Р Е Ш Е Н И Е

№ 260013                                              23.03.2021г.                                   гр.Ямбол

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Ямболският окръжен съд                                 І-ви въззивен наказателен състав

На 10 март                                                                                             2021година

В публично     заседание в следния състав:

                                                                     Председател: Пепа Чиликова

                                                                            Членове:  Петранка Жекова

                                                                                              Петранка Панайотова

Секретар Ив.Златева

Прокурор Д.Люцканов

Като разгледа докладваното от съдия Жекова

Внохд. №  39 по описа за 2021г.  За да се произнесе взе предвид следното:

Въззивното производство е образувано по жалба на подсъдимия И.Д.Д., депозирана чрез защитника му  адв.Г.Д., против присъда № 25/ 10.06.2020г. постановена по нохд № 262/2019г.по описа на Районен съд- Елхово.

С обжалваната присъда въззивникът- подсъдим Д. е признат за виновен в това, че на *.**.****г. в периода от 12 до 16 часа в с.В.,област Я., намерил чужди движими вещи - мобилен телефон марка „Самсунг", модел „J5" с ИМЕИ * - *************** и с ИМЕИ * -*************** и два броя СИМ – карти  на обща стойност 94.80 лв., собственост на Г. Х. Г. и в продължение на една седмица не съобщил за тях на собственика им, на властта или на този, който ги е загубил, поради което и на осн.чл.207, ал.1, вр.с чл.54, ал.1 НК е осъден на глоба в размер на 300лв.

Подсъдимият Д. е осъден да заплати направените по делото разноски, от които  70.38 лв. в приход  на  републиканския бюджет по сметка на ОДМВР – Ямбол и 159.80 лв. в приход  на бюджета на съдебната власт, по сметка на РС – Елхово, както и в случай  на служебно издаване на изпълнителен  лист да заплати 5.00 лв. държавна такса в приход на бюджета на съдебната власт, по сметка на  РС – Елхово.

В жалбата на подсъдимия се навеждат доводи за явна несправедливост на наложеното наказание. Иска се наложената глоба да бъде намалена от 300лв.на 100лв., в предвид чистото му съдебно минало.

Участващият по делото  прокурор от Окръжна прокуратура- Ямбол пледира за неоснователност на жалбата, поради което иска да се потвърди присъдата на районния съд. 

Въззивникът- подсъдим Д. редовно призован не участва в съдебното заседание лично, а чрез упълномощения си защитник си адвокат Д., чрез който поддържа жалбата си, но на други правни основания. Пледира се за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, тъй като в нарушение на разпоредбите на НПК и на решение на ЕСПЧ дело Д. М. срещу България, тъй като е разпитан в качеството на свидетел служителя на РУ- Елхово А. А., който в качеството си на оперативен работник е извършил проверка по делото. Цитирана е съдебна практика решение № 391/25.10.2013г.по дело № 1120/13г.на 3-то н.о.на ВКС и решение № 42/2018г.по н.д.№25/2018г-.на 2-ро н.о.на ВКС подкрепяща това негово становище.

Въззивната инстанция след като обсъди доводите в жалбата, пледоарията на защитника на подсъдимия и заключението на прокурора, съгласно правомощията си по чл.313 и чл.314 от НПК, извърши цялостна служебна проверка на  присъдата и приема следното:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл.319 ал.1 от НПК и от лице имащо право и интерес да обжалва. Разгледана по същество същата се явява  неоснователна по следните съображения:

Присъдата е постановена при напълно изяснена фактическа обстановка, която се споделя от въззивната инстанция.

На **.**.****г. на обяд св.Г. паркирал  личния си лек автомобил на ул.„**** ********" в с. В. и го оставил отключен. В автомобила се намирал   собствения му мобилен телефон марка „Самсунг", модел „J5" с ИМЕИ * - *************** и  ИМЕИ * - *************** и два броя СИМ - карти с номера **** *** ***и **** *** *** на мобилните оператори „Виваком“ и „М-Тел“. По неустановен начин процесния телефон попаднал на пътното платно на посочената улица, пред намиращия се в близост  стопански двор.

В периода от 12.00 часа до 16.00 часа на **.**.****г., подсъдимият И.Д. управлявал товарен автомобил по улица "*.**********" в с.В. на път за с.С.. Заедно с него в автомобила пътували  св.И. И.  и  С. Н. Х.. Наближавайки до стопанския двор подсъдимият забелязал намиращия се на пътното платно процесен мобилен телефон, след което спрял автомобила и го взел.

Прибирайки се в дома си в гр. Б. подсъдимият извадил  СИМ  - картите от телефона и ги хвърлил. По снимките в телефона разпознал  собственика на същия – св.Г., но въпреки това решил да го задържи.

След  това подсъдимият дал телефона на св. М. К., с която  живеел  на съпружески начала, която го ползвала известно време предимно в гр.Б.. По-  късно подсъдимия взел телефона от свидетелката и продължил да го ползва.

Св.Г. периодично извършвал проверка на акаунта си в „Гугъл", с цел да установи местонахождението на телефона си. Така през  следващите дни след  изчезването на телефона установил, че  местоположението му е в гр.Б., а на **.**.****г. установил локацията му в гр.Болярово. За това уведомил служителите на РУ- Елхово, ПУ гр.Болярово св.Ж. К. и св.А. А.. Същите отишли на посоченото от свидетеля място и видели подсъдимия, който  държал в ръцете си мобилен телефон. Същите съобщили на подсъдимия, че в полицията има сигнал за кражба на мобилен телефон и поискали от него да им покаже идентификационния му номер.  Подсъдимият отказал да изпълни нареждането на полициите и пред тях го счупил и го хвърлил.

На същата дата подсъдимият Д. с протокол за доброволно предаване  предал на св.А. А. телефонния апарат - „Самсунг", модел „J5",  със  счупен дисплей. С протокол за доброволно предаване от **.**.****г. св. А. предал на разследващия полицай по делото мобилния телефон, а след това на същия е извършил оглед на веществено доказателство.

Видно от назначената и изготвена в хода на съдебното следствие повторна съдебно -  оценъчна експертиза стойността на вещта предмет  на престъплението възлиза на сумата от общо 94.80 лв.

От приложената по делото справка за съдимост е видно, че подс. Д. е  осъждан  общо шест пъти, с влезли в сила присъди /определения/ в периода **.**.****г. – **.**.****г. Районният съд подробно е описал всяка една от присъдите, поради което е ненужно това да стори и въззивната инстанция.

Районният съд за да постанови присъдата си е приел за установена същата фактическа обстановка, като правилно и обосновано е кредитирал показанията на свидетелите Г. Х. Г., А. Н. А., Ж. К. К.,  М. Н.Т., С. М. Г., М. П. К., И.  Т.  И. и обясненията на подсъдимия. Посочените гласни доказателства са логични, последователни и непротиворечиви и напълно кореспондират помежду си. Подсъдимият подробно обяснява времето и мястото на което е намерил процесния мобилен телефон, както и обстоятелството, че е предпочел да го задържи за себе си вместо да го върне на собственика му или да го предаде в полицията. Тези негови обяснения напълно кореспондират с показанията на свидетеля- очевидец И. И., който бил заедно с него при намирането на телефона в с.В.. Св.М. Т. сочи, че процесния телефон й е даден от подсъдимия за да го ползва за известно време, с което се доказва субективната страна на престъплението, че подсъдимият не е имал никакво намерение да върне намерената вещ на собственика й. напълно обосновано са кредитирани и показанията на св.Г. относно времето  и мястото на престъплението и идентификацията на предмета на престъплението. В тази насока показанията на свидетеля напълно кореспондират с приложеното писмено доказателство- протокол за доброволно предаване на мобилния телефон от страна на подсъдимия.

Споделят се напълно аргументите за кредитирането на показанията на свидетелите А., К., С.Г. и К..

В подкрепа на посочените гласни доказателства са и писмените такива- протокол за доброволно предаване на предмета на престъплението и справка за съдимост на подсъдимия.

По отношение стойността на процесния телефон се споделя становището на първоинстанционния съд, че следва да се кредитира заключението на повторната оценителна експертиза, тъй като същото е обективно и компетентно и не възниква никакво съмнение за неговата правилност.  

Съдът намира становището на защитника на подсъдимия за допуснато процесуално нарушение с приобщаването към доказателствата по делото на  показанията на свидетелите А. А. и Ж. К. за неоснователно, а цитираната съдебна практика за неотносима към настоящия казус.  Свидетелите в качеството си на служители на полицията са открили процесния мобилен телефон, който е бил притежание на подсъдимия, като в своите показания същите дават подробни обяснения за това, което лично  са видели и установили, а не пресъздават обясненията на подсъдимия.  Посочените свидетели не са от кръга лица изчерпателно изброени в разпоредбата на чл. 118, ал.1, т.3 НПК, за които има забрана да свидетелстват, тъй като същите не са извършвали процесуално- следствени действия. От съдържанието на дадените им показания е видно, че те описват своите възприятия, поради което и цитираната съдебна практика Решение № 42/2018г-по н.д.№25/18г.на 2 н.о.на ВКС е неотносимо.  В посоченото решение се сочи, че следва да се приемат като недопустими показанията на служители на полицията, които пресъздават  направени "признания" от страна на извършител на престъпление.

Въззивната инстанция споделя изводите на районния съд, че по делото са събрани безспорни и безпротиворечиви гласни и писмени доказателства относно авторството на деянието. 

При извършената служебна проверка съдът счита, че решаващата съдебна инстанция не е допуснала процесуални нарушения в хода на съдебното следствие и при постановяването на присъдата. Изменението на обвинението е допуснато при строго спазване на разпоредбите на чл. 287, ал.1 от НПК, тъй като същото е направено в срок и при наличие на обективни предпоставки за това, а именно  съществено изменение на обстоятелствената част на обвинителния акт. За законова прецизност следва да се отбележи, че е в компетенциите на съда да измени обвинението като осъди подсъдимия за по леко- наказуемо престъпление и  без изменение на обвинението от прокурора.    

 При правилно изяснена фактическа обстановка районният е направил напълно обосновани правни изводи, като е приел, че подс. Д. е осъществил състава на престъпление по чл.207, ал.1 НК, тъй като на *.**.****г. в периода от 12 до 16 часа в с.В.,област Я., намерил чужди движими вещи - мобилен телефон марка „Самсунг", модел „J5" с ИМЕИ * - *************** и с ИМЕИ * -*************** и два броя СИМ – карти  на обща стойност 94.80 лв., собственост на Г. Х. Г. и в продължение на една седмица не съобщил за тях на собственика им, на властта или на този, който ги е загубил.

Районният съд е направил пълен правен анализ на извършеното от подсъдимите деяние, който се споделя от въззивната инстанция.

Изложени са подробни съображения относно обективната страна на престъплението, като  поради липса на оспорване в тази насока е ненужно да се преповтарят доводите на първоинстанционния съд.

 Правилно е прието, че подсъдимият е извършил деянието умишлено, с форма на вина пряк умисъл, тъй като е съзнавал общественоопасният му характер, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал настъпването им. Налице е съзнание у подсъдимия относно всички елементи – обективни и субективни от фактическия състав на престъплението, в което е признат за виновен.

 

Относно вида и размера на наложеното наказание:

При определяне вида и размера на наказанието на въззивника- подсъдим  районният съд е отчел всички налични смегчаващи и отегчаващи вината обстоятелства и правилно е стигнал до извода, че наказанието следва да бъде определено при условията на чл.54, ал.1 от НК. Правилно е прието, че единственото смегчаващо вината обстоятелство е направеното самопризнание. От друга страна като отегчаващи вината обстоятелства следва да се приемат многобройните му предишни  осъждания и цялостното му поведение свързано с деянието -  установяване на собственика на вещите непосредствено след  намирането им, нанасянето  на необратими повреди по телефона, водещи до пълна невъзможност да изпълнява функциите за които е бил  предназначен.  На основание  изложените съображения проверяващата съдебна инстанция намира наложеното наказание глоба в размер на 300лв.за справедливо и съответно на степента на обществената опасност на деянието и на личността на подсъдимия.  По тези съображения намира и доводите във въззивната жалба относно явната несправедливост на наложеното наказание за неоснователна.

Въззивната инстанция счита за правилен изводът, че това наказание по вид и размер е съответен на степента на обществена опасност на дееца и на деянието и би постигнало целите на наказанието, посочени в разпоредбата на чл.36 от НК.

При този изход на делото правилно съдът е присъдил подсъдимият да заплати всички направени по делото разноски.

По изложените го- горе съображения, въззивната инстанция в настоящия съдебен състав счита, че обжалваната присъда следва да бъде потвърдена, тъй като не са налице основания за нейното изменение или отмяна.

Водим от горното и на осн. чл.338 НПК , Ямболския окръжен съд ,      

                                                                                                                                        

Р        Е        Ш        И        :

 

                               

ПОТВЪРЖДАВА присъда № 25/ 10.06.2020г.постановена по нохд № 262/2019г. по описа на РС- Елхово.

Решението  е окончателно.         

       

 

                 Председател:                                  Членове:1.                        2.