Решение по дело №10686/2021 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 669
Дата: 15 март 2022 г. (в сила от 5 април 2022 г.)
Съдия: Любомир Нинов
Дело: 20213110110686
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 22 юли 2021 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 669
гр. Варна, 15.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 31 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Любомир Нинов
при участието на секретаря Дияна Димитрова
като разгледа докладваното от Любомир Нинов Гражданско дело №
20213110110686 по описа за 2021 година
Ищцовото дружество „Е.-п. п.“ АД твърди, че ответницата В.Я. е негов
клиент с клиентски №***, във връзка с продажба на ел.енергия за обект на
потребление, заведен с абонатен №***, находящ се на адрес: с.Дъбрава, ***.
Тъй като, ответницата е останала задължена към ищеца с незаплатени суми
той е завел срещу нея заповедно производство по реда на чл.410 от ГПК гр.д.
№5423/21г. на ВРС, по което ответницата е била осъдена да му заплати
сумите от 495.69лв., представляващи главница за консумирана ел.енергия от
ответника по фактури, издадени в периода 15.07.2019г.-13.08.2019г., както и
мораторна лихва върху главницата в общ размер на 67.96лв., представляващи
сбора от мораторната лихва на всяка фактура от падежа й до 29.01.2021г.,
посочени подробно в извлечение от сметка на ответника по кл.№*** 1 към
същата дата. Ответницата обаче е подала възражение. Моли съда, да приеме
за установено, че ответницата Я. дължи на ищеца сумите 495.69лв.,
представляващи главница за консумирана ел.енергия от ответника по
фактури, издадени в периода 15.07.2019г.-13.08.2019г., както и мораторна
лихва върху главницата в общ размер на 67.96лв., представляващи сбора от
мораторната лихва на всяка фактура от падежа й до 29.01.2021г., посочени
подробно в извлечение от сметка на ответника по кл. №*** към същата дата,
както и законна лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение до окончателното изплащане на задължението, ведно с
направените съдебни разноски по настоящото дело и юрисконсултско
възнаграждение на основание чл.78, ал.8 от ГПК.
1
Ответницата в срока по чл.131 от ГПК е подала възражение в което
сочи, че оспорва предявените искове. Твърди, че е била собственик на имот -
дворно място и жилищна сграда в с.Дъбрава, **, от 18.01.2019г. до
20.11.2020г., като е закупила същия от трето лице и още към нея дата, той и е
бил предаден с прекъснато ел.захранване с обяснение, че има незаплатени
сметки за ток. Поискала да бъде възстановено ел.захранването, но и било
отговорено, че това ще стане само след като се заплатят неплатените суми.
Имотът останал необитаем през целия период, в който е била негов
собственик. Сочи, че представените писмени доказателства са на името на А.
М. М., те са частни документи, създадени от ищеца, без участие на
ответницата и тя счита, че не отразяват верни обстоятелства.
Съдът приема, че предявеният иск намира правното си основание
чл.422, ал.1 от ГПК.
Видно от представените по делото копия от нот.акт №22, т.І, рег.№149,
нот.д.№18/18.01.2019г. и нот.акт №95, т.V, рег.№3765, нот.д.
№682/20.11.2020г. ответницата с обективирана в първия от тях на
18.01.2019г. е закупила поземлен имот – дворно място находящ се в
с.Дъбрава, ** заедно с намиращата се в него еднофамилна жилищна сграда на
един етаж, а чрез обективираната във втория акт сделка на 20.11.2020г. е
продала същия имот, като така се потвърждават твърденията изложени от
самата нея в отговора на исковата молба и следва извода, че за времето между
двете сделки именно В.Я. е била в договорни отношения с ищеца в качеството
си на потребител на ел.енергия. Този извод се затвърждава и от липсата на
твърдения или доказателства, че имота в това време е бил ползван от трето
лице, което самостоятелно да може да бъде разглеждано като абонат на
ищеца за това време.
Видно обаче от представените от ищеца счетоводни документи за
извършени начисления на консумирана ел.енергия за имота потребител на
същата се явява третото лице А. М. М., това отбелязване е във вреда на
ищцовото дружество, тъй като чрез него се установява, че при него като
потребител е записано именно то и съответно претенцията следва да се
насочи срещу него. Фактът, че настоящата ответница е била собственик на
имота за периода за който се претендира заплащане на ел.енергия не е
достатъчен да се приеме, че тя е била и потребител на доставяната там
енергия. Съгласно чл.4, ал.1 от Общите условия на ищеца потребител на
ел.енергия освен собственика на имота може да е и всяко друго лице имащо
качеството на ползвател. При липсата на други доказателства съставът
намира, че записаното като титуляр на сметката лице А. М. е било именно
ползвател по смисъла на горецитирания текст от ОУ.
Предвид изложеното съставът намира, че не се е доказало наличието на
редовно възникнало договорно отношение между настоящите страни по
делото поради което не са на лице предпоставки да се приеме, че настоящата
ответница е пасивно материално правно легитимирана по спора и
2
предявеният иск следва да бъде отхвърлен. Фактът, че самия ищец води при
себе си като потребител на ел.енергия в имота трето лице е достатъчен да се
приеме горния извод.
Твърденията на ответницата, че доставянето на ел.енергия за имота е
било прекъснато по времето в което тя е била собственик на същия са
останали недоказани, но това е въпрос, който е без значение при
гореизложените изводи.
Воден от горното съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „Е.-п. п.“ АД, ЕИК** със седалище и адрес
на управление гр.Варна, ** срещу В. П. ЯН. ЕГН********** от гр.Варна, **
иск за приемане за установено в отношенията между страните, че
физическото лице дължи на ищцовото дружество сумите от:
495.69лв., представляващи главница за консумирана ел.енергия от
ответника по фактури №**********/15.07.2019г. и
№**********/13.08.2019г., издадени в периода 15.07.2019г.-13.08.2019г.,
както и мораторна лихва върху главницата в общ размер на 67.96лв.,
представляващи сбора от мораторната лихва на всяка фактура от падежа й до
29.01.2021г., посочени подробно в извлечение от сметка на ответника по кл.
№***, присъдени по заповедното гр.д.№93/2021г. по описа на ВРС, на осн.
чл.422 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред ВОС в двуседмичен срок,
считано от връчване на съобщението за обявяването му, ведно с препис от
съдебния акт
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
3