РЕШЕНИЕ
№1631
гр.
Пловдив, 12.10.2023 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, І отделение, XV състав в публично заседание на четиринадесети
септември през две хиляди двадесет и трета година в състав :
СЪДИЯ
: МАРИЯ НИКОЛОВА
при секретаря ВАНЯ ПЕТКОВА, като разгледа докладваното адм. дело № 191 по описа за 2023 год.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.145 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс /АПК/, вр. чл.54,
ал.6 от Закона за кадастъра и имотния регистър.
Образувано е по
жалба на И.К.К., ЕГН **********,***, против Заповед № 18-12782/30.11.2022 г. на
Началник на Службата по геодезия, картография и кадастър (СГКК) - Пловдив, с
която е одобрено изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри на
гр. Асеновград, в частта състояща се в нанасяне на нови обекти в КККР: сграда
с идентификатор ****, площ 14 кв.м., предназначение: постройка на допълващо
застрояване, без данни за собственост.
В жалбата се
излагат доводи за незаконосъобразност и немотивираност на административния акт,
като се твърди нарушение на чл.36 и чл.59, ал.2, т.4 от АПК. Твърди се, че
никъде в Протокол от 28.12.1962г. по дело № 665/1962г. по описа на PC-Асеновград и
Договор за доброволна делба от 30.07.1997г., вписан в СВ под акт № 52, т. 2, не
се споменава за наличие на три сгради в източната част на поземления имот.
Според жалбоподателя сградите на допълващото застрояване в имота винаги са били
две, разположени в двата ъгъла на дъното на имота, с празно пространство между тях, а въпросната „лятна кухня“ е била
вмъкната преди няколко години между тях посредством застрояването на празната
площ и присъединяването и към сграда с идентификатор ****. Сочи се, че
декларациите на тримата свидетели от 2022г. противоречат на документите за
собственост. Твърди се още, че не е налице непълнота и грешка в кадастралната
карта, която да се налага да бъде отстранена по пътя на чл.54, ал.1 от ЗКИР,
тъй като начинът, по който са заснети сградите в КК и КР на гр. Асеновград, с
адрес: гр. Асеновград, ****, а именно с разстояние между сграда с идентификатор
****и сграда с идентификатор ****, показва, че не е съществувала постройка
между тях при заснемането на поземления имот в периода 2002-2004г. Изложени са
доводи, че новата сграда е напълно незаконен строеж, който подлежи на премахване.
Според жалбоподателя на место реално сграда с идентификатор **** е разширена и
пристроена, като разширението е заело празното пространство между двете
съществували преди това сгради и нанесеният в приетия проект за изменение
контур на сградата не съответства на
съществуващото на място положение. Сочи се още, че т.нар. „лятна кухня“ е
функционално свързана със сграда с идентификатор ****, поради което няма
белезите на самостоятелна сграда, която да бъде нанесена с нов идентификатор.
Иска се отмяна на заповедта в оспорената й част и присъждане на разноски по
делото.
В с.з.
процесуалните представители на жалбоподателя адв. К. и адв. А., поддържат
жалбата. Подробни съображения са
изложени в представена по делото писмена защита.
Ответникът – Началника на Служба по геодезия,
картография и кадастър - гр. Пловдив, в писмено становище излага съображения за
неоснователност на жалбата. Направено е възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение.
Заинтересованите страни – Н.П.А., М.К.С. и Й.П.Б.,
чрез процесуалния си представител адв. С. поддържат неоснователност на жалбата.
В с.з. адв. С. излага становище и за липса на правен интерес на жалбоподателя.
Моли съда да остави без уважение жалбата. Претендира разноски и прави
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Подробни съображения
са изложени в представена по делото писмена защита.
За
допустимостта:
Оспорената заповед е връчена на жалбоподателя И.К.К. на 06.12.2022г.,
за което по на лист 78 по делото е приложено известие за доставяне, а жалбата е
подадена чрез органа на 13.12.2022г., т.е. в предвидения за това процесуален
срок от надлежна страна, заинтересовано лице по смисъла на § 1, т. 13 от ДР на ЗКИР, за което е налице правен интерес от оспорването, поради което
жалбата се явява ДОПУСТИМА.
Неоснователно е възражението на адв. С. за липса на правен
интерес на жалбоподателя, доколкото съгласно § 1, т. 13 от ДР на ЗКИР "заинтересовани лица" са
собствениците и носителите на други вещни права върху недвижими имоти, а видно
от отразеното в кадастралния регистър на недвижимите имоти на гр. Асеновград, И.К.К. е собственик на ¼ идеална част от ПИ с
идентификатор ****,
който факт не се оспорва нито от ответника, нито от заинтересованите страни. Освен
това възраженията за липса на правен интерес така както посочва адв. С. в с.з.
от 14.09.2023г. са, че заинтересованите страни имат издадени удостоверения за
търпимост, а целта на К. била премахване на строителството. Не са изложени
доводи по отношение на собствеността на И.К.К.
на ¼ идеална част от ПИ с идентификатор ****.
Разгледана по същество, настоящият съдебен състав счита, че
жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
Съдът като
разгледа направените възражения и приложената административна преписка, намери
за установено следното:
Административното
производство по изменение на кадастралната карта (КК) и кадастралните регистри
(КР) на гр. Асеновград състояща се в нанасяне на нови обекти в КККР: сграда
с идентификатор **** е образувано по заявление вх. № 01-241593-29.04.2022 г.
(лист 14) на Й.П.Б. чрез пълномощник Р.Д.Л. – С. (пълномощно на лист 33 по
делото), касаещо нанасяне на сграда в ПИ ****. Към заявлението са приложени: проект
за изменение на кадастралната карта,
обяснителна записка, скици-проект, изработена от правоспособно лице
(лист 23 гръб), геодезическо заснемане, документи за собственост (Договор за
доброволна делба от 30.07.1997г. и Протокол
от 28.12.1962г. по дело № 665/1962г. по описа на PC-Асеновград) и
удостоверение за факти и обстоятелства по териториално и селищно устройство. В
обяснителната записка към проекта е посочено, че целта на проекта е нанасяне на
съществуваща постройка на допълващото застрояване - едноетажна лятна кухня.
След извършена
проверка на проекта внесен със заявление вх. № 01-241593-29.04.2022 г. от
страна на СГКК-Пловдив е установено, че не са изпълнени напълно изискванията на
чл. 75, ал. 2, т. 9 от Наредба № РД-02-20- 5/15.12.2016 г. за съдържанието,
създаването и поддържането на КККР, че е налице необходимост от представяне на
документи, удостоверяващи законността, степента на завършеност и собствеността
на сграда с проектен идентификатор ****, както и липсата на основание за
записване на лицето Й.Б. като собственик на същата сграда. Издадено е
Уведомление изх.№ 24-15596-30.05.2022 г. за отстраняване на недостатъци в
представения проект (лист 31).
Във връзка с
отстраняване на недостатъците по представения проект е подадено ново заявление
с вх. № 01-417579 от 21.07.2022 г. (лист 32), като са приложени проект за
изменение на кадастралната карта, в който е посочено, че новозаснетата
едноетажна сграда е с неустановен собственик (лист 35 гръб). Представени са и 3
броя декларации за издаване на удостоверение за търпимост (лист 51-53) и
Удостоверение изх.№ 94-Й-56/13.07.2022 г. за търпим строеж, издадено от община
Асеновград (лист 50).
След извършена
проверка на проекта за изменение на кадастралната карта и кадастралните
регистри, и приложените към него документи внесен с вх. № 01-417579 от
21.07.2022г., СГКК-Пловдив издала Удостоверение за приет проект № 25-302371от 21.09.2022
г. (лист 54).
За образуваното
административно производство, след отстраняване на констатираните от
административния орган нередовности на заявлението са уведомени оспорващата И.К.К.,
както и Н.П.А. и М.К.С.. Според известие за доставяне на лист 57 по делото К. е
получила уведомлението на 05.10.2022г., като в указания 7-дневен срок е
депозирала възражение вх. № 02-1187-11.10.2022 г. с приложени документи, към
които и Искова молба до Районен съд Пловдив (лист 61 и сл.). С възражението е
изразено несъгласие с исканото изменение, като се сочи че никъде в Протокол от
28.12.1962г. по дело № 665/1962г. по описа на PC-Асеновград и
Договор за доброволна делба от 30.07.1997г., вписан в СВ под акт № 52, т. 2, не
се споменава за наличие на три сгради в източната част на поземления имот.
По повод
възражението с писмо изх. № 20-57628 от 20.10.2022 г. (лист. 71), оспорващата е
уведомена по отношение на твърдението, че издаденото Удостоверение с изх. № 94-Й-56/13.07.2022
г. за търпимост на строеж е издадено въз основа на декларации с невярно
съдържание, то не е в правомощията на СГКК да установява истинността на
приложените от заявителите документи. В писмото е изложено още, че представения
проект съответства на приложената документация и може да бъде продължена
процедурата по изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри с цел
отразяване на сграда с проектен идентификатор ****.
Последвало е
издаването на оспорената в настоящото производство Заповед № 18-12782 от 30.11.2022
г. на Началника на СГКК-Пловдив, с която е одобрено изменението, състоящо се в
нанасяне на нови обекти в КККР: сграда с идентификатор ****, площ 14 кв.м.,
предназначение: постройка на допълващо застрояване, без данни за собственост.
Нанесени са и промени в кадастралния регистър на недвижимите имоти за ПИ с
идентификатор ****: собственост на Н.П.А. въз основа на
документ: Договор за делба
№ 52 том 2 per.
1409
от 30.07.1997г., издаден от Районен съд - Асеновград, Й.П.Б. въз основа на
документ: Договор за делба
№ 52 том 2 per.
1409
от 30.07.1997г., издаден от Районен съд - Асеновград, М.К.С. въз основа на
документ: Нотариален акт №
18 том 18 per.
4202
дело 5044 от 20.12.1997г., издаден от Районен съд - Асеновград, И.К.К. въз основа на
документ: Постановление на
съдия-изпълнителя по чл.386, ал.1 от ГПК или на съда по несъстоятелността по
чл.717, ал.2 от ТЗ по изп. дело № 20198240401317 № 122 том 20 per.
5319
от 30.11.2021г., издаден от Служба по вписванията към Агенция по вписванията –
Асеновград.
В с.з. от
25.04.2023г. по делото са разпитани свидетелите Е. А. Д., Ж. Т. Г. и М. П.М..
Свидетелят Е. Д.,
заяви че познава жалбоподателката от поне 15 години, като знае, че същата преди 2-3
години е закупила имот в гр.Асеновград, който се намира на ****. Свидетеля
сочи, че живее в близост, на няколко пресечки надолу на ул. „*****, като често
е минавал покрай имота на К. *** и е сядал на кафето в близост. Посочва, че
долу в имота има зелен гараж, който се вижда от пътя. През 2020 г. Д.записал
дъщеря си в училище „Ангел Кънчев“, което е на 100 метра от имота и всеки ден
минавал покрай имота. Д.заявява, че имало голяма купчина боклуци на тротоара
пред имота и след 20-тина дни видял, че има долу къща, като гаражът вече го
нямало. Това според свидетеля става 2020 г., като преди е имало само гараж със
зелена врата, а сега има къща и пред нея
на 10 метра има ограда, която
затваря и двора. По отношение на постройката Д.сочи, че е на един етаж с остър
покрив, отгоре и отдолу с прозорец. Според свидетеля зелената врата на гаража
вече я няма, като се вижда, че са били два гаража и преди е имало разстояние
между тях. Изрично Д.посочва, че празното място, което виждал преди, сега е към
новата постройка.
Свидетеля Ж. Г.
посочва, че след излизането му от казармата през 1997 г. е работил в
строителството и същата година е работил с баща му на ул. „***“ в гаража и
лятната кухня на П.А.. Според показанията на свидетеля преди да започне работа,
имотът бил гараж с една голяма зелена врата и всичко било долепено - сграда до
сграда с едно малко прозорче, до гаража имало още едно прозорче, което се води
лятна кухня - до централния гараж в дясно
на Параско и нямало празно пространство. Имало теч вътре в гаража и затова бил
извикан да работи, като самата плоча била напукана и виснала в средата.
Вдигнали покрив отгоре като на другия, за да спрат теча и подпрели самата плоча
с греда в средата за да може да се подпира. Г.сочи, че понеже било под наклон,
откъм кухнята към плочата са пуснали и греди, с които да изправят самото място
и да стане таванско помещение. Изравнили плочата и направили покрив. Г.сочи, че
постройката е на един етаж, а отгоре е таванско, където се отива със стълба. Преди
имало от кухнята към покрива вътрешна стълба от желязо, а сега я подновил и я
направил пак вътрешна с желязо и дърво. Свидетеля
сочи още, че входът - самата врата пред тази новата постройка я затворил, около
70 см. я зазидах долу, махнал металната врата и сложил ПВЦ врата с ПВЦ
прозорец. Посочва, че дограмата я сложил горе-долу, когато правил самото
обновяване, преди около пет години. Заявява, че като излезнал от казармата, към
тази постройка, която била до гаража се влизало през гаража и помещението било
с ширина 1,80 метра и дълбочина към 6,50 – 7,00 метра и се ползвало като лятна
кухня, а в дъното имало стара тоалетна с яма и стълба нагоре за покрива. Г.твърди,
че е сложил дървени греди, които изправили плочата.
Свидетелят М. М.заявява,
че живее в гр.Асеновград на ул.„***“ №1 и познава семейството на П.А. и
неговите дъщери, и са съседи от години. М.била родена там и там продължава да
живее сега. Сочи, че е ходила в имота на А.още от дете, тъй като нейният баща бил
дърводелец и извършвал дърводелските услуги на семейство А.. За гаража на А., М.сочи,
че е построен от както се помни като човек. Заявява, че А.имат един гараж с
постройка към гаража с преходна врат в самия гараж, която нейният баща е правил
и я поставил през 68 – 67 година. Посочва, че има една малка лятна кухня. Заявява,
че козметично подобрение е правено може би преди 2000-та година поетапно, което
е освежаващо, като гаражната врата е премахната и е сложена дограма, която
дограма я забелязала към 2010 г. М.сочи, че сега не е гараж, но няма друго
жилище, а горе е направено като покрив, който да защитава от атмосферните
условия и е празно това помещение. Свидетеля заявява, че между гаража на П.А. и
този, който е на М. не е имало празно място и е ходила много пъти като дете.
Сочи, че има една дървена малка стълбичка, която се намира в тази малка пристройка,
която е направена към гаража.
Съдът кредитира
показанията на разпитания по делото свидетел Е. Д., като кореспондиращи със
събраните по делото доказателства, включително и с приетите по делото заключения
на основна и повторна СТЕ. Съдът не кредитира показанията на свидетелите Ж. Т. Г.и
М. П.М., доколкото същите противоречат на събраните по делото писмени
доказателства, както и на заключенията на вещите лица Р. и А..
По настоящото дело е допусната и приета съдебно-техническа
експертиза изготвена от вещото лице арх. Я.Р., според която съществуващ гараж
от кадастралната основа на действащия ПУП в югоизточния ъгъл на имота, изпълнен
с тухлени стени и покривна стоманобетонова плоча е преустроен в жилище,
като гаражът е отразен в кадастралната
карта като сграда с идентификатор ****. Вещото лице посочва, че към жилището е
присъединена площта, намираща се до гаража от северозапад и достигаща
ограждащата стена на съседната сграда в дъното на имота, която има
идентификатор ****и която също в кадастъра на действащия ПУП е показана като
гараж. Според СТЕ за изграждането на процесния обект, празното пространство е
удължено напред към двора с 1,50м., от което то излиза на 80см. пред съседната
сграда, като в тази допълнителна площ се намират: малко антре пред жилището,
кухненски бокс и баня с тоалетна, а гаражът е оформен като дневна с трапезария
и от тях се влиза в кухненския бокс, разположен в пространството между двете
сгради с идентификатори ****и 265.3. Описано е още, че към дъното на имота с
плъзгаща алуминиева врата е отделена баня с тоалетна, а на нивото на
съществуващата плоча над бившия гараж е изпълнена дървена подова конструкция
над бокса и банята, в която е оставен отвор за права дървена стълба към втория
етаж на жилището; на втория етаж,
изпълнен като мансарден, се намира едно голямо помещение за спалня, килер до
имотната граница от югоизток по цялата дължина на сградата и ниша до другата
сграда в имота; в дъното на сградата на втория етаж е отделена баня с тоалетна;
стенното ограждане на втория етаж е с дървена конструкция и изолации;
преградните стени са изпълнени чрез система за сухо строителство от
гипсокартон; покривната конструкция е дървена, а покривът - двускатен, покрит с
керемиди; втори двускатен покрив има в лицевата част на сградата, над антрето и
част от бокса; изпълнени са стрехи и на двата участъка с двускатни покриви.
Вещото лице посочва, че светлата височина на първия етаж е 2,48м., определена от
плочата на съществувалия гараж, а вторият етаж има надзидове в краищата от
40см. и 75см. над подовото си ниво, а билото на по-големия обем е на 2,21м. над
него. Билото при втория по-малък двускатен покрив в лицевата част на сградата е
на 4,29м. от терена. Височината на сградата е 3,64м. от нивото на терена в
двора до най-високата стреха. Височината до високото било е 5,17м. Дограмата е
от ПВЦ - профили. Според СТЕ между сгради с идентификатори ****и **** е
изпълнена част от общо жилище, в която на първия етаж има кухненски бокс и баня
с тоалетна и права дървена стълба за втория етаж, а на втория етаж се намира
ниша към спалнята, в наклона на пространството между пода и покрива. В участъка
на процесния обект сградата е на един етаж, а пространството над него остава в
наклона на ползваемо подпокривно пространство. Според експерта сградата е двуетажна
като цяло, след като гаражът е преустроен в жилище и надстроен с втори етаж над
него, а процесният обект няма
самостоятелен вход и не представлява самостоятелна сграда, а е част от обема на
сградата, получена след преустройство и надстрояване на съществуващия гараж,
като негово разширение. На стр.5 от заключението вещото лице сочи, че
процесният обект, заедно със съществувалия гараж и надстройката над него се
ползват като едно жилище.
По отношение на
това до коя година мястото между сгради с идентификатори ****и **** е било
незастроено, вещото лице посочва, че сателитните снимки в историческите
изображения на Google Earth Pro започват от м.06.2003г., но не винаги са
много ясни и въпреки това на достатъчно много изображения може да се различи
съществуващия гараж, а на всички се откроява сграда с идентификатор ****.2,
която очевидно е преустроена в жилище преди много години и не е гараж. Според
вещото лице на мястото на процесния обект няма застрояване, което да
представлява сграда и да се вижда покрив до м.10.2020г., като последната
налична сателитна снимка, на която има гаража е от м.08.2020г., а първо появяване на двускатна покривна
конструкция на мястото на гаража с идентификатор 265.3 и пространството от него
до сграда с идентификатор 265.2 се констатира на изображението от м.10.2020г.
Според вещото лице това определя периода на изпълнение на преустроения гараж с
надстрояване и пристрояване във вида, в който се заварва в момента ограничен
във времето от м.08.2020г. до м.10.2020г.
По отношение на
използваните строителни материали, с които е изградена постройката с проектен
идентификатор ****, вещото лице посочва, че на процесния обект всички видими
материали както отвън, така и вътре в помещенията са нови.
Що се отнася до
това дали е налице идентичност между очертанията на съществуващата на място
процесна сграда и отразената в проекта сграда с идентификатор **** в СТЕ е
посочено, че в скицата - проект за попълване на процесния обект са задени 4
ъглови точки с точни координати, като справката за подробните точки на сгради с
идентификатори ****и 265.3, получена от СГКК показва, че тези координати са
точно отразени в скицата - проект, но
на място обектът няма очертание само по тези 4 точки, а е по-дълъг напред към
двора и по-широк в напречна посока по лицевата си фасада. Вещото лице
посочва, че дадената площ за обекта 14 кв.м. в проекта не отговаря на площта
му, заснета на място, която възлиза на 19,26 кв.м. (графично дадено в
Приложение № 3 към заключението). Същото становище вещото лице поддържа и в
с.з.
Според СТЕ, процесният
обект не е отразен в кадастъра на действащия и предходните планове, а в
застроителния план на действащия ЗРП не е предвидено такова допълващо
застрояване на мястото, където той е изпълнен. Изрично в заключението е
посочено, че в архива на Община Асеновград няма строителни книжа за процесния
обект.
Вещото лице
сочи, че процесният обект няма
самостоятелно функционално предназначение съгласно класификатора към
чл.16, ал.2 - Таблица №3 от Приложение №2 на Наредба №3/28.04.2005г. за
съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните
регистри, както и че не отговаря на определението за обект на кадастъра -
сграда по смисъла на т.1б от §1 на ДР на ЗКИР, а представлява пристройка към сграда
с идентификатор ****, с която е обединен под общ покрив и общо предназначение -
жилище, като в него се помещават част от помещенията на жилището и за него не
може да се определи отделен код по класификатора. Посочено е, че пристройката
не представлява и "самостоятелен обект в сграда" по определението на
т.1 от §1 на ДР на ЗКИР.
Съдът кредитира заключението на вещото лице като
компетентно и безпристрастно изготвено.
С оглед направеното оспорване на основното
заключение по СТЕ и искането на процесуалния представител на заинтересованите
страни, съдът е допуснал и приел повторна
съдебно-техническа експертиза изготвена от вещото лице арх. П.А., според която застроената част
от имота между сгради с идентификатори ****и **** представлява част от обща
сграда - пристройка към бивш гараж /****/ преустроен в жилище, която пристройка
няма самостоятелен вход. Според вещото лице цялата сграда се състои от един
етаж и тавански етаж със ЗП установена от измерването на място 51.27 кв.м.,
като застроеното пространство не е
самостоятелна сграда, а е част от една обща сграда заедно със сграда с
идентификатор ****, която се е получила вследствие на преустройството и
надстрояването на съществуващия гараж, като пристройка към него.
По отношение на
това до коя година мястото между сгради с идентификатори ****и **** е било
незастроено, вещото лице по повторната експертиза аналогично на първоначалната
СТЕ отговаря, че на сателитните снимки в Google Earth на мястото на
процесния обект няма сграда и не се вижда покрив до 10.2020г., като до тогава
ясно се вижда покрива на гаража /****.2/, а последната снимка на която се
очертава гаража е от 08.2020г., като на изображението от 10.2020г. се появява
за пръв път изображението на двускатния покрив на мястото на гаража и
застроеното пространство до него.
По отношение на
използваните строителни материали, с които
е изградена постройката
с проектен идентификатор **** вещото лице по
повторната СТЕ също сочи, че видимите материали са нови.
На въпроса дали
е налице идентичност между очертанията на съществуващата на място процесна
сграда и отразената в проекта сграда с идентификатор ****, в повторната СТЕ е
посочено, че в скицата проект за изменение на КККР процесния обект е разположен
между сгради ****и **** с площ 14 кв.м., а от огледа и измерването на
място се установява, че като
конфигурация и квадратура сградата на място не отговаря на означената в скицата
проект. Както е посочила и арх.Я.Р. по основната СТЕ, така и според арх.П.А. на
място пристройката излиза напред към двора и пред сграда **** и е с площ 19.26
кв.м. (графично показано в Приложение №2 към повторната СТЕ) и процесната постройка
по оспореното изменение на КК не е отразена по съществуващия на място контур.
Според
заключението на повторната СТЕ, процесният обект не е отразен в действащия и
предходните-обезсилени КП към ПУП, като в действащия ПУП-ЗРП не е предвидено
допълващо застрояване, а само основното застрояване за УПИ. И според арх. А. ***,
няма строителни книжа за процесния обект.
Вещото лице е
описало подробно параметрите на процесният обект и материалите с които е
изпълнен, които са идентични с тези посочени в заключението на основната СТЕ, и е посочило, че процесният обект се използва за
обитаване - за жилище.
По допълнителните задачи поставени от адв.С. в повторната
СТЕ е отговорено, че в
обезсиленият РП одобрен със заповед № 1373/21.03.1959г. процесната сграда
попада в ПИ 2506, УПИ ХП-2506, кв.197 - регулационните линии на УПИ съвпадат с
имотните граници на ПИ, като съгласно кадастралния план на този план в имота е
нанесена „Змж"-триетажна масивна жилищна сграда разположена на северозападната
вътрешна регулационна линия и отдръпната от уличната регулационна линия, сграда
разположена в северозападната част на имота на вътрешната регулационна линия и
на регулационната линия към дъното на УПИ и „пмс"-полумасивна сграда-
разположена на югоизточната вътрешна регулационна линия и на регулационната
линия към дъното на УПИ. Според СТЕ двете сгради съответстват като конфигурация
на тези заснети в КП на ПР одобрен със заповед № 459/27.06.1973г., но и двете
сгради несъответстват на тези заснети в кадастралния план на действащия ПУП-3РП
/графично показано в Приложение № 4/. На следващо място вещото лице посочва, че
в ПР одобрен със заповед № 459/27.06.1973г.- обезсилен процесната сграда попада
в ПИ 2506, УПИ XV-2506, кв.197 - регулационните линии на УПИ
съвпадат с имотните граници на ПИ, като съгласно кадастралния план на този план
в имота е нанесена „Змж"-триетажна масивна жилищна сграда разположена на
северозападната вътрешна регулационна линия и отдръпната от уличната
регулационна линия, „пс"- паянтова сграда разположена в северозападната
жкт на имота на вътрешната регулационна линия и на регулационната линия към
дъното на УПИ и „пмс"-полумасивна сграда- разположена на югоизточната
вътрешна регулационна линия и на регулационната линия към дъното на УПИ. Според
СТЕ двете сгради съответстват като конфигурация на тези заснети в КП на ПР
одобрен със заповед № 1373/21.03.1959г., но и двете сгради не съответстват на
тези заснети в кадастралния план на действащия ПУП-ЗРП /графично показано в Приложение
№ 5/
Изрично арх.А.
посочва, че в плановете одобрени със заповед № 1373/21.03.1959г. и този със
заповед № 459/27.06.1973г. /и двата обезсилени/, както и в действащия ПУП-ЗРП
одобрен със заповед № А-19/28.01.1992г. между сградата в северозападната част и
тази разположена в югоизточната част на УПИ мястото е незастроено /Приложение №
4, Приложение №5 и Приложение №6 /.
Съдът кредитира заключението на вещото лице по
повторната СТЕ като компетентно и безпристрастно изготвено, и неоспорено от
страните.
При
така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:
Съгласно чл.54, ал.4 от ЗКИР, измененията в
кадастралната карта и кадастралния регистър на недвижимите имоти при
отстраняване на непълнота или грешка се одобряват със заповед на началника на
службата по геодезия, картография и кадастър по местонахождение на имота. В
случая оспорената заповед за изменение на КККР е издадена от компетентен орган
- Началник СГКК град Пловдив. Заповедта е в писмена форма.
Административното
производство е започнало по заявление на заинтересовано лице с приложени към
него писмени доказателства, както и изготвена скица-проект на изменението, в
съответствие с изискването на чл. 54, ал. 4, изр. второ от ЗКИР. На основание
чл. 26, ал. 1 от АПК административният орган е уведомил надлежно за започналото
пред него административно производство заинтересованите лица. Предоставена е
възможност на страните за запознаване с приложените към преписката
доказателства и за изразяване на становище и възражения, в съответствие с
изискваният на чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от АПК.
Съгласно чл. 51,
ал. 1, т. 2 от ЗКИР, кадастралната карта и кадастралните регистри се изменят
при установяване на непълноти и грешки, каквито са несъответствията в данните
за недвижимите имоти в КК и КР спрямо действителното им състояние към момента
на одобряване на КК и КР според легалната дефиниция на § 1, т. 16 ДР от ЗКИР.
Разпоредбата на чл. 2, ал. 1
от ЗКИР определя кадастъра като съвкупност от основни данни за
местоположението, границите и размерите на недвижимите имоти, както и за
правото на собственост и другите вещни права върху недвижимите имоти и техните
носители. Обекти на кадастъра съгласно чл. 23 от ЗКИР са поземлените имоти,
сградите и съоръженията и самостоятелни обекти в
сгради или технически съоръжения. Данните за тези обекти се документират в
кадастралната карта и кадастрални регистри съобразно съществуващото положение,
като се отчитат материализирани на място граници и се заснемат съществуващи
сгради и технически съоръжения, както и самостоятелни
обекти в тях, съобразно техните очертания (арг. чл. 29 от ЗКИР, чл. 38
от Наредба № РД-02-20-5 от 15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и
поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри). Несъответствията
в границите и очертанията на недвижимите имоти в кадастралната карта за
урбанизирана територия спрямо действителното им състояние обективират непълноти
или грешки по смисъла на § 16 от ДР на ЗКИР.
Условията, при които е допустимо отстраняване
на непълноти и грешки в кадастралната карта и кадастралните регистри са
императивно установени в чл. 54, ал. 1 - ал. 6 от ЗКИР.
Според чл. 54, ал. 1 от ЗКИР непълнотата или грешката се допълва или поправя от
службите по геодезия, картография и кадастър въз основа на писмени
доказателства и проект за изменение на кадастралната карта и кадастралните
регистри, изготвен от правоспособно лице по кадастъра (чл. 51, ал. 5 от ЗКИР).
Когато СГКК установи, че от представените писмени доказателства и скица-проект
за изменение е налице обективно несъответствие между отразеното в кадастралната
карта и действителното положение на имота към датата на одобряване на
кадастралната карта, проектът за изменението се одобрява със заповед на
началника на СГКК, която се придружава от скица-проект за изменението. В
съдебното производство по оспорване на заповедта за изменение на кадастралната
карта и кадастралните регистри се преценява въз основа на писмените
доказателства, приложени към проекта за изменението, дали е налице обективно
несъответствие между отразеното в кадастралната карта и действителното
положение към момента на одобряването на кадастралната
карта, т. е. налице ли са непълноти или грешки, които според дефиницията на §
1, т. 16 от ДР на ЗКИР представляват несъответствията в данните за недвижимите
имоти в кадастралната карта и кадастралния регистър на недвижимите имоти спрямо
действителното им състояние към момента на
одобряване на кадастралната карта и кадастралните регистри. В процесния
случай, видно от приетите по делото писмени доказателства, процедираното
изменение в оспорената част се изразява в нанасяне на нов обект: сграда с
идентификатор ****, площ 14 кв.м., предназначение: постройка на допълващо
застрояване, без данни за собственост. Очевидно ответния орган е приел, че е
налице непълнота на КККР на гр.Асеновград, одобрена през 2004 г., като в нея не
е нанесена съществувалата към онзи момент постройка на допълващо застрояване с
площ 14 кв.м.
При одобряване
на първоначалната кадастрална карта със Заповед № 300-5-52/08.07.2004г. на
Изпълнителния директор на АК в графичната част са заснети и отразени 3 сгради в
ПИ с идентификатор ****, а именно сгради с идентификатори ****.1, ****и ****. Тук
следва да се отбележи, че съгласно изготвените по делото заключения по
основната и повторна СТЕ, процесният обект не е отразен в действащия и
предходните-обезсилени КП към ПУП. Във връзка с допълнително поставените
въпроси от адв.С. , вещото лице по повторната СТЕ е описало сградите в ПИ 2506,
УПИ XII-2506, кв.197 отразени в РП одобрен със заповед №
1373/21.21.03.1959г. и ПР одобрен със заповед № 459/27.06.1973г., а именно
„3мж“ – триетажна масивна жилищна, сграда разположена в северозападната част на
имота на вътрешната регулационна линия и регулационната линия към дъното на УПИ
и „пмс“ – полумасивна сграда разположена на югоизточната вътрешна регулационна
линия и на регулационната линия към дъното на УПИ. Вещото лице посочва, че и по
двата плана двете сгради не съответстват на тези заснети в кадастралния план на
действащия ПУП, но същественото в случая е изложеното от вещото лице, че в
плановете одобрени със заповед № 1373/21.03.1959г. и този със заповед №
459/27.06.1973г. /и двата обезсилени/, както и в действащия ПУП-ЗРП одобрен със
заповед № А-19/28.01.1992г. между сградата в северозападната част и тази
разположена в югоизточната част на УПИ мястото е незастроено /Приложение № 4,
Приложение №5 и Приложение №6 /. Поради изложеното съдът не кредитира
показанията на свидетеля Миткова, която заяви, че през 68-69 година баща й е
правил преходната врата на гаража с пристройката „една малка лятна кухня“.
Нещо повече и по
двете заключения вещите лица са използвали сателитните снимки в историческите
изображения на Google Earth Pro започващи от м.06.2003г., като според
арх.Р. на всички се откроява сграда с идентификатор ****.2, която очевидно е
преустроена в жилище преди много години и не е гараж. И в двете заключения е посочено,
че последната снимка на която се очертава гаража /****.2/ е от 08.2020г., като
на изображението от 10.2020г. се появява за пръв път изображението на
двускатния покрив на мястото на гаража и застроеното пространство до него.
Изложеното определя периода на изпълнение на преустроения гараж с надстрояване
и пристрояване във вида, в който е в момента в периода между м.08.2020г. до
м.10.2020г. Показанията на разпитания по делото свидетел Е. Д.кореспондират с тези
констатации на вещите лица, като Д.посочи, че във връзка със записването на
дъщеря му в училище „Ангел Кънчев“ през 2020 г. и минавайки всеки ден покрай
имота е видял голяма купчина боклуци на тротоара пред имота и след 20-тина дни
видял, че има долу къща, като гаражът вече го нямало. Доколкото ноторно
известно е, че учебната година започва на 15 септември, то очевидно показанията
на свидетеля Д.съвпадат с установяванията и на двете вещи лица, че периода на
изпълнение на процесния обект е между м.08.2020г. до м.10.2020г.
По делото бе
открито производство по реда на чл.193 от ГПК за оспорване съдържанието на
представените 3 бр. нотариално заверени декларации с рег. № 910/01.07.2022 г.,
рег. № 911/01.07.2022 г. и рег. №
918/04.07.2022 г., което бе успешно проведено от страна на жалбоподателя и
следва да се отрече доказателствената им сила. Необходимо е да се отбележи, че
представеното в хода на административното производство Удостоверение за
търпимост от 13.07.2022г. също бе опровергано в съдебна фаза, доколкото каза се
от събраните по делото доказателства, че процесният обект е изграден след
одобряване на първоначалната кадастрална карта със Заповед №
300-5-52/08.07.2004г. на Изпълнителния директор на АК, а не преди това.
По отношение на
възраженията на адв.С. в становището й на лист 94 по делото и по-конкретно по
отношение на Протокола за делба от 28.12.1962г., че гаража бил с лятна кухня в
него с площ 28,84 кв.м., следва да се отбележи, че в цитирания протокол и в
Договора за доброволна делба от 30.07.1997г. е описан само гараж, но не и гараж
с лятна кухня. Нещо повече, по делото не са представени доказателства, че Й.Б.
преустройва и то с одобрен проект през 1999-2000 г. гаража с лятна кухня ведно
с висок таван жилище, каквото е твърдението на процесуалния представител на
заинтересованите страни (лист 94 гръб по делото). Такъв одобрен проект не е
представен по делото.
Показанията на
свидетелите Ж. Т. Г.и М. П. М., противоречат на заключенията на вещите лица Р.
и А., както и на твърденията на адв.С., че Й.Б. преустройва с одобрен проект
през 1999-2000 г. гаража с лятна кухня ведно с висок таван жилище.
От изложеното по
– горе следва, че не е налице непълнота и грешка по смисъла на чл. 51, ал. 1, т.
2 от ЗКИР и с оглед легалната дефиниция на § 1, т. 16 ДР от ЗКИР, тъй като процесната
постройка на допълващо застрояване не е съществувала към 2004г. – момента на
одобряване на КККР на гр.Асеновград, а е изградена през 2020г.
На следващо
място от събраните по делото доказателства, включително и от заключенията на
вещите лица, изготвени след проверка на място се установи, че не е налице
идентичност между очертанията на съществуващата на място процесна сграда и
отразената в проекта сграда с идентификатор ****. Според заключението по
основната СТЕ в скицата - проект за попълване на процесния обект са задени 4
ъглови точки с точни координати, като справката за подробните точки на сгради с
идентификатори ****и 265.3, получена от СГКК показва, че тези координати са
точно отразени в скицата - проект, но
на място обектът няма очертание само по тези 4 точки, а е по-дълъг напред към
двора и по-широк в напречна посока по лицевата си фасада (графично
дадено в Приложение № 3 към заключението на основната СТЕ). Вещото лице по
повторната СТЕ посочва, че в скицата проект за изменение на КККР процесния
обект е разположен между сгради ****и **** с площ 14 кв.м., а от огледа и
измерването на място се установява, че
като конфигурация и квадратура сградата на място не отговаря на означената в
скицата проект, като на място пристройката излиза напред към двора и пред
сграда ****. И в двете заключения е посочено, че дадената площ за обекта 14
кв.м. в проекта не отговаря на площта му, заснета на място, която възлиза на
19,26 кв.м. Изложеното опровергава съдържанието на геодезическото заснемане
извършено в хода на административното производство по издаване на оспорената
заповед.
От изложеното
следва извода, че проекта и одобреното въз основа на него изменение не отразява
съществуващо положение. Следователно дори и да се приеме, че процесния обект е
бил изграден и съществувал преди одобряването на КККР на гр.Асеновград 2004г.,
то административният акт в оспорената му част не отразява действителното
фактическо положение, а създава ново такова, което е в противоречие с
материално правните норми и само на това основание заповедта в оспорената част
следва да бъде отменена.
Не на последно
място, съгласно чл. 23 от ЗКИР недвижим
имот - обект на кадастъра е: поземлен имот; сграда, включително изградена в
груб строеж, както и съоръжение на техническата инфраструктура, в което има самостоятелен обект; самостоятелен обект в
сграда или в съоръжение на техническата инфраструктура. Според § 1, т. 1 от ДР на ЗКИР, "самостоятелен обект в сграда или в съоръжение на техническата
инфраструктура" е обособена част от сградата или
съоръжението, която е обект на собственост и има самостоятелно функционално
предназначение, а според § 1, т. 1б от ДР на ЗКИР, "сграда"
или "постройка" е самостоятелен строеж
на основното или на допълващото застрояване по Закона за устройство на
територията, трайно прикрепен към земята, с отделени от външната среда
организирани вътрешни пространства и с функционално предназначение съгласно
класификатора, определен с наредбата по чл. 31. Доколкото с частично оспорената
заповед е нанесен нов обект в КККР - сграда с идентификатор ****,
предназначение: постройка на допълващо застрояване, то следва да се прецени
дали има самостоятелно функционално предназначение, както и възможно ли е да
функционира отделно като самостоятелен обект. Според заключенията по основната
и повторна СТЕ, процесният обект няма
самостоятелно функционално предназначение и не отговаря на определението за
обект на кадастъра. Изрично вещото лице Р. посочва, че обекта няма
самостоятелен вход и не представлява самостоятелна сграда, а е част от обема на
сградата, получена след преустройство и надстрояване на съществуващия гараж,
като негово разширение и са обединени под един общ покрив. На стр.5 от
заключението си сочи, че процесният обект, заедно със съществуващия гараж и
надстройката над него се ползват като едно жилище. Идентично вещото лице А.
посочва, че процесната сграда е пристройка към сграда с ИД **** с общо
функционално предназначение – жилище като в нея са разположени една част от
жилищните помещения. Следователно функционирането на процесния обект и на гараж
с ид. **** не е възможно поотделно
като самостоятелни обекти. Т.е. процесния обект не може да съществува
самостоятелно като обект на кадастъра.
Съгласно чл. 41,
ал. 1 от ЗУТ, допълващото
застрояване в урегулирани поземлени имоти се състои от спомагателни,
обслужващи, стопански и второстепенни постройки към сградите на основното
застрояване и се разрешава в съответствие с предвижданията на подробния
устройствен план. По делото не се установи процесния обект да се състои от
спомагателни, обслужващи, нито пък стопански и второстепенни постройки. Не се и
установи този обект да е към сграда на основно застрояване. Напротив, установи
се, че процесният обект, заедно със
съществуващия гараж и надстройката над него се ползват като едно жилище.
Изложеното е още едно основание процесната заповед да бъде отменена в
оспорената част.
С оглед изхода на спора и предвид своевременно направеното
искане на жалбоподателя за присъждане на разноски, на осн. чл.143, ал.1 от АПК,
Агенция
по геодезия, картография и кадастър- юридическото лице, в чийто състав е
административният орган, издал оспорения акт, следва да заплати на жалбоподателя И.К.К.
сумата в общ размер на 2810 лева разноски по делото, от които: 10 лв. –
заплатена държавна такса (лист 8); 1500 лв. адвокатски хонорар (лист 11 –
договор за правна защита и съдействие и на лист 118 - преводно нареждане), 700
лв. – депозит за вещо лице (лист 125 и 176), 300 лева - допълнително
възнаграждение за явяване в с.з. на 05.06.2023г. (лист 203 – преводно
нареждане) и 300 лева - допълнително
възнаграждение за явяване в с.з. на 14.09.2023г. (лист 204 – преводно
нареждане). Разходите за банкови такси
извършени от жалбоподателя, не следва да бъдат присъждани, тъй като макар и
реално заплатени, тези суми нямат характер на разноски по смисъла на чл.143,
ал.1 от АПК и чл.78, ал.1 от ГПК. На присъждане подлежат разноските, които
страната реално е заплатила във връзка с извършването на определени правни
действия в процеса, а посочените и направени от жалбоподателя разходи са за
предоставени услуги от трети лица, поради което те не представляват разноски по
смисъла на горните разпоредби и като такива са недължими за присъждане.
Неоснователно е възражението на ответника и заинтересованите
страни за прекомерност на адвокатското възнаграждение, като същото е в
предвидения минимум в чл.8, ал.2, т.1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, с включен ДДС. Отделно от това съгласно чл.7, ал.9 от
посочената наредба, при
защита по дело с повече от две съдебни заседания за всяко следващо заседание се заплаща допълнително по 250
лв. По настоящото дело са проведени общо четири съдебни заседания, като
претендираните допълнителни две възнаграждения са за
явяване в третото и четвърто съдебно заседание проведени на 05.06.2023г. и на
14.09.2023г.
Водим от горното, Съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед №
18-12782/30.11.2022 г. на Началник на Службата по геодезия, картография и
кадастър (СГКК) - Пловдив, с която е одобрено изменение на кадастралната карта
и кадастралните регистри на гр. Асеновград, в частта състояща се в нанасяне на
нови обекти в КККР: сграда с идентификатор ****, площ 14 кв.м., предназначение:
постройка на допълващо застрояване, без данни за собственост.
ОСЪЖДА Агенция
по геодезия, картография и кадастър, гр. София да заплати на И.К.К., ЕГН **********,***, сумата
от 2810 (две хиляди осемстотин и десет) лева разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна
жалба пред Върховен административен съд на Република България, в 14-дневен срок
от съобщаването на страните за неговото постановяване.
СЪДИЯ: