Р Е Ш
Е Н И Е
№261510/5.5.2021г.
гр. В.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Варненският районен съд, гражданско отделение, 43-ти
състав, в публично съдебно заседание, проведено на втори април две хиляди
двадесет и първа година, в състав:
Председател: Т.Л.
Секретар: Д.Д.
разгледа
докладваното от районния съдия гр. дело №6800/2020 г. по описа на Варненския
районен съд и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано по искова молба на „С.С.К.и Е.Х.“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление:***, к.к. „Св. Св. К. и Е.“, Административна
сграда, с която против Р.Н.Я., ЕГН **********, действаща със съгласието на
своята майка Д.Х.С.-Я., ЕГН **********, двете с адрес: ***, по реда на чл.422,
ал.1 вр. чл.415, ал.1 ГПК е предявен иск за установяване дължимостта на вземанията,
за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 1088/2020 г. по описа
на ВРС, а именно: 945,12 лева, представляваща дължима сума по договор за
предоставяне на общата инфраструктура в к.к. „Св.Св.К. и Е.“, гр. В. от
07.03.2014 г., рег.№ 1293/07.03.2014 г. по описа на нотариус А.Г., рег.№ 194 в
НК, за 2017 г. и 2018 г., за която са издадени следните фактури: №
55686/01.02.2017 г. за сумата от 472,56 лева с ДДС и № 57782/02.02.2018 г. за
сумата от 472,56 лева с ДДС, ведно със законната лихва върху главницата от
датата на подаване на заявлението – 29.01.2020 г. до окончателното изплащане.
Претендират се сторените разноски в заповедното и в исковото производство.
Обстоятелства, от които произтичат претендираните от
ищеца права:
По
силата на сключен между страните договор за предоставяне на общата
инфраструктура в к.к. „Св.Св.К. и Е.“, гр. В. от 07.03.2014 г., ищцовото
дружество извършва дейности на територията на курортния комплекс, а именно:
поддръжка на общата инфраструктура, включваща осигуряване пропускателен режим
на територията на курортния комплекс; извършване на рекламна дейност на курортния
комплекс в неговата цялост; озеленяване; поддържане на вътрешни алеи и алейно
осветление, които не принадлежат към конкретни имоти.
Съгласно
чл.8 от договора, цената се определя в размер на 1,80 евро с ДДС/кв.м от РЗП на
имота, притежаван от длъжника. Твърди се, че ответникът е собственик на
апартамент №10, представляващ самостоятелен обект, находящ се в к.к. „Св.Св.К.
и Е.“, попадащ в сграда 1, изградена в УПИ I-131, кв. 29 по плана на курорта, с
площ от 134,23 кв.м. Дължимата от ответника сума по горепосочения договор е в
размер на 475,56 лева с ДДС/година. Твърди се, че за 2017 и 2018 г. ответникът
не е изпълнил задължението за плащане, възложено му с договора от 07.03.2014 г.
От своя страна ищецът стриктно е изпълнил поетите с договора задължения, като е
издал следните фактури: №55686/01.02.2017 г. за сумата от 472,56 лева с вкл.
ДДС и № 57782/002.02.2018 г., за сумата от 472,56 лева с вкл. ДДС.
В
срока по чл.131, ал.1 ГПК, ответникът представя писмен отговор на исковата
молба. Не оспорва, че на 07.03.2014 г., между страните по делото е сключен договор
за предоставяне общата инфраструктура на к.к. „Св.Св.К. и Е.“, гр. В.. Оспорва
дължимостта на претендираните от ищеца суми, като твърди, че ищецът не е
изпълнявал задълженията си по договора, а и същият е нищожен поради липса на основание,
тъй като притежаваният от ответника недвижим имот не се намира в района на
алеите, собственост на ищеца. Сочи, че се ползва от извършваните услуги от
ищеца на територията на курорта, като всяко едно външно, за него, лице. Твърди
се неизпълнение на сочените от ищеца дейности. Последният не е осигурявал
пропускателен достъп до имота на ищеца, а и такъв може да се осъществява не
само през изградения КПП, но и от други странични улици. През процесния период
ответницата е малолетна, тя не управлява МПС, респективно не използва КПП.
Вътрешната второстепенна улица водеща до имота на ответницата се поддържа от
Община В., а не от ищеца. Твърди, че до имота ѝ не е извършено
озеленяване – такова се поддържа само в централната част на коплекса; няма
осветление; улиците са с неподдържана асфалтова настилка.
Сочи
се, че собственици на имоти съседни на този на ответницата, през 2019 г. са
подали жалба в Община В. за поддръжка на намиращ се в близост канал, пътна
настилка и улично осветление. В отговор общинската администрация уведомява
жалбоподателите, че в района няма изградено трасе на улично осветление, като се
посочва, че улицата обслужваща процесния имот е публична общинска собственост.
Това дава основание на ответника да твърди, че жилищната сграда, в която се
намира имотът му, не се намира в район, който се поддържа от ищеца. При горните
доводи, настоява за отхвърляне на предявения иск.
Варненският районен съд, като прецени доказателствата
по делото и доводите на страните, приема за установено, от фактическа и правна
страна, следното:
Предявеният иск намира правното си основание в
разпоредбите на чл.422 вр. чл.415 ГПК вр. чл.79 ЗЗД. Същият е допустим, поради
което съдът дължи произнасяне по основателността му.
Налице е успешно проведено заповедно производство по
ч.гр.д. №1088/2020 г. на ВРС, образувано въз основа заявление на ищеца, като в негова
полза е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК
№710/12.02.2020 г., за следните суми: 945,12 лева, представляваща дължима сума
по договор за предоставяне на общата инфраструктура в к.к. „Св.Св.К. и Е.“, гр.
В. от 07.03.2014 г., рег.№ 1293/07.03.2014 г. по описа на нотариус А.Г., рег.№
194 в НК, за 2017 г. и 2018 г., за което е издадена фактура № 55686/01.02.2017
г. за сумата от 472,56 лева и фактура № 57782/02.02.2018 г. за сумата от 472,56
лева, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на
заявлението – 29.01.2020 г. до окончателното изплащане, както и сторените
разноски в заповедното производство.
Заповедта е връчена на ответника, който в
законоустановения срок от съобщаването депозира възражение срещу издадената
заповед за изпълнение по реда на чл.414 ГПК. На заявителя е указана
възможността да предяви иск за установяване на вземането си в срока по чл.415,
ал.1 ГПК, който в изпълнение разпореждането на заповедния съд, представя искова
молба за установяване на вземанията си по издадената заповед за изпълнение.
Съгласно
разпределението на доказателствената тежест в процеса, предвидено в
разпоредбата на чл.154 ГПК, по предявен положителен установителен иск, в тежест
на ищеца е да докаже основание, размер и изискуемост на претендираното вземане,
в т.ч., че е налице валидно възникнало правоотношение между страните, елемент
от съдържание на което е задължението на ответника да престира
определена/определяема парична сума по процесния договор, при неизпълнение на
това задължение от страна на ответника. При въведено възражение от страна на
ответника, в тежест на последния е да установи
и докаже възражението си против вземането, в т.ч., че е извършил
цялостно или частично плащане на претендираните суми или че са налице
обстоятелства, които го освобождават от задължението за плащането им.
Съгласно представен нотариален
акт за дарение на недвижими имоти №40, том V, рег. № 13948 от 27.11.2009 г.
на А.Г. –нотариус рег. № 194 в НК, вписан в СВп – В. под вх. рег. №
24276/30.11.2009 г., акт №6, том LXIX, дело № 14830, ищецът е
придобил правото на строеж на следните недвижими имоти: апартамент № 10,
находящ се на трети етаж в жилищна сграда, която предстои да бъде изградена в
поземлен имот с идентификатор 10135.2568.63, находящ се в гр. В., община В.,
„Св. Св. К. и Е.“ /бивша м-ст „Абатко“/, с площ на апартамента – 109,49 кв. м,
състоящ се от: коридор, дневна, кухня-трапезария, две спални, две тераси,
дрешник, перално, тоалет, баня-тоалет, при граници: коридор, стълбище и
асансьорна клетка, апартамент №9, двор и сервитутна зона на магистрала В. – Зл.п.,
ведно с прилежащо избено помещение №8, находящо се на подземен етаж, с площ от
6,33 кв. м, както и 8,2862% ид.ч. от общите части на сградата и 6,271% ид. ч.
от правото на строеж, както и 47,10 кв.м ид. ч. от дворното място, в което е
изградена сградат, както и гараж
/гаражна клетка/ № 6, находящ се на подземния етаж на жилищната
сградата, като същият е с площ 21,10 кв. м.
От представено уведомително
писмо рег. №АУ027877ПР_001ПР/19.03.2021 г. на Община В., район „П.“, отправено
до ответника, се установява, че собственият му имот е с административен адрес:
гр. В., *** №324, ет.3, ап.10.
Страните не спорят, че се
намират в облигационна връзка, възникнала въз основа сключен между тях, на дата
07.03.2014 г., договор за предоставяне на общата инфраструктура в к.к. „Св. Св.
К. и Е.“. Съгласно чл.12 от договора, ищецът е поел задължението да предостави
на ответника, срещу заплащане, следните услуги: осигуряване пропускателен режим
на територията на курортния комплекс; озеленяване в курортния комплекс;
поддържане на вътрешни алеи и алейно осветление, непринадлежащи към конкретни
имоти; извършване на рекламна дейност на куротния комплекс в неговата цялост.
За предоставяне на услугите,
предмет на договора, ответникът дължи в полза на ищеца, ежегодно
възнаграждение, в размер на 1,80 евро /с ДДС/ за 1 кв. м от РЗП на обекта,
който притежава, като същата е платима в срок до 31 януари на годината, за
която сумата се дължи. В чл.1 от договора е посочено, че собственият на
ответника недвижим имот е със застроена площ /ведно с включени общи части/ от
134,23 кв. м., поради което дължимото годишно възнаграждение е в размер на
241,614 евро /с левова равностойност 472,555 лева/.
По делото са представени две
фактури, издадени от „Св. Св. К. и Е. холдинг“ АД, с получател Р.Н.Я. – фактура
№55686/01.02.2017 г., за сумата от 472,56 лева, начислена по процесния договор
за 2017 г. и фактура №57782/02.02.2018 г., за сумата от 472,56 лева, начислена
за 2018 г.
Ищецът представя множество
фактури, за начислени суми за дейности, извършени от трети лица по поддръжка на
курорния комплекс, в т.ч. експлоатационни разходи за ел. енергия /месечни/; за
пренос и достъп до електроразпределителна мрежа; ремонт на трансформатор;
отпушване на канали; отводняване на шахти и пр. Представени са договори за
играждане и оборудване на канална помпена станция, сключени между ищеца и трети
лица, в период предхождащ с около 15 години процесния, поради което съдът
намира, че не следва да обсъжда същите. Дали през 2003 г. „Аква трейд“ ООД и
„Каммартон България“ ЕООД са доставили машини и съоръжения за „Канална помпена
станция“ в к.к. „Св. Св. К. и Е.“ и дали „Водоснабдяване и канализация“ ООД е
изпълнило през 2005 г. договор за извършване на „Изграждане на част
„Диспечеризация на КПС -1“, е ирелевантно към спора между страните относно
начислените за 2017 и 2018 г. суми. От същите не се установява да са свързани
по какъвто и да е начин със собствения на ответника недвижим имот и/или
поземления имот, в който е изградена жилищната сграда.
Съдът намира, че представените
от ищеца писмени доказателства касаят изграждането и поддържането на
техническата инфраструктура в комплекса. Според §5, т.31 ДР ЗУТ, „техническа
инфраструктура“ е система от сгради, съоръжения и линейни инженерни мрежи на
транспорта, водоснабдяването и канализацията, електроснабдяването,
топлоснабдяването, газоснабдяването, електронните съобщения, хидромелиорациите,
третирането на отпадъците и геозащитната дейност. Елементите на същата са
изчерпателно изброени в разпоредбата на чл.64, ал.1 ЗУТ, като на основание
чл.66 ЗУТ, недвижимите имоти се свързват задължително с изградените мрежи и
съоръжения на техническата инфраструктура въз основа на издадени строителни книжа.
С оглед горното, ответникът няма и не може да има задължение да заплаща
ползването на елементите от техническата инфраструктура.
От представен, от ответника протокол
№1/14.07.2018 г., се установява, че на посочената дата е проведено отчетно Общо
събрание на собствениците на имоти в жилищна сграда, с адрес: гр. В., ***, като
е взето решение да се подаде жалба до Община В. и до управата на к.к. „Св. Св. К.
и Е.“ за поддръжката на находящия до сградата канал, пътната настилка и
уличното осветление в района.
Видно от жалба до Община В.,
район „П.“, собствениците на имоти в жилищна сграда, с адрес: гр. В., ***,
отправят искане за почистване и поддържане на намиращия се в близост до сградата
отводнителен канал; за изграждане на улично осветление и за поддържане на
пътната настилка, за която е посочено, че се намира в окаяно състояние, а на
места такава изобщо липсва. Към жалбата е приложена подписка, съдържаща имена и
подписи на десетки лица; приложен е и снимков материал.
В отговор на жалбата, кметът
на район „П.“, уведомява жалбоподателите, че след извършен оглед на място е
било установено, че в района няма изпълнено трасе на улично осветление, а пътят
в някои участъци изобщо не е изграден. Подаден е сигнал към Община В. с
препоръка за проектиране на техническата инфраструктура.
Представено от уведомително
писмо рег. № РД19008353ВН_005ВН от 10.06.2019 г. на директора на дирекция „Инженерна
инфраструктура и благоустрояване“ /ИИБ/ при Община В. до кмета на район „П.“,
от текста на което се установява, че улици, представляващи имоти с
идентификатори 10135.2568.117 и 10135.2568.118 са общинска собственост. Видно
от същото, искането за изграждане на улично осветление на улиците не може да
бъде изпълнено, тъй като в капиталовата програма за 2019 г. на Община В.,
дирекция ИИБ на Община В. няма заложени средства за разширение на уличната
мрежа на адрес: гр. В., ***.
По искане на страните, по
делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на водените от тях свидетели
– за ищеца – С.
И.Й. и за ответника – В.А.М.
От показанията на св. Й. –
служител на ищеца, които съдът преценява с оглед всички други данни по делото,
съгласно изискването на чл.172 ГПК, се установява, че ищецът е концесионер на плажа
в курортния комплекс. Според свидетеля, предоставените услуги, съгласно
сключените договори със собственици на имоти включват: организиране на
пропускателен пункт на входа на комплекса, като същевременно сочи, че достъп до
имота е възможен и извън този през пропускателния пункт, поддържане на
територията, която не е прилежаща на съответните сгради, алейно осветление; изпълнение на дейности по обща реклама на
курортния комплекс. Заявява, че с договорите ищецът не е поемал задължението да
контролираме всеки вход в комплекса. През активния летен сезон на
пропускателния пункт дежурят полицейски служители. Сочи, че ѝ е известно,
че собственици на апартаменти в сгради, които се намират в периферията на
комплекса или са с административен адрес на бул. „*“, са
отправяли жалби във връзка с това, че ищцовото дружество извършва дейностите
само в централната част на комплекса, като до техните имоти дейности не са
извършвани или ако такива са осъществени, те не са редовни. Сочи, че към датата
на сключване на процесния договор, адресът на сградата, в която се намира
имотът на ответника е на територията на к.к. „Св. Св. К. и Е.“, но сега е на ***.
В показанията си св. М. сочи,
че пътят след входа на комплекса, е асфалтиран и е много добър, но в следваща
част, която води към дома на ответника, той е разбит и с дупки. Описва го като
„лунен пейзаж“ и го характеризира като ужасен. Отрича в района да има и да се
поддържа инфраструктира. Сочи, че няма улично осветление. Заявява, че на
разстояние около 200 м от сградата няма нито асфалтов път, нито осветление. Твърди,
че част от дупките по пътното платно са запушвани от собствениците с отпадъчни
материали за да не си разбиват автомобилите. В близост до жилищната сграда има
дере, което е обрасло с висока растителност. Известно му е, че живеещите в
сградата са правили подписка, но резултат не бил постигнат.
Съгласно чл.1 от процесния
договор, същият има за предмет уреждането и правоотношенията между страните относно
ползването на общата инфраструктура на к.к. „Св. Св. К. и Е.“. В
действителност, предметът на договора е далеч по-ограничен, като в изпълнение
на същия, ищецът е длъжен да предостави, а ответникът да заплати, следните
услуги: осигуряване пропускателен режим на територията на курортния комплекс;
озеленяване в курортния комплекс; поддържане на вътрешни алеи и алейно
осветление, непринадлежащи към конкретни имоти; извършване на рекламна дейност
на курортния комплекс в неговата цялост. Какъв смисъл влага ищецът в понятието
„обща инфраструктура“ и на какво основание претендира от ответника заплащане за
ползването ѝ /извън дейностите по чл.12/, по делото не бе установено.
Съдът намира, че независимо от
разпределената доказателствена тежест, ищецът не проведе успешно доказване на
основателността на предявения иск. От събраните по делото писмени и гласни
доказателства, безпротиворечиво се установи, че ищецът не е изпълнил поетото
договорно задължение да предостави услугите по чл.12 от договора. Неоснователно
е възражението на ищеца, заявено в открито съдебно заседние, че не е поемал
задължението да извършва дейностите – предмет на договора, по отношение имота
на ищеца /чл.13/. В процесния случай не се касае за отказ да бъдат извършени
дейности в конкретен имот, а за пълно неизпълнение на договорно задължение – до
имота на ищеца няма, a и не е имало асфалтов път,
няма улично осветление, като видно от писмата на Община В., такова няма да бъде
изградено; до имота има достъп /независимо пешеходен или автомобилен/ през ***,
а намиращото се в близост дере не се почиства редовно. Обстоятелството, че
предмет на договора е „общата инфрастура“ на комплекса, не освобождава ищеца от
задължението да изгради и поддържа тази инфраструктура във всички части на
прилежащата територия, независимо дали са централни или периферни. В тази
връзка съдът кредитира показанията на водения от ищеца свидетел, който сочи, че
собствениците на имоти в периферията на комплекса са отправяли жалби за
неизпълнение на дейности по поддържане на инфраструктурата.
Ищецът не доказа да е изпълнил
още първото задължение по чл.12 от договора, а именно – да осигури
пропускателен режим на територията на комплекса. Изпълняваните от полицейските
служители действия свързани с контрол на преминаващите през входа/изхода на
комплекса, моторни превозни средства, през активния летен сезон, по никакъв
начин не могат да се приемат като дейност изпълнявана от ищеца. Последният няма
правомощието да възлага на органите на МВР да осъществяват пропускателен режим
в комплекса, а още по-малко, да претендира заплащане на възнаграждение за тази
дейност. Както бе установено, достъп до територията на комплекса е възможен и
извън входа му. Не бе установено ищецът да е изпълнил поето задължение по
озеленяване на алеи и поддържане на алейно осветление, като са последното бе
установено, че такова в близост до имота на ответника, изобщо не е изградено.
В заключение следва да се
посочи, че принципно, житейски обяснимо е сключването на договор като
процесния. Придобиването на жилищен имот на територията на куротен комплекс се
свързва с желанието на собственика да обитава имот, който ще му осигури
по-високо качество на живот – безопасна и красива среда, до която достъпът да е
контролиран, с изградена и добре поддържана инфраструктура, в т.ч. с поддържано
улично осветление и пътна настилка, озеленяване и пр. Това води до полагане от
по-голяма грижа от страна на изпълнителя по договора – ищец в настоящото производство
и респективно – извършването на разноски в по-висок размер. Със сключване на
процесния договор, всяка от страните е целяла задоволяване на своя интерес,
съгласно изискването на чл.8, ал.2 ЗЗД, но с оглед неизпълнението на договора
от страна на ищеца, в случая е налице категорична нееквивалентност на
престациите. Дали в централната част на комплекса озеленяването и алейното
осветление е изпълнено по възможно най-добрия начин, за собственик, който
достига до имота си в тъмнина и по разбит път е без каквото и да е значение. Отделно,
независимо, че пряката полза за ответника от рекламиране на комплекса е спорна,
то ищецът не доказа да е изпълнил и това задължение по процесния договор.
При горните доводи, съдът
намира, че ищецът не проведе успешно доказване на иска си, като не установи през
процесния период – 2017 и 2018 г., да е предоставил на ответника услугите,
чието заплащане претендира. Искът е неоснователен и като такъв същият подлежи
на отхвърляне.
С оглед изхода
от спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, в полза на ответника следва да бъдат
присъдени сторените разноски в исковото производство в общ размер на 500 лева,
за които е представен списък по чл.80 ГПК.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „С.С.К.и Е.Х.“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление:***, к.к. „Св. Св. К. и Е.“,
Административна сграда, против Р.Н.Я., ЕГН **********, действаща със съгласието
на своята майка Д.Х.С.-Я., ЕГН **********, двете с адрес: ***, иск по реда на
чл.422, ал.1 вр. чл.415, ал.1 ГПК, за установяване дължимостта на вземанията,
за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 1088/2020 г. по описа
на ВРС, а именно: 945,12 лева, представляваща дължима сума по договор за
предоставяне на общата инфраструктура в к.к. „Св.Св.К. и Е.“, гр. В. от
07.03.2014 г., рег.№ 1293/07.03.2014 г. по описа на нотариус А.Г., рег.№ 194 в
НК, за 2017 г. и 2018 г., за която са издадени следните фактури: №
55686/01.02.2017 г. за сумата от 472,56 лева с ДДС и № 57782/02.02.2018 г. за
сумата от 472,56 лева с ДДС, ведно със законната лихва върху главницата от датата
на подаване на заявлението – 29.01.2020 г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА „С.С.К.и Е.Х.“ АД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление:***, к.к. „Св. Св. К. и Е.“, Административна сграда, да заплати
на Р.Н.Я., ЕГН **********, действаща със съгласието на своята майка Д.Х.С.-Я.,
ЕГН **********, двете с адрес: ***, сторените разноски по делото, в общ размер
на 500 лева, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано, с въззивна жалба,
пред Окръжен съд В., в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: