О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И Е
№2213
25.11.2022г. град
Стара Загора
Старозагорският
административен съд, ІI
състав, в закрито съдебно заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди
двадесет и втора година, в състав:
СЪДИЯ: ГАЛИНА ДИНКОВА
като разгледа докладваното от съдия Г.Динкова
административно дело № 727 по описа за 2022 г., за да се произнесе съобрази
следното:
Производството
е по реда на чл.197 и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/, образувано
по жалбата на А.А.П. против отказ, обективиран в писмо с изх.№ 4005-23-140#1/ 30.09.2022г. на Началник отдел КПК
при ТП НОИ Стара Загора да разгледа по същество заявление вх.№ 4005-23-140/
18.07.2022г. за издаване на задължителни предписания за подаване на данни с
декларация образец 1 „Данни за осигурено лице“ по чл.5 ал.4 т.1 от КСО като самоосигуряващо се лице за периода
от 16.02.2012г. до 12.05.2013г.
За да откаже разглеждане на
заявлението за издаване на задължителни предписания органът се е позовал на предходно
издадени задължителни предписания №ЗД-1-23-*********/ 20.08.2021г., връчени на
А.П. на 20.08.2021г. и задължителни предписания /изменение/ № ЗИ-1-23-01001909/
13.09.2021г., които са връчени на 13.09.2021г. и като не обжалвани са влезли в
сила на 28.09.2021г. Задължителните предписания са изпълнени на 21.09.2021г в
определения срок, поради което е налице отрицателното условие по чл.27 ал.2 т.1
от АПК – влязъл в сила акт със същия предмет и страни.
С жалбата се твърди, че
действително са издадени посочените предписания и са изпълнени, но тяхното
издаване е по повод влязъл в сила РА на „Венди-101“ ООД, с който е прието, че А.А.П.
е била в трудови правоотношения с дружеството за периода 01.01.2012г до
17.05.2013г, които в нарушение на чл.1 от КТ са прикрити от сключен между
страните граждански договор. В положението на П. са и други лица, страни по
сключени с Венди -101 ООД граждански договори, за които след влизане в сила на
РА са издадени задължителни предписания по чл.108 т.3 от КСО, но някои от са
обжалвани като например по жалба В. Я. против издадено му задължително
предписание е образувано адм.д.№582/21г по описа на АС Стара Загора, приключило
с Решение №473/17.12.2021г за отмяна на предписанието като незаконосъобразно,
оставено в сила с Решение №5941/16.06.2022г на ВАС на РБ. Узнавайки тези факти, жалбоподателката е
поискала да й бъдат издадени предписания за подаване на декларация образец 1
„Данни за осигурено лице“ по чл.5 ал.4 т.1 от КСО като самоосигуряващо се лице
за периода от 16.02.2012г до 12.05.2013г., които в изпълнение на задължителни
предписания №ЗД-1-23-*********/ 20.08.2021г. и задължителни предписания
/изменение/ № ЗИ-1-23-01001909/ 13.09.2021г., са били заличени.
Жалбата до съда е подадена
на 20.10.2022г, а обжалвания отказ е връчен на 06.10.2022г с указание за
14-дневен срок за неговото обжалване. Поради това оспорването е процесуално
допустимо, но неоснователно, по следните съображения:
За жалбоподателката липсва
право на административно производство по аргумент от чл. 108 ал.1 т.3 от КСО, тъй
като задължителните предписания са правомощия за контрол върху спазването на
разпоредбите на държавното обществено осигуряване и дейността, възложена на
НОИ. Те се форма на административна принуда, която има за цел да отстрани
отклонения от предписаното на задължените субекти поведение. Предоставени са на
контролните органи, за да постигнат съответствие между правно дължимото и
фактическото, при което се удовлетворява обществения интерес от съблюдаване
установения ред на държавно управление в областта на осигуряването. Задължените
да спазват този ред лица нямат право да искат издаване на задължителни
предписания, защото задължението за подаване на данните се свързва с началото
или с възобновяването на дейността, която е основание за осигуряване и когато
то не е изпълнено точно, тогава се създава санкционното по своя характер
правоотношение с упражняване на правомощията по чл.108 ал.1 т.3 от КСО. Ето
защо и органа не дължи разглеждане по същество на подаденото искане, защото то
няма за предмет издаване на акта, по силата на който да се упражнят
административни права на заявителя. Следователно, освен хипотезата на чл. 27 ал.1 т.2 от АПК,
под която се подвежда факта на влязло в сила задължително предписание със
съдържание обратно на исканото, тоест издаденият и исканият акт имат един и
същи предмет- данни за самоосигуряващо се лице за посочения период, липсва и
признат правен интерес за лицето да иска принудително създаване на
задължение. Следва да се каже, че
декларация образец №1 се подава от самоосигуряващите се лица в изпълнение на
задължение от публично правен ред, но в случая влязлото в сила предписание е
заличило данните от подадения за посочения период и в правната сфера на лицето
е настъпила неблагоприятна за него промяна – липсват данни за осигурителен стаж.
А.П. е следвало да упражни правото си на жалба против издадените задължителни предписания
№ЗД-1-23-*********/ 20.08.2021г. и задължителни предписания /изменение/ №
ЗИ-1-23-01001909/ 13.09.2021г., за да отрече материално правното основание за
създаване на задължение, което се отразява негативно на интереса й да не бъдат
променени данните за осигуряването й.
Мотивиран от изложеното и на
основание чл.200 от АПК, Административен съд Стара Загора
О П Р
Е Д Е Л И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на А.А.П.
против отказ, обективиран в писмо с изх.№ 4005-23-140#1/ 30.09.2022г. на Началник отдел КПК
при ТП НОИ Стара Загора, да разгледа по същество заявление вх.№ 4005-23-140/
18.07.2022г. за издаване на задължителни предписания за подаване на данни с
декларация образец 1 „Данни за осигурено лице“ по чл.5 ал.4 т.1 от КСО като самоосигуряващо се лице за периода
от 16.02.2012г. до 12.05.2013г.
Определението подлежи на
обжалване с частна жалба пред ВАС на РБ в 7-дневен срок от връчването му.
СЪДИЯ: