№ 629
гр. София, 02.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Калина Анастасова
Членове:Темислав М. Димитров
Михаела Касабова
при участието на секретаря Мария Т. Методиева
като разгледа докладваното от Калина Анастасова Въззивно гражданско дело
№ 20231100509795 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С Решение № 11530/03.07.2023 г. по гр.д. № 55385/2022 г. по описа на
СРС, 120 с-в е осъден ЗК „Л.И.“, ЕИК ****, да заплати на „ДЗИ - О.З.” АД,
ЕИК ****, на основание чл.411, ал.1 КЗ и чл. 86, ал.1 от ЗЗД сумата от
1913.14 лв. - главница, представляваща заплатено застрахователно
обезщетение по застраховка „Каско плюс“ във връзка с щета №
44012132206152 за настъпило застрахователно събитие на 11.03.2022 г. на
автомагистрала „Хемус“, в района на км.87 в посока гр. Варна, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на
исковата молба на 12.10.2022 г. до окончателното плащане на сумата, както и
за разноски, направени по делото в размер на 753.23 лв. на основание чл.78,
ал. 1 от ГПК.
В срока по чл.259, ал.1 ГПК е подадена въззивна жалба от ответника ЗК
„Л.И.“ срещу решението в частта на присъждане на сума над посочената –
1730.41 лв. като дължимо застрахователно обезщетение за причинените от
ПТП щети, с излагане на доводи за неправилност, поради необоснованост,
неправилни фактически констатации във връзка с установените по делото
1
факти чрез събраните доказателства, въз основа на които е приложен
неправилно материалния закон. Позовава се и на нарушение на
процесуалните правила, което е довело до постановяване на неправилно
решение.
Поддържа, че чрез събраните пред първата инстанция доказателства е
установено, че средната пазарна стойност на причинените щети възлиза на
сумата 1715.41 лв., която е и действителната стойност на увреденото
имущество по см. на чл.400 КЗ. Като е приел, че дължимото застрахователно
обезщетение е в по-висок размер, СРС е постановил неправилно и
необосновано решение. В проведеното производство не са събрани
доказателства, че ремонт на увредения автомобил е следвало да бъде
извършен в официален сервиз, както и че за възстановяване на автомобила от
причинените му увреждания следва да бъдат ползвани оригинални части.
Като не е съобразил посочените факти, съдът е формирал неправилни
фактически констатации, въз основа на които е формирал неправилни правни
изводи. Моли за отмяна на постановеното решение в посочената част като
неправилно като бъде отхвърлен искът за разликата над сумата 1730.41 лв. до
сумата 1913.14 лв. Претендира разноски.
Въззиваемата страна „ДЗИ - О.З.” АД е подала в срок писмен отговор на
въззивната жалба, в който е посочила, че въззивната жалба е неоснователна.
Моли за потвърждаване на постановеното решение в обжалваната част, като
правилно. При постановяването му съдът не е допуснал нарушения на
процесуалните правила, съобразил е правилно установените по делото факти
и е приложил правилно материалния закон. Претендира разноски.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания
съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи:
Жалбата е подадена в срок и е допустима. Разгледана по същество,
съдът намира същата за неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с
изключение на случаите, когато следва да приложи императивна
материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя
2
от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на
ВКС.
Настоящият състав намира, че постановеното решение е валидно,
допустимо и правилно.
Предявен е иск с правно основание чл. 411 КЗ.
Чрез представените в производството доказателства са установени
предпоставките на чл.411 КЗ. Фактическият състав на суброгационният иск
по чл. 411 КЗ включва валиден договор за имуществена застраховка, сключен
между ищеца и собственика на увредения автомобил, в срока на
застрахователното покритие, на който е настъпило застрахователно събитие
вследствие виновно и противоправно поведение на делинквента, плащане на
застрахователно обезщетение от ищеца в размер на действителните вреди и
сключен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност на
автомобилистите", по силата на който ответникът да е застраховал
гражданската отговорност на водача на увреждащия автомобил.
Чрез събраните пред първата инстанция доказателства – образувана
преписка при РУ на МВР Ябланица при ОД МВР Ловеч, показанията на
свидетелите Д. и Л., преписката образувана при застрахователя- ищец и
констатациите на приетите пред първата инстанция САТЕ, която настоящия
състав кредитира изцяло по реда на чл.202 ГПК се установява наличие на
посочените в чл. 411 КЗ предпоставки.
Установено е, че в РУ - МВР, гр.Ябланица е постъпил сигнал на
11.03.2022 г. около 20.00 ч. чрез тел. 112, че е настъпило ПТП на АМ „Хемус“
в района на 87.200 км. в посока гр. Варна. Механизмът на настъпване на ПТП
е настъпил по следния начин: Водачът – свидетеля Ц.А. Д. управлявал лек
автомобил „Дачия Логан“ с peг. № ****, собственост на ОББ „И.“ ЕАД, гр.
София с ползвател Ц.А. Д., преминал през препятствие на пътя,
представляващо гума от товарен автомобил в следствие на което била
увредена предна броня и десен фар за мъгла. Местопроизшествието било
посетено от екип на ПП при РУ - Ябланица АП - 43, който констатирал, че
автомобила е в движение. На водача била извършена проба за алкохол с
Алкотест 7510 Дрегер, който отчел липса на алкохол в кръвта на водача. От
РУ - Ябланица изготвили Докладна записка относно инцидента, като
свидетелят Д. е дал и обяснения пред органите на Пътна полиция.
3
Чрез констатациите на приетата пред първата инстанция САТЕ се
установява, че ПТП е настъпило поради внезапна авария на транспортна
композиция, съставляваща влекач „Мерцедес“ с peг. № **** с полуремарке
„Шварцмюлер“ с peг. № ****-спукване на автомобилната гума на
полуремаркето и отделяне на протектора от нея. Събитието е било
непредотвратимо с поведението на водача на лекия автомобил „Дачия Логан“.
В производството е установено чрез събраните доказателства и
констатациите на САТЕ, че щетите на лекия автомобил „Дачия Логан“ са
настъпили в резултат на произшествието.
Установено е, че ищецът е възложил ремонта на увредения автомобил
на „А.О.А.“ ООД, като след извършените ремонтно-възстановителни
дейности била издадена фактура № ********** от 24.04.2022 г. за сума в общ
размер на 1898.14 лв. с ДДС. Съставен бил приемо-предавателен протокол и
Ликвидационен акт по щета № 20701500074 по преписка 44012132206152 от
14.03.2022 г. Извършен бил масов превод на 03.05.2022 г. и била изпратена
Регресна покана до ответното дружество на 27.06.2022 г.
При съобразяване представените доказателства по образуваната при
застрахователя преписка, в т.ч. и представената фактура №
**********/24.04.2022 г. издадена от „А.О.А.“ ООД и констатациите на
експерта по САТЕ, че стойността на извършения ремонт на увредения лек
автомобил възлиза на сумата 1898.14 лв. с ДДС. С оглед това, съдът намира
че искът за заплащане на регресното вземане в размер на 1898.14 лв. с ДДС е
основателен и доказан.
Доводите на въззивника, че действителната стойност на щетата възлиза
на сумата 1715.41 лв., определена от експерта по средни пазарни цени при
извършен ремонт в друг алтернативен сервиз без ползване на оригинални
резервни части, съдът намира за неоснователни.
Съгласно разпоредбата на чл.386 ал.2 КЗ обезщетението трябва да бъде
равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на
събитието. По силата на разпоредбата на чл.400 ал.1 КЗ за действителна се
смята стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се
купи друго със същото качество, а съгласно ал.2 на същата норма – за
възстановителна застрахователна стойност се смята стойността за
възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, без
4
прилагане на обезценка. При предявена по съдебен ред претенция за
заплащане на застрахователно
обезщетение, съдът следва да определи същото по действителната стойност
на вредата към момента на осъществяване на застрахователното събитие, т.е.
по пазарната цена на същата, като ползва заключение на вещо лице, без да е
обвързан от минималните размери по методиката към Наредба №24/2006 г. на
КФН /в този смисъл е трайната практика на ВКС - решение №79/02.07.2009 г.
по т.д. №156/2009 г., І ТО, решение №52/08.07.2010 г. по т.д. №652/2009 г., І
ТО, решение №115/09.07.2009 г. по т.д. №627/2008 г., ІІ ТО, решение
№209/30.01.2012 г. по т.д. №1069/2010 г., II ТО, решение №235/27.12.2013 г.
по т.д. №1586/2013 г., ІІ ТО и др., приложими и по отношение на действащия
КЗ/. Обемът на регресния дълг зависи от размера на действително
причинените вреди, но не повече от размера на задължението на
застрахователя по застраховка „Каско“ /плащането на недължимо
обезщетение не може да се противопостави на ответника/ и не повече от
размера на действително платената сума.
В случая е установено, че увредения лек автомобил е бил в
експлоатация от 3 години 3 месеца и 20 дни от датата на първоначалната
регистрация към момента на настъпване на ПТП, т.е., че процесният
автомобил е бил предмет на гаранционно споразумение. Последното се
установява от представената полица, че ремонт на автомобила е следвало да
бъде извършен от официален сервиз. Поради това следва да се приеме, че
застрахователят е бил длъжен да възложи ремонта само на официален сервиз,
обслужващ марката на лекия автомобил, който е увреден – с нови части, без
отчитане на овехтяване.
За обосноваване на тези изводи, настоящият състав съобрази и че в
производството не е било спорно, че процесният автомобил е бил предмет на
гаранционно споразумение, поради което правилно СРС е приел, че
увреденият автомобил е следвало да се отремонтира в конкретен
официален/оторизиран сервиз, като се подменят с нови увредените му
детайли, респ., че авточастите следва да бъдат само оригинални, на цената на
магазините на процесния сервиз.
По направеното оплакване във въззивната жалба че увреденото МПС не
е било в гаранционни условия към датата на настъпване на процесното МПС,
5
съдът намира, че същото е несвоевременно заявено. Съгласно чл. 133 от ГПК,
ако в срока за отговор ответникът не направи всичките си възражения, той
губи възможността да стори това по-късно. В хода на производството пред
първата инстанция жалбоподателят не е направил възражение срещу
извършения ремонт в официален сервиз съобразно клаузата на сключената с
ищеца имуществена застраховка за увредения автомобил с гаранционни
условия. Единствено е поддържал позицията си, изразена и в отговора на
исковата молба, че действителната стойност на щетата следва да бъде
определена по реда на методиката към Наредба №24/2006 г. на КФН.
Поради това съдът счита, че не е необходимо да се произнася по
възраженията на жалбоподателя във въззивната жалба, свързани с наличието
на гаранционен срок на увредения автомобил към датата на процесното ПТП,
тъй като същото е направено едва пред въззивната инстанция и е
преклудирано.
Във връзка с останалите доводите във въззивната жалба следва да се
посочи, че деликвентът, респ. застрахователят, следва да заплати
обезщетение, което да постави увредения в положение отпреди реализирания
деликт /настъпилото застрахователна събитие/. Поради това и ако увреденият
автомобил е бил в гаранционен срок, обезщетението следва да се определи по
цени за ремонт, каквито е необходимо да се заплатят в оторизиран сервиз,
щом това е условие за запазване на правата по гаранцията. В този случай се
приема, че с оглед периода на експлоатация, считано от годината на
производство на автомобила /3 или 5 или 7 години в зависимост от конкретно
определения от продавача или производителя гаранционен срок/, този
автомобил обективно има характеристиките на нов, както и всички негови
съставни части са нови и оригинални. Следователно при тази хипотеза
/каквато е и настоящата/, при настъпване на застрахователно събитие,
увреденото лице ще бъде изцяло удовлетворено ако бъдат изцяло заменени
повредените авточасти с нови оригинални такива.
Поради изложеното и поради съвпадане изводите на двете съдебни
инстанции, обжалваното решение на СРС следва да бъде потвърдено в
обжалваната част на основание чл.271, ал.1, пр.1 ГПК.
По разноските:
С оглед изхода на спора, на основание чл.78, ал.3 ГПК в полза на
6
ответника следва да бъдат присъдени разноски за настоящата инстанция в
размер на 679.97 лв. за заплатено възнаграждение за адвокат.
Така мотивиран, Софийски градски съд,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 11530/03.07.2023 г. по гр.д. №
55385/2022 г. по описа на СРС, 120 с-в, В ЧАСТТА, с която е осъден ЗК
„Л.И.“, ЕИК ****, да заплати на „ДЗИ - О.З.” АД, ЕИК ****, на основание
чл.411, ал.1 КЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД, сумата 182.73 лв. /над сумата 1730.41 лв.
до сумата 1913.14 лв./ - главница, представляваща заплатено застрахователно
обезщетение по застраховка „Каско плюс“ във връзка с щета №
44012132206152 за настъпило застрахователно събитие на 11.03.2022 г. на
автомагистрала „Хемус“, в района на км.87 в посока гр. Варна, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на
исковата молба на 12.10.2022 г. до окончателното плащане на сумата.
ОСЪЖДА ЗК „Л.И.“, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:
гр. София, бул. ****, да заплати на „ДЗИ - О.З.” АД, ЕИК ****, със седалище
и адрес на управление: гр. София, бул. ****, на основание чл.78, ал.3 ГПК
сумата от 679.97 лв.-разноски за въззивната инстанция.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7