ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 8
гр. гр. София, 12.01.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СПЕЦИАЛИЗИРАН НАКАЗАТЕЛЕН СЪД, V-ТИ
ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седми януари през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Красимира П. Костова
Членове:Красимира Хр. Райчева
Магдалена Ат. Лазарова
при участието на секретаря Емилия Б. Найденова
в присъствието на прокурора Ем. Анг. Ст.
като разгледа докладваното от Магдалена Ат. Лазарова Въззивно частно
наказателно дело № 20211010600427 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е на Глава 21 НПК вр. чл.306 ал.3 вр. ал. 1 т.1 НПК вр.
чл.25 ал.1 вр. чл.23 НК.
Образувано е по повод депозирана жалба от осъдения Ц. Г. И. против
протоколно определение от 22.11.2021г. по чнд № 3129/2021г. по описа на
СНС, 12 състав, с което по реда на чл. 306 ал.1 т.1 НПК му е определено общо
наказание, като се твърди че при извършеното групиране не е спазен
принципа за най-благоприятното положение за осъдения. Настоява се за
прилагане на чл.25 ал.1 вр.чл.23 НК по отношение на наложените наказания
по НОХД № 779/2015г. на ОС Бургас; НОХД № 3631/2017г. по описа на РС
Бургас, НОХД № 5125/2017г. на PC Бургас; НОХД № 4675/2018г. на PC
Бургас; НОХД № 1173/2018г. по описа на ОС Бургас; НОХД № 885/2021г. по
описа на ОС Бургас и НОХД № 126/2014г. по описа на СНС.
В съдебно заседание представителят на АСП намира жалбата от
осъдения Ц.И. за неоснователна, като изразява мнение, че ако настоящият
въззивен състав приеме, че извършеното групиране на СНС е
законосъобразно, обжалваното определение следва да бъде потвърдено и
жалбата оставена без уважение, а в случай, че съображенията в жалбата се
приемат за основателни, пледира за отмяна на определението на СНС и
постановяване на ново групиране на наказанията, като се отчете цялостната
му престъпна дейност с многобройните осъждания определящи наличие на
престъпна упоритост, последователност и висока степен на лична обществена
опасност.
1
Защитникът на осъдения, позовавайки се на чл.98 ал.1 от НПК моли да
се приеме за основателна депозираната жалба, но счита, че „основно не следва
да бъде увеличавано наказанието му във връзка с разпоредбата на чл. 24 НК“.
Всички осъждания са със споразумения, което означава, че са възстановени
имуществените вреди, произтичащи от извършените престъпления, а от друга
страна не са представени доказателства, че осъденият не се е поправил към
настоящия момент и наказанието му следва да бъде увеличено.
Същевременно изразява мнение, че направеното от СНС групиране се явява в
интерес на И. и няма възражение в тази връзка.
Осъденият И. в лична защита заявява, че всички престъпления са
извършени след задържането му по делото за участие за организирана
престъпна група и иска да се кумулират всички описани в жалбата „присъди
в едно“, като едновременно с това изразява съгласие с адвоката си. В
последната си дума предоставя на съда да реши, като моли да не бъде
увеличавано наказанието.
Въззивният съд, като прецени събраните по делото доказателства ведно
с доводите на страните и след като извърши цялостна проверка на
обжалваното определение, намери за установено следното:
Жалбата е подадена в срок от активно легитимирано лице срещу
съдебен акт подлежащ на въззивен контрол, поради което се явява допустима,
но разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:
С обжалваното определение СНС е определил едно общо най-тежко
наказание измежду наложените на И. по присъда от 04.02.2016г. по НОХД №
126/2014г. по описа на СНС, влязла в сила на 17.09.2021г. и по НОХД №
885/2021г. на ОС Бургас от 6 (шест) години „лишаване от свобода", като на
основание чл.24 НК е увеличил същото с 5 (пет) месеца „лишаване от
свобода“. На основание чл.57 ал.1 т.2 б.“б“ ЗИНЗС е определил първоначален
строг режим за неговото изтърпяване, приспадайки и зачитайки на основание
чл.59 ал.1, т.1 и ал.2 НК, времето през което осъденият е бил задържан под
стража по горепосочените дела по НПК и ЗМВР - от 27.06.2012г. до
27.06.2013г. по НОХД № 126/2014г. по описа на СНС и от 22.03.2021г. по
НОХД № 885/2021г. по описа на ОС Бургас. На основание чл.25 ал.2 НК е
приспаднал изтърпяното отчасти наказание „лишаване от свобода“ по НОХД
№ 885/2021г. на ОС Бургас. На основание чл.25 ал.1 вр. чл.23 ал.3 НК към
определеното общо наказание е присъединил наказанието „глоба“ в размер
на 20 000 (двадесет хиляди) лева, наложено по НОХД № 126/2014г. по описа
на СНС.
При осъществената инстанционна проверка въззивният съд констатира,
че според отразеното в приложената по делото справка за съдимост,
придружена с бюлетини за съдимост и издадените справки от ГДИН и НСлС,
2
въззивният жалбоподател е осъждан, както следва:
1. По НАХД №1626/2007г. по описа на РС Бургас с решение влязло в сила
на 10.08.2007г. за престъпление по чл.354а ал.5 вр. ал.3 т.1 НК,
извършено на 02.11.2006г. И. е освободен от наказателна отговорност и
на основание чл.78а НК му е наложено наказание „глоба“ в размер на
700 (седемстотин)лева.
2. по НОХД № 3228/2006г. по описа на РС Бургас със споразумение влязло
в сила на 29.11.2006г. за престъпление по чл.206 ал.1 НК, извършено на
25.11.2003г. му е наложена наказание „глоба“ в размер на 400
(четиристотин) лева.
3. по НОХД №3867/2009г. по описа на РС Бургас със споразумение влязло
в сила на 01.12.2009г. за престъпление по чл.354а ал.3 т.1вр. ал.1 НК,
извършено на 17.06.2009г. му е наложено наказание от 6 (шест) месеца
„лишаване от свобода“, изпълнението на което е отложено на основание
чл.66 ал.1 НК за срок от 3 (три) години.
4. по НОХД № 1194/10г. по описа на ОС Бургас със споразумение влязло в
сила на 16.11.2010г. за престъпления по чл.354а ал.1 НК и по чл.354в ал.1
пр.2 НК, извършени съответно на 03.12.2009г. и в периода м.юли -
03.12.2009г. му е наложено едно общо наказание 1 (една) година и 6
(шест)месеца „лишаване от свобода“ при първоначален „строг режим“,
като на основание чл.68 ал.1 НК е приведено в изпълнение наказанието
по пункт 3. Наказанието е изтърпяно на 19.09.2011г.
5. по НОХД № 779/2015г. по описа на ОС Бургас със споразумение влязло
в сила на 18.08.2015г. за престъпление по чл. 354а, ал. 1 вр. чл.26 ал.1
НК, извършено на 15.06.2015г. му е наложено наказание „лишаване от
свобода“ за срок от 1 (една) година при първоначален „строг режим“ на
изтърпяване и „глоба“ в размер на 2 500 (две хиляди и петстотин) лева.
Наказанието е изтърпяно на 14.05.2016г.
6. по НОХД № 3631/2017г. по описа на РС Бургас със споразумение влязло
в сила на 18.09.2017г. за престъпление по чл. 354а, ал. 3, т. 1 НК,
извършено на 22.09.2016г. му е наложено наказание „лишаване от
свобода“ за срок от 11 (единадесет) месеца при първоначален „строг
режим“ на изтърпяване и „глоба“ в размер на 1 000 (хиляда) лева.
7. по НОХД № 5125/2017г. по описа на РС Бургас със споразумение влязло
в сила на 24.10.2017г. за престъпление по чл. 354а, ал. 3, т. 1 НК,
извършено на 19.07.2017г. му е наложено наказание „лишаване от
свобода“ за срок от 11 (единадесет) месеца при първоначален „строг
режим“ и „глоба“ от 1 000 /хиляда/ лева.
8. по НОХД № 4095/2018г. по описа на PC Бургас със споразумение влязло
в сила на 25.09.2018г. за престъпление по чл. 354а, ал. 5 във вр. c ал. 3, т.
1 НК, извършено на 23.08.2018г. му е наложено наказание „глоба“ в
размер на 1 000 (хиляда) лева.
9. по НОХД № 4675/2018г. по описа на PC Бургас със споразумение влязло
в сила на 13.11.2018г. за престъпление по чл. 354а, ал. 3, т. 1 НК,
извършено на 02.10.2018г. му е наложено наказание „лишаване от
3
свобода“ за срок от 12 (дванадесет) месеца, при първоначален „строг
режим“ на изтърпяване и „глоба“ в размер на 2 000 (две хиляди) лева.
10. по НОХД № 1173/2018г . по описа на ОС Бургас със споразумение
влязло в сила в сила на 09.01.2019г., за престъпление по чл. 354а, ал. 2, т.
4 във вр. с ал. 1 вр. чл.29 ал.1 б.“а“ и „б“ НК извършено на 23.10.2018г.,
му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 2 (две)
години и 4 (четири) месеца при първоначален „строг“ режим на
изтърпяване.
11. по НОХД № 885/2021г. по описа на ОС – Бургас със споразумение
влязло в сила от 27.08.2021г., за престъпление по чл. 354а, ал. 2, т. 4 вр.
ал.1 вр. чл.29 ал.1 б. „а“ и „б“ НК, извършено на 18.03.2021г. му е
наложено наказание в размер на 2 (две) години и 6 (шест) месеца
„лишаване от свобода“ при първоначален „строг режим“ на изтърпяване,
като е приспаднато времето на задържане под стража от 22.03.2021г.
12. по НОХД № 126/2014г. по описа на Специализиран наказателен съд с
присъда влязла в сила на 17.09.2021г. за престъпление по чл. 321, ал. 3, т.
2 във вр. с ал. 2 НК, извършено в периода м. октомври 2011г. до
27.06.2012г. му е наложено наказание 4 (четири) години „лишаване от
свобода“ и за престъпление по чл. 354а, ал. 2, т. 1 и т. 4 във вр. с ал. 1 вр.
чл.29 ал.1 б.“а“ и „б“ НК, извършено на 27.06.2012г. му е наложено
наказание от 6 (шест) години „лишаване от свобода“ и „глоба“ в размер
на 20 000 (двадесет хиляди) лева. На основание чл. 23, ал. 1 НК е
определено едно общо най - тежко наказание, а именно 6 (шест) години
„лишаване от свобода“ при първоначален „строг режим“ на изтърпяване
и „глоба“ в размер на 20 000 (двадесет хиляди) лева. От общото
наказание е приспаднато времето на задържане под стража от
27.06.2012г. до 27.06.2013г.
С определение от 21.11.2017г. по нчд № 5284/2017г. по описа на РС
Бургас влязло в сила на 07.12.2017г. по делата по пункт 6 и пункт 7 му е
определено едно общо наказание в размер на 11 (единадесет) месеца
„лишаване от свобода“, което е увеличено с 3 (три) месеца, като е
постановено изтърпяването му при първоначален „строг режим“, към което
е присъединено наказанието „глоба“ в размер на 1 000 (хиляда) лева.
Наказанието „лишаване от свобода“ е изтърпяно на 10.08.2018г.
С Определение от 26.03.2019г. по ЧНД № 247/2019г. по описа на ОС
Бургас влязло в сила на 11.04.2019г. по делата по пункт 9 и 10 е определено
едно общо наказание „лишаване от свобода“ за срок от 2 (две) години и 4
(четири) месеца при първоначален „строг режим“ и към него е присъединено
наказанието „глоба“ в размер на 2 000 (две хиляди) лева. Наказанието
„лишаване от свобода“ е изтърпяно на 28.08.2020г.
Понастоящем осъденият И. се намира в Затвора - Бургас във връзка с
изтърпяване на наказанието от 2 (две) години и 6 (шест) месеца „лишаване от
свобода“ по НОХД № 885/2021г. на ОС Бургас, с начало на изтърпяване от
22.03.2021г.
4
В произнасянето, предмет на настоящия инстанционен контрол,
първостепенният съд изрично е изключил от анализа си осъжданията преди
м. 10.2011 г. като неотносими към предложението на прокурора по чл.306
ал.1 т.1 НПК и намиращи се в рецидив спрямо всички останали осъждания.
В изпълнение на задължението си да приложи най-благоприятното за
осъдения групиране на наказанията, в мотивите на акта си СНС е обсъдил
възможните варианти, предвид наличните осъждания на И. и изхождайки от
различните размери на наложените наказания „лишаване от свобода“, е
преценил че такова се явява кумулирането на наказанията по НОХД №
126/2014г. по описа на СНС и по НОХД № 885/2021г. по описа на ОС Бургас,
предвид обстоятелството, че наказанието по второто дело в размер на 2 (две)
години и 6 (шест) месеца „лишаване от свобода“ надвишава с два месеца
наказанието по НОХД № 1173/2018г.
Въззивната инстанция се съгласява, че това е най-благоприятния за
осъдения вариант за кумулиране при очертаващите се възможни такива.
Деянията по НОХД № 3631/2017г. и НОХД № 5125/2017г. са в реална
съвкупност помежду си и в рецидив с деянието по НОХД № 779/2015г.
Деянието по НОХД № 4095/2018г. е в рецидив с деянията по тези три дела.
Деянията по НОХД № 4675/2018г. и НОХД № 1173/2018г. са в съвкупност
помежду си и в рецидив с деянията по горните четири дела. Деянието по
НОХД № 885/2021г. е извършено след влизане на сила на всички
коментирани по-горе осъждания и е в рецидив с деянията по тях, като
едновременно с това е в реална съвкупност с деянието по НОХД №
126/2014г. по описа на СНС, поради е което наложеното за него наказание е
възможно да бъде групирано единствено с наказанието по НОХД №
126/2014г.
Деянието по НОХД №126/2014г., освен с деянието по НОХД №
885/2021г е в реална съвкупност поотделно, както следва:
с деянието по НОХД № 779/2015г.;
с деянията по НОХД № 3631/2017г. и НОХД № 5125/2017г.;
с деянието по НОХД № 4095/2018г.
с деянията по НОХД № 4675/2018г. и НОХД № 1173/2018г.,
които както вече бе отбелязано от своя страна се намират в рецидив помежду
си, което прави невъзможно претендираното от осъдения групиране на
наложените по тях наказания, извън посоченото такова с наказанието по
НОХД №126/2014г. т.е. съществува възможност за определяне на едно общо
наказание между наказанието 6 (шест) години „лишаване от свобода“ и
наказанията, наложени по делата в посочените четири пункта поотделно, като
при всеки един от тези четири възможни варианта на групиране наказанието
по НОХД № 885/2021г. по описа на ОС Бургас в размер на 2 (две) години и 6
(шест) месеца „лишаване от свобода“ ще следва да бъде изтърпяно отделно.
Принципно е положението, че при усложнена форма на множество
престъпления, една част извършени в условията на съвкупност, а друга част в
условията на рецидив, съдът е длъжен да определи общо наказание само по
5
присъдите, деянията за които са извършени в условията на съвкупност, и да
постанови отделно изтърпяване на наказанията за деянията, които се намират
в условията на рецидив с тях, при отчитане принципа за най-благоприятното
съчетание, така че осъденият да търпи най-малко по размер наказание. Това
предполага съчетание на отделните деяния в такива съвкупности, при които
наказанията, с най-голяма продължителност се групират с най-близките по
продължителност наказания „лишаване от свобода“, така че да бъде намалено
общото време на изтърпяване на определеното общо най-тежко наказание.
В този смисъл най-благоприятно като вариант се явява групирането на
наказанията по НОХД №126/2014г. и НОХД № 885/2021г., доколкото
наказанието от 2 (две) години и 6 (шест) месеца „лишаване от свобода“ е най-
близко по продължителност до наказанието от 6 (шест) години „лишаване от
свобода“ и е с най-висок размер измежду останалите възможни за кумулиране
наказания, независимо че същите се явяват изтърпени.
В този смисъл с основание атакуваното определение не е обхванало
осъжданията извън НОХД №126/2014г. и НОХД № 885/2021г., за които вече е
налице произнасяне по приложението на чл.25 НК, тъй като съдът следва да
се произнесе само за онези осъждания, спрямо които настоящото приложение
на чл.23 и 25 НК би се отразило на вече извършени групирания и би
наложило тяхното разваляне и преразглеждане. Конкретно извършената от
СНС кумулация на практика не засяга вече извършените предходни
групирания с влезлите в сила определение по ЧНД № 247/2019г. по описа на
ОС Бургас и определение по ЧНД № 5284/2017г. по описа на РС Бургас, които
като единствено възможни за формираните по тях две съвкупности при
настоящата ситуация запазват своята валидност и не се налага да бъдат
променяни т.е. липсват основания за намеса с оглед прегрупирането им по
начин, който да е по-благоприятен за дееца с оглед наложените с тях и вече
изтърпени наказания „лишаване от свобода“ .
Законосъобразно СНС е определил размера на общото наказание от 6
(шест) години лишаване от свобода, явяващо се най-тежкото измежду
наложените по посочените две дела.
Приложението на разпоредбата на чл.24 НК, за увеличаване на
определеното общо наказание от 6 (шест) години лишаване от свобода с 5
(пет) месеца, първоинстанционният съд, съобразявайки целите по чл.36 НК, е
аргументирал с многобройните осъждания на Ц.И. за тежки умишлени
престъпления, част от които при условията на рецидив, очертаващи го като
лице с завишена степен на обществена опасност. Към тези мотиви АСНС
намира за нужно да добави, че две от деянията в коментираната съвкупност
са извършени при условията на опасен рецидив и касаят еднородна
престъпна деятелност, с висока степен на обществена опасност, за каквато
всъщност са и всички предходни осъждания, с изключение на това по пункт 2.
Тази престъпна упоритост, системно е демонстрирана в един продължителен
период от време, въпреки налаганите и ефективно изтърпявани наказания
„лишаване от свобода“ . В този смисъл въззивната инстанция споделя
мнението на СНС, че независимо, че едно от кумулираните наказания е
6
наложено за деяния извършени в един сравнително отдалечен времеви
момент през 2011 - 2012г., определеното общо най-тежко наказание се явява
недостатъчно за реализиране в цялост на целите по чл.36 НК, което прави
наложително приложението на нормата на чл.24 НК. Допълнителен аргумент
в тази насока е фактът, че второто групирано наказание е за деяние
извършено през 2021г., поради което размерът на отмереното завишаване от 5
(пет) месеца, значително под допустимия от закона максимум по чл.24 НК, не
може да се приеме за прекомерен и несправедлив, доколкото предходните
осъждания на И. не са оказали желания корекционен и възпитателен ефект и
той е продължил във времето престъпната си дейност. В контекста на
изложеното възраженията на защитата и осъдения са без основание.
Законосъобразно, предвид размера на наложеното общо наказание,
надхвърлящ пет години, на основание чл.57 ал.1 т.2 б. “а“ ЗИНЗС е определен
първоначален „строг“ режим за изтърпяването му.
Правилно съдът е приложил и нормите на чл. 59 ал. 2 във вр. с ал. 1 т. 1
НК, и чл.25 ал.2 НК, съответно приспадайки времето, през което осъденият е
бил задържан под стража по реда на ЗМВР и НПК в хода на двете наказателни
производства, както и изтърпяното до момента наказание лишаване от
свобода по нохд № 885/2021г. на ОС Бургас. В съответствие със закона на
основание чл.23 ал.3 НК към общото наказание е присъединено наказанието
глоба в размер на 20 000 (двадесет хиляди) лева по нохд № 126/2014г. по
описа на СНС.
С оглед на гореизложеното се налага заключение, че извършеното
групиране съответства напълно на материалния закон, включително и по
въпроса за прилагане на най-благоприятния подход за осъдения, поради
което не могат да бъдат споделени наведените доводи за необходимост от
коригиране на проверяния съдебен акт.
Водим от горното АСНС
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение от 22.11.2021г. по чнд № 3129/2021г. по
описа на СНС, 12 състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7