Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 19
08.02.2022 година град Стара Загора
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Старозагорският административен съд, в
публично съдебно заседание на двадесет и
седми януари през две хиляди двадесет и втора година в състав:
Председател: БОЙКА ТАБАКОВА
Ч
Членове: ИРЕНА ЯНКОВА
РАЙНА ТОДОРОВА
при
секретар Зорница Делчева
и
с участието на прокурор Петко Г.
като
разгледа докладваното от съдия ИРЕНА ЯНКОВА
КАН дело № 4 по описа за 2022 год., за да се произнесе съобрази
следното:
Производството е по реда
на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с
чл.63, ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба на М.Г.Г. ***
против Решение № 254 от 03.11.2021г., постановено по АНД № 2512/ 2021г. по
описа на Старозагорския районен съд, с което е потвърдено като правилно и законосъобразно
Наказателно постановление № 7211 от 13.04.2021г., издадено от Началника на
отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа“, Дирекция „Анализ на риска и
оперативен контрол” в Агенция „Пътна инфраструктура” – гр. София.
В
жалбата се съдържат оплаквания за постановяване на съдебното решение в
нарушение и при неправилно приложение на закона и при допуснати съществени
нарушения на съдопроизводствените правила - касационни основания по чл. 348,
ал.1, т.1 и т.2 от НПК във вр. с чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН.
Жалбоподателят оспорва направения от въззивния съд извод, че правилно е
ангажирана отговорността на водача на пътното превозно средство, за
констатирано нарушение на чл. 26, ал.2, т.1, б. „а” от Закона за пътищата. Твърди,
че необосновано, в нарушение и при неправилно приложение на закона съдът е
приел, че санкционираното лице може да
бъде субект на нарушението по повдигнатото му административнонаказателно
обвинение. Поддържа, че от събраните по делото доказателства не е установено
извършването на съставомерно от обективна и субективна страна деяние, квалифицирано по административнонаказателния
състав на чл. 53, ал.1, т.2 във вр. с чл. 26, ал.2, т.1, б. „а” от Закона за
пътищата. С подробно изложени съображения по наведените касационни основания е
направено искане обжалваното съдебно решение да бъде отменено и вместо него да
се постанови друго, с което да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно
Наказателно постановление № 7211 от 13.04.2021г., издадено от Началника на
отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа“, Дирекция „Анализ на риска и
оперативен контрол” в Агенция „Пътна инфраструктура” – гр. София.
Ответникът по касационната
жалба – Агенция „ Пътна инфраструктура“ - София, чрез пълномощника си по делото
юрисконсулт М. оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена.
Поддържа че обосновано, в съответствие и при правилно приложение на закона
Старозагорският районен съд е потвърдил наказателното постановление, като
законосъобразно.
Представителят на Окръжна
прокуратура – Стара Загора в съдебно заседание дава заключение за неоснователност
на касационната жалба по изложените в нея съображения и предлага съдебното
решение да бъде оставено в сила, като правилно и законосъобразно.
Касационният състав на съда, след като
обсъди събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя
касационни основания, доводите и становищата на страните и като извърши на
основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и
съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за
установено следното:
Касационната жалба е
подадена в законово установения срок, от надлежна страна за която съдебният акт
е неблагоприятен и е процесуално допустима.
Разгледана по същество
жалбата е основателна.
Производството пред
Районен съд – Стара Загора се е развило по жалба на М.Г.Г. *** срещу
Наказателно постановление № 7211 от 13.04.2021г., издадено от Началника на отдел „Контрол по
републиканската пътна мрежа“, Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол” в
Агенция „Пътна инфраструктура” – гр. София, с което, въз основа на съставен Акт
за установяване на административно нарушение /АУАН/ № 7956/ 18.03.2021г., на М.Г.
е наложено административно наказание глоба в размер 1 000лв., на основание
чл.53, ал.1, т.2 от Закона за пътищата /ЗП/, за нарушение на чл. 26, ал.2, т.1,
б. „а” от ЗП във вр. с чл. 37, ал.1, т.1 от Наредба № 11/ 03.07.2001г. на МРРБ
за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.
Административнонаказателното обвинение от фактическа страна се основава
на това, че на 18.03.2021г., в 13.59ч., на път І-5, км.230+800 в посока гр. Казанлък
– гр. Хасково, М.Г. е управлявал и осъществявал движение на МПС с четири оси с две управляеми оси марка „Ман”, модел „ТГС“
с рег. №***, като при извършената проверка и направеното измерване е
констатирано, че са надвишени нормите на Наредба № 11 от 03.07.2001г. на МРРБ
за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, както следва: при измерено
разстояние между осите 1.36 м, сумата от натоварването на ос на двойната ос на
МПС е 31.130т, при максимално допустимо натоварване 19 тона, съгласно чл.7,
ал.1, т.5, б. „в” от Наредба № 11/ 03.07.2001г. Наказващият орган е приел, че
към момента на проверката водачът на ППС М.Г. е осъществявал движение на
извънгабаритно ППС по см. на §1, т.1 от ДР на Наредба № 11/2001г., респ. тежко
по см. на чл.3, т.2 на Наредбата, без разрешение /разрешително или квитанция за
платени пътни такси/, издадено по реда на раздел IV от Наредба № 11/ 2001г. на
МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС от администрацията
управляваща пътя /АПИ/ за дейност от специално ползване на пътищата.
Старозагорският районен
съд е потвърдил обжалваното наказателно постановление по съображения за
неговата материална законосъобразност. Въззивният съд е приел, че правилно е
ангажирана личната административнонаказателна отговорност на М.Г. в качеството
му на водач на тежко ППС за допуснато нарушение на чл. 26, ал.2, т.1, б. „а” от
ЗП, тъй като е от кръга на лицата, които
могат и са длъжни да искат издаването на разрешение за движение на
извънгабаритно и/или тежко ППС от администрацията, управляваща пътя. С оглед на
което съдът е обосновал извод, че санкционираното лице е извършило нарушението, за което му е
повдигнато административно наказателно обвинение.
Решението на
Старозагорския районен съд е постановено при неправилно приложение на материалния
закон.
Съдът не възприема релевираните доводи, че незаконосъобразно е
ангажирана личната административнонаказателна отговорност на М.Г. в качеството
му на водач на тежко ППС, на основание чл. 53, ал.1, т.2 от ЗП, за допуснато
нарушение на чл. 26, ал.2, т.1, б. „а” от ЗП, по съображения, че водачът на ППС
не може да бъде субект на нарушение по това обвинение, тъй като не е от кръга
на лицата, които имат задължение да се снабдят с разрешение за движение на
извънгабаритно и/или тежко ППС от администрацията, управляваща пътя. Наложената
от наказващия орган санкция на М.Г. се основава на нормата на чл. 53, ал.1, т.2
от ЗП, съгласно която се наказват с
глоба от 1000 до 5000 лв., ако деянието не представлява престъпление,
физическите лица, нарушили разпоредбите на чл. 25, чл. 26, ал. 1, т. 1, букви
"в" и "г", т.2, ал.2 и ал.5 и чл.41 от ЗП или които
извършат или наредят да бъдат извършени дейности - движение на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства и товари без
разрешение на собственика или администрацията, управляваща пътя. При тази
нормативна регламентация следва извода, че субект на нарушението и респ. субект
на административнонаказателна отговорност по чл.53, ал.1, т.2 от ЗП може да
бъде всяко физическо лице, което наруши законово установената забрана по чл.
26, ал.2, т.1, б „”а” от ЗП за движение на извънгабаритни и тежки пътни превозни
средства без надлежно разрешение – т.е кръга на субектите на това нарушение не
се изчерпва със собствениците на извънгабаритни и/или тежки ППС и превозвачите
по см. на §1, т.5 от Закона за автомобилните превози. В случая ангажирането на отговорността на касатора от правна страна е
обосновано с допуснато нарушение на разпоредбата на чл. 26, ал.2, т.1, б. „а”
от ЗП, като от фактическа страна повдигнатото на М.Г. обвинение се основава на
това, че е управлявал и осъществявал движение на МПС с четири оси с две
управляеми оси, като при измерено разстояние между осите 1.36м, сумата от
натоварването на ос на двойната ос на МПС била 31.130т, при максимално
допустимо натоварване 19 тона, съгласно чл.7, ал.1, т.5, б. „в” от Наредба №
11/ 03.07.2001г., с което е осъществил движение на извънгабаритно ППС по см. на
§1, т.1 от ДР на Наредба № 11 от 03.07.2001г., респ. тежко по см. на чл.3, т.2
на Наредбата, без разрешение /разрешително или квитанция за платени пътни
такси/, издадено по реда на раздел IV от Наредба № 11/ 2001г. на МРРБ за
движение на извънгабаритни и/или тежки ППС. С оглед на така направената
фактическа и правна обосновка на обвинението, съдът приема, че М.Г. като лице,
на което е вменено, че е нарушило забраната по чл. 26, ал.2, т.1, б. „а” от ЗП
управлявайки тежко ППС без надлежно издадено разрешение, по принцип може да
бъде субект на нарушението и съотв. на административнонаказателна отговорност
по чл.53, ал.1, т.2 от ЗП. Аргумент за това е и разпоредбата на чл.37, ал.1,
т.1 от Наредба № 11/ 03.07.2001г. на МРРБ
От фактическа
страна по делото не е спорно, че управляваното от санкционираното лице МПС с четири
оси с две управляеми оси, следва да бъде квалифицирано като тежко ППС по см. на
определението по чл. 3, т.2 във връзка с чл.7, ал.1, т.5, б. „в” от Наредба №
11/ 03.07.2001г. за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС. По смисъла на
приложимото законодателство движението на извънгабаритните и/или тежките ППС е
разрешено да се извършва с разрешително, издадено от администрацията,
управляваща пътя, съгласувано със съответната служба за контрол при
Министерството на вътрешните работи /чл.8, ал.2 от Наредба № 11/ 03.07.2001г./ или след заплащане само на
дължимата такса /чл.14, ал.3 от Наредбата/. Съгласно регламентираното
изключение по чл.8, ал.5 във връзка с чл.14, ал.3 от Наредба № 11/
03.07.2001г., извънгабаритните и/или тежките ППС, на които се разрешава да се
движат след заплащане само на дължимата такса, са тези, които имат обща маса до
45 тона или натоварване на ос, което не превишава с
повече от 30 % допустимите максимални натоварвания на ос по раздел ІІ,
както и тези с габаритни размери: широчина - до 3,30 м, височина - до 4,30м и
дължина - до 22м.. Нормативно е предвидено, че е допустимо движение на тежко
ППС до определени обща маса или натоварване на ос, без издадено разрешение,
след заплащане на определена такса д. Нормите за маса, размери и натоварване на
ос, както и реда за движение на ППС – след заплащане на такса, са определени от
Наредба № 11/ 03.07.2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/ или тежки
ППС. Следователно когато движението на извънгабаритно ППС се извършва без
необходимото разрешение по чл.8, ал.2 от Наредбата № 11/ 03.07.2001г. във вр. с
чл.26, ал.3 от ЗП, е налице нарушение на чл.26, ал.2, т.1, буква ”а” от ЗП и се
осъществява състава на чл.53, ал.1 от ЗП. Когато движението на ППС се извършва
без заплатената такса по чл.14, ал.3 от Наредбата, се осъществява състава на чл.177,
ал.3 от ЗДвП, а не състава на чл.53, ал.1 от ЗП. Касае се за различни хипотези,
тъй като разрешението за движение на тежко и/ или извънгабаритно ППС се
издава от органа, посочен в чл. 26, ал.3
от ЗП /управителния съвет на агенцията или от упълномощено от управителния
съвет длъжностно лице от агенцията - за републиканските пътища и от кметовете
на съответните общини - за общинските пътища/, а в хипотезата на чл. 14, ал.3
от Наредбата се заплаща такса и не се издава индивидуален административен акт. Заплащането
на такса е фактическо действие,
обусловено само от волята на предприелото го лице, а не от преценката на
оторизиран за това административен орган. Заплащането на такса да бъде
приравнено по правни последици на издаването на разрешение по чл.26, ал.3 от
ЗП, респективно липсата на платена такса не е съставомерен елемент на
нарушението на чл.26, ал.2, т.1, б. „б“ от ЗП. Очевидно е, че щом по смисъла на
чл.37, ал.3 от Наредбата е допустимо движението да продължи веднага след
заплащане на таксата, обществената опасност на деяние като процесното не може
да се отъждестви с тази при липса на
разрешение по чл.26, ал.3 от ЗП, при което движението продължава едва
след издаване на разрешително и това е свързано с изтичане на срок, произнасяне
от комисия и възможно поставяне на допълнителни условия – чл.14, ал.1 от
Наредбата. Следователно е налице неясно на административно наказателното
обвинение , което е основание за отмяна на наказателното постановление на това
основание, поради нарушаване на правото на защита на дееца да разбере какво
точно нарушение е извършил.
По изложените съображения
следва извода, че в случая е налице неясна
от гл. т. на закона административнонаказателна правна квалификация на деянието,
което е абсолютно основание за отмяна на наказателното постановление, като
незаконосъобразно. Ето защо обжалваното съдебно решение следва да бъде
отменено, ведно с оспореното наказателно постановление № 7211 от 13.04.2021г.,
издадено от Началника на отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа“,
Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол” в Агенция „Пътна
инфраструктура” - гр. София.
Водим от горните мотиви и на основание
чл. 221, ал.2, предл. второ от АПК, Старозагорският административен съд
Р
Е Ш И
:
ОТМЕНЯ Решение № 254 от 03.11.2021г., постановено по АНД № 2512/
2021г. по описа на Старозагорския районен съд КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 7211 от 13.04.2021г., издадено от Началника на
отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа“, Дирекция „Анализ на риска и
оперативен контрол” в Агенция „Пътна инфраструктура” – гр. София, като
незаконосъобразно
Решението не подлежи на обжалване
и/или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.