Решение по дело №187/2024 на Административен съд - Плевен

Производството е по чл. 208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс вр. чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания.

Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Плевен чрез ст. юрисконсулт П. Ч. срещу Решение № 93/20.12.2023 г., постановено по а.н.д. № 246/2023 г. на Районен съд – Л..

С решението си съдът е отменил Наказателно постановление № 15-2300249 от 15.09.2023 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ Плевен, с което на основание чл. 413, ал. 2 от КТ на „ЕПОС ГРУП“ ЕООД гр. Провадия, представлявано заедно и поотделно от Ю. Ш. Ю. - управител и Д. П. Т. - управител, в качеството му на работодател е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 3000 лв. за нарушение на чл. 37, ал. 1 и чл. 16, т. 1а от Наредба № 2 от 22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи, затова че при извършена проверка на място на 10.08.2023 г. и на 16.08.2023 г. в обект строителен „Основен ремонт на покрива на сграда с идентификатор 03366.602.1443.1, част от ОУ „В. Л.“ в гр. Белене, обл. Плевен, УПИ II-1443, кв. 158 с възложител ОУ „В. Л.“ - гр. Белене и със строител „ЕПОС ГРУП“ ЕООД гр. Провадия, и по документи в Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Плевен на 14.08.2023 г. е установено, че работодателят строител „Епос Груп“ ЕООД гр. Провадия е нарушил разпоредбите на трудовото законодателство, като не е ограничил по подходящ начин достъпът на лица, неизвършващи СМР в опасните зони на строителния обект, посочено в т.1.10. от Плана за безопасност и здраве на обекта – Общи изисквания.

Касаторът обжалва решението с доводи за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон – касационно отменително основание по чл. 348 ал. 1 т. 1 от НПК. Счита за неправилен извода на съда, че след като строителния обект касае покрив на основно училище и сградата се намира в ограден двор, до сградата на училището към този момент не е бил налице свободен достъп на външни лица, тъй като няма как да се приеме, че оградата на училището ограничава достъпа на външни лица в строителния обект. От разпита на свидетелите се установява, че опасните зони не са били ограничени по подходящ начин, а е имало само една лента, която по никакъв начин не е възпрепятствала достъпа на външни лица, вследствие на което на обекта се е случил инцидент с вредоносен резултат. Представеният снимков материал по делото, от който е видно, че на обекта има поставени ограда, сигнална лента и табела с надпис „забранено за външни лица", както и информационна табела за извършващите се СМР, не е от деня на извършената проверка на място. Загражденията са сложени едва след съставения акт и издаденото НП, като това е факт, който съдът не е изследвал и не е взел предвид при постановяване на съдебното решение. Съдът не е взел предвид направеното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение и не е съобразил действителната фактическа и правна сложност на делото, вида и размера на наложеното наказание /имуществена санкция в размер на 3000 лева/, както и обема на извършените процесуални действия - изготвяне на жалба и приключване на делото в едно съдебно заседание, без да са направени допълнителни доказателствени искания. В тази връзка счита, че размерът на адвокатското възнаграждение се явява прекомерен и при постановяване на съдебното решение е следвало да бъде намален и съобразен с минимума съгласно чл. 18 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Моли решението да бъде отменено, а по същество – НП да бъде потвърдено. Претендира разноски съобразно представен списък в размер на 80 лева за всяка съдебна инстанция.

Ответникът по касация – „Епос груп“ ЕООД гр. Провадия, се представлява от адв. В. В. от Адвокатска колегия – гр. София, който в писмен отговор изразява становище, че решението на Районен съд – Левски е правилно и иска същото да бъде оставено в сила. Правилни са мотивите на първоинстанционния съд по допуснатите процесуални нарушения от наказващия орган и нарушение на материалния закон. Не са спазени изискуемите от ЗАНН реквизити при издаване на АУАН и НП, а именно, че липсва дата на извършване на нарушението. Липсва конкретика, свързана с понятието „опасна зона“. Дори да се приеме, че в случая е осъществен състав на нарушение, то не става ясно по никакъв начин защо наказващият орган е наложил имуществена санкция в такъв прекомерен размер, неотговарящ на целта на закона. Дружеството няма налагани наказания и това е първо по ред, предвид което следва да бъде редуцирана наложената санкция до минималния размер за посоченото нарушение. Видно от приложения снимков материал, предписанията са изпълнени в тази им част и не е съставен акт за нарушение. Счита, че е следвало да се приложи разпоредбата на чл.415в ал.1 от КТ като се наложи по-леко наказание в минималния посочен размер от 100 лева. Претендира разноски в размер на 2040 лева.

Прокурорът от Окръжна прокуратура - Плевен дава заключение, че касационната жалба е основателна и предлага на съда да бъде уважена.

Настоящият състав на А. съд – Плевен, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, доводите на страните, както и след служебна проверка на осн. чл. 218 ал.2 АПК за валидност, допустимост и съответствие на решението с материалния закон, въз основа на установените факти, приема следното от правна страна:

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211 ал.1 АПК, от надлежна страна и затова е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Решението на Районен съд – Левски е валидно, допустимо и правилно с оглед доказателствата по делото и закона.

За да отмени НП като незаконосъобразно, правилно първоинстанционният съд е приел, че описанието на нарушението е посочено най-общо, както и че не е доказано дружеството да е извършило нарушението, за което му е издадено НП.

На първо място в акта и в НП не е посочена точната дата на извършване на нарушението, посочени са три дати на извършените проверки – проверка на място на 10.08.2023г. и на 16.08.2023г. и проверка по документи на 14.08.2023г.

Видно от съставения протокол за проверка на 10.08.2023г. т.11 е констатирано, че в опасните зони достъпът на лица, неизвършващи СМР не са ограничени по подходящ начин, посочено в т.1.10 от Плана за безопасност и здраве на обекта – Общи изисквания, с което е нарушен чл. 16 т.1а от Наредба № 2/2004г.

В цитираната т.1.10 от ПБЗ е посочено, че в опасните зони достъпът на лица, неизвършващи СМР, се ограничава по подходящ начин, но не е указано какъв.

Чл. 16 т.1 б. „а“ от Наредба № 2 указва, че строителят осигурява извършването на СМР в технологична последователност и срокове, определени в плана за безопасност и здраве. Посочването му в НП препраща към плана за безопасност и здраве, но е неотносимо към визираното нарушение.

В относимата разпоредба на чл. 37 ал.1 от същата наредба, която също е посочена в НП, се казва, че в опасните зони достъпът на лица, неизвършващи СМР, се ограничава по подходящ начин. Според ал.3 – опасните зони на работното оборудване в границите на строителната площадка се определят и означават както следва: при височина на строежа до 20м. опасната зона е не по-малко от 7 м; при височина на строежа над 20 м опасната зона се определя с плана по безопасност и здраве.

В случая при проверката на място и по документи не е установено и в обстоятелствената част на акта и НП не е посочено какъв е обхвата на опасната зона, тъй като тя зависи от височината на сградата. Не става ясно и какъв е подходящият начин според ПБЗ за ограничаване на достъпа на външни лица. Показанията на разпитаните двама свидетели - актосъставител и свидетел по акта не са категорични относно факта дали е имало някакво ограничаване на достъпа на външни лица до такава зона чрез ограждения, ленти, табели или по друг начин, какъв е нейния периметър според ПБЗ, какви ограничения са предвидени и дали на място е имало някакви ограничения и какви. Свидетелката Д. посочва, че не е имало ограждения и табели, доколкото си спомня, е имало сигнална лента. Не става ясно при коя от проверките е установено наличието на лентата, тъй като след първата проверка предписанията са били изпълнени. Протоколите от последващите проверки не са посочени в НП като доказателство за нарушението и не са приложени по преписката. Актосъставителят Радивенски твърди, че не е забелязал ограждения на обекта и не е имало предупредителни табели.

Приложените писмени обяснения на работници на обекта се отнасят за настъпила трудова злополука с работник на строителния обект, което е станало причина за извършената проверка от ДИТ - Плевен относно трудовите правоотношения и условията по безопасност и здраве. За констатираните множество нарушения на трудовото законодателство е съставен протокол с дадени предписания. В частта за ограничаване достъпа на външни лица предписанията са били изпълнени. Няма данни за пострадали от конкретното нарушение външни лица. Отделно от това наказващият орган не е изложил съображения защо е наложил конкретния размер на наказанието над минималния размер.

В акта и НП не е посочена конкретната дата на нарушението, в обстоятелствената част липсва описание на конкретното извършено нарушение с всички негови съставомерни признаци, не са посочени фактите и обстоятелствата, при които е извършено, а освен това и от приложените доказателства и показанията на свидетелите не се доказва по категоричен начин извършено нарушение на чл. 37 ал.1 от Наредба № 2.

Като е отменил НП Районен съд – Левски е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила.

В частта за присъдените разноски, решението следва да се измени, тъй като съдът не е взел предвид направеното възражение за прекомерност на заплатеното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение в размер на 1440 лв. Делото не се отличава с фактическа и правна сложност, разгледано е в едно съдебно заседание с приемане на приложените доказателства и разпит на двама свидетели. Поради това отговорността на ответната страна за разноски с оглед изхода на спора следва да бъде редуцирана до размера на определеното в чл.7 ал.2 т.2 вр. чл. 18 ал.2 от Наредба № 1/2004г. адвокатско възнаграждение съобразно размера на наложената имуществена санкция от 3000 лв., като в полза на жалбоподателя се присъдят разноски за адвокат в размер на 660 лв.

Същият размер следва да се присъди и за касационната инстанция, предвид направеното основателно възражение за прекомерност.

Водим от горното и на основание чл. 221 ал.2 от АПК съдът

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 93/20.12.2023 г. на Районен съд – Левски, постановено по а.н.д. № 246/2023 г. по описа на съда, с което е отменено Наказателно постановление № 15-2300249 от 15.09.2023 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ Плевен.

ИЗМЕНЯ решението в частта за присъдените разноски като:

ОСЪЖДА Дирекция „Инспекция по труда“ – Плевен да заплати на „Епос Груп“ ЕООД – гр. Провадия деловодни разноски за адвокат в размер на 660 лв. за първоинстанционното производство.

ОСЪЖДА Дирекция „Инспекция по труда“ – Плевен да заплати на „Епос Груп“ ЕООД – гр. Провадия деловодни разноски за адвокат в размер на 660 лв. за касационното производство.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕПИС от решението на осн. чл. 138 ал.1 АПК да се изпрати на страните и Окръжна прокуратура – Плевен.