О П Р
Е Д Е Л Е Н И Е
№ 902 11.11.2019
г. Хасково
Хасковският
окръжен съд, гражданска колегия в закрито заседание на единадесети ноември две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОШКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: АННА ПЕТКОВА
ЙОНКО ГЕОРГИЕВ
като
разгледа докладваното от съдия Георгиев в. ч. гр. д. №734 по описа за 2019 г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл. 274 ал. 1 т. 2 вр. чл. 121 от ГПК, образувано по частна жалба на Дирекция „Миграция“ – МВР - София.
Обжалва се Определение № 838/09.09.2019
година, постановено по гр.д. № 657/2019 година по описа на РС-Свиленград, с
което е оставено без уважение възражението на ответника в първоинстанционното
производство Дирекция „Миграция“ – МВР - София за неподсъдност на иска на РС-Свиленград
и искането му за изпращане на делото по правилата за местна компетентност на
РС-София.
Жалбоподателят внася оплаквания за неправилност на обжалваното
определение, изразяваща се в неговата незаконосъобразност. Твърди, че специалните
домове за временно настаняване на чужденци не са самостоятелни териториални
звена или поделения и няма основание за приложение на правилото по чл. 108, ал.
1, изр. 2 ГПК. Настоява, че предвид нормата на чл. 105 ГПК местно компетентен
да разгледа иска е РС София, в района на който е седалището на ответника. С тези доводи моли въззивния съд да отмени
обжалваното определение и изпрати делото на РС София за разглеждането му по
компетентност.
Съдът, като се запозна материалите по
делото, констатира следното от фактическа и правна страна:
Частната жалба е подадена в срока по чл.
275 ГПК от надлежна страна и против акт, подлежащ на съдебен контрол, поради
което е допустима. Разгледана по същество се явява неоснователна.
Производството по гр.д. №
829/2019 година по описа на РС-Свиленград е образувано по искова молба,
подадена от И.К.В. против Дирекция „Миграция” към МВР
– София. С ИМ са предявени обективно съединени искове по чл.
178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР и чл. 86 ЗЗД за заплащане на
извънреден труд,получен след преобразуване на нощен в дневен труд и мораторана
лихва.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил
писмен отговор от Дирекция „Миграция” към
МВР - София, с който ответникът е въвел възражение за неподсъдност на спора пред РС
Свиленград и е направил искане на основание чл. 105 ГПК делото да бъде
изпратено по компетентност на РС София, в района на който е седалището му.
С
атакуваното определение РС-Свиленград е оставил без уважение възражението на Дирекция „Миграция” към МВР за неподсъдност на спора пред
РС Свиленград, като е приел, че ищецът е полагал труд в С* д* з*
в* н* на ч* – Л* при дирекция „Миграция“, поради което на основание чл. 108,
ал. 1, изр. 2 ГПК е компетентен да разгледа спора.
Контролиращата инстанция намира така
постановеното определение за правилно и законросъоъбразно.
Правният статут на служителите на
Министерството на вътрешните работи е уреден в чл. 142 ЗМВР, според който те са
три вида: държавни служители – полицейски органи и органи по пожарна
безопасност и защита на населението; държавни служители и лица, работещи по
трудово правоотношение. Статутът на държавните служители - полицейски органи и
органи по пожарна безопасност и защита на населението, какъвто е ищецът, е
уреден в ЗМВР, който съдържа норми относно условията за възникване и
прекратяване на служебното правоотношение, както и неговото съдържание, но в
него липсват процесуални правни норми относно реда за разглеждане на
имуществените спорове между държавните служители и съответните звена на МВР,
където са назначени. Поради това по аналогия следва да се приложи нормата на
чл. 125 ЗДСл, според която имуществените спорове се разглеждат по общия исков
ред, а именно по реда на ГПК.
Общото правило,
уреждащо местната подсъдност, се съдържа в чл. 105 ГПК, който постановява, че
искът се предявява пред съда, в района на който е постоянният адрес или
седалището на ответника. От него законът
предвижда редица изключения с оглед качеството на страните или предмета на
спора. По
отношение на трудовите дела в чл. 114 ГПК е предвидена специална местна
подсъдност, според която работникът може да предяви иск срещу работодателя си и
по мястото, където той обичайно полага своя труд. Въпреки че правният статут на държавните служители в
МВР и работниците и служителите се урежда от различни закони (ЗМВР и КТ),
основното и съществено съдържание на служебното и трудовото правоотношение е
едно и също, тъй като и двете имат за предмет престиране на работна сила и произтичащите
от това социални права – възнаграждение, почивки, отпуски. Именно поради сходството
в съдържанието на трудовото и служебното правоотношение за по – подробната
регламентация на социално – икономическите права на държавните служители в МВР
ЗМВР препраща към КТ – чл. 175, ал. 2, чл. 188, ал. 2, чл. 190. Сходното правно
положение на служителите по трудово и служебно правоотношение налага прилагането
на един и същ ред за защита, от което следва, че за защита на имуществените си
права държавните служители могат да се ползват от изборната подсъдност по чл.
114 ГПК, като предявят иска и по мястото, където обичайно полагат труд.
Приравняването на споровете по ЗМВР с трудовите е прието от ВКС като аргумент
за освобождаване на държавните служители в МВР от заплащане на държавни такси
по граждански дела, свързани с тяхното служебно положение (т. 23 от ТР № 6 от 6.11.2013 г.
на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК). Становището,
че подсъдността по чл. 114 ГПК е неприложима за държавните служители, за които
се прилага общата подсъдност по чл. 105 ГПК, не следва да се сподели, тъй като
това би довело до поставяне в неравностойно положение служителите по трудово и служебно
правоотношение при положение, че предмет на защита са едни и същи права.
Поради това, като е
приел, че искът е подсъден на РС Свиленград, в района на който се намира С* д*
з* в* н* на ч* - Л*, където ищецът полага труд, районният съд е постановил
законосъобразен съдебен акт, който следва да се потвърди.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
Потвърждава Определение
№ 838/09.09.2019 година. по гр. д. № 657/2019 година по описа на Районен съд Свиленград.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове:1/
2/