Р Е Ш Е Н И Е
№ 34
гр. Елена, 27.04.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Еленският
районен съд в публичното заседание на двадесет и девети март две хиляди и осемнадесета
година в състав:
Председател: Искра Вараджакова
при
секретаря Йорданка Д., като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 445 по
описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.
422 във вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК – иск
за съществуване на вземането.
Постъпила е искова молба от адв. Г.Х.,
в качеството на пълномощник на „О.” ЕООД с. С., общ. Златарица, представлявано
от С.И.И., против „А.-С.” ЕООД с. С., общ. Златарица, представлявано от Г.К.Т..
В същата се твърди, че между страните е сключен договор на 28.07.2015 год.,
съгласно който ищецът отстъпил на ответника правото, предоставено му от
Областна дирекция „Земеделие” гр. Велико Търново, възмездно да ползва под наем за
стопанската 2015/2016 год. земеделски земи, находящи се в землището на с. С.,
общ. Златарица. Ответникът се задължил да заплати на ищеца сумата 25529.32 лв.
в петдневен срок след получаване на издадена данъчна фактура. Такава била
връчена на управителя Г.К.Т. на 24.04.2017 год. Ответникът превел директно на
наемодателя на процесните земеделски земи Областна дирекция „Земеделие” гр.
Велико Търново сумата 11962.76 лв. Тази сума по съгласие на страните била
прихваната срещу задължението на ответника към ищеца. Остатъкът от дължимата
сума в размер на 13566.56 лв. не била заплатена на ищеца, поради което
последният подал заявление по чл. 410 от ГПК в Районен съд – Елена. Било
образувано ЧГД № 371/2017 год. по описа на съда и била издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение № 328/13.10.2017 год., но ответникът направил
възражение в срок. С оглед на изложеното ищецът счита, че за него е възникнал
правен интерес от предявяване на иск по чл. 422 във вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК.
Ищецът моли съда да постанови решение,
с което да приеме за установено по отношение на ответника, че същият му дължи
сумата 13566.56 лв., представляваща дължима такава по Договор от 28.07.2015
год. за преотстъпено право на ползване на земеделски земи в землището на с. С.,
общ. Златарица за стопанската 2015/2016 год., ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК - 11.10.2017
год. до окончателното й изплащане. Претендира направените разноски по делото в
настоящото производство, както и тези, направени в заповедното производство.
Във визирания едномесечен срок е
постъпил отговор на исковата молба от страна на ответника, чрез адв. Н.И.. В
същия се взема следното становище, че предявеният иск е допустим, но е
неоснователен. Ответникът заявява, че Предварителен договор от 28.07.2015 год.
няма правно действие и сила на окончателен договор по отношение на подписалите
го, тъй като не е изпълнено условието по предмета на договора, а именно
прехвърлителят да бъде определен със заповед на съответния директор на Областна
дирекция „Земеделие” гр. Велико Търново за ползвател на подробно описаните
земеделски земи, находящи се в землището на с. С., общ. Златарица. Наличието на
такава заповед била основание за влизане в сила на договора и превръщането му в
окончателен за страните. Ищецът не представя такава заповед, а и такава не
съществува в правния мир, тъй като не била издавана. По тази причина
предварителният договор не бил породил своето правно действие и няма силата на
договор между страните. Приложените към исковата молба два договора: 1. за
аренда № ПО-05-10/27.08.2015 год. и 2. № ПД-04-110/26.08.2015 год. за отдаване
под наем на земеделски земи от Държавния поземлен фонд, сключени между Областна
дирекция „Земеделие” гр. Велико Търново и ищеца, по своя характер са договори,
а не заповеди. По изложените съображения предявените искове се явяват
неоснователни и ответникът не дължи плащане на претендираната сума. На следващо
място ответникът излага, че фактурата била издадена една година и седем месеца
след сключването на предварителния договор, като в исковата молба се претендира
сума, която е различна от посочената във фактурата. Освен това ответникът
заявява на твърдението на ищеца, че сумата 11962.76 лв., която представлява
директно плащане, извършено от ответника към Областна дирекция „Земеделие” гр.
Велико Търново, и представлява прихващане, че съгласие за такова прихващане не
било изразявано от страна на ответника, тъй като не е имало валидно сключен
договор с ищеца. Ответникът излага следните факти: До 10.09.2014 год. подробно
изброените земеделски земи били обработвани и ползвани от ответника. Със
Заповед № РД-14-134/10.09.2014 год. на директора на Областна дирекция
„Земеделие” гр. Велико Търново било наредено изземването на тези земи,
собствени на Държавен поземлен фонд, от техния ползвател – ответника „А.-С.”
ЕООД, тъй като били ползвани без правно основание. В цитираната заповед било
упоменато, че на осн. чл. 34, ал. 6 от ЗСПЗЗ в тридневен срок от датата на
издаване на същата ответникът можело да внесе по банковата сметка на
Министерството на земеделието и храните сумата 14133.22 лв., която
представлявала трикратния размер на средното годишно рентно плащане за
землищата от общината през предходната година. Посочено било, че при внасяне на
посочената сума изпълнението на заповедта се спира и имотите не се изземвали.
Посочената сума била преведена на министерството и имотите не били иззети от
ответното дружество, което продължило да ги обработва и ползва до края на 2014
год. и през стопанската 2015/2016 год. На 12.08.2015 год. ответникът превел
отново на Министерството на земеделието и храните сумата 14133.22 лв. за
ползването на същите земи за стопанската 2015/2016 год. До този момент същите
не били отдадени под наем или аренда на ищеца. Нямало и издадена заповед,
каквато се изисквало, за да влезе в сила процесният предварителен договор.
Направеното плащане на 25.08.2015 год. в размер на 11962.76 лв. към
Министерството на земеделието и храните директно, както и изплащането на сумата
1392.40 лв. същия ден отново от ответника към министерството, всъщност е
изпълнило задълженията на ищеца към министерството по двата договора. За
стопанската 2015/2016 год. ответникът продължил да обработва и ползва същите имоти.
Тогава между ищеца и ответника се стигнало до подписване на предварителния
договор, който не бил влязъл в сила и не бил произвел действието си, тъй като
Областна дирекция „Земеделие” гр. Велико Търново не издала заповед. Вместо това
се стигнало до сключването на двата договора за аренда и наем, приложени към
исковата молба. От съдържанието им било видно, че наемателят нямал право да
преарендова и да преотдава под наем земеделските земи, за които са сключени
договорите. Договорът за аренда не пораждал правното си действие, тъй като не
бил вписан в съответната служба по вписванията в десетдневен срок от
подписването му. За стопанската 2015/2016 год. ответникът продължил да
обработва и ползва процесните земеделски имоти. Процесният предварителен
договор не бил влязъл в сила като окончателен и не бил породил правното си
действие по отношение на тях, като не създал права и задължения за никоя от
страните по него. Едновременно с това ищецът сключил договор за аренда и
договор за наем с Областна дирекция „Земеделие” гр. Велико Търново за същите
земи, които обаче не могъл да предостави по законен или договорен ред на
ответника за ползване. По тази причина ответникът бил принуден да плати
директно на Областна дирекция „Земеделие” гр. Велико Търново дължимото от ищеца
арендно и наемно възнаграждение, съгласно поетите от самия ищец задължения към
Областна дирекция „Земеделие” гр. Велико Търново. За това извършил две директни
плащания към Областна дирекция „Земеделие” гр. Велико Търново, а именно на
26.08.2015 год. в размер на 1392.10 лв. и в размер на 11962.76 лв. Ответникът
заявява, че оспорва изцяло предявения иск, като неоснователен по основание и по
размер. Моли съда да го отхвърли като такъв. Претендира направените разноски по
делото. Оспорва фактура № 69/13.04.2017 год., като издадена без основание, като
твърди, че същата не е осчетоводявана при ответника, тъй като липсва правно и
законово основание за това и не се дължи плащане по нея.
В съдебно заседание ищецът се
представлява от адв. Г.Х., която поддържа предявения иск. Моли съда да уважи
същия, като основателен и доказан. Претендира направените по делото разноки.
В съдебно заседание ответникът се
представлява от адв. Н.И., която поддържа представения отговор на исковата
молба. Моли съда да отхвърли предявения иск, като неоснователен и недоказан.
Претендира направените по делото разноски.
Съдът, след като обсъди и прецени
събраните по делото доказателства и взе предвид становището на страните, прие
за установено следното:
Видно от приложеното ЧГД № 371/2017
год. по описа на Районен съд - Елена в полза на ищеца по настоящото дело „О.”
ЕООД с. С., общ. Златарица, представлявано от С.И.И., против ответника „А.-С.”
ЕООД с. С., общ. Златарица, представлявано от Г.К.Т., е издадена Заповед №
328/13.10.2017 год. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.
Присъдена е сумата 13566.56 лв., представляваща дължима сума по Предварителен
договор от 28.07.2015 г. за възмездно ползване под наем за стопанската
2015/2016 г. на земеделски земи, находящи се в землището на с. С., общ.
Златарица, ведно със законната лихва върху главницата от 13566.56 лв., считано
от 11.10.2017 г. до окончателното й изплащане, както и направените по делото
разноски в размер на 271.33 лв. – ДТ и 470.00 лв. – адвокатско възнаграждение.
Ответникът получил по надлежния ред заповедта за изпълнение. В срока по чл. 414
от ГПК същият подал възражение срещу издадената заповед за изпълнение. Заявителят
по ЧГД № 371/2017 год. на Районен съд - Елена е депозирал искова молба в срока
по чл. 415, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 422, ал. 1 от ГПК.
Видно от извършената служебна справка в
търговския регистър, ищецът „О.” ЕООД с. С., общ. Златарица е вписан в
последния. Същият се представлява от С.И.И..
От извършената служебна справка в
търговския регистър се установява, че ответникът „А.-С.” ЕООД с. С., общ.
Златарица е вписан в последния. Същият се представлява от Г.К.Т..
Със Заповед № РД-14-134/10.09.2014 год.
на директора на Областна дирекция „Земеделие“ гр. Велико Търново било наредено
да се изземат процесните земеделски земи, находящи се в землището на с. С.,
общ. Златарица, които се ползвали без правно основание от ответника. На
последния се давала възможност в 3-дневен срок от датата на издаване на
заповедта да внесе по сметка на Министерство на земеделието и храните сумата
14133.22 лв., представляваща трикратния размер на средното годишно рентно
плащане за землищата от общината през предходната година за времето на
неправомерното ползване.
Видно от договор, озаглавен „Предварителен
договор за преотстъпване правото на ползване на земеделска земя в землището на
с. С., обл. Велико Търново, служеща като правно основание за участие в
процедура по чл. 37в по смисъла на ЗСПЗЗ“, сключен на 28.07.2015 год. между
ищеца и ответника, първият преотстъпил на втория правото на ползване на
земеделска земя, находяща се в землището на с. С., общ. Златарица за стопанската
2015/2016 год., което да послужи на ответника да участва в процедури по
сключване на споразумения по смисъла на чл. 37в от ЗСПЗЗ за създаване на масиви
за ползване и да бъде определен за техен ползвател и носител на правно
основание по смисъла на издадена заповед на съответния директор на Областна
дирекция „Земеделие“. Ответникът се задължил да заплати сумата 25529.32 лв. в
5-дневен срок от издаване на фактура от страна на ищеца. В чл. 10 от договора е
посочено, че с издаване на заповед на съответния директор на Областна дирекция
„Земеделие“ за съответните землища, с която на ответника се предоставят масиви
за ползване по смисъла на чл. 37в от ЗСПЗЗ за стопанската 2015/2016 год.,
договорът от предварителен се превръща в окончателен, като не е необходимо страните
да извършват допълнителни действия. Към договора е представено приложение, в
което са описани земеделските имоти – предмет на договора, като площ, №, ЕКАТЕ,
землище, община и област.
По делото са представени заявление с
вх. № 157/31.07.2015 г. и декларация от с вх. № 67/31.07.2015 год., подадени от
ответника „А.-С.“ ЕООД до Общинска служба по земеделие гр. Златарица за
стопанската 2015/2016 год.
От преводно нареждане и платежно
нареждане се констатира, че ответникът е превел сумата 14133.22 лв. на
12.08.2015 год. Видно от извлечение от сметка от 26.08.2015 год., същият е
превел на Областна дирекция „Земеделие“ гр. Велико Търново вместо задълженото
лице „О.“ ЕООД сумата 1392.40 лв. по договор за наем и сумата 11962.76 лв. до
договор за аренда.
От Договор № ПО-04-110/2015/26.08.2015
год. за отдаване под наем на земеделска земя от държавния поземлен фонд се
констатира, че същият е сключен на посочената дата между директорът на Областна
дирекция „Земеделие“ гр. Велико Търново Й.Г.С. и ищецът „О.“ ЕООД с. С., общ.
Златарица, представлявано от С.И.И., чрез пълномощника й С.К.С., като първият,
в качеството си на наемодател е предоставил на втория, в качеството му на
наемател, за временно възмездно ползване на земеделска земя от държавния
поземлен фонд, находяща се в землището на с. С., общ. Златарица, срещу
заплащане от страна на ищеца на годишен наем в размер на 1603.80 лв. Договорът
е сключен за срок от 1 година. В чл. 20 от договор е посочено, че наемателят
няма право да пренаема обекта на договора.
От Договор за аренда №
ПО-05-10/2015/27.08.2015 год., вписан в Служба по вписванията гр. Елена на
9.12.2015 год., се установява, че е сключен такъв на посочената дата между директорът
на Областна дирекция „Земеделие“ гр. Велико Търново Й.Г.С. и ищецът „О.“ ЕООД
с. С., общ. Златарица, представлявано от С.И.И., чрез пълномощника й С.К.С.,
като първият, в качеството на арендодател, е предоставил на втория, в
качеството му на арендатор, за временно възмездно ползване на земеделска земя
от държавния поземлен фонд, находяща се в землището на с. С., общ. Златарица.
Дължимата сума по договора е 23925.52 лв. и е сключен за срок от 5 години. В
чл. 21 от договора е посочено, че арендаторът няма право да преарендува обекта
на договора.
По делото е представена Заповед №
РД-14-289/01.10.2015 год. на директора на Областна дирекция „Земеделие” гр.
Велико Търново, с която е одобрено Споразумение на масиви за ползване на
земеделските земи, изготвено на основание чл. 37в, ал. 2 от ЗСПЗЗ за
стопанската 2015/2016 г. за землището на с. С., общ. Златарица с вх. №
8/31.08.2015 год.
Ищецът издал фактура № 69/13.04.2017
год. с получател ответника по делото - „А.-С.” ЕООД с. С., общ. Златарица,
представлявано от Г.К.Т., за сумата 25529.32 лв., а като основание бил посочен
чл. 5 от Предварителен договор от 28.07.2015 год. Фактурата не е подписана от
ответника. Същата е изпратена на последния с нотариална покана от 13.04.2017
год., като същият е поканен да заплати сумата 13566.56 лв., представляваща
остатък от посочената по-горе договорена сума, тъй като сумата 11962.76 лв.
била преведена от ответника на 26.08.2015 год. на Областна дирекция „Земеделие“
гр. Велико Търново вместо ищеца.
По делото е представено пълномощно от
25.02.2016 год., от което е видно, че С.И.И. и С.Д.К., двамата в качеството си
на управители на ответника „А.-С.“ ЕООД с. С., общ. Златарица, са упълномощили Й.Б.Н.
да ги представлява пред Областна дирекция „Земеделие“ гр. Велико Търново,
съответните общински служби по земеделие и Областна дирекция на Държавен фонд
„Земеделие“ гр. Велико Търново, да сключва договори и други.
По делото са разпитани в качеството на
свидетели Й.Б.Н. и С.Д.К..
Свидетелката Й.Б.Н. твърди в
показанията си, че била пълномощник на ответника „А.-С.“ ЕООД за периода от м.
февруари 2016 год., докато била продадена фирмата и Г.К.Т. станал управител.
Представеният по делото „предварителен договор“ бил подписан лично от
управителите на ответното дружество към момента – С.И.И. и С.Д.К. и бил сключен
с ищеца по делото „О.“ ЕООД, тъй като ответникът имал задължения към този
момент и нямало възможност да участва в търга за процесните земеделски земи.
Освен това ответникът реално ползвал последните, т. е. били очертани и засети,
както и било подадено заявление за ползване на субсидия. По тази причина били
извършвани периодични проверки от компетентните органи. Свидетелката заявява,
че ответникът не бил заплатил сумата по „предварителния договор“ на ищеца.
Свидетелят С.Д.К. твърди в показанията
си, че известен период от време е бил управител на ответника „А.-С.“ ЕООД и в
качеството си на такъв бил подписан представения по делото „предварителен
договор“. Последният касаел земеделски земи, които били ползвани от ответното
дружество от много години. Целта на страните при сключване на договора била
ищецът да преотдаде земеделските земи за ползване – обработка. Към момента на
сключване на „предварителния договор“ ищецът нямал такова право, но се надявали
в бъдеще да се сключи някакво споразумение и да се уредят нещата с
преотдаването й. Според свидетеля ответникът бил изостанал в плащанията от минали
години, касаещи процесната земеделска земя, и по тази причина превел на
Областна дирекция „Земеделие“ крупни суми. Освен това, за да влезе в сила
процесния „предварителен договор“, трябвало да се издаде заповед от Областна
дирекция „Земеделие“. Такава обаче не била издадена и договорът изобщо не
влязъл в сила. С оглед на това ответникът не извършил плащания по него в полза
на ищеца.
От правна страна:
Съдът счита, че в конкретния случай е
предявена по реда на чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК положителна
установителна искова претенция за съществуване и дължимост на вземане,
възникнало поради неизпълнение на договор, признато в заповедно производство по
реда на чл. 410 от ГПК и индивидуализирано в заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК. Предявеният иск е допустим, тъй като длъжникът е
подал в срок валидно възражение срещу издадената заповед за изпълнение.
По същество съдът намира, че
предявеният иск е неоснователен по следните съображения:
При така изложеното от фактическа
страна съдът, тълкувайки договора в неговата цялост и изхождайки от неговото
съдържание и действителната воля на страните съгласно разпоредбата на чл. 20 от ЗЗД, намира, че в конкретния случай същите са субекти на облигационно
правоотношение, произтичащо от ненаименуван договор, съдържащ елементи на
договор за наем на земеделска земя. Последният е озаглавен „предварителен
договор“, въпреки че няма такъв характер съгласно разпоредбата на чл. 19 от ЗЗД. Предварителният договор е договор, с който страните се уговарят да сключат
друг такъв, който условно може да бъде наречен „окончателен“. В настоящия казус
подобна конструкция не се наблюдава. Ищецът и ответникът са обусловили
действието на сключения договор в зависимост от сбъдване на следното условие –
издаване на заповед от директора на Областна дирекция „Земеделие“ за
съответните землища, с която на ответника се предоставят масиви за ползване по
смисъла на чл. 37в от ЗСПЗЗ за стопанската 2015/2016 год. Задълженията на ищеца
по договора са да преотстъпи на ответника правото на ползване на земеделски
земи, находящи се в землището на с. С., общ. Златарица, за стопанската
2015/2016 год., с цел последният да участва в процедури по сключване на
споразумения по смисъла на чл. 37в от ЗСПЗЗ за създаване на масиви за ползване,
както и да бъде определен за техен ползвател. Задължението на ответника е да
заплати на ищеца сумата 25529.32 лв.
От данните по делото не се установи
ищецът да е изпълнил задълженията си по сключения договор, а именно да е
преотстъпил на ответника правото на ползване на земеделски земи, находящи се в
землището на с. С., общ. Златарица, за стопанската 2015/2016 год., както и
задълженията, изчерпателно посочени в чл. 3 и чл. 4 от договора – да заяви и
регистрира земеделските земи, предмет на договора, с цел признаването им като
правно основание за стопанската 2015/2016 год., както и да предостави на
ответника пълномощно във връзка, с което същият да има право да участва в
провеждане на процедури по смисъла на чл. 37в от ЗСПЗЗ за съответните землища.
На първо място по делото липсват данни
ищецът да е ползвал на някакво основание процесните земеделски имоти и да е
имал някакво правно основание за това. Напротив, от данните по делото е видно,
че ответникът е ползвал същите, макар и неправомерно. В тази насока са
представените по делото Заповед № РД-14-134/10.09.2014 год. на Директора на
Областна дирекция „Земеделие“ гр. Велико Търново, преводно нареждане и платежно
нареждане за сумата 14133.22 лв., както и показанията, депозирани от свидетелите
Й.Б.Н. и С.Д.К.. На следващо място от Договор № ПО-04-110/2015/26.08.2015 год. за
отдаване под наем на земеделска земя от държавния поземлен фонд и Договор за
аренда № ПО-05-10/2015/27.08.2015 год. се установява, че ищецът 1 месец след
сключването на т. н. „предварителен договор“ е получил ползването на описаните
в него земеделски земи на правно основание, а именно договор за наем и договор
за аренда. За периода от преди сключването им липсват доказателства същият да
ги е ползвал. Посочените договори влизат в сила за стопанската 2015/2016 год.
Освен това в чл. 21 от Договор за аренда № ПО-05-10/2015/27.08.2015 год. е
посочено изрично, че арендаторът няма право да преарендува обекта на договора,
а в чл. 20 от Договор № ПО-04-110/2015/26.08.2015 год. за отдаване под наем на
земеделска земя от държавния поземлен фонд, че наемателят няма право да
пренаема обекта на договора. Изложеното навежда на извода, че ищецът не е имал
договорна възможност да сключва т. н. „предварителен договор“ с ищеца, тъй като
процесните земеделски земи от държавния поземлен фонд са били предоставени за
ползване на него от директора на Областна дирекция „Земеделие“ гр. Велико
Търново, като съгласно сключените договори му е било забранено да ги
преотстъпва на трети лица. На последно място следва да се отбележи, че по
делото не се установи по несъмнен начин, че е настъпило договореното условие, а
именно да е издадена заповед от директора на Областна дирекция „Земеделие“ гр.
Велико Търново, с която на ответника да са предоставени масиви за ползване по
смисъла на чл. 37в от ЗСПЗЗ за стопанската 2015/2016 год. По делото са
представени като доказателства заявление с вх. № 157/31.07.2015 г., декларация
от с вх. № 67/31.07.2015 год., Споразумение на масиви за ползване на
земеделските земи, изготвено на основание чл. 37в, ал. 2 от ЗСПЗЗ за
стопанската 2015/2016 год. за землището на с. С., общ. Златарица с вх. №
8/31.08.2015 год. и Заповед № РД-14-289/01.10.2015 год. на директора на
Областна дирекция „Земеделие” гр. Велико Търново, но съдът счита, че в
конкретния случай са необходими специални знания относно идентификацията и
наличието на процесните имоти в отделните документи.
По изложените съображения съдът приема,
че ищецът не успя да докаже исковата си претенция, поради което предявеният иск
с правно основание чл. 422 във вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК за приемане за
установено, че ответникът дължи на ищеца сумата 13566.56 лв., представляваща
дължима сума по Предварителен договор от 28.07.2015 г. за възмездно ползване
под наем за стопанската 2015/2016 г. на земеделски земи, находящи се в
землището на с. С., общ. Златарица, ведно със законната лихва върху главницата
от 13566.56 лв., считано от 11.10.2017 г. до окончателното й изплащане, следва
да се отхвърли, като неоснователен и недоказан.
При този изход на делото ищецът следва
да бъде осъден да заплати на ответника сумата 1050.00 лв., представляваща
направените разноски по делото.
Водим от изложените съображения,
Районният съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно чл.
422 във вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК от „О.” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление с. С., общ. Златарица, ул. „Ш.“ № 10, представлявано от С.И.И.,
против „А.-С.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление с. С.,
общ. Златарица, ул. „П.“ № 67, представлявано от Г.К.Т., за приемане за
установено, че „А.-С.“ ЕООД дължи на „О.” ЕООД сумата 13566.56 лв. (тринадесет
хиляди петстотин шестдесет и шест лв. 56 ст.), представляваща дължима сума по
Предварителен договор от 28.07.2015 г. за възмездно ползване под наем за
стопанската 2015/2016 г. на земеделски земи, находящи се в землището на с. С.,
общ. Златарица, ведно със законната лихва върху главницата от 13566.56 лв.,
считано от 11.10.2017 г. до окончателното й изплащане, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и
НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА „О.” ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление с. С., общ. Златарица, ул. „Ш.“ № 10,
представлявано от С.И.И., да заплати на „А.-С.“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление с. С., общ. Златарица, ул. „П.“ № 67,
представлявано от Г.К.Т., сумата 1050.00 лв. (хиляда и петдесет лв. 00 ст.),
представляваща направените разноски по делото.
Решението подлежи на въззивно обжалване
пред ВТОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: