Р Е Ш Е Н И Е
№ 84 16.12.2022 г. град Търговище
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд гр.Търговище
на петнадесети ноември
две хиляди двадесет и втора година
в публично съдебно заседание, в
следния касационен състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ – Красимира
Тодорова
ЧЛЕНОВЕ: Албена Стефанова
Иванка Иванова
Секретар - Гергана Бачева
Прокурор – Драгомир Сяров
като разгледа докладваното от съдия-докладчика Албена Стефанова КНАХД № 86 по описа за 2022 година на
съда, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на Глава XII от АПК на основанията,
предвидени в чл.348 от НПК, съгласно чл.63в от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на С.Д.Й. ***, подадена чрез процесуалния й представител а.. С.А.
***, против Решение № 156/12.08.2022
г. на Районен съд-Търговище, постановено по НАХД № 248 по описа на съда за 2022
г., с което е потвърдено НП № 22-1292-000360/14.03.2022 г. на Началник с-р към
ОДМВР-Търговище, с-р „ПП“ С посоченото НП на С.Д.Й., ЕГН-********** за нарушение
по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП и на основание чл.174, ал.1, т.1 от ЗДвП са наложени
административни наказания „глоба“ в размер на 500 лв. и „лишаване от право да
управлява МПС“ за 6 м., като на основание Наредба № Iз-2539 на МВР са отнети 10
контролни точки.
В касационната
жалба като основания се навеждат неправилно приложение на материалния закон,
съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В
жалбата се излага становище, че в хода на административно-наказателното
производство, развило се пред АНО, не са спазени всички изисквания на Наредба №
1 от 19.07.2017г. Навежда се, че съдът е следвало да се съобрази с резултата от
изследваните кръвни проби, направени в лаборатория, а не с резултата от допуснатата
ретроспективна съдебно-медицинска експертиза /СМЕ/. Твърди се, че доколкото в
НП е посочена различна стойност на алкохол в кръвта – 0.71 промила в сравнение
с дадените от в.л. по назначената от съда СМЕ, където стойностите са две – 0.69
m,=и 0.70 промила, само на това основание НП е следвало
да бъде отменено, тъй като и визираната в НП концентрация е различна от
приетата от съда – 0.70 промила. Моли се оспореното въззивно решение да бъде
отменено като незаконосъобразно като се постанови ново, с което НП също да се отмени, алтернативно делото
да се върне за ново разглеждане от друг съдебен състав на първоинстанционния
съд.
В съдебно заседание касаторът, редовно призован,
не се явява. Представлява се от адвокат С.А. ***, който поддържа жалбата на
изложените в нея основания. Навежда същите доводи, изложени в касационната
жалба. Моли спорът да бъде разрешен по същество като се отменят въззивното
решение и потвърденото с него НП като незаконосъобразни.
Ответникът по
касационната жалба- Началник с-р „ПП“ към ОДМВР-Търговище, редовно призован, не
се явява. Представлява от гл. юрисконсулт Л. Ж., която оспорва жалбата, като
неоснователна. Навежда, че в случая кръвната проба от страна на касаторката е
дадена близо два часа след проверката на пътя и правилно АНО е преценил, че
следва да бъде направена ретроспективна
експертиза като
концентрацията да бъде изчислена такава, каквато е била към момента на
проверката, тогава когато Й. е имала качеството на водач. Навежда, че АНО е
свободен в избора си на метод, по който да установи наличието на едно
административно нарушение на правилата за движение, стига метода да е законово
регламентиран, а в случая експертизите са
регламентирани в НПК. Експертизата е повторена и в
съдебната фаза предвид субсидиарното приложение на НПК, във вр. с чл.84 от ЗАНН= Излага подробни доводи,
обосноваващи, че релевантният момент в случая е момента на извършената
проверка, а не момента когато е била взета кръвната проба, както и че в случая
няма противоречие между реда по гореописаната Наредба и извършването на ретроспективна експертиза. Моли жалбата да бъде отхвърлена
като неоснователна.
Представителят на Окръжна
прокуратура гр. Търговище изразява становище за неоснователност на жалбата.
Излага доводи, обосноваващиq че в хода на административно-наказателното производство не са допуснати
твърдените от касатора нарушения на процедурата. Дава заключение, че оспореното
въззивно решение не страда от пороци, които да водят до неговата отмяна и следва същото да бъде оставено в сила като
законосъобразно.
Касационният състав на съда
намира, че жалбата е подадена в срок, от надлежна страна, при наличие на правен
интерес и срещу съдебен акт, подлежащ на касационен съдебен контрол, поради
което приема жалбата за допустима.
След проверка на
делото настоящата инстанция констатира, че Районният съд е приел следната
фактическа обстановка:
На 22.02.2022г., в
08.17 ч. в с. Лиляк, общ. Търговище, по ул. „Георги Димитров“ в посока с.
Александрово С.Д.Й. управлявала
собствения си л.а. “...” купе с рег. № .... Посоченото лице било спряно за
проверка от служители на с-р „ПП“, РУ-Търговище към ОДМВР-Търговище. На лицето
като водач била извършена и проверка за наличие на алкохол в кръвта. При
проверка с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“ ARВA – 0073. по отношение на водача С.Д.Й. било установен, концентрация на
алкохол в издишания въздух 1.00 промил. За така констатираното на Й. бил
съставен и връчен АУАН с. GA, бланкови № 570259/22.02.2022 г. Актът бил
подписан без възражения. На Й. на 22.02.2022 г. бил издаден и талон за медицинско
изследване с № 073225, в който била отразена отчетената от устройството
концентрация от 1.00 промил, както и че талонът е получен от нея на 22.02.2022 г.
в 08.20 ч. с указание да се яви за вземане на кръвна проба в рамките на 120 м. На
същата дата и преди изтичане на предоставеното време в „МБАЛ – Търговище“АД –
Спешно отделение, била взета кръвна проба от Й.. В изготвения протокол били
описани взети две проби кръв във вакуумни епруветки, една от които била
подложена на изследване. Видно от Протокол за химическо изследване за
определяне концентрацията на алкохол № 11/25.02.2022 г. в С-р „НТЛ“ при ОДМВР–Търговище,
резултатът показал наличие на 0.42 промила алкохол в кръвта. Другата проба останала
на съхранение като контролна такава при необходимост от повторен анализ и при
съхранение в съответните условия. Поради различните резултати в хода на
АНПроизводство била назначена медицинска експертиза, по която назначеното медицинско
лице изчислило, че към момента на извършване на нарушението жалбоподателката е била
с 0.71 промила алкохол в кръвта. Въз основа на това и на съставения АУАН било
издадено и процесното НП № 22-1292-000360/14.03.2022 г. на
Началник с-р към ОДМВР-Търговище, с-р „ПП“, РУ-Търговище. С последното на С.Д.Й., ЕГН **********,***, за нарушение по
чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП и на основание чл.174, ал.1, т.1 от ЗДвП са наложени
административно наказание „глоба“ в размер на 500 лв. и лишаване от право да
управлява МПС за 6 м., като на основание Наредба № Iз-2539 на МВР са отнети 10
контролни точки. В НП
било отбелязано също, че от химическо изследване била установена концентрация
на алкохол в кръвта на водача от 0.42 промила, а от експертна справка,
изготвена от д-р Горанов – съдебен лекар при МБАЛ-Търговище – 0.71 промила,
като именно последната стойност е възприета от АНО при издаване на НП и
определяне на административното наказание. Съдът е отбелязал, че по изрично
искане на Й. е разпоредил извършване на анализ и на контролната проба, от което
изследване е установено наличие на алкохол в кръвта от 0.41 промила. При това
положение, за да изясни в пълна степен фактическите обстоятелства по случая,
поради наличието и на противоречиви показания на актосъставителя и на свидетеля
по съставяне на акта, съдът е допуснал и СМЕ, чието заключение е приел като
компетентно изготвено, съобразно поставената задача. Сочи се, че в експертното
заключение вещото лице е приело на база резултатите от химическите анализи на
кръвните проби, че за изминалото време от 113 м. от момента на проверката до
вземането на кръв от организма на водача са се излъчвали по 0.15 промила
алкохол на час. При тези данни, съобразно резултата от химическия анализ на
първата проба следвало, че към часа на проверката 08.17 ч. в кръвта на водача е
имало 0.70 промила алкохол, а съобразно резултата от химическия анализ на
контролната проба - 0.69 промила алкохол.
При така
установената фактическа обстановка, Районният съд е приел от правна страна, че,
както съставеният АУАН, който отговаря на изискванията на разпоредбата на чл.6,
ал.2 от Наредба № 1/19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на
алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози,
така и обжалваното НП са издадено от компетентно лице, а в хода на
производството по ангажиране отговорността на жалбоподателката за извършеното
от нея административно нарушение при съставяне на АУАН и на атакуваното НП, които
са издадени в сроковете по ЗАНН, не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила. Посочено е, че НП съдържа всички необходими реквизити по чл.57, ал.1,
ал.2 и ал.3 от ЗАНН с изключение на тези по чл.57, ал.1, т.8 и т.9, което съдът
е обсъдил и е счел за нарушение, но не от категорията на съществените,
доколкото в случая видът и размерът на наказанието са фиксирани от закона, а
също така АНО е посочил изрично в съставения АУАН момента на изземване на СУМПС.
Съдът е приел, че описаната от АНО фактическа обстановка е пълна и
изчерпателна, като освен даденото от актосъставителя описание на значимите
факти АНО е добавил и установената концентрация на алкохол при химическото
изследване на кръвна проба, взета от водача, както и направената експертна
справка в рамките на АНПроизводство. Сочи се, че при това обсъждане на всички
данни АНО е стигнал до извод въз основа на експертното заключение за наличие на
алкохол в кръвта от 0.71 промила към момента на извършване на нарушението,
поради което в НП изрично е отразено, че нарушението е за управление на МПС от
водач с концентрация на алкохол в кръвта от 0.5 до 0.8 промила, отговарящо на
посочената там санкционна норма на чл.174, ал.1 , т.1 от ЗДвП.
При обследване за
наличие на допуснати нарушения на материалния закон, Районният съд е приел, че:
използваното техническо средство е било годно към деня на извършената проверка;
жалбоподателката е била водач, управляващ посоченото в НП МПС; и процедурата по
взимане на кръвната проба и извършването на химически анализ на същата е
изпълнена в съответствие с нормативните изисквания на Наредба № 1 от 19.07.2017
г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата
на наркотични вещества или техни аналози. По отношение на различните резултати
на алкохол в кръвта на Й., отчетени при проверката от органите на реда и тези от двете химически
изследвания на кръвни проби, съдът е приел, че се дължат на интервала от време
от 113 минути между проверката с алкотеста и взетата кръвна проба. На база на
изготвената ретроспективна СМЕ, която съдът по изложени съображения счита за
допустима в съдебното производство, и въз основа на всички други събрани
писмени и гласни доказателства е стигнато до извода, че жалбоподателката към
момента на извършената проверка е управлявала МПС с концентрация на алкохол в
кръвта си над 0.5 до 0.8 промила, а именно 0.70 промила. При така направените
констатации е прието, че правилно е приложен закона от АНО, посочвайки за
нарушена нормата на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП и съответната санкционна норма от
същия закон по чл.174, ал.1, т.1. За правилно е прието и отнемането на 10
контролни точки на осн. Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. на МВР, макар да не
е посочена точна разпоредба от Наредбата, тъй като съгласно чл.6, ал.1, т.1 от
същата тази санкция е предвидена за водачи, които управляват МПС с концентрация
на алкохол в кръвта от 0.5 до 1.2 промила, какъвто е настоящият случай. По
подробно изложени мотиви Районният съд е стигнал и до извод, че процесното нарушение не представлява и
маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН.
На основание така направените фактически констатации и правни
изводи Районният съд е потвърдил изцяло
обжалваното НП, като правилно и законосъобразно.
Настоящият съд, в рамките на касационната проверка, съгласно
чл.218 от АПК намира следното:
Изложените в
касационната жалба доводи относно неправилното ценене на доказателствата от
страна на Районния съд и правилността на изводите на последния касае единствено
обосноваността на съдебното решение. Необосноваността на въззивното решение
обаче не е касационно основание, съгласно
чл. 348 от НПК, във връзка с чл.63в
от ЗАНН и не подлежи на касационна проверка в настоящото производство.
Едновременно
с гореизложеното, настоящата инстанция счита наведените в касационната жалба
възражения за неоснователни. Изводите на първоинстанционния съд относно липсата
на допуснати нарушения на Наредба № 1 от
19.07.2017 г. са последователни и аргументирани, като
същите се споделят изцяло от касационната инстанция. На следващо място, неоснователни
се явяват и оплакванията на касаторката по отношение на допуснатата от съда
ретроспективна СМЕ за установяване на наличието на алкохол в кръвта на водача
към момента на извършване на нарушението. Глава XIV от НПК, субсидиарно приложим в
производствата по обжалване на НП, на осн. чл.84 от ЗАНН, определя видовете
способи на доказване в наказателния процес, които съгласно чл.136, ал.1 от НПК
са разпит, експертиза, оглед, претърсване, изземване, следствен експеримент,
разпознаване на лица и предмети и СРС. Видно от това не може да се възприеме възражението
на касаторката, че неправилно въззивната инстанция е допуснала СМЕ и се е
позовала на нея при постановяване на крайния си съдебен акт. За реализиране на
състава на нарушението по чл.5, ал.3,т.1 от ЗДвП от правно значение е резултата от
концентрацията на алкохол в кръвта на водача, към момента на управлението на
МПС, в конкретния случай, момента на
проверката- 8.17 ч. на 22.02.2022г., а не резултатът от концентрацията на
алкохол в кръвта при даване на кръвната проба, в случая два часа по-късно. Правилно
съдът е счел за необходимо да бъде назначена СМЕ, тъй като същият не разполага
с нужните специални знания, за да може да определи каква е била концентрацията
на алкохол в кръвта на Й. към момента на управлението на автомобила и извършване
на проверката, което е от значение относно преценката правилно ли е бил
приложен законът, съответно следвало ли е да бъде санкционирана Й.. Съгласно
чл.144, ал.1 от НПК, така възложената СМЕ е била не само допустима, а в случая
и необходима за изясняване именно на посоченото обстоятелство. Експертизата е
била приета от съда и приобщена към доказателствения материал по делото. Разминаването
между посочената в НП стойност от 0.71пр. и тези от 0.70 пр., 0.69пр. , до
които е достигнало вещото лице, не е основание за отмяна на НП, тъй като с
последното на Й. е била предявена от обективена страна по-утежнена фактическа
обстановка, по която същата в пълен обем е упражнила правото си на защита.
При
съвкупната преценка на всички събрани пред въззивния съд доказателства и от
заключението по допусната във възивното производство СМЕ по несъмнен начин се
явява доказано по делото, че на
посочените в НП дата, час, и място Й. е управлявала МПС с концентрация на
алкохол в кръвта си над 0.5 промила до 0.8 промила. С оглед изложеното изводите
на въззивния съд, че Й. е осъществила всички признаци от състава на описаното в
НП административно нарушение, както от
обективна, така и от субективна страна, изцяло се споделят от настоящата
инстанция.
Деянието
е правилно правно квалифицирано като нарушение
на чл.5, ал.3,т.1 от ЗДвП и
правилно подведено под административно-наказателната разпоредба на чл.174,
ал.1,т.1 от ЗАвП. Така наложения на касаторката Й. размери на наказанието
„глоба“ от 500 лева и наказанието
„лишаване от право на управление на МПС“ са във фиксираните от законодателя
размери, под който съдът не може да слезе, съгласно чл.27, ал.5 от ЗАНН и
разпоредбите на ЗДвП, които не регламентират такава възможност.
Нарушението
е типично за вида си, като не са налице обстоятелства разкриващи по-ниска
обществена опасност на деянието или дееца. Изводите на въззивния съд, че по отношение на санкционираното лице
и извършеното от него деяние не са налице предпоставки за приложение на чл.28
от ЗАНН също изцяло се споделят от настоящата инстанция, като касационния съд
намира, че на основание чл.221, ал.2 от АПК мотивите на Районния съд не следва
да се преповтарят.
На
основание всичко гореизложено, касационният съд приема въззивното решение за
постановено при правилно приложение на материалния закон.
Оспореното решение е подробно и обстойно мотивирано. В
хода на въззивното производство не са допуснати такива съществени нарушения на
съдопроизводствените правила по смисъла на чл. 348 ал.3 от НПК, които да
обосноват касационно основание по чл.348 ал.1,т.2 от НПК и възраженията на
касатора в тази насока са изцяло неоснователни.
При
извършената служебна проверка, съгласно чл.218, ал.2 от АПК не бяха
констатирани допуснати от въззивния съд нарушения, които да водят до
невалидност или недопустимост на оспореното решение.
По изложените съображения,
касационният съд счита, че не е налице касационно основание по чл. 348 от НПК за отмяна на оспореното
Решение и следва същото да бъде оставено
в сила като законосъобразно.
Воден от горното и на
основание чл.221 ал.2, пр.1 от АПК, във връзка с чл.63в ЗАНН, касационният съд
Р Е Ш И
:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №156/12.08.2022 г. на Районен съд-Търговище,
постановено по НАХД № 248 по описа на същия
съд за 2022 г
Решението не подлежи на обжалване, на
основание чл.223 от АПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.