обвиняемия работа, то
неубедително звучи съждението в обвинителния акт, че причината за това действие
от страна на подсъдимата е останала неясна. Прокурорът е бил длъжен да изследва
това поведение, тъй като то сочи на възможно изпълнение от страна на
подсъдимата, а следователно и несъставомерност на
деянието. Осъществяването на разследване, което да е обективно и всестранно, е
налагало този въпрос да бъде разрешен. Конкретно проведеното на досъдебното
производство разследване не може да бъде оценено като обективно и всестранно.
За пълнота следва да се отбележи, че тази неправилна правна преценка не
означава нередовност на обвинителния акт. На първо място въпросът за
съответствието на обвинителния акт с изискванията по чл. 246 от НПК е разрешен
с влязъл в сила съдебен акт - Определение № 73 от 18.01.2019 г. по в.ч.н.д. №
59/2019 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив. На следващо място в обвинителния
акт липсва непълнота в твърденията, противно на поддържаното от защитата, нито
противоречие между фактическите твърдения от една страна в обстоятелствената
част и от друга – в диспозитива. Липсва противоречие
и между правните изводи в обстоятелствена част и в диспозитива
на обвинителния акт. Следователно процесният
обвинителен акт е годен да повдигне обвинение, по което привлеченото към
наказателна отговорност лице да може да разбере в какво конкретно е обвинено и
да се защитава адекватно. Несъгласието на съда с правната оценка на фактите,
които прокурорът е описал и така е позволил на обвиняемото лице да се защитава,
не се отстранява с връщане на обвинителния акт и указание какво обвинение да
бъде повдигнато, а с оправдателна присъда. С други думи в обвинителния акт има
конкретни твърдения, от които прокурорът извежда поддържаната теза, че
подсъдимата С. е действала с намерение да набави за себе си имота облага в
резултат на деянието и следователно нередовност на обвинителния акт липсва. При
проверката си по чл. 248, ал. 1, т. 3 от НПК съдът проверява именно дали са
налице твърдения за съставомерните обстоятелства,
което изискване е спазено. Преценката дали тези твърдения отговарят на
обективната действителност не е проверка по редовност на обвинителния акт, а по
същество и се прави с присъдата.
Действително по делото не се доказа по категоричен
начин правното основание на третото и четвъртото от инкриминираните плащания от
страна на частния обвинител и граждански ищец. Същевременно доказано е и че
всяко от тези плащания е достигнало и получено от подсъдимата. Относно първите
две имуществени разпореждания съдът се съгласява с извода по обвинителния акт,
че те следва да бъдат отнесени към задатък и плащане
на остатъка от цената по сделка от страна на М.. Самите плащания служат и като
доказателство за факта на тази сделка. Като основателно, а и житейски напълно
логично и разбираемо съдът цени обяснението на подсъдимата за това, че не може
с точност да определи и обясни основанието за всяко получено от нея плащане от
страна на частния обвинител и граждански ищец, доколкото се установява между
тях да е имало продължителни търговски отношения в различни области и с
различни обекти, както и изминалия над 10-годишен период от време от тези
плащания до момента на даване на обясненията. Така например на лист 40-43 от
том I от
досъдебното производство е приложена кореспонденция по електронната поща между
подсъдимата и частния обвинител и граждански ищец от ноември 2010 г., т.е.
повече от 3 години след процесното деяние, като
очевидно към онзи момент техните съвместни отношения са били запазени.
Обстоятелството, че не е доказано по несъмнен начин основанието на двете
плащания в полза на С. от 700 евро на 05.09.2007 г. и от 300 евро на 17.09.2017
г., не доказва извършено престъпление, тъй като по делото по категоричен начин
се установи, че подсъдимата не е бездействала след получаване на първите две
плащания, противно на приетото в обвинителния акт, а е предприела нужното
поведение за реалното изпълнение на правното задължение на „А. Комерс“ ООД,
което доказва, че е имала намерение добросъвестно да изпълни това си
задължение.
От доказателствата по делото се установява и че
подсъдимата С. е съдействала за организирането на транспорта на процесния
метален сглобяем склад. На първо място в кореспонденцията между нея и
„Булгаргаз Систем“ ООД е предложен вариант
транспортът да бъде осъществен от дружеството „А. ***“, за което по делото се
установява да се занимава с извършване на превоз на извънгабаритни
и обемисти товари. От обясненията на С. се изяснява, че М. не е бил съглА. с предложената цена от този превозвач. От
показанията на свид. Б. се установява, че подсъдимата
е положила още усилия за намирането на превозвач, който да извърши
транспортирането на инкриминираната вещ до град Букурещ в Република Румъния.
Съдът приема, че тези факти не разколебават, нито оборват вече формираните
изводи относно уговорките между страните и по-конкретно, че задължението за „А.
Комерс“ ООД и подсъдимата С. е било да осигури металната конструкция в завода
на „Булгаргаз Систем“ ООД в град Варна. За това
обстоятелство се събраха достатъчно ясни и конкретни доказателства.
Ангажирането на С. и с превоза на конструкцията може да е резултат както на нова
сделка, което би могло да обясни и някое от последващите
плащания от страна на М. за транспорт, но така и на допълнително поет
ангажимент от страна на С.. По делото липсва повдигнато обвинение с
конструкция, съгласно която умисълът за измама да е възникнал едва след като
металното хале е било изработено, но тогава подсъдимата да е решила да въведе в
заблуждение частния обвинител и граждански ищец, че ще осъществи превоз на тази
вещ до Република Румъния. Към този момент и имуществените разпореждания вече са
били извършени, а те не могат да бъдат осъществени преди евентуалното въвеждане
в заблуждение, тъй като конструкцията на престъплението е такава, че
имущественото разпореждане е резултат и последица от самото въвеждане или
поддържане на заблуждение. Следователно не може да се приеме, че има извършено
престъпление и по този начин. Същественото за делото е, че подсъдимата С. е
предприела конкретни действия и по този ангажимент с цел реалното осъществяване
на превоз на вещта. Доказателства за това обстоятелство се съдържат в
показанията на свид. Б., както и в приетото като
писмено доказателство електронно писмо на лист 131а от том I от делото. По тези
съображения и тук съдът не съзира измамливи намерения, нито конкретни действия
в изпълнението на такова намерение от страна на подсъдимата С..
Така мотивиран, съдът приема за категорично доказано
по делото, че подсъдимата Д.К.С. не е извършила престъплението по чл. 210, ал.
1, т. 5 вр. чл. 209, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК, за което ѝ е
повдигнато обвинение, нито фактите по делото се подвеждат под състава на друго
престъпление. Доказано е възникването на гражданско правоотношение между „А.
Комерс“ ООД и „Олимпик Конструкт“
ООД, като претендираното от частния обвинител и
граждански ищец неизпълнение на задължението по тази сделка е въпрос, стоящ изцяло
на плоскостта на търговското право. Престъплението „измама“ по смисъла на НК не
е извършено нито от обективна, нито от субективна страна, тъй като подсъдимата
е извършила всичко необходимо и зависещо от нея да осигури реалното изработване
на металната конструкция, позовавайки се на подизпълнител, за което изначално е
уведомила своя съконтрахент, и реално е възложила
работата на това трето лице, както и е заплатила цената на изработката.
Последователните, своевременни и целенасочени действия на С. доказват
намерението и желанието ѝ от субективна страна да действа според
уговорките си с М. и да изпълни поетото задължение. По тези съображения и на
основание чл. 304 от НПК съдът призна с присъдата си подсъдимата С. за невинна
и я оправда по повдигнатото ѝ обвинение.
По
гражданския иск:
Същият намира правното си основание в разпоредбата на
чл. 45, ал. 1 от ЗЗД, която въвежда задължение за всекиго за обезщетяване на
виновно и противоправно причинените другиму вреди.
Трайно утвърдено е в съдебната практика, че и когато инкриминираното деяние не
съставлява престъпление, но с него виновно и противоправно
са причинени вреди другиму, деецът дължи възстановяването им, т.е. правното
основание за осъждането му от наказателния съд е в разпоредбата на чл. 45, ал.
1 от ЗЗД (така Решение № 128/10.03.2011
г. по нак. дело № 66/2011 на I нак. отделение на ВКС). По делото още в разпоредителното
заседание е направено възражение за изтекла погасителна давност. Произнасянето
по това възражение съдът прави при преценката си за основателност, а не за
допустимост на граждански иск. Съгласно Тълкувателно решение № 5 от 05.04.2006
г. на ВКС по т.д. № 5/2005 г. на ОСГК и ОСТК „Ако извършването на деянието и
откриването на дееца съвпадат, началният момент на давностния
срок е един и същ. Ако откриването на дееца е станало по-късно, давностният срок тече от този по-късен момент“. В тази
връзка в съдебната практика последователно си приема, че критерият откриване на
дееца следва да се отнесе към момента на привличането на обвиняем - така Решение № 63 от 11.05.2015 г. по нак. дело № 34/2015 г. на III н.о. на ВКС; Решение № 129 от 15.04.2014 г. по нак. дело № 133/2014 г. на ВКС; Решение № 44 от 17.06.2019 г. по нак. дело №
1133/2018 г. на ВКС; Решение № 85 от
22.06.2020 г. по нак. дело № 75/2020 г. на ВКС.
По делото подсъдимата С. е привлечена в процесуалното качество на обвиняем на
01.11.2011 г. Идентификацията на дееца настъпва с повдигането на обвинение и от
този момент той се счита за открит, следователно започва да тече и петгодишният
давностен срок по чл. 110 от ЗЗД. Същевременно
съгласно Решение № 643 от 04.02.2009 г.
по нак. дело № 533/2008 г. на ВКС давността тече
и по времето докато трае разследването на досъдебното производство.
Гражданският иск е предявен чак през 2018 г. в съдебната фаза на процеса, към
който момент се явява изтекъл срокът на погасителната давност по чл. 110 от ЗЗД. Относно процесното вземане на деликтно основание законът не предвижда и различен срок на
погасителната давност, а приложим е общият 5-годишен срок. По тези съображения
съдът намира за основателно възражението за изтекла погасителна давност, поради
което гражданският иск следва да бъде оставен без уважение.
За пълнота на изложението следва да се отбележи, че е
налице и друго самостоятелно основание за отхвърляне на предявения граждански
иск. По делото по категоричен начин се установява, че има сключена сделка между
страните с предмет прехвърляне на правото на собственост върху инкриминирания
метален сглобяем склад, а плащанията от страна на частния обвинител и
граждански ищец са извършени именно в изпълнение на този договор. Следователно претендират
се вреди, за които се установява да имат договорно, а не деликтно
основание. Гражданската отговорност бива договорна и деликтна
в зависимост от това дали тя възниква от неизпълнението на едно съществуващото
между страните правоотношение по сключен договор или от нарушаване на общата
забрана „да не се вреди другиму“, при която не се изисква съществуване на
предварително правоотношение между нарушителя и пострадалия. С гражданския иск
в наказателния процес не могат да се претендират вреди, произтичащи от
неизпълнен договор, а такъв иск би бил изначално недопустим – така Решение № 418/12.01.2015 г. по нак. дело № 1478/2014 г. на ВКС; Решение № 128/10.03.2011 г. по нак. дело №
66/2011 на I нак. отделение на ВКС. С приетия
за съвместно разглеждане в настоящия наказателен процес граждански иск от И. А.М.
не се претендират вреди от неизпълнението на конкретен договор, а видно от петитума му, търси се обезщетение за имуществени вреди в
резултат на извършено престъпление. Поради това искът е допустим, но по
съществото си е неоснователен, като извършването на престъпление от подсъдимата
не беше доказано. Обезвредата на всички вреди за гражданския
ищец, произтичащи от неизпълнен договор, М. би могъл да претендира в
съответствие с предоставените възможности от гражданското законодателство за
разрешаване на имуществени спорове, с което да получи защита/санкция за
твърдяното си за нарушеното субективно материално право. Вредите, произтичащи
от договорно, а не на деликтно основание, не подлежат
на обезвреда в наказателния процес.
По делото няма приобщени веществени доказателства.
На
основание чл. 190, ал. 1 от НПК направените по делото разноски в размер на 289,65
(двеста осемдесет и девет лева и шестдесет и пет стотинки) лева, от които:
48,70 лева – пътни разходи за свид. С. /лист 121 от
том I от делото/; 80,00 лева – възнаграждение
за съдебно-почерковата експертиза /лист 174 от том I
от делото/; 29,95 лева – пътни разходи за свид. Б.
/лист 323 от том II от делото/ и 131,00 лева – пътни
разходи за свид. С. /лист 323 от том II
от делото/, всичките направени в съдебната фаза на процеса, следва да останат за
сметка на Държавата.
На
основание чл. 189, ал. 2 от НПК направените на досъдебното производство
разноски за преводач в размер на 120 (сто и двадесет) лева – лист 200 от том II
от досъдебното производство, следва да останат в тежест на сектор „ПИП“ при ОД
на МВР – Пловдив.
Така мотивиран, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала!
М.М.