Р Е
Ш Е Н
И Е №
гр.Нова Загора,10.02.2020
г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Новозагорският
районен съд в публично заседание на тридесети януари през две хиляди и
двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: РОСИЦА НЕНОВА
при секретаря: Диана Дечева
и в присъствието на прокурора: разгледа докладваното от СЪДИЯ НЕНОВА Гр.
дело № 903 по описа за 2019 год., за да
се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл.422 вр. с чл.415 от ГПК вр. с чл.99 и чл.79 ал.1 от ЗЗД.
Производството
е образувано по искова молба от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД със
седалище и адрес на управление-гр.София, чрез пълномощника си юрк.П.Б.
против Г.Д.Д.,с
ЕГН **********, с цена на иска 3 342.15лв., от които, както следва: 2000лв. - главница,
1095.40лв.- договорна/възнаградителна/лихва, начислена
за периода от 05.02.2018г./падеж
на първа неплатена погасителна вноска/ до 05.07.2020г./падеж
на последна погасителна вноска/, 246.75.-лихва/обезщетение/ за забава за
периода от 06.03.2018г. да датата на подаване на заявлението, ведно със
законната лихва върху главницата,считано от датата на подаване на заявлението
по чл.410 от ГПК до окончателното
погасяване на дълга. Ищецът претендира да му бъдат
присъдени и разноските
от настоящото производство.
В исковата молба се твърди, че на 12.07.2018 г. било
подписано Приложение № 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания от дата 27.07.2017 г., на основание чл. 99 от ЗЗД между „БНП Париба
Пърсънъл Файненс" ЕАД, ЕИК ********* и „Агенция за събиране на
вземания" ЕАД, ЕИК *********, по силата на който вземането, произтичащо от
договор за потребителски кредит с № PLUS-15650627 от 05.01.2018
г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД и Г.Д.Д. било прехвърлено в
полза на „Агенция за събиране на вземания" ООД, ЕИК 2013 18404, изцяло с
всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви.
Договорът за кредит съдържал изрична клауза, която уреждала правото на
кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица. Твърди се, че длъжникът
бил уведомен по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД за извършената продажба на
вземането от страна на „БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД с уведомително
писмо, изпратено с известие за доставяне.
Сочи се в исковата молба, че Приложение № 1,
представляващо неразделна част от договора за прехвърляне на вземания, било
представено само с данните на длъжника Г.Д.Д., тъй като данните на останалите
длъжници са защитени съгласно Закона за защита на личните данни /Чл. 2, ал. 2,
т. 2, 3, 5, във вр. с чл. 23, ал. 1, 2, 3, във вр. с чл. 26, ал. 2 от ЗЗЛД/.
Твърди се още, в исковата молба че съгласно договора
за цесия от 27.07.2017 г. „Агенция за събиране на вземания" ЕАД в
качеството си на цесионер се било задължило от името на цедента да изпраща
уведомления за извършената цесия до длъжниците. Ищцовото дружество имало
изрично пълномощно от цедента „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон
България", в качеството му на универсален правоприемник на „БНП Париба
Пърсънъл Файненс" ЕАД за уведомяване на длъжниците по реда на чл.99, ал.3
от ЗЗД.
В исковата молба, се твърди още че в изпълнение
на изискванията на закона на ответника било изпратено по реда на чл. 99, ал. 3
от ЗЗД уведомление за извършената цесия от страна на „БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А., Франция" в качеството си на универсален правоприемник на
„БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД чрез клона си в Република
България съответно с изх. № УПЦ-П-БНП/ PLUS-15650627 от 12.09.2018
г., с известие за доставяне чрез Български пощи ЕАД. Пратката не е получена от
длъжника. На 25.02.2019 г. повторно било изпратено уведомление за извършената
цесия, както и за настъпилата предсрочна изискуемост, от страна на „БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А., Франция" в качеството си на универсален
правоприемник на „БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД чрез клона си в
Република България с изх. № УПЦ-С-БНП/ PLUS-15650627 от 21.02.2019
г., а на 14.05.2019 г. било изпратено за пореден път уведомително писмо с изх.
№ УПЦ-С-БНП/ PLUS-15650627 от 13.05.2019
г. за извършената цесия, както и за настъпилата предсрочна изискуемост, които отново
не били получени от ответника.
Ищецът заявява, че към настоящата искова молба
представя и моли съда да приемете копие от уведомлението за извършената цесия
ведно с уведомлението за настъпилата предсрочна изискуемост, обявени от
"БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., Франция" чрез клона му в Република
България в качеството му на универсален правоприемник на „БНП Париба Пърсънъл
Файненс" ЕАД, които действия са били съобщени на длъжника чрез „Агенция за
събиране на вземания" ЕАД с уведомително писмо с изх. № УПЦ-С-БНП/ PLUS-15650627 от
13.05.2019 г., което моли съда да връчи
на ответника заедно с исковата молба и приложенията към нея, в случай, че
последният оспори действията във връзка с уведомяването му за станалата
продажба на вземания, както и за настъпилата предсрочна изискуемост.
Ищецът сочи, в исковата си молба че относно
уведомяването за извършената цесия се позовавал на
постановените от ВКС на основание чл. 290 и 291 от ГПК решение № 3/16.04.14 г.
по т. д. № 1711/2013 г. на I ТО и решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/09
год. на II ТО, съгласно които ако към исковата молба по иск на цесионера, е
приложено уведомление на цедента до длъжника за извършената цесия, същото
уведомление, достигнало до длъжника с връчване на препис от исковата молба,
съставлявало надлежно съобщаване за
цесията съгласно чл. 99, ал. 3, пр. 1 ЗЗД, прехвърлянето на вземането пораждало
действие за длъжника на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД и същото следвало да бъде
съобразено от съда като факт от значение за спорното право по смисъла на
чл.235, ал.З ГПК. Уведомлението по реда на чл. 99, ал. 4 ЗЗД било предвидено в
полза на длъжника с цел да го предпази от двойното плащане на едно и също
задължение. Длъжникът можел да възрази за липсата на уведомяване за извършена
цесия, само ако едновременно с това твърди, че вече е изпълнил на стария кредитор
или на овластено от този кредитор лице до момента на уведомлението. С оглед на
което фактът кога и на кого е връчено уведомлението за прехвърленото вземане не
било от значение за основателността на иска, след като по делото безспорно се
установи, че претендираното с исковата молба задължение не е погасено. В тази
насока били и определение № 987/18.07.2011 г. на ВКС по гр.дело 867/2011г., IV
ГО и решение №173/15.04.2004г. на ВКС по гр.дело 788/2013г., ТК.
Относно автоматичното настъпване на предсрочната изискуемост
на цялото задължение, включващо неплатената главница, както и възнаградителни
лихви, ищецът моли в исковата си молба съдът да вземе предвид следното:
Съгласно чл. 5 от Условия към договора за кредит
при просрочване на две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на
втората непогасена вноска, вземането на Кредитора става предсрочно изискуемо в
целия му размер, включително всички определени от този договор надбавки ведно с
дължимото обезщетение за забава и всички разноски за събиране на вземането, без
да било необходимо изпращане на съобщение от Кредитора за настъпване на
предсрочната изискуемост. С подписването на договора страните били договорили
дължимостта на пълния размер на възнаградителната лихва независимо от
автоматичното настъпване на предсрочната изискуемост на вземането, предвид
което със заявлението за издаване на заповед за изпълнение се претендира
неплатената главница, както в целия й остатъчен размер, така и размерът на
действителния остатък между начислената възнаградителна лихва при подписване на
договора и платената възнаградителна лихва до датата на входиране на
заявлението в съда, като в настоящия случай ищцовото дружество се позовавало на
постановеното по реда на чл.290 от ГПК решение № 99/01.02.2013г. на ВКС по т.д.№
610/2011г., I т.о, ТК.
Ищцовото
дружество твърди в исковата си молба, че в
случая следвало
да се има предвид, че мотивите към т. 18 на Тълкувателно решение № 4/18.06.2014
г. по тълк. дело № 4/2013 г., които макар и да разрешавали сходна хипотеза, не били приложими в
конкретния случай, поради следните съображения: цитираният тълкувателен акт
разглежда вземане, произтичащо от договор за банков кредит, като заключава, че
предсрочната му изискуемост настъпва с неплащането или при настъпване на
съответни обстоятелства едва след като банката била упражнила
правото си да направи кредита предсрочно изискуем и била обявила на
длъжника предсрочната изискуемост преди подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение от банката –
кредитор по реда на чл. 418 вр. с чл. 417 т.2 от ГПК и чл. 60 ал.2 от Закона за
кредитните институции. Дружество, предоставило
кредита, предмет на заявлението за издаване на заповед за изпълнение към датата
на отпускане на кредита, се категоризирало
като небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3, ал. 1 от Закона за
кредитните институции, която посочената разпоредба дефинира като лице, различно
от кредитна институция/банка/ и инвестиционен посредник, чиято основна дейност била извършване
на една или повече от дейностите: 1./ по чл. 2, ал. 2, т. 1, 2, 6 - 13 от ЗКИ; 2.1 придобиване
на участия в кредитна институция или в друга финансова институция; 3./
отпускане на заеми със средства, които не са набрани чрез публично привличане
на влогове или други възстановими средства. За разлика от кредитните институции
/банките/, финансовите такива могат да осъществяват ограничен обем банкови
дейности, което оправдава и нормативното разрешение същите да не подлежат на
лицензионен режим и дейността им да се урежда е подзаконов акт - Наредба № 26
от 23.04.2009 г. за финансовите институции /обн., ДВ, бр. 36 от 15.05.2009 г./,
издадена от БНБ. Стопанската активност на финансовите институции не била подчинена на
Закона за кредитните институции и респективно неговият чл. 60, ал. 2 се явявал неприложим за тях.
Правната рамка на сключваните от финансовите институции договори за кредит
обхващала
нормите за заема за потребление в Закона за задълженията и договорите и тези на
действащия Закон за потребителския кредит, като извън нея оставали относимите към
банковото кредитиране разпоредби на чл. 430 - чл. 432 от ТЗ. Това становище било застъпено в
постановеното по реда на чл.290 от ГПК Решение № 99/01.02.2013г.на ВКС по т.д.№
610/2011г.,1 ТО, ТК, съгласно което в случаите, когато заемът бил предоставен
от небанкова финансова институция, клаузата, включена в договор за заем за
потребление, за предсрочна изискуемост, при настъпването на определени условия
и свързана с неизпълнение на задължението за връщане на заетата сума, не
противоречала
на свободата на договаряне по чл.9 от ЗЗД, като с тази уговорка длъжникът
изгубвал
преимуществото на срока и последиците за него били аналогични
на изгубването на това преимущество по чл.71 от ЗЗД. Повече от това, в този
случай настъпвала
предсрочна изискуемост и на непадежиралите към този момент анюитетни вноски,
включително в частта им за възнаградителни лихви и такси. Правната рамка на
сключваните от небанкови субекти от категорията на ищцовото дружество договори
за кредит обхващала
нормите на заема за потребление в ЗЗД и тези на Закона за потребителския
кредит, като извън нея оставали
относимите към банковото кредитиране разпоредби на чл.430-432 от ТЗ. Поради
неприложимост на чл.60, ал.2 от ЗКИ в отношенията на небанковите кредитодатели
с техните клиенти липсвала
нормативна опора за настъпване последиците на автоматичната предсрочна
изискуемост да се въвеждат допълнителни преюдициални условия извън договорно
утвърдените, поради което механичната аналогия с трактовката на т. 18 от TP
№4/18.06.2014 г. на ВКС по т.д.№ 4/201 Зг.,ОСГТК, не следвало да се допуска.
Настъпването на предсрочната изискуемост по право с изтичане на определения от
страните в договора срок, без да било
необходимо никакво допълнително волеизявление или уведомление от кредитора до
длъжника, било
споделено от ВКС в Определение № 748/12.11.2013 г. по ч. т. д. №3559/2013
г. на II ТО, което се приемло
и от PC- Ямбол в Решение №825/ 20.12.2018 г. по гр. д. №1547/2018 г. по описа на
същия съд. Същото становище било
възприето в практиката и на други съдилища по отношение настъпване на
предсрочна изискуемост за небанковите финансови институции- Решение № 59 от
16.02.2016 г. по в. гр. д. № 1425/2015 г. на ОС- Велико Търново, Определение №
4586 от 14.10.2015 г. по в. гр. д. № 824/2015 г. на ОС- Благоевград).
Ищцовото дружество твърди в исковата си молба,
че процесното вземане произтича от подписания на 05.01.2018 г. договор за
потребителски кредит с № PLUS-15650627 между
„БНП Париба Пърсънъл Файненс”ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление – гр.София, ж.к. Младост 4 ул.”Бизнес Парк София № 1 сграда 14 от
една страна като кредитор и от друга страна Г.Д.Д. с ЕГН ********** като
кредитополучател при спазване на
разпоредбите на Закона за потребителския кредит. Редът и условията, при които
Кредиторът бил отпуснал кредит на Кредитополучателя се уреждали от договора за
потребителски кредит. Размерът на предоставения е този договор кредит бил равен
на сумата, посочена в поле „Общ размер на кредита", а именно 2 000,00 лв.
Страните били постигнали съгласие да бъде сключена застраховка на плащанията,
при която застраховката да бъде платена директно на застрахователния агент
„Директ Сървисис" ЕАД, като застрахователната премия, която била в размер
на 336,00 лв. била разделена на равен брой вноски, съответстващи на посочения
брой вноски в поле „Брой погасителни вноски", част е от всяка месечна
погасителна вноска, посочена в поле „месечна погасителна вноска" и
съгласно погасителния план на договора за заем била включена в размера на
договорната лихва. С подписването на договора за кредит, Кредитополучателят се бил
съгласил да заплати на Кредитора и такса ангажимент, която е в размер на 70,00
лв. срещу която Кредиторът фиксирал лихвения процент за срока на договора, при
съдържащите се в този документ условия, размери и срокове. Таксата се заплащала
от Кредитополучателя при усвояване на кредита, като Кредиторът удържал сумата
посочена в поле „Такса ангажимент" от общия размер на кредита. Предоставянето
на посочената по-горе сума съставлявало изпълнение на задължението на Кредитора
да предостави заема и създавало задължение за Кредитополучателя да заплати на
Кредитора погасителни вноски, указани по размер в поле „месечна погасителна
вноска" и брой в поле „брой погасителни вноски". Погасителните вноски
по предходното изречение съставлявали изплащане на главницата по кредита, ведно
с надбавка, покриваща разноските на Кредитора по подготовка и обслужване на
кредита и определена добавка, съставляваща печалбата на Кредитора, като
лихвеният процент бил фиксиран за срока на договора и бил посочен в него, при
което общата стойност на плащанията по кредита била договорена в размер на
3364,20 лв. Така, договорната лихва по кредита била уговорена от страните в
размер на 1364,20 лв.
На основание сключения между страните договор
Кредитополучателят се бил задължил да върне сумата по кредита в срок до
05.07.2020 г., на 30 броя равни месечни погасителни вноски, всяка от които по
112,14 лв., при първа погасителна вноска 05.02.2018 г., съгласно погасителен
план посочен в Договора за кредит, в който бил посочен падежа на всяка отделна
погасителна вноска.
Крайният срок за издължаване на всички
задължения по кредита бил 05.07.2020 г. /дата на последна погасителна вноска,
съгласно погасителен план, неразделна част от договора за кредит/, но предвид
обстоятелството, че Кредитополучателят не бил изпълнявал в срок задължението си
за плащане на погасителните вноски, кредиторът приел, че по отношение на
вземанията била настъпила предсрочна изискуемост. Съгласно чл. 5 от Условия към
договора за кредит при просрочване на две или повече месечни вноски, считано от
падежната дата на втората непогасена вноска, вземането на Кредитора ставало
предсрочно изискуемо в целия му размер, включително всички определени от този
договор надбавки ведно с дължимото обезщетение за забава и всички разноски за
събиране на вземането, без да било необходимо изпращане на съобщение от
Кредитора за настъпване на предсрочната изискуемост. В конкретния случай
ищцовото дружество твърди, че поради допусната от страна на Кредитополучателя
забава за плащане в срок на две месечни погасителни вноски била настъпила
предсрочна изискуемост, считано от 05.03.2018 г., която дата представлявала
падежа на втора погасителна вноска.
Кредитополучателят бил уведомен за настъпилата
предсрочна изискуемост с уведомително писмо, изпратено с известие за доставяне.
Съгласно условията към договора за потребителски
кредит при забава в плащането на една или повече месечни погасителни вноски
Кредитополучателят дължал обезщетение за забава в размер на действащата законна
лихва върху всяка забавена вноска. На длъжника била начислена лихва за забава
за периода от 06.03.2018 г. /денят, следващ датата на настъпване на
предсрочната изискуемост/ до датата на подаване на заявлението в съда, която била
в общ размер на 246,75 лева.
Длъжникът не е
извършил плащане по дължимия паричен заем към Дружеството.
Предвид изложеното в исковата молба ищцовото
дружество „Агенция за събиране на вземания” ЕАД твърди, че за него възникнал
правен интерес да предяви вземането си по съдебен ред, с оглед на което бил
депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист по
реда на чл. 410 от ГПК срещу Г.Д. ***, съгласно което претендира от ответника в
качеството му на кредитополучател по договор за потребителски кредит № PLUS- 15650627,
сключен на 05.01.2018 г., да заплати: главница - 2 000
лева, възнаградителна лихва- 1095,40 лева, начислена
за периода от 05.02.2018 г. до 05.07.2020 г., и обезщетение за забава- 246,75 лева, начислено
за периода от 06.03.2018 г. до датата на подаване на заявлението в съда или сума в общ размер на 3 342,15 лева, както
и законна лихва за забава от
датата на депозиране на заявлението в съда до окончателното изплащане на
задължението.
В съответствие с трайната практика на съдилищата с ищцовото
дружество, заявява че настоящата искова молба уведомявало ответника за
предсрочната изискуемост на кредита му за сумите, формиращи претенцията по
евентуалния осъдителен иск.
Предвид изложеното в исковата молба
ищцовото дружество моли съда да постанови решение с което да признае за
установено, че Г.Д.Д.,
ЕГН **********, с адрес: ***, като
кредитополучател по договор за потребителски кредит № PLUS- 15650627,
сключен на 05.01.2018 г., дължи на „Агенция за събиране на вземания" ЕАД с
ЕИК ********* следните суми, присъдени с издадената срещу него Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 369/2019 г.
на Районен съд - Нова Загора, ГО, а именно:
- 2000,00 лв. /две хиляди лева/ -
главница по договора;
- 1095,40 лв. /хиляда
и деветдесет и пет лева и 40 стотинки/- договорна /възнаградителна/ лихва, начислена
за периода от 05.02.2018 г. /падеж на първа неплатена погасителна вноска/ до
05.07.2020 г. /падеж на последна погасителна вноска/;
- 246,75 лв. /двеста четиридесет и шест лева и 75 стотинки/- лихва
/обезщетение/ за забава, дължима за
периода от 06.03.2018 г. до датата на подаване на заявлението в съда;
- законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на Заявлението за издаване на Заповед за
изпълнение и Изпълнителен лист до окончателно погасяване на дълга.
В условията на евентуалност, в
случай че съдът не уважи кумулативно предявените обективно съединени положителни
установителни искове, ищцовото дружество моли съдът да постанови решение, с
което да осъди Г.Д.Д.,
ЕГН **********, с адрес: ***, като кредитополучател по договор за потребителски
кредит №PLUS- 15650627,
сключен на 05.01.2018 г, да плати на
„Агенция за събиране на вземания" ЕАД с ЕИК ********* следните неизплатени
по процесния договор суми, а именно:
- 2000,00 лв. /две
хиляди лева/ - главница по договора;
- 1095,40 лв. /хиляда и деветдесет и пет лева и 40 стотинки/- договорна
/възнаградителна/ лихва, начислена за
периода от 05.02.2018 г. /падеж на първа неплатена погасителна вноска/ до
05.07.2020 г. /падеж на последна погасителна вноска/;
- 281,86 лв. /двеста осемдесет и един лева и 86 стотинки/- лихва
/обезщетение/ за забава, дължима за
периода от 06.03.2018 г. до датата на на предявяване на настоящия иск в съда;
- законната лихва върху
главницата, считано от датата на предявяване на настоящия иск до окончателно
погасяване на дълга.
С исковата молба ищцовото дружество
представя и моли съда да приеме следните писмени доказателства:
1. Договор
за потребителски кредит №PLUS- 15650627 от 05.01.2018 г. с погасителен
план към него и Сертификат № PLUS- 15650627 от
05.01.2018 г.; Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за
потребителските кредити; Уведомително писмо и служебен бон за закупени стоки;
3. Рамков
договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от дата 27.07.2017 г; Потвърждение
за извършена цесия; 6. Извлечение от
Приложение № 1 към договора за цесия, от което се удостоверява, че вземането на
„БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД спрямо ответника е предмет на договора
за цесия; Пълномощно от „БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД и пълномощно от
„БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България" в качеството му на
универсален правоприемник на „БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД; Уведомително
писмо за извършена цесия и известие за доставяне с Изх. № УПЦ-С-БНП/ PLUS- 15650627
от 13.05.2019 г.
В срока
по чл. 131 ГПК е постъпил отговор чрез особения представител на ответника, с
който се оспорва като неоснователен предявеният от ищцовото дружество установителен иск с правно основание чл. 422 ал.1 вр. чл. 415
ал.1 от ГПК.
В съдебно
заседание ищцовото дружество, редовно призовано – не се явява представител,
чрез нарочно депозирана по делото молба от пълномощника му юрк.П.Б. МОЛИ СЪДА
ДА УВАЖИ ПРЕДЯВЕНИТЕ ОБЕКТИВНО-СЪЕДИНЕНИ ИСКОВЕ, като признае за установено че
ответникът дължи на ищцовото дружество всички присъдени суми съгласно заповед
за изпълнение по чл.410 от ГПК издадена по чгрд № 229/2019г. по описа на
РС-Нова Загора.
В съдебно
заседание ответникът, чрез назначеният му от съда особен представител – адв. Т.Ч.
*** моли съда да отхвърли предявените от ищцовото дружество обективно-съединени
искове против ответника Г.Д.Д. като неоснователни, като сочи, че дори с погледа
на неспециалист – графолог било видно че подписите положени на процесния
договор за потребителски кредит от 05.01.2018г. на стр.2,3,4 и финалната 6-та
страница клиент и кредитополучател се
различавали, поради което считал че същите не са положени ответника. Твърди, че
по делото няма доказателства относно връчването на уведомлението за настъпила
предсрочна изискуемост на процесния договор на ответника/кредитополучател,
както и относно връчването на
уведомлението за прехвърляне на вземането на кредитора на колекторската фирма.
Моли съда по посочените по-горе съображения и доводите изложени в отговора на
исковата молба да отхвърли изцяло претенциите на ищцовото дружество против
ответника.
Съдът,
след като взе предвид доводите на страните и като обсъди събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от
фактическа страна следното:
Видно от приетия като доказателство по делото
Договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски
кредит, издаване и ползване на кредитна
карта PLUS-15650627 от 05.01.2018г. същият е бил сключен между „БНП Париба Пърсънъл Файненс”ЕАД
с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление – гр.София 1766,
ж.к.”Младост 4”, ул.”БизнесПарк София” № 1, сгр.14 като кредитор и Г.Д.Д., с
ЕГН ********** като кредитополучател, при спазване разпоредбите на Закона за
потребителския кредит. Редът и условията при които кредиторът е отпуснал кредит
на кредитополучателя се уреждали от договора за потребителски кредит по силата
на който кредитора е отпуснал на кредитополучателя кредит за сумата от 2000.00 лева , както и са договорили застрахователна
премия в размер на 336.00лв., такса ангажимент в размер на 70.00лв., като са
договорили кредитът да бъде погасен на 30 броя погасителни вноски, като
месечната погасителна вноска бил в размер на 112.14лв., като общата стойност на
плащанията възлизат на 3 364.20лв..Договорен бил годишен процент на
разходите в размер на 45.82% и лихвен процент в размер на 34.99%. Ведно към
договора са приложени Кратък медицински въпросник за приемане на застраховане,
сертификат № PLUS-15650627, Общи условия за
застраховка „Защита на плащанията”/за застрахователни пакети „Стандарт” и
„Комбинирана защита”/ на кредитополучателите по договор за паричен кредит,
отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна
карта, сертификат № CARD-15650627, ведно с общи условия за застрахователна програма”Защита на плащанията по
кредитни карти”, приложение № 2 към чл.5 ал.2
от ЗПК – Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за
потребителските кредити,
От приложения
Рамков договор за прехвърляне на парични вземания от 27.07.2017 г., писмено потвърждение за сключена цесия на основание чл.99 от ЗЗД между „БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А.” клон България и „Агенция за събиране на вземания”ЕАД и препис-извлечение от Приложение към него е видно, че процесния договор и всички вземания
по него са предмет на цесията.
На основание чл. 410 от ГПК,
неудовлетвореният кредитор сезирал Районен съд – Нова Загора, като видно от
материалите по приетото ч.гр.д. № 229/2019 г. по описа на РС-Нова Загора
ищцовото дружество в качеството му на заявител подало заявление за издаване на
заповед за изпълнение на 05.03.2019 г. против ответника Г.Д.Д., с ЕГН **********
за дължимите суми, предмет и на настоящото дело. Заповедният съд е уважил така депозираното заявление като е
издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК с № 124/07.03.2019
г., с която е разпоредил длъжника Г.Д.Д.,
с ЕГН **********,***, в
качеството на кредитополучател по Договор за потребителски кредит №
PLUS-15650627 да заплати на заявителя/кредитора АГЕНЦИЯ ЗА
СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД с ЕИК *********, с адрес – гр. София, бул. „Д-р Петър
Дертлиев” № 25, офис – сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, тел. 02/49 80 100,
със законни представители: Николина Тодорова Станчева и Мартин Деспов Деспов -
изпълнителни директори, чрез пълномощник – юрк. Албена Николаева Благоева, с
адрес – гр. София, бул.”Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис-сграда Лабиринт, ет.2,
оф.4 сумата 2 000.00/две хиляди/лева –
представляваща главница за периода от
05.02.2018г. до 05.07.2020г., по отношение на които на основание чл.5 от
договора за кредит е обявена предсрочна изискуемост, считано от дата
05.03.2018г.; 1095.40/хиляда деветдесет и пет лева и четиридесет стотинки/лева
– договорна лихва за периода от 05.02.2018г./падеж на първа неплатена
погасителна вноска/ до 05.07.2020г./падеж на последна погасителна вноска/, по
отношение на които на основание чл.5 от договора за кредит е обявена предсрочна изискуемост, считано от дата
05.03.2018г.; 246.75/двеста четиридесет и шест лева и седемдесет и пет
стотинки/лева – обезщетение за забава, считано от 06.03.2018г. до
05.03.2019г./дата на подаване на заявлението в съда/, ведно със законната лихва
от 05.03.2019г./дата на подаване на заявлението в съда/ до окончателното
изплащане на задължението, както и 216.84/двеста и шестнадесет лева и осемдесет
и четири/лева – разноски по делото, от които 66.84/шестдесет и шест лева и
осемдесет и четири стотинки/лева – държавна такса и 150.00/сто и петдесет/лева
– юрисконсултско възнаграждение, изчислено съгласно чл.26 от Наредба за
заплащане на правна помощ.
Заповедта е
била връчена на длъжника /ответник в настоящото производство/ Г.Д.Д. при условията на чл.47, ал.5 ГПК,
поради което с разпореждане № 1038/17.04.2019г. по чгрд.№ 229/2019г. по описа
на РС – Нова Загора съдът е указал на заявителя /ищеца в настоящото
производство/ че може да предяви иск за установяване на вземането си срещу
длъжника Г.Д.Д. в едномесечен срок от получаване на съобщението, в противен
случай заповедта за изпълнение ще бъде обезсилена.
В изпълнение
указанията на заповедния съд ищцовото дружество предявило иск за установяване
съществуване на вземането си по
издадената заповед за изпълнение срещу длъжника Г.Д.Д. в указания от съда срок, който е предмет на
разглеждане в настоящото производство.
За установяване на вземането си в размер на 3 342.15лв. в
настоящото производство ищецът е представил като писмени доказателства: Договор
за потребителнки паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит,
издаване и ползване на кредитна карта PLUS-15650627, оторизационен код а167с860 от 05.01.2018г.,
Сертификат № CARD-15650627, приложение № 2 към чл.5 ал.2 от ЗПК –
Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски
кредити, рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 27.07.2017г.
на л. от 24 до 30 от делото вкл., писмено потвърждение, извлечение от приложение № 1 от 12.07.2018г. към Рамков
договор за продажба и прехвърляне на вземания сключен между „БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А” и „Агенция за събиране на вземания”ЕАД от 27.07.2017г.,
пълномощно № 3196/2017г., пълномощно № 3230/2018г. на л. 35 от делото,
уведомително писмо за извършено прехвърляне на вземания/цесия/ от „Агенция за
събиране на вземания”ЕАД с ЕИК ********* със седалище – гр.София, бул.”Д-р
Петър Дертлиев” № 25, сгр.Лабиринт, ет.2, оф.4 до Г. Дряаганов Д. в качеството
на длъжник от 12.09.2018г. , известие за
доставяне на л.37 от делото, уведомително писмо за извършено прехвърляне на
вземания/цесия/ от „Агенция за събиране на вземания”ЕАД с ЕИК ********* със
седалище – гр.София, бул.”Д-р Петър Дертлиев” № 25, сгр.Лабиринт, ет.2,
оф.4 до Г.Д.Д. в качеството на
длъжник от 21.02.2019г., известие за доставяне, уведомително писмо за
извършено прехвърляне на вземания/цесия/ от „Агенция за събиране на вземания”ЕАД
с ЕИК ********* със седалище – гр.София, бул.”Д-р Петър Дертлиев” № 25,
сгр.Лабиринт, ет.2, оф.4 до Г.Д.Д. в
качеството на длъжник от
13.05.2019г., известие за доставяне.
Ищеца
е представил на съда списък с направените съдебни разноски по делото и в
заповедното производство.
Съдът е назначил съдебно-счетоводна
експертиза по делото с вещо лице С.К.С. от Списъка на вещите лица към Сливенски
окръжен съд. което да отговори на поставените му въпроси. Експертизата е изготвена
и депозирана в срок.
При така
установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявения иск
е с правно основание чл. 422 ал.1 вр. чл. 415 ал.1 от ГПК във вр. с чл. 79 ал.1
от ЗЗД: Иска се да бъде установено вземането на ищеца, досежно стойността на
неизплатени суми по договор за потребителски паричен кредит, отпускане на
револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта PLUS-15650627
от 05.01.2018г. страните по делото, вземанията по който са
били прехвърлени с договор за цесия и включват главница, договорна лихва,
неустойка, такса разходи и лихва за забава, като правното основание на исковете
е по чл. 422 вр. с чл. 415 ал.1 от ГПК вр. с чл.99 и чл. 79, ал.1 от ЗЗД .
Съдът намира
иска за процесуално допустим – предявен е от легитимирана страна в
законоустановения срок при наличието на правен интерес.
По същество
съдът намира иска за основателен по следните съображения:
При възприетата
правна квалификация, съобразно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК за разпределение на доказателствената
тежест в гражданския процес, в тежест на ищеца бе да установи възникването на
облигационно правоотношение между праводателя му и ответника по процесния
договор за кредит, по силата на което е възникнало задължението за връщане на
заемната сума съгласно уговореното, ведно с лихва, валидно цесионно
правоотношение, съответно надлежно уведомяване на длъжника за извършената
цесия, както и възражението на ответната страна, че не са представени
необходимите доказателства от страна на ищеца. В тежест на ответника бе да
установи положителния факт на погасяване на заема на уговорените падежи, както
и да докаже възраженията си.
С оглед така
разпределената доказателствена тежест се ангажираха доказателства, от
съвкупният анализ, на които се установи безспорно, че „БНП Париба Пърсънъл
Файненс”ЕАД и ответникът са били обвързани от валидно облигационно отношение,
съгласно което дружество му предоставило кредит в размер на 2000.00 лв., а той се задължил да го върне, ведно с дължимите лихви, такси и разходи на 30 броя месечни вноски, всяка от
които в размер на 112.14 лв.
Съдът констатира, че са събрани писмени доказателства, от които е видно, че
между „БНП Париба Пърсънъл Файнесс“ ЕАД и „Агенция за събиране на вземания”ЕАД на 27.07.2017 г. бил сключен Рамков договор за прехвърляне на парични задължения на
основание чл. 99 от ЗЗД. Правата по цесията преминават върху цесионера
със сключването на договора.
По делото е представено уведомително писмо
от „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. Франция чрез „Агенция за събиране
на вземания” до Г.Д.Д. в качеството му на длъжник за извършено прехвърляне на
вземания/цесия” от „Агенция за събиране на вземания”ЕАД с което длъжника Г.Д.Д.
се уведомява от името на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. Франция” че „БНП
Париба Пърсънъл Файнес С.А., клон България” е прехвърлило на „Агенция за
събиране на вземание”ЕАД изцяло вземането си към него произтичащо от договор за
крeдит № PLUS –
15650627/05.01.2018г. по силата на който Г.Д.Д. е получил кредит в размер на 2000.00лв.,
поради което цесията има действие по отношение на ответника Г.Д.Д., дори и да
не е съобщена предварително.
Ответникът, в качеството си на заемател, е получила в заем сумата в размер
на 2000.00 лв., срещу поето задължение за връщането, уговорено като разсрочено
на равни месечни вноски, включващи главница и договорна /възнаградителна/
лихва. Съгласно разпоредбата на чл. 240, ал. 1 ЗЗД с договора за заем
заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи,
а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид,
количество и качество. Съгласно разпоредбата на чл. 79, ал. 1 ЗЗД, ако
длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът има право да иска
изпълнение, заедно с обезщетение за забавата. Това право принадлежи само за
изправната страна по договора.
На основание сключения между страните договор Кредитополучателят
се е задължил да върне сумата по кредита в срок до 05.07.2020 г., на 30 броя
равни месечни погасителни вноски, всяка от които по 112,14 лв., при първа
погасителна вноска 05.02.2018 г., съгласно погасителен план посочен в Договора
за кредит, в който бил посочен падежа на всяка отделна погасителна вноска.
Крайният
срок за издължаване на всички задължения по кредита е 05.07.2020 г. /дата на последна погасителна
вноска, съгласно погасителен план, неразделна част от договора за кредит/, но
предвид обстоятелството, че Кредитополучателят не е изпълнявал в срок задължението си за плащане
на погасителните вноски, дори
нещо повече длъжника не е изпълнил нито едно от задължениета си, т.е . не е
заплатил нито една вноска от дължимите съгласно сключеният договор то кредиторът
приел, че по отношение на вземанията му е настъпила предсрочна изискуемост.
Съгласно чл. 5 от процесния договор при забава на една или повече месечни
вноски Кредитополучателят дължал обезщетение за забава в размер на действащата
законна лихва за периода на забавата върху всяка забавена погасителна вноска,
вземането на кредитора става предсрочно изискуемо в целия му размер,
включително всички определени от този Договор надбавки ведно с дължимото
обезщетение за забава, без да е необходимо изпращане на съобщение от кредитора
за настъпването на предсрочната изискуемост. Длъжникът не е извършил плащане по
дължимия паричен заем към Дружеството,
поради което кредитополучателя дължал на кредитора освен главницата в размер на
2000.00лв. и лихва за забава за периода от 06.03.2018 г.
/денят, следващ датата на настъпване на предсрочната изискуемост/ до датата на
подаване на заявлението в съда, която била в общ размер на 246,75лв..
Съдът кредитира
депозираната в срок от вещото лице съдебно-счетоводна експертиза.
От отговорите
на поставените задачи на експертизата се установи, че:
1.
Чистата сума по кредита по сметка на
кредитополучателя Г.Д.Д. е била преведена на 08.01.2018г., както и че няма
заплатени суми от ответника Г.Д.Д. по процесния договор както на кредитора „БНП
Париба Пърсънъл Файненс”ЕАД, така и след цесията на „Агенция за събиране на
вземаниия”ЕАД;
2.
Неплатената главница по договора за кредит за
периода от 05.02.2018г./падеж на първа неплатена погасителна вноска/ до
05.07.2020г./падеж на последна погасителна вноска/ е в размер на
2 000.00лв.;
3.
Неплатената главница по договора за кредит за
периода от 05.02.2018г./падеж на първа неплатена погасителна вноска/ до датата
на последната падежирала вноска към момента на подаване на Заявлението за
издаване на заповед за изпълнение – 05.03.2019г. е в размер на 2000.00лв.;
4.
Неплатената възнаградителна лихва по Договора
за кредит от 05.02.2018г./падеж на първа неплатена погасителна вноска/ до
05.07.2020г./падеж на последна погасителна вноска/ е в размер на
1 095.00лв.
5.
Неплатената възнаградителна лихва по Договора
за кредит от 05.02.2018г./падеж на първа неплатена погасителна вноска/ додатата
на последната падежирала вноска към момента на подаване на Заявлението за
издаване на заповед за изпълнение – 05.03.2019г. е в размер на 1095.00лв.
6.
Размерът на обезщетението за забава,
начислено върху главницата и договорираната лихва за периода от
06.03.2018г./денят следващ датата на настъпване на предсрочната изискуемост/ до датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда е
313.86лв.;
7.
Размерът на обезщетението за забава върху
главницата и договорираната лихва за периода от 06.03.2018г./денят следващ
датата на настъпване на предсрочната изискуемост/ до предявяване на настоящите
искове в съда е 392.98лв.
8.
На основание чл.5 от процесния договор за
кредит предсрочната изискуемост настъпва след падежната дата на втората
неплатена погасителна вноска, която в случая е – 05.02.2018г.
Предвид гореизложеното предявеният иск следва да бъде уважен изцяло.
Относно разноските:
При този изход
на делото съдът намира искането на ищеца за присъждане на съдебно-деловодни
разноски в настоящото производство за основателно, като с оглед на
представените доказателства за реално извършени такива и при спазване на
правилата на чл.78, ал.1 ГПК, в негова полза следва да се присъди сума в размер
общо на 1066.84лв., от които: 66.84лв.
– държавна такса, 450.00 лв. - възнаграждение за особен представител, 200.00
лв. - възнаграждение за вещо лице и 350.00 лв. - юрисконсултско възнаграждение.
Съгласно
съдебната практика съдът, разглеждащ иска по чл. 422, ал.1 ГПК, следва да се произнесе и по
отговорността за разноските в заповедното производство в зависимост от
резултата на спора /Определение № 417 от
3.06.2011 г. на ВКС по ч. т. д. № 315/2011 г., I Т. О., ТК/. Ето защо,
ответникът, съобразно изхода от спорното исково производство, дължи на ищеца
направените в заповедното производство разноски в размер общо на и
216.84лева, от които: 66.84лева – държавна такса и 150.00лева –
юрисконсултско възнаграждение.
По изложените мотиви и на основание чл.235 ГПК, Районен
съд – Нова Загора
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на
основание чл.422, ал.1 във връзка с чл.415 ГПК, по отношение на Г.Д.Д., с
ЕГН **********,*** ЧЕ ДЪЛЖИ на кредитора „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД с ЕИК
*********, с адрес – гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис – сграда
Лабиринт, ет. 2, офис 4, тел. 02/49 80 100, със законни представители:
Николина Тодорова Станчева и Мартин Деспов Деспов - изпълнителни директори сумата: 2 000.00/две
хиляди/лева – представляваща главница по договора;
1095.40/хиляда деветдесет и пет лева и четиридесет стотинки/лева – договорна
лихва за периода от 05.02.2018г./падеж на първа неплатена погасителна вноска/
до 05.07.2020г./падеж на последна погасителна вноска/; 246.75/двеста
четиридесет и шест лева и седемдесет и пет стотинки/лева – обезщетение за
забава, считано от 06.03.2018г. до 05.03.2019г./дата на подаване на заявлението
в съда/, ведно със законната лихва върху главницатасчитано от
05.03.2019г./дата
на подаване на заявлението в съда/ до окончателното изплащане на задължението, за която сума е
била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 124/07.03.2019 г. по ч. гр. дело № 298/2019
г. по описа на Районен съд Нова Загора.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК, Г.Д.Д., с
ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на „АГЕНЦИЯ ЗА
СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД с ЕИК *********, с адрес – гр. София, бул. „Д-р Петър
Дертлиев” № 25, офис – сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, тел. 02/49 80 100,
със законни представители: Николина Тодорова Станчева и Мартин Деспов Деспов -
изпълнителни директори сумата от 1 283.68лв. /хиляда триста
четиридесет и три лева и шестдесет и осем стотинки/, разноски в заповедното и исковото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно
обжалване пред Окръжен съд гр.Сливен в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: