№ 7320
гр. *****, 24.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 56 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:НЕДЕЛИНА Д. СИМОВА
МИТОВА
при участието на секретаря ПЕТЯ Н. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от НЕДЕЛИНА Д. СИМОВА МИТОВА
Гражданско дело № 20241110161813 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 235 ГПК .
Производството е образувано по предявени от Х. А. М. срещу „СРС К.“ ЕООД
обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 128, т. 2
КТ и чл. 224, ал. 1 КТ съответно за сумата от 5358,28 лв., представляваща неизплатено
трудово възнаграждение за м. 08.2024 г. и м. 09.2024 г., ведно със законната лихва от
17.10.2024 г. до окончателното изплащане, и сумата от 931,88 лв., представляваща
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 8 дни (след уточнение на иска,
направено след указания от съда), ведно със законната лихва от 17.10.2024 г. до
окончателното изплащане (след допуснато изменение на исковете по размер в открито
съдебно заседание от 25.03.2025 г.).
Ищецът Х. А. М. твърди, че е работил по трудово правоотношение при
ответника „СРС К.“ ЕООД с място на работа в гр. *****, ул. „*****“ № 1, на
длъжността „асистент офис“ въз основа на трудов договор № 5/01.06.2023 г., с
договорено месечно трудово брутно възнаграждение в размер на 2200 лв. и
допълнително възнаграждение в размер на 0,6 % за придобит трудов стаж и
професионален опит. Трудовото правоотношение било прекратено със Заповед №
23/01.10.2024 г. на основание чл. 325, т. 1 КТ – по взаимно съгласие. Поддържа, че
ответното дружество не заплатило договореното трудово възнаграждение за месеците
август и септември 2024 г. Посочва, че ответникът и до момента не е заплатил
дължимите трудови възнаграждения за периода от 01.08.2024 г. до 30.09.2024 г., както
и обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ за неизползван платен годишен отпуск за 8 дни в
размер на 931,88 лв. Въз основа на горното иска ответникът да бъде осъден да заплати
сумата от 5358,28 лв., представляваща неизплатено трудово възнаграждение за м.
08.2024 г. и м. 09.2024 г., ведно със законната лихва от 17.10.2024 г. до окончателното
изплащане, и сумата от 931,88 лв., представляваща обезщетение за неползван платен
годишен отпуск за 8 дни, ведно със законната лихва от 17.10.2024 г. до окончателното
изплащане.
1
Ответникът не е представил отговор на исковата молба.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните, и като обсъди
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
По иска с правно основание чл. 128, т. 2 вр. чл. 242 КТ:
Основателността на исковата претенция се обуславя от кумулативното наличие
на следните обстоятелства: съществуващо между страните трудово правоотношение
през процесния период, както и размерът на дължимото трудово възнаграждение.
Съгласно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК установяването на същите е в тежест на
ищеца. При установяването им в тежест на ответника е да докаже положителния факт
на плащане.
От представен по делото Трудов договор № 5/01.06.2023 г. се установява, че
между ищеца, в качеството на работник, и ответника, в качеството на работодател, е
възникнало трудово правоотношение, по силата на което ищецът е изпълнявал
длъжността „асистент офис“ с уговорено месечно трудово възнаграждение в размер на
2 200 лв.
Със Заповед № 23/01.10.2024 г. трудовото правоотношение на ищеца е
прекратено, считано от 01.10.2024 г., като в същата е посочено дължимо обезщетение
от 8 дни без да е посочено основанието и размера за неговото изплащане.
От изслушаната по делото ССчЕ се установява, че размерът на брутното
трудово възнаграждение на ищеца за претендирания период е в размер на 5358, 28 лв.,
а на нетното – 4273, 49 лв., като съответните суми са начислени във фишовете за
работна заплата за месеците август и септември 2024 г., но не са изплатени в полза на
служителя. Полагащите се на ищецца и неизползвани дни платен годишен отпуск
пропорционално на отработеното време при ответника са в размер на 8 работни дни,
за които се дължи съответно обезщетение в размер на 931,88 лева.
Ответникът, съобразно разпределената му доказателствена тежест, не доказва
заплащане на претендираното възнаграждение за труд, поради което искът се явява
основателен и следва да се уважи за пълния предявен размер, като се присъди и
законната лихва върху същото.
По иска с правно основание чл. 224, ал. 1 КТ:
Съгласно разпоредбата на чл. 224, ал. 1 КТ при прекратяване на трудовото
правоотношение работникът или служителят има право на парично обезщетение за
неизползвания платен годишен отпуск пропорционално на времето, което се признава
за трудов стаж, и за неизползвания отпуск, отложен по реда на чл. 176, правото за
който не е погасено по давност. По този иск в тежест на ищеца е да докаже полагане на
труд при ответника в посочения период, а в тежест на ответника е да докаже
положителния факт на плащане на претендираното обезщетение за неползван платен
годишен отпуск, дължимо при прекратяване на трудовото правоотношение, или
ползването на същия.
Съгласно представената по делото Заповед № 23/01.10.2024 г. трудовото
правоотношение на ищеца е прекратено, считано от 01.10.2024 г., като в същата е
посочено дължимо обезщетение от 8 дни без да е посочено основанието и размера за
неговото изплащане. От заключението на вещото лице съгласно ССчЕ се установява,
че дните неизползван платен годишен отпуск от ищеца за периода на действие на
трудовото правоотношение са в размер на 8 дни. Удостовереното в заповедта
обстоятелство, че на служителя следва да се изплати обезщетение за 8 дни, макар и
без да се посочва основанието за това, следва да се цени като извънсъдебно признание
на неизгоден за страната факт, което се ползва в процеса с доказателствено значение.
2
Ответникът, съобразно вменената му доказателствена тежест, не установи отпускът да
е ползвал или обезщетението да е изплатено.
Съгласно заключението по съдебно-счетоводната експертиза обезщетението по
чл. 224 КТ за неизползван платен годишен отпуск от 8 дни е в размер на 931,88 лв.
Съдът намира, че изчислено по реда на чл. 224, ал. 1, вр. чл. 177 КТ обезщетението
възлиза на по-висока от претендираната стойност, поради което с оглед
диспозитивното начало искът следва да бъде уважен за пълния предявен размер.
Върху вземането по чл. 224 КТ следва да се присъди и законната лихва от
датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски има ищецът. Съобразно
представения списък за разноски и доказателства за плащането им ответникът следва
да бъде осъден да заплати на ищеца сума от 700 лв., представляваща направени по
делото разноски за адвокатско възнаграждение.
Ответникът следва да бъде осъден на основание чл. 78, ал. 6 ГПК да заплати
по сметка на СРС държавна такса в размер на 251,61 лв., както и да заплати
изплатеното от бюджета на съда възнаграждение на вещото лице по сметка на съда.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „СРС К.“ ЕООД, ЕИК ********* да заплати на Х. А. М., ЕГН
********** на основание чл. 128, т. 2 вр. чл. 242 КТ сумата от 5358,28 лв.,
представляваща брутен размер на неизплатено трудово възнаграждение за м. 08.2024 г.
и м. 09.2024 г., ведно със законната лихва от 17.10.2024 г. до окончателното
изплащане, и на основание чл. 224, ал. 1 КТ сумата от 931,88 лв., представляваща
незаплатено обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 8 дни, ведно със
законната лихва от 17.10.2024 г. до окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „СРС К.“ ЕООД, ЕИК ********* да
заплати Х. А. М., ЕГН ********** сумата от 700 лв. разноски за исковото
производство.
ОСЪЖДА „СРС К.“ ЕООД, ЕИК ********* на основание чл. 78, ал. 6 ГПК да
заплати по сметка на СРС 551,61 лв., представляващи сбор от дължимата държавна
такса и направените в производството разноски.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред
Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3